Аба — груб вълнен плат; дреха, изработена от същия плат.
Авариз, авариз-и дивание (букв. държавни тегоби) — данък от категорията на извънредните, превърнат постепенно в ежегоден, за което особено много допринесъл и военният, и икономическият упадък на Османската империя към края на XVI в.
Ага — титла, използувана при обръщение към по-високопоставени и уважавани лица. С нея били удостоявани също така командуващият еничарския корпус и други военачалници.
Агъл хакy — такса за право на кошара.
Адет-и дербенди — данък за преминаване през проход.
Адет-а дещбани — такса за полски пазач.
Аджемиоглан ага — началник на аджемиогланите.
Аджемиоглани — младежи и деца, насилствено събирани измежду немюсюлманското население на Османската империя по силата на кръвния данък, подготвяни да поемат впоследствие еничарска или друга служба.
Азаби — бойци от специална лека пехотна част, принадлежаща към авангардните войски на османската армия; военнослужещи от османския флот.
Азмак — мочур, тресавище.
Акче — дребна сребърна монета.
Акънджии — леки конни части, принадлежащи към авангарда на османската армия. Действували обикновено в погранични райони. На места сред акънджиите се срещат и българи.
Алайбей (алайбег) — командуващ алай (полк) от конницата на спахиите ленници.
Алтън — жълтица.
Амил — управител или откупчик на определен приходоносен обект
(рудници, солници и др. под.); управляващ определен род стопанска дейност
в рамките на мукатаата.
*. Тъй като някои от използуваните чужди думи и термини са многозначни и подробното им и многостранно тълкуване в случая би утежнило твърде много речника, тук се пояснява само онова тяхно значение, в което са употребени в текста на изложението.
292
Ангария — извършвана безплатно принудителна работа; безвъзмездна трудова повинност.
Арабаджии — категория зависимо население, натоварено от страна на османската държава да превозва особено важни стоки и суровини (сол, руда и др.).
Аршин — мярка за дължина, равна на 68 см.
Аспра — дребна сребърна монета.
Ат гемия — плавателен съд, използуван за транспортиране на войници, храни и добитък.
Ашък — народен певец.
Аян (аянин) — титла, с която първоначално били почитани
онези измежду влиятелните мюсюлмани в градовете, които следвало да следят
за правилното изпълнение на правителствените разпореждания по места. Впоследствие
и особено през XVIII в. аяните придобили голяма икономическа и политическа
мощ и борбите им за повече власт станали причина за продължителни размирици,
обхванали цялата втора половина на столетието.
Бач (бадж) — мито за прекарване на стока от един район в друг или такса за стока, изкарана на пазара за продан.
Бащина — поземлен участък, чийто владелец изпълнявал специална повинност към държавата.
Бей (бег) — титла, широко употребявана в Османската империя за обозначаване според случая на административно лице, държавен чиновник, военачалник, племенен вожд и т. н.
Бейлербей — управител на най-голямата административна единица в Османската империя — еялета.
Бейтюлмал — държавна съкровищница; приходи от останали без стопанин или наследници имоти и вещи или от конфискация на имущества.
Бостанджибашия — началник на корпуса на бостанджиите, съставляваща един вид дворцова стража, а впоследствие поели и ред полицейски функции.
Бьолюкбашия — военачалник на бьолюк — военна единица с различен
по брой състав, характерна за еничарския корпус и платената гвардейска
конница.
Вакъф — движимо или недвижимо приходоносно имущество, посветено по волята на притежателя му за религиозни или благотворителни цели.
Ведро — мярка за зърнени храни и течности, различна за отделните области на империята.
Везир — висш османски държавен сановиик.
293
Вилает — административно-териториална единица, през началните векове на османското владичество с обхват на околия.
Возарие — такса за превоз.
Войвода (воевода) — глава на хайдушка дружина; титла, носена от князете на Влашко и Молдова; название на османско длъжностно лице, натоварено с управлението на султански хасове или държавни приходоизточници.
Войнуци (войнугани) — категория зависимо население, натоварено
с изпълнението на определени военнопомощни функции или с по-сменна работа
в султанските конюшни. Войнуците били без изключение християни, най-често
българи.
Грош — сребърна монета със стойност през различните години от 40 до 160 акчета.
Гюмрюк — мито, с което в пристанищата и по тържищата на империята
били облагани стоки за внос или износ.
