Чета и препрочитам писаното от Йован Цвиич за македонските славяни. Не може да се отрече — сръбският професор е оптимист! Според него, както вече стана дума — „когато в Македония се установи сръбска държавна организация, тези градове (македонските градове, б. а.), бързо биха станали сръбски.” [1] Но нали след Първата световна война във Вардарска Македония, включена вече в Кралство Сърбия, преименовано по-късно в Кралство Югославия, е установена сръбска държавна организация. Администрацията, училището, казармата, стопанската политика, всички средства за информация и пропаганда, научните институти и пр. и пр., целенасочено и упорито, често проявявайки изключителна изобретателност и старание, внушават на жителите на „Южна Сърбия”, че са сърби. Няма да се спираме на специалните задачи, които през онези години се изпълняват в полицейските участъци, в затворите... Това е друга тема и може би по-подхожда с нея да се занимават автори от Република Македония и Република Сърбия! И какво? „Аморфната славянска маса” в Македония прегърна ли сръбската идея? Е, не мина без сърбомани! Но в нашата балканска история често се срещат и еничари и потурнаци!
В средите на сръбския духовен елит още през втората половина на XIX век не липсват хора с по-вярна представа за историята и етнографията, за езика и за духовните тежнения на македонските българи. Те добре разбират, че това жилаво племе не така лесно ще се остави да бъде посръбчено. Вероятно поради това се появява една друга сръбска идея, ИДЕЯТА НА МАКЕДОНИЗМА. Един от първите идеолози на македонизма е сръбският учен Стоян Новакович (1842-1915). През 1887 г., в специален доклад до сръбски министър на прос-
342
ветата, той пише: „Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно да се разколебае тя напълно, като противопоставим само сръбската идея. Тая идея, опасяваме се, не би била в състояние да подтисне българската идея и затова сръбската идея би имала полза от някакъв съюзник, който би бил рязко против българизма и който би имал в себе си елементите, които биха могли да привлекат към себе си народа и народните чувства, като ги отцепят от българизма. Този съюзник аз виждат в македонизма.” (к. а.) [2]. По-ясно едва ли би могло да се каже! Целта, която си поставят идеолозите на македонизма е същата, която по-късно си поставят и Йован Цвиич, Александър Белич и Йован Йованович — да се сърбизират българите в Македония! Но формата и средствата са други — по-гъвкави, по-хитри, по-коварни. Непосредствената задача е да се внуши на македонските славяни, че не са българи, и че най-върлите врагове на македонците — сега и през вековете — са българите и България! А другото — то ще дойде по-късно, постепенно, по-бавно, но стъпка по стъпка ще дойде!
В годините след Втората световна война, за тържеството на сръбската идея, облечена вече във формата на македонизма, отново са впрегнати всички сили и средства на държавния, икономическия и духовен живот на обществото...
* * *
Балканските народи изстрадаха горчив исторически опит през отиващия си XX век. Две Балкански и две Световни войни, народни въстания и антифашистка съпротива... През последното десетилетие на века на Балканите отново бушуват страсти, отново се пролива кръв.
Справедливо е да се напомня, че трагичните събития на Балканите през последния век са резултат преди всичко на опитите на Великите сили да подчинят на собствените си интереси балканските страни и народи. Събрани в Берлин през лятото на 1878 г. представителите на Европейските сили поднасят обратно на турския султан голяма част от току що освободените български земи от Тракия и Македония. Съшите сили посрещат „на нож” Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Именно това е главната причина, която направи възможна една безсмислена и безумна война между Сърбия и България през 1885 г. Великите сили установяват Версайлската система от мирни договори след
343
Първата световна война, изхождайки само от собствената си изгода. В по-ново време сферите на влияние на Великите сили във всяка от балканските страни се разпределят още поточно — в проценти. А когато горчивите плодове на тази недалновидна политика узряха и започнаха да падат, отговорността и най-вече всички последствия се стоварват изцяло върху балканските народи.
През последните години ни вълнуват най-вече драматичните събития, в чийто водовъртеж попаднаха народите от бивша Югославия. Но тези събития спонтанно извикват на живот спомена за хилядите и хиляди жестоко избити българи, за безкрайните потоци бежанци и преселници от Македония и Тракия. Не може да се забравя съдбата и на загиналите и прокудените малоазиатски и цариградски гърци, нито тежестите, които голяма част от населението на о-в Кипър понася ежедневно, след турската окупация на част от острова.
Равносметката е горчива — кръвта, страданието, обидата и унижението са цздълбали дълбока и трудноизлечима диря в живота и в съзнанието на много поколения от балканските страни през този век.
Историческият опит и в наши дни недвусмислено и категорично показва, че липсва разумна алтернатива на възрожденската идея за общността на интересите на балканските народи.
Идеята за свобода — национална и социална — това безспорно е голямата идея на Балканите от времето на Възраждането. Всеки от балканските народи, несъмнено, има и свой собствени интереси, които често са различни, а понякога и противоречат на интересите на съседите му. Но в течение на няколковековното чуждестранно робство различията и противоречията постепенно минават на втори план. А като основни и определяйки с течение на времето се оформят обиште интереси. Сред тях централно място, без никакво съмнение, заема борбата за национално освобождение. Зайчото националната независимост все по-ясно се очертава като главно условие и предпоставка за решаването на всички други въпроси, свързани с нормалното обществено, икономическо, социално и културно развитие на балканските народи.
