ДНЕВНИЦИ
1. ВАСИЛ ХРИСТОВ ЧЕКАЛАРОВ
( По-пълен дневник на В. Чекаларов - в издадената през 2001 г. книга "Васил Чекаларов. Дневник 1901-1903 г." (огледало) )
Костурски войвода роден 1874 г. в с. Смърдеш, Костурско. Работил няколко години в България, сменявайки няколко занаята: обущарство, каменоделство, зидарство. През 1901 и 1902 г. на два пъти заминава за Гърция за закупуване на оръжие.
След убийството на костурския войвода Кузма Стефов и на Лазар Москов (1902 г.) оглавява ръководството на Костурския район. От тук започва неговата войводска дейност. В негова помощ са Пандо Кляшев, Никола Андреев, запасният подпоручик Георги Папанчев, заместен през есента от Иван Попов и Митро Влаха.
След потушаването на въстанието Васил Чекаларов, заедно със сестра си Зоя, с Пандо Кляшев, Лазар Киселинчев и др. се прехвърлят в планината Грамос, минават гръцката граница и отиват в пристанището Арта. Оттам през Белград се прибират в София. Васил Чекаларов загива в сражение с гръцки войски на 6 юли 1913 г.
-
Април ( ... - Смилево - Златари - Подмоченската планина - Брайчино - Германската планина - Бесвина )
-
- ПРОТОКОЛ НА РЕВОЛ. КОНГРЕС СВИКАН ВО ВТОРИ МАК. ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ
-
Май ( Смърдеш - Вълканова Чезма - Дъмбени - Смърдеш )
-
Юни ( „Тиза” - Смърдешката планина )
-
Юли ( Жупанища - Манятеския орман - Маняк - Стариченската кория - Доленската кория - „Одре планина” - „Орлето” - Сницката планина - „Саракина планина” - „Чуриловската бука” - Мокрени - Емборската планина „Громпопо” - Думовища - ... )
[ . . . ]
Щом слезнахме долу в ливадите ни посрещнаха около 80 момчета на възраст 10—15 години, те ни поздравиха с гръмогласно „ура“ и ни последваха близо при селото, посрещнаха ни всичко що е мъжко от Смилево с непрекъснато „ура“! Прибрахме се у Павле Галевски на квартира. През цялата Преспа и Ресенско не намерихме такъв дух, както тук в Смилево. Ми направи впечатление и самата местност. Балканисто и облечено с гора, доста обаче, много унищожавана гора от кюмюрджиите. Смилево е село чисто българско с 350 къщи на горе. Всичките смилевчани се прехранват само с майсторлък (градене на здания) от никъде другаде нямат никакъв приход, нямат нито ниви, нито ливади, всичко на купено. Владее голяма сиромашия. Смилевци са потекло от Дебранци. „От мияците“. Всичко е запазено: по носия, наречие, обичай и пр.... според както ни разправиха, никога обиск [в] цялото село не е станал до днес от страна на аскерите, четите тук намирали пълно спокойствие и много било посещавано, имали първокласно училище.
13
14 АПРИЛ — СМИЛЕВО — ПОНЕДЕЛНИК
Днес денят прекарахме в спане, само едно писмо Сарафов писа за Битоля, в което говореше за по-скоро да стане събранието и пр. аз го шифрирах и нищо друго, вечерта се преместихме в друга къща.
15 АПРИЛ — СМИЛЕВО — ВТОРНИК
През целият ден се излежавахме и чакахме отговор от Битоля за събрание. Вечерта с дружината си дойде Цветков. От Битоля съобщиха, че скоро ще пристигнат. През тези дни пристигнал в Битоля от заточение Даме Груев [1] и обеща да дойде да се видим (Даме е родом от Смилево). Вечерта се научихме, че бил убит от турците-башибозуци някакъв селянин. Ние останахме тук [и] се преместихме в друга къща.
16 АПРИЛ — СМИЛЕВО — СРЯДА
Дойде при нас войводата Цветков за първи път се срещнахме и се запознах с него, той бил назначен учител в девическия пансион, родом бил от Плевен, подгонен от правителството успял да избяга и влезнал в четата, бил като запасен подпоручик, тук пред нас се яви с офицерски дрехи. Вследствие голямата сиромашия в Смилево всички отиват да търсят работа в Битоля. Днес потеглиха около 30 души. Още не достигнали под селото Сухи дол, проклети няколко турци от селото турско Обедник, — което стои на пътя им, дочакват ги на пусия и застрелват двама на място и един раняват. Турците от Обедник били опълчени против смилевчани, вследствие на едно убийство направено на един звяр турчин от Обедник, от страна на смилевчани и то вътре на пазаря в самото Смилево. Сума жени заминаха за Битоля да се оплачат на консулите. И вечерта останахме пак в същата квартира.
17 АПРИЛ — СМИЛЕВО — ЧЕТВЪРТЪК
Към пладне донесоха двамата убити в село и ги погребаха, на опелото им отидох, Сарафов държа реч. От Битоля дойде Даме Груев и съобщи, че идели с четите битолчани: Георги Пешков, Георги Попхристов и Лозанчев. Вечерта Сарафов отиде у Груев да се видят и там остана на престой, а ние останахме пак в същата квартира (Велян Бунче, Андрея Макрие — убитите смилевчани).
14
18 АПРИЛ — СМИЛЕВО — ПЕТЪК
Събрахме се няколко души от пристигналите делегати, за да не губим напразно времето и разменихме разни мисли по положението на районите, понеже отсъствуваха и се очакваха мнозина да пристигнат от районите, затова се задоволихме само с една „Яуди шашарма“. Без да дойдем до някакво заключение по някой въпрос. Даме Груев ни се представи като делегат на Централния комитет.
19 АПРИЛ — СМИЛЕВО — СЪБОТА
Като видяхме, че няма да пристигнат всичките селски делегати и като времето не позволяваше повече, да губим времето напразно, за това реши се, да се постъпи към по-сериозна работа, всичките взети решения и предложения да се състави протокол, за да се пази редът в говоренето избра се Даме Груев за председател, секретари Георги Попхристов и Цветков. Аз няма да преписвам тук всички въпроси, защото резюмето на всичките заседания и решения е поместено в протокола, които ще изложа по надолу.
На първо място ще кажа за поведението и делата, което държеше Битолското началство, всички ръководители и войводи от провинциалните райони, се оплакваха от окръжните ръководители, поради недобрата им обноска и лошото обръщение в писмата. Ние мислехме само с нас да е ставало така, но като видяхме други още повече да се оплакват, ние всичко им оставихме, Атанас Лозанчев, който най-вече водеше кореспонденцията, се развика пред всички и не го събираше от мъка. Като видяхме така, всички се произнесохме да се изоставят тия частни дертове и така Лозанчев се успокои.
От Битоля пристигна писмо от Лука Джеров, пишеше следното: „В Солун — Отоманската банка е хвърлена на въздуха с динамит, низ града са хвърлени бомби и са избити няколко германци, има клане на българи, един французки параход е потопен пак от наши работници. Инициаторът е заловен. Пасажери от Солун няма да става [*] два дена. . .“ [2]
Това ни изненада! Даме Груев почна да ни разправя разтревожен следното:
— Да ги вземе дявола аз още когато заминах от Солун, тия пакостници се хвалеха и не дочакаха до деня на въстанието, те ни костваха повече от 250 лири. Те са около 15—16 души неразбрани хора, винаги нашите братя солунци биваха заплашвани. „Ако не ни дадете пари, или ако хванат някой от
*. В мисъл „има“.
15
нас ние веднага ще подпалим динамита. Един от нас щом да се изгуби няма да щадим нищо..Винаги така ни заплашваха. Аз предложих [*] да ги унищожим, но и тук срещнах мъчнотия, не можеше да ги съберем всички, пък по единично не бе възможно, защото пък щяха да си изпълнят, своите планове и ето що направиха, да ги вземат дяволите. Така горе долу привърши Груев.
Сарафов, той ми разправи насаме, че те били изпратени от него в Солун и те така си я извършили мисията както им беше зарекъл, повече от 300 лири бил им дал на неми [**], докато се сполучи това, за гдето са побързали не знам коя е причината, но в(се трябва да ги угрозяваше нещо, та затова побързаха. Както и да е, аз се радвам от душа и нека си говорят Груевци и компания [***], те мислят и другата година да не дигат въстанието, но както и да е, това, само по себе си ще си дойде... Така завърши Сарафов възхитен от новината солунска.
20 АПРИЛ — СМИЛЕВО — НЕДЕЛЯ
Откри се заседанието за разпореждане на разните въпроси. Различни фигури представляваха различните мнения, се даваха едни от други, все едни оригиналности, повечето време ни минаваше по разни препирни, отколкото по полезни въпроси. Дойде ред да се избере един Щаб, и във всеки район ръководителни тела. (Това се взе образец от нашето Костурско, искаха да го приложат на всякъде, но за жалост никой не можеше да разбере, как трябва да съществува това ръководителство. По другите райони се работело само с няколко войводи и те всичко вършеха. За даване някои сведения само, е имало заседнали ръководителни тела низ градовете, но те си губили значението пред войводите).
В Щаба се избраха Борис Сарафов, Даме Груев и Атанас Лозанчев. Избраха срещу тях в запас още трима, (това, фигурира в протокола, та няма тук да излагам подробностите). Избраха се ръководители за всички райони, само за Ресенския и Преспанския срещна се мъчнотия, защото ръководителят Никола Кокарев и войводата Арсов, се караха, поради причина, Арсов като войвода когато се движел из селата, всичко усвоил и всячески се мъчел да подбие авторитета на търпеливия добродушен Кокарев. Той макар и да виждаше ясно това, но ни най-малко не обръщаше внимание, на тия Арсови деяния. Най-сетне
*. В мисъл „тях“.
