Пътепис

Евлия Челеби

 

5. Пътуване от Цариград, през Одрин и Солун за Крит

 

  1. Виза (89)

  2. Карък клисе (89)

  3. текето Кадемли баба султан (90)

  4. Одрин (91)

  5. село Едже Султан (94)

  6. Димотика (94)

  7. Фереджик (100)

  8. Кара гюверджинлик (101)

  9. Шабчилар (102)

10. Текето Нефес султан (103)

11. Марила (105)

12. Макри (106)

13. село Муса Челеби (108)

14. Гюмюрджина (109)

15. Орфано (116)

16. Кючюк Бешик (117)

17. Голям Бешик (118)

18. Йени пазар (119)

19. Сидерокапса (120)

20. Света гора (123)

21. Лангаза (125)

22. Аврет хисар (127)

23. Доксан-боз (128)

24. Дойран (128)

25. Месне хисар (133)

26. Бори (134)

27. Кара су Йенидже (135)

28. Ахмедабад (137)

29. Саръ Шабан (138)

30. Кавала (138)

31. Вашлак (144)

32. Правище (145)

33. Берекетлу (145)

34. Филибеджик (146)

35. Доксад-баг (147)

36. Драма (147)

37. Зъхна (152)

38. Серес (154)

39. Демирхисар (170)

40. Яйджилар (172)

41. Солун (172)

42. Йенидже Вардар (206)

43. Воден (214)

44. Авосдос (219)

45. Караферия (219)

46. текето Меми баба султан (227)

47. Серфидже (228)

 

 

Потегляне на десетия ден на месец реджеб 1078 (26 декември 1667) година по договаряне с Ак Мехмед паша и всички любими приятели за завладяване на остров Крит и описание на всички пътни станции, крепости и градове

 

 

Евлия Челеби потеглил от Цариград с трима слуги и трима стари приятели. След няколко прехода те пристигнали във Виза.

 

 

Тя принадлежи към еялета Очаков и се управлява от отделен санджак-бей. След това, движейки се пак в западна посока, изминахме половин час и отново посетихме текето „хиляда и една стрели" на Ахмед баба султани, като помолихме неговия дух за помощ. Като го отминахме, на половин час път стигнахме град Бунархисар, където ни оказа гостоприемство Халим-заде Ибрахим ага. Оттам на един оръдеен изстрел минахме градчето Ине [54] и след два часа път през гориста и обрасла с дървета местност стигнахме до пътната станция на големия град Кърк ниса (Четиридесет жени), т. е. Кърк клисе или Кърк каниса [55] (Четиридесет църкви). Тук бяхме гости в дома на Шатър Мехмед ага — добре дошли бяхме. Този град също е описан — и с махалите, и със селата си по-горе е подробно описван много пъти. След това минахме селата Дерелий [56], Пашалий [57] и село Чимеи [58] и за 6 часа стигнахме пътната станция Кара гюндюз [59], където бяхме гости в къщата на Али Челеби. Следваха селата Акалан [60] и Хафетан [61], които са зиамет на чичото на великия везир. Минахме и тях и след 5 часа стигнахме пътната станция на селото Евлияли-кьой [62], в което и този ваш беден Евлия беше гост. Прекарахме една вечер в сърдечни разговори с благословения Герай султан.

 

89

 

 

Оттам вървяхме един час в западна посока и стигнахме пътната станция на село Еседлий [63]. Една вечер бяхме гости на нашия господин Ахмед Герай султан, син на Мехмед Герай хан. След като получихме подарените ни един кон и 50 гроша, минахме през селото Юч-обали [64] и отново през селата Пашакьой [65] и Евлиялий, също през селото Хюсеин коджай [66] и дойдохме в град Ямбол. Като минахме моста и пак по брега на Тунджа свърнахме отново у моя Ауваз Герай султан, син на Мехмед Герай хан и му бяхме гости една вечер. След като получихме сума подаръци, след един час се намерихме в село Ибрахимлий [67] с Мубарек Герай султан, калга-султан [68] на моя господин Мехмед Герай. Гостувахме му една вечер. Там заварихме и Бахт Герай султан, та получихме дарове и от него.

 

Оттам право на запад намерихме в село Таушанли [69] нуреддин-султанът [70] на Мехмед Герай и Тимур ага, от които също получихме милостиня. Минахме също и село Донфулар [71] ... всъщност това са три села. Минахме и селата Йеникьой" [72] и Бабакьой [73] и стигнахме пътната станция на село Тетеджили [74]. Гостувахме у Черкезоглу и в Омер суфи. Оттам след 2 часа път на запад стигнахме пътната станция на село Атлиевли [75]. И тук бяхме на гости у заложения при Османовата династия султан. След като изпитахме милосърдието му, вървяхме още три часа на юг и стигнахме пътната станция на село Деделер [76]. Бяхме гости у Деде Мехмед Герай султан, син на Бехадър Герай хан. След като ни оказа своята щедрост, вървяхме един час и стигнахме пътната станция на село Йеникьой [77]. Там гостувахме у Селим Герай султан, чието великодушие видяхме. Оттам минахме града Енидже [78] и като вървяхме два часа по посоката към Мека, достигнахме.

 

Пътната станция на текето Кадемли баба султан [79]

 

Той бил от цариградския орден на бекташиите и лично бил един високооценяван праведник. Погребан е под едно превъзходно високо оловно кубе. По главната стена на текето по повод на различни кончини са написани красиво множество коранични стихове, а на преградите-парапети — предания. На стената на главното

 

90

 

 

блаженство има един стих от преславните стихове на божието слово. На четвъртата страна има повече от сто вида свещници, кандила, кадилници и канделабри. Понеже обичаният покойник бил овчар и обичал да свири на кавал, над главата му им,а два тръстикови кавала и стоят два чифта цървули. Този обичан покойник бил погребан от Гази Михал бей по времето на Гази Худавендигяр. Кубето, сградата за безплатни благодеяния, камъните, складовете, летните и зимни площади, параклиса, оборите — всичко било [строено] от Гази Михал. Това е голяма гробница, от която подават глави три свода. Тя е на високо гористо място, та височината на върха ѝ осветява света. Това е едно високо място за разходки. В текето могат да отседнат и заминат 100—200 конника, а може да окаже пълно гостоприемство на 80 бедняци. Кухнята, голяма като Кейкавусова, оказва ценна милостиня на всички идващи и отиващи и е отворена постоянно.

 

Оттам — отново на път! За три часа минахме селата Коджа Мурадлий [80] и Кара гьозли [81] и стигнахме в пътната станция на село Каяджик [82], където бяхме гости на неверника Петко. След като му изпотрошихме кръстовете и другите глупости, минахме през селата Манастири [83], Талашманлий [84], Каялий [85], Наувер дере [86] и стигнахме в пътната станция на село Козлуджа [87]. Оттам минахме селата Вакъф, Кърк чешме [88], Хаджи Арслан чифлиги [89], Астаеврори [90] и за четири часа стигнахме

 

Пътната станция на втората столица великия град Одрин.

 

Дойдохме направо при кара-кехаята Ибрахим ага, а оттам стигнахме до каймакам-пашата Кара Мустафа паша. Поднесохме на пашата белите орли, които той ни беше поискал при предишното посещение в Одрин и които му бяхме обещали. Той пък ги изпрати по телхисчията с двата броя превъзходни соколи на падишаха. „У всички аги: доганджии-башии, чакърджи-башии, атмаджичбашии, шахиджибашии и други ловни аги [91] през целия мой живот не съм видял такива хубави соколи, с такива оцветени като черен маргарит очи и така контрастиращи с белите орли" — така казал владетелят

 

91

 

 

самодържец и веднага добавил: „Който е донесъл тези, нека да донесе и други."

 

Когато дойде вест за това до каймакамина, четиридесет пъти се заклех в аллаха, че не са ми останали други. Показах на каймакам-пашата крилата и опашките на птиците от черкезката провинция. Той пък прибра този бедняк с крилата и опашките и когато се яви пред светоосветяващия повелител, целуна земята под краката му. След много молитви и благопожелания той му показа крилата на птиците и му каза: „Повелителю мои, тези се намират в Черкезия и освен предадените на моя владетел, други птици няма". След това се закле в името на бога. Слава на твореца, Вани ефенди [92] каза: „Повелителю мой, аз познавам този Евлия Челеби още от нашия Ерзурум, от времето на Мелек Ахмед паша. Неговите думи са честни. Той е един учен пътешественик и сътрапезник-разказвач, човек от моите хора е. Ако пък се окажат други ловни соколи — нека не получи милост от моя повелител." След това лично султанът рече: „И аз познавам учения. През моето детство до Кая султан много ми служи." [93] Тогава целунах два пъти земята пред него и изказах много молитви-благословии на татарски език.

 

По повод на тези соколи разказах как в Московската страна, в Дагестанската страна, в Черкезия, в степта Хеихат [94], в калмицката степ, в страната на племето хешдек [95] седемдесет дни нямаше време за молитва преди лягане, та не оставаше време и за вечерната молитва. Вани ефенди потвърди това, като каза: „Наистина в онези страни не се прави вечерна молитва, защото още не минали два часа и ето вече е време за утринна молитва." И се заредиха много въпроси на Вани ефенди.

 

След това честитият повелител в продължение на седем дни ми поставя подробни въпроси за Полша, Чехия, Швеция, Австрия, Фландрия, Германия, Унгария — с една дума за всичко, което съм пропътешествувал в течение на три години във Виена, Прага, Унгария, Хърватско. След това на осмия ден ме възнагради безчетно заради птиците.

 

Дойдох отново при каймакам-пашата и му разказах всичко най-подробно от начало до край. Казах му, че „на следния ден заедно с всички мои повелители заминавам за Крит". Като се простих с всички и получих

 

92

 

 

множество благодеяния и подаръци, поисках разрешение от каймакам-пашата. Той ми определи пътни дажби и попита дали беднякът желае да се присъедини към свитата на другите аги. Веднага аз, беднякът, му целунах ръката и казах: „Нека благодеянието се върне върху вашата глава. Нека то да бъде подаяние за душата на покойния блаженопочиващ Кьопрюлю Мехмед паша. Този нищожен бедняк е един боец за делото на аллаха. От първия завоевателен поход срещу Азов насам нито един поход не съм пропуснал. Седем години — от Крим в Казанската провинция, в Московията, в Полша, в Краковско, в Чехия заедно с татарите-смелчаци и ловци на неприятели съм сякъл със сабя невернишките земи в завоевателните походи. За бога, но още когато беше в Асах, великият везир ми каза: „Ще достигнем за моето включване в похода за Крит."

 

„Прочее, Евлия Челеби, не ни забравяй в молитвите си при този поход" — рече той. Даде ми 200 алтъна и един кат дрехи, на моите слуги даде 30 алтъна и по един кат дрехи. Като ми даде 6 куриерски коня и 70—80 писма, ние се разделихме и с много подаръци напуснах Одрин.

 

 

Потегляне на 15 рамазан 1078 година [96], понеделник за остров Крит, за завладяване на Кандия, къде съм отседнал и какви беди съм претеглил

 

Излязохме от Одрин на юг и най-напред минахме Тунджа по новия мост. Вървяхме край брега и скоро преминахме по един голям дървен мост реката Арда. Вървейки... часа на юг, стигнахме село Демирдеш.

 

То има една украсена, покрита с олово джамия, един хан, една приятна баня, едно медресе, едно училище и двеста двуетажни уредени и украсени къщи, построени от камък като големи дворци, всички покрити с керемиди.

 

Оттам пак на юг за ... часа стигнахме до село Емирлий [97]. И то има една покрита с олово джамия, хан, баня и около 150 покрити с керемиди къщи. Като отминахме тези две оживени села и вървяхме два часа през казата, стигнахме

 

93

 

 

 

Пътната станция на село Едже султан. [98]

 

Този скъп покойник е положен на един хълм срещу една прилична на градина горичка с големи дървета в една изцяло каменна постройка без оловно кубе. Погребаният тук Едже султан принадлежи към произхождащите от знатен род господа. При изпълнената със светлина гробница всъщност няма други бедняци. В това село бяхме гости на Абдулкерим Челеби. На следния ден преминахме село Капуджи [99], едно благоустроено гръцко село. Като вървяхме ... часа на юг край брега на Марица стигнахме

 

Крепостта Горна Димодука [100]

 

Тя била на двама братя гръцки крале. Единият се казвал Димо, а другият — Дука. Тези двама неверници заедно построили крепостта, откъдето се получило широко известното погрешно наименование Димодука. През 762 г. [101] била завладяна от Баязид хан Светкавицата чрез ръката на Гази Ферхад бей, като преди това била обсаждана седем пъти и все не се отдавало да я овладеят. В края на краищата Ферхад бей успял да залови единия крал, когато бил на лов, а неговия брат затворил заедно с войниците му в крепостта, така че да не могат да излизат извън нея. Тогава крал Дука предал ключовете на крепостта на Ферхад бей с условие да станат раи. След това мюсюлманските войски веднага завзели крепостта и станали нейни владетели. Ако не е било така, то тази крепост не е от укрепленията, които могат да се завземат с удари на топове.

 

Тъй като по време на завладяването ѝ неверниците били в крепостта и я предали чрез договорно примиряване, сега в крепостта няма други мюсюлмани освен диздаря. Вътре в нея има всичко сто каменни постройки, покрити с керемиди оживени невернишки къщи, да бъдат проклети. Обаче обитаваната от диздаря кула е спокойна. Има една черква. В Румелийския еялет има много трудни за овладяване яки крепости, обаче тази крепост е подобна на непристъпен здрав бараж.

 

Сега е в еялета Румили под заповедите на одринския бостанджи-башия. Владее се от войводата на вакъфа

 

94

 

 

на султан Баязид. Той е една почтена каза със степен 150 акчета, а нахията му се състои от... села. Стара столица е. Повелителят султан Баязид е живял тук много време и дори Селим хан, когато завиел насила халифството от баща си Баязид хан, заточил тук Баязид хан, казвайки, че тази Дим атака е стара столица [102]. Баязид хан починал в селището Хавса, тялото му било донесено в Цариград и било погребано пред михраба на неговата джамия. И така, тази крепост била стара столица, та и Муса Челеби, синът на Светкавицата, също е живял тук. Прочее, ловът и риболовът тук са в изобилие. И сега горе в крепостта има един светоозаряващ султански дворец, покрит с чисто олово, в който има много отделни беседки-павилйончета, зали и стаи.

 

Крепостта с нейните три зъбера е разположена върху стръмна червена скала, изградена във формата на бадем, ориентирана от изток към запад. Това е една елегантна, силна крепост, построена надлъж с два реда каменни стени, разделена на пет части. Както и да се пресмята, нейният гарнизон трябва да бъде от 2500 души. Под високото ѝ прикритие вътре и вън има празни пещери-хранилища. По цялата двупоясна стена има известен брой здрави кули, обаче няма ров. Няма място, на което да се направи ров, а и не е нужен ров. Прочее, някои места на тази крепост дори със стрела не могат да се достигнат; това са стръмни скали, високи колкото две минарета, особено пък от западната страна, където тече реката на име Казъл-дели — една буйно течаща вода. В скалите от тази страна вият гнезда ястреби и соколи. Поради тези причини всъщност тази крепост няма ров. От южната страна протича реката Казъл-дели, която извива и я обгръща. От тази страна също без да се правят ровове, тя е извънредно непристъпна.

 

На брега на река Казъл-дели има едно заселище, наречено Долни варош обаче около него няма крепостни стени. Този варош е разсечен от Къзъл дели. Планините в южна посока се прехвърлят към Долния варош, а тези във вътрешната крепост си принадлежат към нея. Вътрешното укрепление на горната крепост е от два пояса стени и две части. На едната казват Момина кула (Къз куле), а на другите — Джебхане кулеси [103]. В тези две части на крепостта има две врати, за да се минава

 

95

 

 

от едната в другата. В северна посока също има едно междинно укрепление с извънредно здрави стени. Султанският дворец образува едно междинно укрепление също както при вътрешната крепост. Обаче този дворец и укрепените му стени са строени от правоверните владетели.

 

От всички страни под хоросанените стени на гореспоменатите разположени едно над друго укрепителни съоръжения има една здрава и яка крепостна хоросанена стена, която има три врати. Едната, както и вратата на вътрешната крепост, гледа на юг. Вратата към северната посока е открита врата. И при нея също има врата на вътрешната крепост. Третата врата е вратата на долния зид, която открива посоката към Чомлекчилер. Тези врати са специално врати за владетелите, тъй като горе стои султанският дворец. Една друга врата глода към запад и се нарича Кьопрю-капусу (Мостовата врата). Друга врата гледа към посоката на Мека и се нарича Чаршу-капу (Чаршийската врата). Те са двойни, здрави и силни врати. Видяхме, че целият народ влиза и излиза от тях. А между двата пояса на тези врати има още една застава, като малка крепост. Според направеното преброяване тази крепост Димотика има всичко шест пояса, а с всички междинни преградни стени и врати, с всички . . . стават всичко ... реда нови, здрави и силни врати. А при онези двупоясни врати, за които казахме, на вътрешната страна на външната врата точно вдясно на стената, на височина на един човешки ръст е издялан върху мрамор с хубави букви надпис-хронограма:

 

През справедливото време на този великодушен шах

беше направена и стана тази здрава крепост.

Изразходва богатствата си, грижи вложи,

остана в тази служба да се старае без край

и изрече хронограма за нея:

„Сабята на султан Ахмед е на правата порта." 1015 година. [104]

 

От дясната страна на хронограмата е написан на гръцки език датиран надпис, съобщаващ, че основите на крепостта са поставени в годината на раждането на честития превъзвишен пророк [Мохамед]. Той е с чудни букви.

 

96

 

 

Описание на оживения долен град. Той се състои всичко от 12 махали и има всичко 600 покрити с керемиди двуетажни къщи, изградени с камъни, с гладки стени — оживени и украсени дворци. В домовете има обезателно лозе и градини и цели розови паркове. Има всичко 12 михраба на джамии и параклиси на правоверните султани. Най-красива е джамията на Баязид Светкавицата. Зад четириъгълните стени-огради, върху четири каменни колони е поставен един удивителен и чуден, направен от дъски и украсен купол. Тя е една препълнена със светлина джамия, има чудесно минаре, шито строител бил Мехмед. Всички каменни постройки и четириъгълният изграден от дъски купол са покрити с оловена смес, получена от размесването на специално небесносиньо олово, така че тя очарова пишещия. Тя е стар храм, денем и нощем посещаван от множество богомолци, но няма вътрешен двор. Освен нея няма други петъчни джамии.

 

Описание на параклисите на починали праведници. Има всичко 12 параклиса и макар да няма джамии, има достатъчно молитвени места, в които не се чете петъчна троповед. Пред всички е параклисът на Насух бей, приличен на султанска джамия с оловен купол, един оживен свещен параклис. Известни са параклисите Курд бей, Пазарли бей, който се нарича още и Алджа месчиди — приказно широк параклис, параклисът на Урудж таша, параклисът Капуджи, параклисът Татарлар, параклисът Хараджи, параклисът Синджирли, параклисът Дирджир, параклисът Абдал Джунди. До началото на моста е параклисът Гази Ферхад бей. Всички са покрити с керемиди, благословени кътчета. Има всичко четири медресета за учени, като от всички най-добри са медресетата Баязид хан, медресето Урудж паша ... Има всичко пет дервишки текета, в които живеят хора от различни секти и ордени. Има пет училища за деца, в които се учат на азбуката. Има всичко две благотворителни страноприемници, предоставящи храна — това са шаретът на Баязид хан и имаретът на Насух бей — покрити с олово гостилници, които оказват благодеяния на бедни и на богати.

 

Има всичко . . . търговски ханища, в които се върти оживена търговия. От всички най-оживен и покриг ; олово е ханът на Насух бей. Има всичко два керван-сарая,

 

97

 

 

в които хората идват и си отиват. Има всичко три радващи душата бани. Банята до началото на моста отчасти е разрушена, отчасти стои и работи. Водата, въздухът и постройката на Шепнещата баня са много приятни, а оформлението на банята успокоява душата. Под един изкусно направен стълб има една дупка. Ако някой човек седне до курната, която е до този стълб, а някой друг човек седне от другата страна, допре си устата до дупката и започне да говори, думите му се чуват ясно от дупката, сякаш [тя] говори. Поради това на тази баня казват Шептящата баня. Всъщност се говорят думи за любов и влюбеност, изказват се желания, че всяко желание ще се удовлетвори — такава е дупката, заради което тя се нарича Шептящата дупка, а оттам — Шептящата баня. Надписът на банята пред Улу-джами е следният:

 

Тази баня е направена от султан Осман —

климатът ѝ да е като край Кевсер, водата ѝ — от рая

Дошлият да намери лек. Изрекох хронограмата:

„Наистина привлекателна баня е тя."

 

Градът има всичко 70 домашни бани. Казват, че от всички най-очарователна е банята в дома на Коджа Солак баши, но, аз бедният, не съм влизал в нея и, знае бог, не съм я виждал. Има всичко сто дюкяна, в които се намира всичко. Работилниците за пръстени паници и стомни са повече от двеста. Вътрешността на чаршията е покрита открай докрай с бял калдаръм. Понеже въздухът и водата му са много приятни, момците и момите му са с нежни тела и ефирни фигури, всички са с приказно румени лица, сякаш ги пои реката [Къзъл-дели]. Тя носи извънредно приятна пивка вода, която се пие с удоволствие. Началните води на тази река идват от планината Тенри верди [105]. Южно от крепостта тя минава под един голям мост с дванадесет свода, който наред е каменните опори има и дъбови стълбове; настлан е с дъски. След това пак под крепостта тя тече в южна посока. На разстояние от един преход с оръдия текат слети реките Арда, Тунджа и Марица. Там реката Къзъл-дели се влива в тях и всички те се вливат на едно място близо до крепостта Енос в Бяло море.

 

98

 

 

Описание на достойните за похвала неща в Димотика. В лозята и градините му се славят воднистите сочни и приятни за ядене грозде и дюли. А дори зад хоризонта са прочути червените като рубин димотишки стомни, чаши, паници и ибрици . . .

 

Достойнства на гробниците на божиите праведници. Понеже този град бил стара столица, в него са погребани много хиляди големи праведници, но ние описваме само тези, чиито гробници сме посетили. Най-напред под крепостта е гробницата на Хасан баба. После е гробницата на Суфи Шами баба. По-нататък е тази на Тебризи баба, после на Мурсал баба, после на Гази ферхад баба. След това в гробищата е тази на Молладжък ефенди, след това на Айваз баба — да озари бог скъпата им пръст и да ги удостои с милостта си.

 

Вдигнахме се оттам и вървяхме в южна посока 5 часа. Стигнахме селата Крайени [106], Хисарджък [107], Салтък [108], Мандра [109], Софули [110], и Карабунар [111]. Всички те са невернишки и мюсюлмански села и всички са свободни зиамети. След това в село Вакъф [112] гостувахме на сина на Ахмед бей, полюбувахме се на гробницата на Зандан баба султан извън селото.

 

По-нататък вървяхме един час в южна посока до гробницата на Ачик баш баба султан. Всъщност това е Ашик паша султан, но тюркското племе му казва Ачик баш баба. Покоящите се в тези два гроба лица са от четиридесеттех души, които минали в румелийската страна заедно със Сюлейман паша, сина на Орхан Гази — нека бог бъде милостив към всички тях. За това, което те са завладели, се пише дори в историите на неверниците. Близо до тези гробници е много посещаваната Женската гробница. Близо до тази гробница има една чудотворна чешма, от която веднаж на четиридесет години в нощта на предопределението дори до утринта тече мляко. Тя се нарича Зандал баба чешмеси и е достойно за оглеждане място. После продължихме пак в южна посока, минахме селата Йелкенджи [113] и Коюнери, [114] и като вървяхме близо 5 часа ту на изток, ту на юг, стигнахме

 

99

 

 

 

Старата крепост Фереджик [115]

 

Нейни строители са гръцките неверници. Най-напред била завладяна през 759 г. [116] от Сюлейман паша, син на Орхан гази. При завоюването ѝ претеглили затруднения по време на обсадата ѝ. След завладяването ѝ, когато били при една втора крепост в полите на планината Тенри верди, мюсюлманските войски били разбити. Нейните паметни постройки съществуват и са видими понастоящем. Този османски град има всичко седем махали. Мюсюлманските махали са на най-избраните места в града, а невернишките махали са в покрайнините. Те наброяват 500 едноетажни и двуетажни, всички изградени от камък и открай докрай покрити с керемиди широки къщи, потънали в лозя и градини. Най-богати и най-обзаведени от всички са къщата на Мехмед ага, в която бяхме ние, на Рамазан ага и на Кьор Али ага. Молитвените му места имат седем михраба и всички са джамии, радващи се на много посетители. В чаршията е джамията на Сюлейман паша, син на Орхан гази, която от черква била обърната в джамия. Тя е едно старо молитвено място с покрито с олово кубе. Минарето и е от лявата страна и над вратата му има следния надпис:

 

Построено беше това минаре, бе изкусно изработено и поставено.

И беше изречена хронограмата му: „Да стоп извисено и здраво като желязо." Година . . .

 

Има джамия на султан Муса Челеби, син на Баязид хан Светкавицата, джамия на Ибрахим ага. Има всичко ... параклиса за обединените правоверни. Най-напред е параклисът на шейх Синан, после параклисът Садреддин, параклисът на пазара. Те са прочути по благословените краища.

 

Има всичко две медресета за учени. Преди тях има 5 училища за децата. Сред покритите с олово постройки са и две дервишки текета. В града има сто занаятчийски дюкяна и пет процъфтяващи търговски ханища. От всички най-оживен и най-уреден е ханът на Ахмед паша Екмекчи-заде, разположен в чаршията, покрит с керемиди. Понастоящем негов мютевелия е живеещият в Цариград при Карачешме надзорник на надзорниците

 

100

 

 

Екмекчи Хакими. В допълнение има и една баня с хубав въздух и приятна постройка. И тя е благотворение на Екмекчиоглу Ахмед паша.

 

Описание на ландшафта на град Фереджик. Той е разположен върху един землист хълм в полите на планината Тенри верди. Наоколо се простира голяма плодородна равнина, стигаща на юг до крепостта Енос. От този град покрай река Марица до град Ипсала има разстояние 4 часа, което се вижда изцяло.

 

Управниците на Фереджик. Отначало си е бил в румелийския еялет, но станал вакъф на султан Баязид Вели и сега се управлява от мютевелия. Той е каза, в която правият път на пророка се тълкува от един шейх юл-ислям, един старейшина на благородниците и един кадия със заплата 150 акчета. Нахията му има петдесет села. Има спахийски местен представител, еничарски сердарин, мухтесиб, градски старейшина, събирач на хараджа и кадийски наместник. Понеже въздухът и водата са приятни, младежите и девойките, както и всичките негови плодове, са прочути. Специално водата му е много приятна за пиене, идва в града от един много голям аквадук от Карадагските планини и се разпределя във всички чешми и джамии.

 

Описание на гробниците за посещение във Фереджик . . .

 

Оттам като минахме планината Тенри верди . . . После за 2 часа през долове, хълмове, планини, лозя, нагоре-надолу, след като набрахме страх от невернишките хайдути, вървейки в западна посока, стигнахме

 

Понастоящем разрушената крепост и град Кара Гюверджинлик [117].

 

На брега на реката Дунав също има една крепост, наричана Гювенджинлик, която беше описана по-горе. Тукашният Гюварджинлик бил завладян през ... година по времето на Орхан Гази от нашия роднина Едже Якуб, който изцяло го разрушил. Сега крепостта му е на една червена отвесна скала, във формата на петоъгълник. Тя била много яка постройка, но била разрушена и сега в нея лежат кози. Прилежащото ѝ селище е разположено в един широк дол под стръмни скали. Това село е на българските неверници и има 500 къщи.

 

101

 

 

По начало няма мюсюлмани. Във всички къщи има малки ханчета, където отсядат идващите и заминаващите посетители, гости и търговци. Всеки яде, пие, пренощува и отминава срещу заплащане. Някои невъздържани хора отсядат и отминават. Прочее, има много достойни за обичане девойки, които стоят край пътя, по пазара и когато видят някой пътник, викат: „Ага, погледни мене и яденето. Моят хляб е бял и чист, къщата ми и горе, и долу е чиста. От нейната белота по-бяло не се е виждало. От тебе не се стеснявам и много ще те наглеждам." Говорейки такива любезности, кои го точно улучват сърцето, те те настаняват щеш-не щеш в мястото, което искат, възвеличават те, след което те оставят, но не ти прощават нито една счупена пара. Ако се случи [някой] да не им даде платата, всички жени отново се стичат и му хвърлят един хубав бой.

 

Прочее, това е едно голямо освободено от данък дервентджийско село [118]. След вечеря, като си получат платата, всички момичета и жени избягват и чак сутринта, ако са доволни от тебе, донасят ти при кафето храна. След като те нахранят и напоят, изпращат те на път. Селото сьщо е вакъф на Баязид Вели.

 

На половин час по-долу от селото в южна посока има една разнебитена крепост. Като се мине тя и се върви вдясно в планините 4 часа, стига се пътната станция на село Кара каяли [119]. Тук са мюсюлмани. И то е вакъф на Баязид хан. Там гостувахме в къщата на еничарина Мусли баше. Оттам за . . . часа отминахме разни места и стигнахме

 

Град Шабчилар [120]

 

Той е разположен в полите на една планина. Има една джамия, два хана, 200 покрити с керемиди къщи. Раята му, мюсюлмани и немюсюлмани, е освободена от обичайните данъци. Всички те добиват стипца (шаб) за държавата и я предават на доверения пълномощник. То се дава под аренда срещу осем товара акчета.

 

По божия присъда в този град избяга един от моите роби, сякаш земята се разтвори и той потъна в нея. В края на краищата веднага се качих на коня си, поверявайки душата на разума си, и отново дойдох

 

102

 

 

в пътната станция във Фереджик. Взех от кадията писмено обявление и известия и в продължение на една седмица обхождах селата и казата на Фереджик на юг и север, на изток и на запад. Обходих всички пътища и пътеки дори до планината Съчанли [121] и слава богу, проклетият роб падна в ръцете ми и беше притиснат и окован. Отново се върнах във Фереджик, показах на роба с една-две тояги великодушието на Евлия, след което отново яхнахме конете и натоварихме вещите си на товарните коне. Като вървяхме оттам 2 часа в южна посока, минахме село Шахинли [122].

 

Пътната станция в текето ни гробницата Нефес султан

 

Това е голямо бекташийско теке, разположено върху една планина [123], чиито връх е наравно с облаците. От тази гробница се забелязва остров Имброс и остров... в Бяло море, полетата около крепостта Енос и крепостта Ипсала — толкова високо е вдигнала главата си тази планина. Благодетелят-строител на зимната площадка, на лятната площадка, на всички гостни помещения, на царствената кухня, на обширния обор, на складовете, на параклиса, на излъчващата светлина гробница, на текето и кубетата ѝ, — с една дума на всички благотворни постройки и големи паметници, покрити открай докрай с небесносиньо олово, е Ахмед паша Екмекчиоглу. В него има четиридесет-петдесет боси и гологлави, чисти и неопетнени, изгарящи от любов и потънали в бедност и нищета, ранени в самото сърце дервиши. Всеки от тях се е уединил самотен в някой ъгъл, отдал душата си единствено на чистото съзерцание. Някои от тях пък прислужват на идващите и слизащите и оттук придобиват безсмъртна сила. Те полагат усилия да покажат милосърдие на всеки пристигнал — богат или просяк, млад или стар или скитник. Вътре на площадката при гробницата има утоляваща жаждата животворна вода, която и през месец юли е студена като лед. Има една удивителна и чудна мелница. От цялото Еноско поле, от района на Макри и на Димотика идват хора и мелят брашно на тази вятърна мелница. Чудното е, че от сто години насам крилата на тази мелница не

 

103

 

 

са спирали, а камъните ѝ никак не са се изтъркали. От върха на тази планина се виждат отлично трите големи реки, идващи като море от Одрин, които се вливат в Бяло море, близо до Еноската крепост — една гледка, която предизвиква възхищение. Самият Нефес султан е погребан под едно високо четириъгълно, покрито с олово кубе.

 

Написах стих:

 

Невес султан — един мъж, от чиято душа следва да се черпи мъжественост

И със славата си, и с бедността си той доставя радост на света.

 

Пак йод това разпръскващо светлина кубе на едната му стена написахме този наш стих, прочетохме за духа на праведника главата „Ангел" от Корана, за да ни открие победите и да се дарува въздаяние на оветия му дух. Под този привличащ благодатта и разпръскващ светлина висок купол от четирите страни на просветления гроб има толкова много свещени надписи светилници, кандила, свещници и най-различни висулки, че богатството му е равно на една египетска хазна. Всички бедняци дервиши не само принасят жертва за всеки посетител, пръскайки го с розова вода, но изгарят и в кадилниците най-различни благовония.

 

Слава на твореца, след като посетихме това средище, спуснахме се надолу и на един час път стигнахме до извора на преславната вода, излизаща от тази земя. Под землището на гробницата на Нефес султан има един минерален източник. Аз съм виждал в Румелия, в арабските земи, в Персия, в Балх [124], в Бухара, в Европа, в Бурса и изобщо в седемте климата [125] седемстотин и седемдесет старейшини-праведници. Всички съм видял — дори извора със стълбове като косъм в крепостта Будин и този на софийамия старейшина-светец [126], но още не съм виждал извор с толкова много благотворни действия както на този Нефес султан. Дори султан Мехмед IV като видял този източник и станал свидетел на благотворното му действие, казал: „Бога ми, той е по-приятен от минералните извори в Бурса." След това се изкачил до гробницата на Нефес султан и като я посетил, казал: „Този Нефес султан е от чистата жила на нашата османска династия. Той е Дьозмедже Мустафа

 

104

 

 

Челеби, синът на Баязид хан Светкавицата. Като напуснал света, той се скрил в това теке, за да се запази от физическо унищожение. Оставяйки в неведение непознаващите го люде, той живял в блаженство и безметежност. След това се появил един Лъже-Мустафа, който бил разпънат в Одрин насред Узун-чаршия [127]. Шехзаде Мустафа казал: „Свършиха се грижите ми, останах свободен." А истината е, че този царски син Мустафа се намирал в тази обител под името Нефес деде, отдаден на служба на [бога] и това се знаело дори от султана. Предава се, че така казал самият султан Мехмед хан IV, че той направил дарения и благодеяния на бедните дервиши на Нефес султан и им казал: „Той е от нашето семе и наглеждайте добре неговата разпръскваща светлина гробница." Така ги оставил, отивайки си.

 

И наистина няма никакво съмнение, че този Нефес султан е бил Мустафа, синът на султан Баязид Светкавицата. Дори когато мъдрецът бил в бедност и нищета, извадил един скъпоценен камък, продал го и построил от името на някое друго лице кубетата на този минерален извор, помещенията за събличане, за отпочиване, басейна и водоскоците. Той починал на 46 години и бил погребан в тази гробница, именувана Накаш султан — да му окаже бог своята милост.

 

След като посетихме тази гробница, отново на юг отидохме в

 

Султанската гора

 

Това е голяма, гориста, скалиста и планинска местност, в която се разхождат и зимуват до 40 хиляди коня, кобили и кончета, изобщо конски стада на османската династия. Тя се управлява от горски аги на надзорника на султанската конюшня, които забраняват да се отсече дори едно дърво. След като отпочинахме при горските аги и пихме кафе, вървяхме 6 часа.

 

Описание на старата крепост Марила [128]

 

Тя е построена от римските крале и в... година била завладяна от Ферхад бей, един от военачалниците на Баязид хан Светкавицата. Нейната крепост е изцяло

 

105

 

 

разрушена до основи. Нейните неверници служат в султанската гора и са освободени от всички тежки данъци. Немюсюлмани са.

 

Описание на крепостта на стария укрепен град Макри

 

Има една крепост Макри и срещу остров Родос, срещу източната му страна на Анадолска земя, в територията на санджака Аляйя на брега на морето в дъното на един залив. Обаче румелийската Макри е много по-култивирана и украсена от онази. През ... година била завладяна от... чрез ръката на Гази Евренос. Крепостта е на брега на Бяло море — една постройка с четириъгълна форма, допълнена с една стара стена. Тази крепост има обиколка около хиляда крачки. На някои места нейните стени са проломени, та не е в толкова добро състояние. Разположена е сред осеяна с хълмове, долове, склонове и скали площ и е стара крепост. Поради това, че е на брега на морето, вътрешната крепост е здраво построена. Сега е средище на малка каза със стени 150 акчета в еялета Румили, обособена от казата Фереджик. Неин управител е мютевелията на вакъфа на султан Баязид; той я държи и владее. По време на описването е отбелязано, че в града Макри заедно със селата от цялата му нахия са записани всичко 400 къщи. Самият град има всичко 200 едноетажни и двуетажни къщи, покрити с керемиди, всеки един изграден от камък гръцки дом. Мюсюлманите са по-малко от гръко-православните. Има само 50 къщи мюсюлмани, а 150 са проклети невернически къщи. Вратите на всички невернически къщи са малки като прозорци и са много на високо, така, че като дойде гостенин с кон, казват, да не може да отседне там. Затова са направили вратите малки и на високо и с подвижни дървени стълби.

 

Има всичко 5 михраба. От всички най-стар образец е джамията на султан Баязид хан вътре в крепостта. Диздарят и войниците от крепостната охрана живеят в тази крепост, а спахийският местен старейшина, еничарският сердарин и почтените първенци живеят навън, в града. В този град има една джамия, един махаленски

 

106

 

 

параклис, един параклис към текето, едно медресе, едно начално училище и пет търговски ханища. На брега на рекичката има баня за къпане. Има всичко 20 малки дюкяни.

 

Чудният извор на животворна вода. Сред този град, почти в центъра му, от една стръмна скала извира един животворен източник, от който блика бистра като кристал вода, от която и през месец юли от студ не могат да се изпият повече от три глътки наведнаж. До такава степен тя е студена. Обаче тази прозрачно бистра вода много ускорява храносмилането. Ако човек е изял едно агне и пие от тази вода, веднага му се отваря апетит и пак иска да яде. Намиращите се в града дванадесет мелнични камъка се въртят от тази вода, след което тя се разпределя по къщите. Началото на извора се намира пак вътре в крепостта под един кестен. В населената четвърт [129] такова грамадно дърво, каквото е този кестен, е може би само големият чинар, намиращ се на остров Истанкьой в Бяло море. Водата извира от скалите помежду корените на този грамаден кестен като очи на жерав и изтича. Градът Макри е прочут с тази вода и с това грамадно дърво.

 

Той е много оживен град. Поради това, че въздухът и водата на града са много приятни и умерени, девойките на тези гръко-правосланни негодници и момците им са с лица като слънце. В лозята и градините му има извънредно много нарове, смокини и черници. Поради крайбрежния климат по планинските и каменисти места се прострели гори от маслинови дървета, които са покрили целия свят. Стават такива вкусни маслини, почти каквито са маслините от Крит, Метони и Корони [130]. От Цариград до това място маслиновите дръвчета са рядкост, защото по онези места зимата е оилна. А град Макри се намира в средата на третия климат; климатът му е крайбрежен — средиземноморски и затова намиращите се на север от него планини отгоре до долу са в лозя. Жителите му са здрави и със стройни тела.