Идеята за единство и солидарност, в различно време и в различни форми, се среща във възрожденската идеология на всички балкански народи. Но не само това. В редица случаи, някои характерни и ярки изяви на тази идея, възникнали в една или друга балканска страна, бързо намира прием и поддръжка и сред другите балкански народи. Така в годините на Възраж-
344
Константин Ригас
345
дането възникват и се формират общобалкански идеи, които обединяват националноосвободителните движения на всички балкански народи. Известно е, че дейците на българската националноосвободителна революция горещо поддържат идеята за Балканска федерация. При това тази идея съществува в различни варианти. Ако Георги Раковски проповядва съюз между всички балкански народи, то Христо Ботев дава предпочитание на Южнославянската федерация. Но идеята за Балканска федерация не е българска, а е гръцка идея. За първи път тя е провъзгласена от Константин Ригас. В бойния си марш вдъхновеният гръцки поет и революционер зове:
„О, българи, албанци, арменци, гърци с чест
и всички бели, черни — едно станете днес!” [3]
Когато през 1821 г. гръцкият народ се вдига на въстание, към Гърция
се отправят доброволци от близки и далечни страни. През онези години към
Гърция се отправят доброволци и от всички български краища. [4]
Авторитетният изследовател на българо-гръцките отношения Никола Трайков
въз основа на документи от гръцките държавни архиви сочи, че броят на българите-участници
в гръцкото въстание от 1821-1829 г., надвишава броя на всички останали
чуждестранни доброволци, взети заедно. Известно е и масовото българско
участие във въоръжената борба на сръбския народ за национална независимост
през първите години на ХIХ век.
Могат също така да бъдат посочени много примери, когато хора от съседните балкански народи подкрепят или участват непосредствено в националноосвободителните борби на българския народ. В съседните балкански страни и особено в Румъния българската революционна емиграция намира убежище и гостоприемство. В редовете на Българското опълчение, заедно с българите се сражават още гърци, сърби, черногорци, босненци, херцеговци, молдовани, италианци, германци, австрийци и други. [5] Нужно ли е да се напомня, че редовете на българските опълченски дружини се попълват само от хора, дошли доброволно да се бият и да проливат кръвта си за свободата на България!
Както е известно през последните десетилетия на XIX и в началото на XX в. идеята за единство и взаимно сътрудничество на балканските народи не можа да възтържествува. Слаби и неорганизирани са тогава демократичните сили на Балканите. В балканските страни превес вземат реакционните монархически среди. Възрожденските идеали са захвърлени и потъпкани, а Балканите се превръщат в барутен погреб на Европа. Наред с това пред нашия век възрожденската идеята единст-
346
во на балканските народи в значителна степен е изкористена и компротентирана. Възрожденците от всички балкански народи ратуваха за единство на балканските народи, включително и създаването на Балканска федерация. Но те разбираха това единство, като единство на свободни народи, при взаимното зачитане на националната самостоятелност, на националното чувство и самочувствие, при взаимното зачитане и уважение на езика и националната култура, на историческото минало и на културното наследство на всеки от балканските народи. Но когато се използват конюнктурни обстоятелства и съображения, за да се установи в каквато и да е форма и степен господство на един и подчинение на друг народ, неминуемо се ражда недоверие и подозрителност. Може ли да се обявява равноправие, братство и единство между народите и в същото време да се установява хегемония на по-силния, да се провежда открита или прикрита политика на народностна асимилация на един народ от друг народ?
Но не сега е времето да се мери на кантар кой повече е страдал и кой какви пропуски и грешки е допускал! Сега е нужно да се видят и да се оценят по достойнство непреходните истини, оставени ни от времето на Възраждането. Защото въпреки всичко, правилно разбраните интереси на балканските народи, по-рано или по-късно, неизбежно водят към тях. В епохата на Възраждането на Балканите се раждат, израстват и се изясняват силни и обаятелни личности. Ярки изразители на тежненията и идеалите на своите народи, те вникват дълбоко в същността на потребностите на времето. Но не само това. Те гледат далеч напред в бъдещето. Затова и в наши дни, когато волята за единство, сътрудничество и взаимодействие между народите в Европа и на Балканите са така нужни и когато практическото им осъществяване става повеля на деня, възрожденските идеи са ни така близки и разбираеми.
Би било утопия, разбира се, в наши дни механично да се пренасят проблеми и задачи от времето на Възраждането. Днес идеята за единство на балканските народи съвсем естествено се проектира и може да се осъществи само на нови съвременни начала. Често сочим примера на Европа и търсим най-кратките пътища към Европа — за хармония в отношенията между народите, за зачитане интересите на всеки народ и на всяка страна. Но нали и сега, както в годините на Възраждането, е нужно да се започне именно от онова, което обединява балканските народи — общата историческа съдба, богатото историческо и културно наследство, изпълнено с толкова общи, често взаимнодопълващи се идеи, сюжети, ге-
347
рои и паметници. И най-важното — солидарност в икономическата област, за ефективно стопанско развитие, основа на бъдеишя просперитет на всички балкански народи. А в по-далечно, или пък не чак в толкова далечно бъдеше — все по-свободно обменяне на идеи и знания, все по-широко обишване и опознаване на хората, до пълното премахване на всякакви ограничения, включително и на държавните граници в сегашния им вид.