**. В мисъл „тях“.
***. Написано с разредка в оригинала.
16
този приятел Арсов, като почнал да блудствува и след като останала една жена непразна, това Кокарев не можа да го понесе, от тогава почна да го мрази, така щото живеенето им на двамата беше вече невъзможно, за това трябваше да се разделят.
Тук се срещна мъчнотия да го преместят Арсов от Ресен, се опасяваше да не стане някой втори Коте, затова пък справедливия Кокарев се назначи заедно с Велето Смилевчанче (Пенчо) за Преспата, а Арсов пак си остана да плоди Ресенското. (Това било справедливост! Сам Сарафов като член от Щаба не можеше да го понесе това, но и той отстъпи като виждаше другите да прикриват).
21 АПРИЛ — ПОНЕДЕЛНИК — СМИЛЕВО —
22 АПРИЛ — ВТОРНИК и 23 АПРИЛ — СРЯДА
През тия дни заседанията продължаваха, с дългите им разисквания и неразбории. Изпъкна въпроса за деня на въстанието, най-вече бе против войводата прилепени Петър Ацев, защото не било въоръжено Прилепско.
Някои от другите райони се произнесоха по-скоро да е денят, а някой по-късно. Ние Костурчани искахме да се ускори денят, защото положението у нас е нетърпимо, поради следните причини:
От Битоля ни беше писано още в началото на месец януари да викаме чужденците (гурбетчиите) и да не разрешаваме селяните да си отиват в чужбина. Това направихме и човеците си дойдоха без пари, вследствие на което гладът немилостиво из Костурско почна отдавна да върлува, освен това, Битолското окръжно имаше такъв дух, щото щом пукне пролетта, трябва да се обяви въстанието и затова всички чакат денят с нетърпение, от друга страна, четите в нашия край се намножиха, потерите се усилиха. Гръцкият владика заедно с капитан Коте, предава движението ни и в случай на едно нападение на някоя чета ще се подигне населението и ето ти частично въстание.
Зададе се въпрос: къде ще намерят костурчани храни за водене на въстанието, на това им отговориха: „Да му мисли началството, защото населението знае, че има началство, което се грижи за всичко и затова поисках да се разисква този въпрос, обаче отговора бе мълчание, разбира се на въпроси, които не лесно се отговаря така. Вън от туй от Солун бяха ни обещали да ни отпуснат една сума за поддръжката на гладните, но като мина во Солун Даме Груев (на връщане от заточение) спря сумата, която беше на първа ръка 100 лири, да се изпрати за Костурско. Тоя господин без да знае положението си даде
17
мнението да не се изпратят суми за костурчани, докато той не провери и не пише на солунчани, та казвам, вследствие дадените разни мнения за деня на въстанието, остана да се доложи на Централния комитет, или по-добре на случая.
На това отгоре дойде известие от Битоля, че там има клане на българите, имало около 15—20 души. Повод на това дали турците, види се турците обидени от Солунската случка, предумишлено това го направили. Ето как ни разправяха:
Полицейските подгонили две българчета и като не се предали гърмели по момчетата, едното се отвърнало и застреляло един от полицейските, тогава още повече се разярили турците и като не можели да заловят същото момче, почнали да нападат на млекарите, касапите и разните работници българи.
Това известие много ни улесни в разискването, за разрешението на деня на въстанието. Тия, които искаха да се отлага въстанието почнаха да казват, че не може вече да се крепи повече. На това отгоре ни се извести, че во селото Цапарци (Битолско) има сражение, между селяните и турците-башибозуци от ближното село Кожени. Това още повече ни разтревожи и веднага изпратихме четите на помощ.
24 АПРИЛ — СМИЛЕВО — ЧЕТВЪРТЪК
Днес се преписа протокола на чисто и се подписа от делегатите (съдържанието на протокола ще го поместя по-доле), между делегатите и щаба имаше частно разбиране, по разни въпроси. Ние най-напред поискахме ред, обаче, не ни се даде никакъв отговор, на зададените въпроси затова, се разкарахме со Лозанчев и со Груев, само Сарафов ни подкрепяваше и ни съчуствуваше, защото той посети краят ни и знае що е глад. Груев обеща веднага да пише во Солун, за да се отпуснат пари за гладуващите. Вечерта се разделихме и ние заминахме за Златари заедно со Папанчев, Михаил Чеков (леринци и Васил Попов от Ст. Загора), който беше назначен за Воденско да бомбардира някои железни мостове от линията. Леринци не минаха през Преспата, защото во Леринско и Битолско има много движение на аскери. Забравих да забележа: В Леринско в село Кърпещина има сражение со четата на Петър Тинев и потери. Три четири момчета били убити, аскери имало убити повече от 30—40 души, бяхме придружени от Кокарев со дружината му.
Ето съдържанието на протокола от Конгреса:
18
На революционния конгрес во втори Мак[едоно-] одрински революц[ионен] окръг
ЗАСЕДАНИЕ I-во
Днес деветнадесети април хилядо деветстотин и трета година, час дванадесет по турски сутринта, по поканата на ръководителите на II-ри Мак[едоно —] Одрински окръг, се събрахме во място посочено от него, село Смилево — Битолско, окръжните ръководители на Битоля: Атанас Лозанчев, Георги Попхристов, Георги Пешков. Делегати от Централния комитет Даме Груев, Борис Сарафов, Димитър Дечев. Делегати от подвижните горски ръководителни тела (и неподвижните градски), Битолско, Пелистерски участък: Георги Сугарев, Смилевски — Гявотско: Цветков, Мориховско: Никола С. Петров; Костурско — В. Чекаларов и Кляшев; Леринско — Георги Папанчев и Чеков; Ресенско: Кокарев, Славко Арсов, Велян Илиев и Панайотов (поручик), отсъствуваха делегатите от районите: Демир Хисарски, Крушевски, Кичевски, Прилепски и Охридски. Обаче бяха на път и се очакваха да пристигнат. Преди да се пристъпи към дневен ред и да се открие конгреса, обяви се от окръжните ръководители, че се свиква настоящия конгрес, во когото ще се предложат ред въпроси, но за да се спази реда, ще трябва да избере един председател и нужното число за секретари. Предложи се и се избраха за председател Даме Груев, а за секретари: П. Цветков и Георги Попхристов, след което се пристъпи към разглеждане [на] въпросите. Предложените окръжни ръководители. Пред вид на туй, че някой от делегатите отсъствуваха, на дневния ред са първоначално избраха се, за разискване следните въпроси: Разпределение на военните и морални сили; подготовка до и във време на въстанието.
Второ: Длъжности и права на началническия персонал. До и във време на въстанието.
Трето: Що да се прави со не въоръжените и несгодни хора стари, жени и деца во време на въстанието.
Четвърто: Кой е собственик на оръжието?
Пето: Уравновесяване на оръжието.
Шесто: Определяне времето за въстанието, всестранно обмисляне по казаните въпроси реши се:
во. За да има правилно ръководене на въстанието силите на окръга и командуването се разпределиха както следва:
Един главен щаб за целия окръг, районни началници, войводи и въстанници.
За в Главния щаб избраха се следните лица: Даме Груев,
19
Борис Сарафов и Ташко Лозанчев. А като техни заместници в случай на нещастие да се допълнят срещу Груев — Георги Попхристов, срещу Сарафов — Петър Ацев, срещу Лозанчев — Лазар Поптрайков [*].
Казаните лица се определят от конгреса и ще действуват от сега нататък, а ако биха дошли някой нови сили, представя се на Щаба да се разпореди со тех, както намери за добре, като се придържа строго в ръководните принципи на организацията, основния щаб, който се конструира подлежи на сменяване само от окръжния конгрес. Състави се списък от районните ръководителни тела във време на въстанието, но окончателното им произнасяне, се отложи след дохаждането на другарите от другите райони.
Що се отнася до назначаването на местните войводи и разпределението на въстаниците, предостави се на районните началства да сторят това за да могат да се подготвят всички ония сили, които на ново се проектират за войводи през време на въстанието, реши се за такивато да се устроят на неколко пункта специални подготвителни курсове, дето да могат во едно кратко време, да се обучат и след туй да поемат възложената им работа.
След като се разотидат всички ръководителни тела по районите, веднага да разпределят въоръжените сили в района си, на чети во численост от 30—50 души и да се прави со тех тайни практически обучения (походен ред, поединичен, стрелба и пр.). Доколкото местните обстоятелства позволяват, да се започне събирането на храна жито, сол, едър и дребен добитък, по доброволен начин, убеждение, а във време на въстанието по наложителен начин, като се издава на стопанина срещу вземаното от него разписка, подпечатана со окръжния печат и подписана най-малко от един от ръководителите началници.
Да се вземат бързи мерки за приготовляването на дрехи, обувки, медикаменти и пр. да се изберат специални хора за интендантската служба, както и за приготовляване на патрони и т. н. относително правата и длъжностите на началническия персонал, реши се: да се изработи специален въстанически дисциплинарен устав. Заседанието се закри в 12 часа вечерта.
ЗАСЕДАНИЕ II-ро
Заседанието се откри на десет часа по турски сутринта и присъствуваха всички явили се во предидущето заседание лица, както и пристигналите през нощта Прилепски делегати:
*. Текстът е написан с Главни букви в оригинала.
20
Тале, Христо и Йордан Тренкови, след като се изясни на новодошлите делта на конгреса и се прочете извършеното во първото заседание, се пристъпи към дневния ред:
Що да се прави във време на въстанието с невъоръжените хора, старци, жени и деца.
Подир кратки дебати се реши, да се отложи тоя въпрос за когато се разглежда начина за въстанието.
Пристъпи се към разискване на въпроса:
Кой е собственикът на оръжието във време на въстанието и се прие, че собственикът на частното оръжие е всеки който го е доставил на свои средства, обаче, предоставя се на усмотрението на местното началство. Още от сега по мирен начин да вземат оръжието от негодните и го разпореждат както намери за добре, а во време на въстанието, ония които не би се съобразили со заповедите на началството да се прибере по какъвто начин се намери тогава за нужно.