 

На двадесет мили от града в посоката към Мека се вижда в Бяло море остров Самотраки, който има обиколка 35 мили. Той има една обитавана украсена крепост и много голям залив. Намира се в еялета Джезаир [131] под заповедите на капудан-пашата.

 

107

 

 

Цялата невернишка рая на казата Макри и на казата Фереджик по начало не употребява гръцки език, а имат един близък до турския читашки език. Всички се обличат в бяла аба и кебета. Те са едни мъчни неверници. Особеностите на употребявания от тях език са следните:

 

Описание на езика на последноспоменатите читаци

 

Най-напред, когато се иска да се каже — не върши една работа бързо, казват „хавлеляма"; „кюлимезде билемесик" — т. е. всички знаехме; „сарифе иделим аджалур", т. е. да се посъветваме, всичко става; „салубаим не чек бююрмуш иледже идесек", т. е. както е заповядал нашият войвода, така да направиме. Между другите думи много често употребяват дума „ан колаина". Има още много пъти по сто хиляди такива нелепи думи, но само толкова бяха записани.

 

Оттам за три часа в северна посока минахме махалата Каранлък дере и стигнахме

 

Пътната станция на село Муса Челеби

 

Синът на Баязид хан Светкавицата, Муса Челеби, който след като баща му Баязид хан бил разбит в битката с Тимур хан и починал от изгаряща го треска, се оказал управител в Одрин, се провъзгласил за самостоятелен владетел на Румелия. Той осъществил много победи и завоевания. След това, когато неговия брат султан Мехмед Челеби по общо съгласие и с общо съдействие станал самостоятелен суверенен султан в Анадола, изпратил свои хора при брат си Муса Челеби: „Ела, братко, със смирение да поднесеш клетва за вярност на брат си." Така му казали, а Муса Челеби отговорил: „Той е султан на Анадола, а аз съм султан на Румелия. Докато брат ми не стане султан на Мека, Медина, Египет, Дамаск, Йерусалим и Ирак, аз нямам намерение да му давам клетва за вярност." Той разкъсал на парчета изпратеното му написано с любезни думи писмо и пуснал дошлия пратеник да си върви.

 

108

 

 

Последният пък подробно разказал в Анадола на султан Мехмед Челеби хан за достойното за съжаление положение. Тогава Мехмед хан събрал войската си и така двамата братя заедно с всичките си войски и с бейовете си се срещнали в борба за господство над света. При... станала една пълна с ужас битка, за която не могат да се намерят думи. Както би предписал всемогъщият животворен, Муса Челеби бил разбит и избягал в планините. Той дошел в това село да търси милост, но жителите на селото не му дали никакво време и не му оказали милост, а му отсекли главата. Те отнесли главата му на Мехмед Челелби хан, като се надявали на дарове. Обаче справедливият Мехмед хан веднага казал: „Вие безпътници! Ние водихме битка за господство над света и когато брат ми е дошел при вас, защо не го върнахме обратно при мене? Защо без да ви е пристигнала заповед, сте убили моя брат?" Всички жители на това село били избити. [132] След това тленните останки на Муса Челеби били пренесени в Бурса и били погребани редом с баща му. Затова селото се нарича Шехид Муса Челеби кьой.

 

Оттам надолу от селото тръгнахме на запад по Гюмюрджинското поле, преминахме реката Ер-чай, вървяхме един час и минахме също и реката Караджа оглан. Тези две малки речици идват от летните пасища при Карлък, сливат се в едно и текат през Гюмюрджинското поле. Те вървят така един час и се вливат в Бяло море. А от селото Муса Челеби вървяхме 6 часа.

 

Описание на вилаета Румчина, т. е. крепостта Гюмюрджина

 

Гюмюрджина я пишат и Гюмюлджина, но по начало си е била Гюмли Джин. Оттам се е получила и общоприетата грешна дума — от Гюмли Джин да се казва Гюмюлджина, както се и нарича. Прочее тази крепост била завладяна в 774 г. [133] по времето на султан... от Гази Евренос. Била отнета от ръцете на неверниците и евреите. Когато я завзел със смелата си ръка, вътре в крепостта имало един евреин. Целият еялет при завладяването му бил под владението на този евреин, а владетелят на Кавала, наричан Каланоз, използувал този

 

109

 

 

евреин като дефтердар. Неговото име било Гюмли Чин. Чин и Мачин били евреи, които дошли като пратеници на китайския император при Александър Двурогият [134] и понеже им допаднали водата и климатът на румските области, останали в този град. След като съградили крепостта, тя била наречена Гюм ели чин. След това техните потомци сключили договор с Гази Евренос бей да му предадат крепостта. Първото условие било, че всички евреи ще останат в крепостта. Такова казват задължение и споразумение било сключено и тогава предали крепостта на Гази Евренос.

 

Обаче, след като крепостта била завладяна, евреите се вплели в съперничество с циганите, т. е. къптиите. Те казвали: „Тази крепост още по времето на Александър е била наша, вие сте я завзели чрез побеждаване със сила." И започнала една голяма разправия и разследване в присъствието на Гази Евренос бей. В края на краищата след всичко било решено евреите да останат да живеят в крепостта, обаче крепостните войници да бъдат цигани. При тези условия те постигнали примирение. И досега евреите живеят вътре в крепостта, а диздарят и войниците са при тях. И понастоящем в този град циганите и евреите са две враждуващи помежду си страни. Прочее, съобразно с наименованието му, градът Гюмюрджина е имал за свой строител Гюмли Джин и от Гюмли Джин погрешно му казват Гюмюлджина.

 

Но на гръцки език казват на този град Румчина. Казват, че управителят Филкос [135] имал една дъщеря като ясна звезда, на която казвали Румчина. Тя се заразила от проказа, та баща ѝ Филкос оставил това момиче в землището на този град. Поради блапоприятността на водата и климата му, то видяло полза и благодарение на климата се излекувало от мъката на проказата. Така първият строител на този град било момичето Румчина, а след това евреинът Гюмюл Чин, поради опасения от циганите, построил крепостта.

 

Слава богу, през . . . година тя минала в ръцете на правоверните чрез ръката на Гази Евренос. Наистина това е грамаден и приятен град. Сега е център на една почетна каза в Румелийския еялет със сто и петдесет акчета. Околията му е от около 200 оживени

 

110

 

 

села. Има шейх юл-ислям, надзорник на благородниците, уважаван аянин, представител на мастните спахии, еничарски сердарин, митничар, градски представител, бирник за хараджа и цигански бей.

 

Положението на циганското племе. Прочее, румелийските цигани имат този град Гюмюрджина като свое исконно отечество още от времето на фараоновата династия [136]. Дори когато хората от фараонското племе поемат клетва помежду си, казват един пред друг: „В името на правата на Египет, на правата на нашата Гюмюрджина" и се заклеват. Обаче старото отечество на анадолските цигани е град Балат в анджака Ментеше и то така, че когато бащата на завоеванията султан Мехмед хан довлякъл циганите от Балат в Цариград, то и мястото, в което те били настанени, и досега се нарича квартал Балат и се счита като средоточие на циганите. Пак султан Мехмед завлякъл в Цариград цигани също и от Гюмюрджина, но анадолските и румелийски цигани не можали да живеят добре помежду си. Румелийските цигани празнували заедно с неверниците злощастния празник на червените яйца, заедно с мюсюлманите — празника на жертвоприношението, а заедно с евреите — празника на тръстиката — без да приемат нито едното вероизповедание. Поради това при тяхното погребение нашите имами не четат молитви, а при Кривата порта има дадено едно отделно място за гробища на циганите. След като били отхвърлени по този начин, излязъл и един ферман, който им налагал харадж. Затова сега от циганите се вземат два хараджа. Дори според описването от времето на Завоевателя, от циганите мъртъвци, докато още се намирали на мястото си в квартала, и от мъртвите се вземал харадж.

 

След това румелийските цигани се вдигнали и отново се върнали в стария си град Гюмюрджина, а анадолските от град Балат останали в махалата Балат в Цариград вече като мюсюлмани. Циганите са свирачи и железари, скитат и поради това понастоящем циганският бей само понякога живее в този град Гюмюрджина. Прочее, в околностите на Гюмюрджина има много цигани, които скитат, свирят и фалшификаторствуват, т. е. правят фалшиви акчета и безобразничат. При всяко племе и във всяка християнска държава, разбира се, има цигани, обаче околностите на Гюмюрджина са

 

111

 

 

прочути с многобройността и обилието на циганите-мошеници.

 

Видът на крепостта Гюмюрджина. Разположена е в едно поле. Нейната обиколка има приблизително четириъгълна продълговата форма. Тя е красива крепост, изцяло изградена от камък и хоросан — едно изящно укрепено място. По обиколката си тя има хиляда крачки и е малка крепост. Вътре в нея няма никой друг освен евреите. Половината от крепостта е страноприемнида-дворец на минаващите и заминаващи хора, а централната и част е площад. Тази крепост няма ров. Има всичко две врати: едната излиза в посоката към Мека и гледа към градския площад, а другата врата гледа към изток. На места стените и укрепените кули са разрушени. Топове и боеприпаси няма. Прочее, понеже е във вътрешна област, няма боеприпаси, диздар и крепостен гарнизон, а само има много евреи.

 

Описание на Вароша на град Гюмюрджина. Този оживен град има всичко 16 махали. Най-напред са Йени махала, Чолха, Джамимахале и т. н. Има всичко 4 хиляди покрити с керемиди, изградени от камък оживени къщи на един и два етажа. Това са богати украсени къщи с лозя и градини. Разположен е в едно пространство, покрито изключително с лозя и градини. Околностите му са засяти изцяло с чиста превъзходна тръстика. Вътре в града протича един източник на животворна влага, наречен Шикярли-чай. Над тази малка речица на пет места има дървени мостове, по които се преминава. От двете ѝ страни е градът. Близо до града тя се слива в едно в Калга-чай и на ... място се вливат в Бяло море. Тези две реки идват от намиращото се северно от града ... летовище и напояват града, няколко хиляди вади за лозята, множество градини, бостани и райски ливади, след което се втичат в Бяло море.

 

Описание на джамиите на султаните и набожните роби. Има всичко 16 михраба. От всички най-оживена и украсена и най-старо молитвено място с многобройни посетители е Ески джамия сред чаршията. Тя е джамия от стария тип, без олово. Над вратата, която гледа по посоката към Мека, има следният надпис:

 

112

 

 

От вятъра развалена, кой напълно

възстанови сградата на джамията в стария ѝ вид?

Каза: подновителят е Спахи. Хронограмата:

„Сърцето на джамията е чудно ясно място." Година ...

 

След това идва Новата джамия, на която всички кубета и пристройки открай докрай са покрити с небесносиньо олово. Тя е благотворителна сграда, извънредно красива, изкустно изработена, чудесно радваща и прооветляваща, превъзходна джамия, с най-разнообрази прорези, михраб, катедра, проповедни амвони и място, от което се отправя призива за молитва; не само в този град, но и целия Румелийски еялет дори няма друга такава благоустроена постройка. Вътре в джамията е краснопис, подобен на краснописа на Якут ал-Мустаасими [137], върху тъмносини глазирани плочи са написани с майсторски стил седемте свещени стиха на първата глава на божията книга. [138] Други най-различни надписи са поставени над вратите: „Мир е словото на милостивия бог", или „Мир вам, които сте дошли. Включихте се в безсмъртните" и други изрази от Корана. По-нататък е джамията Йени махала, — едно грабващо сърцето молитвено място. Много приятна джамия е и джамията Чохла. Следва джамията хаджи Бевайин — едно изпълващо с душевно спокойствие място за поклонение. Това са прочутите и украсени джамии.

 

Брой на параклисите за правоверните. Има всичко 11 махленски параклиса и места за очистване на душата. От всички най-прочути са параклисите Джебхане, Гази Еренос и параклисът при текето.

 

Прослава на медресетата за учените тълкуватели. Има всичко пет дома за обучение и събеседване. От всички най-зрял дом на наумите е медресето при Новата джамия, с оловни кубета, където учениците и уроците следват през цялата година. Няма обаче специални заведения за изучаване на разночетенията на Корана и на свещенните предания.

 

Училища за обичните дечица. Има всичко седем училища за момчетата. От всички най-оживено е училището при Новата джамия, децата му са весели. Покрито с олово училище, то дава на всички деца познания за азбуката. От дервишките текета за отбелязване с найнапред текето на Гази Евренос ...

 

113

 

 

Описание на радващите сърцето и душата чешми. Има всичко ... източника на животворна вода. На богоугодната чешма за пътници, намираща се вдясно от Ееки джамия, има следния надпис:

 

За божия слава, беше благосклонност от правосъдния,

че този крайпътен водоизточник беше направен от едного

И за негова хронограма — клетвата е молитва —

който го види да каже: „Да бъде прието благодеянието му.” [139]

 

Заведения за безплатно хранене на пътниците. Има всичко две благотворителни заведения за нахранване на бедните пътници. От тях по-лично е това на Гази Евренос, в което утрин и вечер се приготовляват разнообразни полезни благодеяния. През цялата година за тези, които пристигат, поединично или на групи, постоянно има една синия с храна за трима или петима души. На главата на коня на всеки пътник се слага една торба овес, даван от страна на мютевелияга на вакъфа Това е един крайно оживен голям вакъф.

 

Прослава на успокояващата душата баня. Има всичко две бани за къпане. Старата баня е на Гази Евренос. Новата е на стопанина-благотворител на Новата джамия Ахмед ефенди и е извънредно приятна и светла

 

Представителни места за печелещите търговци. Има седемнадесет търговски ханища, от които десет са стаи за бекяри.

 

Брой на чаршийските безистени. Има.всичко 400 оживени дюкяни, в които се помещават занаятчии. Няма изграден от камъни и вар безистен, но всички ценни стоки на страните от седемте климата се намират на ниски цени и без затруднение. Дори веднаж в седмицата няколко хиляди души от жителите на селата идват под сенките на дърветата в полето на юг от този град, всеки седи и излага стоките си на показ, та става един грамаден пазар. Събира се грамадно множество, което се простира с единия си край чак до гробищата. Идват дори хора от морето.

 

Гробниците-светилища на Гюмюрджина. Най-напред в Имаретския параклис в града е гробницата на Гази... бей. На главата му на нощната шапка има начелно перо и оръжия, а наоколо са поставени възвишени

 

114

 

 

изречения, светилници и свещници. Това е украсен, просветлен гроб на загинал за вярата мъченик — да бъде свещена пръстта му. По-нататък е гробницата на починалия мъченик от еничарския оджак кул-кехаята [140] Челеби Мустафа, над чийто гроб е поставен следният надпис:

 

Всеки, който види, нека се помоли — казва надписът-хронограма.

Млад отиде в рая да се посели Мустафа. 1061 година. [141]

 

От времето на Хаджи Бекташ Вели на еничарския оджак още не се е падал друг такъв великодушен, праведен, мъжествен и доставящ радост храбрец. Неговата глава паднала в Румелия в албанската земя при крепостта Елбасан, а се е родил и видял светлина в щастливата столица, където ѝ станал кул-кехая на еничарския оджак. Станал украшение на света. През 1061 г., когато нашият господин Мелек Ахмед паша беше отстранен от великото везирство и на негово място велик везир стана Сиявуш паша, тогава, за да се вземат богатствата им, бяха убити не само Бекташи ага, еничарският ага, този кул-кехая и Саръ Кяси, но също загина и ефендият на майката на султан Мурад, султанката Кевсем [142]. Лично везирът, когато 54 дни по-късно бил уволнен от тази длъжност и му се взел печатът, когато препускайки коня отивал на румелийската си длъжност, казал: „Ех, май убих без причина кул-кехаята Челеби Мустафа ага" и с нетърпение и е бързане отишел да си заеме службата. Молитва за душата на този покойник богопростения и блаженопочиващ Челеби кехая Мустафа ага ...

 

Циганският език [143]

 

Една нощ на разсъмване стопанинът на къщата, в която живеех, каза: „Моят купен роб е изчезнал заедно с вашия прислужник циганин." Стопанинът на къщата се вдигна заедно с няколко свои подчинени. И аз, бедният, с четирима души мои слуги, въоръжени с малко лек багаж, започнахме да обикаляме планини, долини, лозя, близки и далечни пътни станции на всички градчета и крепости.

 

115

 

 

 

Описание на районите, които посетих по времето, когато търсехме избягалите роби

 

Като излязохме от Гюмюрджина в този ден, вървяхме без особено внимание ту на запад, ту на изток. Стигнахме най-напред крепостта Боруй [144], след това крепостта Кавала, след това минахме град Вашлаки, като навсякъде казвахме на диздарите, сердарите, местните опахийоки старейшини, кадийските наместници, на управителите, офицерите и на всеки, пред когото се изправяхме, с най-любезна и братска форма: „Един владян като моя собственост роб и слугата ..." и по този начин уведомявахме всички приятели. Като вървяхме из Драма, на брега на големия басейн, където свършва сянката на чинара, изоглавих коня и бях гост в къщата на Челеблерите. През тази нощ получих известието, че всички мои любими роби са избягали. Оттам на сутринта от град Драма в източна посока изминах един преход през планините.

 

 

Описание на Духовната земя [145], т. е. на града Орфано

 

Той се намира на територията на санджака Солун в еялета Румили, като през някои времена се включва под ведомството на Драмската каза, а в други се счита като отделна каза със 150 акчета. Той е войводалък, има местен спахийски старейшина, еничарски аердарин, надзорник на пазара и съдебен наместник за нахията. Има и почетен аянин, но няма предстоятел на благородниците. Той е град с култивирана околност, източно от него се намира град Сидерокапса, северно от който, близко до едно място за отсядане имало един голям град, с голяма джамия и множество украсени параклисчета, радващи и привличащи сърцето светли бани, няколко изградени ханища и страноприемни дворци, медресе, текета, училище за деца и достатъчно количество чаршийски дюкяни. На две места имало здрави околовръстни стени, което показва, че по времето на румските неверници тук имало стара крепост и голям град.

 

Реката Орфан [146] идва от планината Рила в околностите на София. В нея се вливат и някои реки от планините

 

116

 

 

при Струмица, протича край планините на градовете Демирхисар и Серес, напоява орните земи на много полета, минава близо до града Требелик [147] и след като пресече и прад Орфано, се влива в Бяло море при залива Рендина. На мястото на вливането, на морения бряг, съществувало старо заселище и голяма крепост с околовръстна стена. След крепостта Кавала в цялото румелийско крайбрежие тази крепост била преградата на Александър. И наистина Александър я строил. Гръцките неверници му казват крал Александър. След това тази обширна стена била завладяна от Гази Худавандигяр, т. е. султан Мурад I. При завоюването ѝ срещнал големи затруднения, та след като я завладял, на много места съвсем разрушил стената и всичките ѝ кули. Понастоящем на много места се забелязват останки от строежи. От този разрушен град до днешния процъфтяващ град Орфано има разстояние два фарсаха [148], а в старо време двата са били един голям град.

 

Понастоящем култивираният град Орфано има всичко ... едноетажни и двуетажни къщи сред лозя и градини, покрити с керемиди, изградени от камък, оживени фамилни къщи и доволни обитатели. Казва се: жените на Орфано лесно се отвеждат където и да било, но това е една чиста клевета. Обаче момичетата му са извънредно любезни със странниците.

 

Населението на района е също от покорените народи и говори гръцки и български. Лозята и градините нямат край. Близо до това място в залива Рендона [149] реката Орфано се кръстосва от гемии, гаред които се забелязват и фрегати на венецианските неверници. След като обходихме този град, отправихме най-различни молби за залавяне на избягалите роби, като предадохме на различните отговорни хора особените им белези и описание на облеклото им. След това вървяхме... часа в източна посока, движейки се то т. н. солунски път, прегледахме отгоре отгоре неговата околност и стигнахме

 

Пътната станция на града Кючюк Бешик [150]

 

Намира се в Солунцкия санджак в нахията Сидерокапса. Има джамия, параклиси, медресе, училище, множество ханища и достатъчно количество дюкяни,

 

117

 

 

... броя покрити оживени къщи, лозя и градини, а в езерата му различни видове риби ... След това вървяхме... часа в южна посока.

 

Описание на града Голям Бешик

 

Причина за назоваването му... Намира се също в територията на Солунския санджак в района на казата Силерокапса, на брега на езерото Бешик, сред богата с ливади местност. Градът има джамия, параклиси, медресе, училище за деца, дервишко теке, многообразни търговски ханища, кервансараи и страноприемници, красива чаршия с пазар, светла баня, лозя, градини и нямащи равни на себе си зеленчукови насаждения. Климатът му е приятен. Това е един оживен и плодороден град. Има кадийски наместник, местен спахийски старейшина, еничарски сердарин и почетен аянин. Има всичко... покрити, едноетажни и двуетажни изградени от камък, оживени и украсени къщи.

 

Разположение на езерото Бешик. Това езеро е със сладка вода, разположено на един преход западно [151] от крепостта Солун. Дължината му е 12 мили, а ширината му — 7 мили. Разпростряло се е успоредно на морския бряг. На южната страна на езерото има една планина с висок върх, а тази висока планина опада към планините от северната част на Сидеракапсенската нахия. Водите на езерото изтичат от тази планина подобно на голяма река. Като напуснат езерото и протакат между две високи планини, разположени при Ренде-богаз [152] на разстояние половин преход се сливат с един от ръкавите на реката Орфано и заедно се вливат в Бяло море при залива Рендина. На това място всички идващи и отиващи от Солун, Кавала и други места пресичат Орфано с гемии, защото с нищо друго тя не може да бъде премината. Прочее, досегашните властелини не са направили на това място някакъв голям каменен мост, а това е пък, защото мястото, където изтича водата, приблизително две мили на ширина и на дължина е осеяно с блата, с тръстики и папури. В него има най-различни риби, особено змиорка. Тук се ловят стотици видове риби. Голямата змиорка се докарва от тук за всички области. За нея има отделни търговци, отделно надзорничество по рибата,

 

118

 

 

което е дадено под аренда на живеещия в Солун Чифуд Яхйя ага срещу 17 товара акчета. [153] Другаде няма риби подобни на тези от това езеро, пък било и в езерото край Шкодра в Албания. В това езеро има щуки, дълги по един аршин, шарани, кефали и много още разнородни едри и дребни риби. Не може да се каже, че те се ловят, защото ако без разрешение от надзорника някой хване дори само една риба, и баратлия [154] да е, го наказват. Описахме и пред живеещия при това езеро ага-довереник белезите и дрехите на нашите избягали роби, като го помолихме да ги намери.

 

Ползата от горещите извори при град Бешик. Срещу това селище пак в територията на Сидерокапса в една осеяна с ливади местност на брега на езерото Бешик извира гореща вода, от която крайбрежието мирише на сяра. Сребърните пръстени-печати в нея пожълтяват, като че ли са от златна сплав. А златните пръстени-печати така се гланцират, че стават като от чисто злато, т. е. пожълтяват като шафран. Обаче поради силната топлина не може да се понесе стоенето в нея, та след това всеки влиза в студената вода на брега. И това редуване на топло и студено е много полезно. Много е полезно за харемски, женски и френкски болести. Тук обаче няма големи постройки, подобни на бурсенските бани с кубетата.

 

Така видяхме и тази топла минерална вода. По-нататък наблизо до езерото Бешик, до реката Южника е разположен

 

Градът Йени пазар [155]

 

Това е приятен оживен и уреден град близо до бреговете на езерото Бешик, в една равна, богата с ливади и цветя, плодородна местност. Околните планини са обраснали с дървета. Преди обаче бил едно мъничко градче. През ... година по времето на султан Селим хан II великият везир Соколлу Мехмед паша [156] изразходвал значителни богатства и създал на това място една голяма изпълнена със светлина джамия, стари параклиси, дом за обучаване на желаещите, училище за изучаващи азбуката деца, теке за обединения дервишки народ, успокояваща душата баня, пазар, предназначен за занаятчийския

 

119

 

 

народ, хан за припечелващите търговци, заведение за благотворително изхранване на идващите и отиващите гости. Така понастоящем той станал град подобен на големите. Понеже жителите му са освободени от всички обичайни данъци и досега градът продължава от ден на ден да процъфтява. Също се намира в нахията Сидерокапса и е на един преход до Сидерокапса, така че отиващите от Солун за Цариград преминават през него. Кадийски наместник и управител (му е мютевелията. Има еничарски сердарин, местен представител и почетни първенци. Преди това не бях виждал този град, а при сегашното идване си направихме петъчната молитва в джамията на Соколлу Мехмед паша. Наистина тя е пресветла джамия, събираща светлина върху светлината. Всички благотворителни сгради открай докрай са покрити с олово постройки.

 

Докато си направихме молитвата, в града се бяха стекли 5—10 хиляди души и въртяха пазара, макар че беше петъчен ден. Бяха се събрали на това място всички жители на околността и нахията му. Ние накарахме глашатаи да разгласят за нашите избягали роби, та всички хора на пазара бяха известени за това, като обещахме да дадем 50 гроша на оня, който ги намери. След това гостувахме у мютевелията Рамазан ага. Наистина приятен град е. Негово езеро е също езерото Бешик, но тази местност си има отделен доверен пълномощник от страна на вакъфа.

 

Като станахме оттам и преминахме небрежно в южна посока през оживени и благоустроени маста, стигнахме

 

Град Сидерокапса

 

Причина за неговото наименование било обстоятелството, че тук живеел някакъв Сидерокапс, брат на крал Ай Соф, [157] който построил красивата църква Айя София в Солун. И понеже той го заселил, започнали да го наричат с неговото име на гръцки език — Сидерокапса. [158] Имало още един брат царски син, на име Ая Бироз, който починал, оставайки верен на изповеданието на свети Исус, защитавайки го като един чист духовник. И понеже той построил Айнероз, него пък нарекли Айнероз [159].

 

120

 

 

Но този, който е сложил името на Сидорокапса, трябва да е бил един мъдър като Аристотел управител, тъй като в планината на Сидерокапса се намират сребърни рудници и който ги разработва, става богат като Харун (ар-Рашид). С това изобилно богатство бил благоустроен град Сидерокапса, така че той сега е самостоятелна каза и нахия в еанджака Солун, която има. . . оживени села. Има спахийски местен представител, еничарски сердарин, надзорник на пазара, митничар, събирач на хараджа. Обаче от всички най-влиятелен управник в наше време е управителят на среброливницата, комуто са предоставени всички права да санкционира, разпъва и наказва. Съобразно установеното от астролябическата наука според думите на звездобройците този град Сидерокапса е в 28-и географски климат, [160] понеже и градът Солун лежи също там. Този град се намира приблизително в югоизточната насока от Солун. Разстоянието между този град и Солун е понмалко от два прехода. Град Сидерокапса е разположен на два фарсаха разстояние от брега на Бяло море навътре в материка сред планини и гори. Това е оживен и уреден малък, но извънредно приятен град.

 

Описание на постройките на Сидерокапса. Има. . . джамии, . . . параклиса, медресе, теке, начално училище, многобройни уредени ханища и две бани, едната от които е двойна — отделно е къпалнята, в която влизат жени. Има много пазари и чаршии, които не изброих. Прочее, понеже имах вътрешна скръб, след като моите роби избягаха с толкова много вещи, аз не можах да го обходя със сърцето си. Понеже град Сидерокапса се намира близо източно от Бяло море, чуваха се ударите на морското вълнение, предизвикано от южния вятър. Водата и въздухът му са много приятни. Водата му идва в града по подземни тръби и пои градските жители и всички благотворителни сгради. Понеже климатът му е крайбрежен, лозята и градините му са обилни и плодородието му е преблагословено. Прославен е по света и с белите си като лайкучка акчета, които, прочее, са от чисто сребро. И зимно време има млади агнета и ярета. В планините му има богат лов и бият безчетно киклици, яребици, елени, сърни, лосове — в безчетни видове и количества. Това са високи ловни планини.

 

121

 

 

Описание на планината Сидерокапса. Южно от града в една близка местност се вади чиста сребърна руда, която идва от три жили, дебели колкото ръката на човек. Не е възможно да има такова чистопробно сребро в Сребърница, Кратово или Ново бърдо. В нито една страна няма такива дебели дървета както в тази планина; има ги само в планината Равна в Босна. Дърветата на Сидерокапса не може да се секат от нито една човешка твар. Прочее, както разкриването на сребърната руда, така и горите в планината са държавни. Ако някой отсече само едно дърво, той бива наказан.

 

Понастоящем този сребърен рудник е имот на кехаята на великия везир, бащата на благодеянията Ибрахим ага. Всяка година той му дава по десет-единадесет кантара сребро. По времето на предишните султани от добиваното висококачествено сребро били сечени акчета. Сега в град Сидерокапса има монетолеярница. По времето на султан Мурад хан IV [161] в монетолеярницата са сечени монети, които били в обръщение между хората с надписа: „Сечени през царуването на султан Мурад хан, оина на султан Ахмед хан в Сидерокапса." След това по времето на султан Ибрахим Кара Мустафа паша забранил. Обаче законът на османските султани бил, че като има на четиридесет места сребърни рудници, има места за четиридесет и седем обладатели на халфското звание, чиито монети са се секли в седемдесет и седем укрепени големи градове и сребърни рудници, а именно: Алжир, Тунис, Триполи, Египет, Судан, Абисиния, Асуан, Йемен, Лахса, Басра, Багдад, Мосул, Амед, Тебриз, Ерзурум, Джанджа, Байбурт, Амаоия, Сивас, Марш, Айнтаб, Халеб, Дамаск, Газа, Йерусалим, ливанският Триполи, Анталия, Адана, Коня, Аксарай, Кастамуни, Тире, Магниса, Измир, Селефке, Шехир-гюмюш, Синоп, Бурса, Кютахия, Андалия, Кипър, Трапезунд, Кафа, Цариград, Одрин, София, Белград, Видин, Босна, Сребърница, Ново бърдо, Кратово, Скопие, Елбасан, Охрид, Янина, Морея, Лепанто, Атина, Солун, Серес, Кавала, столицата на Александър Велики, Превеза. Аз, бедният, съм виждал в обръщение сечените в този град Сидерокапса монети, а сечените в гореспоменатите големи градове благословени монети съм имал в свое притежание. Дори покойният султан Сюлейман, божията милост и прошение да бъдат над него, подарил на моя баща една кесия акчета

 

122

 

 

от Джанджа, а от баща ми преминаха у мен, бедняка, много акчета от тях и аз им бях стопанин. А четири от тези акчета правеха един дирхем чисто като сърма сребро. Понастоящем монетолеярницата при Сидерокапса и другите монетолеярници са изоставени — от времето на Ибрахим хан. Но и сега среброливницата му работи денем и нощем.

 

Тук има много забележителни хора. Разказахме на всички надлежни лица за налетялата ни предопределена от небето беда за главите ни и донесла увеличаване на пътните ни разходи работа с нашите роби, за които любезно помолихме [да бъдат заловени]. След това вървяхме на изток през планината по един труден за преминаване път и стигнахме в

 

Безславната попска нахия Света гора (Айнароз)

 

Ако някой рече с пълно старание да присметне и запише в книга всички намиращи се в тези планини, височини и по брега на Бялото море малки и големи крепости, църквите и манастирите из доловете и по хълмовете, както и намиращите се в тях попове, би се получила една книга като попско евангелие. Веднъж в седмицата става разговаряне, а има много хиляди попове, владици, свещеници, монаси, патриции, презвитери, отшелници, аскети и всякакви носещи расо и препасващи се с връв люде. Има някои неверници, които са се отказали съвсем от човечеството и прекарват в съвършен глад, от което очите им загниват. Те са съвършено одрипавели като дриплювци от вилаета Ахлат [165], обърнали гръб на светлината. Те имат само едно разговяване в месеца, при което изяждат пет маслини, пет фурми и пият пет чаши мляко. Има дългобради отшелници, които са се отказали от движения и говор, за да докажат твърдостта си. Кръстовете на тези неверници са се вцепенили, зениците на очите им са отекли, но продължават да живеят в пост и въздържание. Има седемдесет мага по на 270 години.

 

Такива изкусни попове като тукашните няма по други страни — нито в Рим, нито в Германия, Виена или Прага, било пък в нашия град Ине [166]. Всеки един знае по някакъв поминък; тук правят разнообразни кълба с дръжки, с верижки като и верижките им дори са издялани

 

123

 

 

от същото цяло дърво, най-разновидни лъжици, гърбочесалки, чаши, ведра, дервишки зарове, гравират разни очарователни като чудни играчки търсени неща — най-удивителни изделия. В намиращите се тук съкровищници идват различни дарове от всички невернишки страни и се пазят в съкровищниците. Тук има такива привлекателни синове на идолопоклонците, които скръстили ръцете си, стоят за прислужване, че само като се повдигнат косите на който и да е от тях, се изгубват умовете на влюбчивите. И за тези момци се намират постоянно сред идващите и заминаващите, за да им прислужват, стоят пред тях и каквато и услуга да им се поиска, изпълняват я покорно; на всеки гост — богат или беден, тези църкви оказват такава уважение, че им поднасят египетска захар и бучки захар от Хама [167], разнообразни индийски рачели, кабулски жълъди, имбир и други сладкиши, а дори безсрамно им дават вино, наречено птиче мляко и лъвско мляко. Впрочем, обичаите на тези сквернящи се са останали такива от времето на пресветия Исус.

 

В тази нахия Айнароз понастоящем си има по една църква за всеки един ден, така че има всичко 366 църкви и манастири. Така казват, но не съм ги броил. Техен управител сега според султанския закон е бостанджибашията в Цариград. Един негов засекия идва и ги управлява. Колко е действен, се вижда от тава, че ако някой дойде и причини притеснения на тези попове, още в същия момент бостанджиите на този човек се стичат и прогонват петнящите манастира.

 

От всички най-голяма е църквата Ая Ландра [168], чиято сграда е изкусно направена. Също така голяма църква има в манастира Тон Айовару [169], манастира Кутулмуш, манастира Пайдорадол [170], манастира Таричеса (или Портаричеса), манастира Скрепоза [171], а манастирите им са също достойни за удивление, служащи за образец постройки. А каквито огнепоклонски синове млади виночерпци има тук, в никоя друга църква ги няма.

 

Като обхождахме този манастир, в един ъгъл имаше една сграда като отшелническа килия със затворена врата. Когато казах на един момък с лице като на син на фея: — „Да мине през тази врата", той каза: „Там има евангелия на честития Исус" и не ни отвори вратата.

 

124

 

 

Ние си затворихме очите, но в моята памет още се пазят стиховете, които най-напред тогава ми дойдоха на ума:

 

Съответните стихове:

 

Вчера пристигнах в черквата и ме поведе един момък.

Нека бъде мой обет; ще те отведа при Исуса в съдния ден.

 

След това се заехме да оглеждаме друга неща. После черквата..., после... и ... Това са красиво направените манастири, чиито имена ми станаха известни. Всеки един от тях прилича на крепост.

 

Оттам след два дни тръгнахме на юг през трудни пътища и дойдохме в пътната станция на село ... Оттам вървяхме 4 часа пак в южна посока.

 

Описание на оживения град Лангаза [172]

 

Някои му казват Ляниза, някои Ланказа. Като става дума за причините за наименованието, му се казва, че когато Гази Евренос обсаждал тази крепост, изпратил пратеник до нейния феодал и му казал: „Предай крепостта без спор". И той наистина предал ключовете на крепостта без спор (ля низаа), след което на крепостта било дадено името Ланизаа. Обаче по една общоприета грешка много хора казват Ляназа, а юруците и читаците казват Лянказа.

 

Негов строител била жената на Ая Соф, един от гръцките крале, владетели на Солун, която то построила заради свойствата на банята му. Също е в територията на Солунския санджак.

 

Обхват на езерото Ланказа. Това малко езеро, чиято вода не е питейна , има в източния си край град Серес, а от западната му страна е Сидерокапса. То е едно широко езеро между тези два града, което по обиколката си има 7 мили. На няколко маста то е плитко, обаче на дълбоките места има дълбочини по 6 лакти и по 10 лакти. Водата му не е качествена, понеже на много места има тръстичища и тиня. Тъй като има мръсни тръстики, то и водата му е лоша. Хората с вкус не изпитват никаква особена наслада.

 

На северната страна на езерото няма нищо. На някои места има разрушени стени и разорени села. Жителите

 

125

 

 

на селата са се разбягали по планините и са се разпръснали поради безпокойствата, създавани им от харамиите-хайдути и от откритите насилия на османците. А през зимните дни около това езеро има толкова много патици, гъски, щъркели, червени патици и дивеч, че броят им е известен само на твореца на света. Живеещите в града раи са гръцки неверници, български негодници и влашки християни, които през зимата ходят на лов и риболов и с пушки избиват споменатите птици, като по този начин се препитават.

 

Възхвала на животворните минерални извори при Лангаза. Вън от това оживено селище в територията на Солунския санджак, сред една приятна за разходки, осеяна с ливади и пойни птици, цялата като приятна розова градина местност, благоустроена и оживена като град с впечатляващи постройки, има една уредена минерална баня, чиято вода е много умерено топла. Вътре, под едно високо кубе, има голям басейн, десет на десет, направен като басейн от шафаитската верозаконна школа, а по краищата му има ханефитски тип курни. Изтичащата от този басейн минерална вода образува на топлата земя, където се събира, едно кално място. Всички заболели от тежки вътрешни болести, от засушаване на организма, проказа или френската болест влизат в тази кал до устата, потопяват се в калта колкото могат да понесат. Ако престоят половин час по волята на всевишния бог, те се отървават от всички тези различни болести, тялото се изпълва с безтелесното великодушие [на бога] и се очиства до бяло. През сезона на черешите дори всички солунски първенци и видни големци със сенници и шатри, с храна и напитки идват на тази баня, всички искрени приятели влизат заедно в басейна. Една-две седмици или един месец те отдъхват и се развличат, водят задушевни разговори. Минералните бани при Лангаза са прочути. От много Далече разположени области идват болни, влизат в минералната вода и като намерят изцеление, си отиват. До такава степан тази минерална баня е полезна. Нейните многобройни ползи са доказани.

 

След това си тръгнахме и вървяхме един ден по тежки пътища и вдъхващи страх клисури.

 

126

 

 

 

Описание на оградената със стена стара постройка, т. е. на стария строеж Аврет-хисар [173]

 

Тя се нарича така по причина, че била строена от жената на заблудения крал на Солун, поради което и казват Женска крепост. През ... година била завладяна от Гази Евренос. Оградената крепост е разположена върху голям висок хълм на изхода на една долина и била една сякаш строена от Шедац [174] крепост, от дялани камъни. Обаче след като останала във вътрешността и не била потребна, с течение на времето на много места крепостните кули се разрушили и си стоят така. С малко внимание те могат да бъдат възстановени. Понастоящем в нея няма диздар, войници и боеприпаси.

 

Тази крепост е в територията на Солунския санджак и е център на една оживена каза с ... села. Намира се в тази крепост и Солун е два прехода, обаче който бърза, отива в Солун и за един ден.

