Настоящата книга води своето начало отъ една сказка, четена въ Разградъ въ 1889 г., на годишния праздникъ на поета-воевода, и отъ една литературна бесѣда, водена миналата година съ седмия класъ и въ присѫтствие на всички ученици отъ Пловдивската гимназия. Азъ всѣкога съмъ гледалъ на Ботева като най-добъръ учитель за младежьта. Младежьта y насъ твърдѣ е наклонна да блѣщи съ високи идеи, но тя заедно съ идеитѣ не поима въ себе си и душевна пълнота. Ботевъ е несъмнѣнно единственъ прѣдставитель на общечовѣчески идеали въ нашата литература, a въ сѫще врѣме той е и най-добрия нашъ поетъ, който е билъ роденъ да поеме въ себе си душата на своя народъ и да се радва и страдае съ неговитѣ радости и съ неговитѣ тегла, и затова не може той да не бѫде най-добъръ
4
учитель. Азъ ще разясня още съ нѣколко думи тази идея, защото несъмнѣнно е, че ще се намѣрятъ мнозина y васъ, които за тия думи ще поклатятъ съмнително глава.
Поетъ като Ботева е една кристалическа призма, прѣзъ която златнитѣ лѫчи влизатъ, за да излѣзатъ пакъ, но на хиляди бои: нуждитѣ на народа, неговитѣ ламтежи, неговитѣ скрити желания и мечти обхващатъ душата му, вълнуватъ я като разбунено море и намиратъ исходъ въ пѣснитѣ му, които ни поразяватъ съ гигантската си сила. За да разберемъ духътъ на Ботева, трѣба да си мислимъ всичко просто и силно въ натурата на народа, на тоя народъ, който нѣма исторически кумири, защото врѣмето ги е разсипало. И да ги има, тия кумири сѫ нѣщо хилаво, умирающе: тѣ сѫ единъ обезобразенъ скелетъ, проклѣтъ отдавна въ душата на народа и толкова прогнилъ, щото остава да го духнешъ, за да се вдигне на вѣтроветѣ: азиатското иго, безбожното чорбаджийство, осѫдено отъ всичко честно въ страната, и византийската развратена иерархия.
Прибавете още и понятията на хората, всичкиятъ имъ умственъ багажъ, застарѣлъ и неподновяванъ отъ вѣкове, и всичко онова, което въ нашия бѣденъ язикъ се казва благоприличие или благоразумие,
5
въртикѫщничество и хорска наредба, и което не е нищо друго освѣнъ пакъ образъ на плѣсеньта и на понятията, образъ на израждавялитѣ вериги, — прибавете и помислете си, че всичко това е едно гнило здание, което ще рухне, щомъ имашъ смѣлостьта да го духнешъ, ще рухне, безъ да възбуди ни най-малка жалость въ никого по цѣлия широкъ Божи свѣтъ. И какво? Духвашъ го, и то пада. Това е Ботевъ.
Ботевъ не е революция, но възраждание. Народитѣ сѫ фениксъ, който се ражда на ново изъ своето собственно пепелище. Ботевъ е една пролѣть: прѣзъ Май зелевия листецъ испъква, a кората на сѣмето трѣба да се раскапи. Остава едно младо общество, което се образува, което има силата въ себе си, въ своя духъ, въ своята права и чиста душа, и не въ кумиритѣ, не въ болѣститѣ на вѣковетѣ. Това е душата на Ботева, това сѫ пѣснитѣ и идеалитѣ му. Ботевъ е герой на свободната мисъль ; нѣма за него авторитетъ вънъ отъ мисъльта, топлото сърдце и високата душа. Сега, ако се помисли, че и въ човѣшкото въспитание нѣма по велика задача, отъ колкото да се даде самостоятелность на духа и образование на душата, то за нашата младежъ нѣма по-великъ учитель отъ Ботева. Ето това е онази идея. Но разбира ce, вие сме днесъ за днесъ твърдѣ
6
благоразумни, и макаръ да отхвърляме въ Ботева онова, което е явно за всѣкиго, намираме мотиви за да се покриемъ. Между това истината е най-добрия учитель, най-доброто въспитание и, азъ мисля, най-добрия мотивъ за всичко високо въ живота; и само истината е вѣчна. Ботева може да гонимъ, но нѣма да изгонимъ.
Д. Т. С.
ВМѢСТО ПРѢДГОВОРЪ.
Литературната дѣятелность на Ботева е кратка и почти незначителна : двайсетъ стихотворения, повечето декламирани, като политически рѣчи, съ цѣль да въспламенятъ слушателя, a не прѣдназначени да притурятъ нови съкровища въ литературата. Причината на това се крие въ самитѣ условия на нашето развитие. Младата наша литература не е блѣскала и още не блѣска съ периоди за идеи и форми, не заключава въ себе си велики образователни и естетически борби, които въ разни врѣмена да сѫ вълнували духоветѣ. Затова ония, които ламтяхѫ и ламтятъ за подобни борби, намиратъ ги въ самиятъ животъ, a не въ литературата. По духътъ на тия обстоятелства, Ботевъ е по-вече политически дѣецъ, отъ колкото поетъ. Привсе това той е единъ могѫщъ талантъ, какъвто ние другъ не сме имали, и пѣснитѣ му отразяватъ въ
8
себе си високъ моментъ отъ развитието на новата наша поезия и заслужватъ най-внимателно изучвание. Тия пѣсни сѫ обаче твърдѣ малко, за да обяснятъ цѣлия Ботевъ и, разгледани сами по себе, идейното имъ съдържание би останало твърдѣ отривочно. Ето защо ние разглеждаме Ботева като поетъ и като журналистъ.