Що се касае до въпроса за уравновесяване на оръжието в окръга и районите, реши се: чифтетата, креманячките, евзалиите — излишни во един район, да се дадат на други.
Предоставя на щаба за напред при купуване на оръжие во приготвените райони, да разпределя където намери за нужно.
Прочете изработената част от въстаническия дисциплинарен устав [3] и се прие, со някой изменения. Заседанието се закри в дванадесет часа вечерта.
ЗАСЕДАНИЕ III-то
Заседанието се откри в единадесет часа заранта, во присъствието на всички явили се во вчерашното заседание и пристигналите през нощта делегати: Петър Ацев от Прилепско, Никола Карев от Крушевско и Иван Димитров — Порече, Йордан Пиперка и Димитър Матлиев от Демир Хисарско, Христо Узунов, Тасе Христов, Деян [Димитров] и Аргир Маринов от Охридско. След като се изясни на новодошлите целта на конгреса и извършеното в предидущите две заседания, внесоха се на дневен ред следните въпроси:
1. Да се определи състава на районните ръководителни тела, на които се поверяват районите, до и във време на въстанието.
2. Начина на водене на въстанието и какво да се прави с невъоръжените и негодни за въстанието. След дълги дебати по първите два въпроса реши се: съставът на ръководителките тела на всеки революционен район да бъдат 3—5 лица и се конструираха по общо съгласие както следва:
а) Битолски район се разделя на две самостоятелни
21
части: а) Пелистерски район: Георги Сугарев, б) Смилевски район — Цветков, Иван Делев и Георги Павлев; в) Мориховската част оттатък реката Черда присъединява се към Прилепския район.
б) Лерински район — Георги Папанчев, Лечо и Коста Груев.
в) Костурско — Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Лазар Поптрайков, Манол Розов и Михаил Николов.
г) Преспански: Никола Кокарев, Веле Илиев и Наум Фотев.
д) Ресенски: Славейко Арсов, Драган Петков, Александър Панайотов.
е) Охридски: Христо Узунов, Андон Кецкаров, Наум Чакъров, Наум Анастасов и Димитър Стойков (поручик).
ж) Кичевски: разделя се на две самостоятелни части — а) Горно и Долно Копачко и Долна река — Лука Джеров, Янаки Янев, Арсо Мидов; б) Ребетинскол и Пороче: Георги Петков, Ванче Мичуков, Янаки Петров (Ирландски) Цветан от с. Световраче.
з) Демир Хисарско — Йордан Пиперка, Георги и Попхристов и п. Кузман (село Бобина), Христо Пасков.
и) Крушевски: Тома Никлев, Никола Карев, Тодор Христов (офицер).
к) Прилепски — Петър Ацев, Веле Христов, Йордан Тренков, Никола Петров. Всички посочени сили се допълват и изменяват по усмотрение от щаба.
Относително начина за воденето на въстанието след дълги разисквания се прие:
а) Въстанието да бъде повсеместно, всички райони во окръга да въстанат.
б) Пред вид на това, че само една част от населението е въоръжена, за да може военните действия да бъдат по-продължителни и по упорити и за да се ангажирва въоръжената част, от населението во борбата реши се единно да се действува; партизански характер и начина на тези действия се определя така: Во денът на въстанието да се дигнат всички въоръжени сили из районите на четите според предвидените разпореждания от местните началства, съгласно земеното решение во първото заседание в конгреса.
На останалата част от християнското население да се внуши да не придружава четите, освен когато последните би имали нужда от техните действия. На въоръжените сили повдигнати по такъв начин се възлага следното:
Първо: Прекратяване на пътните, телеграфните и пощенските съобщения и недопускането за възстановяването им, от страна на турската власт, през време на въстанието.
22
Второ: Обезоръжаването на турското население до колкото може.
Трето: Нападението на правителствените учреждения.
Четвърто: Нападението според обстоятелствата на всяка турска команда била тя войска или башибозук.
Пето: Браненето на християнското население, включително и чуждите поданници от турските нападения.
Шесто: Запрещване да се нападат мирното турско население и да се посяга на турските жени, деца и старци.
Седмо: Обикновено четите да действуват пръснати из районите, те могат да се сгрупират 2—3 или повече, за някакви крупни предприятия и после пак да се разпръснат. Определи се, при туй, четите да държат винаги нападателно поведение.
Осмо: Задължава всички войводи со четите си, да се притечат на помощ на всяка чета, която е завързала сражение со противника.
Девето: Началствуващите лица, да доведат куриерската служба до максимум во време на въстанието.
Десето: Проявяването на инициатива во духа на гореоп-* ределения начин, во време на въстанието е задължителен за всички.
Заседанието се закри в един часа вечерта.
ЗАСЕДАНИЕ IV-то
Заседанието се откри на 24 април в седем часа след пладне. Присъствуваха всички предидущи делегати и пристигналите от Кичевския район, свещеник Тома, Арсо Мицков, Спространов Димитър и Васил Попов. След като се посочи целта на конгреса и се прочетоха взетите решения во миналите заседания по които се съгласиха пристигналите, пристъпи се към дневния ред:
Определяне времето на въстанието. Реши се, взетите решения на конгреса относително подготовката и разпределението на силите да се приведат час по-скоро в изпълнение и районите да бъдат готови за въстание, не по-късно от края на м. май. Представителят на щаба да определи датата на въстанието, съобразно гореизложените обстоятелства, при туй задължават се районните началници, своевременно да съобщят заплашителното положение на районите им. На край прочете се въстаническия дисциплинарен устав и се прие окончателно.
Заседанието се свърши в дванадесет и половина часа вечерта и конгреса се обяви за закрит.
За верността на гореизложеното подписите на представителите следват.
23
26 АПРИЛ — ЗЛАТАРИ — СЪБОТА
Като беше Битоля заобиколена от аскерите и беше невъзможно да се отива и се изкарва нещо от там, за това смилевчани дойдоха тук, изпратиха златарци в Ресен да им купат жито, обаче и во Ресен чаршията се затвори и не стана никакъв пазар. Всичкото турско па и християнско население се развълнува и само повод трябваше да се даде мерки нагоре да настъпваме не се може, защото мястото е съвсем голо. Да се крепи това място не може, аскерите продължават да стрелят и да настъпват. Оставаше само един трап, но не знаехме дали до там не е достигнал неприятеля, дадох сигнал за общо отстъпление и со голяма бързина се измъкнахме от трапа и се качихме на задния връх, дето беше Попов и Кляшев. Тук мястото помагаше и се укрепихме добре. Аз още не можех да си обясня каква е тази сила от страна на турците. Момчетата ми разправят, че още во зори от Лерин пристигнал много аскер. Почнаха да ни обстрелват со два топа, обаче, ние бяхме заели добри места и не можеха да ни напакостят. Тези аскери, които бяха ни заобиколили можахме да изпъдим.
Сражението се усили от към Митре и трая доста време, няколко аскери се промъкнаха и се загнездиха во едни каменяци, под позициите на Митре. Тъкмо хванах пътя на отстъплението аз поставих мерник 1500 крачки и почнах да ги обстрелвам. Почнаха да бегат, един от тях раних, се виждаше когато се влачеше и бягаше към кулата, обаче двама още не мърдаха, те бяха се загнездили там и седяха, похарчих 12—13 патрони и все не ставаха.
По едно време една позиция се отпусна от Митревата чета от ляво аз си казах, че напуснаха хубавото място види се изплашиха [се] и бягат. На това място се появиха аскерите и по-доле и по-горе. Хайде, си казах при Митре всички напуснаха местата си и бягат като овци. Щях да се пукна от мъка, нашите бягаха от укрепените позиции, а турците по място голо настъпваха и нагоре трябва да настъпват. Няколко момчета 7—8 удариха тъкмо на двамата скрити во кеменията и по едно време налягаха, види се тези читаци убиха някого, гледаме всички височини се заеха и почерняха от аскери, може да имаше повече от 600—700 души.
Аз и Кляшев заминахме да се срещнем со леринци и со Поптрайков и да решим. Аскерите отстъпиха и се прибраха при Кулата, множеството голямо имаше повече от 1500—1600 души. Неколцина заминаха направо за Арменско, което го запалиха всичкото, а другите по шосето се отправиха за Лерин. Освен селото изгоряха и всичките арменски колиби.
24
На Кулата не се забелязваше нищо, решихме да я нападнем и да я [изгорим]... Вечерта заминахме за Подмоченската планина.
27 АПРИЛ — ПОДМОЧЕНСКАТА ПЛАНИНА — НЕДЕЛЯ
Тук дойдоха селяните и ни донесоха за обед ядене, тук прекарахме много весело, защото шумата тъкмо що презелена и ближния до нас трап бликаше от чиста планинска вода, не пропуснахме тази божия благодат да си измием нозете и главите.
Привечер се преместихме во Брайчино, тук се прибрахме во селото во поповата къща (баща [и] син попове).
28 АПРИЛ — БРАЙЧИНО — ПОНЕДЕЛНИК
От дългия път още не бяхме отпочинали, дойде по-младия ни събуди и заплашено ни каза: „Ставайте да отидете в друга къща, защото от Николец три-четири бегове искат да ни дойдат на гости, та ще ви намерят тук, те са много проклети турци, искаха да влезнат сами, но невестата не им отвори та се разсърдиха. . .