Девширме (кръвен данък) — принудително събиране на християнски деца, които след задължително помюсюлманчване и обучение били използувани за нуждите на еничарския и другите военни корпуси, за слугуване в дворците и у мюсюлмански семейства и т. н.
Дервенджии (дербенджии) — категория население, натоварено от страна на османската държава с охраната на проходи и други опасни за преминаване места. В замяна на службата си дервенджиите били освободени от извънредни данъци и повинности.
Дефтер — регистър, опис.
Джебеджии — лица, включени в състава на специален военизиран корпус, чието задължение било да изготвят оръжие и боеприпаси за османската армия.
Джелепи (джелепкешани) — категория население, задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък; търговци на овце и друг дребен рогат добитък.
Джерахори — вж. черахори.
Джизие — паричен данък, събиран в полза на държавната хазна от немюсюлманите, поданици на Османската империя.
Джюрм-ю джинает — общо наименование на група глоби, плащани в полза на феодала или държавната хазна.
Диздар — комендант на крепост, военачалник на крепостен гарнизон.
Дирхем — мярка за тегло, 1/400 ог оката.
Доганджии — категория население, на която било възложено да отглежда и обучава соколи за нуждите на султанския дзор, соколари. Вж. ишахинджии и чакърджии.
Долап — приспособление за напояване на градини и др.
Долман — вид дълга риза.
294
Донбаз — вид кораб.
Дукат — стара венецианска златна монета.
Дьонюм — мярка за повърхнина, равна приблизително на 920 кв. м.
Дюлгер — строител-дърводелец.
Емин — управител; доверено лице; интендант.
Еничарага — т. е. еничарски ага, главнокомандуващ еничарския корпус.
Еничари (йеничери, букв. нова войска) — бойци от основната пехотна военна сила на османската армия. Еничарският корпус се състоял от 196 поделения, попълвани периодично предимно по пътя на кръвния данък девширме.
Ешкинджии — членове на някой от военнопомощните корпуси в Османската
империя (войнуци, юруци и др.), чийто ред да се явят за служба в редовете
на османската армия е дошъл.
Завие — дервишка обител.
Заим — владелец на зиамет.
Зиамет (зеамет) — ленно владение с годишен доход в размер от 20 000 до 99 999 акчета.
Зурна — дървен музикален инструмент от рода на кларнета.
Зурнаджия — свирач на зурна.
Илтизам — отдаване на откуп на един или друг държавен приходоизточник.
Имам — мюсюлмански служител, ръководещ изпълнението на религиозните служби в джамиите; глава на мюсюлманската община.
Имарет — странноприемница, в която на пътниците се раздавала безвъзмездно храна. Обикновено имаретите се издържали за сметка на постъпленията от вакъфски имоти.
Испенч (испендж) — поземлен данък, събиран ежегодно в
размер от 25 акчета от всеки работоспособен немюсюлманин — поданик на империята.
Йеничери — вж. еничари.
Каб — неизяснен артикул, възм. вид дървен строителен материал.
Кадия — съдия, упражняващ правораздавателна дейност в границите на казата. На практика кадиите разполагали с твърде широки власт и правомощия като следели за събирането на данъците и изпълнението на всички разпореждания на централната османска власт, контролирали местния пазар, оформяли покупко-продажби и сключване на заеми и т. н.
Кадърга — вид плавателен съд, придвижван с весла, галера. Кадъргата се обслужвала от 96 души гребци, била съоръжена с 13—14 оръдия и побирала още около 100 души бойци.
Каза — административно-териториална единица, подразделение на санджака (ливата). По обхват съответствувала приблизително на околия.
295
Каймакам (букв. наместник) — наместник на административния управител на даден санджак или пък на старейшината на благородниците в една или друга област.
Калафатчия — лице, което запълва с кълчища и смола цепнатините на плавателен съд.
Кантар — мярка за тежина, равна на 44 оки или на около 54,4 кг.
Канун — закон.
Капанджия — майстор на клопки.
Капудан — командуващ османския флот.
Капуджи — страж, охраняващ вратите на султанския сарай.
Капу хакъ — произволно изисквана от всеки дом такса.
Каръш — мярка за дължина, равна на разстоянието от палеца до малкия пръст на разтворена ръка, педя.
Касаба — градче, селище от средна величина.
Качкун — такса за забегнали роби, изгубен добитък и др. Вж. и яве.
Кебе — дебела вълнена тъкан за завиване или постилане; връхна дреха от груб вълнен плат.