 

Възхвала на града Аврет Хисар. Това е едно малко градче, разположено в широка долина. Има всичко... едноетажни и двуетажни каменни къщи, покрити с керемиди, с лозя и градини, напоявани от животворна вода. Има всяващи радост джамии. От всички най-хубава и намираща се в чаршията е... джамия. Джамията. Останалото са махаленски кътчета. Има медресе, училище за деца, теке за дервиши, търговски хан, баня за къпещите се, султански пазари, каменноградени странноприемници. Поради приятния му климат, лозята и градините, младежите и девойките и всичките му твари ся симпатични като хората му. Думите „рисувах хората с перото на истината" [175] са верни думи. Той е оживен град, прочут с името Женска крепост, целият му народ е строен, висок и приказлив като жени. Мъжете му изпитват склонност към женското облекло. Просветените хора са чисти и привързани към религията. Има хора оградени с многообразна почит. Много са покорни на управителите. Болшинството от населението му са търговци и занаятчии. Раята му се състои от гърци, българи и сърби. Казата му е със степен 150 акчета и от страна на... Има войвода, надзорник на пазара, градски представител, довереник на хараджа, местен спахийски старейшина и еничарски сердарин. Понеже наблизо е Солун, няма шейх юл-ислям и надзорник на благородниците. И тук

 

127

 

 

се помолихме на кадията и на всички добри хора да търсят и намерят нашите избягали роби. След като издействувахме да ни дадат водачи, за един ден стигнахме

 

Градът Доксан-боз [176]

 

Той е на територията на Солунския санджак, на едно широко пространство от оживена и култивирана плодородна земя. Има джамия, хан, баня, малък пазар, лозя и градини. Намира се между градовете Солун и Серес и е хас на великите везири, та се управлява от един ага на великия везир. Има кадийски иаместник, обаче няма местен кехая [на спахиите] и еничарски сердарин. Прочее градът Серес и крепостта Солун са наблизо. Понеже раята му е изцяло неверническа, има уредена църква и приятни гръцки и български девойки.

 

Описание на езерото Доксан-боз. На изток от това езеро е наблизо градът Серес. Езерото е разположено надлъжно от изток към запад и обиколката му възлиза на 13 мили. В него на няколко места има обрасли с тръстика и папури островчета. През зимата на тези острови се приютяват гълъби, гъски, червеноглави патици, нар м оран и и най-различни други патици. Ловците отиват с лодки и ги бият. Има най-различни риби, които също са обект на ловуване. От това се препитава околното население. Тук също се помолихме на агата на хаса на великия везир за нашите роби. Той се постара да намери робите ми, като разпрати хора из съседните села. След това вървяхме един ден.

 

Описание на град Дойран

 

Някои пишат Дойран, а някои — Ториян, но правилното е Дойран. Когато прославящият вярата завоевателят Гази Евренос бей дошел до това място и се разположил тук с неизброимата си армия, неверниците от тази област дали голямо угощение на мюсюлманската войска и я нахранило до насищане. И поради насищането (доймак) след завладяването те дали на това място името Дойран и направили молитва бог да облагодетелствува този град. Поради това понастоящем той е процъфтяващ

 

128

 

 

богат на плячка град. Според думите на учените звездобройци и познавачи на астролюбията, той също лежи в двадесет и осмия [177] обичаен климат. Според думите на старите, възхождащата щастлива звезда на този град е пребиваването на луната в съзвездието Рак.

 

Този красив град е разположен на запад от крепостта Солун, а до Аврет хисар е по-малко от два прехода, но аз бедният дойдох за един ден. Солун, Аврет хисар и този град за оня, който бърза, като че има огън под краката си, са близко един до друг — по на един преход. Обаче Дойран е извъредно украсен и благоустроен град. Той е средище на почтена каза със степен 150 акчета в територията на Солунския санджак. Нахията му има всичко ... села, прилични на градчета. Има местен спахийски кехая, представител на еничарския сердарин, надзорник на пазара и войвода. Има всичко.. .едноетажни и двуетажни изградени от камък и покрити с керемиди просторни къщи, заобиколени от лозя и градини. Има всичко ... махали. Най-напред е махалата ... Прочутите са тези. Има всичко... михраба. Най-напред в чаршията е ... джамия. Джамията ... Останалото са параклиси. Има всичко... медресета за учени... детски училища, общо .. дервишки текета, всичко. .. търговски ханища, всичко... успокояващи душата бани, всичко. .. султански пазари. Лозята и градините му, правилно очертаните му зеленчукови градини и плъзналите по планините стада с овце са многобройни. Реките му текат бързоструйно.

 

Описание на езерото Дойран. В това езеро се ловят най-разновидни риби, които са много вкусни. Особено пък щука, шаран и още много хиляди други видове риба. Обиколката на това езеро е 13 мили, водата му е студена и много вкусна. Понеже този култивиран град е разположен на брега на езерото, цялата използувана в него благословена вода идва от езерото. Цялата му рая е от гръцки и български неверници. Мюсюлманите са малко, а болшинството са християни. Прочее, той е свободен везирски хас. И тук също накарахме да се разгласи чрез глашатаи за -изчезналите роби, като обещахме да дадем на оня, който намери роба ни 50 гроша, а на оня, който донесе вест за него — 20 гроша. Поехме това задължение.

 

129

 

 

Описание, на гробниците на град Дойран. Ученият и достоен шейх и съвършен радетел за исляма честитият Шейх Мехмед Дойрани бил роден близо до Дойран в селото Гьолбаши, сред тръстиките и ароматната блатна мента. Той станал послушник на средоточието на науките софиянеца Бали ефенди и станал един от големите прославени водачи на ордена. Много пъти се проявявали и ставали видими разкритите нему всевишни милости. Гази Ибрахим паша повярвал във възприетото от прославения верю и когато паднала главата и на този скъп покойник, в селото Гьолбаши били построени една уредена п устроена джамия, параклис, теке и страноприемница с безплатна храна. След построяването им споменатият скъп покойник бил погребан близко до това негово манастирче. Сега то е място за поклонение от страна на посетители. Друго свещено чисто място е гробницата на Халис ефенди, след това на Зепарт Шеджаа ефенди и още много други гробници, от чиито духове молихме за подкрепа — божията милост да бъде на всички тях.

 

След като с божията милост посетихме всички тези пресвети места и помолихме духовете им да ни окажат помощ, там където бяхме отседнали за нощуване задремах през нощта сън, придружен с много хиляди лоши мисли. Тогава сънувах, че при мене дойде един стар мъдрец, разбуди мен, презреният, и вече когато бях буден, сякаш го гледах с ей тези очи, мъдрецът седна до мене на постелката ми и каза: „Е, синко, добре си дошел в нашия град Дойран. Това, което обяви за роба и за парите си, за което, прочитайки молитвата от Корана, апелира към нашия дух, за него няма защо да скиташ из тези страхотни планини и клисури и пълни с опасности пътища. Като се върнеш обратно и отидеш в Гюмюрджина, ще намериш избягалия си роб и парите си като вземеш от Гюмюрджина и другите си слуги, бързо се отправи за похода в Крит и на третата година ще бъде завладяна Кандия. А за това, което си нарекъл, когато си пътувал в арабските области, Мека и Медина, нека бъдеш удостоен с приятен живот и бъдеш приет в дома на щастието."

 

Като каза това и изчезна. Веднага един от моите слуги, който беше до мене и не спял, каза: „Ага, кой беше този, който говореше с тебе. Вратите са затворени отвътре,

 

130

 

 

а откъде дойде този човек и сега къде отиде, та изчезна". Хвала на твореца, почувствувах голяма сила в тялото си. От радостната вест станах весел и доволен. Погледнах часовника си, а то вече било станало среднощ. Казах: „Хвала на всевишния" и повече очите ми не се затвориха. Още на сутринта заедно със слугите си и със стопанина на къщата, в която бяхме отседнали в Гюмюрджина, яхнахме конете, простихме се с жителите на този град Дойран. След това вървяхме назад един ден в северна посока.

 

Пътната станция на брега на езерото Айо Васил [178]

 

Сега това е голямо село, прилично на оживен град...

 

На брег.а на това езеро в старо време един голям поп на име Айя Васил построил град, който бил наречен на негово име и му казват Айя Васил. На гръцки език думата „айо" ще рече светец. Казват му Васил-айо. След това Гази Евренос разрушил града и крепостта му и понастоящем е останал оживен само до известна степен.

 

Обаче бреговете на езерото са много култивирани. Езерото е на един преход пътуване далеч от Солун. Разположено е югозападно от Солун. Според някои мнения то е между езерото Бешик и Солун. Прочее, разстоянието между това езеро и езерото Бешик е половин преход. Има малко продълговато разположение и казват, че обиколката му била десет мили. Има най-разнообразни риби, особено много черен шаран и щуки, които се ловят от жителите на цъфтящите край брега на езерото невернически села. Още съвсем пресни, те ги докарват в Солун, продават ги и се препитават. Султанският десятък те дават на доверения пълномощник за това езеро. Прочее, то е отделно пълномощничество и управление. За дълбочините на това езеро — има места дълбоки по 8—9—10 лакти. То е голямо езеро, с пивка вода, много вкусна, която някои смесват с езерото Бешик.

 

Вдигнахме се оттам и през този ден вървяхме пак на север и отново дойдохме в пътната станция на град Орфано. След това вървяхме още един ден на север и стигнахме пътната станция на крепостта Кавала. Това

 

131

 

 

е чудесна голяма крепост, но не можахме да я обходим, а набързо се вдигнахме оттам.

 

Сутринта си припомних с някои лоши помисли онова, което се беше случило и което видях с духовния си взор, казвайки си: „Какво ли ще излезе от онова, което ми каза скъпият светец". Както си вървях, когато влизах в града Кьосе Шабан [179], насреща ми се зададоха като куршуми група хора. Аз, беднякът, си сложих черно покривало на лицето и си вървях, когато, по божията воля, видях него — забягналия роб. Променил дрехите си и си сложил друго облекло, свел глава надолу, качил се на един товарен кон и пътува. Този час аз, бедният, започнах да действувам, без да жаля сили. Със стопанина на къщата в Гюмюрджина хванахме брадвите, смъкнах ме го от коня, другите момци вързаха ръцете на този момък, ударихме го няколко пъти с тъпата част на брадвите. Както си стояхме, скоро на главите ни се натрупаха 5—10 души конници. С една дума, всички се объркаха Някои казваха: „Робът е мой", други казваха „На попа е", други — „Един човек имаше да ми дължи и ми го даде вместо парите ми." Обаче ние, без да обръщаме внимание на отправените против нас думи, ударихме още няколко брадви на момъка и казахме: „Къде са алтъните от сандъка за разноските". „Бога ми, те са у циганина, слуга на агата-стопанин на къщата", каза той. Погледнахме за него и нашият домовладика позна сред войниците своя циганин, с одърпан вид, променени дрехи, качен на едно магаре с една лека жена. Докарахме и него на мястото на разговора. Когато го попитахме „къде са парите ни, той без свян и страх изобщо не започна да отрича и каза: „Онова, което наричате имане, се намира в самара на магарето." Направихме на парчета седлото на магарето и намерихме алтъните си. Само 13 алтъна липсваха.

 

Като си казвах: „Така става с търкалящото се из пътя богатство", от самара изпадна в момента една моя сребърна юзда. Моят избягъл момък веднага каза: „Гледай, гледай, аз избягах заради изчезването на тази юзда. Гледай ти, излезе, че е у този проклет циганин. Мене той ме съблазни, той ме накара да открадна всички алтъни, а той ги взе". Като каза това, всички хора от кервана узнаха

 

132

 

 

истината и се смутиха. „Човекът наистина бил твой роб” — казаха.

 

Като вързахме ръцете на роба, циганина и леката жена, изпратихме вест на съдията на казата Кьосе Шабан. Той дойде с всичките си подчинени, върна обратно хората от кервана и каза: „Вие първи намерихте избягалия роб", върза хората и веднага ги върна назад. Потеглихме с кадията на Кьосе Шабан в северна посока и стигнахме пътната станция на град Кьосе Шабан. Там циганинът изповяда, че тринадесетте алтъна ги е отвлякъл човекът, който беше качен върху товарния кон на моя слуга. Той беше задържан и си взехме алтъните.

 

След това още същия ден тръгнахме и отново дойдохме в пътната станция на крепостта Гюмюрджина. Стопанинът на нашата къща незабавно накара да разпънат на ъгъла на една от благотворителните постройки в чаршията неговия слуга-циганин, с което беше дадено назидание на другите цигани. Аз, бедният, ударих на моя роб двеста тояги и като си получих напълно алтъните, които имах за пътни разноски, взех си всички коне и слуги с останалия багаж.

 

Описание на пътните станции на отиване от Гюмюрджина за Йенидже [180] и Серес

 

През този ден най-напред минахме село Ак-бунар [181], след това село Ешек-челеби [182], село Сенедлий [183], село Кечилер [184], село Чепеллий [185], село Ахриянли [186], село Мюсюлманли [187]. След отбелязаното Мюсюлманли:

 

Описание на пътната станция Месне хисар [188]

 

По времето на Александър Велики дошел един строител от остров Месина в Бяло море. След като получил разрешение от Александър Велики, той направил обикалящата тази крепост стена, на която казват Месне хисар. Това била благоустроена крепост в подножието на една висока планина, построена на широко, равно и осеяно с ливади пространство, в четириъгълна форма. Завладял я Сюлейман паша, син на Орхан гази, който я разрушил на много места. И понастоящем, понеже е

 

133

 

 

празна, си стои разрушена, а в нея има кошари за овце.

 

След това минахме селата Кирпичлий [189], Су-сагърлъг-кьой [190], село Балабанлий [191], Аскьой [192]. Всички тези села са в подножието на планината на Месне хисар, с обработени като райската градина Ирем лозя. Всички села са от нахията Гюмюрджина. Обработваемите им земи са плодородни полета. Всички са богати с плячка села. След като отминахме тези култивирани села, в южна посока дойдохме до

  

Крепостта Бори [193]

 

Според казаното в старите истории на гърците причината тя да се нарича така била, че неин строител била дъщерята на Филикос, именувана царица Мори. От Мори погрешка станало Бори. Тя преминавала по наследство от много крале един след друг и най-накрая паднала в ръцете на правоверните през ... година. Била завоювана от Сюлейман, син на султан Орхан Гази, чрез ръката на Гази Евренос бей. Понастоящем е в Румелийския еялет, в казата Гюмюрджина. Тя е от посветените на Гази Мурадовите [вакъфи] имоти и е едно голямо еминство. Всички негови приходи от производството отиват за вакъфа, а на заетите в управлението му хора се дават заплати за изхранване.

 

Описание на крепостта. Това е била една изящна, здрава и силна крепост на самия бряг на морето, каменна постройка, издигаща се на двайсет аршина над земята. На много места се е разрушила. Нейната обиколка по четириъгълната ѝ форма има всичко 400 крачки. Обаче около нея няма стена. Вътре в нея има 50 къщи на източноправославни неверници. Има 5 дюкяна и няма нищо друго. Има две порти, едната от които е към брега на морето, а другата, на западната страна, гледа към Места (Кара-су). Свързана с тази крепост откъм северната ѝ страна е издигната една стена, простираща се от крепостта почти до планините, дълга един час, една яка и твърда преграда, през която не може да мине нито човек, нито керван. В крепостта се влизало от крайморската врата, при която се вземало вътрешното и външнотърговско мито. И досега още се виждат и си личат останките от митницата.

 

134

 

 

Възхвала на езерото Бори. [194] Пред крепостта има един почти затворен залив, открит към посоката на Мека, който до изхода за морето има 47 мили. Това е едно голямо морско езеро. В него се ловят хиляди видове риби. То е самостоятелно еминство и неговият емин управлява езерото със сто души войници. То също било продадено на мютевлията на вакъфите на Гази Мурад хан и доходите му се стичат във вакъфа.

 

След като минахме тази крепост и вървяхме половин час на юг, стигнахме пътната станция на село Казълджа. [195] Там гостувахме в къщата на домовития Ахмед чауш. Има една джамия, една баня и един хан, с обилни лозя и градини, с течаща животворна вода. Едно прилично на градче село е. След това вървяхме 2 часа през полетата на запад.

  

Описание на процъфтяващия град, т. е. на града Кара су Йениджеси [196]

 

Той бил един от големите градове на гръцките неверници. През ... година бил завладян от Гази Евренос бей. Сега е средище на каза със степен 150 акчета в Румелийския еялет на територията на Солунския санджак. Център е на нахия с всичко. . . оживени села. Негов управител по закон е назначеният от страна на... войвода. Има шейх юл-ислям, надзорник на благородниците и почтени първенци. Има също надзорник на пазара, градски съдебен наместник, градски кехая, доверено лице на хараджа, местен представител на спахиите и еничарски сердарин. Постройките са на едно равно широко пространство близко до реката Кара су. Има всичко 400 едноетажни и двуетажни къщи, приятни просторни домове с градини и лозя, покрити открай докрай с керемиди. Има всичко 4 махали. Прочута е махалата . . . Оживен град е. През града протича реката Искече, която идва от планините на Искече [197] и се влива в реката Кара Су [198] реката Кара су също идва от планините при Ксантийското лятно пасище, Ветрйе и при град Струмица и близко до град Саръ Шабан се влива в Бяло море. [199]

 

В този град Кара су Йениджеси има всичко... михраба. Сред тях се отличава намиращата се в чаршията джамия на Етмекчи-заде Ахмед паша, везир на султан

 

135

 

 

Ахмед хан. Това е една прелестна и изкустно направена джамия за образец в света, която не е напълно завършена поради кончината на патрона и опората ѝ. Тук има такава прелест и такава украса, каквито няма в никоя друга джамия, така че те не се поддават на изказване с език и на описване с перо. Прочее, както джамията при гроба на Абу Еюб ал-Ансари в Цариград, строена от Зал паша, и нейните кубета са покрити с олово, а наоколо е изградена от мраморни колони и е една грабваща сърцето джамия. Но все още много места от вътрешната част са незавършени, не е комплектувана с имами, проповедници, прислужници и служители. Нека от бога да бъде завършена. Обаче има подходящ имамин и многобройни посетители. Джамията ... Останалото са параклиси.

 

Има всичко едно медресе — дом на науките. Това е един покрит с олово дом за усвояване на науките. Има всичко 3 детски училища, две дервишки текета. Има само една покрита с олово доставяща радост баня, която е благотворително дело на Коджа Мустафа паша; от нейните доходи се издържат учените в медресето. Има всичко една страноприемница-благотворителен дом, където постоянно се дава като милостиня храна на всички минаващи и гости. И тази благотворителна постройка е покрита с олово и също е строена от Мустафа паша. Има всичко 11 големи и малки ханища. Сред тях като дворец за гости, всички кубета на който са покрити с олово, има един кервансарай с 40 огнища, който е благотворително дело на Етмекчи-заде Ахмед паша, един от везирите на султан Ахмед. Над вратата му има следния надпис-хронограма:

 

С молитва за добро и с меч изрекох хронограмата ѝ:

„Да бъде винаги доволен и пречист Ахмед паша". Година

 

Всички други ханища са търговски ханища. Освен това има всичко 50 дюкяна. Няма безистен, но се намират всички редки стоки. На брега на реката Искече по-нататък има 20 кожарски дюкяна, — оживени кожарски работилници. Тук-таме има лозя и градини. Поради това, че въздухът и водата му са приятни, има хубави момци и девойки.

 

136

 

 

Прослава на планината Кара су. [200] Нейното име е Искеченска планина. Намира се западно от града. През месец юли цялото градско население с всичкия си добитък излиза на летуване там. Това летовище е с приятна вода и въздух, осеяно с ливади. След това вървяхме... часа в западна посока.

 

Описание на град ... [201]

 

Намира се в нахията на Кара су ..., управител му е... Няма местен спахийски кехая и еничарски сердарин. Градът е в полите на Скеченската планина. Прозорците на всички къщи гледат на юг. Това е приятен град с всичко 500 къщи, покрити с керемиди, оживени и украсени с лозя и градини. Половината от жителите му са мюсюлмани, а другата половина — християни. Има една джамия, три параклиса, една баня, едно медресе, два хана, две текета и достатъчно количество дюкяни.

 

Вдигнахме се оттам и изпитвайки милостта на буря и ураган, вървяхме един час път през полето по брега на реката Кара су, та дойдохме до брода ѝ. Преди това на няколко пъти съм пресичал тази река Кара су с малки коли. Това е голяма, лудотечаща и незадържаща мост река. Обаче Фадил Ахмед паша, т. е. везирът Кьопрюлю-заде, вече е построил върху тази голяма река един грамаден мост. Това е голям дървен мост, подобен на моста в Херцеговина при град Фоча. Неговите яки и здрави стълбове са стъпили в дълбочините на тази голяма река и са станали бележит проводник на благодеянието. Наистина е удивителен мост. След като пресякохме моста, от другата страна на реката стигнахме

 

Пътната станция на град Ахмедабад [202]

 

Понеже бил създаден като благотворение на Кьопрюлю-заде Фадил Ахмед паша, по неговото име бил наречен Ахмедабад. Все още той е събрал около себе си много хиляди работници, строители и майстори и се намира в състояние на строеж. Сега има всичко 200 покрити с керемиди и тръстика къщи, без лозя и градини; всички

 

137

 

 

къщи са нови. Има една малка джамия, едно манастирче, два нови покрити с керемиди ханища и 25, построени от хоросан и гладък камък полезни малки дюкянчета, които са още в строеж, — нека го благоустрои още повече всевишният властелин и да трае докато световете прекратят съществуването си. На север от това новостроящо се селище, на един висок хълм е текето-гробница Кушлук баба, която няма забележителни постройки. Оттам вървяхме един час в южна посока и близо до бреговете на Бяло море, там където се свършват дърветата, на края на гората е

 

Пътната станция на град Саръ Шабан

 

Това е един войводалък в територията на санджака Кавала. Сградите му са разположени върху равна песъчлива земя. Има всичко 200 къщи, една джамия, два хана, 50 дюкяна, едно медресе и едно теке. Оживено градче е. Но тъй като при моста над река Кара су се строи градчето Ахмедабад, а този град остава на три часа разстояние настрана от главния път, то градът остава бездеен. Оттам тръгнахме в югозападна посока и вървяхме 3 часа. На брега на морето при една камениста местност минахме минералните извори на Кавала, след което за три часа стигнахме

 

Столицата на Великос, [203] големите строежи, т. е. оградената крепост на старата Кавала

 

По време на царуването на цар Раджаим, един от синовете на пресветлия Соломон, тази крепост била строена от управителя Филикос, който завършвал петото поколение от потомците на честития Соломон. Някои гръцки историци казват, че този Филикос бил Филикос, син на цар Раджаим, потомък на синовете на Соломон, че бил един от големите гръцки царе. По времето на честития Соломон крепостта Кавала била построена за майка Билкъс, [204] била порутена и на нейното място Филикос построил настоящата крепост Кавала. Нейното управление било поверено на един от синовете му на име Кавалос, поради което след построяването ѝ била наречена

 

138

 

 

на неговото име. Дори в гръцките истории тя се нарича Кавала.

 

След това Филикос се издигнал до степента на световен завоевател, завладял в Гърция, Арабия, Персия, Хоросан и дори в Мавераннахр [205] около 200 големи градове и столици и им наложил големи контрибуции. С получения харадж от целия народ на Иран и Туран направил тази крепост Кавала и крепостта Солун — грамадни постройки. След него, когато 889 години преди раждането на богоизбрания Мохамед се родил Александър Велики, той отраснал и станал пълнолетен заедно с възпитавания от Филикос негов син Кавалос. Затова гръкопрославните казват на Александър Александър Велики. Някои пък казват, че този Александър бил син на Великос. Понеже Александър управлявал като властелин тридесет години и в тези 30 години станал най-силен от всички владетели на света, той накарал да се построят 700 големи града. Той свързал Бяло море с Черно море, направил баража срещу Яджодж и Маджодж, [206] които минали от Морето на тъмнината [207] в Леденото море [208] и починал в този град Кавала, та го погребали на един остров. Сега мястото на неговата гробница не е известно.

 

След това на негово място дошел синът му Рухания, но той не приел да бъде властелин, оттеглил се от света в манастира Филикос в Кавала и станал обличащ грубо расо монах. Един друг от наследниците на Александър Велики на име Птолемеус [209] станал прославен управител цар Аристо[тел]. На гръцки език Птолемеус ще рече велик владетел. В този град той направил множество хубави благотворения. Пророкът Зекерия, мир нему, син на Матан, син на Филикос, син на цар Раджаим, син на пресветлия Соломон обърнал този Птоломеус във вярата на пророк Зекерия. След това еврейският народ измислил една клевета срещу пророк Зекерия и той бил разрязан с трион отгоре до долу на две части и бил мъченически погубен. След това Птолемеус научил за мъченическата смърт на пророк Зекерия, потеглил от крепостта Кавала с 1700 кораба срещу Искандерун [210] при Халеб и поискал кръвно отмъщение за премъдрия пророк Зекерия. За един ден той прекарал под сабята 160 хиляди евреи. В памет на мъченическата смърт на честития Зекерия той построил един храм и понастоящем

 

139

 

 

светият Зекерия е погребан сред грамадната джамия почти в центъра на Халеб.

 

След като крал Птолемеус отмъстил за пророка Зекерия, върнал се в Кавала с имането на всички евреи. Той починал в мир и тялото му било погребано в град Айнороз (Света гора) в църквата Александрия. На негово място дошел син му, едноокият Птолемеус Мислителят, който построил в Македония град Ислямбол. [211] С една дума, този град Кавала минавал по наследство едно след друго под хиляди управления, докато най-накрая през 786 година [212] Гази Худавендигяр, т. е. султан Мурад хан I го завладял от ръцете на гърците.

 

След това генуезките неверници дошли с кораби от остров Самос, окупирали крепостта Кавала и я владеели. По-нататък през 907 година [213] султан Баязид Вели, когато отивал в Пелопонес за завладяването на крепостите Метон и Корони, налетял на тази крепост Кавала и я завладял. Така и си останала по-нататък. Сега е в еялета Джезире, т. е. под управлението на Капудан-пашата, седалище е на един от морските санджак бейове. Според законника на султан Сюлейман хан, нейният бей е задължен да се явява на поход с две галери. Нейният паша има даден от страна на султана височайши хас от 240 хиляди акчета. Зиаметите ѝ са 12, а тимарите ѝ — 235. Има алай-бей и черибашия. Според султанския законник по време на поход цялата ѝ армия заедно с войските на пашата достига 2000 души.

 

Управителите на града са следните: най-напред има шейх юл-ислям, надзорник на благородниците, почетни първенци и един кадия със степен 150 акчета и нахия с ... броя села. В обхвата на санджака има всичко 7 кази. От тези кази годишно се получават за нейния санджакбей 9000 гроша като „пари за справедливост"; за кадията се получават 2 хиляди гроша. Местният спахийски кехая, еничарският сердарин, началникът на артилеристите и началникът на джебеджиите имат по една одая еничари. В една одая има по двама еничарски аги. Прочее, корабите на венецианските неверници постоянно идват под крепостта Кавала и по тази причина има много войски за нейната отбрана. Има един съдия, един градски съдебен наместник, надзорник на пазара, диздар на крепостта, седем души аги на крепостта и 300 души войници при крепостта. Има градски представител,

 

140

 

 

емин, митничар, доверен събирач на хараджа, началник на пристанището и мютевелия. От всички най-властен и надзорник на надзорниците е мютевелията, защото посветените от убития Ибрахим паша имоти са наистина грамадни.

 

Описание на територията на крепостта Кавала. Разположена е на брега на Бяло море, на Румелийската му страна, на един остър и стръмен от двете страни нос, върху една остра стръмна скала от черен камък. Това е здраво укрепена и оградена с яки и отлични стени крепост, силна постройка от дялани камъни. Тя била столица на управителя Филикос. Изградена е в бадемовидна форма. Вътрешната ѝ крепост върху скалата има по обиколката си обхват пълни 3000 крачки. Тя е бележита в света крепост, здрава преграда, твърдина на твърдините. Яка стена се е проснала надлъж върху скалата от юг към север. Врата на тази опряла връх в небесата вътрешна крепост гледа в посока към Мека. Тук живее диздарят. Всички боеприпаси, военни потреби и продоволствия също са в тази вътрешна крепост. Всяка вечер тук се прибира държавната военна музика.

 

Срещу тази крепост в Бяло море на две мили разстояние се намира отдалечен остров. [214] .... Виждат се всички негови сгради и постройки, виждат се всички села и крепости в нахията Света гора. Пред тази вътрешна крепост пак върху една стръмна скала има още една преградна крепост, която се нарича Средната крепост. Тя също има две врати. Едната врата гледа в северна посока, а другата врата разкрива поглед на юг. В тази разделяща Средна крепост в един превъзходен дворец живеел Диарбекирли Хаттаи Нишанджи Осман паша, когато като управител на вилаета отбранявал града. Когато се разхождал и забавлявал, освен своята войска той поставял в готовност и местните войски на седемте кази. В тази средна крепост има всичко 200 къщи. Понеже са върху скала, нямат лозя и градини. Има всичко ... михраба. Най-напред е Елдже-джами, една създаваща задоволство джамия, от която се вижда цялото Бяло море. След това Бей-джами и след нея Сохте-джами са оживени молитвени места. Украсен е и параклисът Каниса (църква). Има един параклис и във вътрешната крепост.

 

141

 

 

Всичките му къщи са украсени домове, строени от камък и хоросан. А за да стане вътрешната му крепост още по-непристъпна, в нея има 300 души крепостни войници. Има всичко 500 малки и големи топове.

 

Възхвала на долната крепост Кавала. Има всичко 500 разположени една над друга едноетажни и двуетажни къщи, здрави, каменно-хоросанени постройки, всички покрити с ... Обаче рядко имат градини. Има всичко 5 махали. Това е град крепост, чиито страни стигат от единия залив до другия, обхванал Средната крепост и вътрешната крепост. Обаче не зная колко хиляди крачки е. А общо вътрешната крепост, средната крепост и крепостта на долния град имат седем врати. Онази врата в този голям град, която се нарича Стамбул-капъсъ, е силна порта, гледаща на север. След това към южната страна е открита Пристанищната порта, която разтваря крепостта към залива. Близо до тази порта за залива има три галери с разпънати шестстенни шатри. Това са галерите на управителя. За тях е закон по всяко време да стоят в боеготовност. Вън от тази порта към залива има всичко два хана и всичко 5 дюкяна, няколко магазин и една обществена чешма с животворна вода. Заливът приема до 1000 гемии — това е голям и широк залив; залив, който дава приют и убежище и срещу най-силните ветрове. Той не е сигурен срещу ветровете, духащи от изток, от юг и от посоката на Мека. Обаче е сигурно и даващо спасение пристанище срещу северния вятър, срещу северозападния и срещу черния вятър.

 

В долната крепост има всичко 5 михраба. От всички най-уредена, оживена и с най-многобройна община е подобната на султанските джамии, джамия на везира на султан Сюлейман хан, приетият от бога щастливец и мъченик за вярата убитият Гази Ибрахим паша, която е засводена с красиви каменни кубета, покрити със специално небесносиньо олово, с едно отдолу до горе украсено изкусно направено минаре. Това е джамия, каквато трябва да бъде — светла постройка, забележително майсторски направена, украсена и грабваща сърцето, изпълнена със святост и създаваща радост. За нейното описание езикът е безсилен, а перото е немощно за прославата ѝ. С една дума: тази джамия, благотворителната страноприемница и гостилница, медресето за учените

 

142

 

 

тълкуватели на Корана, училището за малки момчета, изучаващи азбуката, текето за мъдреците от дервишките ордени, ханът за стремящите се към припечелване, параклисът и манастирчето за единобожниците, чаршията и безистена, успокояващата душата баня, общественият водоизточник за жадните и другите хубави благотворения, всички са на Ибрахим паша и всички благодетелни постройки открай докрай са покрити е олово. Когато от известно разстояние се погледне към споменатия долен град, той изглежда като благоустроен град, изцяло покрит с небесносиньо олово.

 

Като че за балансиране на всички тези хубави благодеяния вътре в града, султан Сюлейман — божията милост и прощение да бъдат над него — пък е докарал животворна вода от едно отдалечено на един преход място, прокопавайки път през планини и проломи. Той я прекарал от една скала до една планина през един аквадук с тъкмо 60 опори, който въплъщава сводовете на персийските царе. Този аквадук не се поддава на описание и не подлежи на обяснение. Неговите сводове са като небесната дъга, ширината им е повече от 60 пълни мекански аршина. Този обходен от мене строеж на Сюлейман съвсем подхожда за крепостта Кавала на Филикос и е напоил града с животворна вода. Бог да му окаже най-обширни милости.

 

Описание на външната крепост при Желязната врата. Освен описаната тук Долна крепост, има още една голяма преградна стена, която се простира от лежащата в северна посока проходна врата, наречена Демиркапия, до Пристанищната порта на тази крепост. Това е едно грамадно укрепително съоръжение, дълго пълни три часа. Тя е само на един етаж, но всичките ѝ кули, крайъгълни свръзки и извивки са от по няколко етажа. Понастоящем на много места с течение на времето се е разрушила. Обаче лесно може да бъде възстановена, защото много от кулите и крепостните ѝ зъбери са още налице. Тя била такава силна и голяма крепост, че обхваща 40 планини и големи хълмове. Това е крепост, която заслужава да се види и обходи. Дори аз, бедният, като не бях в състояние да я обходя пешком, от сутринта се качих на коня и като яздих и пътувах чак до каменните планини, обиколих я за един ден и след залез

 

143

 

 

слънце дойдох при Осман паша. Така аз съм я обикалял с бързане цели 14 часа, а на краката на коня ми не останаха подкови — до такава степен каменисти планини е обхванала. Голяма крепост е!

 

Намиращите се в тази крепост постройки са описани още в старо време в гръко-елинистическите истории така: тя имала почти 40 хиляди къщни порти, всички от посребрени дъски; имала 12 еснафа, като всеки един бил с по 12 хиляди дюкяна; имала всичко 3 хиляди църкви, манастири и оживени отшелнически места. И сега са налице и се виждат всички правещи впечатление постройки. Понастоящем в стените на тази крепост е обхваната оживената крепост Кавала и като се върви от едната и страна, неизбежно се стига до благоустроената Кавала, като непременно се минава през желязната врата на тази голяма крепост. И понастоящем тя е една тежка врата. От двете страни на тази порта има короновидни кули, вдигнали върхове високо до небето. Понеже крепостта е развалена, вътрешността ѝ изцяло е в лози и градини. По склоновете на планината има много черни скали, които са също като вътрешната крепост с кулите и зъберите ѝ. Обаче въздухът в този град е тежък. Прочее, той се намира върху едни открити черни скали на брега на морето, та през месец юли градът става като ад, а хората в него живи се опичат. Мястото е съвсем като остров. Тук-таме има по малко лозя и градини, туктаме има големи кестенови дървета.

 

След като обходихме този град, вървяхме 7 часа в западна посока, като преминахме каменисти пътища.

 

Описание на град Вашлак [215]

 

Намира се в територията на санджака Кавала, под управлението на казата на град Берекетлу, [216] в един широк дол. Има 15 малки ханчета, покрити с керемиди и каменни плочи, 15 дюкяна, една баня и всичко 200 покрити с керемиди къщи, с лозя и градини. Едно приятно и оживено градче е. След това вървяхме половин час. Много искрени другари ни поканиха да отидеме в домовете на град Правище. [217]

 

144

 

 

Възхвала на град Правище

 

Разположен е в полите на една високо издигнала върховете си планина, на изток от град Орфано и на запад от крепостта Кавала. До Орфано и Кавала е по на един преход разстояние. Наистина това е малък град, но около него има няколко поселища. Има свой войвода и кадийски наместник в рамките на Кавалския санджак. Има всичко 300 къщи с лозя и градини, покрити с каменни плочи, един малък храм-джамия, един параклис и всичко 4 ханища-магазии, само една нечиста малка баня и общо достатъчно количество дюкянчета. Тук гостувахме една вечер и ни беше устроено голямо угощение. След това в

 

Град Рахова [218]

 

се нахранихме и продължихме. И този град е войводалък в територията на санджака Кавала и има свой кадийски наместник. Има всичко 300 къщи, една джамия, един параклис, една баня, две ханчета. Градът е разположен западно от град Правище. Без да гостуваме в града Рахова, го пресякохме и стигнахме

 

Пътната станция на малкия град Берекетлу

 

Също е войводалък в територията на санджака Кавала, но е отделна каза. Не е чак толкова благоустроен и голям град, обаче подобно на град Деренде, близко до вилаетския център Сивас, е разположен сред райски лозя, в едно прилично на райска градина поле, в оросявана от течаща вода долина. Лозята и градините му са обхванали целия кръгозор. А като прославените сливи на Берекетлу няма в цялата населена четвъртина. По-приятни са от сливите от Бухара в страната на персите, от тези в Мардин и от споменатия град Деренде: по-приятни за ядене и по-бързо смилаеми са. От един вид съвсем дребни вкусни жълти сливи става такъв хубав компот, че освежава чак дробовете на човека. Дори от страна на началника на хранителните складове в двореца на Османовата династия всяка година идва в Берекетлу

 

145

 

 

един ага, накарва да бъдат изсушени много торби сливи и всяка година отнася с товари от тези сливи за повеляващия на света властелин. Всяка година специално идва един ага за сливите. Всички жители на този град са градинари. Понеже къщите им са раздалечени една от друга, те живеят сред градини. Обаче не ми е известно колко къщи са. Има една джамия, параклиси, малки ханчета, една баня и няколко дюкянчета — достатъчно количество. Оттам вървяхме един час на север до Драмския път.

 

Описание на крепостта Филибеджик [219]

 

И тя е в границите на санджака Кавала, в нахията Берекетлу. Била завладяна, през . . . година от Гази Евренос. Тя била резиденция, в която живеел през лятото управителят Филикос. Сега крепостта ѝ има кръгла форма, разположена върху един остър хълм — малка крепост е. Но като намиращата се тук баня, изградена чак до кубето ѝ от бели мраморни камъни, няма в никоя друга крепост. Може би само камъните на крепостта на Баале бей във вилаета Сирия в полето при Баалбек [220] са такива, както при тази крепост Филибеджик. Но архитектурните познания на нейния майстор-архитект не са получили простор да построи и една обграждаща стена.

 

В тази крепост вече няма хора и обитатели. И долният град не е така оживен. Останали са всичко около 80 покрити с каменни плочи къщи — колкото едно село. Обаче западно от него има много удивителни и превъзходни, служещи за показ паметници. Всички тези постройки са изградени от блестящ мрамор, та човек като ги види, остава изумен и възхитен. Такова място за екскурзии са развалините в Анадола при град Айдънджик, град Малас, град Айа-сулук, град Балат или град Ахлат на брега на езерото Ван.

 

От дъното на скалите при този град Филибеджик извират бистри като от око на жерав води, които и през месец юли са студени като парче лед. При всеки течащ извор се намират големи нечисти басейни, наредени бряг до бряг. След като излезе от тях, водата се оттича.