Нека дойдат казах му, турете ги во другата стая, ние сами ще си седим тук. Не може, отговори попа, защото те ще искат да влезнат при жените... Това много ни разтревожи, добре рекох ние ще слезем в килера, ще седим малко докато поседят тия у вас, иди ги вземи. Попът отиде да ги вика, а ние слезнахме в килера, веднага писах низ другите квартири на момчетата да бъдат готови, защото ние ще ги хванем или ще ги нападнем беговете, щом дойдат у попа. Ми се извести, че те имали и други другари, дошли да купуват кози па и таксидарът и той бил тук, затова не ни уйдиса. Ние отстъпихме и се прибрахме в съседната къща, но и беговете не дойдоха в поповата къща, въпреки поповите покани. Тук в Преспата това ни се видя най-лошо, във всяко село има по няколко къщи беговски, те вършат най-големи безобразия и никак не изплашени. [*] Вечерта заминахме за Германската планина в местността Морисница (Каренцоква бука).
29 АПРИЛ — ГЕРМАНСКАТА ПЛАНИНА — ВТОРНИК
Щом известихме на германци веднага дойдоха ни донесоха хляб, те ни разправиха, че Коте отишъл в селото и повикал
*. Така е в оригинала.
25
Петре, Наум и Коле и искал да ги бие за гдето не го слушали него, но като видя че селяните се опряни и му каза, че не можем да се делим от началството, той почна да отстъпва и казал им:
„Щом не ме искате аз няма да дохождам в селото ви. . ."
Коте сега бил в планината, малко по-горе от нас. След пладне се разделихме со Папанчев, Васил Попов и другите леринци. Те заминаха през планината къде Буф за Арменско, ние вечерта слезнахме во Германци, вечеряхме, взехме два куриера и четника Вангел от Бесвина и заминахме за Бесвина, стигнахме едва в зори и се прибрахме в една къща.
30 АПРИЛ — БЕСВИНА — СРЯДА
Тук се научихме, че Коте заловил някакво писмо наше, изпратено от Лазо Поптрайков за нас. Това писмо Коте можал да го открие и го провъзгласи по селата. Вечерта заминахме през Брезница за Смърдеш и се прибрахме у Лазо Рачов.
1 МАЙ — СМЪРДЕШ — ЧЕТВЪРТЪК
Тъкмо се приготовлявахме да съобщим на Лазо Поптрайков в Дъмбени за да дойде, той пристигна заедно со Петър Погончев, който беше още под надзор. Петър Погончев щом дойде от България повика един четник от Котевата дружина Търпо Трайков от Поздивища и с двама още Загоричени, потегли и отиде да се срещне со Коте, но не можа да стигне по-далече от Вишени, Никола Филипов от Дреновени, четник на Попов ги залови и ги предаде на Попов, след това Попов ги представил на Л. Поптрайков, последния ги разпитал и загориченци и [след] това Търпо ги освободил. Погончев го задържал в Косинец при Лазо Киселинчев, докато дойдем ние да го изследваме.
Отидохме во работилницата на Лаки Поповски дето лееше бомби и видяхме сума приготвени бомби. Днес само имаше излеени 12 броя, така хубаво наредил работата, всеки ден да можи да лее не по-малко от 9 бомби, обаче се разчу на всякъде, че се приготовляват бомби и на всички стана известна работилницата, па даже и на Коте. За това аз предложих на Лаки още днес да прибере инструментите и да замине за Дъмбени. На това от горе дойде известие от Билища, че аскер се готви да дойде в Смърдеш, да обискира селото, затова вечерта казахме на Смърдешкия войвода Лаки Гелин и на комисията, да каже на младежите всички да излезнат заедно со нас в гората,
26
да пренощуваме и утре да му дръпнем едно обучение во планината. Вечерта излезнахме и се прибрахме на Вълканова Чезма. Въпреки нашето предложение смърдешени не излезнаха от селото, само Лаки Поповски и още четири други, всички останаха в селото и се оповаваха само на прикриване. През нощта четите на Кършаков и на Дичо убиха развратницата Калковица Грозданова във Връбник и дойдоха при нас.
2 МАЙ — ВЪЛКАНОВА ЧЕЗМА — ПЕТЪК
Дичо Андонов и Кършаков ни разправиха за извършената от тях операция, върху Кольовица Върбницката на име (Киля, сестра на предателя Сотир Димитров, сърбоман от Въмбел). Кольовица я унищожиха безследно. Щяха да бият Цильо {Щеро) Лабровски, задето изнасилваше върбничени да признават патриаршията. Щеро во Връбник минаваше цял чорбаджия макар да нямаше никакво понятие от даскалък, но той много години бе гръцки даскал, същевременно и бакалин. Той задирял повече сиромаси и почнал на ред да обезчестява, има обезчестени и моми, (Киля всичко е разправила) и някой от четниците знаят имената на обезчестените моми.
Щеро бил предизвестен от Динето Жажията, негов зет, че ще бъде наказан, затова Щеро избягал фамилиярно в Билища. Погончев Петър го повикахме и го изследвахме за дето искаше да отиде при Коте и за всичко. . . [*]
б) Глада: Той е общ навсякъде в гореказаните центрове, но има се надежда всички села во центровете, макар мъчно да уталожим глада до ново и по възможност да депозират жито, като се измислят средства за събиране на пари и купуване жито. Ще се [в'|] земе пред вид от началството големия глад во Кономладско и Дъмбени, но и те без да [в] земат пред вид вниманието което обръща сега началството за двете села, ще намерят всички начини и средства за доставяне жито.
в) На Статица. Да се поможи со пушки и патрони от следните села: от Смърдеш една пушка и 100 патрони, от Косичен една пушка и 100 патрони, от Дъмбени една пушка и 50 патрони, от Кономлади една пушка, от Турие една пушка, от Въмбел малко патрони и от Костенарията и Хрупицко не определено число за сега пушки и патрони. Първият знак за взаимно спомагане за нещастието на едно село в района ни.
г) По начин за водене въстанието. По този въпрос се изказаха няколко мнения и най-после се дойде до решението и одобрение. Въстанието да се води партизански — четнически,
*. Недешифрирана страница.
27
за да може да продължи повече време, фамилиите да останат по селата на произвола на съдбата, за да не са свързани ръцете на въстаниците при чуването им от турските зверства. Всички четници селски, ще се наредят за въстанието да действуват на всякъде, където началството намери за удобно. Изобщо по тази точка цялото събрание се съгласява во всички подробности со решенията на Окръжния конгрес. Понеже въпросът е от голяма важност и сложност, пред който фантазията и мисълта им се спира въпросително и се предават во ръцета на началството, за всичко разпореждане. А съветите и помощта не отказва никой.
д) Реши се да се вземе оръжието от старците и негодните четници, хора и от жените, на които мъжете или синовете не се случиха тук и това оръжие да се даде на най-бедните и най-способните момчета в четата от страна на комисията. Чифтетата, кремъклийките, тековете да се разпределят во четата, а излишъка да се предаде на началството.
е) Всеки четник да си има едно здраво рало, опинци или 2—3—4 рала по-слаби, стегнати дрехи, провизии — сол и масло. Да се приготви во четнически ред, всички хора без оръжие да носят коси, триони, копачки и кюский, лопати и балтии.
ж) Да се обучават новите селски чети во въстанически ред и тактика.
з) Коте и дружината му да се поканят от страна на началството да разпусне четата и да си отиде всеки по селската чета, или да остане на разположение на началството докато дойде решението на Окръжния конгрес за неговата чета. А ако не послуша и тези покани, ще се разправим со него както се намери за полезно и угодно, за да не страда делото постоянно от разцепници. А от страна на събралите се делегати да се изпрати покана и разяснения до четирите села, които не влизат в общия състав на нашия район, а стоят отцепени от началството: Руля, Желево, Ошчима и Търново, (па даже и Псодери).
и) В това събрание се избраха заместници на ръководителите в случай на нещастие, а именно: Срещу Л. Поптрайков — Лазар Киселинчев, срещу Васил Чекаларов — Иван Попов, срещу Пандо Кляшев — Кирияко Търповски, срещу Манол Розов — Илия Биолчев. От това избиране може да има някои изменения, ако се укаже вишегласие во второто събрание от останалите центрове на района, Апоскепски, Блацки, Загорицки или Мокренски. Заместници срещу войводите центрови тук няма да има избиране. От Костенарията и Нестрамско считаме за представители на събранието двамата центроводители Георги Христов и Илия Биолчев и войводата Стерио Ташков, които присъствуваха на това събрание (първо).
к) Ще се стараят всички делегати да развиват наклонността
28
към взаимно помагане по мирен начин, до въстанието, а във време на въстанието, помагането ще бъде наложително.
Днес на единадесет часа 4 май (неделя) се закрива заседанието. . . [*]
. . . Къде един часът нощта, стигнахме над селото (на Шестие) и какво да видим, братко!? Всичкото село запалено и ужасно гори!!! Картината е повече от страшна, очите ми се затъмниха и не можах да гледам, чухме от горе над нас женски гласове, разбрахме, че са от избягалите от селото, веднага изпратихме момчета да видят кои са и къде са, за да ги приберем, да видим кой е жив и кой е убит. Удивлението повече и повече се увеличаваше и не можех да си обясня, тази решителност и мярка от страна на турците!!!
Слезнахме къде Греота дето чухме гласовете извикахме няколко пъти познати имена, но отговор не последва. Напразно продължавахме да викаме, изплашените млъкнаха и никой не се обаждаше. Срещнахме се со Насо Роков той ни каза накъде са сбрани жените, той ни описа отчасти ужасиите станали во селото. Насо и той беше во селото когато ставаше катастрофата. Мене не ми се седеше повече да не слезна в селото. Слезнахме на Заваляща и от тук наблюдавахме горенето на грамадните недогорени къщи. Не се слушаше некакъв човешки глас. Само падането на зидовете и шумоленето на огъня, смесен от време на време со некой кучешко лаене. Стоех и гледах на ужасната картина, но тя ми късаше сърцето, защото тази картина е опустошителна. При това казах на Лазо Поптрайков, поне да имахме една фотография и да направиме една снимка, со която поколението да се занимава, да критикува или хвали.