Кервансарай — странноприемница, пътническа станция, хан.
Кетхуда — старейшина, началник, помощник, пълномощник, представител.
Киле — мярка за зърнени храни и други продукти, различна по обем в отделните области на империята. Най-широко употребявано било истанбулското киле, равняващо се на около 25 кг. Използувани били също така бургаското киле (38,52 кг), варненското киле (77,04 кг) и др.
Кнезове — представители на местните органи за самоуправление в някои райони на България, Сърбия и др. под османска власт.
Конак — пункт за временен отдих при придвижването на османските войски или султанската свита; място за престой или пренощуване по време на път.
Кулоглу — войн от платената османска армия.
Куюмджия — златар, майстор на изделия от злато или сребро.
Кюреджии — вид рудари, категория население със специални задължения и статут.
Кюрекчи акчеси — паричен откуп в замяна на кюрекчийска служба.
Кюрекчии — гребци, веслари. Кюрекчиите били набирани за служба на османските речни и морски съдове под формата на особена повинност измежду населението най-често в крайбрежните области. Като кюрекчии били използувани също така военнопленници, роби или лица, обвинени в разбойничество или като хайдути и бунтовници.
296
Кюрк — кожена или подплатена с кожа дреха или завивка.
Левга — мярка за разстояние, равна на около 4 км.
Левенди — название на бойци от два вида войска: във флота, където нерядко се занимавали с пиратство, а по време на война се явявали в услуга на османските военноморски сили и като пехотни своего рода полицейски подразделения на служба у везири и други висши османски сановници. И във втория случай левендите се прочули преди всичко като източник на необуздан произвол и насилия.
Лива — вж. санджак.
Мал-ъ гаиб — задържан в полза на държавата имот на лице в неизвестност без установени наследници.
Мал-ъ мефкуд — имот на изчезнали и останали без наследници лица, присвояван от държавата.
Марангоз — дърводелец.
Мартолосбашия — началник на мартолоси.
Мартолоси — категория зависимо население със специални задължения и статут. Натоварени били от османската държава да следят за безопасното преминаване на планински и гористи местности, крайбрежни и други подобни райони. Задължени били да водят борба срещу хайдутите в поверения им район.
Мевляна — титла на мюсюлмански богослови, учени, кадии и др.
Меджлис — съвет; съдебно заседание.
Медресе — мюсюлманско духовно училище.
Мензил — пътна станция, в която отсядали пощенски куриери и държавни чиновници и където ставала смяна на пощенските коне. От услугите на мензилите и от струпаното в тях продоволствие и фураж често се ползували минаващите по пътя към бойното поле войскови части.
Мензилджии — лица, обслужващи мензилите.
Месджид (месчид) — малък мюсюлмански молитвен дом, в който не се служи петъчна молитва.
Мешин — вид обработена кожа.
Миля — мярка за разстояние от 7420 м.
Мимар — архитект.
Мир-и- лива — вж. санджакбей.
Мос — вж. пинт.
Муаф — название на няколко категории зависимо население, освободени от извънредни данъци и повинности в замяна на различни задължения от военноспомагателен или стопанско-производствен характер.
Мубашир — чиновник със специално назначение, натоварен от страна на държавата с изпълнението на определена срочна задача.
297
Мукатаа — държавен приходоизточник, отдаден на откуп за срок от една до три години.
Мумджия — свещар.
Мутафчия — занаятчия, който изработва торби и други предмети от козина.
Мюд — мярка за тежина, различна в отделните райони на империята.
Мюлк — поземлено или друго владение с право на пълна собственост.
Мюнеджимбаиш — главен астроном; главен астролог.
Мюрде беха — такса за клане на добитък.
Мюселеми — категория население, натоварено с изпълнението на определени военнопомощни функции в услуга на османската армия. Освободени в замяна на службата си от някои данъци, мюселемите били длъжни по време на военен поход да прокарват пътища, да придвижват оръдията и обоза, а в мирни години — да строят и ремонтират крепости, мостове и други подобни обекти.
Мюстахфъз — боец от крепостен гарнизон.
Мютевелия — управител на вакъф. За мютевелии били определяни най-често самият му основател или неговите наследници.
Мютеферика — название на най-привилегированата категория лична
султанска гвардия, както и на включените в нея лица.
Навло — такса, плащана за транспорт по вода.