 

Едно чудо за показ. Наблизо до един от тези големи басейни има един купол от един бял мраморен къс, приличен

 

146

 

 

на четириъгълен купол на баня. В старо време един борец взел този камък на гърба си и го донесъл от планините до това място и го поставил върху гроба на дъщерята на Филикос. Един майстор по мрамора се заел с този каменен блок и направил от него изкусен купол, който трябва да се посети. Понастоящем ако ще десет хиляди души да се съберат, не могат да поместят този камък от сегашното му място, а в старите векове го е вдигал сам човек. Сега върху този мраморен купол на гръцки език са написани името на дъщерята на управителя Филикос и името на бореца, който донесъл този камък. Името на бореца било Амалака. Пак на това място има много хиляди погребални саркофази, направени от по един мраморен къс и много хиляди паметници за показ. Но ако се започне описването на всичко, което лежи сред тези развалини, ще се изгуби толкова много време.

 

Оттам вървяхме пак в западна посока и стигнахме в село Пойраз. Българско село е. Оттам вървяхме пак на запад до

 

Пътната станция на града-градина Доксад-баг [222]

 

Това е един град-градина, разположен в Драмската каза, в Драмското поле, приличен на въжделените райски градини. Има 300 къщи, една джамия, един параклис, една баня, няколко хана и няколко дюкяна. Градът е като райска градина: и климатът, и постройките, и земята му са много приятни. Вакъфски град е и съдебно наместничество без заплата на кадията, който се издържа от постъпленията от делата. Аз, беднякът, поради липса на време не можах да разгледам основно това място. След като обходих няколко града ту в северна, ту в южна, ту в източна, ту в западна посока, се отправих пак в северна посока, минах село Чаталджа [223] и на 6 часа далеч от Кавала стигнах

 

Град Драма

 

Център на каза е. Намира се в полите на ... планина, фасадите на всичките му къщи гледат към посоката на Мека. То е весело градче. Има всичко 360 къщи покрити

 

147

 

 

с керемиди, всичко 4 михраба, които са оживени джамии, едно медресе, едно начално училище, едно теке, една баня и два хана. Има много лозя и градини. Понеже производството на памук е голямо, цялото население на Драма прави плат за палатки. Оттук отива платното за палатки във всички провинции на империята. Водата и въздухът му са приятни, поради което има много красавици. След това вървяхме един час на юг.

 

Описание на долината Драма, т. е. на крепостта Драма

 

Също била лятна резиденция на Филикос и Александър Македонски. На гръцки език Драма ще рече зряло грозде. [224] През 787 година [225] още по времето на Гази Худавендигяр Мурад хан I Гази Евренос с могъща победоносна ръка я завзел от ръцете на гръцките и българските неверници. Намира се в Румелийския еялет, в територията на санджака... е войводалък. Това е една почтена каза със степен 150 акчета, нахията му има. . . оживени села. Една извънредно плодородна каза е, поради което правоверната и невернишката рая е заможна и са покорни и послушни на свещения верозакон. Има шейх юл-ислям, спахийски местен старейшина, еничарски сердарин, градски съдебен наместник, надзорник на пазара, митничар, градски старейшина и ага по хараджа. Има извънредно много почтени първенци.

 

На едно хълмисто място, сред една живописна гора има една стара крепост, чиято сграда има четириъгълна форма. Както е разположена в четириъгълна форма, нейната обиколка има дължина 2000 крачки. Няма диздар, войници и боеприпаси. Има две врати, едната от които гледа на север, а другата на запад. Вътре в крепостта има всичко 200 покрити с керемиди, изградени от камък и хоросан къщички с градини и лозя. От никоя страна няма ров. Има една много изкусно направена джамия на име Бей-джами, чиято община е много малка.

 

Точно описание на извънкрепостния град Драма. Има всичко 7 махали. Най-напред е махалата ... Има всичко 600 едноетажни и двуетажни къщи, оживени широки населени къщи с лозя и градини. Има всичко 12 михраба на султански и други джамии. Най-напред всред чаршията

 

148

 

 

е Старата джамия на султан Баязид Вели. Това е молитвен дом, строен по стар образец, в който молитвата винаги е приета [от бога]. По-нататък е Молла-джами, после джамията на Ак Мехмед ага, после джамията при Голямото теке, след това джамията при Малкото теке. Освен тях има още 7 махаленски параклиси и молитвени домове. Има всичко 2 медресета за учени, 3 начални училища за деца, две текета за дервиши, десет малки хана, една баня. Един каменист дол разделя града на две и над този дол има дървен мост. Край двата бряга на този каменист дол има всичко 300 дюкяни, но няма каменен безистен. Понякога реката, която протича в този дол, приижда внезапно и страшно и отвлича намиращите се в дола дюкяни, но пак ги възстановяват. Сред тази чаршия има висока дървена кула, върху която има удивително направена часовникова кула. Ударите на нейните камбани се чуват на много далечно разстояние.

 

Описание на достойните за посещение места. Най-напред съвсем в средата на град Драма пред старата джамия има един голям басейн, наречен Су-баши, място за събиране на сведущите, който от шафаистки широк, просторен и дълбок басейн е преобърнат в ханефитски по метода на Нуман ибн Сабит. Този басейн е десет на десет, приличен на малко езеро. В Румелийските и Арабските страни, в Персия, Балх, Бухара, Хоросан и Германия няма друг такъв приятен за разходка и посещение басейн. На повече от сто места извира чиста като от окото на жерав, сякаш от кристален произход животворна вода, която после се втича в големия басейн и в малките басейни и се замърсява. И през месец юли човек с идването си не може направо да пие тази сякаш от райския кладенец Кевсер вода: толкова е студена тази напитка — отражение на райските. Сякаш е парчета лед.

 

От страни на големия басейн има най-различни скамейки за сядане, много най-разновидни дъсчени беседки, подредени са множество изкусно издялани камъни като за строеж на сгради-паметници. Най-голям от всички е един камък в големия басейн, когото 500 души не могат повдигна. Водата на басейна е сладка, като че е от гръд на човешко същество. Вътрешността и външните му краища открай докрай са облицовани с чист бял неполиран мрамор. От четирите страни на този голям басейн има площадки, украсени с грамадни чинари и други видове

 

149

 

 

дървета, които правят сянка и увеличават красотата им. Покоровителствувани от сянката, хвърлена от толкова много дървета, лъчите на светоосветляващото слънце не оказват влияние до тях. Прочее, всяко едно от тези големи дървета е по на хиляда години. И е създал творецът такива високи чинари, че в техните високи върхове са свили гнездата си хиляди птици. Много хиляди птици разнасят с хилядогласни хорове гриятни мелодии и песни под сенчестите клони на тези дървета, дарявайки благоразположение на намиращите се там любезни приятели. Понастоящем този кът е любимо място за разходки и развлечения на жителите на град Драма. Особено в дните на празника [на жертвоприношението], в дните на новогодишния празник по годините на хорезмийските шахове, [226] в дните на султанската Нова година [227] и на Гергьовден всички малки деца и момчета увеличават през празничния ден радостта на това място за удоволствие. Те идват и връзват люлки по клоните на намиращите се тук големи дървета и се люлеят, разговаряйки и закачайки се с влюбените и любимите си. Всички учени пътешественици, които са ходили там и са обиколили и обходили това място за забавления, са оставили следи с по един хубав надпис на всяка беседка.

 

От четирите страни на това осеяно с ливади поле покрай високите и ниските стени стопаните на къщите са поставили за обхождащите града беседки, покрити галерии и най-разнообразни разкошни скамейки. В цялата долина се разхождат играещите нещо момчета, а и много разни фокусници, жонгльори с шишета, играчи върху въже, свирачи на саз и певци. Но в тези павилиони не идва да се развлича цялото население, защото всеки един си има наследствен имот, лозе и градина.

 

При басейна всички хубави и грабващи сърцето момци, малки и големи, след като разпуснат косите си като морски ангели с голи тела и навити около сребреещата се кожа прозрачни като стъкло фустички, всички се впускат да плават в басейна като сребърни риби. Всеки прави по някакъв изкусен скок — полет в басейна, вплитат се един друг непосредствено в прегръдките си, виждат се, целуват се и си играят, без някой да им пречи и препятствува, без никому да се зловиди. Това е закон в града, казват, и е един симпатичен обичай.

 

150

 

 

По време на празника на жертвоприношението и през трите дни и трите нощи около този голям басейн се строят тесни и мънички дюкянчета на занаятчиите, които продават всякакви видове храни и напитки. Всеки украсява дюкяна си, осветяват през нощта дюкяните си с много хиляди кандила и търгуват и продават. С една дума, вече толкова дълго време пътувам, но още не съм видял друго такова място за увеселение и разходки. Наистина, на това място си дават среща и знаещи, и приятели, и обичащи се — нека то да пребъде и да процъфтява до свършека на световете.

 

Понеже град Драма е разположен в подножието на планината Пернар-яйла, [228] климатът му е много приятен, младежите и девойките му са извънредно нежни и красиви, с фигури като струна и са послушни. Момичетата имат тела на невести и лица, като че ли са феи. Всички обичат странниците и болшинството от жителите са им любими приятели. Цялото население на областта се състои от търговци и хора на еснафите и занаятите и полага грижи и милост към идващите и отиващите. Говорят на български и гръцки. В някои езикови термини както в гръцкия език казват: „вармесек, гелмесек" (имаш ли, идваш ли?), т. е. употребяват твърде много буквата „к". Облеклото на мъжете изцяло е от чоха, атлас, копринени платове, брокат, разноцветни домашни платна, а също и кафтани. На главите си навиват мюсюлмански дестар. Облеклото на жените се състои от голямо фередже и широки тепелици, на главата си слагат бяла забрадка — обличат се с предписаното от нормите. Цялата рая се облича в бяла аба и е от читашкото племе. Обаче има много работливи, т. е. работещи за припечелването и прехранването си хора.

 

От този град към посоката за Мека се простира голямо плодородно поле. Той е много евтин и богат град. В края на полето, на страната към Мека има висока планина, чийто връх е наравно с небето. Нейното име е [229] ... И зиме, и лете на нейния най-висок връх не липсва сняг. От нея извират също няколкостотин течащи извори, които напояват посевите на намиращите се в полето градове и села. Течаща вода е. Главният връх на тази планина се забелязва от 5 прехода разстояние. Зад този град, северно от града, на разстояние един топовен преход се намира известната под името Карлъ-даг планина, [230] която

 

151

 

 

наистина е снежна планина. От другата страна пък е планината Пернар, на която също постоянно има снегове. В старо време тя била летовище на управителя Филикос, а понастоящем жителите на този град излизат там за летуване в планината. Дори цялата животворна вода, която тече в доловете на град Драма, в лозята и градините му, е от онези снегове: идва от Пернар-даг и се разпределя по къщите.

 

Неща за похвалване. Много е известно драмското платно за палатки, тъй като памукът тук става много хубав.Работи се също много ценно и фино ленено платно, така че платно за една риза от него се побира в една тръстика и се откарва в Цариград като подарък на везирите, на представителите и дори лично за османските султани.

 

С една дума, той е оживено градче — нека бъде под защитата и покровителството на всевишния творец. След като се простихме с... от големите първенци тръгнахме на юг и още съвсем близко до града минахме с конете си река Туртохори. [231] Тази река идва от намиращата се зад града планина Пернар. След това минахме също и реката Изпанча, която идва от планината Карлък-ова. Двете реки се събират в едно. Изтичащите от градските басейни води също се смесват с тях, текът си така всички заедно и близко до крепостта Кавала се вливат в Бяло море. След това минахме село Айалгури, [232] село Рачани [233] и Ай-сърати, [234] село Исфиленози, [235] оставихме отново град Правище вляво от нас на половин преход разстояние и за 6 часа стигнахме

 

Стария укрепен град. т. е. оградената крепост Зъхна [236]

 

Тя се нарича така, защото била строена от царицата на Серес, която се наричала Зихне. По нейното име и тя била наречена Зихна. Що се отнася до правописа, пишат я и Зехне, и Зъхна. Това е стар град, който преминавал по наследство от ръцете на един крал в ръцете на друг, докато в последна сметка през 776 година, [237] по времето на Гази Худавендигяр със своята победоносна храбра ръка Гази Евренос го отнел от ръцете на гръцките неверници. Сега е в Румелийския еялет, в територията

 

152

 

 

на санджака Солун, освободен от канцеларските данъци и забранен за влизане на чиновници вакъф на султан Сюлейман хан. Управител е мютевелията му. Той е център на почтена каза със степен 150 акчета, а нахията му включва . . . броя оживени села. Няма други административни чиновници.

 

Крепостта. На южната страна на този град на един хълм от зеленикава пръст, от двете страни на който са издълбани дълбоки като кладенечни ями ровове върху един остър нос има голяма ограда. Това е малка полуразрушена крепост, изградена от здрави камъни. След завладяването ѝ била разрушена, поради което няма диздар и крепостен гарнизон.

 

Възхвала на Вароша на град Зъхна. Този град е сред чисти скали, прилични на ниски колони водопади и хълмове, страшни и опасни места. Земята му е от червеникава пръст — за пример в света. Има всичко две махали, всичко двеста покрити с керемиди къщи на един или два етажа, изградени от камък. Всичките му украсени къщи са струпани една над друга с тесни дворове. В някои дворове няма място дори да се закопае един мъртвец. Къщите му са съвсем тесни. От всички най-добри бяха къщата, в която отседнахме — на Емир Молла Челеби, къщата на мютевелията и сградата на съдилището — те са широки и големи домове. Всичките му обществени улици са тесни, криви и стръмни; по начало в тях не може да влезе кола. Странно и удивително трудно място е, на което кракът си не можеш да закрепиш. Но понеже е вакъф на султан Сюлейман хан и е освободено и опростено от държавните тегоби, от ден на ден то става все по-оживено и процъфтява. Прочее, полето му е широко колкото един дом, но е с евтини цени. По планините тук-там има лозя.

 

Благотворителни постройки в града. Има всичко . . . султански джамии за правоверните единобожници. От всички най-стара е джамията на султан Баязид Вели — пресветла оживена джамия от стария тип, покрита с керемиди. Има всичко един махаленски параклис, но той е такъв широк и голям молитвен дом, че може да се счита като джамия. Има едно медресе за учените, едно училище за децата, едно теке за дервиши. Има само една малка баня пред Ески джамия, и то мръсничка. Има

 

153

 

 

всичко два хана за търговци и общо 50 занаятчийски дюкяна, обаче няма безистен, течащи чешми и общественополезни водоизточници. Климатът му е извънредно приятен, поради което красавците и красавиците тук са извънредно много. Зъхна се слави с купите и стомните си, които са много прочути, защото пръстта на земята ѝ е такава хубава, че е като добиваната в Германския остров глина за щемпелуване или като глината за китайския фарфор. От нея стават купи и грънци като от китайски фарфор, които се изпращат като подаръци в различни области. А по устията им се пишат разни поучения.

 

Образец на едно поучение:

 

Всеки град си има нещо прочуто — на Захна са стомните.

На Серес грънците са много, а къщите — с балкони.

 

Това се говори и сред хората. Жителите му са много чудесни и приятни хора. Всеки се труди да изкара препитанието си — нека всички получат щастие на тоя и на оня свят!

 

Като се вдигнахме оттам, вървяхме в западна посока, минахме селата Порйа, [238] Сарусакли-кьой, [239] село Тополяни [240] и реката Лебанйан. [241] Тази река извира от Сереския яйлак, слива се в едно с реката Серес и се влива в Бяло море. Споменатите села се намират в Сереското поле. За 4 часа минахме още много обработени земи.

 

Описание на резиденцията на крал Кале Йороз, т. е. на старата крепост град Серес

 

В историите на гръцки и латински езици при описанието на този град има написани много хиляди приказки. Според казаното от гръко-елинистическите историци градът е описан и представен по следния начин: в старо време този град бил толкова голям, че можел да бъде заобиколен за три дни. В този град бил владетел за последен и никога неповторим вече път един отбил се от правия път — нека срещне проклятието, крал на име Кала Пороз (!) Почувствувал божествен призив, той веднаж в годината устройвал една изложба на несъвършената красота на мястото на панаира Машаклур, като карал хората да си докарват косите и брадите с бисери, яхонти и

 

154

 

 

скъпоценни камъни. Затова той бил наречен от гръцките неверници Кала Порос, което ще рече „по-добър и от найголемия пророк". [242] Този стар град бил негова столица. Той преминал през много хиляди управления, докато най-накрая през 777 г. [243] бил завладян от Гази Худавендигяр, чрез ръката на Гази Евренос. След това злосторните и разложени неверници отново окупирали този град, та през 786 г. [244] Гази Евренос бей отново го завладял и като си казал: „още веднаж на невернишката покорност не бива да се вярва", разрушил на много места крепостта.

 

Понастоящем, съгласно описанието на Гази Сюлейман хан, градът се намира в Румелийския еялет, в територията на Солунския санджак. Той е един отделен от канцеларското ведомство и забранен за посещаване от чиновници голям вакъф, който се намира под управлението на определените потомци. Всички такси от глобяване, наказване, разпъване и членопосичане се стичат в техните ръце и се разходват, както те си пожелаят. Освен тях има верозаконен съдия, шейх юл-ислям, надзорник на благородниците и бележити почтени първенци. Той е една почитана каза със степен 300 акчета, в чиято околия има всичко . . . броя оживени и прилични на градчета села. Има местен спахийски представител, еничарски сердарин, на три места има градски съдебни наместници, ага — надзорник на пазара, градски старейшина, градски субашия, градски митничар и ага по хараджа. Няма обаче диздар и войници за крепостен гарнизон.

 

Прослава на разположението и формата на крепостта Серес. Произходът на наименованието на града е следното. На гръцки език името му било Бига добор. Когато Гази Худавендигяр обсаждал тази крепост и когато крепостта била разбита на много места, той заповядал: „Вървете напред мюсюлмански завоеватели" (сиируз . . .), т. е. казал: още в днешния ден предприемете атака. След като казал това, щурмували я и като я завладяли, дали ѝ името Сируз, т. е. крепостта на днешния щурм. А в изговора на хората се получила една общоприета грешка и ѝ казват Серес. Обаче в султанското дефтерхане е записана Сируз.

 

Градът бил столица на султан Муса. Понеже в планините му има сребърни рудници, в него била създадена монетолеярница за монетите на османските султани.

 

155

 

 

Много пъти сме виждали акчета от нея с надпис: „Да пребъде победата му! Сечена в Серес".

 

Крепостта е разположена в планината източно от града, на една висока стръмна скала. Разположена е надлъжно от изток към запад. Има една вътрешна крепост — силна постройка от камък, с петоъгълна форма. Една уредена крепост е. Има само две врати: едната гледа към изток, а другата — към запад. Липсват обаче крилата от портите. Също така вътре в крепостта няма никакъв белег и следа, че е обитавана от хора. Има само няколко разрушени къщи, 5 цистерни за вода и една срутена черква.

 

Описание на долния укрепен град Серес. Той е заграден със стена, украсен и оживен от потомците на Адама. Това е една староизградена крепост, препълнена изцяло с евреи и гръцки, арменски, латински, български и сръбски негодници. Има всичко 10 махали — християнски са. Има всичко 2000 покрити с керемиди къщи на проклетите негодници неверниците. Понеже са прочути търговци, неверниците имат много уредени и натъкмени къщи, — прокълнати домове. Цялата крепост има четири врати. Едната врата се казва Балък пазар капусу (Вратата при рибния пазар), която отваря посоката към Мека. Другата пък отваря посоката на изток, третата гледа в западна посока, а четвъртата води към вътрешната крепост. Всички врати са от дърво, имат здрави крила, при които има митничар, надзорници и еничарска стража. Крепостта има форма на успоредник, кулите ѝ са порутени, без ровове е, без топове и пушки, без боеприпаси. Обиколката ѝ достига 4000 крачки. Вътре в града има гръко-православна, еврейска, арменска и латинска църкви. На много места дюкяните ѝ са оживени.

 

Описание на Вароша на големия укрепен град Серес. Разположен е вън от тази долна крепост в едно широко поле, извънредно красив и благоустроен град, потънал в лозя и градини. Според списъка на градския представител — описание на махалите на град Серес — има всичко 40 населени махали. Десет от тези махали са в по-горе описаната крепост и са невернишки и еврейски махали. Тридесет махали в този невернишки град са мюсюлмански махали.

 

Изброяване на имената на махалите. Най-напред са

 

156

 

 

махалите Ахмед паша, махалата Куру баглък, махалата ...

 

Домове и къщи на големите първенци. Има всичко 4000 големи и малки едноетажни и двуетажни къщи, изградени от камък, с врати, наречени „порта", с лозя и райски градини. Това са каменни постройки, открай до край покрити с рубинено-червени керемиди, благоустроени, оживени и украсени домове. Във всяка от тези приятни къщи има течаща животворна вода, а градът е препълнен с водоскоци, басейни, обществени чешми и фонтани. Лозята и градините му се напояват с течаща вода. От всички най-прочути са дворецът на ... ага. Това са.

 

Описание на джамиите на султаните, първенците и благородниците. Има всичко 91 михраба, от които в 12 се провежда петъчна молитва. Джамиите на правоверните единобожници са молитвени домове, които имат големи общини от верующи. Но от всички най-стар молитвен божи дом е намиращата се в Долната чаршия Ески-джамия — покрита с олово, със сводест купол, една превъзходно украсена сграда. Понеже е изградена на тясно място, няма вътрешен двор. Само пред врата, гледаща към Мека, вместо затворен двор има един ханефитски басейн. От съдържащата се в него вода всички идващи на молитва извършват предмолитвеното измиване. На вратата ѝ с релефни букви е написан следният надпис:

 

В името на преблагия и премилостив всевишен бог, с искреност строи и оживи този благословен молитвен дом в годините на султан Мурад, син на султан Орхан, — да пребъде довеки царуването му, нуждаещият се от божията подкрепа Халил, син на Али ал-Джендери — да бъдат опростени от бога [той и родителите му], през 787 година. [245]

 

По-нататък е джамията Зейни-кади, чиито кубета са покрити открай докрай с олово и е една оживена, много посещавана джамия. Следва посещаваната джамия на Ахмед паша. Всичките ѝ кубета, благотворителни сгради, медресето и детското училище открай докрай са покрити с олово. Тя е разпръскваща светлина джамия. Езикът е беден, за да се опише и възхвали тази радваща сърцето свещена джамия. Ако пък се започне с описването и възхваляването на михраба ѝ, катедрата ѝ, украсеното

 

157

 

 

място за проповедника, изпълнените с голямо архитектурно-геометрично умение орнаменти над вратата към Мека — ще се проточат твърде много приказки. В цялата Румелия друга постройка, която да изглежда като тази украсена джамия, е може би само джамията на Яхйя паша в Скопие. Обаче тук, при този молитвен дом има райски вътрешен двор, какъвто няма в другите области. Този вътрешен двор е изпълнен със зеленина като нежно кадифе, с тревни площи, цветя и птици, украсен с няколко стотин майсторски сътворени от създателя чинари с грамадни корони, накитен с няколко стотин свели клони надолу върби. В сенките на всяко дърво хвъркат и носят щастие много хиляди птици, свили гнездо сред клоните им, подхващащи най-разнообразни песни с прекрасни мелодии. Закриляни от сянката, под всяко голямо дърво стоят множество многолюдни компании и върху зелената морава разглеждат и разискват верозаконните науки, придобиват познания за установеното от пророка. Има различни стройни като минарета изключително красиви и вечно зелени създадени от твореца кипариси с несравними корони. Такъв е този вътрешен двор. От благоуханието на всеки кипарис се ароматизира чак костният мозък на човека. Подобни на тези изключителни кипариси няма в никоя друга област, дори да вземем в Цариград градината на адмиралтейството, султанската частна градина или градината при кулата. Накратко казано, този вътрешен двор е като за показ в света място за развлечение при тази известна в Европа и в Персия пресветла и пресвета джамия. Тя била строена от един от везирите на султан .... хан. Над вратата към Мека с гравирани позлатени букви е написана следната хронограма:

 

Тази джамия се строи от Мехмед бей —

дом за молещите се, както бог е пожелал.

Син на Ахмед, пашата на победоносния султан —

(Дар) за очистващия правоверието, подпомагащия робите си.

За завършек изрече вдъхновено хронограмата й:

„Джамия на правдивите, дом на прославящите бога". Година...

 

След това е джамията Макремели — един очарователен молитвен дом. По-нататък е Аладжа-джами, която наистина сякаш е нарисувана пъстра картина, [246] огледало на достойното за подражание. Следва джамията

 

158

 

 

Селджук султан, която наистина е султанска джамия. По-нататък е джамията при светозарната гробница, а след нея джамията на Коджа Мустафа паша, който бил везир на ... султан. Тя е стара изкусно направена джамия и забележителен паметник, който заедно с всичките му благотворителни постройки, медресето и началното училище открай докрай е покрит с оловни куполи. А над вратата на светата му гробница на неотшлифована бяломраморна плоча с изгравирани букви е написана следната хронограма:

 

Смъртта е предопределена - Погрижи се Мустафа бей

и построи за бога, опирайки се на разума.

А съставителят на хронограми изрече датата:

„Създаде се дом на молитвата и блаженството."

 

След това е джамията на Кара Ахмед с грамаден вакъф. После е джамията Кара Хасан, която има много посетители. Следва джамията Абди-заде, една радваща окото джамия. По-нататък е джамията Али бей — от стария тип. След това идва молитвеният дом за четене на молитва за покойниците. Прочее, ако при всяка от тези джамии започнех една по една да описвам и очертавам типа, вида и формата им, кой е основател и строител на всяка от тях, то биха се получили един вид копия на свидетелствата за строежа им. Обаче много от джамиите са хубави и оживени джамии с куполи, покрити с олово.

 

Възхвала на молитвените места в махалите на благочестивите. Има всичко . . . издържани от махалите параклисчета и малки джамии. Най-напред е параклисът при обителта [247], после издържаният от махалата ... Известни са тези, които заедно с медресетата и текетата правят всичко 30 михраба. А заедно с михрабите на джамиите съгласно това пресмятане в града Серес има всичко 91 михраба. А на много места има параклиси в процес на изграждане — Господи мой, увеличи ги!

 

Оповестяване на броя на медресетата за учените тълкуватели. Има всичко . . . домове за преподаване и усвояване на науките. Най-напред е медресето на Ахмед паша, една голяма покрита с олово сграда. Всички учащи се и преподаватели получават определена плата от страна на вакъфа. След това е медресето Селджук султан,

 

159

 

 

което е също покрита с олово сграда. Обаче няма специално заведение за изучаване на преданията и разночетенията на Корана.

 

Дял за училищата за милите на сърцето ни дечица. Има всичко 21 заведения за обучаване на децата. Пред всички са училището Ахмед паша, училището Коджа Мустафа паша, училището Селджук султан. Прочути са тези.

 

Отбелязване на обиталищата на хората от дервишките ордени. Най-напред е текето Сачли Емир султан, което е голямо средище на ордена на хеляветиите (уединяващите се). След това е текето Мустафа паша.

 

Извори и чешми, радващи сърцето и душата. Има всичко 710 чешми и извори с вода, като че е от райския кладенец Кевсер. Прочее, всеки по-голям дом си има по една течаща чешма, а освен тях разбира се, на всеки ъгъл и сред всяка махала има един-два питейни източника. Всичко на 70 места в чаршията, пазара и из махалите има обществени благотворителни чешми за жадните. Пред всички са чешмата Кая-бали, чешмата Селджук-султан. Вътре в този град има всичко ... действуващи извори. Обаче най-приятна е изтичащата от основата на скалата на крепостта вода, която помага за бързо храносмилане.

 

Брой на кладенците с добра питейна вода за домовете. Има всичко 2060 кладенци, подобни на извора на утешението. Това са домашни кладенци.

 

Брой на чаршиите, пазарите и безистените. Има всичко 2000 дюкяна, но те не са като в Халеб, Бурса, Дамаск и Египет каменни дюкяни с куполи. Обаче има един безистен с девет покрити с олово купола, с четири железни врати, в който седят търговци и продават и купуват.

 

Раздел за баните за къпане и облекчаване на душата. Има всичко пет частни и обществени бани. Най-напред е Ески-хамам (Старата баня) на Хайредин паша. Банята на табаците е стара сграда, в която въздухът и водата са приятни. Бялата баня, Пъстрата баня и банята Шейх ефенди — водата, въздухът и постройките на тези бани са много привлекателни. Доставящи радост бани са.

 

160

 

 

Бележки за частните бани в големите домове. Според думите на любопитни и търсещи сведущи хора вътре в този град имало до 1060 домашни бани. Така казват се описват баните в някои дворци, с което си придават гордост. Наистина, както стана известно на мене бедния, има 50 дворцови бани.

 

Поглед върху изградените търговски ханища. Има всичко 17 представителства за припечелващите търговци. Преди всички е ханът на ...

 

Запознаване с домовете за странствуващите самотници. Има всичко 9 дома със стаи за бекяри. Те обаче си имат пазачи, надзорници и вратари. Живеещите в тях дават поръчители и гаранти един за друг, а всички те са хора занаятчии или еснафлии от далечни страни, мюсюлмани и немюсюлмани.

 

Направени от архитектите мостове за преминаване на хората. Има всичко . . . привлекателни изградени от камък мостове, от които най-майсторски е направен мостът на Ахмед паша — каменна постройка, един елегантен мост.

 

Описание на църквата на чернокапия патрика. Горе в предната крепост има . . . невернически, еврейски, арменски и латински манастири. Най-стара сред тях е гръцко-православната църква, която била строена по времето на отклонилия се от правия път крал Талка. [248]

 

Истината за вечно хубавия климат. Поради приятния у и полезен климат лицата на жителите му имат червен цвят. Освен че са със здрави и пъргави тела, те са хора със здрав разум до една съвършена степен. Те живеят до дълбока старост. Дори когато чувствуват, че силата им е отишла вече, пак са подвижни и тичат. Такива хора са!

 

Описание на къдрокосите и лунолики красавци и красавици. Има извънредно много красиви хора с лица като [ф?]еи. Всичките му очарователни хора са много гостоприемни. Като надянат самурен босненски калпак, облекат като румелийските завоеватели прилепнали долами от ..ха със сребърни копчета, калци пак със сребърни копчета, подплатени обувки, наметала и контоши и стават привлекателни. Старите почтени първенци също обличат различни чохени наметала и самурени шуби или контоши

 

161

 

 

и навиват мохамеданския дестар. При някои думи като „вармасак, гелмасак" те казват някои звуци в повече. Болшинството от раята му е гръкоправославни българи и от читашкото и юрушкото племена, които обличат бяла аба и кебета.

 

Облеклото на скрития зад завеса женски свят. Всички жени, подобно на почтената Рабийа Адаувийа [249] са народ зад завеса. Обличат отгоре до долу дълги разновидни фереджета, главите им се изравняват, завързват на главите си забрадки, на лицата си слагат черен воал, обуват жълти обувки и се разхождат благовъзпитано.

 

Отбелязване на имената на мъжете ...

Отбелязване на славните госпожи и дъщерите им .

 

Имена на слугуващите у хората роби. Повечето от робите са черни негри-араби. Имената им са Мукбил, С..рур, Мукаддем, Мейсир, Антар, Сайлан и други такива имена.

 

Имена на освободените робини. Робините са също чернокожи негърки и абисинки. Имената им са Шеджан, Шебгюн, Шебтарсам и други такива имена.

 

Любими приятели, които посетихме . ..

Знаещи и изкусни учени лекари . . .

Ловки хирурзи и кръвопускачи . ..

Биографии на починали мъдри шейхове . . .

Странствуващи хвалители от еснафа на поетите ...

Съкровищницата от бележити хора-тълкуватели . .

 

Пресмятане на географския пояс на града и страната. Съобразно предписанията на астролябическата наука тя се намира в 28-и обикновен климат. Ширината на града е . . ., дължината му е . . .

 

Предсказанията на учените-звездобройци за щастливата звезда. Според сказанията на някои стари познавачи, щастливата звезда на града е, когато планета Венера изгрява в съзвездието Везни.

 

Поглед върху гостоприемните кервансараи. Вътре в този град има всичко . . . гостоприемници срещу заплащане, в които отсядат всички идващи и заминаващи.

 

162

 

 

Богатството от зърнени храни и произведения. В полето му... боб, бакла, леща, нахут...

 

Дял за зеленчуковите растения ...

 

Бележка в прослава на превкусните ястия ...

 

Сътворените от бога отбрани плодове. . . .

 

Освежаващите душата разнообразни напитки. . .

 

Поминък и препитание на работния му народ. Най-прочутите изделия на занаятчийския му народ ...

 

Изяснение на един стар чудотворен талисман. На хълма Бешик имало корито от камъка на свети Исус и всички болни с оглед на болестта си пият от появяваща се там вода.

 

Земеделските култури в широките обработваеми поля. Тук стават извънредно добре ориз, шест вида пшеница. едър ечемик и памук.

 

Поглед върху приличните на райски градини лозя. Има всичко ... парцели райски градини ...

 

Места за разхождане на желаещите и нуждаещите се хора. Всичко ... места има любими местности за развличане. Обаче от всички най-известна е местността „Калеардъ", [250] разположена зад крепостта от западната ѝ страна при един благоустроен течащ извор, сред широки тревни площи и големи дървета. Това е една потънала в зеленина спокойна, изпълнена със свежест и огласяна от птици местност, където сякаш са израснали ангелите. Поради закрилата на сенчестите дървета слънцето не може да проникне до земята. Всички приятели и искрени другари се събират тук в свободните дни, в дните на двата празника, на Гергьовден, в дните на слънчевата Нова година. Копнеещите един за друг любими приятели се събират на това приятно тревисто място за разходка и водят задушевни разговори. Това е голяма местност за излети, така както във вилаета Коня е Мерамли, в Малатия — Аспозевси, в Цариград — Гьох-су или Кяатхане, а в Саръ-яр — Селим хан. Както тези излетни места са прочути до хоризонта, така е световно известно излетното място „Кале-ардъ" на този град Серес.

 

След това е излетната местност Ахмед паша — място за развлечение на почтените хора във вътрешния двор на джамията Ахмед паша, обрасал със зеленина и дървета

 

163

 

 

и огласян от птички. Прочее, това е двор на един божи дом, но е едно място, което трябва да се посети. По-нататък е излетната местност ... На онази страна на града, която гледа към Зъхна, идващите най-напред в града заедно с Гази Евренос 18 души победоносни завоеватели завързали конете си за колове. От тях понастоящем са израснали 18 чинара с грамадни корони, всеки от които е извисил връх в небето. Богато с ливади излетно място е. За тези дървета се знае, че върху тях е паднала благословията на светците, защото от сухи колове за вързване на коне са станали такива грамадни дървета.

 

Описание на нещата, които прославят града. Град Серес се слави с много хиляди неща. Обаче като неговите биволи с пъстри или двете разноцветни очи, с беличко на челото, а четирите им крака яки като стълбове — такива биволи няма ни в Кюрдистан, ни в района на Ван, нито в градовете Адана и Тарсус. Един чифт биволи се продават дори по 200 гроша. Но ако на тяхната кола натовариш товарите на четири коли — теглят я! Ето такива биволи се отглеждат. Пак от прославените му неща ...

 

Дял за възбуждащия удивление град Серес. Най-напред всички царски друмове на този голям град са широки обществени пътища, по които могат да вървят успоредно три-четири малки коли. Всички са покрити с едри, бели камъни. На всеки ъгъл има течаща чешма, от която изтича животворна вода, та по чаршийските и пазарните улици от ляво и от дясно текат води. Сред хубавия пазар, по някои улици и по много от площадите има разновидни коронести дървета, плачущи върби, лозници за грозде и още забележителности, които им придават вид на персийски проспекти. Това е сенчест, украсен град ,с богата област, какъвто няма никъде другаде в Румелия. Обаче градовете на повечето невернически страни като Дункар-къз, [251] Дания, Лонджат, Амстердам, Каша [252] са такива оживени и украсени с най-различни дървета. А Серес е извънредно украсен и голям град сред ислямските градове. Нека творецът на двата свята още повече да го оживи и да пребъде до свършека на световете.

 

164

 

 

Прочее, ние водихме хубави разговори с жителите на областта за удивителностите и забележителностите, като прекарахме много време в разговори за Хюсеин Байкара било в града, било на летовището. И тъй като щастливото съзвездие на този град се явява съзвездието Везни, всичките му жители се препитават под знака на везните, като справедливо мерят с везните. Това е едно търговско племе, заето със своите дела и с печалбите и кяровете си. Една категория от видните първенци е в служба на населението. А друга част от добродетелните учени правоверни единобожници са имами, проповедници, обществени учени и източници на добродетели и непрокопсали поети. Занаятчиите са много неспокойни и объркани хора. Понеже се намираха под звездата на Венера и всичко ставаше според предписанията на естеството, проявяваха склонност към саза. арфата, гъдулката, барабанчето, флейтите, свирките, тъпаните и тамбурите.

 

Протяжност на град Серес. Дължината на този обширен град от източната му страна до западната, от махалата Ахмед паша до текето Мустафа паша е пълни 4000 крачки на темпераментен човек. Ако се върви с кавалерийски ход [пак] са 4000 крачки. А ако се върви с гъши ход, като раздвижен мъртвец или както хората, които вземат опиум, излизат 10 000 крачки. Има някои места, където дължината му възлиза на 3000, на 4000 и дори на 2000 умерени крачки. В нея не се смятат намиращите с извън града лозя и градини, а са измервани с крачки само заетите с градски постройки места. За ландшафта на този град минаващите и заминаващи сухопътни и морски пътешественици са съставили подробни описания, в които са го нарекли Път на дясното крило [253] (!). На пътя от Цариград за Будин [254] казват Път на лявото крило. А пътя, който върви от Цариград между споменатите два пътя към южната област дори до вилаета Морея, са нарекли Еркек-йолу (Мъжкият път). Пътя от София за Босна и Херцеговина са нарекли Диши-йолу (Външният път). Пътят от Одрин до санджаците Авлония, Елбасан и Делвино в Албания са нарекли Огулйолу (Синовният път).

 

Описание на намиращите се около град Серес кази, крепости и градове. Най-напред в посоката към Мека на разстояние два прехода са крепостта Солун, град Орфано

 

165

 

 

и град Сидерокапса. На един преход разстояние по посоката на изгрева са град Рахова, град Правище, град Вашлак, крепостта Зъхна, град Доксад и казата Берекетлу. На север са град Неврокоп и казата Разлог, а в посоката на северозападния вятър са град Струмица, град Машаклур панаири, [255] и на 4 часа в западна посока се намират град Демирхисар, град Мелник, град Ветрен и хасът на везира на Румелия казата Петрич. Има още много други кази, но са отдалечени на голямо разстояние и за тях се минава през тези кази. А всички тези кази се нуждаят от чаршията и пазара на град Серес.

 

Възхвала на голямото летовище на град Серес. Най-напред климатът на този град е извънредно приятен и умерен през зимата, а през месец юли лесно става голяма горещина, тъй като от южната част на града е широко поле. На страната към северния вятър и към запад една над друга се издигат високи планини-летовища. Гръцките историци наричат тази извисила връх планина Ана-даг. Това е много прочуто възвишение. Както са прочути летовищата на Анадола Бин-гьол и Гьоксен, на Кайсери — летовището Ерджиш, така и летовището на Серес — Ана-даг е прочуто из Румелия, из арабските и персийските страни.