Времето доста мина, но не ни се напускаше това ужасно гледище. Не знаехме дали останаха някои нещастници в селото, или всички избягаха, най-после трябваше да отстъпим, за да отидем и приберем пръснатите жени и деца. Насо Роков ни заведе во една камениста дупка, дето намерихме много народ от жени и деца и неколко мъже. Щом ни видеха, почнаха да викат и плачат, кои за свой изгорени, други за убити — трети за изгубени, заостанали голи, гладни и без подслон. Ужасна картина! На всички страни се изговаряха сърцераздирателни думи. Между тези фамилии намерих и моите домашни. Со изключение на сестра ми.
*. Липсват четири страници от дневника
29
29 ЮНИ — СМЪРДЕШКАТА ПЛАНИНА — НЕДЕЛЯ
Дойде при нас Лаки Гелин, Лазо Мицов и Наум Митрушев, те нещастните се оплакваха от поведението на смърдешени, ни разправиха как викаха по Кръсто Дамов, когато се върнал в селото, след сражението при Локвата и Винри [4] те сакае [*] да го предадат на турците Кърсо като виде така избега. Когато ставаше сражението, смърдешани изпратиха во Билища Дичо Цапалков, да каже на правителството за сражението. Те наместо да грабнат пушките да ни помогнат отидоха да ни предадат! За всички тези неприлични работи, най-голямия подстрекател беше Цильо Янчов и некои други, куция Илия Зурльов постоянно отивал при мудура в Билища, той се наел да изучи къде е Стерис да го предаде. Той во съгласие со Гичовци и Каранджовци се стараели да услужат на турците. Вечерята заминахме за Тиза, а изпратихме три момчета во Лобаница да повикат комисията и Косинската.
30 ЮНИ — ТИЗА — СМЪРДЕШКАТА ПЛАНИНА — ПОНЕДЕЛНИК
След като дойде Лабаничката комисия се явиха неколко души смърдешени и дойдоха седнаха во ливадата. Со бинокъла ги прегледахме и ги познахме всички. Изпратихме Кършаков со неколко момчета и ги доведе при мен, като ни видеха всички замръзнаха от страх! Те като виновници не знаеха как да постъпят пред мен и се представят за негрешници. Нещастните мислеха, че комитета вече се изгуби! Наместо да се опълчат против турските зверства и да искат отмъщение, те се изплашиха и се опълчиха против нас. Като почнахме да им ги нареждаме престъпленията им, онемеха! Помъчиха се да прикрият, но не можеха и сами почнаха да се изповядват как решавали да не приберат комити во селото и всичко да явяват на правителството, как търсели за Стерио и как изкарали човеци да пазят около селото, да не би да дойде Стерио и да го заловят и какви не още лудории.
Като главен виновник както казах по-горе бил Цильо Янчов, като се намери во тая група решихме да го унищожим. Държахме ги до вечерта, предадохме ги на Кършаков да ги занесе до во селото, другите да освободи, а Цильо да убие, всред селото. Същевременно да хване Дичо Цапалко и Ильо Зурльов и тях да убие, та со това да всее страх и да разберат, че комитета не е умрял, ние заминахме през Дъмбени за Жупанища.
*. В смисъл „искаха“.
30
1 ЮЛИ — ЖУПАНИЩА — ВТОРНИК
Тук не намерихме никой от войводите, писахме им да побързат да додат, решихме двамата от нас да заминат за Костенарията, а двамата за Пополе. Сума писма получихме со разни съдържания! Дойде при мене Кирияко Търповски огорчен до немай къде! Страшно ми се оплаква от неговите селяни, дето го нападнаха и третираха след сражението на 31 май и му беше мъчно, дето нахалстват а не наказват виновниците. Кирияко се беше оплакал на Поптрайков и Кляшев и поиска наказазанието на виновниците обаче, изоставеният Поптрайков не обърна внимание ни най-малко на Киряковото оплакване. Освен това. . . [*] на Лазо Поптрайков. . . [**] до немай къде, виновница по затварянето на Митрето Шимбов и Дино Шекров, също за създаването на неколко фирари по убийството на Цеманов, за което тя най-вече плачеше и викаше пред турците и посочваше неколко дъмбенци за убийци. Същата тая сега почнала да отива да развратничи со аскерите и това му се писа на Лазо Поптрайков от Търпена Попдимитрова, по желанието на комисията, а той ни най-малко не обърна внимание. Като началник на Костурско си понася безобразията които ги върши..., без никакво стеснение на душата му, особено за това, страшно се тревожеше Кирияко, и имаше право, защото ние такива ги наказвахме, а като гледат хората това, безправие. . . [***] остават без наказание? Как после това население нема да негодува! Аз хвърлих неколко думи по тоя въпрос, но не последва отзив нито удовлетворение и така Кирияко со тъга на сърцето си замина.
Преди неколко дена Кляшев си беше оставил чантата во Берицките кории, по причина случай, [***] беха намерени от неколко аскери. Те са помислили, че ще бъдат заобиколени, понеже бяха само со Поптрайков, за това си скрили чантата со книжата, като не можаха други хора да я намерят отиде самичък заедно со Кирияко. Вечерта трябваше да се разделим, Лазо и Розов да заминат за Апоскеп, а аз съм за Маняк. Часът беше шест ноще и той го немаше да се завърне. Това много ни [о] безпокои. Като видехме, че го нема и така се прибрахме во ормана Манятеки.
*. Две думи са неразчетени.
**. Пет думи са неразчетени.
***. Така е в оригинала.
31
2 ЮЛИ — МАНЯТЕСКИЯ ОРМАН — СРЯДА
Тоя гъсталак [е] прекрасен за прикриване на комитите само една лоша страна има — препълнен е от комари и през целия ден ветъра не можа да повее. Ни се извести, че Митре и Дико Котев пристигнаха во Жупаницката планина, имахме пред вид за вечерта да пристигне и Попов, за това трябваше да направим разпореждане за движението ни и да се разберем со Лазо и Манол. Между другите разговори аз откровено казах на Поптрайков. . . [*] че е нетърпимо, и че това много ни уронва авторитета пред населението, като знае колко е развалена до кокалите и ние търпим. Лазо малко се докачи и се виждаше едно вълнение в неговата душа, обаче не можа да заяви некакви претенции, а ми отговори че трябва да се убие не сега, като се завърна от Пополе сетне. Тя беше осъдена още от когато предаваше за Цеманов и покойния Москов казваше: „Ще я обесим сред селото на върбата за нам!“. Това решение не изпълнихме тогава по причина за да се освободи от затвора Шимбето и Доно Шерков та по-после. Но докато те се освободят Лазо Поптрайков, който беше по това време во затвора, той се освободи по скоро и оставихме тая работа вече на него. Но сто... тя вече е още жива! Вечерта отидохме во Маняк и след като вечеряхме Поптрайков и Розов заминаха през Здрелци за Горенската планина и от там през Бабища за Мокрени. Кляшев и Митре пристигнаха во Маняцкия орман от дето Кляшев дойде во селото при мене.
3 ЮЛИ — МАНЯК — ЧЕТВЪРТЪК
От зори още ми донесоха неколко писма со разни неприятни съдържания. От Мокрени ми пишат, че гръцкия костурски владика [5] бил во Елхово со предателя Теле и со 40 души аскери, турнали под изследване елеовени, дали отиват комитите во селото им, колко пушки има, дали съм бил аз там и от там когато съм бил за къде съм заминал и пр. Загоричени и те се оплакват от цикрулирането на Теле по селата заедно со аскерите. Попов и той пише, че една дружина от 10 души изпратена от Коте, под предводителството на Аопст била около Бабчор... (от друго място се научихме, че Коте влезнал в споразумение со Телето от Сребрено, за да действува наедно против нас). Всичките ни писма са запазени и от неми може повече нещо да се извлече. Само от Кършаков нямахме писмо и не можахме положително да научим що е направил во Смърдеш. Се чу различно:
*. Четири думи са неразчетени.
32
едни казваха, че во Смърдеш са убити "Трима мъже и три жени, други три мъже и една жена и едно дете и пр. Но всичко не положително. От Попов нищо не можахме да научим. И така вечерта се прибрахме со Митре и со дружината му во ормана Манятски, дето намерихме Ристо Цветков от Кономлади, доста болен, оставихме го во Маняк и ние се прибрахме во Старичени.
4 ЮЛИ — СТАРИЧЕСКАТА КОРИЯ — ПЕТЪК
Дойдоха от зори още, старчета [*] да се видим, след обяд ни донесоха писмо от Попов от Кузо Погончев и от Аристид. Попов со Биолчев пристигнал во Манятдкия орман, на когото писахме скоро да ни стигне до вечерта тук, се срещнахме и со Стериовата чета и со Георги Попхристов, които винаги се навъртали около тук. Вечерта слезнахме всички во селото да вечеряме и свикахме селяните на общо събрание. Дойдоха от Гоено и от Лудово членовете от комисиите и тия присъствуваха на събранието. Всичкото това събрание се състоеше от около 20 души, им говорихме доста много на всички, но ми се виде изгубена работа, никаква живост, никакъв дух за борба! Желанието им е само да си седят дома, да се пазят да не би да бъдат подозрени от правителството, да се прикриват, под предлог че са патриархисти. Никакъв четник да не влезе во селото и така само да се каже, че тия били четници на комитета. След отпускание събранието чакахме Попов до седем часа през нощта и тъкмо що бяхме излезнали от селото Поцов стигна со дружината си и ни съобщи, че на пътя [са] заловили седем души турци от селото Забърдени, които отивали да гонят во Хрупища. Зехме ги и така ги занесохме во гората Стариченска.