Назър — управител, надзорник, инспектор на държавни или вакъфски имоти, на определени обекти от рода на солници, рудници и др.
Наиб — заместник на кадия; кадия в малък град.
Налджия — лице, което подковава коне или поставя специални метални приспособления, предназначени да предпазват обувки от износване.
Нахия (мн. ч. невахи) — административно-териториална единица, първоначално равностойна по обхват на казата, а впоследствие нейно подразделение.
Нев яфте — название на новорегистрирани данъкоплатци или на самата регистрация, целяща да поднови и допълни данъчните списъци на населението.
Нузул — данък от категорията на извънредните. Вж. авариз, авариз-и
дивание.
Оджак — обичайно название на еничарския корпус като цяло или подразделение на военнопомощна единица. Един юрушки оджак например се състои като правило от 25—30 души.
Ока — мярка за тежина, равна на 1282 гр.
Папас — поп, свещеник.
298
Паша — титла на високопоставени османски служители от ранга на везири, бейлербейове и санджакбейове.
Пефкин — вж. спагас.
Пешкеш — парична сума, поднасяна като един вид задължителен дар на султана или друго високопоставено лице от османската йерархия като компенсация за предоставен патриаршески или митрополитски сан,
Пинт (мос) — мярка за течност, равна на 0,9 л.
Пицеа — вж. спагас.
Примикюри — представители на местните органи за самоуправление на зависимото население в някои райони на България, Сърбия и др. под османска власт.
Пфениг — дребна немска монета.
Рая — сборно понятие за обозначазане на феодално зависимото селячество в земите под османска власт, първоначално независимо от религиозната му принадлежност. Откъм средата на XVII в. рая биват наричани обикновено само немюсюлманите.
Ресм-и агъл — данък за кошара.
Ресм-и асияб — данък за воденица.
Ресм-и биве — поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
Ресм-и божик — налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
Ресм-и гиях — данък за сено.
Ресм-и духан — димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
Ресм-и менгене — налог за пресоване на грозде.
Ресм-и мюджеред — поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
Ресм-и обручина — данък, налаган при продажбата на вино.
Ресм-и отлук — данък върху пасище.
Ресм-и тапу — такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот но наследство от баща на син.
Ресм-и фучу — данък върху бъчви вино.
Ресм-и ханазир — данък върху свине.
Ресм-и химе — данък върху дърва за огрев.
Ресм-и чифт — поземлен данък, събиран от раята мюсюлмани в полза
на съответния ленник. Отговаря на данъка испенч (испендж), събиран от немюсюлманите.
Салгун — данък в натура, събиран от османските феодали по време на посещенията им из различните селища. Касае се за определени количества зърнени храни, слама, сено, дърва за огрев и др.
299
Самарджия — лице, което изработва или продава самари.
Сандалджия — майстор на летни обувки (сандали).
Санджак (лива) — административно-териториална единица, състояща се от няколко кази.
Санджакбей (мир-и лиза) — управител на санджак (лива) и командуващ въоръжените сили в неговите граници.
Сарай — дворец, палат.
Сарая — занаятчия, който изработва кожени съоръжения за впрягане или езда на коне.
Сахтиян — вид обработена кожа.
Секбан (сеймен) — название на една от трите основни части на еничарския корпус.
Секбанска (сейменска) служба — задължение на зависимото население да съпровожда и обслужва султана и свитата му по време на лов.
Сераскер — главнокомандуващ османската армия по време на военен поход. Обикновено за сераскер бил назначаван великият везир или някой измежду управителите на провинции — (еялетите) — бейлербейовете; войнушки военачалник.
Сиджил — съдебен регистър, в който се отразявали различните решения на кадията и се правели преписи на получените по места официални разпореждания на висшестоящите инстанции.
Силяхдар — кавалерист от султанската гвардейска платена конница.
Солак — боец от 60—63 орта на еничарския корпус.
Сопраман — вид плат.
Софти — ученици от горните класове на мюсюлманските богословски училища.
Спагас (пефкин, пицеа) — вероятно смола от Pinos halepensis Mibb.
Спахия — боец от платената гвардейска конница; воин от феодалната ленна конница. В замяна на службата си този род спахии получавали ленове, най-често тимари и по-рядко зиамети.
Субашия — помощник на алайбея в даден санджак (лива), отговарящ за реда и спокойствието в съответния район; помощник на местен феодал и управител на владенията му.
Сюрюджии — лица, съпровождащи събраните за нуждите на държавата
стада добитък до местоназначението им.