 

В старо време то било резиденция на отклонилия се от правия път — да го среща лоша среща — крал Лека. [256] Сега до върха на това летовище се изкачва за един ден и почти до най-високия му връх са разположени летните къщи на всички вилаетски първенци. Има повече от 2000 къщи, 40 джамии и параклиси, една баня, два хана, медресе, теке, училище за деца и общо около 500 дюкяна. Има също така много хиляди забележителни постройки. Жителите се изкачват веднаж в годината на това голямо летовище и си отдъхват и се развличат пълни шест или седем месеца, като проявяват послушание и набожност, които не могат да се опишат и изкажат. Зимно време идват в града, където прекарват пет-шест месеца пак в къщите си в текущи разговори. Във всички мирни и безопасни времена препитателните и поминъчни дела на жителите на този град вървят по този начин.

 

А този нищожен раб, отивайки през настоящата благословена година на завоевателен поход в Крит, се изкачи заедно с любимите приятели от този град на споменатото

 

166

 

 

летовище, където прекарах в развлечения и наслаждения 17 дни. Свещените празници на благословения месец рамазан на 1078 година прекарах на това летовище, правейки компания за Хюсеин Байкара. Наистина това е очарователна местност, подобна на райска градина, желано и създаващо обилна радост летовище с отличен климат. Няма друго по-хубаво такова райско благоустроено място. Има общо 370 течащи извора, всеки от които предлага образец за някой вид животворна вода. Тяхната чиста и лека за пиене вода е от чиста по-чиста, от лека по-лека — едно чисто и вкусно питие, отражение на водата на райския извор Кевсер. От всичко най-вече тази животворна вода помага за храносмилането, така че човек дори ако е изял една тлъста овца, щом пие една чаша от тази закрепваща душата вода, веднага пак ожаднява — до такава степен това питие ускорява храносмилането. Обаче в това летовище хората и през лятото се нуждаят от кюркове, защото понякога и през юли вали сняг и става по-студено отколкото през зимата. В града, чието е летовището, са вдигнали върхове до небето сред градските чаршии, по царските друмища и във всеки двор превъзходни борови дървета и много хиляди видове плодни дръвчета, обсипани с плодове, превръщайки ги в градини. Само творецът знае сметката на дърветата, разпуснали сенки в градините на всеки един.

 

Талисмани за показ, по божията воля. Към страната на Мека на това летовище има една единична скала-талисман, наречена Айокаясъ. В тази скала имало една мечка, направена от чисто злато и скъпоценни камъни, поради което я и наричат Мечата скала. И до този момент през силните студове мечките прекарват 40 дни в пещерите и щом изкарат четиридесетдневния период, на четиридесет и първия ден излизат отвътре и най-напред се изкачват на тази скала, идват до мястото на тази мечка талисман и след това тръгват по божия свят. В старо време някакъв изкусен изчезнал завинаги крал накарал да се построи този талисман върху скалата. Всяка мечка притежавала противоотрова. Тяхната противоотрова бивала изстисквана върху тази скала. Мечките, след като оставяли тук противоотровата си, си отивали. След това разни чародейци, вълшебници и магове вземали противоотровата на тези мечки и с нея правели много хиляди

 

167

 

 

чудесии и вършели необичайни неща. По-нататък, когато това летовище попаднало в ръцете на Османовата династия, племето на чародейците с някакво изкуство и знание разбило споменатата мечка-талисман, взело златото и скъпоценните камъни и заминало. Сега стои само паметната постройка, а от статуята на мечката няма ни следа, ни име. Обаче пак всяка година след четиридесетдневния период мечките се изкачват на тази скала. И понеже е установена появата им тук, тя се нарича Меча скала.

 

Тази скала била сътворена от ръката на всемогъщия по време на Ноевия потоп. Тя е една прилична на крепост висока наклонена скала, издигнала глава до най-високите върхове. Нейните върхове приличат на галерии и сводести зали за ангелите от седемте небеса. Толкова нависоко се издигнала, че ако някой смъртен човек се изкачи до върха ѝ, ще може да чуе звуците от химните и възхвалите на небесните херувими и да види движението и въртението на седемте планети на съдния ден. [257] Ето такава висока и стръмна скала била създадена. От най-високия ѝ връх се виждат и обхождат с обикновено око разположените на три дни път разстояние села, градове и върхове на високи планини.

 

Друго чудно създание на твореца. На западната страна на това заслужаващо посещение летовище има една висока голяма скала, наречена Гердек-кая, в която има много стотици пещери. Тя е символ на създателя на двата свята. Той е създал тази висока скала с две разклонения, всяко едно от които е три пъти по-високо от минарето на джамията Сюлеймание. [258] Двете разклонения са прилични на изключително тънко изработени минарета. Между едното и другото има едва два-три лакъта разстояние, а височината им е повече от 400 лакти. А на самия им връх има място, колкото да се постави една единична палатчица. Който погледне от тези скали надолу, би му се пукнала жлъчката и би останал на място, пази боже — една умалена адска бездна, грамадни кладенци, горещи и безкрайни долове. Обаче много пълновъзрастни войни и смелчаци от този град, ловки и бързи храбреци и самонадеяни хора весело и демонстративно проявяват мъжеството си, като преминават, скачайки от едната скала на другата. Но, господи съхрани, това

 

168

 

 

не е в човешките възможности, а е наистина себеотрицание и демонстративна смелост. Един надзорник на това място и благотворител построил висок замък, за да се разхождат и движат онези, които се изкачват на тази скала и скачат от едната скала на другата. Той е достойно за показ творение, сякаш с перо нарисувано върху лицето на земята. В това летовище има още много места за обхождане и развлечение, обаче като не съм в състояние повече да ги описвам, прекъсвам думите си. Задоволихме се само дотук да ги опишем и очертаем. Здраве да е.

 

Описание на полезните топли извори. Има една минерална баня, която се намира в планините северно от град Серес и до която се стига за половин преход. Тя представлява голям басейн, пълен с топла минерална вода, обаче не е така известна както други бани и други минерални извори, макар че е много полезна. Много е лековита за кожни болести и проказа. Различни предишни благотворители са построили над тази минерална вода куполести постройки, софи за лежане, остъклени помещения и множество басейни от шафаитски тип. През месец юли тук идват много хиляди хора от съседните села и градове и всеки разпъва шатра или палатка, живеят и се лекуват един-два месеца, развличат се и си отдъхват.

 

Гробници на починали праведници в град Серес. Най-напред до моста на Ахмед паша са гробниците на Пир Деде султан и на шейх Бедреддин султан. Близко до талисманното Бешик тепе е гробницата на старейшината на верската община, средоточието на държавна мощ и водач на човеците светия шейх Маслахеддин султан. В махалата Куру-баглък е тази на каймака на светците и опората на праведниците шейх Меджнун баба. В текето на шейх Сачли е погребан обладателят на безкрайно твърда вяра и безпримерният отшелник светият шейх Емир султан, а близко до него съвършеният деец на вярата, любим приятел и обожаващ достойнствата светец, прославеният шейх Максуд деде. Те са сложили главите си в Румелия, а били от град Токаг. Те били последователи на Сенбел Синан ефенди, шейх на джамията на Коджа Мустафа паша в местността Зинджирли-серви в Цариград. Когато станал пълноценен проповедник, Синан

 

169

 

 

ефенди поставил Деде Максуд на молитвеното килимче в град Серес, удовлетворявайки въжделенията и желанието му. Неговото молитвено килимче замлъкнало в текето и той бил погребан под сянката на текето Емир султан в този град Серес, където почива. Чиста святост и пак чисто слънце, осветяващо безбожниците е светият шейх Яхйя ефенди, който бил образован като Ердебилизаде, търсещ като водолаз смисъла на нещата. Споменатият скъп покойник също е погребан във вътрешния двор на текето Емир султан. Шейх-заде Абдуррахман ефенди и, шейх Неджми също са погребани в текето на Емир ефенди — нека бог да окаже милост към всички тях.

 

След като обходихме и огледахме този град Серес, както си желаехме и целяхме, потеглихме на път заедно с 5—10 души образовани и чисти другари. Четири часа вървяхме на запад през планини и обработени лозя.

 

Описание на крепостта Демирхисар [259]

 

Строителят ѝ бил един от гръцките крале. След като много пъти минавала по наследство от един крал в друг, най-после през . . . година Тимурташ паша, един от везирите на Гази Мурад хан I я завладял от ръцете на гръцките неверници. От неговото име Тимурхисар погрешно наричат града Демирхисар. Той е войводалък в Румелийския еялет, в територията на Солунския санджак и е център на почтена каза със степен 150 акчета, която има в околията си ... броя оживени села. Има местен спахийски старейшина, еничарски сердарин и надзорник на пазара. Няма обаче диздар и крепостен гарнизон. Крепостта му е разположена на една висока скала и има петоъгълна форма. Тя е яка каменна постройка със стройна здрава стена — едно непристъпно укрепено каменно съоръжение. Но понеже е във вътрешността на страната, в крепостта няма нито един човек, който да я оживява. Всички жители живеят в долния град.

 

Възхвала на Вароша на Демирхисар. Има всичко 1600 едноетажни и двуетажни изградени от камък къщи, до една оживени и покрити открай до край с червени керемиди. Има всичко ... михраба. От всички тях джамии

 

170

 

 

са... Останалите... броя молитвени места са параклиси. Има всичко ... броя медресета за хората на науките; всичко ... броя дервишки текета; всичко ... броя бани; всичко ... търговски ханища; всичко ... султански пазара. Почтените му първенци са хора на службата, а останалите са търговци и занаятчии. Сред прославящите го неща са лозята и градините му, които нямат край и граница. А като зреещите във всеки двор нарове няма в никоя област. Те са много сочни и стават по-вкусни и сладки от наровете на Шехребан в Персия, на Урфа, на Мараш и от тези в нивите на Никсар. Зърната им стават като семенца на мак. Град Демирхисар е разположен западно от град Серес и е на половин преход от него. И тук въздухът и водата, момците и момите са търсени и желани.

 

Възхвала на минералните води на Демирхисар. От града на ... разстояние има един извор с минерална вода. Понеже хората от тази област много пъти са ставали свидетели на полезните ѝ свойства, всяка година през юли, през сезона на цъфтежа на наровете, тук се събират стотици хиляди хора с палатки, гмуркат се в минералната вода и придобиват здраве. Басейнът и впечатляващите постройки са ... След това пак се върнахме в града.

 

Гробници за посещение в Демирхисар. Молла Абкуллах Кемали... В Демирхисар се развличахме три дни, след което за 4 часа пак дойдохме в пътната станция на град Серес. На сутринта се простихме с всички любими приятели в Серес и тръгнахме на юг през Серското поле, като минахме по един голям дървен мост Демирхисарската река. [260] Тази река се събира много по на север от планините на Самоков, Щип и Кюстендил и между градовете Кочани и Дупница, преминава през много стотици села и много градове, пресича Серското поле, южно от него протича на изток и се влива в Бяло море близо до град Бешикли, Но на това място реката се пресича с корабчета. Накратко, в Серското поле този бедняк, пълен с недостатъци, на три места преминава води по дървени мостове, мина село Демирджи [261] и село Башкьой [262]. Тез,и села са вече от околията на Солунската каза.По-нататък е пътната станция на село Кабайани [263] в Солунска околия — един проспериращ зиамет и

 

171

 

 

неверническо село. Оттам вървяхме 5 часа ту на юг, ту в посоката към Мека.

 

Описание на пътната станция Яйджилар, [264] намираща се на брега на езерото Яйджилар.

 

Тук гостувахме и се развличахме една вечер. Това оживено село има 500 къщи. Половината са неверници гръко-православни българи, а половината са мюсюлмани — всички те са борци, можещи да опънат лък от яйове. Поради това и на селото казват Яйджилар. То е благоустроено село на брега на езерото откъм страната на Солун. Има джамия, параклис, няколко дюкяна и един оживен хан. А езерото му е западно от Солун на по-малко от един преход и има по обиколката си всичко 5 мили. Водата му е малко соленичка. От него няма доходи, тъй като в него не се въдят различни риби, нито пък през зимата — много видове птици. Обаче се въдят много миди, стриди и други морски бубулечки, които неверниците ядат. Дълбочината му на различни места достига 7 лакти или 10 лакти. А по волята на създаващия живота, чието творчество не престава, на солените брегове на това езеро се добива много вкусна сол, та на овцете, конете и другия добитък дават от тази сол и всички животни стават тлъсти. Оттук отива необходимата сол за селата и градовете в цялата Солунска каза и в другите околии, тъй като солта тук се добива в обилни количества.

 

След това се вдигнахме оттам и вървяхме в източна посока и минахме село Гевезе, село Войводалий, село Агно, [265] село Ленбет. [266] Тези села също са в околията на Солунската каза. Отминавайки ги, вървяхме 6 часа в посоката към Мека.

 

Описание на градоуправителя евреин крал Крайни или на столицата на гръцкия крал, именувана Солун.

 

Според думите на гръцките, латинските, сръбските, маговските и циганските истории — доколкото може да се вярва на писаното, в началото този град бил построен от честития свети Соломон — мир нему. Той накарал гуриите да пренесат от града Саба [267] майка Билкъс, накарал

 

172

 

 

ветровете да понесат престола ѝ и когато те разхождали и показвали света на госпожа Билкъс, майка Билкъс, най-напред видяла в гръцката област на територията на град Атина една висока местност на име Темашалък. [268] Тя накарала там да се построи един грамаден замък, чиито впечатляващи постройки и досега съществуват и се виждат. След това пак по заповед на пророк Соломон разните ветрове понесли Соломоновия престол във въздуха, та майка Билкъс много харесала също и земята на този град Солун. Тя накарала и на солунската земя, на мястото, където се намират сега чинарите на Йеди-куле, също да се построи един райски дворец с градини. Дълго време Соломоновите потомци с всичките им искрени другари, духове, зверове и птици, феи и дивове живеели на солунската земя. След това с един въздушен престол за удоволствие на майка Билкъс построил дворец в земята на крепостта Кавала, после в град Бизанта или Цариград, на Боздаг при крепостта Трапезунд, след това в Бурса, после в Айдънджик, [269] след това в Ая Селевка, [270] след това в сирийския Баалбек, после в светия Йерусалим и на други места — всичко на 3000 места построил удивителни дворци. След потопа именно честитият Соломон благоустроил земното лице. Понастоящем на хиляди места се забелязват останки от сградите на онова строителство.

 

След това по времето на крал Раджаим, синът на честития Соломон, дошел на земята големият и възвишен пророк Зекерия. [271] По неговото блажено време се появил управителят Филикос, който повярвал в пророк Зекерия и станал прославен властелин в гръцките страни. Той построил крепостта Кавала и крепостта Солун, на мястото на построения от честития Соломон висок замък върху земята на солунската крепост, 898 години преди рождението на светия пророк [Мохамед]. [272] Неговото управление той поверил на големия си син Селеник, щастливо роден царски син, поради което и досега се нарича на неговото име. От Селеник по една общоприета грешка казват Селяник, но еврейското племе казва Шеленик. На латински език казват . ... ; на франкски език казват ....

 

Да си дойдем на думата. Тази незаменима крепост в ръцете на гърците била съграждана ден след ден и станала един грамаден дворец и пристанищен град, един дом на страната. Когато в страната на евреите пророк

 

173

 

 

Зекерия бил разрязан с триона на Зекерия на две части, той предал печата на пророчеството и пратеничеството [273] и короната на достойното наместничество на честития пророк Яхйя. [274] Последният отново призовал евреите към своята вяра. През този период царувал отлъчилият се от правия път крал . . ., да бъде проклет, който поискал от пророк Яхия фетва, [275] за да може да вземе за жена дъщеря си. Пророк Яхия казал: „Това не е законосъобразно според нашата вяра" и не дал фетва, поради което сред еврейското племе започнало голямо кипене. Те казвали: „Майка Мерием е била едно родствено девствено момиче, защо роди без баща Исус?" и още разни такива злоумислени предлози и отвели пророк Яхйя на един преход от Йерусалим в едно село на име Сабастея близко до град Набулс. [276] След като мъченически погубили пророк Яхйя, неговата свещена глава била погребана в свещения Дамаск сред Омайадската джамия, [277] а святото му тяло поставили в едно подземие в манастира на Сабастея.

 

След това щастливият победоносец, обърнат още преди във вярата на пророк Яхия, чул, че евреите са погубили мъченически пророк Яхия и тръгнал от Кюрдистан с 500 хиляди души гръцка дружина, за да отмъсти за кръвта на пророк Яхйя. Докато дойде от Кюрдистан до Халеб, Дамаск и Йерусалим той прекарал под острието на меча много стотици хиляди възрастни евреи и във всяка област от еврейската кръв рукнали потоци като реките Джейхун и Сейхун. [278] Когато пристигнал в големия град Сафт, за един ден посякал 170 хиляди евреи с децата и семействата им. И понастоящем в доловете на град Сафт на много места се забелязват скали, по които е текла кръвта на евреите.

 

След това отървалите се от меча много стотици хиляди евреи избягали с кораби от крепостите Яфа, Аскалун, Акя, Сайда, Бейрут, Джебля — пристанищни крепости. Като дошли до град Солун, те с много хиляди хитрости и дяволии влезли в крепостта Солун. Една нощ те устроили нощно кръвопролитие, унищожили цялото гръцко племе в град Солун, окупирали и завладели крепостта Солун и я владели 140 години. Затова гръцките историци са нарекли Солун дом на евреите. Сред тях имало един еврейски цар от карайктско [279] изповедание, който сключил тесен съюз — станал едно тяло, едно сърце — с намиращите се на остров Самос в Бяло море генуезки

 

174

 

 

франкски неверници и станал самостоятелен владетел на крепостта Солун. Той управлявал евреите в Солун 70 години. В светата земя не останало еврейско племе.. Те казвали: „Нашият Солун, а Румелия докрай ще се препълни с еврейското племе."

 

Веднага един от гръцките крале на име Агуштош се вдигнал от македонските градове, т. е. от град Пловдив и със 600-хилядна войска от гръцки неверници дошел срещу Солун и го обсадил. По време на боевете и сраженията генуезките франки с хиляда кораба дошли при Солун, оказали помощ на евреите и гърците не получили победа при Солун. В последна сметка генуезките франки станали християни и поради това чели евангелската книга. Генуезците се намесили помежду еврейското израелско племе и Исусовото племе, за да установят мир между евреите и гърците. Те им казали: „Станете съдружнически владетели на Солун" и по този начин установили мир помежду им.

 

От това време насам и до ден днешен еврейската дружина е препълнила града Солун. [280] Все тогава управителка на Солун от страна на гърците била една жена, кралица на име Ая Соф, която именно построила църквата Света София в Солун. Джамиите Ая София в Цариград и Трапезунд били строени от тази кралица. След това минали 700 години и възстановителят и обновителят на Цариград крал Константин — негова майка била една жена на име Елена, станал крал и в Солун. Тя пък построила в Солун един голям манастир. С разрешението на сина си Константин тя отишла в светия Йерусалим с хиляда милиона акчета. Тази жена Елена построила в Йерусалим една ненужна сграда до облаците. В Солун тя прекарала под ножа много хиляди евреи и станала самостоятелна царица на Солун, а евреите останали като рая.

 

Накратко казано, град Солун много стотици пъти минавал от една държава под друга, докато най-сетне през 792 г. [281] бил отнет от ръцете на гръцките неверници с храбрата ръка на Гази Евренос бей, един от везирите на Гази Худавендигяр, т. е. султан Мурад хан I, син на Орхан Гази от Османовата династия. Сега според описанието на Сюлейман хан Гази е седалище на самостоятелен санджак-бей в Румелийския еялет. Но понастоящем неговият бей не отива на поход с румелийския везир,

 

175

 

 

а участвува в походите с Капудан-пашата, везира на Джезаир. Той е задължен да участвува в морските походи, водейки със себе си три галери — палия, алесте и корсалес. [282] На солунския паша от страна на падишаха е даден хас от 280 832 акчета. Има всичко 36 зиамета и 262 тимара. Зиаметът на бея на оджака на солунските юруци [283] набира 400 души, а [беят] заповяда и над задължените да превозват топове юруци. По време на война те теглят с биволи топовете бал-емез. [284] Притежателите на зиамети и тимари, войската на бея на юрушкия оджак и войската на санджак-бея по време на поход съобразно закона трябва да съставляват заедно с джебелиите всичко 6 хиляди души боеспособни, напълно въ-, оръжени отбрани войници. Но освен тези войскови групи в този санджак има подготвени за поход цели 12 хиляди души юрушки и читашки воини. В императорското дефтерхане им казват солунски юруци; те си имат отделен бей, тъпан, знаме и конска опашка за ранг мирлива. [285]

 

Съдии в установения от пророка съд. Той е седалище на един молла със заплата 500 акчета. Има ханефитски шейх юл-ислям, а също така мюфтии от трите верозаконни школи — школата на аш-Шафайи, школата на Малик [286] и школата на Абу Ханбал. [287] Има надзорник на благородниците. Има един почтен и уважаван молла с 500 акчета заплата. Над всички стои моллата. Пашата и мютеселимът не смеят нищо да кажат пред моллата. Неговата околия обхваща района на три кази и има всичко ... благоустроени села. В санджака му има всичко ... кази, някои от които бяха описани, а другите ще бъдат описани на съответното място. А под юрисдикцията на моллата му се намират казата Касандра, казата Сидерокапса и казата Айнероз (Света гора), която каза се намира на морския бряг, разположена на един нос, приличен на остров. В нея има всичко 360 манастира.

 

В самия град Солун също така има съдебни наместничества на четири места. Най-напред е наместничеството Келемария, после наместничеството Египетската чаршия и наместничеството на агата-надзорник на пазара. Това са всичките му верозаконни съдии.

 

Но има също така и граждански управители. Най-напред е спахийският местен старейшина, еничарският сердарин,

 

176

 

 

идващият от страна на еничарския оджак за събиране на еничарска чоха солунски ага, има баш-чауш, циван ефендиси, малък чауш, една одая еничари, джеведжи-башия, топчи-башия, — които идват с една одая войски от Цариград и защитават града. С неговата защита са обвързани също така и войските на санджациге Елбасан, Охрид, Вълчи трън, Скопие и Призрен. Впрочем, поради това, че се е породил страх и безпокойство от флотата на венецианските неверници, както и от флотите на малтийските, на папските и на неверниците на Дука, в този град Солун се намираха 40 хиляди войници. Има общо четирма диздари на крепости. Най-напред диздарят на Горната и Вътрешната крепости, после диздарят на крепостта Келемария, [288] диздарят на Средната крепост и диздарят на ... крепост. Всеки един от тях си има отделни войници и складове с боеприпаси. Има всичко ... броя малки и големи топове бал-йемез. Има общо ... крепостни войници. Има всичко 40 длъжности с ранг ага: ага на дясното крило, ага на лявото крило, ага на крепостните гойници, бешли ага, ага на западната крепост, ага на мартолозите, ага на местните артилеристи, ага на местните арсеналски войници, ага на барутчинте, ага на стражите и ... ага-надзорник на пазара, ага-митничар, ага на наблюдателите-разузнавачи, ага на колджиите, господствуващият над всички емин-довереник по външните мита, градски довереник-емин, емин, наблюдаващ износа, ага на строителите-архитекти, главен довереник, надзорник на градските водопроводи, надзорник за отпадъчните води, доверник-емин на барутчийницата, представители и писарите им. В барутчийницата има 300 души, които работят в една образцова работилница за барут, която трябва да се види. Това е хубава работилница за барут, която ще бъде описана на съответното място. В крайна сметка, описаните тук категории са всички началници — офицери и войскови формации на тази крепост Солун, според законника на султан Сюлейман хан. Ние сме стояли над сводния регистър от преброяването и сме ги описвали според него.

 

Описание на площта и формите на крепостта Солун. Разположена е на западния край на един сто мили дълбок залив на Румелийския бряг на Бяло море. В този залив има едно малко заливче с песъчлива почва, на чийто бряг е разположена вътрешната крепост, върху

 

177

 

 

една глинеста и камениста възвишеност. Крепостта има триъгълна форма, каменна постройка е, изградена от бял камък. Това е стара крепост, оградена с хубава стена, добре устроена яка преграда с високи постройки, ползуваща се с голяма слава сред народа. Това е такъв укрепен и оживен лагер, подобен на който няма по бреговете на Бяло море. Тази обширна крепост има по морския бряг дължина три мили, а ширината ѝ от страната на сушата обхваща разстояние от две мили. В северна посока тя стига дотам, че обгръща във вътрешната крепост планините Хуртадж султан, [289] до които всъщност и топ не може да хвърли. От двете страни на крепостта е суша, а от третата, южната ѝ страна, е заливът на Бялото море. Заливът е разположен продълговато от изток към запад. Всички къщи в крепостта са разположени амфитеатрално една над друга и гледат към морето. Това са симпатични къщи, от които в западна посока се наблюдава едно поле, проснало се на десет часа разстояние чак до Йенидже Вардар.

 

Изчисление за обиколката на крепостта Солун. В началото ѝ лежи Вардарската кула с артилерийския арсенал, разположена на един издаден ъгъл на крепостта на брега на морето. От тази точка до вратата Вардар с артилерийския арсенал има пълни 300 крачки. От споменатата врата по брега на външния ров до Вардарската врата има също 300 крачки. Гледащата към запад порта е много яка. Следващата втора врата е вратата при Мевлевийската обител, до която има пълни 400 крачки. Тя е укрепена порта, отваря път към запад. Оттам на север нагоре по стръмнината, отвън покрай крепостната стена преминавайки долове и могили, а понякога отправяйки се и в западна посока, е прокарана едноредна здрава стена до портата Газилер. От ъгловата кула на тази порта Газилер в източна посока е издигната двуредна тежка и здрава крепостна стена чак до Йеди-куле. От тези две порти, достигайки до Йеди-куле, няма ров. Тази стена е дълга всичко 3700 нормални крачки, от които на 1100 крачки разстояние стената е едноредна, масивна и яка преградна стена, други 1850 крачки до Йеди-куле е здрава двуредна стена, а след това от Йеди-куле в южна посока по нанадолнището от външна страна до вратата при кулата са 500 крачки: Тази порта открива посоката към изток.

 

178

 

 

След това, вървейки по нанадолнището пак в южна посока, до портата Келемарие има 2300 крачки. Тази врата също открива източната посока. По-надолу пак като се следва в южна посока и се слезе и по равната земя, при морския бряг се стига до издатината на здравата преграда, кулата Келемарие, докъдето са 1000 крачки. И тук от Йеди-куле по нанадолнището докато се стигне до върха на кулата Келемарие няма ров, а обиколната стена е еднореден, висок и як строеж. От кулата Келемарие нататък е мъчно да се измерва с крачки отвън по морския бряг, защото от тази страна пречи морето. Поради това при кулата Келемарие влязохме вътре и от таз кула стигнахме до Ливанската порта, а оттам чак до пристанищната врата. Крепостната стена тук от вътрешната страна е 2000 крачки. След това от пристанищната врата излязохме пак отвън и вървяхме, измервайки разстоянието на запад до Вардарската кула и измерихме пълни 1000 крачки. На това място се завърши измерването с крачки и на трите ъгъла на крепостта Солун.

 

Вардарската кула е на насочения към запад ъгъл. Отрезът от този ъгъл до ъгъла на кулата Келемарие гледа по посоката към Мека. Пространството между тези два ъгъла по морския бряг представлява страната към залива. От кулата Келемарие нагоре по стръмнината в северна посока е Иеди-куле и е сухоземна страна. Оттам та до ъгъла на Вардарската кула отгоре нанадолу страната гледа към запад и тя е също сухоземна страна. И така, двете страни на крепостта Солун са сухоземни, а едната ѝ страна е море.

 

Според направените изчисления крепостта Солун има по обиколката си 11 500 крачки, макар че ако и по морския бряг би се измерила с крачки от външната страна, тя би излязла повече с 1000 крачки. Край морския бряг крепостта има само един ред стени, обаче за да бъде достатъчно силна, върху нея има направени многоетажни изкусно изградени и яки кули. На лицевата част на стените на крепостта Солун майсторът-строител е направил нещо за изява на инженерно-строителното си умение. На повърхността на крепостната стека по цялата ѝ обиколка е направил от три реда тухли орнаментиран пояс, а останалата повърхнина на стената е от издялан, изгладен и полиран камък. Това са каменно-хоросанени стени, чиято височина е повече от 23 пълни аршина, а ширината им — 6 аршина.

 

179

 

 

В старо време тя била една извънредно силна и здрава постройка, обаче за почти хиляда години от тогава и досега с течение на времето на някои места камъните са изпопадали, а някои от рововете са се запълнили с пръст и кал. Тази красива крепост се е разположила върху девет скалисти планини и хълмове. От трите страни на Солун има всичко осем порти. Вътре в крепостта има всичко 6 крепостни възела, които са и шест управления с крепостни началници.

 

Най-първият ред от крепостните възли е голямата градска крепост. Вторият възел на крепостта е Вардарската крепост. Третият пояс е агалъкът Келемария. Четвъртият пояс е крепостта Йеди-куле. Петият пояс е крепостта Кушанли-куле. Шестият пояс е крепостта Топхапе, която е също самостоятелно началничество. Споменатите тук 6 крепостни възли имат по една врата, а някои имат по две. Така от Йеди-куле, когато се слиза за долния град, има две железни врати. Тези врати са едноредни, но имат по 30 аршина високи стени. Отвъд и вътре в тези допълнителни междинни укрепления по начало не е имало ровове, защото били изградени върху каменисти места и не е било възможно да се копаят ровове. А в случай на обсада неприятелят също не могъл да копае подкопни проходи в камънака. Наистина, това е една солидна крепост, високи и украсени постройки са — бог да ги пази.

 

Повечето кули и зъбери на тази крепост са с извивки, подобни на гръб на риба. На [всеки] 50 крачки е разположена по една здрава кула. Според това пресмятане на крепостните кули, по обиколката на крепостта има всичко 150 кули. Има всичко 4 хиляди наблюдателници-бойници. Този нещастен бедняк, движейки се умерен ход около крепостта, успя да обиколи нейната триъгълна форма за пълни 5 часа. Аз внимателно следих за това. В цялата крепост вечерно време на пет места султанската музика бие барабанен бой, нощните стражи, наблюдателите и патрулите се събират, казват си „бог е един" и си поемат дежурствата. Всички аги се разполагат като караул върху крепостните стени и наказват стражниците, които са забелязани да проявяват небрежност. Прочее, това е едно съвсем гранично голямо пристанище.

 

Построените сгради в крепостта Солун. Тъй като тази крепост била строена от гърците Филикос и после от

 

180

 

 

Батлимос, [290] когато султан Мурад хан Гази Худавендигяр я завладял, той я поправил и реконструирал. Обаче с течение на времето някои места се пропукали, та през 953 година, [291] когато султан Сюлейман хан отивал срещу крепостите Кастел, Корфус, Чокалере и Андрика в Бяло море, [292] той се разположил на зимен лагер в Солун и ремонтирал крепостта. На трите ѝ страни той изградил четири здрави укрепления, с което направил крепостта Солун здрава като крепостта Кахкаха [293] и крепостта Ван. Най-напред на ъгъла, сочещ към страната към Мека, уредил Вардарската кула, гледаща към морския бряг, с дванадесет прореза-бойници и с чисто железни врати. Във всяка бойница поставил по един топ от кораб — малък една крачка. Поставил също така 10 топа бал-йемез, които бълвали огън като седмоглав дракон. Защитил залива срещу курсиращите в морето невернически кораби с всички тези топове, готови винаги да зареват, поставени върху коли, подготвени за всякакъв случай и отлично обезпечени. Обиколната стена на крепостта Вардар е изградена от камък с височина повече от 15 аршина и ширина от 5 крачки. Така той направил всичко седем покрити с олово красиво измайсторени по на осем етажа големи укрепления, всяко едно от които има свой особен облик. Едни над други, дори до най-високия им връх били разположени много стотици превъзходни топове от типа шахи. [294] Във всяко укрепление живеели по 300 души войници, които имали бойна готовност и водели наблюдение. Над най-високото стъпало на двуслойната желязна, гледаща в северна посока врата на тази крепост, е поставена следната хронограма:

 

По времето на Сюлейман — обладател на щастието

шах-господар на земите. Като желан обичай

на неговото време се съгради и тази крепост.

Превъзходно зрелище е — трябва непременно да се види.

Едно лично място под небесата е сега.

Неговата хронограма е — кула на щастието. 952 година. [295]

 

 

Възхвала на силната крепост. Става дума за крепостта Келемария, която също била построена от Гази Сюлейман хан. Това е здрава осеметажна крепост, издигнала връх високо в небесата. Вътре в нея има всичко 40 къщи, три цистерни за вода, хамбари за зърнени храни и една мюсюлманска обител. Тази превъзходна висока крепост

 

181

 

 

може да се равнява дори с крепостите в Касандра или в Метони и Корони. Тя е на самия бряг на морето, с желязна врата. На отворите-бойници има всичко 20 украсяващи света топове, които изстрелват железни гюллета тежки по 40 оки. В крепостите на държавата на Османовата династия подобни на тези топове са може би само топовете в крепостта Родос или в крепостите по Дарданелите в Бяло море. Всички топове на крепостта Келемария са обърнати към морето и закрилят залива. Ще избързаме малко и ще кажем, че когато в дните на двата празника се стреля с тези топове, то бяха засегнати скали на оттатъшния бряг на залива на разстояние 8 мили далеч. [296] Такива дългобойни топове са. Има всичко 150 души войници, една уредена джамия, хамбари за зърнени храни, складове за боеприпаси и много хиляди други военни потреби.

 

Кулата на тази крепост Келемария до покрития ѝ с олово покрив има 50 аршина височина и 5 крачки дебели, здрави стени, изградени с прясна разбита вар. Малките топове шахи на върха на тази кула са подредени в покритите с олово помещения за караула като бодли на таралеж, та е станало красиво. Градският арест и затвор са в тази кула Келемария. Боже съхрани, там са затворени почти всички престъпници. Над най-високото стъпало на обърнатата към посоката на Мека висока врата е написана следната хронограма:

 

Във времето на храбрия и честит султан Сюлейман

и по негова заповед се направи, та стана една лъвска крепост.

Топове-лъвове като дракони са на страните и.

Свиканият съвет сложи на тази крепост името „Лъвска кула".

Датата на тази крепост е деветстотин четиридесет и втора —

От времето на преселването на божия пратеник.

Година 942. [297]

 

 

Украсената хронограма в залата за съвещания на тази крепост е:

 

Царствената постройка с течение на времето дошла неизбежно

в крайно разрушено състояние. Тази възвишена зала за заседания

погледнах и дарих да бъде обновена. Изрекох хронограмата:

„Това место стои с мъдростта си, този рудник на милост да пребъде."

Година 1026. [298]

 

 

По-нататък, на външната стена на гледащия на изток ъгъл на кулата Келемария е написана следната хронограма:

 

182

 

 

Знай, аз съм строителят и архитект на тази крепост.

На нашия господар-твореца говорител съм аз,

когато писачът издълба тези думи върху мрамора,

а хронистът написа датата на завладяването ѝ

Година . . . [299]

 

 

Всички тези полезни постройки на Сюлейман хан, всички тези изградени впечатляващи благотворителни :гради са едно показно дело, съградено от архитекта Синан, син на Абдулменан ага. Колко изкусен инженер той бил, се узнава от забележителните постройки, които не са скрити от погледа на любознателния. По-нататък, над вратата на вътрешната крепост на Йеди-куле е датата на изграждането ѝ:

 

Честитият султан Ибрахим хан, велик владетел,

потомък на Осман, повелител на сушата и морето, водител към Мека,

й спусна хронограмата: „От него е божията щедрост". Хей, хора на спасението,

събирайте се! О, господи, поради застъпничеството [на Мохамед] помилвай ни в съдния ден."

 

 

Пред външната врата на Йеди-куле, обърнат надолу към града и морето има един висок замък — сборище на учените. Всички идващи, заминаващи и връщащи са любители на сухоземните и морските пътешествия се събират в галериите и трапезните зали на този дворец и изявяват себе си. Наистина той е място за показ в света, в което се разхождат на групи представителни хора. А вън от тази крепост по начало няма махали и жилищни постройки. Вън от крепостта в посоката на изгрева има варджийници. На западната страна пред нейната врата има една мевлевийска обител.

 

Възхвала на пристанищния град. Пред пристанищната врата е известната Египетска чаршия, в която има 500 дюкяна. В този султански пазар се намират всички стоки на Египетското море — лен, къна, захар, ориз, кафе и всички египетски стоки. Има всичко 300 оживени търговски депа. Всичките 50 дюкяна за дървен строителен материал са тук. На това място са и всички сто кожарски работилници — на брега на морето пред крепостната стена има големи кожарски работилници, а има и една джамия на кожарите. Вън пред пристанищната врата и свързана с крепостта е джамията Абдурреуф еденди.

 

183

 

 

Това е висока джамия на брега на морето, направена като райски дворец, място на спокойствие и тихи разходки на големи групи посетители — такъв е този радващ окото красив молитвен дом. Абдурреуф ефенди бил молла на Солун и понеже на това място нямало джамия, съградил този дом за поклонение. И наистина, на място я е построил! Понеже той владеел архитектурната и инженерната науки, направил една разпръскваща радост висока джамия. Под нея направил всичките дюкяни на Египетската чаршия и ги превърнал във вакъф за имамите проповедниците, старейшините, мюеззините и другите служители на джамията. Тази грабваща сърцето джамия станала като показен дворец. По цялата ѝ обиколка стените са със стъклен кристал, седеф и тъмно-червени стъкла. Също по всичките и страни има оградени скамейчици. Нито денем, нито нощем е без посетители, тъй като търговците мюсюлмани от седмия климат и пътуващите из Бялото море правоверни моряци проявяват своята покорност пред всевишния творец в тази кръстопътна джамия, когато корабите им кръстосват из залива. Всички други благотворителни учреждения са вътре в крепостта, освен споменатите, които са вън от нея.

 

Описание на големия Солунски залив. Той е пред града на това пристанище. Този залив е продълговат от из ток към запад и обхваща разстояние от 160 мили по дължина до западния му край. Това е един голям залив който може да побере десет хиляди кораби — барки, галиони, корвети, бретони, фрегати, бригове, шхуни, гемии, палака, боти, плоскодънни лодки, кара-мурсел, [300] каравели, тендери, галери, голети, мауни, бастарди. Голям залив е, но устието му е открито за южния вятър който тласка корабите в пясъците му. Но понеже този залив задържа във висока степен желязото, те се превързват към желязни котви с вериги, наречени „душеспасителни" и докато са хвърлили котва в залива, си лежат на котва без страх и опасения. Много надежден залив е поради което корабите на всички мореплаватели от Черно море, Бяло море, Аденско море, от Египет, Сирия Алжир, Суец, Триполи, Франция, Португалия, Дюнкаркъз, Дания, Англия, Фландрия и Венеция идват в този залив, хвърлят котва и лягат на рейда. Тук има дълбочини по 50 лакти. Дом на сигурност е този залив!