5 ЮЛИ — СТАРИЧЕНСКАТА КОРИЯ — СЪБОТА
От зори още казах на Митре и на Стерио да хванат върха на корията и там да чакат поляка от чифлика Лудово, понеже там винаги излизал да пази нивите. Момчетата се разпоредиха и чакаха со нетърпение поляка Муарем (кольонар). Обаче наместо да отиде дето го чекаха момчетата, той слезна ниско близо до Старичени и отиде при едни влахчета овчари. Едното от тех доде при нас и ни съобщи, че поляка е близо и поиска неколко момчета да слезнат во лозето, да почакат да го занесе и да го хванат. Аз незабавно повиках Цильо Кономладски
*. Така е в оригинала.
33
со 4—5 момчета, Кольо Добролийски, отиде и Пандо Кляшев со тех. Хванаха мястото посочено от Дина влашето и след неколко минути видехме влашето да го носи към мястото и безцеремонно Кольо Добролийски направи неколко крачки, протегна си ръката, хвана го и му извика: „Теслим, теслим!“... Всички се измъкнаха от местата си и повториха думата „теслим“, но всичко беше свършено, още когато Кольо му протегна ръката, той не мръдна, предаде си дългата корона „гра“ пушка 40 патрона и щика. След малко го доведоха при мене, вързан, той почна да хитрува да казва, че нали не видел не искал вече да живее повече, че той пренасял пушки, че бил готов да носи ако сме го оставили. Запита кого казвали Георги и Коста, това ни зачуди. Запитахме го да ни каже от къде ги знае тия имена, но не ни каза. Тоя същия поляк преди неколко дена стреля по четника Костандо и малко остана да го удари! От един турчин от Желегоже, четата един ден била забелязана, турчина търтил да бега, а Костандо се впуснал по него извикал му да спре и се предаде, той не спрял и почнал да вика и тогава Костандо стрелял два пъти и го убил. Поляка Муарем като видел това не закъснял да почне да стреля. Тогава момчетата го оставили, защото не им помагало мястото да го убиват. Но тоя звер сега е вече в наши ръце. Сбрахме всичките войводи около мене, а именно: Попов, Митре, Стерио, Кольо Добролийски, Биолчев, Георги Христов, Пандо и аз и решихме съдбата на тия днешни жертви. Седемтех турци забърденци да се занесат близо при Хрупища и тамо всички да се убият, поляка да се занесе близо до турското село Желегоже и там да се убие. Наистина турците от Забърдени се хванати не со пушки во ръце, и разбира се, жалко ни беше да ги колим, но сме заставени това да сторим по следните причини: Попов като ги залови и ги върза и ги прекара през селото Старичени и те видеха некой от селяните които го чакаха, един от забърденците позна Цильо Кономладски, Георги Попдимитров и много други момчета, които са лежали во Кортенския затвор. Между тях имаше един който миналата година беше поляк во Могила, аз го гледах от прозорците когато говореше со една млада жена и още тогава страшно се бех ядосал. Мисля за това да съм забелязал во миналогодишния ми дневник по обширно. Освен това, вече сме се изпарили и еднаж сме сгрешили со освобождението на Нестрамския поляк, когато той се показваше светиня, за които всички нестрамени гарантираха, че той нема да предаде, а след като го освободихме тикна 12—13 души во затвора! Сега нема защо да се затварят нашите невинни селяни по-добре чистотия, защото утре ще грабнат пушките и ще тичат подире ни. Ще пленяват и ще горят селата ни. Най-после още раната на Дичо, Герго, Лаки и другите убити
34
при Локвата на Виняри не е затворена. Къде може да стане дума между четниците за освобождението им? Всички викаха: „Още седим, трябваше да заловим та да се хвани като за дажба на нашите убити при Локвата и Виняри. Всички се радваха, всеки се готвеше да коли турци! Привечер слезнахме в нивите под корията, сбрахме всички четници около мен и им поверих заловените турци без оръжие, че не е човешко да колим турци без оръжие, защото со това и ние се показваме варвари, също като турците, обаче всички ми припомниха изгореното Смърдеш и избитите старци, жени и невинни малки деца, а това всичко стана от такива, които ги имаше во ръцете ни и щом ги освободим непременно всичко ще изкажат и утре първи тия ще почнат да нападат на нашите села, немаше какво да се прави и трябваше да се свършат! Запитах кой от всички желае да отиде да ги унищожи. Току речи всичките пожелаха, макар и да им беше казано, че трябва да се убият близо при Хрупища и трябва да се завърнат обратно. Отделихме тридесет души со Стерио Ташков и со Георги Христов, дадохме седемте забърденци и заминаха. Полякът и той го дадохме на Нумо Желински, Коста от Желегоже, по когото стреляше, Нумо Дъмбешки, Петрето Шестевски и Насо Панчаров (брат на Митре) и заминаха да го унищожават към Желегоже. Ние се опътихме през Жугелници и дойдохме во корията во Леска близо при полето. (Ето имената на турците забърденци и възрастта им, също и на поляка: поляка родом от арнаутлъка село Тач се именува Муарем Тазид, год. 35. Забърденци: Авип Адил — год. 23; Мехмед Адил — год. 22; Кязим Мехмед — год. 39; Репо Бекир — год. 28; Адил Юсеин — год. 46; Юсеин Асно — год. 40; Абедин Юсеин — год. 20; всички млади и неженени за пушка да носат.
6 ЮЛИ — ДОЛЕНСКАТА КОРИЯ — НЕДЕЛЯ
Получихме едно писмо от Търпена Попдимитрова и друго от Кирияко Търпевски, во което питаше, че Кършаков убил в Смърдеш три мъже и една жена, а именно: Цильо Янчев, Дичо Цапалков и Цильо Зурльо и жена му, но последните Цапалков и Зурльо недоубити ги занесли во Билища, това . много ни очуди. Как така да не ги доубие и да остави живи!? Цапалков вече и Зурльо като и Цильо Янчев те се убиват като изменници и предатели, а за жената, на Кършаков не бяхме му казали да убива и не зная защо я убил? Наистина тая беше една много лоша жена, но не бехме взели решение да я убиваме.
На ранкото во зори още пристигнаха пет четници които убиха поляка, същевременно пристигна и Коста Блацки от Жупанища
35
со 6—7 четника. Стерио со четата не дойде при нас, остана во Жезулската кория. Привечер слезнахме во Долени во селото направихме едно събрание от неколко мъже и жени и след това, заминахме за Сничени заедно со двамата центрови началници (Георги Христов). Тук се срещнахме со Стерио и дружината, ни разправиха, че седемтех турци ги убили близо до Хрупища. Се прибрахме во планината Одре, тук пренощувахме.
7 ЮЛИ — ОДРЕ ПЛАНИНА — ПОНЕДЕЛНИК
Тази прекрасна планина е подходяща за комитета, снощи ми направи особено впечатление! Обаче тя била разделена на две: Малко и Големо Одре. Малкото било на некой бег и го пазел со поляци, а Големото Одре принадлежало на сничени, дойдоха сничени и ни се оплакаха, че бегът не им позволявал и усвоявал от техната местност, не давал даже сничени да берат дърва. До тук идвали много турците хрупнишени да берат дърва, двама от дърварите [бяха] близо до нас и предполагаме да са ни видели, това се разбираше от силното гонение низ пъта добитъците им.
Дойдоха сничени донесоха ни хляб и ни казаха, че около сто аскери дошли во Старичени и от там минали Жужалци до Долени. От селяните избили някои, но по точни сведения не можехме да сберем дали е исказано нещо. Казахме на сничени да изпратят човеци, да изучат и да додат да ни кажат. Ние си останахме сами без да познаваме местността.
8 ЮЛИ — ОДРЕ ПЛАНИНА — ВТОРНИК
От селяните сниченски никой не се появи и останахме без хляб. Най-после къде 5—6 часа дойде едно овчарче и донесе писма чак от Мокренския център. Момчето ни каза, че снощи дошел во селото аскер и избил поляка Стерио влаха и днес го завели со них и заминали към Дислатто, момчето ни съобщи, че от седемтех убити забърденци при Хрупища, един останал жив и изказал всичко какво е видел и как сме ги хванали и как идвали при мене старичени и др. Затова аскерите дошли право во Старичени, взели неколко селяни во Костур ги изпратили, като ги били доста, но положителни сведения немаха. Това известие страшно ме смути! Като видехме че нема да ни донесат хляб старичени, изпратихме 7—8 момчета во Амзабеговата Одре, да вземат 7—8 овнета или козлета от власите (от гръцката Блатца) да ги опечем. След некои 2—3 часа
36
момчетата се завърнаха и донесоха седем ярчета, заедно со влаха овчар. Обаче между тех донесли и турчина, Амзи бегов поляк, прочут звяр по тези села! Дойде Кляшев и ми съобщава: „Момчетата, освен че донесоха ярета, ами и поляка го заловиха и вече е тука!“. Това много ме очуди. Тъкмо онова което мислех вчера и говорих на некои момчета, да отидат да пазят на водата и щом да замине да го уловят, обаче това се изпълни и без да го чакат и пазят. Отидох да го вида и що да вида! Тридесетгодишен човек, ръцете му под коленото, гърбав со една дума цяла орангутан, ту-у!!! бре!!!, рекох що за човек е той та да треперат всички от него! Добре, но той макар и такъв, но пак си показва своята дързост! Момчетата като го видели изпокрили се докато се доближи до тях. Колето Дреновчанче (Козинчо) искал да го застреля, но войводата Стерио Ташков спрел, обаче, Козинчето повече не се стърпел, спуснал се пред него да го хване. Гърбавият Шемо като го видел веднага се хванал за пушката, сгодила се празна, та не му оставаше време да я напълни, понеже Козинчето като хала налетело върху му и като го видял, че прави опит да турга патрон за да не го убие хвърлил пушката со приклада върху му и малко остана ремъка да му се обеси на гушата на Шемо. Шемо като видял, че нема спасение, хвърлил и той своята пушка на земята и ударил бегом, но Козинчо го нападнал со такава сила, щото го прескочил, седнал на един камък и си ударил главата от която тече кръв, но за Козинчо тези работи са дреболии. И така Шемо вече беше в Козинчовите ръце... Всички се събираха около него и на всеки му копнееше сърцето да го удари, да го закачи, да го измъчи. Со много викане можах да го отърва. Изпитах го от къде е, ми отговори: „От Гърлени съм, ме викат Шемо Асанов, възрастен 40 годишен, женен имам две моми и едно момче, брат му се казвал Ячо, едноок (кьор) и най-лошия на света. Запитах го дали имаше от неговите села во Смърдеш, когато последното изгоре и Шемо ми изброи седем-осем души като каза, че имало во Гърлени, два-три добитъци смърдешки.