Талер — стара немска сребърна монета.
Текялиф-и йорфие — букв. обичайни данъци, сборно понятие за обозначаване на група извънредни данъци и повинности в полза на османската държава.
300
Темесюк — разписка, квитанция.
Терджуман — преводач.
Терзия — шивач, крояч.
Терсане — корабостроителница, док.
Тимар — ленно владение с годишен доход до 19 999 акчета.
Тимариот — владелец на тимар.
Тоаз — мярка за дължина.
Топчии — членове на артилерийския корпус на платената османска армия. Известни били две категории топчии: артилеристи и леяри.
Трайбофен — термин, свързан с рударството.
Тузджии — категория население, натоварено с производството и
доставката на сол за нуждите на страната. В замяна на службата си соларите
получавали известно парично възнаграждение и се ползували от някои данъчни
облекчения.
Улак — куриер.
Фашини — приспособления за увеличаване проходимостта в наводнени и заблатени места.
Филори — название на паричен данък, изискван от някои категории население като например т. нар. власи, изпълняващи военно-помощни функции в пограничните райони на империята. Филориджии — категории население, задължени да плащат данък филори.
Флорин — стара италианска златна монета.
Хаймане — лице без установено местожителство.
Халифе — помощник, заместник.
Хамам — баня.
Хамер (букв. чук) — термин, свързан с рударството.
Харадж (харач) — едно от названията на поголовния данък джизие, събиран в полза на държавата само от немюсюлманите, поданици на султана; название на ежегодната дан, която предавали в хазната Дубровник, васалните княжества Влашко и Молдова и др.
Хас — най-голямо по размера на получаваните от него приходи ленно владение, предоставяно на висши османски държавни сановници по време на службата им. В Османската империя съществували и голям брой султански хасове. Годишният приход от хасовете надхвърлял 100 000 акчета.
Хас-ъ хумаюн — султански хас.
Хуляса — резюме, извлечение.
Хюджет — съдебен протокол, с който се утвърждавала покупко-продажба или някаква друга сделка.
Хюкюм (хюкм) — султанска заповед; заповед.
Цицанг — термин, свързан с рударството.
301
Чавуш — дворцов служител, периодично натоварван с изпълнението на различни решения на властите.
Чайка (шайка) — широк плавателен съд с плоско дъно.
Чакърджии — категория соколари, принадлежащи към групите население със специални задължения и статут. Вж. и доганджии и шахинджии.
Челтюкчии — категория зависимо население, натоварено със задължението да отглежда ориз за нуждите на държавата. В замяна на това челтюкчиите се ползували от някои данъчни облекчения.
Черахори (джерахори) — категория зависимо население, което в-замяна на известни данъчни облекчения работело по строежа и ремонта на крепости и другй подобни обекти, служело в обоза на османската армия, копаело окопи и прокарвало пътища.
Черибашия — военачалник на натоварено с военнопомощни функции население от рода на войнуците, мюселемите и др.; военачалник на отряд ленна войска.
Чифт бозан — данък за останала необработена земя в границите на чифтлика или бащината.
Чифтлик — владяна от раята въз основа на тапия обработваема земя, която се предавала по наследство, бащина; феодално владение, имение.
Чоп — общо наименование на кълчища и козина, употребявани за
запълване процепите на плавателните съдове.
Шайка — вж. чайка.
Шахинджии — категория соколари, длъжни да ловят, отглеждат и дресират соколи за султанския двор. Вж. доганджии и чакърджии.
Шейх — глава на дервишка секта; старейшина.
Шериат — обобщено наименование на съвкупността от нормите на мюсюлманското религиозно право.
Шиник — мярка за тежина, равна на около 6,250 кг.
Шмелцофен (шмелцова пещ) — термин, свързан с рударството.
Юруци — категория население, организирано на полувоенна основа.
Извън номади-скотовъди от тюркски произход юрушките оджаци нерядко включвали
и известен брой освободени помюсюлманчени роби или приели исляма представители
на завареното на Балканите население.
Яве — такса за избягал роб или намерен безстопанствен добитък. Вж. икачкуи.
Яйлак — лятно планинско пасище.
Ямаци — членове на някои от военнопомощните формации от рода на войнуганската, юрушката и др., задължени да издържат ешкинджиите, докато дойде редът им самите те да се явят на служба.
Яябашия (яяпаша) — командир на войскова пехотна част.