 

184

 

 

В този залив се ловят от риболовците много хиляди видове риби. Прочути са обаче видовете: барбуна, трогир, калкан, скоринда, скумрия, паламуд и лефтер. От четирите му страни лежат ниски полета и бреговете му са слаби, т. е. има плитчини, но пак държат котвата. Най-добре се задържа котвата на отсрещната страна на този залив при селата Кадаха и Четроз. [301] Споменатите села са отделечени по на две мили от морето, а Солун е отдалечен от тях на 30 мили. Корабите, акустиращи при тези две села, все пак трябва да хвърлят котви от двете страни, понеже морският бряг при селата представлява пясъчливи плитчини, при които трябва много предпазливост. Понеже може да стане някакъв неприятен случай, затова е логично пред тези две села да се ляга на две котви. Срещу тези села също се лови най-различна риба. На север от Солун, по пътя за Цариград са езерата при градовете Бешиклер и Лангаза, където също се вадят различни риби, от които сред населената четвърт е прочута змиорката. В Солун не се ловят такива змиорки, поради което от езерата Бешиклер и Лангаза постоянно внасят в Солун съвсем прясна риба, която риболовците продават. Поздрав.

 

Описание на сградите на джамиите на османските султани в големия град Солун

 

Има всичко 150 малки и големи михраба на джамии на предишните султани или строени от други везири, видни представители и благодетели стари молитвени домове. От всички най-напред по святост и добрия прием на отправените молитви е големият молитвен дом на джамията Ая София, която прилича на голямата джамия Ая София в Цариград, но е по-малка от нея. Намиращата се в град Трапезунд Ая София е също такава. Тези три джамии Ая София са построени от живялата в град София дъщеря на Янко ибн Мадиян, [302] наричана Ая Соф, поради което и се наричат Ая София. Намиращата се в Солун Ая София от вратата, водеща в посоката към Мека до михраба е дълга 175 крачки, а ширината ѝ е 125 крачки. Тя е повече от удивително дело.

 

Вътре в тази джамия на лявата ѝ страна има един трон, направен от цялостен алабастров блок и пак от

 

185

 

 

блок е направена една шестстъпална стълба, по която се изкачват до него. Той е блестящ като изумруд зелен трон, подобен на който няма в света. Това е крайно удивително и изумително творение на изкуството, което трябва да се посети и което е прочуто до хоризонта сред обхождащите земното лице сухопътни и морски пътешественици. В басейна за обрядно измиване в двора на тази джамия един в друг и един над друг са поставени три реда бял неполиран мрамор, като на всеки пласт са наредени чашите на водоскоци, фонтани и чучурите на шадравани, така че езикът е беден, а перото е немощно да ги опише. При вратата на очистването пред тази джамия има девет полирани колони и всяка от тези блестящи опори струва колкото хараджа на Румелия. Над врата, водеща в посоката към Мека, е написана следната хронограма:

 

Тази джамия е прекрасен дом —

отнето от неверниците чудо.

Когато от аллах се спусна победата

се изрече за дата: „Завладяването е близко". Година . . .

 

 

Майстори-строители с проницателна мисъл казват, че обиколката на купола на тази Ая София и куполът на цариградската джамия Султан Селим са с по 20 аршина по-малки от купола на цариградската джамия Ая София. А Селимието е по-ниска и от тази Ая София. Голям купол е! Старите майстори са покрили купола на тази Ая София с един особен вид олово. Майсторите на нашето време не могат да покриват с такова олово. Вижда бог, че онова, което те покрият, оловото му винаги става синьо-зелено. А оловото на тази джамия Ая София клони към жълто, защото казват, че в него имало злато. Солунските търсещи [бога] мъже веднаж поискали да подновят оловото на този просветлен купол. Те казали: „Трябва да го подновим" и дали на управителя 40 хиляди гроша, но безпристрастните мюсюлмани не дали съгласието си. Слава на твореца. От времето, когато е била неверническа църква, и досега си стои с оловото, с което е била покрита.

 

Вътрешността на джамията е по стария тип. Тя няма тържествени полилеи и разпънати зрелища; михрабът, катедрата и мястото за събиране са естествено красиви. Обаче кандилата в нея са безчет. Има едно елегантно

 

186

 

 

минаре, прилично на неподправена приказка; превъзходно минаре — дом на гласовитостта. Дворът ѝ е украсен с толкова много плодни дървета, че поради защитата, която хвърля сянката на всяко дърво, лъчите на светогреещото светило не могат да стигнат до земята. Това е пресветла джамия, средоточие на достойнства и привличаща праведниците с чутите и изпълнени молитви — нека пребъде до свършека на световете.

 

След това е Старата джамия. Тя не е с каменно-хоросанен купол, а с изящно направен от кипарисово дърво заострен купол, покрит с олово. Този голям купол е поставен върху общо 24 блестящи мраморни колони, четириъгълен, изографисан разноцветно като за показ. На первазите вляво и вдясно от изкусно направената врага, водеща в посоката към Мека, майсторът-мрамороделец е изваял спирали, орнаменти и бордюри и е направил един великолепен корниз, който показва чародейството и удивителното му каменоделство. Дължината на тази джамия е 200 стъпки, а ширината ѝ е 110 стъпки. Има едно високо минаре, което няма подобно на себеси в този град.

 

По-нататък огледахме джамията на пречистия светец Султан Хуртадж. Тази пресветла джамия има върху една кръгла стена осем арки, подобни на арките на Хозрой, [303] всяко от които дава представа за небесната дъга. Върху тези солидни арки е небесносинята обърната надолу чаша на купола ѝ, който е с пет стъпки по-малък от купола на голямата Ая София в Цариград — така казват, позовавайки се на архитектите. Това е такова високо кубе, че се гледа с изумен поглед и човек остава очарован и възхитен. Хората занемяват от удивление. Защото осемте дъги на това високо кубе, синкавият купол и късчетата обагрено ценно дърво с разноцветните рисунки зашеметяват. Когато са я правили старите майстори и талантливи люде, така са орнаментирали този купол с глазура, че такова каменоделско изкуство под този небесен свод не е проявил дори никой архитект в арменските области. Отвън и отвътре на джамията са разположени различни плочки с гравирани орнаменти, плетеници и удивителни мрамори. Такива образцово направени орнаментирани ценности не съм видял дори в църквата Стефан, [304] съградена в столицата на немския крал крепостта Виена. Мозайките на михраба и на катедрата на тази

 

187

 

 

джамия ги няма в никоя друга джамия. С една дума, за нейната прослава езикът е беден и перото немощно. А обърнатата надолу чаша на купола ѝ, покрита с олово, представлява една старовремска работа от епохата на неверниците и е така своеобразна, покрита с керемиди, че трябва да се посети. Когато през нощта на вторник, 12 реби юл-еввел, когато с позволението на честития обладател на божието пратеничество изпратената от бога Емине-хатун благоволила да посети земята [305] и купола на цариградската Ая-София, бил разрушен тогава и куполът на солунската Ая-София и куполът на джамията Хуртадж султан били срутени. Те пак били възстановени и поправени, следите от което личат по подновените места върху гледащата в посоката към Мека страна на купола.

 

Във всички гръцки истории дори се пише, че тази джамия Хуртадж султан била построена от жената Елена, майка на великия Константин, след което тя построила в Йерусалим едно прилично на палат светилище за неверниците — висок до небето безполезен манастир. От тук се вижда колко стар молитвен дом е тя. Над вратата ѝ е написана следната хронограма:

 

Ревност и стремеж към завоеванието ѝ вложи Хуртадж султан.

Подпомаган от водещият вървя неотклонно по пътя на правдата.

И когато си правеше молитвата, посред нея любящият ѝ каза хронограмата:

„Несъмнено, този манастир стана молитвен дом за хората на исляма." Година ...

 

 

До 988 г. [306] тя била още черква. Един ден честитият шейх Хуртадж със султански ферман, викайки „Аллах, аллах" събрал и въодушевил всички суфии, организирал един пристъп, завладял този манастир от ръцете на монасите и го превърнал в Мохамедова джамия. Сега на минарето ѝ има три знамена. На купола ѝ вместо знаме, със злато е приковано към казаното кубе плат. Който срочно трябва да прогласи вечерната молитва, за него има една направена от един бял мраморен къс катедра с шест крака, която стои в запретното пространство. И това е една удивителна катедра. А цялата джамия е един

 

188

 

 

мохамедански дом на гласовитостта, който трябва да се посети.

 

Джамията Джезри Касъм паша е също с един висок, направен от кипарисови дъски, заострен купол, покрит с олово. И неговото олово е много изкусно направено. Дължината на тази джамия от водещата от посоката към Мека врата до михраба е 220 стъпки, а ширината ѝ е 150 стъпки. Вътре в нея има всичко 150 малки и големи украсени колони от алабастър и от бял мрамор. Над тези колони от едната до другата има малки опори за арките. По такъв начин тази джамия се явява двуетажна постройка. Вътре джамията е застлана с мраморни плочи от полиран бял мрамор с по 5—6 аршина дължина и ширина. Всяка една от мраморните плочи е четириъгълна, голяма колкото едно килимче. Всичките ѝ стени са облицовани по един удивителен и прекрасен начин с отделни алабастрови и мраморни плочи. По такъв начин тези стени са станали чудесни и достойни за разглеждане стени, всеки камък на които може да се разгледа с любознателност и да даде образец за разноцветна рисунка.

 

В тази джамия има един кладенец с питейна вода. Ако трескав човек пие от нея — повръща, а ако се измие с неговата вода, дори да е обхванат от огнена треска, по волята на всевишния бог, оздравява. С една дума, и при възхвалата на тази джамия перата са безпомощни.

 

Вътре в джамията, вляво от водещата по посоката за Мека врата на един човешки ръст височина има един бял мраморен ковчег, в който е погребан Касъм, по името на когато е наречен празникът Руз-и касъм (Димитровден). Казвам го, защото така е записано в историите. Дори когато този бедняк беше попитан за този мраморен ковчег на въпросния Касъм паша от царя и императора немския крал, аз беднякът казах: „Видях го както си стои и го посетих". Тогава всичките му везири, херцози, графове, архиепископи и началникът на преводачите казаха:

 

— Как го видяхте?

 

— Ето така, в един четириъгълен мраморен бял ковчег, върху който на гръцки език е написан надпис от около 30 реда. Има си отделни прислужници, които го наглеждат, чистят и метат.

 

Кралят и всичките събеседници изпаднаха в блажество. Те казаха одобрително: „Наистина си го видял" и

 

189

 

 

всички изведнаж, заедно с краля се изправиха на крака и съгласно своите калпави обичаи прочетоха много нещо от евангелските стихове за духа на светеца на празника Димитровден, след което пак седнаха. Следователно, тази джамия е известна чак в немските страни и я уважават. Външният затворен двор на тази джамия Касъм паша е малък. Но и тук има басейн — бял с водоскоци, направен от цялостен мраморен блок, с малък вътрешен размер от 40—50 стъпки. Над този шадраван има превъзходен купол върху осем красиви тънки беломраморни колони. Това е прекрасен полиран купол. Над горния праг на водещата в посоката към Мека врата на тази джамия е поставен следният изкусно направен надпис:

 

Дом на добродетелта, на любящия бог — господар на световете.

Султан Баязид наново го оживи за правоверните.

Погледнете, хей събрани негови роби, към хронограмата:

„Обожавайте със знание и ще получите вечна отплата"

897 година. [307]

 

 

След това е джамията на Аладжа-имарет. Понеже тя има едно шарено минаре, казват ѝ Шарената джамия. Тя също е покрита с олово и е красиво направена джамия. По духовна възвишеност тази джамия е втора след джамията Хуртадж. Над водещата към Мека врата е изгравиран с красиви букви следният надпис на арабски език:

 

Дом на благото, съгради го определеният да създава ред .. властелин

наричан Исхак син на Ибрахим — за да заслужи пред всевишния владетел.

Погледнете, хей сбрани тук благочестивци, към хронограмата:

„Работете ревностно за него — ще възнаградят радетелите".

Година ...

 

 

След това в Хафафлар, т. е. в Кавафлар [308] е джамията Сюлейман паша. Над вратата на тази радваща погледа постройка има следният надпис:

 

Съградих с искреност към бога тази джамия.

Моля от теб прошение и прошка, о преблаги владико,

казвайки хронограмата ѝ: „Съгражда бедният Сюлейман.

О, роби божии, възвисявайте и молете съдия владика!"

Година ...

 

190

 

 

След това е джамията на Хамза бей, близко до безистена, поради което денем и нощем не се свършват посетителите ѝ. Тя е приятна, покрита с олово джамия. Над горния праг на възвишената ѝ порта стои следният надпис:

 

Съгради вратарят тази джамия

с искреност към бога, олицетворяващ любвеобилната добродетел.

Изрече хронограмата му рабът на прекрасния:

„Влезте в благочестието, о молещи се хора!"

Година ...

 

 

След това е джамията Синан паша — пленителна, полирана и създаваща радост джамия. По-нататък е джамията Сакийе [309] (Водоносна) — изпълнен с светлина молитвен дом. После е джамията Икилулели [310] — оживена и украсена е. След това е джамията Ики-шерфели [311]. Благодетелят строител на тази джамия направил минарето ѝ с двойни балкони, поради което я наричат така. Строителят ѝ бил Шерифи ефенди, който починал за вярата — божията милост да бъде над него.

 

По-нататък е Бялата джамия — една приятна и изящно направена джамия. След това е джамията Кара Али бей — едно оживено и култивирано молитвено място. После е Топал-джами, която има много посетители, обширни вакъфи и е блестящо молитвено място. След това е джамията Ески сарай — много привлекателен каменен молитвен дом. По-нататък е джамията Сейфуллах — голяма джамия от стар тип. После е джамията Дауд паша — светла джамия, прилична на султанските. Следва Бурмали-джамия. [312] Сумарно казано, в този голям град се наброяват до 32 джамии и всички са покрити с олово и са красиво направени. Много са джамиите на султани и везири. Когато правихме молитвата си в тях, забелязах, че споменатите тук джамии са прочути до хоризонта, изкусно направени, красиви, оживени и служещи за образец. И сега нямам сили да ги описвам по-нататък. Казахме: „Това би удължило думите ни" и се задоволяваме дотук.

 

Описание на параклисите на правоверните единобожници. Освен тези джамии има всичко 150 махаленски мюсюлмански параклиса. Сред тях има много покрити с олово каменни махаленски обители, обширни параклиси, които могат да бъдат счетени за джамии. От всички

 

191

 

 

най-напред е параклисът... Тези са прочутите му обители.

 

Описание на медресетата за учени и тълкуватели. Има всичко... дома за търсещите знанието. Пред всички обаче медресето. ..

 

Домове за изучаване правилното произнасяне на Корана от знаещите го наизуст. Има всичко на. . . места . . .

 

Брой на домовете за изучаване на хадисите...

 

Учебни места за скъпите на сърцето дечица. Всичко са . . .

 

Изброяване на текетата за хората от ордените, грубооблечените дервиши. В цялост са... обиталища на мъдри първосвещеници на достойните дервиши, които следва да се споменат. Но от всички най-оживено и украсено е построеното пред Новата порта голямо теке на мевлевиите на Джеляледдин ар-Руми, изградено от Екмекчи-заде Ахмед паша. Беден е езикът, за да бъде то описано, но ще се осмеля да опиша това най-отбрано гнездо на благочестието на изпълнените с любов последователи на този възвишен султан.

 

Най-напред — това обиталище е разположено на едно възвишено място пред Новата порта, свързващо се със стената на крепостта. Под краката се вижда Бяло море. Прозорците на всички стаи на бедняците също гледат към морето. Неговият вътрешен двор с желязната врата е подобен на отделна крепост. Сред нейния широк площад е домът за послушание и очистение, а на неговите четири страни има най-различни скамейки-беседки. Всичките му страни са оградени с изкусно направени дъсчени оградки. Домът за послушание и очистение е с красиво изработен дървен купол с разноцветно изрисувани краища. Този купол трябва да се посети, защото е по-красиво изработен и от купола на мевлевийското теке при Бешикташ в Цариград. Първомайсторът на дърводелците, дърводелецът Хабиб [313] няма да е способен да издяла подобен на този купол. А чародейните рисунки — подобаващи на паметника — са такива, че дори известните майстори живописци Хосан, Бехзад, Ага Риза кулу, Аржанг и Моруранлег ще се окажат немощни да поставят още една четка, пък била тя като косъм. Всички украсени колони

 

192

 

 

около дома на послушанието са изработени от дърво, но са чудесни стълбове, каквито по изкусната си направа, достойна за подражание, няма в нито едно друго обиталище на бедняците. Дребната мозайка на неговия михраб и катедрата му са както на михраба, катедрата и съвещателното място в нашата крепост Естергон в границата при Буда, [314] украсени с най-различни изкусно изработени ценни завески. Едно просветлено, приятно и благоустроено теке на Мевлевията е, в което няколко стотици босоноги и гологлави потънали в бедност и нищета мъже, копнеещи за божествената любов хора изучават месневите [315] и четат напевно сърцевината на Корана. Имат ранени в сърцето и безумно любящи старци. [316] Шейхът им ... ефенди е един силно вълнуващ се и любещ, съвършен, уважаван и ценен човек. Това гнездо има много вакъфи, поради което в трапезарията на благотворителното учреждение оказват милостиня на всички млади и стари, богати и бедни. То е известна обител, която наистина дава представа за райските градини.

 

След това е текето . . ., което е приютило съединените със султан. . . С една дума, във всичките му текета има бедняци-дервиши и са уредени.

 

Прослава на успокояващите душата бани за къпане. Има около 11 приятни обществени бани. Сред всички се открояват Малката баня в Иеди-куле, банята Кадъаскер и банята Ая-София близко до съда, банята Халил ага и Новата баня в махалата Чифудлар. От трите бани на султан Баязид, които ще споменем, най-напред е тази под крепостта, на която казват Буглъджа и банята при кулата, която е много широка и приятна баня.

 

Описание на Бей-хамам. Това е една разпръскваща радост, изкусно направена и украсена баня сред привлекателните бани, с приятен въздух. Тя трябва да се посети, тъй като е чудесен и удивителен каменен строеж от стария тип. Светлите ѝ куполи и четириъгълни стени са като неръкотворни, стените не пропускат нито една капка, навсякъде се кади амбра, шафран и тамян, подът е покрит с много различни видове плочи от неполиран мрамор — по 5—6 аршина дълги и широки бели мраморни плочи. Куполите са осветени с много хиляди прозорчета от кристално стъкло, седеф, червено и виолетово стъкло. От земята до самия ѝ връх тя е удивителна. Има една

 

193

 

 

висока зала, в която да се къпят владетелите, които биха влезли в нея. До нея се изкачва по една стълба с осем мраморни стъпала. Горният ѝ етаж представлява място за уединение, подобно на царските, а на долния етаж са курните с къпещите се, които се виждат от всички помещения за почивка в този дворец. От всеки чучур тече в курните като от чешма минерална или студена вода. Едно чудно място за обхождане са тези царски покои на втория етаж. Някои видни първенци там се къпят и имат отделни почивални, които също заслужават да се посетят. Точно в средата под купола за разхлаждане има един приятен басейн, който по форма прилича на басейна във външната съблекалня. Голям заслужаващ одобрителна оценка басейн е, който може да служи за образец. Обслужващите го любещи братя си знаят добре работата. С една дума, подобна на тази радваща сърцето баня е може би само банята Пири Деде султан в град Мерзифон в Сиваския еялет.

 

Възхвала на частните бани в дворците на големите първенци. Има всичко 300 бани в частните дворци. Най-напред са баните в двореца на пашата, в двореца на моллата, банята на Чифуд Яхйя ага, банята на Ахмед ага, представителят на Махмуд ага и. . . Това са прочутите бани.

 

Благодетелни търговски ханища. Има всичко 16 ханища за припечелващите търговци. Пред всички е Сулухан на султан Баязид Вели, който на горния си и на долния етажи всичко. . . стаи и е голям хан. След това е. . . хан и Куршумли хан. Това са големите.

 

Керван-сараи за пътуващи гости. Общо има . . . кервансарая. От всички най . . .

 

Места за отсядане на единични странници. Сумарно има 70 стаи за бекяри, в които живеят хора-занаятчии от далечни страни. Най-напред е . . .

 

Описание на чешмите с превъзходна течаща вода. Вътре в града има 64 радващи душата чешми. От всички тях чешмата на Екмекчи-заде Ахмед паша в началото на чаршията, чешмата на шейх Хуртадж, чешмата на султан Баязид Вели и чешмата на ...

 

194

 

 

Грабващи душата големи благотворителни чешми. В целокупност има ... големи благотворително направени чешми за жадните и за душите на мъченически загиналите в пустинята при Кербела. [317] От всички тях [най-лична] е чешмата при Ялъ-капусу, пред сградата на митницата, с куполи, покрити с олово, чийто привлекателен надпис гласи:

 

Ангелът-вестител изрече хронограмата:

„Вода сякаш от райския извор Кевсер."

Година...

 

 

Глава за изтичащата вода от бистрите реки. Много благотворители са докарвали вода в този град. Обаче от всички най-вкусна и животворна е водата, която идва от планината Хуртадж. Крайно много помага за ускоряване на храносмилането. Иворът ѝ е в планината Хуртадж. Този извор Хуртадж напоява всички ханища, джамии, бани и жилища. От планините, които се намират западно от града пред Новата порта, също идват много води за този град, но не са така благотворни.

 

Брой на кладенците за питейна вода по домовете. Сумарно в съдебните регистри има записани 3060 домашни кладенци. Много от тях са соленички, а много други пък са кладенци с леденостудена животворна вода.

 

Забележителности на чаршията и безистена. В целия град има 4400 дюкяна на еснафлии и занаятчии. Всички професии, всички лица, които владеят някое от изкуствата на Джемшид [318], са представени в този град. Ако започнем да описваме макар и най-отгоре заслужаващите похвала изделия на всеки един занаят, ще стане много дълга приказка и ще се попречи за описване на пътешествието ни. В този град има един безистен, изграден от камък и приличен на крепост, напълно уреден и благоустроен, с железни врати и покрити с олово куполи. На хората, които влязат в това заведение, чак мозъкът им се напарфюмирва от благовонията, издавани от намиращите се в него мускус, амбра и други ароматни стоки. Това е безистен с много видни търговци и продавачи, които притежават много египетски хазни, [319] които не могат да изброят жълтиците и грошовете си и човек остава вцепенен и втрещен, ако ги види по време, когато ги броят. В безистена

 

195

 

 

има такава навалица от купувачи и продавачи, която не може да се опише. Всичко е уредено.

 

В този град има 300 големи улици — частни и обществени и всяка улица е определен за пазар на чаршията на даден еснаф. От всички най-[оживени] са пазарът под крепостта, намиращата се извън крепостта Египетска чаршия, вътре в крепостта пазарът на килимарите, пазарът на обущарите, дърварската чаршия, чаршиите на такеджиите, на каукчиите, [320] на. . .

 

Всички кръчмари и гостилничари, т. е. чаршиите на кръчмарите и бозаджиите са разположени в друг район. Последният е интересно и удивително място за посещение. Заведенията с опияняващо вино са винаги открити от ранни зори и всички неверници, безпътници и заслужаващи порицание кръчмарски клиенти, са вече тук. Има всичко 300 продаващи вино кръчми. Във всяка една отсядат по сто-двеста пътници-конници, пият и си отминават. За оставащите да гостуват те са и хан, и виночерпница. Неверниците-стопани на заведенията безсрамно продават вино и печелят. Удивително място е и в нито една област няма такива приличащи на кервансараи механи, в които търгуващите неверници заедно с децата и жените си -прислужват на гостуващите им и навъртащи се там любители на виното. Но макар че това е така, когато някой човек се напие, нито си протяга ръцете, нито си отпуска езика пред децата и жените на стопанина на кръчмата. Извънредно здрав и сдържан град е! Идващите от всички села и градове и донасящи стоки хора и други минаващи и заминаващи люде отсядат в тези пивници и всеки изпива по няколко купи вино, след което си отиват.

 

Има всичко 20 бозаджийници и 17 оживени, уредени и обзаведени кафенета, във всяко от които се намират свирачи на саз, разказвачи на приказки, певци и декламатори на епични и лирични песни, смехотворни и имитатори-комедианти. Всички обичащи изтънченото поети, пътешественици и хора на знанието се събират в тези кафенета и денем и нощем се водят хубави разговори.

 

Още в старо време, когато този град бил съграждай, на улиците в чаршийските пазари и във всички махали била дадена форма на нарисувана шахматна дъска. Всички улици са чисти и застлани с каменен калдаръм. А улиците в еврейските махали всички са не само тесни и наблъскани

 

196

 

 

с проклетите им къщи, но са и мръсни и нечисти. Прочее, понеже почти цялото това еврейско племе се намира под покровителство, [321] субашията по сметта не може да го застави да почисти еврейските улици и от вратите на свърталищата им навътре обикновени хора не може да минат. Господи, прости ни, но от адско по-адско положение е.

 

Изява на имената на мюсюлманските махали. Общото им количество е 28 махали на правоверни. От всички най-прочути са махалата Йеди-куле, махалата Келемария, Вардарската махала, махалата Хуртадж, махалата Касъм паша, махалата Ая-София. Това са известните махали. Има общо десет махали на безнравствените неверници. В тези махали са включени арменските, гръцките, френските, сръбските, българските и латинските неверници. Те също имат красиви проклети къщи. Разположени са по-долу от мюсюлманските махали в друг район, на равно място около портата на крепостта Келемария. Има всичко 56 еврейски махали. Те живеят до гърба на крепостната стена от вътрешната страна на пристанищната порта. Боже упази, но са наистина едни проклети чифутски домове; на най-избраното място на чаршийските пазари на града са, но има нечисти места.

 

Според списъците, намиращи се в кадийските регистри и според казаното ми от градския емин и от градския представител, всички домове на този град Солун — било мюсюлмански или пък гръцки, еврейски или на другите неверници, според регистъра за аваризките ханета всички къщи имат 33 060 стаи с пушещи кумини. И всички те са наредени една над друга каменни сгради с по три-четири балкона, покрити с рубинено-червени керемиди дворци и други бележити домове. Това са големи като страноприемници къщи и на всяка от тях фасадите, балконите, скамейките, пейките и чардаците на лунните веранди са обърнати в посоката към Мека, на изток или на юг, гледат към морето на Солунския залив. В много стотици дворци има лозя, градини, розови градини, водоскоци и фонтани, големи чешми, които ги правят широки,, приятно украсени и създаващи радост дворци.

 

В окръга на този санджански център според описването, правено от Екмекчи-заде Ахмед паша, са описани

 

197

 

 

500 хиляди човешки същества, а казват, че понастоящем са повече отколкото били според тогавашното преброяване. Казват, че и от количеството на ежедневно продавания от фурните хляб става ясно, че сега има повече хора отколкото тогава. Прочее, колкото различни вери и езици има на този божи свят — християнски и други човешки същества, всички са представени в този град. Има френкски баили [322] и консули, цигански бейове, юрушки бейове и твари от много най-различни вери. Вярно се казва, че този град Солун е един малък Цариград. В него има около сто хиляди евреи, които казват за Солун „нашият Солун".

 

Описание на благотворителните гостоприемници с безплатно хранене на бедните странници. Всичко на 16 места има такива благотворителни заведения, покрити с олово. В грамадните като на Кейкавус кухни на седем от тях се готви сутрин и вечер и на всеки богат или беден, на невернишки магьосник, или на циганин бедняк и скитник се дава по един тас чорба и по един хляб, с което им се осигурява нахранването. От всички . . .

 

Описание на болниците и лечебните домове. В този град няма големи лечебници както в Одрин, Бурса или Цариград. Обаче близко до джамията Касъм-паша и до джамията Шейх Хуртадж благотворителите са определили за болните от чужди и далечни страни вакъфски стаи и слуги, които да ги наглеждат.

 

Лечебницата на неверниците. Като отклик на това благодеяние и неверниците също са определили близко до митрополитската църква една отделна уредена и обзаведена лечебница, в която стари жени наглеждат чуждоземните неверници, дошли от която и да е страна, дават им ядене, пиене и различни закуски, за да заслужат любовта на пророка Исус.

 

Градски постройки за показ. Онова, което преди всичко трябва да се види, е барутчийската работилница, в която всички чаркове се въртят от коне и в която денем и нощем се произвежда черен барут. Забележителни са тези чаркове, въртящи се като небесния чарк. Тяхният гръмотевичен грохот се чува от много далечно разстояние. В нея има до 300 души [работници], един довереник-надзорник и аги.

 

198

 

 

Описание на мелниците за брашно. В този град има всичко 170 водни мелници, в някои от които има заслужаващи одобрение френкски механизми. В никоя друга област няма такива мелници за брашно. Едно невинно детенце да се докосне до механизмите на тези мелници и те се завъртат като въртележка и се получава чисто пшенично брашно.

 

Описание на приятния климат на хубавите места. Успокояващият душата климат е толкова приятно умерен, че и лете, и зиме се вкарват в града стада от агнета и ярета като подарък. И сред зима дори никой старец няма нужда да облича кюрк. И при осемте вида вятър климатът му е хубав и приятен.

 

Образът на къдрокосите и свежелики красавци. Всички привлекателни младежи от навършването на десет години и до двадесетте си години са красиви и хармонично приятни. Тяхната хубост и красота са такива, че луничките на всеки един са като символ на хашемитска луничка. По природа стават умни.

 

Цвят на лицето на възрастните и зрели хора. Всички вече възрастни зрели хора са с червендалести лица и румени чела. Които вече са напълно остарели и отживели и им е минало времето, чиито тела са на седемдесет и силата им би трябвало да е отишла, пак са годни при призив да се качат на кон и да въртят сабя, та дори ако ще да са и на сто и седемдесет години.

 

Възхвала на стройните и красиви като феи жени. Всички красавици — девойки и жени, стават твърде красиви и прелестни, хармонични и приятни. Думите им са умерени, зъбите им са прибрани, всеки косъм на дългите им коси е черен като нощ. Има жени, които са благочестиви както Рабийа Адаувийа.

 

Имена на известните войнствени мъже. Абу Челеби Байкуш-заде ага . . .

 

Имена на благочестиви жени. Пред всички са Гюлмише кадън, Гюлджемал буле, Рабише кадън, Зюлфикяр кадън, Уммихан кадън, Хунди кадън, Алиме кадън, Сафие кадън, Михримах буле.

 

Форма на облеклото на мъжете. Всички видни първенци се обличат с атлазени кафтани, дрехи от разноцветно

 

199

 

 

памучно платно и самурени кюркове, завиват на главите си разновидни украсени със злато дестари. Които са най-състоятелни, носят контоши от лондонско сукно и кафтани от драмско платно. Някои от младите смелчачи носят самурени калпаци.

 

Облеклото на благонравните обични дъщери. Всички госпожи и робините им обличат чохени фереджета. Богатите обличат шикарни халати от бархет, брокат и шнурове; на главата си завързват бели покриващи забрадки, прикриват лицата си с благочестиви покривала и така благонравно облечени се разхождат.

 

Имена на длъжните да се трудят за други роби. Повечето от робите носят имената Фейруз, Первиз, Искандер, Чакир, Кенан, Хамалли, Кадемли, Машкилур, Ферхад, Йарар, Сейфи, Тезгюлди, Шахин, Шеремет, Иван, Бали, Кейван, Сехраб, Пияле и Гьонюллю.

 

Имената на робините. Разбира се, и женските твари носят такива имена — Джарие, Самия, Дахия, Кябра, Сенария, Сария, Месербой, Селвибойли, Джанфеда, Мария, Хения, Шеххубан, Некяре, Шивекяр и други такива имена.

 

Имена на почтените първенци. Преди всичко митническият управител Джифуд Яхйя ага, Махмуд ага.

 

Свойственият особен диалект на агите. Повечето от хората му говорят думи на четири езика, но знаят чист и красноречив турски език. Знаят също гръцки и български. Особено много знаят еврейски език, защото денем и нощем работата им и печалбите им са свързани с евреите, сред които има много известни търговци.

 

Прослава на учените и изкусни лекари. Има няколко стотин съвършени вещи и изкусни лечители, всеки един от които е Хипократ, Сократ, Филикус и Галениус на нашето време. Но от всички най-напред е намиращият се близко до Рибния пазар Латиф Челеби.

 

Слово за хирурзите-възстановители на повреденото. В този цивилизован град има много изкусни и съвършено владеещи методите на Марс, хирурзи. Но най-голям специалист и съвършен в работата си е френкът Франкол от провинцията Алемория, [323] който наистина е съвършен хирург и добротворец.

 

200

 

 

Биографии на стари праведници аскети. Макар местните хора да изглеждат весело настроени, радостни и шегаджии, обичащи анекдотите и остротите, все пак сред тях има стотици хора, които пребивават в постоянен пост. Има благочестиви хора, които постоянствуват в молитвите нощно бдение, бодърствуване, призори и утринната молитва.

 

Възпяване на честитите избрани поети. Има няколкостотин поети — сол на съчиняващите и редещи думи хора, които са естествено интелигентни и благородни, мъдри и съвършено овладели изкуствата, безупречни събеседници. Сред тях Сенан Челеби...

 

Изкусни хора от даляните, които се удостоихме да посетим. Няколко дни бяхме сред тях, смесени със стегнати господа, пълни с хиляди изкуства като Джемшид. Но сред всички...

 

Удостоени да им се отнеме разума и превърнати в съкровище хора. В този град има много непълноумни, душевно успокоени стожери, знатни, благородни и упрекващи хора, които са в състояние на общуване с хората от отвъдния свят. Обаче пред всички стои един от бога умопомрачен, на име Дели Селим [324]. . .

 

Казаното от астролозите за щастливата звезда на града. Според сказанията на старите мъдреци щастлива звезда за този град е, когато планетата Юпитер се намира в съзвездието Риби. Така са написали. Затова в морето му има много и разновидни риби; населението му съобразно качествата на Юпитер [325] има склонност към покупко-продажбите, а по характер хората му са подвижни като течаща вода.

 

Изчисление на астролябическия земен пояс на града. Според казаното от астролябическата наука за географския климат на този град, топ се намира в 28-ия обикновен климат на кръглото земно кълбо, или в четвъртия реален климатичен пояс. Географската ширина на града е ... географската му дължина е. ... часа. ... градуса и ... .

 

Безславните манастири на поповете-монаси. Има всичко 12 гръко-православни, арменски и френкски черкви и манастири, а също така 20 еврейски равински домове, наричани синагоги — непременно ще ги стигне злото.

 

201

 

 

Богатство на зърнените му произведения. В равнините на запад и юг от този възхитителен град се добиват такива количества различни зърнени произведения, сякаш че земята им е като полетата на Хауран в Сирия. Отглеждат се седем различни вида пшеница, ориз, бакла, леща и боб.

 

Дарените му зеленчукови произведения. Измежду видовете зеленчукови растения постоянно — зиме и лете, се добиват салати, лук, праз, марули, чесън, зеле, репички, бяла ряпа, моркови и то в обилни количества. В долините се отглеждат овес, детелина, суданка или пък са ливади.

 

Описание на яденетата, сервирани на големците. През зимата всички първенци всяка вечер поред си устройват един на друг в някоя къща по едно голямо угощение за развлечение. Това не е специфично само за една област. Между хубавите благини се поднасят крехки агнешки кебапи, ароматно агнешко задушено, рибни ястия и превъзходни освежаващи компоти.

 

Създадените от твореца отбрани плодове. Лозята, овощните и плодоносните градини са подобни на градините на ангела Ридван, оживени и култивирани като райските градини. В тях стават стотици видове прочути сортове плодове. Но белите череши ...

 

Животворните и освежаващи душата разновидни напитки. Има много различни видове опияняващи забранени алкохолни напитки. Казват, че виното му, от което и капката е запретена, е много прочуто, но аз беднякът не съм го видял и не опитах представената ми чаша. Между улемите [326] са прочути само създаващите радост и разрешени от верозакона напитки и чашите с медовина.

 

Препитанията на занаятчийския му народ. Всеки еснаф си има свои прочути изделия, но болшинството от населението са отлични търговци, които с божието съизволение търгуват и печелят. Повечето от тях по море отиват в Египет, а търгуват също и с европейските страни. Част от жителите му са прислужници, друга част — учащи, трета — еснафи и четвърта — хора на молитвата.

 

Заслужаващи възхвала занаятчийски изделия. Всички изделия на жителите му са прочути. Обаче всички евреи

 

202

 

 

работят разнообразни пъстрооцветени солунски кечета и ти правят очарователни изделия — за показ в света. Четиридесетте хиляди еничари на Османовата династия се обличат със солунска синя и зелена водонепропускаща чоха. Изработва се чоха, подобна на лондонската. Работят се сини кърпи от коприна с червени ресни, които се наричат четиридесет калема. Различните пищимали и малки килимчета за Балканите, арабските страни и Крим се изпращат от Солун.

 

Преглед на частните райски лозя. Според списъците на агата-надзорник на пазара, на градския представител и на митничаря, в околностите на Солун има всичко 40 хиляди парцела лозя, които плащат налог върху дюнюм. Така казват, така го предавам. Във всички лозя имат къщи за отсядане като дворци. Получаването на гроздовата шира от лозята им съставлява цял сезон.

 

Посещавани градински места за развлечение. Най-напред пред Йеди-куле, след това Субаши, после Субаши при Новата порта От четирите страни на този град има места за разхождане.

 

Откриване на стари удивителни талисмани. Най-напред в джамията Касъм-паша е погребалният ковчег на светеца, по чието име се празнува Димитровден. На ония, които пожелаят да го открият, на всички непосредствено участвуващи мъже им изсъхват ръцете, извиват им се вратовете и си остават така.

 

Описание на просторните орни земи. Солун е средище на една плодородна област, в която и цените са ниски. Няма друга подобна област на земята, която в една година да дава седемдесет различни произведения. Това е рядко плододанна и търсена обработваема земя, с обилни плодове, благословено място, обрасли с плодни дръвчета равнини и низини.

 

Изясняване на пространството за пътуване до селата и градовете. Най-напред в западна посока на разстояние десет часа ход е град Йенидже Вардар. Пак в тази посока има обща граница с град Воден. Пак в западна посока на един преход разстояние се отива до граничния му Демирхисар. В северна посока има общ плет с град Бешик. Пак на север на един преход разстояние земите му се срещат със земите на град Лангаза. В същата

 

203

 

 

посока на един ден усилен ход са отдалечени градът Сидерокапса и попската нахия Айнароз. По-нататък в посоката към Мека по на един-два прехода са отдалечени градът Караферия, още по-на юг крепостта Серфидже, крепостта Аласония, [327] големият град Йени-шехир, [328] градът Тирнава, [329] градът Еремия, [330] крепостта Колоз, [331] крепостта Касандра, крепостта Велесин, [332] градът Чаталджа. [333] Всички тези градове ее намират на юг от Солун или пък в посоката към Мека по на един-два прехода и са благоустроени градове и паланки. А в източна посока на сто мили разстояние се е разляла вода — до устието на морския залив. Здраве да е.

 

Допълнителни подробности, прославящи града. Преди всичко народът на този град има много гостолюбиви и знатни богати първенци. Има повече от хиляда видни фамилии, почтени и великодушни хора, чиято трапеза непрекъснато е открита от стремежа им да правят ценни благодеяния...