Момчетата хванаха един влах — овчар от Дисляпо и го донесоха при мене. Именуваше се Коста Георгу, страхливец до немай-къде. Успокоихме го. Като погледна на дире и видя Шемо затрепери и нисичко побъбри: „Бобо! Тоз звер тука бил и ме виде! Ах, той ще ме издаде!“ И си клатеше главата овчара. Запитахме го дали е лош и дали го познава, отговори ни со един особен тон. „Той е злодей, ако го гледате така! Той много овци ми е крадел и преди 5—6 дни искаше да ми открадне един овен, но като го видех, скарах му се и той веднага ми обърна пушката, той е ходил неколко години харамия.“
Изпратихме в Сничени Пандо Сидов и още един четник за да донесат хляб, по пътя намериха един овчарин покръстен на
37
име Кольо. Щом му казал Пандо, че Шемо сме го хванали, той рипнал от радост и веднага се намери при мен. Видеха се и се здрависаха со другия овчар Коста понеже се познавали. Кольо без да се церемони или да се бои от Шемо, като другия овчар, обърна се към него и му извика: „О, Шемо! Шчо ти семнеше, да ги фатиш комитите, е-е-е!!! Ето сега ги фати. Сега да ти кажа ти на кого му ги крадеше овците и на кого му въртиш пушката? И без да иска позволение, Кольо отиде при него близо, взе един щик от момчетата, почна да го бие и да му казва: „Кажи бре куче, защо я фатите некни тая жената от Оловради? Я фатите или не?“ Шемо се призна и отговори, че хванали я и обезчестили заедно со Сенко поляка от Лъка. Това възмути всички събрани около него. Момчетата почнаха да го бият! Стичах се и со много викане едвам го спасих. Оставете го, рекох на момчетата, защото ще го направите неспособен и вечер не ще може да върви, а той ще ни послужи да отидем до Лъка, да заловим и Сенко поляка. Шемо беше готов да ни услужи во тази работа. Решихме вечерта да отидем да го хванем и него — Сенко та и двамата да ги унищожим и со това да се всее страх во турското население и у поляците. Чакахме до три часа нощта и дойдоха момчетата от селото со два товари хляб и со поляка. Стерио ни разправи, че един от седемте забърденци останал жив, но днес умрел и изказал много работи.
Аскерите заминали надоле към Жужелци. Научихме се, че в Лихнади имало един грък-кираджия много богат и можело да го хванем и му вземем доста голема сума пари. Макар това да ни беше против волята, но обстоятелствата докараха това да предприемеме, защото целта оправдава средствата. Решихме Шемо да го унищожим безследно и да се упътим към Сничени, да викаме един от познатите на кираджията от Мърчаща и утре вечер да го хванем. Дадохме Шемо на Илия Биолчев, Георги Попдимитров, войводата Кольо и още неколко момчета, заедно со Стерио влаха, заведоха поляка во едно ближно дуло, да го унищожат и да го хвърлят вътре. Митре войводата му каза: „Щом го убиете и веднага да го хвърлите вътре да не тече кръвта“. Кузо Темелков от Тиолища и той го гледам се върти около мене с турнат щик на пушката. Иди, рекох и ти да мушнеш! Поистича со голема радост, по едно време чухме пукот от пушка, това ме разтревожи и рекох на момчетата не е добра работа. Стигна Стерио влашето и ни каза, че не дочакали да го убият Шемо и го спуснали в дупката — жив останал и вика вътре да го вземат дяволите. Пак жив остава! Взех две въжета и аз отидох там. Спуснахме едно момче вътре со една свещ (Кузо от Тихолища) и едвам со голема мъка го намерихме. Щом го видя, Шемо му каза: „Дай ръката да излезва фати ме“. Кузу му казва: „Кажи колко жени християнки
38
си хванал и дали хвана онази жена от Оловради.“ Я фати, пет сам фатил гяурки“, отговорил Шемо. Кузо почна да го мушка, а Шемо вика: „Я фати, я фати!“ и така се свърши со Шемо, натрупаха от горе големи камъни и така го оставиха за веки. Както се виждаше тая дупка на Шемо му беше позната, защото като видя да шибат щиковете по гърба му, щом му показаха дупката той веднага се плъзна вътре. Момчетата като видели, че той остана жив изгърмели по него но напразно. Шемо се скри настрани и си слезна чак до дъното. Ако беше малко по-смел, много лесно можеше да не го убие нашия човек, когато слизаше надоле, защото той държеше свещ и Шемо лесно можеше да го удари со некой камък. Но види се Шемо не се сети, или беше много изплашен. Ние се установихме на местността Орлето близо към Сничени. Не можехме да стигнем по-нататък, защото осъмваше.
9 ЮЛИ — ОРЛЕТО — СНИЦКАТА ПЛАНИНА — СРЯДА
Ето една чудесна височина от където се виждат всички наши села и току речи Деволтата, Населицата, Нестрамско и чак до гръцката граница, всичко се вижда. Къде два часа забелязахме со биноклите аскери да седят во турското село Забърдени под сенките. Наблюдавахме и чак до 6 часа и после сбраха се пред джамията. Тогава видях, че са едно множество от 200 и повече души. Отидоха си към селото Галища и на пътя се срещнаха с едно друго множество аскер, така щото се събраха до 400—500 души аскер. Потеглиха паралелно до едно място, после се разделиха, едните отидоха напред в Галища, а другите низ траповете и низ кориите потърсиха ги и пак се присъединиха и всички заедно потеглиха за Нестрам. Ние чакахме да дойде човек от Мърчища, който трябваше да ни види в Ливхади и ни покаже богатия грък кираджия, но напразно. Мръкна се и трябваше да се подвижим. Други аскери се видяха от към Хрупища, така щото плана ни се осуети и трябваше да се отдалечим. Оттеглихме се со една усилена бързина от Орлето и стигнахме во Саракина планина, а всичките момчета капнаха, понеже доста далеко беше.
10 ЮЛИ — САРАКИНА ПЛАНИНА — ЧЕТВЪРТЪК
Тук останахме на бивак на такова калпаво място, щото трябваше да ни подсетят и всички можеха да ни струмбочкат, защото от всички страни заобиколени се високи непристъпни стени, само от преди оставаше един трап, който щом като се
39
хване от неприятеля, не остава повече друго, освен да се самоубиваме или да се сражаваме! В тези грамадни стени на една височина 40—50 метра направена една черква во която момчетата влезнаха. Влизането в тази черквичка ставаше низ една дървена стълба, полугнила. Без да питат момчетата се качиха и когато видях тази полугнила стълба, косите ми настръхнаха! Чудно как не падна някой! Още по-чудно беше качването ни по срещните канари за да излезнем горе на височината. Някои не можаха да се качат и заобиколиха доста много. Часа беше около 9, когато се намериха на високата равнина при едни ниви костурански, в които жънеха неколко селяни и селянки. Щом ни видяха няколко жени избягаха от нивата. Селото Костураджа не беше далече повече от 20 минути. Един от жетварите ни донесе един товар вода со едно магаренце и като видя че сме християни почна да ни се оплаква от коджабашите и от хазаите, че ги претоварвали със спаилъците и пр. Костурачи е гръцко село с около 200 къщи, на Яни му говорих, че ние сме християни и сме въстаници, които се мъчат да освободят Македония и за това да каже на коджабашията да не ни предадат. Отправихме се към Чурилово и насреща ни забележиха от одно бачило. Аз взех с мене 15—20 момчета и отидохме на бачилото, дето намерихме само един от овчарите, а другия натоварил коня со манури (хубаво сирене) и си заминал. Бачилото беше от Гръцка Блаца. Лукавия овчар бъркаше в казана нещо бяло, запитахме го що има нещо да ни даде да похапнем и той ни отговори: „Ето млякото се вари на оджака, друго нищо нямам“. Напълнихме няколко котлета да ядем но това не било мляко, ами сурватка от манурите, която никак не се ядеше. Благодарение на Цильо Кономладски, той натрапа един кобет чисто мляко, три четири оки и от него ядохме, а проклетият грък щеше да се пукне за дето изядохме млякото. Казах му да не ни предаде на турците, обаче той почна да устроява план, как да ни предаде и то пред нас!
Такъв проклетник трябваше да го заколим, но аз го набих доста добре и така си потеглихме. Казах му: „Щом ни предадеш ще те унищожим на връщане.“ Стигнахме над Чурилово дето чакахме да вземем заръчания хляб от чуроловени. След като ни донесоха хляб, заведоха ни в буката чуроловска и тук останахме да преседим. Нощта писах на Аристид в Черешница, да ни отговори за Поптрайков и Розов къде се намират.
11 ЮЛИ — ЧУРИЛОВСКАТА БУКА — ПЕТЪК
Доде Чуриловската комисия и ни се оплака за следното: ;,Четникът Иван Христов от Черновища, дойде тук преди няколко дена прикрит от комисията и заедно со Тольо Христов,
40
почнаха да се разхождат из селото и се загнездиха во една развратна фамилия. От това не добро прикриване го видяха човеци от Геранци и се почна да се говори, че има комити в Чурилово. Затова ние го повикахме Апостол Христов и му казахме, защо не ни каза [на] нас, че е тук Ването и като как е дошел тук, да не би да е избягал от началството. Тольо на место да ни отговори, той почна да вика и да казва, че бил поствен над комисията и пр... Ването чул това и излезна от къщата и веднага с един бастун нападна едного от комисията, също и Тольо се нахвърли върху ни, а на един от комисията му я счупиха главата, ако това е дадено да вършат четниците тогава да знаеме! Ването тук ни се престави за болен во ногата, но това ние не забелязахме защото тичаше повече от нас. Той трябваше да дойде при нас, ние да му намериме квартира за седене. Ние досега криехме от вас, но от сега няма що да крием, в нашето село няма дерман, от няколко жени развратни у които отиват постоянно Телето, ето сега и Ването, а по-напред отиваше и Никола Андреев на когото [в] еднаж му забелязахме [а] той удари един шамар на Динето Кожабаша. Молиме да вземете мерки...“
Селяните това го говореха во присъствието на Кляшев и всички го изказваха по един особен тон! Обещахме им да разгледаме тия работи, след като се завърнем. Писах во Мокрени да ни изпратят един куриер да ни вземе. От Бобища ни писа Михаил Николов, че Газо и Манол били в Куманицкия гъсталак и можем да се намерим. След малко получихме писмо от Поптрайков, во което ни пишеше, че се срещнал с Митре и ни кани по-скоро да се срещнем. Къде 10 часа привечер се срещнахме и ни разправиха следното: „Ние отидохме во Мокрени и се срещнахме со Никола Андреев, той не можа да избяга след като се разговорихме и му обяснихме неговите грешки, поканихме го да дойде со нас. Той отказа заедно со некой от четниците, ние почнахме да ги обезоръжаваме четниците и като видяха това, обещаха да вървят со нас и така дойдохме снощи чак тук, но при зори Андреев си взема четниците кой знае как ли ги измами и ни избяга, та сега сме на мнение, да се завърнем и да го хванем или да направим едно общо събрание, да го обявим на всички за неговите престъпления. Да го изолираме и да назначим друг войвода за тоя център.“
Аз им се скарах за дето почнали да го обезоръжават и за гдето като постъпили така, трябваше да ги обезоръжат еднаж за винаги. Разбира се, четници да си позволиш да ги обезоръжаваш и после да ги оставиш свободни, ще избягат и още повече като неми. Но както и да е, вечерта всички потеглихме за Мокрени, една част со Розов останаха на Клисурската бука, другата со Попрайков над Мокрени во буката, а ние со Кляшев слезнахме со една част в селото.
41
12 ЮЛИ — МОКРЕНИ — СЪБОТА
Дойде при мене комисията и центровите началници. Комисията всичка скърбеше за дето не я удовлетворихме и за дето оставихме безобразния Андреев, центровите началници и те все искаха да го защищават, но нямаше во какво да се придържат. Повиках един от центровите началници, Симо Костов, настрана и му казах: „Ако е тука Андреев, кажи му да се яви пред мене, защото после ще пострада, сега е време да се изглади тоя въпрос, ако не се яви ще изкараме всичкото негово безобразие наяве и официално ще го уволним, ще назначим друг войвода на центъра и комитета ще го преследва. Симо Костов извести за всичко говорено от мене на Андреев, вечерта се получи едно писмо дълго и широко претрупано со глупости, во което отказваше да се срещне со мене. Случайно се срещнал со няколко наши момчета от четата и като ги видял веднага ударил на бяг. Както се вижда той е [в]зел хляб от Клисура и посоката му беше пак към там. Писах му во отговор на писмото му и го подканих да дойде при мен.
Вечерта дойде Поптрайков и Розов при мене. Писах на леринци да доведат четите и да ни определят място за среща, за да нападнем предателя Вангел Геле Сребранеца. Тоя предател со помощта на владиката, почнал да прибира около него разни елементи и да преследва нашите чети. Преди няколко дена, владиката заедно со аскер и Геле отишъл в Зелениче, строшил вратата на българската черква и после я запечатали. Арестували няколко работници и така си заминали. По всичките села все со това се занимаваше, да произвежда скандали и да напада комитета.
13 ЮЛИ — МОКРЕНИ — НЕДЕЛЯ
Решихме да се разделим на две части: едната да замине за към Емборските планини, а другата към Гръцко-блацките планини дето имало някакъв богаташ от Лепшица со стадата си и имал бачило да изкарва кашкавал и сирене. Той бил много богат и само со три-четири сеизи седял. Та решихме да го заловим роб за да вземем някоя сума, защото сиромашията така ни е надвила щото между всички ни се появиха караници и то само за дето не можем да обуем и облечем четниците. Днес получихме писма от неколко войводи, во които страшно ни нападаха за дето не сме им набавяли всички потребности за четите: някои докачени от обноските на Манол Розов, поискаха да се разотидат. За въпроса на Андреев решихме: да го оставим за сега и да му пишем да се вразуми, да доди или
42
при мен или да замине при Щаба. Ако това не направи тези три четири дни, докато ние се върнем в тоя център, да направим общо събрание и со окръжно да заявим, че се лишава вече от войводството и се смята за отцепник. Вечерта повикахме комисията селска и им говорихме за решението ни за Андреев, също говорихме на центроводителите. Писахме писмото и го дадохме да му го предадат. Ние се разделихме както казах на две. Аз и Кляшев со войводите Митре, Стерио, Кольо Христов и четите им се отправиха към Гръцка Блаца, а Поптрайков и Попов со четата му заминаха за Емборската планина. Ние се установихме во местността Громпопо.
14 ЮЛИ — ЕМБОРСКАТА ПЛАНИНА — ГРОМПОПО — ПОНЕДЕЛНИК
Во тази прекрасна и огромна планина препълнена со овчари, ние се прикриваме през целия ден и останахме незабелязани. Вечерта още [в] 12 1/2 часа се отправихме към бланките местности, минахме край блацките гробища и към 5 1/2 часа сутринта стигнахме во гръцкото село Титирище. Оставих дружината край селото, а аз со Колето Гежов и со Кузинчо, влезнахме во селото и тропахме во една крайна къща, която ни се отвори и во която влезнахме. Тук се срещнахме со брата на Колето — Насо Гежов. Той прави кашкавал на някои солунски търговци. Се качихме горе и видохме няколко стаи пълни со кашкавал. Запитахме за богатия лепчински бег, който живее во Думовища, дали е там или не. Насо ни каза: човеки по-стария, е во Лепчица, а синът му и брат му са там, но брат му е фирар. Во говоренето Насо се познаваше че се изплаши страшно изпратихме да доди и дружината и след малко се събрахме всички. Успокоихме го Насо и потеглихме за Думовища. По пътя срещнахме на много места овчари и от кучетата им бяхме посрещнати и изпращани со лаяния. Стигнахме во един манастир, и тук кучетата ни посрещнаха со своите цивкания, но ние минахме со голяма бързина и се отбихме от пътя за към гората на дясно, и едвам пристигнахме да се омъкнем во един нисичък не доста гъсти копачки (гъсталак) тук се затаихме защото вече съмна и мястото никому не беше познато и така се спотаихме. На куриерът Колето Гежов от Мокрени му беше познат само пътя за Думовища при Кулата и бачилото на бега.
43
15 ЮЛИ — ДУМОВИЩА — ВТОРНИК
През целия ден се пазеше голяма тишина и никой не смееше да се изкашля свободно или да се подвижи от мястото, защото отвсякъде бяхме заобиколени со овчари со стада. На два три пъти кучетата ни лаеха и ние чекахме да бъдем забелязани от овчарите, но както се виждаше не ни забележили. Къде пладне мина игумена към беговата кула, на пътя го срещнаха 2—3 турци и го запитаха: „Сапахбе готину аскеро бе гормедин?“ Отговорът на попа не достигна до нас да чуем, защото отговори много ниско. Привечер отидохме со Кляшев да разгледаме мястото и да решим нападението на бега. Обаче горко сме били излъгани! Ние мислехме, че ще намерим само кулата во която да седи бега, според както ни беше казано, а сеча ние сме изправени пред един голям палат, здраво направен со железни врати и около алми со доста високи зидове со вар. Няколко други къщи и яхъри во които живееха сума работници и добитъци, а кучета колкото щеш! Така щото цял чифлик. Тук се пренасяха снопия и са вършееше, прашеха некои опоздели царевици и пр. А от страни до две три стотин крачки бачилото, така щото цяло селско движение со кяите му, со пъндарите му, со всичките работници, ни се престави невъзможно да се осъществи и се хване бегът, при това нямаме и ближен вътрешен калаузин. Дойдохме до следното заключение: Бегът ще може да се хване само ако има преоблечени 5—6 момчета во аскерски или заптийски дрехи, иначе не може, а такива дрехи, нямахме, затова се изосотавихме от намерението.
ЦПА, сп. №795. Оригинал. Машинопис.
БЕЛЕЖКИ
1. Дамян Груев е арестуван и осъден през 1900 г. по Попставревата афера. До май 1902 г. е затворен в Битоля, а от май 1902 до пролетта на 1903 г. е заточен в Подрумкале, Мала Азия.
2. Солунските атентати са подготвени и извършени от15 до 18 април 1903 г. от групата на „гемиджиите“ в която влизали: И. Попйорданов (Орце), П. Шатев, К. Кирков, Д. Мечев, Ил. Тръчков, Вл. Пингов и др.
3. Въстаническият дисциплинарен устав е поместен в сборника (вж: Дневник на Христо Узунов.)
4. Сражението при върховете Локвата и Виняри в Дъмбенската планина станало на 31 май 1903 г.
5. Германос Каравангелис, костурски гръцки владика, жесток гонител на българщината и един от ръководителите на въоръжената гръцка пропаганда в Македония.