 

Описание на планината Хуртадж — източник на реки. Тази планина е увенчана с високи върхове, издигнала се чак до небесата, та по най-високите ѝ върхове зиме и лете има сняг и ледени късове. Тази висока планина се намира западно [334] от Солун в посоката на северозападния вятър и понеже е близко — вижда се от Солун. Всички източници на животворна вода, които минават през Солун през прокарани под земята тръби от печена глина и се разпределят по всички джамии, бани и благотворителни постройки в града — идват от тази висока планина. По нея има много стотици малки езера, служещи за водоизточници. Поради силната зима в тези езера се образува лед, подобен на стъклени кристали. И по мартенската Нова година и през юли, раите от Хуртадж докарват с мулета този лед и сняг в Солун и ги продават. Някои първенци на Солун се изкачват с палатки, шатри, с натоварени коне с храни и напитки на тази планина Хуртадж, където отдъхват и се наслаждават един-два месеца и се освежават.

 

Обителта за поклонение на шейх Хуртадж. На тази висока планина в ъгъла на една градина, подобна на райските градини се намира едно обиталище на споменатия скъп покойник. Намиращата се там негова обител е обект на уважение и поклонение. И понеже тук се намира

 

204

 

 

килията на този през деня постещ, а вечер бодърствуващ светец-султан и планината се нарича Хуртадж. А на гръцки език ѝ казват Хуртаси. [335] Впрочем, и понастоящем в полите на тази планина се намира едно неверническо село, наричано Хуртаси, със сто къщи. Жителите на това село през лятото носят сняг на солунските първенци. След това пак се върнахме в града и описахме гробниците на светиите.

 

Описание на гробниците на хората за поклонение. Най-напред е тази, в която почива Хуртадж султан, на територията на джамията на неговото име. Святата биография на този скъп покойник има стотици хиляди варианти, които ние нямаме време да описваме тук. Една от тези служещи за пример биографии казва, че този скъп човек и всички негови бедняци били събрани през една петъчна нощ и когато съобразно казаното в кораническите стихове: „О, вие, които вярвате! Когато сте призовани на петъчна молитва, устремете се да споменавате аллаха и оставете продажбите" [336] и съобразно заповедта, съдържаща се в стиха: „Споменавайте аллаха с многократни упоменавания" [337] всички бедняци провеждали упоменаването на всевишния, изведнъж по волята на всевишния бог над блажената глава на този скъп човек посред нощ изгряла светлина като божествена корона. И в Солун, който тънел в нощния мрак, станало ясно като ден. Всички любещи и стремящи се към бога, като видели светлата като слънце корона на скъпия човек през нощта, възкликнали на персийски език: „Хуртадж" [338], т. е. обладател на слънчева корона. По тази причина му останало прозвището Хуртадж.

 

Когато солунските евреи и неверници видели това чудо, че посреднощ над блажената глава на този скъп човек се явява светлина, още в същата нощ седемстотин души от християните и само седемдесет души от евреите се удостоили да повярват в исляма. Споменатият скъп човек — след това божествено проявление и благословение, завзел от ръцете на неверниците сегашната джамия, тогава още манастир, превърнал го в джамия и сега е погребан в джамията — божията милост да бъде над него.

 

В дъното на обителта Канлъ-бургаз, под покрито с олово кубе, в една направена от кипарисово дърво усипалница,

 

205

 

 

е гробницата на Муса баба, при която има няколко бедняци-дервиши. Обителта от вътрешната страна на Ялъ-капу представлява изпълнена със светлина гробница на починалия за вярата Мейдан баба султан, понастоящем поклонно място на великодушни хора. Гробницата на Али баба е едно гнездо, близко до рибния пазар. ... Има още много такива гробници-обители, но тези са,, в които сме се покланяли до земя и сме търсили подкрепата на духовниците им.

 

След това се простихме с всички любими приятели и вървяхме четири часа на запад, като пресякохме реката Вардар по един дървен мост. Тази голяма река извира на запад, в Албания от планината при Калканделен, [339] минава през долината на крепостта Качаник, минава през средата на град Скопие, през Къопрюлю [340] и достига до Овче поле. След като пресече това място, близко до град Солун в местността ... се влива в Бяло море. По-нататък вървяхме 6 часа пак в западна посока през полето, преминахме много оживени села. В движението си преминахме реката Сюкюдли. Тази малка речица извира от планините при Йенидже Вардар и близко до град Солун се влива в Бяло море. После за 10 часа минахме пак много села.

 

Описание на Върбе-поле, т. е. на крепостта Йенидже Вардар [341]

 

Две крепости са. Едната е Текюр-бунаръ. Там се намирал един от пограничните управители в града, чиято крепост и досега стои и е станала град. Наричат я крепостта Вребина, поради което в султанските регистри полето около крепостта Иенидже Вардар се нарича Вребина. Нейни строители били двама братя, синове на Филикос, един от гръцките крале, които построили две крепости: едната на крал Текюр, а другата пък построил крал Вребина [342]. Те преминавали по наследство у много крале един след друг, докато най-сетне през 764 година [343] били завладяни от Гази Евренос бей, един от военачалниците на Гази Худавендигяр и станали резиденция на военачалниците. Понеже крепостта била разрушена на много места, веднъж пак гръко-прославните неверници се полакомили за нея и я обсадили.

 

206

 

 

Сега тя е в Румелийския еялет, в територията на Солунския санджак, една почтена каза със степен 300 акчета. В околията ѝ има . . . села, управител ѝ е . . . При описването в казата са отбелязани 300 ханета, които плащат авариз и данъци за разквартируване на армията. Има местен спахийски представител, еничарски сердарин, надзорник на пазара, митничар и градски представител.

 

Описание на земята на град Йенидже. Този град е разположен на едно осеяно с хълмове и долове широко място между споменатите две крепости. Той има 17 махали. Първо — махалата ... Тези са прочутите махали, Има всичко 1500 покрити с керемиди едноетажни и двуетажни къщи с лозя и градини, разположени далече една от друга. Това са каменно-хоросанени къщи, във всяка от които има животворна вода. Има 17 джамии, строени от санджакски управители или първенци. От всички най-благоустроена, уредена, обзаведена, разкрасена и посещавана от много хора е джамията Искендер бей, Тя се намира сред чаршията и е стар молитвен дом с покрит с олово купол. Над водещата към посоката за Мека врата е написана следната хронограма:

 

Даде ѝ живот Искандер, потомък на Гази Евренос.

Благ дом за възвишения му прадед, полезен за всички.

Отплата на оня свят да му бъде нежно-синия рай, тъй както

се появи хронограмата му: „Възнагради се с вечен дом".

Година. . . .

 

 

По-нататък са джамията Бадрали — изкусно направен приятен божи дом, и джамията Иса бей, чийто строител наистина е бил изкусен архитект и съобразно инженерната наука е построил една привлекателна джамия, та които я видят, все я харесват. Джамията Реджеб Челеби е също построена в старо време, пресветла джамия. При гробницата на шейх Иляхи е джамията Ахмед бей. Освен тези описани 5 джамии има всичко още 12 махленски параклиси. От всички тях параклисът на Гази Евренос и параклисът на шейх Иляхи са прочути.

 

Има само едно медресе за учени. И то също било уредено и покрито с оловни куполи от Гази Евренос бей, та е станало дом за усвояване на науките. Колкото и тъп и с умствените способности на саалабитите [344] да е човек,

 

207

 

 

щом влезе в този дом за преподаване и рече „в името на аллаха", непременно става способен в течение на една година да може да изучи коментариите към свещената книга. Прочее, тук е и гробницата на светия шейх Иляхи. Всички учащи и преподаватели са постоянно тук, като на учащите се дават от страна на вакъфа пари за прехрана и за свещи. Има всичко седем училища за обучаване на децата на азбуката. Най-напред са училището Юрекли Али бей, училището Реджеб Челеби бей, училището Иса бей. Това са прочутите училища.

 

Има всичко ... текета на мъдри водачи на секти и обители на божиите роби дервишите. Сред тях текето шейх Иляхи .... и текето ... са оживени дервишки обители. Има всичко три страноприемни дома с прехранване на сиромасите. Това са благотворителната страноприемница при медресето на шейх Иляхи и тази при гробницата на Гази Евренос, в които на беден и богат, на знатен и прост, постоянно се оказва милост, като денем и нощем на всички се дава храна от грамадните Кейкавусови кухни.

 

Има всичко 740 дюкяна в чаршията, на пазара и безистен. Всички ценни стоки се намират тук на безценица. А има и един здрав безистен, каменно-хоросанена постройка с шест покрити с олово редки кубета и с четири железни врати. Такава бележита постройка в споменатите тук други градове няма.

 

Има всичко 3 приятни бани, от които най-много заслужава възхвала заради водата, въздуха, постелките и прислугата си банята на Гази Евренос бей. Намиращата се в чаршията баня Ахмед бей е много приятна и привлекателна къпалия. Банята при гробницата на шейх Иляхи е малка баня, но по божията повеля човек от каквато и болест да е налегнат, ако в продължение на 40 дни постоянствува да се топи в тази баня, то по волята на животвореца намира изцеление. По времето на скъпия покойник от влизащите в тази баня въобще не се е вземало нито едно акче, а в огнището ѝ по начало не се палел огън. И макар да е било така, човек от топлина не можел да престои в тази баня повече от един час. Но с течение на времето тази баня трябвало да бъде ремонтирана и поправена.

 

Когато мютевелията п поправял огнището, той пробил едната му стена. А когато тя се срутила, се видяло,

 

208

 

 

че в огнището под котела на банята стояли седем камъка. От тези горещи камъни се издигал високо и превисок огън, който възварявал водата. Тези камъни били огнени камъни от оградата на пресветлата гробница на светия Исус — мир нему, в Йерусалим. В единия ъгъл имало също и едно желязно кандило, напълнено с масло, кандилото светело с един изкусно направен блестящ фитил. Когато погледите на хората леко докоснали кандилото, като че го улучил безплодния вятър: и то загаснало, и огънят на тези седем камъка стихнал. Тази пълна с божествена сила баня станала като ледница, та и до ден днешен минералната вода при гробницата се затопля с огън. И все пак по божия воля, ако влезе в нея болен човек, намира изцеление. Дори един от момците на този бедняк, на име Кязим, който беше в много обезпокояващо състояние, ходи в тази баня и оздравя." „А имаме общо 70 домашни бани" — казаха първенците и големците, хвалейки се.

 

Има всичко девет хана за припечелващите. Има един кервансарай за посрещане на минаващите. Той също е благотворително дело на Гази Евренос бей. Денем и нощем в него отсядат по 500—600 конници. На всяко огнище се дава по една бакърена синия храна, на всеки човек по един хляб и по една лоена свещ с по един свещник, а на главата на всеки кон се окачва по една торба зоб. Всички пристигащи и заминаващи се нахранват по този начин, а също и онези, които пак са огладнели. Всеки човек прочита за духа на творителя на това благодеяние по една молитва, с която обрадва душата му. Наистина, това е голямо благодеяние.

 

Има общо 20 чешми с питейна вода. Специално пред намиращите се в чаршията ханища има една чешма с четири корита с кристално бистра освежаваща душата вода. От всеки неин чучур тече вода като от ръкав. Като изтече оттам, тя отива надолу в чаршията на кожарите. Извънредно вкусна и полезна вода е. Над тази текуща чешма благотворителят е съградил висока сграда, при която се събират всички пътници и хора от далечни страни, виждат се и се запознават. Това е превъзходен ..амък, сборище на знаещи хора. Водата на всички текущи чешми идва от летовището Гази [Евренос], обаче все пак като за този град водата е малко. С течение на

 

209

 

 

времето водопроводите са се разпукали. Всичко на 4 места има благотворително направени чешми.

 

От всички неща на града най-прославено е, че препитанието и печалбите на жителите му идват от това, че от чемширени корени, от корени на черна драка, от сливови и брястови дървета правят най-различни изкусно изработени лъжици, чаши, зарове. Лъжиците на този град се купуват като подарък за всички области. Правят се лули, прочути почти колкото брусенските имамски лули. А енидженският тютюн, едър колкото ушите на агне е прочут и в Европейска Турция, и в Персия. Те събират на едно място една ока от него, от сирийския ики-баш.. (двуглав) и сложат по средата им йомирски тютюн, завържат всичко това в пакет и той може да се носи като подарък за първенците на всеки сялет. Аз, бедният, в живота си не съм пушил тютюн, но се наслаждавах на аромата на мускус и амбра на този енидженски тютюн — до такава степен този тютюн придобива аромата на мускус и амбра.

 

Някои допълнителни подробности за града. Многото хиляди домовити хора, първенци и големци, обличат разнообразни чохени дрехи, навивайки около главата си като ореол мохамеданския дестар, блестящ с хиляд златни монети. Намиращите се в него заможни хора — търговци и занаятчии — носят чохени контоши и чохени калцуни. Има вече накървени бойци и голобради момци, които носят калпаци от чоха, самур или златка, калцуни с копчета, свободно спуснати ръкави, понесли на пояса боеприпаси, затъкнали нож и къса сабя и така се разхождат, прилични на румелийски завоеватели. Що се касае до езиковите им термини, те са близки до румелийските диалекти. Казват: „вармасък", „гелмесък" [345] и други подобни: „гьорумасък, ве шойле итмасък, ве бьойле итмасък" [346] и много, много често употребяват такива думи.

 

Всички жени също обличат чохени фереджета, предпазват теметата си с бели забрадки, закриват си лицето с редки тъкани воали и благовъзпитано се разхождат.

 

Понеже през лятото климатът му става тежък, жителите му от месец юли до края на горещите дни излизат на летовището.

 

210

 

 

Възхвала на летовището на планината Йенидже Вардар. На северозапад от този град средно на половин ден път далеч има едно чудесно летовище за посещаване. Освен жителите на Енидже Вардар през месец юли на това летовище изкачват с багажите си и жителите на много съседни градово и села и в продължение на 5-6 месеца набират свежест. Още във времето на Гази Евренос тук били построени джамии, дюкяни, ханове, параклиси и една баня. Сега това голямо летовище .. вакъфа на Гази Евренос. Със свещен султански ферман, в който се казва „до края на вековете да се плащат десятък и данък върху овцете", то е причислено към вакъфите на Гази Евренос бей. Всички доходи и приходи се събират от страна на мютевелията му, като от тях той дава определените заплати и издръжка за благотворителната страноприемница, текето, банята и медресето долу в града. Въздухът и водата са извънредно приятни, на много места има извори — източници на живот, чиято вода с много подземни тръби от печена глина е отведена в градските благотворителни заведения. Това летовище се украсява от най-разновидни дървета, като бор, хвойна, чемшир, планински кипариси и елхи.

 

След като се разхождахме там седем дни, слязохме пак долу в града. Оттам вървяхме в посоката към Мека 10 часа по пътя за Караферия [347]. Сред едно голямо поле се разкри

 

Езерото Вардар Иениджеси

 

Тази голяма водна площ е разположена вляво от посоката от град Енидже Вардар към Мека. Обиколката му има 11 мили, а дълбочината му е 5—6 разтега. Крайбрежието и околността му са заети от тръстики, камъши и оживени села. Няма, както при другите езера, стотици видове риби, но има патици, гъски и други дивечи и птици, които се бият много от ловците. Местните жители казват, а аз предавам, че на всеки 20—30 години веднаж в това езеро не оставала нито една капка вода и го се разоравало, а по богатите му ливади се пущали на паша коне. Един ден, по волята на всевишния, пак от всички страни започвала да се показва вода, заливала засятите земделски култури, дори приидвали безкрайно много риби и вътрешността на езерото се препълвала

 

211

 

 

с риба. Обаче по времето, когато аз, бедният, го видях, то си беше езеро пълно от бряг до бряг. Приходите от това езеро също са на Гази Евренос, но отделно с дават под аренда. Изтичащата от това езеро речица те че между реката Вардар и река Сюкюдлий и близко д Солун се влива в Бяло море.

 

 

Описание на гробниците за посещаване в Йенидже Вардар

 

Има няколко града, които съдържат в името си думата Иенидже. Най-напред е Загра-и Йениджеси [348], и. Обаче град Йенидже Вардар е най-оживен и най-украсен от всички със стари първосвещенически гробници с молитвите в които най-сигурно биват чути.

 

Най-лична е тази на главното око на безстрашните завоеватели и удостоеният с честта на ратник за божието дело, т. е. гробницата на Гази Евренос бей. Той е погребан в този град в една каменно-хоросанена сграда, украсена с покрит с олово купол. Вътрешността под този купол е на два етажа — гробница на завоеватели. На долния, до който се стига по каменна стълба от три стъпала, в подземието в един продълговат мраморен сандък лежи святото тяло на обичания Гази Евренос. На етажа намиращ се над това подземие пак под същия купол, има още един мраморен ковчег. На камъните, които се намират по краищата към главата и към краката му, им; следния надпис... На края е датата му — че бил написан през 820 година [349]. Всъщност неговото свято тяло е погребано в мраморния ковчег, който е на долния етаж. В никоя област досега аз не съм виждал просветлена гробница от този тип. Що се касае до високия ѝ купол той околовръст е украсен с тесни прозоречни процепи та е изпълнен със светлина купол като на двореца Арим [350]. Всеки сухопътен или морски пътешественик е оставил следа на стената с някакъв особено краснописно написан надпис. Божията милост да бъде над него че бидейки един от военачалниците на Гази султан [351] ... хан е завладял 760 града, крепости и паланки. Нека раят на възвишените да му бъде вечно жилище.

 

Във външния двор е гробницата на Ики-юрекли (двусърцатият) Али бей, а близко до него — на Гази Иса бей.

 

212

 

 

Тези двама лъвове-завоеватели били потомци на Гази Евренос бей. Те също се втурнали със сабя към някои румелийски области и ги завладели. Тези двама братя са погребани отвън, наред с баща им, но над тях няма куполи, а са положени в една сиромашка килия, покрита с керемиди.

 

Пак в града, на едно високо място в параклиса Ахмед бей е гробницата на великия говорител на истините и съветник на божиите твари, преславния човек и средоточие на съвършенството, мъдрец сред ценителите на изкуствата и старейшина на интересуващите се хора, извор на тайни и опора на праведниците, тълкувател на божествените тайни и ратник на необятното просветление, средоточие на средоточията на мъдростта светия шейх Иляхи — нека бог направи свята скъпата му пръст. Сложилият глава там скъп покойник бил роден в прославения град Симав близко до Кютахия на територията на Анадола. Той възприел от съвършените люде на Балх, Бухара и Самарканд системата на бедността и като един от последователите на сектата на Руми [352] установил молитвеното си килимче пак в Симав. Той скоро станал наставник на двеста хиляди последователи (мюриди). Дори погребаният в Цариград пречист Емир Бухари бил между бедняците негови последователи. Той усъвършенствувал науките. Като Емир Бухари, той се сдобил с много хиляди ученици, за което има множество биографски разкази. Той бил удостоен с почетни разговори със ... султан. В края на краищата, подчинен на заповедта на светия текст „върни се при господаря си" през 820 година [353] той починал и е погребан в този град, в една каменна постройка, под един изпълнен със светлина и покрит с олово купол. При тази гробница има медресе, теке и дом за изучаване на свещените предания. Това е и знатна, и плебейска гробница.

 

До нея е погребан също и благотворителят Ахмед бей, а също Мурад баба, шейх Фадлуллах ефенди. В закриляния заради молитвите двор на тази гробница е погребан също и превеликодушният Султан Язъджи Челеби, т. е. авторът на книгата Мухаммедийе [354] — Мехмед Челеби, син на Язъджи-заде Мехмед ефенди. Божията милост да бъде над всички тях. Има още стотици гробници за посещение, обаче тези са гробниците, в които аз,

 

213

 

 

беднякът, съм свеждал лице до земята — нека нравственото им величие да пребъде и да се проявява.

 

Поради духовната закрила на тези починали първосвещенници жените на този град са извънредно целомъдрени и добродетелни. Те са като Рабийа Адаувийа, и излизат на чаршията и на пазара. Сред целия му народ има добродетелни хора от правоверните секти — кротки,  търпеливи и благонравни — нека божията справедливост бъде въздадена на всички.

 

След като се сбогувахме с всички любезни приятели в този град, на следния ден се вдигнахме и в западна посока преминахме село Ескеджий [355], село Кадъ [356], село Хисар-бей [357], село Боговница [358], и село Сенделлий [359]. Това село е в територията на казата Воден. Близо до тази махала по дървен мост минахме реката... Тази река извира от езерата при град Остров. Тя събира водата на Воденската планина и се влива в реката Вардар, а заедно с нея се втича в Бяло море. Оттам вървяхме 6 часа.

 

Описание на дома на водата, т. е. на крепостта Воден

 

На латински език [360] Водена ще рече „вода". Понеже в него има извънредно много вода, латинското племе казва на този град Воден. Негов строител бил един от сръбските крале. През . . . година бил завоюван от Гази Евренос, който с могъща ръка го окупирал и го отнел от ръцете на гърци, сърби, българи и латинци. Той е каза със степен 150 акчета в територията на Солунския санджак. В околията му има ... села. Има местен [спахийски] представител, еничарски сердарин, стопанин на зиамета му е Чанакчи-заде ага, градски старейшина и субашия. Няма диздар на крепостта и крепостен еничарски гарнизон, но има много първенци и големци. Крепостта му е върху една стръмна скала, наравно с върха ѝ. Тя била една здрава и мъчнопревземаема крепост. След завладяването ѝ била срутена, но все още тук-там личат кулите ѝ.

 

Градът също е при тази скала, в едно широко поле с лозя, градини и безчетни извори, от които изтича животворна вода. Има всичко 12 махали, от които девет мюсюлмански, а останалите три са невернически. Прекрасен град е, в който по начало няма евреи. Гръко-православните

 

214

 

 

хора са много, поради което евреите не се установяват тук. В ръцете на гръко-православните има свещен султански указ, според който евреи не може да се заселват в града — избиват ги.

 

Удивителности и бележити места за обхождане. В ръцете на мюсюлманите също има свещен султански декрет. Според него, когато Мохамедовите последователи извършват молитвата си на празника на жертвоприношението и щом я свършат и излязат от джамията, ако в този ден на празника и молитвата някой неверник излезе извън вратата си, веднага го убиват. Впрочем, понастоящем, без да му дадат време и да му оказват пощада, обрязват половия му орган и го правят мюсюлманин. Това е едно голямо зрелище. Веднаж, когато Мохамедовата община си правела молитвата по повод на празника на жертвоприношението, всички неверници се дигнали, нападнали мохамеданите в джамията и избили много от тях. Слава богу, поради благословията, получена при празничната молитва, Мохамедовата община излязла победителка и прекарала под острието на меча много хиляди неверници. След това те взели свещения декрет от тогавашния властелин Гази Мурад хан I. Поради това понастоящем в деня на празника неверниците не могат да излизат извън портите си.

 

А някои синове на маговете и красиви девойки, разгърдени и лишени от уважение към бащите и майките си, излизат от портите си, за да станат мюсюлмани. И понеже веднага биват залавяни, всяка година по този начин 5—10 души стават мюсюлмани.

 

Обаче жителите оказват голяма възхвала и възвеличаване и обсипват с грижи станалите по този начин мюсюлмани момци, обличат ги с разнообразни почетни халати и с почетни шествия и музика обхождат града, при което непременно получават подаръци и милости от домовитите хора. След това на третия ден на свещения празник, след тържествените шествия биват обрязани по предписанията на пророка в дома на шейх юл-исляма, биват просветлени и този блестящ човек им става патрон. Това е един чудесен и приятен обичай.

 

В града има всичко 1060 открай докрай покрити с рубинено-червени керемиди къщи, оживени и украсени едноетажни и двуетажни каменно-хоросанени постройки с широки градини и лозя. Във всяка къща тече изобилна

 

215

 

 

изворна вода, сякаш за да върти воденица. Тя се разделя и разпределя по разни фонтани, басейни и водоскоци, след което се стича надолу към кожарските работилници.

 

На края на долния град от забилата връх в небесата скала, от височина колкото три минарета на джамия Сюлеймание водата се мята надолу, образувайки едно също достойно за посещение и обхождане място. От шума на всички течащи водопади на човека му гръмват ушите. Всички води после текат и се вливат в реката Вардар.

 

Има всичко. . . джамии за отдадените на молитва роби. Най-напред е джамията на султан . . хан, един молптвен дом от стар тип. След това е джамията на Хюрев ефенди, над чиято врата с релефно издълбани букви е поставена следната хронограма:

 

Кадията Хюсрез ефенди направи сградата —

какво приятно място за боящите се от аллаха.

Оценявайки я по заслуга — красива стана.

Изрекоха хронограмата: „Това е свещен дом".

Година 1010 [361].

 

 

Съществуват още: джамията на Нуреддин ефенд Новата джамия, джамията Хасан ага, джамията в Те.. махале, джамията на отсрещния скат, джамията в махалата Бине и джамията на Зафер ага. Освен тях има 1.. махаленски параклиса. Обаче в града по начало няма покрити с олово постройки. Всички благоустроени благотворителни сгради са покрити с керемиди. Има едно медресе за софти и всичко 4 облагородяващи и даващи разум начални училища. Освен това има и обители за дервиши, които са дали името на известната Теке-махале.

 

Има една успокояваща душата баня за къпане, чиято вода е изобилна. Има в добавка десет големи и малки ханища за гостуващи, като всички са покрити с керемиди. Но още открай време си няма безистен. Има общо 300 занаятчийски дюкяна. Има само една гостилница, която се оказва милостиня на всеки — беден или богат, просек или големец, християнин или езичник. Неин благодетелен строител е покойният Хюсрев ефенди. Наистина това е чудесен голям вакъф.

 

В цялост има 70 мелници за брашно, като водните мелници са извънредно много. Във всички къщи има още стотици, малки водни мелници. Прочее, във всеки дом има прокарани по една-две вади. Всичките градски обществени

 

216

 

 

пътища са застлани с едри камъни, по които тече блестяща чиста вода, така че цялата вътрешност на града е с чиста каменна настилка и няма никакъв помен от изгарящата знойна земя. Вътре в града общо на три места има водоскоци от върховете на скалите, високи колкото три минарета. На тези места също има мелници, лозя и градини. С една дума, този възхитителен град е подобен на райските градини на Дамаск в арабските страни; климатът му е приятен като на град Караман Ергелеси близо до град Коня. В него има извънредно много красиви момци и девойки. Гръко-православните девойки и булки, наричани кераци, стават красиви като гурии. И една от удивителностите му е, че дори някои от големците и първенците се влюбват в тях и вземат чрез законен брак жени-невернички.

 

Това са извънредно гостоприемни към чужденците мъже и жени. Те имат седем черкви. В тях има също избрани прелестни щерки, останали девици, твърдейки, че са се посветили на техния водач Исус. Всяка от тях е красива като слънце. Има също и красиви като феи маговски синове момци-монаси, всеки един от които има хубостта на планински козел, очи на антилопа и сладка реч — чудесни недозрели идолопоклонци. Когато един такъв с фигура на фея и с красиво лице младеж идолопоклонски син се покланяше на идолите си в манастирчетата, на ум ми дойдоха следните стихове:

 

Красавица като свежа рисунка денем и нощем се устремява в молитвите ми.

Това каква вяра е? Аллах, аллах и към красавицата е потребен поклон.

 

 

Жителите на града имат специфичен диалект и термини, като вмъкват най-много гръцки думи. Например, при всякакъв разговор те повтарят думите „вармешек, гелмешек, алмешек, ийемешек", [362] та наистина много често употребяват думи със сричката „шек".

 

Понеже жителите му са хора на насладата, склонни са към пътувания и пътешествия. Всеки ден се развличат и забавляват на някое излетно място. Общо на 40 места има заведения за развличане, украсявани от много стотици клонести дървета, забили върхове в небесата. Под закрилата на сенчести чинари, тополи, плачущи върби,

 

217

 

 

брястове, мускусни и други дървета, слънчевите лъчи не могат да достигнат земята, която е потънала в нежна като кадифе зеленина. Тук-там по бреговете на течащите поточета са разположени красиви скамейки и меки дивани, кухни и скари за въртене на кебапи, а в потоците си тече водата. Под сянката на всяко грамадно дърво млади юнаци са завързали люлки и се люлеят, заловили любимите си за коланите. Сред тази освежителна зеленина денем и нощем има големи компании; всеки води задушевен разговор с връстниците си. А на разни страни копнеещи един за друг млади влюбени хора се прегръщат в игри. Прочее тази разпръскваща веселие долина е в града.

 

По-нататък е излетното място Папас-касри (Поповият замък), което също е в града, а под него се вижда цялото поле Караферия и цялото поле на Вардара. Това е чудесно излетно място, с обгръщаща света панорама като че ли [гледаш] от райска скамейка.

 

Излетното място Новата чешма е също сред грамадни дървета ,една райска розова градина с обилна животворна вода. Благодетелят строител на една от вилите, Али бей, е още жив; всеки петък вечерта той дава големи гощения, на които се водят задушевни разговори. Люлчената вила (Саланджаклъ кьошк) има стотици клонести чинари с люлки. Градинската вила е място, където повече се събират гръко-православните неверници, тропат си хората, живеят и се веселят. Излетното място Хейсам ефенди чешмеси е също потънало в градини място за увеселение. Освен изредените тук излетни места има още много други желани места, но аз беднякът хвърлих око само върху тези.

 

Сред нещата, с които се слави този град, е пивката вода, лозниците и дърветата в лозята и градините му, които украсяват света. Гроздето и плодовете са прочути. Прославени са кюрковете от черни ярешки кожи.

 

Посещавани гробници в град Воден. Най-напред е тази на видният сред съвършените хора Увейс ефенди — да бъде свята пръстта му. Гробницата на Байкуш баба. Казват, че този Байкуш баба всъщност не излизал от килията си и местните първенци му идвали на крака, за да се удостоят с благоволението му — да му окаже бог

 

218

 

 

милостта си. Гробницата на Кадън-ана, която била жена-отшелник, денем постеща, а нощем бодърствуваща жена от типа на Рабийа Адаувийа, една забулена жена...

 

След като обходихме и разгледахме този град, простихме се с всички искрени приятели и после два часа вървяхме по нанадолнището в посока към Мека. Вървяхме 7 часа и минахме дъното на летовището Авосдос [363], село Покровник [364] — неверническо село, което е от Воденската каза. След това е село Копна [365] — неверническо село от казата Караферия. После минахме реката Авосдос [366]. Тази малка река идва от планините Авосдос, прибира в едно извиращата от Воден вода и се влива в реката Вардар. След това вървяхме още един час.

 

Описание на паланката Авосдос

 

Тя е съдебно наместничество в околията на казата Караферия, в територията на Солунския санджак. Разположена е сред летовището Авосдос. Има 1000 къщи, пазарска чаршия. Една оживена паланка е, осеяна с цветни градини, лозя и овощни градини. Тя е неверническа паланка, но водата, въздухът, постройките, момците и девойките ѝ са извънредно приятни. Понеже е вакъф на Гази Евренос, неин управител е мютевелията. Раите ѝ са много заможни гръцки неверници. След това минахме село Дели Мано [367], село Хорапан [368], село Ягориница [369], село Туркохор [370], село Кравата [371] — през тези оживени села вървяхме 8 часа в посоката към Мека.

 

Описание на долината Ая кария, т. е. на крепостта Караферия

 

Неин строител била дъщерята на гръцкия феодал крал Шаркидже на име Анаферия — строеж на една кралска дъщеря е. След това през 774 година [372] по времето на султан Мурад II (!) за главнокомандуващ срещу тази крепост бил назначен Гази Евренос бей. Заедно с него във войсковия авангард били завоевателите Караджа, Кара Коджа, Кара Едже, Кара Мурсал и Кара Фере. Когато стигнали до секторите на крепостта, завоевателят Кара Фере веднага се изкачил заедно с ратниците

 

219

 

 

си по въжена стълба върху всички принадлежащи към крепостта съоръжения. След като била завладяна, крепостта била наименувана на името на този завоевател, та ѝ казват Караферия.

 

След завладяването ѝ нейното управление биле поверено на Кара Фере Коджа, който я благоустроил. Сега тя е почтена каза със степен 300 акчета в територията на Солунския санджак в еялета Румелия. В нейната околия има. . . оживени села. Неин шейх юл-ислям е Бекир ефенди, надзорник на благородниците е Ресул ефенди. Има много учени и праведни хора. Има местен спахийски представител, еничарски сердарин, ага-надзорник на пазара, градски старейшина, митничар, доверен събирач на чараджа и градски субашия. Абсолютен управител е . . . Поради това, че след завладяването крепостта била разрушена, тя няма диздар и крепостен гарнизон, но има много големци и първенци. Крепостта в старо време била много мъчно превземаема. И понастоящем в местността, наричана Су-капусу (Водната порта) има една яка постройка, голяма кула, висока колкото две минарета. От две страни на тази крепост има дълбоки ями и пропасти като адски бездни и осеяни с долове и хълмове места.

 

Градът също е разположен върху една осеяна с долове и могили широка площ. В него има всичко 4000 покрити с керемиди къщи, с лозя и градини. Във всеки дом има течаща вода. Това са красиви едноетажни и двуетажни къщи, изградени от камък и хоросан оживени домове. От всички дворецът на Бекир ефенди, дворецът на Мустафа ага и .... са най-прочути жилища. Има всичко 16 мюсюлмански махали. Най-напред е. . . махала. Прочути са тези. Всичко 15 махали са гърци, сърби, българи, латинци; има общо две общини евреи и то болшинството са караимски евреи.

 

Има всичко 16 михраба на джамии на предишните султани. Пред всички са джамията на Гази Мурад хан I вътре в чаршията, джамията на Муса Челеби, син на [Баязид] хан Светкавицата и джамията Фаранджи. Те били преустроени от църкви в джамии. Мюфтийската джамия, джамията на Махмуд ефенди, джамията Емир челеби. Над вратата на джамията на Синан бей има следната хронограма:

 

220

 

 

Аллах подсказа нам хронограмата ѝ;

„Старай се за бога, ще ти се отплати доброто."

Година...

 

 

Тази красива джамия има едно превъзходно оловно кубе. В нейния двор има един сътворен от бога чинар, когото ако пет души си подадат ръце, ще могат да обгърнат. Прилича на чинара при вилата Лонджа на брега на рова на крепоста Истан-кьой [373] в Бяло море — такова грамадно дърво е.

 

Има всичко 9 махаленски параклиса. Най-напред е . . . Има 3 медресета за учени. От всички. . . Има общо 10 начални училища за обучаване на децата на азбуката. Най-напред е. . . Има пет обители-текета за обединените и споменаващи бога дервиши. Има пет двойни бани [374] за успокояване на душата. Двуделната баня е на Тузчи Синан (Синан соларят). Банята Табахане е радваща. Банята на Хазър бей е с приятен въздух и сграда. Банята Чашнегир е малка, обаче е много изкусно направена и украсена баня. А има и общо 70 бани по домовете.

 

Има три гостилници за благотворително хранене на бедняците. Това са благотворителните учреждения на Чашнегир бей, на Синан бей и на Мехмед бей, които по-постоянно оказват милостиня. Има всичко 600 дюкяна. Ама един безистен с шест купола и с желязна врата, който е вакъф на Челеби Синан бей. В него се продават хавлиени кърпи за изтриване при баня. Има всичко 15 малки и големи ханища за търговци, в които се намират всички стоки. Най-напред е ханът. . . Вътре в града има всичко 300 разновидни водни мелници. Водите им текат от една в друга. Това са водни мелници, подобни на които няма в никоя друга страна.

 

Възхвала на летовището на Караферия. Югоизточно от този град се издига висока планина. Хиляди хора заедно с багажите си се изкачват на това летовище и си отдъхват в продължение на 6 месеца. От града се стига дотам за пълни 3 часа. Това е превъзходна обрасла с трева планина, летовище с хиляди извори на животворна вода. Всъщност всички води на този град извират в това летовище от една скала до селото, наричано Сегер-кьой (Секиз-кьой) [375]. Това е голямо и приятно място за развлечение. Като се спуснат оттам, водите се разпределят

 

221

 

 

и разпръскват по всички благотворителни учреждения в града. Дори минаващите под забележителния мост на Синан бей води са от тях. На този забележителен мост има една издялана върху мрамор хронограма, чието последно полустишие гласи:

 

Наистина красив мост е станал, висок и здрав.

Година 994 [376].

 

 

Този за показ построен мост си има предшествуващ го строеж. Вероятно е бил направен от сърбите с един свод от едната скала до другата и с една опора, което дава да се види, че бил царски строеж. Изглежда малък, но е голям колкото моста при Мостар във вилаета Херцеговина, а и прилича на онзи мост. Има свод висок около 40 разтега, който напомня за небесната дъга. Това е изкусно направен мост, който трябва да се посети.

 

Поради това, че водата и въздухът на града са много приятни, момците и девойките му са извънредно симпатични. Дори когато гръко-православните красавци се разхождат със самурени калпаци, онези любещи бога, които ги видят, се молят и казват: „Аллах, на този момък трябва да се покаже правата вяра". Те също чуват молитвите, но още по-грациозно се разхождат. Има много кокетни момци.

 

Описание на един стар добродетелен обичай. Вътре в града също има една стара традиция, която е отражение на онази в град Воден. Град Караферия бил завладян, когато течал обезславеният празник на неверниците, т. е. били празниците на червените яйца, поради което сега на този ден всички неверници, облечени и натъкмени, не могат да излизат извън проклетите си домове. В същото време, през тези дни на червените яйца всички мюсюлмански жители, облечени и пременени като за най-голям празник, като за празника на жертвоприношението, всички ратници за вярата и завоеватели, окичени с военно снаряжение, до вечерта на този ден стрелят с пушки и топове. С виковете „Аллах, аллах" те извикват Мохамедовите последователи, образуват шествия и се разхождат и търсят излезли от домовете си неверници, маговски синове и невернишки дъщери. Ако чак до късна вечер намерят навън някой неверник, веднага му отрязват излишното месце от върха на члена и го удостояват

 

222

 

 

с правата вяра. Качват го на един украсен със скъпи неща кон и с шествието обхождат всички първенци на града заедно с новия мюсюлманин, като го възвеличават. Непременно всяка година хващат по този начин няколко неверници и ги правят мюсюлмани. Чудесна традиция е.

 

Всеки големец, първенец, големи и малки дават по нещо за удостоения с правата вяра, така че този мюсюлманин става богат и заможен, става стопанин със сигурни доходи. Такъв особен обичай в другите страни няма. Той е специално само във Воден и в този град Караферия. Обаче жителите на Караферия ми казаха: „Всяка година не можеме да го правиме; отвреме-навреме го правим", докато жителите на Воден непременно при всеки празничен ден и при всеки безславен християнски празник изпълняват това като нещо установено. Поздрав!

 

Прослава на похвалните занаятчийски изделия на Караферия. На първо място са белите, меки и изящно направени хавлиени кърпи, изтривалки за баня, бански ризи и разновидни копринени чаршафи. Такива не се правят в никоя страна. Оттук те се носят като подаръци за всички страни и дори за членовете на Османовата династия и за везирите. Произвеждат се бели платна за ризи, по-хубави отколкото платната от Каламата и Трапезунд.

 

Прочути яденета и напитки. В неговите райски лозя стават един сорт нарове, които излизат по една ока или по половин ока. Раждат се чудесни нарови плодове с превъзходни зърна. Зрънцата на всеки плод стават големи колкото макови зърна. Много са сочни и вкусни за ядене. С една дума раждат се нарове, които превъзхождат наровете от персийския град Шехребан, намиращ се на два прехода от райския град Багдад. В полето северно и източно от този град се отглеждат ориз, памук, седем вида пшеница и седемдесет и седем вида земеделски произведения.

 

Облеклото на младите храбри юнаци. Всички обличат наметала от чоха и контоши, на главата си слагат калпаци, обличат калцуни с копчета и така се разхождат.

 

Облеклото на жените и момичетата. Всички госпожи слагат на главите си едни шапчици от тъмночервена чоха като такетата на коневодите. Върху тях се забулват с

 

223

 

 

дълги бели забрадки, на раменете си намятат саи или някаква цветна чоха и се движат извънредно благовъзпитано.

 

Видът на владяните роби. От този град и дори до град Серес повечето от робите са черни арапи. Обаче никой човек не може да бие роба си. Ако арапинът стори някакво провинение, измежду тях има един родовит и знатен чернокож арапски бей, при когото идват и се оплакват от арапина: „Моят челебия направи такова провинение". Така казват, като употребяват израза „челебья". Беят пък изпраща един чаушин и когато мнимият челебия бъде доведен пред очите на мнимия бей-арапина, удрят му 500—600 тояги според вината му — и до хиляда тояги. Ако (господарят) помоли с думите „удовлетворен съм", молбата му се изпълнява. Разбира се, ако хилядата удара изкарат душата на роба, казват „Веднага ще ти продадем нов арапин". До такава степен здраво държащ и управляващ арапски бей имат.

 

Съобщение на имената на чернокожите-нерадиви за господарите си. Те имат имена като Хаираллах, Джадаллах, Томакдев, Ифну, Копру, Джаджу, Караманка, Анбар, Мерджан, Челеби, Шедлала, Якут, Шометлу, Ядлала, Камбер, Денкала и други такива арабски имена.

 

Описание на райските излетни места, създаващи радост на желаещите хора. Всичко на 26 места имат местности за увеселение, прилични на райски градини. От всички най-оживена е увеселителната местност Чаглаик, която прилича на персийска градинска алея. След това е излетната местност Ине-бунаръ, после е желаната местност Пешкир-кьойю бунаръ, по-нататък е местността за разходки, наречена Бекирефендиевият дворец, блестящото място изворът Су-капусу (Водната врата), след това има още много места за увеселения, приятни разговори и молитви. Те са разположени в едно широко пространство, такова благословено място няма нито в Румелия, нито в арабските области, нито в Персия. То събира петдесет хиляди души. То е в една осеяна с ливади и лалета долина, по краищата му има стени с четири четвъртити врати от персийски тип. В това пространство предишните благодетели са засадили по план съобразно геометричната наука много хиляди клонести

 

224

 

 

дървета, а всяко дърво е забило върха на клоните си в небесата. От плодовете и листата по клоните и върхарите на дърветата лъчите на светогреещото слънце не достигат до земята.

 

Това е долина земен рай, като пъстра рисунка за показ в света, обрасла със зелена тревица като меко кафе. Сътворените от бога и извисили се тук зелени кипариси и астри със своето благоухание ароматизират чак мозъка на човека. Всеки кипарис се изправил на краката си като младеж в зелен като изумруд халат и стои, докоснал ръка до ръката на друго божие творение. Върху сплелите клони превъзходни кипариси и други големи дървета стотици хиляди песнопойни птици, хиляди и хиляди издаващи трели като от саз славеи и други сладкогласни птици пеят дивни песни и разширяват душевния кръгозор на човека. Накратко казано, аз бедният раб в своите 51 годишни пътешествия не съм видял такова красиво молитвено място. Само молитвеното място, което видях в град Узичесе [377] в територията на санджака Срем е също такова за показ в света.

 

Обаче това заслужаващо посещение молитвено място в Караферия е и едно голямо медресе. Всички учени, мъдреци и търсещи науките хора след утринната молитва се събират в този парк и на всеки ъгъл на групи разглеждат шериатските и другите чудни и удивителни науки, водят задушевни разговори. Така то става средоточие на учените, извор на достойните, сборище на бедните поети и подреждащите събитията хронисти. А когато стане нужда и в тази обител се съберат стотици хиляди хора и с молби и ридания отправят молитви за дъжд, то, естествено, молитвите им намират добър прием. В него има такива чудесни и прекрасни сътворени от бога дървета, та дано да траят до свършека на двата свята. Наистина, сухоземните и морските пътешественици трябва видят този прекрасен град, който има паметници за показ.

 

Описание на посещаваните гробници на мюсюлмани. Най-напред е гробницата на Хасан баба султан, който е погребан на едно място за разходки. До нея има грамаден висок чинар, когото обгръщат 15 души, а клоните и върхарите му са извисили ръст до небесния свод. В неговите клони са свили гнезда стотици хиляди щъркели, рибари, ястреби, чайки и много други видове сладкопойни

 

225

 

 

птици. Това е грамадно дърво, което трябва да се посети.

 

Гробницата на Синан бей султан, гробницата на Кемал ата султан, гробницата на Дурбали баба, гробницата на Абдуссамад султан, гробницата на Сеид султан, гробницата на един от поетите на султан Селим хан I — на Ахи Челеби. [378] Той сложил главата си в известния град Никопол на брега на реката Дунав. Отгледан, израснал и възпитан в гнездото на Селим хан, истинското му име било Бейли Хасан, но бил наречен Ахи, защото от въздействието на искреността си, си осигурил изнежен и пропит от лукс живот в „ах" и „ех". Той бил кадия в този приветлив град. Както е божията заповед: „Върни се при твоя господар" и както е казано: „Влез в моя рай", той починал и бил погребан в мюсюлманските гробища на този град. Знае се камъкът на светлия му гроб в гробищата. Има много несравними съчинения, но неговата [книга] „Красота и сърце на Ахи", няма равна на себе си. Тя е желана и високоценена от големите и съвършени учени книга и всеки от тях я държи в ръцете си. Ето колко превъзходно е това съчинение на Ахи Челеби. Самият той бил султан на поетите и творец на един търсен сборник стихове — автор на антология и цар на красноречивите поети на Румелия — божията милост да бъде над него. Гробницата на имама на Високата джамия, проповедника и наставника Харам ефенди. Нека божията милост бъде над всички тях.

 

След като обходихме и разгледахме този град, простихме се с всички обични приятели, вдигнахме се с всички мои другари и тръгнахме право нагоре в западна посока. Минахме село Лозовица, село Пешкер, село Девмиат, село Узиче. [379] Това са оживени тимарски, зиаметски и вакъфски села в територията на Караферия. Като преминахме тези села, минахме срещуположните им гръко-православни села в летовището Авоседос.

 

Кариерите за добиване на сътворения от бога мрамор. Цялата извисила върхове планина е от суров мрамор. Неверниците от споменатите села сечат отгоре бял мрамор и го разнасят из различните области, та тази висока планина се е превърнала в планина без опори. Тази необикновена кариера за мрамор прилича на онези в Бергама и в Йерегани. А неверниците на много села пък са кираджии.

 

226

 

 

След тези села пак вървяхме право нагоре и после се спуснахме по пътя през прохода Свети Георги. На главата ни се струпаха големи грижи, защото макар че бяха дошли дните на червените яйца и земната повърхност беше силно нагорещена, изведнъж се изви силна буря и ураган като сред люта зима. Ръцете и краката ни съвсем премръзнаха, един от товарните ни коне потъна в бурята, а ние с мъка се спасихме.

 

След това три часа се спускахме на запад право надолу по опасни и страшни пътища сред скали, долове и хълмове. Със стотици хиляди мъки пресякохме покрити със сняг места. Минахме село Айиновасъ [380] и като вървяхме общо 4 часа, сред [казата] Егри-буджак [381], стигнахме

 

Пътната станция на село Евренлий

 

Тук попаднахме. Спасихме си душите. После след зори минахме село Евранлий и за три часа стигнахме

 

Пътната станция на текето Меми баба султан

 

Тази просветлена обител е в казата Егри-буджак. Това е възвишено гнездо-обител, чието описание подробно сме записали преди през . . . година в том [382] . . . когато идвахме тук за събиране на захире-беха. Но и сега гостувахме една вечер, като водихме задушевни и сърдечни разговори с всички приятели, любещи бога бедни дервиши. На стената на просветления гроб на споменатия скъп покойник аз написах следните стихове:

 

Дойдохме и посетихме тази резиденция,

а тя е на Меми баба султан Руми.

 

 

След това се вдигнахме и вървяхме 3 часа в посоката към Мека и влязохме в казата Чаршанбе-пазар. [383] Това е областта на юруците. Това племе си има отделен специфичен език.

 

Сведения за езика на племето на читаците-юруци, завзело страната на гръцкото племе. Първоначалните прадеди на това не чуждо на пиянството племе били доведени от Сюлейман, син на Орхан гази измежду тюркменското племе от Анадола. Като се заселили в тази област, те завързали приятелство и се смесили с българските и

 

227

 

 

гръцките неверници и сега говорят на един отделен език с особен изговор. Най-напред . . .

 

Като се вдигнахме от тази каза и вървяхме пак в посоката към Мека, минахме голямата река Енидже Кара су [384] с кораби. Тази река е описана по-горе. След това вървяхме три часа до

 

Пътната станция на старата крепост Серфидже

 

Казват ѝ още Серфедже. Онова, което заслужава възхвала, също така през ... година е записано в нашия том [385] ... с подробности.

 

*  *  *

 

Евлия Челеби продължава по-нататък пътя си през Еласона, Тирнава и Лариса за Пелопонес и Крит.

 

 


 

54. Паланката Пеньо, Яна, западно от Бунархисар.

 

55. Лозенград.

 

56. Село Дере кьой, дн. с. Воден, Ямболски окръг.

 

57. Сега с. Болярово, Ямболски окръг.

 

58. Село Ичме, сега Стефан Караджово, Ямболски окръг.

 

59. Село Гюндюзлери, сега Денница, Ямболски окръг.

 

60. Неустановено.

 

61. Село Афтане, сега Неделско, Ямболски окрьг.

 

62. Село Авлалий, сега Палаузово, Ямболски окръг.

 

63. Село Иситлий, сега Деветак, Бургаски окръг.

 

64. Неустановено. Вероятно изчезнало селище.

 

65. Село Пашино, сега Маленово, Ямболски окръг.

 

66. Село Чинкоджа, сега Джинот, Ямболски окръг.

 

67. Село Ибрахимлий, сега Свобода, Ямболски окръг.

 

68. Калга султан се наричал първият престолонаследник на кримското татарско ханство. За да не започне преждевременно борба за трона, той бил заставян да живее в Румелия, далеч от Крим.

 

69. Село Тушан тепе, после Ивор, сега Кабиле, Ямболски окръг.

 

70. Нуреддин султан се наричал вторият престолонаследник в Кримското ханство. Той бил третият по значение човек в ханството, след хана и след калга султана.

 

71. Неустановено.

 

72. Вероятно с. Нова махала, сега Хаджидимитрово, Ямболски окръг,

 

73. Погрешно написано вместо Яйя кьой, сега Николаево, Сливенски окръг.

 

230

 

 

74. Неустановено. Вероятно е погрешно написано името на с. Генджалии, сега Младово, Сливенски окръг.

 

75. Село Атлоолу, сега Коньово, Сливенски окръг.

 

76. Село Деде кьой, сега Дядово, Сливенски окръг.

 

77. Днес с. Крумово, Ямболски окръг.

 

78. Гр. Нова Загора.

 

79. Вероятно с. Теке махала, Калугерово, сега Графитово, Сливенски окръг.

 

80. Днес с. Еленово, Сливенски окръг.

 

81. Погрешно написано вм. Кара кюрт, днес с. Порохорово, Сливенски окръг.

 

82. Сега с. Скалица, Ямболски окръг.

 

83. Става дума за селата Голям манастир и Малък манастир, Ямболски окръг.

 

84. Сега с. Генерал Тошево, Ямболски окръг.

 

85. Село Каялъ дере, сега Каменна река, Ямболски окръг.

 

86. Диакритичните точки са погрешно поставени. Правилното е Явуз-дере, сега с. Доброселец, Тополовградска община.

 

87. Сега с. Орешник, Тополовградска община, Ямболски окръг.

 

88. Неустановено.

 

89. Неустановено.

 

90. Може би село Xиварас, 6—7 км северно от Одрин.

 

91. Длъжностни лица, които трябвало да се грижат за набавянето на дресирани соколи за лововете, организирани от султана. Всеки от тях отговарял за дадена порода ловни птици. По вида на птиците са и титлите им: доганджи-башия — отговорник за ловните ястреби, чакърджи-башия — отговорник за соколите и т. н.

 

92. Вани ефенди бил султански сътрапезник по това време.

 

93. На младини Евлия Челеби прекарал 2 години в двореца. Тук прави намек, че тогава е обслужвал бъдещия султан Мехмед IV.

 

94. Причерноморската степ от устието на Днепър до Азов.

 

95. Не може да се установи кое татарско племе е имал предвид Евлия Челеби под това название.

 

96. 28 февруари 1668 г.

 

97. Сега с. Кавили, околия Орестес (Кара агач) в Гърция.

 

98. Едже кьой, с. Лепти, околия Орестес.

 

99. Сега с. Тиреа, околия Дидимотихион (Димотика).

 

100. Димотика, сега Дидимотихион.

 

101. 762 г. от хиджрата започва на 11 ноември 1360 г. и завършва на 3 октомври 1361 г.

 

102. През 1511 г. Селим I дебаркирал с войски в Кафа, Крим и оттам по суша потеглил срещу Цариград. През април 1512 г. той принудил Баязид II да абдикира в негова полза и го изпратил на заточение в Димотика. На път за Димотика баща му починал.

 

103. Джебхане кулеси означава Кулата за боеприпаси.

 

104. 1015 г. започва на 9 май 1606 г. и завършва на 27 април 1607 г.

 

105. Къзъл дели извира от планините южно от с. Черничево. В България единият ѝ приток носи името Бяла река. Вероятно в случая се има предвид планината Чаталкая, от която извират някои притоци на Къзълдели.

 

231

 

 

106. Погрешно написано вм. Кара бейли, дн. с. Кисарион, околия Димотика.

 

107. Село Xисар-бенли, Асър-беили, сега с. Урання, Димотишко.

 

108. Село Салтък кьой, днес Лавара, Димотишко.

 

109. Село Мандра, околия Димотика.

 

110. Сега гр. Суфлион.

 

111. Село Кара Бунар, сега Урания, околия Суфлион.

 

112. Сега с. Ликофи, околия Суфлион.

 

113. Сега с. Лира, околия Суфлион.

 

114. Днес с. Проватон, околия Суфлион.

 

115. Гр. Ферре.

 

116. 759 г. от хиджрата започва от 14 декември 1357 г. и завършва на 3 декември 1358 г.

 

117. Гюверджинлик не се среща в картите от ново време.

 

118. Има село Дервент, дн. с. Авас, Дедеагачко. Може би Гюверджинлик е идентично с това село.

 

119. Сега с. Мавропетра, околия Александрополис (Дедеагач)

 

120. Паланката Шабчи-хан е дн. Сапе. Шаб на османотурски означава „стипца".

 

121. Планините при с. Съчанлък, което се намира на около 15 км североизточно от Шабчи-хане.

 

122. Неустановено.

 

123. Вероятно днешната планина Исмарос.

 

124. Град в Северен Афганистан, близко до границата със СССР, сега преименуван на Вазирабад.

 

125. Според Птоломей земята била кръгла и се деляла на седем климата. Неговите представи се поддържат и от средновековните мюсюлмански автори.

 

126. Минералният извор в Княжево, където живеел Бали ефенди, един мюсюлмански отшелник.

 

127. Става дума за един епизод от борбата за османския трон след смъртта на султан Мехмед I. Като претендент за престола се появил и някой си Мустафа, който се представял за изчезналия син на Баязид I, именуван също Мустафа. Той бил разбит от Мурад II и екзекутиран.

 

128. Село Мерония, Гюмюрджинско.

 

129. Според средновековните мюсюлмански автори само една четвърт от земното кълбо е населена, а другите три четвърти са заети от водния океан и от океана на тъмнината — има се предвид северния полюс и полярните области.

 

130. Метони и Корони са пристанища по южното крайбрежие на Пелопонес.

 

131. Еялетът Джезаир, по-точно Джезаир-и бахр-и сефид, т. е. Островите в Бяло море обхващал Галиполския полуостров и островите в Източното Средиземноморие, без Крит и Кипър.

 

132. Османските хронисти разказват същата версия, но за смъртта на другия Баязидов син — Сюлейман Челеби, който бил убит от селяни, когато бягал за Цариград. Според хронистите Муса загинал след битката при Чамурлу, някъде между Самоков и София в едно тресавище.

 

133. 774 г. от хиджрата започва на 3 юли 1372 г. и завършва на

 

232

 

 

22 юни 1373 г. В един от ръкописите е дадена 764 г., която трае от 21 октомври 1362 г. до 9 октомври 1363 г.

 

134. Александър Велики.

 

135. С името на този митичен управител Филикос Евлия Челеби свързва много източни измислици за Филип Македонски.

 

136. Османските автори слагат знак на равенство между циганите и коптите в Египет. На турски език циганин се казва къпти, т. е. както и копт. Оттам и свързването на циганите с фараоните.

 

137. Арабски краснописец (1221—1298), автор на един трактат по калиграфия наречен „Образец за краснописците".

 

138. Първата глава на Корана, т. н. „сурат-ул-фатиха", която има всичко седем стиха.

 

139. Сборът от цифровите значения на употребените в хронограмата букви дава 1040 г., т. е. времето от 10 август 1630 до 29 юли 1631 г.

 

140. Кул-кехая се наричал помощникът на еничарския ага, на главнокомандуващия еничарски корпус.

 

141. 1061 г. трае от 25 декември 1650 до 13 декември 1651 г.

 

142. Става дума за бунта на столичното население и еничарите от август 1051 г., при който били избити много дворцови хора, а великият везир Мелек Ахмед паша бил свален, като едва не загубил главата си.

 

143. Пропускаме страниците 91—95, в които се спира на циганския език и разказва разни мюсюлмански легенди за циганите.

 

144. Старата Момчилова столица Перитор, по-късно Бору-кале, на брега на езерото Бору гьол.

 

145. В оригинала е написано „арз-и рухани" от което съчетание Евлия Челеби се опитва да извлече името Орфано.

 

146. Става дума за р. Струма, която се влива в залива Орфано. Евлия Челеби пренася името на залива и върху реката.

 

147. Неустановено.

 

148. Един арабски фарсах има 12 000 стъпки или 5672 метра, а един обикновен фарсах — 6000 официални аршина, т. е. около 6232 метра.

 

149. От името на с. Рендина до устието на Струма.

 

150. Село Малък бешик, дн. Микра волви, Лагадинска околия.

 

151. Така е в оригинала, макар че езерото е източно от Солун.

 

152. Заливът при устието на Струма. Виж бел. 149.

 

153. Един товар като бройно число е равен на 100 000. Един товар акчета означава 100 хиляди акчета.

 

154. Берат се наричала султанската грамота за даване на някаква привилегия или служба. Лицата, които притежавали берати, се смятали за привилегировани, за царски хора.

 

155. Паланката Пазаркия, околия Халкидикас.

 

156. Соколлу Мехмед паша бил велик везир от 1565 до 1579 г.

 

157. Измислен от Евлия Челеби крал, за да може да обясни името Айя София, т. е. Света София.

 

158. При Сидерокапса се намирали прочутите в турско време рудници за сребро и желязо. От думата „желязо" идва и името на града.

 

159. Инероз се нарича на турски Атонският полуостров. Турското

 

233

 

 

название е дошло от гръцкото име Агиос орос, т. е. Света гора, а не от някакъв митичен кралски брат Айя Бироз или Айя Нироз.

 

160. Освен официалните седем Птоломееви климата, арабският географ Абу-л-Фида въвежда едно свое деление на земната повърхност на 28 климата, които той нарича „обикновени климати". Тук Евлия Челеби следва схемата на Абу-л-Фида.

 

161. Мурад IV управлявал от 1623 до 1640 г.

 

 

 

165. Има такъв град на брега на езерото Ван. Тук обаче е употребено преносното значение „царство на сбирщината", което има израза „вилает Ахлат".

 

166. Не е установено. Може би Атина?

 

167. Град в Сирия.

 

168. Манастира Лавра.

 

169. Вероятно манастира Ивирон.

 

170. Несъмнено манастира Пантакратор.

 

171. Вероятно манастира Ксеропотамос.

 

172. Гр. Лагадина, сега Лангадас.

 

173. Аврет хисар, Женско, днес Гинекокастрон, южно от Кукуш.

 

174. Персийски митичен юнак, прославен със силата си строител.

 

175. Цитат от религиозните предания.

 

176. Вероятно става дума за Бутково и Бутковското езеро.

 

177. В един от ръкописите е написано „осемнадесети" климат.

 

178. Неустановено.

 

179. Вероятно погрешно написано вместо Саръ Шабан.

 

180. Енидже Кара су, дн. Генисея, Ксантийска околия.

 

181. Неустановено. Вероятно е изчезнало.

 

182. Село Ешекчели, сега Тамна, Гюмюрджинска околия.

 

183. Село Сенедлий, по-късно Сендерлий, северозападно от Гюмюрджина.

 

184. Неустановено.

 

185. Чепели, сега с. Мисхос, Гюмюрджинско.

 

186. Неустановено.

 

187. Мюсюлманлий, по-късно Мюселем-и кебир, сега Мегали писточ, Гюмюрджинско.

 

188. Неустановено. Вероятно става дума за развалините от крепости северно от с. Мюселем-и кебир. Виж бел. 187.

 

189. Неустановено.

 

190. Село Сусуз-кьой, сега Состис, Гюмюрджинско.

 

191. Балабанлъ, сега с. Диаламби, Гюмюрджинско.

 

192. Ясъкьой, сега Иасмос, Гюмюрджинско.

 

193. Средновековният Периторион, по-късно Бору-кале.

 

194. Езерото Бору-гьол.

 

195. Неустановено.

 

196. Сега с. Генисея, Ксантийско.

 

197. Гр. Ксанти

 

198. Р. Места.

 

199. Сведенията за течението на р. Места са съвсем погрешни.

 

200. Несъмнено става дума за планините Кара-оглу тепе и Руян планина, образуваща Ксантийските планини.

 

201. Името на града не е отбелязано.

 

202. Неустановено.

 

203. Става дума за Филип Македонски.

 

234

 

 

204. Тук Евлия Челеби вплита онова, което знае от прочутата източна легенда за савската царица Билкъс, която посетила Соломон, за да се запознае с мъдростта му. По-късно част от нейните потомци от Сабг в Южна Арабия се прехвърлили в африканския континент, в днешна Абисиния. От срещата на Билкъс със Соломон извежда потеклото си управляващата сега в Абисиния Соломонова династия.

 

205. Областта между Сър-даря и Аму-Даря. Буквално означава „онова, което е зад реката", т. е зад Сър-даря.

 

206. Митически чудовища, които унищожавали хората. Според представите на средновековните арабски автори те живеели някъде около полюса в „Морето на тъмнината", но излезли от там и се запътили към „обитаемата четвърт" на земята. За да не могат да преминат в нея, Александър Велики построил една грамадна стена и преградил пътя им. Така се осмисляла съществуващата стена в Дербендския проход, теснината между Кавказките планини и Каспийско море.

 

207. Районът на полярната нощ, районът около северния полюс.

 

208. Северния ледовити океан.

 

209. Наистина след смъртта на Александър Велики един от наследниците на империята му бил Птоломей, който основал династията на Птоломеите в Египет.

 

210. Пристанището Александрета в Сирия.

 

211. Т. е. Цариград.

 

212. 786 г. трае от 24 февруари 1384 до 11 февруари 1385 г.

 

213. 907 г. от хиждрата започва на 17 юли 1501 г. и завършва на 7 юли 1502 г.

 

214. Непопълнено в оригинала. Става дума за о-в Тасос.

 

215. Село Василаки на брега на Правишкото блато, сега Василаки цифлик, Кавалска околия.

 

216. Сега Датон, Кавалска околия.

 

217. Гр. Правище сега е преименуван на Елевтеруполис.

 

218. Неустановено.

 

219. Древната крепост Филипи, сега развалини на брега на Правилното блато.

 

220. Гр. Баалбек е в Ливан.

 

221. Очевидно село Бойрян, Боряни, сега Агиос Анастасиос, Драмско.

 

222. Село Доксат, сега Доксатон, Драмска околия.

 

223. Село Чаталджа, сега Хористи, Драмска околия.

 

224. Преводът не е верен.

 

225. 787 г. започва на 12 февруари 1385 г. и завършва на 1 февруари 1386 г.

 

226. Т. е. по персийската слънчева година, която започва на 21 март.

 

227. Османската финансова, т. е. султанска година започва на 1 март.

 

228. Планината Кушница (Пърнар даг) е далеч на юг от Драма, а самият град е в подножието на Боз-даг.

 

229. Вероятно планината Кушница.

 

230. Всъщност това е планината Боз-даг, а не Карлък.

 

231. Р. Таркохор, която минава през едноименното село западно от Драма.

 

235

 

 

232. Паланката Алистрат, сега Алистрати, Зиляховско (Филидис).

 

233. Непълно изписване на името на с. Грачани, сега Агиохорон, Зиляховско.

 

234. Неустановено.

 

235. Село Свилено (Шилинос), сега Сфелинос, Зиляховско.

 

236. Гр. Зиляхово, сега Филидис.

 

237. 776 г. от хидржата започва на 12 юнп 1374 г. и завършва на 1 юни 1375 г.

 

238. Село Горно, сега Газорос, Зиляховско.

 

239. Село Сармисакли-кьой, сега Пендаполис, Сереско.

 

240. Село Тополяни, сега Хрисос, Сереско.

 

241. Неточно изписване на името на р. Пайани, която тече източно от Серес, но се влива в езерото Тахино.

 

242. Преводът е неверен, а и самото име е измислено от Евлия Челеби.

 

243. 777 г. от хиджрата започва на 2 юни 1375 г. и трае до 20 май 1376 г.

 

244. 786 г. трае от 24 февруари 1384 г. до 11 февруари 1385 г.

 

245. Виж. бел. 225.

 

246. Аладжа значи пъстър, шарен.

 

247. В оригинала „завие", т. е мюсюлманско дервишко средище, мюсюлманско манастирче.

 

248. И този крал е измислен от Евлия Челеби.

 

249. Име на една арабска поетеса от първия век след възникването на исляма. Отначало тя водела твърде волен живот, но след това станала радетелка за строго спазване на предписанията на религията за покриването на жените и се превърнала в символ на строго спазване на предписанията на мюсюлманската етика относно поведението на жените.

 

250. Буквално означава „зад крепостта", „гърба на крепостта".

 

251. Дюнкерк, на Атлантическото крайбрежие във Франция.

 

252. Неустановено.

 

253. При нахлуването на Балканите османските войски били разделени на три: ляво крило, което настъпвало през Беломорието на запад (начело с Гази Евренос бей), център, който настъпвал на северозапад към Пловдив и София (начело с Лала Шахин паша) и дясно крило, което настъпвало на север към Ямбол, Силистра и Никопол (начело с Тимурташ паша). И дори до XIX в. се запазили понятията ляво и дясно крило за обозначаване на разположението на казите в Румелия. Тук Евлия Челеби погрешно нарича пътя през Беломорието „дясно крило"; той е фактически в лявото крило.

 

254. Буда, столицата на Унгария.

 

255. Неустановено.

 

256. Не може да се идентифицира сигурно с никой известен владетел от доосманското средновековие на Балканите.

 

257. Денят, в който светът ще прекрати съществуването си, аллах ще призове мъртвите и живите на съд. В този ден ще спрат да се въртят и планетите. Докато планетите се въртят, значи светът съществува.

 

258. Джамия в Цариград, строена от султан Сюлейман I.

 

259. Сега преименувано на Синтики.

 

260. Става дума за р. Струма.

 

236

 

 

261. Неустановено.

 

262. Сега с. Кефалохори, Нигритска околия.

 

263. Неустановено.

 

264. Вероятно с. Яладжик, североизточно от Солун.

 

265. Неустановени.

 

266. Село Лембед, сега Ставруполис, Солунско.

 

267. Град в Южна Арабия, Йемен, столица на ранната Сабейска арабска държава, която съществувала през първото хилядолетие преди н. е. Билкъс е името на една от полулегендарните царици на тази държава, управлявала през IX в. преди н. е. Легендата за нея отразява някои преживелици от матриархата сред южните араби.

 

268. Вероятно има предвид Акропола.

 

269. Развалините от античните градове и крепости при Смирна (Измир).

 

270. Селевкия, античен град в Мала Азия на брега на Средиземно море, сега наричан Селефке.

 

271. Библейският пророк Захария.

 

272. Приема се, че Мохамед е роден в 570 или 571 г. от н. е.

 

273. Според мюсюлманските представи пророците носят със себе си пълномощно послание (рисаля), което могат да предават на избрани или посочени им от бога лица.

 

274. Библейският пророк Яков.

 

275. Писмено мнение на някой признат познавач на религиозните предписания за това, дали дадено деяние или постъпка е разрешена от верозакона или не е.

 

276. Сабатея и Набулс, градове в Палестина.

 

277. Прочута джамия в Дамаск. В античността на нейното място се намирал храм на Юпитер, а в християнско време върху него бил построен храм на името на Йоан Кръстителя. В началото на VIII в. халифът Абделмелик ибн Мерван превърнал този храм в джамия, като го подложил на цялостна реконструкция.

 

278. Арабски названия на реките Сър-даря и Аму-даря.

 

279. Неточно е написано названието на караимската секта сред евреите.

 

280. Масовото заселване на евреите в Солун станало през 1493—1494 г., когато стотици хиляди евреи били прогонени от Испания и се заселили в Османската империя. Разказите на Челебията са просто легенди.

 

281. 792 г. от хиджрата трае от 20 декември 1389 г. до 8 декември 1390 г.

 

282. Италиански думи в турски език, за обозначаване на различни типове кораби.

 

283. Юруците били неотседнали чергарски племена, които не можело да бъдат причислени към някое феодално владение като закрепостена рая. За да бъдат обхванати за данъци и военна служба, те били подчинени на една специална организация, която ги поделяла на няколко групи — солунски юруци, ямболски юруци и пр. Начело на всеки такъв окръг стоял по един юрушки бей, който се издържал от даденото му феодално владение и имал постоянно местожителство. Част от тях са т. н. читаци, тюркски племена от Мала Азия, които се разселили и на Балканите.

 

284. Големи топове. Думата има италиански произход — от „балло мецо". Те изстрелвали гюлета до 50 кг.

 

237

 

 

285. Конската опашка — туг, направена като знаме, служела за обозначаване на ранговете на сановниците, както звездичките по пагоните сега обозначават ранговете на офицерите. Една конска опашка се носела пред мир-лива, т. е. санджак-бей; две опашки — пред бейлер-бей, а три опашки — пред везир.

 

286. Малик ибн Анас (ум. 795 г.), съставител на един от основните сборници с предания за живота и постъпките на Мохамед, основател на една от четирите ортодоксални правни школи в исляма.

 

287. Ахмед ибн Абу Ханбал (ум. 885 г.) .Основател на една от четирите правни школи в исляма. Той смятал, че съдебните спорове могат да се решават само на основата на казаното в Корана и в преданията за постъпките на Мохамед, че хората не могат да създават закони по аналогия с вече дадените в Корана и преданията решения или пък чрез рационално тълкуване на предписанията на Корана. Ханбалитите са най-консервативната правна школа в исляма.

 

288. Квартал в Солун и област в Халкидика, чието название Кала Мария (Хубавата Мария) е останало от доосманско време.

 

289. Планината Кюртач, източно от Солун.

 

290. Птоломей.

 

291. 953 г. от хиджрата започва на 4 март 1546 г. и завършва на 20 февруари 1547 г.

 

292. Всъщност става дума за Йоническите острови.

 

293. Неустановено. Кахкаха се нарича сместа от хоросан с чукани керемиди, която ставала здрава като цимент. Може би тук е използувано понятието, за да обозначи просто здрава, яка крепост.

 

294. Тежки оръдия, мортири.

 

295. 952 г. започва на 15 март 1945 г. и завършва на 3 март 1546 г.

 

296. По онова време няма толкова далекобойни оръдия.

 

297. 942 г. трае от 2 юли 1535 г. до 29 юни 1536 г.

 

208. 1026 г. обхваща времето от 9 януари 1617 г. до 29 декември с. г.

 

299. Не е посочена годината.

 

300. Кара-мурсал се наричал един тип гребни и платноходни кораби, които започнал да строи турският адмирал Кара Мюрсел в Измид по времето на Мурад I.

 

301. Селата Скала и Китрос, при залива Афарида в Солунския залив.

 

302. Легендарен, измислен от Евлия Челеби крал, към чието име той вплита някои моменти от строителната дейност на ранните византийски императори и особено на Юстиниян I.

 

303. Древен персийски шах.

 

304. Прочутата виенска катедрала „Свети Стефан".

 

305. Т. е. станало земетресение.

 

306. 988 г. започва от 9 февруари 1580 г. и свършва на 30 януари 1581 г.

 

307. 897 г. трае от 4 ноември 1491 г. до 22 октомври 1492 г.

 

308. Квартал в Солун, буквално означава „обущарски" квартал.

 

309. Означава „водоносна".

 

310. Буквално: джамията с двата чучура.

 

311. Означава „с двата балкона".

 

238

 

 

312. Буквално „витата джамия", „спираловидната джамия".

 

313. Митически майстор-дърводелец, славещ се с голямото си изкуство.

 

314. Естергон и Буда [пеща] в Унгария.

 

315. Месневи се нарича едно от основните съчинения на Джеляледдин Руми, основателят на ордена на мевлевиите. Това е една религиозна поема, в която излага своите религиозно-философски възгледи, които залегнали в основата на идеологията на неговия орден.

 

316. Ранен в сърцето от любов към бога, безумно отдаден на бога — това са понятия от дервишкото мирозрение и практика.

 

317. В 680 г. войските на Язид I пресрещнали отряда на Хюсеин, внука на „пророка" Мохамед при Кербела и го обкръжили в една безводна местност, като му предложили да се предаде на милостта на халифа. Хюсеин оставил без отговор това искане и в течение на една седмица той и хората му били измъчвани от жажда в пустинята. На осмия ден той тръгнал в атака с останалата му вярна група бойци, но получил 50—60 рани и починал. Оттогава мотивът за „жадуващите при Кербела" се среща твърде често в надписите на чешми при мюсюлманите. Виж. бел. 47.

 

318. Джемшид е името на един легендарен ковач-цар в персийските предания, който научил хората на различни занаяти. Възпят от Фирдоуси в поемата му „Шахнаме", този образ получил голямо разпространение сред мюсюлманските автори.

 

319. Т. е. чието богатство се равнявало на няколкократния размер на египетския трибут, внасян в османската държавна каса.

 

320. Каук се нарича един вид висока шапка, гугла.

 

321. Вероятно се ползували с покровителство на чуждите сили, по режима на капитулациите, който тъкмо тогава се формира.

 

322. Не може да се определи коя европейска страна се крие под това име.

 

323. Баило се наричали венецианските посланици.

 

324. Сред мюсюлманите има култ към умопомрачените: приема се, че бог им е отнел възможността да общуват с хората, но те общуват с него.

 

325. На арабски планетата Юпитер се нарича „Мущери", което означава и „купувач".

 

326. Учени, познавачи на религиозното право и верските догми.

 

327. Гр. Еласона в Северна Гърция.

 

328. Гр. Лариса.

 

329. Гр. Търново, сега Тирнавос, в Северна Гърция.

 

330. Неустановено.

 

331. Погрешно написано името на гр. Волос.

 

332. Гр. Велестино, Велесинион.

 

333. Неустановено.

 

334. Всъщност е източно от Солун.

 

335. Сега с. Хортатис, Солунско.

 

336. Цитат от Корана, гура 63, стих 9.

 

337. Също цитат от Корана, гл. 63, стих 10.

 

338. На персийски „хур" значи светлина, а „тадж" — корона.

 

339. Гр. Тетово в Северозападна Македония.

 

340. Гр. Велес, днес Титов Велес.

 

341. Сега гр. Гияниса (Яница).

 

239

 

 

342. По стар навик Евлия Челеби пак измисля двама крале, за да може да обясни имената на градовете. Това е постоянен метод и у него, щом опре до етимология на имената.

 

343. 764 г. от хиджра трае от 21 октомври 1362 г. до 9 октомври 1363 г.

 

344. Бану Саалаб се наричало едно арабско племе, чието име станало символ на мъчно възприемащи хора.

 

345. Има ли, дойде ли.

 

346. Виждал ли си; не правете така, не правете иначе.

 

347. Бер, днес Верея.

 

348. Гр. Нова Загора.

 

349. 820 г. трае от 18 февруари 1417 г. до 7 февруари 1418 г.

 

350. Един от дворците в рая се наричал Арим.

 

351. Пропуснато е името на султан Мурад I.

 

352. Мевлевийската секта на Джеляледдин Руми.

 

353. Виж бел. 349.

 

354. Стихотворна биография-панегерик за „пророка" Мохамед.

 

355. Село Искиджа, Ескиджи, сега Палеон, околия Енидже-Вардар.

 

356. Село Кадъ-кьой, десетина км западно от Енидже Вардар според картата на А. Кривошиев.

 

357, 358. Неустановено.

 

359. Село Сенделчево, сега Сандали, околия Енидже Вардар.

 

360. Така е в оригинала, макар че в случая се касае за чисто славянска дума.

 

361. Годината 1010 започва на 2 юли 1601 г. и завършва на 21 юни 1602 г.

 

362. Имало, дошел, дал, взел, изял.

 

363. Негош (Ангистос) и планината Турла или Негошка планина.

 

364. Неустановено.

 

365. Селата Горно и Долно Копаново, сега Ано Копанос и Като Копанос, Берска околия.

 

366. От гр. Негош нататък реката носи името Арабица.

 

367. Вероятно с. Цар Мариново.

 

368. Вероятно с. Рупан, дадено в картата на А. Кривошиев на 10—12 км северозападно от Бер.

 

369. Неточно написано името на с. Яворница.

 

370. Село Тукохори е южно от Бер, така че Евлия Челеби не е могъл да мине през него, преди да пристигне в Бер. Още веднъж се вижда, че не навсякъде той описва селата последователно с оглед на маршрута си.

 

371. Неустановено.

 

372. 774 г. трае от 3 юли 1372 г. до 22 юни 1373 г.

 

373. Истан-кьой е остров в Мраморно море, а не в Бяло море.

 

374. Т. е. с две отделения — мъжко и женско.

 

375. Неустановено.

 

376. 994 г. от хиджра трае от 23 декември 1585 г. до 12 декември 1856 г.

 

377. Ужице.

 

240

 

 

378. Ахъ Челеби е лекар на Селим I. Нему били подарени обширни територии в Родопите, които по-късно съставили казата Ахъ-челеби. Казаното от Евлия Челеби е съвсем свободно съчинение.

 

379. Неуточнени.

 

380. С името Егри-буджак се наричала северната част на околията Кожани, около блатата.

 

381. Село Инобасъ, североизточно от паланката Джумая, според картата на А. Кривошиев.

 

382. Описанието е в том V.

 

383. Вероятно става дума за паланката Джумая, сега Амигдала, Кайлярска околия.

 

384. Река Бистрица.

 

385. Описанието е дадено в том V.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]