III

ВМРО В  МЕЖДУЦАРСТВИЕ

К. Пърличев и Ив. Михайлов разправиха какво са видели и какво са научили. До село Горна Сушица, Мелнишко, не им казали придружаващите ги лица нищо. Когато зели на горе към планината, Аргир Манасиев ги посрещнал и им съобщил, че Тодор е убит на двете реки в Пирина, отсам Лопово, гдето щеше да става конгреса на Серския революционен окръг. Панчо Михайлов се развикал, псуел и ругаел убийците - като давал да се разбере, че между тях са Алеко Василев и Г. Атанасов. Пърличев го укротявал да кротува и да не се отдава на афекти, канел го към спокойствие и хладнокръвие [40]. Ив. Михайлов повече се овладял. Заведени били при трупа на Тодора, покрит с шума. Той бил първо закопаван при мястото на убийството, но после откопан и тогаз се сетили да повикат членовете от Задграничното представителство и поменатите двама, за да констатират лично станалото. Труповете на Тодора и Панзо били пренесени до черквичката “Свети Илия” в землището на село Сугарево и там погребани. Ал. Василев се преструвал, че плаче. Г. Атанасов се държал намусено и хладнокръвно. Ал. Протогеров - силно развълнуван и влажни очи.

Какво разправиха още за убийството К. Пърличев и Ив. Михайлов. Казали им това. Тодор с Панзо и Ал.Протогеров от село Дере-Мислим, Мелнишко, тръгнали с мулета на 30 август вечерта. Придружавали ги войводите Щерю Влаха и Динчо Вретенаров. Куриери били Динчо Сугарски и Динчо Балкански. В Горна Сушица починали в къщата на Гоце Манолев. Продължили нагоре към Лопово. В “Свобода или смърт” от 1925 описах по-подробно маршрута. На обед били при двете реки. Там слезли да обядват, а мулетата да попасат. Александров и Протогеров стояли един до друг; Панзо до Тодора. По време на обяда Панзо и Тодор са били застреляни с манлихери от Щерю Влаха и Динчо Вретенаров. И двамата паднали моментално на място. Ал. Протогеров се опитал да бяга по инстинкт. Убийците го хванали и успокоили, че за него нищо нямало. От там Протогеров бил закаран на муле в Лопово, гдето чакали Ал. Василев, Г. Атанасов и другите делегати. Подробности има в книгата “Заговорът против Тодор Александров” [41].

На 7. септември дойде в София Ал. Протогеров. Ив. Михайлов се боеше да се яви при него, щели да го убият хората на Протогерова и щели да го свиткат в някой чувал, както той бе свиткал мнозина след 9. юни! Аз се явих при Протогерова. Със сълзи на очите и полузадавен глас го питах: ‘Що стана, къде е Тодор?” - С плач и хленч ми отговори: “Изгубихме Тодора!”

Седнахме. След като се поуспокоих, питах го:

- Кои са убийците?
- Щерю Влаха и Динчо Вретенаров, отговори.
- Защо са убили Тодора?
- За лично отмъщение.
- Преследват ли се убийците?
- Наредено е да се преследват.
- Не подозираш  ли други зад убийците - Алеко, Атанасов?
- Нямам основание да подозирам тях или други.

Извикахме Иван Караджов [42] от Горна Джумая - той бе назначен от Александрова пунктов началник там. С К.  Пърличев, Ив. Караджов и Ив. Михайлов решихме в дома на К. Пърличев, ул. “Ивайло” N 2, да се справим със заговорниците - главните - Алеко Василев и Георги Атанасов, преди общия конгрес. К. Пърличев беше на мнение да чакаме за по-удобно общия конгрес. Обявих се против това мнение по следните съображения.

1. Участниците в Серския окръжен конгрес и нашите хора, извикани след убийството на Тодора да констатират смъртта му, бяха си дали клетва да не казват другиму, че Александров е убит. От мен, разбира се, казано било, няма да крият. Но въпреки клетвата - тава тайна не може дълго да се запази между 20-30 души. А щом стане известно, обществото ще почне да гадае за причините по убийството и за личностите на убийците.

2. Убийците ще подушат, че ги подозираме и ще ни обезвредят.

3. На общия конгрес, който ще се свика от Ал. Протогеров, но фактически господари ще бъдат Ал. Василев и Г. Атанасов, охраната ще бъде тяхна, под тяхна команда и по-скоро те нас ще унищожат, ако усетят нещо.

По мое предложение се реши да се бърза с това и се използва най-близкият благоприятен момент.

Още преди убийството на Александрова имаше споразумение между него и Протогеров, след Серския окръжен конгрес да се разгледа въпросът  относно поведението на Ръководното тяло на Илинденската организация спрямо ВМРО и да се изяснят отношенията на Алеко и Атанасов спрямо поменатото ръководно тяло. Това, следователно, можеше да не се изоставя и след убийството на Тодора. При разглеждането на тази разправия можеха нашите войводи да дойдат до съприкосновения с Алеко и Г. Атанасов. Тази среща, значи, трябваше да се подготви.

Още през август бяхме решили да се изпрати до Обществото на народите в Женева един по-обширен и добре аргументиран мемоар от името на ВМРО. Александров възнамеряваше през есента да извърши няколко атентата на сръбска територия. За да не бъдем обаче обвиняеми пред европейското обществено мнение, решихме де отправим преди това мемоар на Женева. В постъпката до Обществото на народите трябваше да има намек, но който да не се схване като заплашване, че неприлагането на договорите за малцинствата и следователно поради неразчистването на пътищата за легална борба, води към нелегални акции. С приготовлението на фактическата страна,  данните за положението в Македония, бе натоварен Н. Томалевски. А текста, един вид молбата до Обществото на народите, трябваше да приготви Никола Милев. Мемоарът трябваше да се даде по случай общото годишно събрание на Обществото на народите в началото на септември 1924 г [43].

По този повод имахме на 8. или 9. септември среща с Ал. Протогеров в дома на Спиридон Велев. На срещата бяхме аз, Пърличев и Н. Томалевски. Тука решихме Томалевски да замине с мемоара в Женева, като носи дата август, та и подписа на Тодора следователно, и второто решение - да се повика ръководното тяло на Илинденската организация в Горна Джумая и там в присъствието на Алеко Василев, Г. Атанасов, Ал. Протогеров, Петър Шанданов, Йордан Гюрков и Панче Михайлов да се разгледа спорът с илинденци и нас. С данните, уличаващи илинденци в разкол, трябваше да отиде или К. Пърличев, или Ив. Михайлов. Ал. Протогеров прие това и на другия ден замина в Горна Джумая, гдето бяха Алеко и Атанасов. Сега при това събрание трябваше да бъдат убити Алеко, Г. Атанасов, а след тях Г. Занков и Арсений Йовков, чието участие в заговора беше доказано, между другото и от кореспонденцията между Г. Занков и П. Чаулев.

Нашите приятели се съмняваха в държанието на Панчо Михайлов. Не знаеха с нас ли ще се държи или с Алековци. Макар и да бе псувал убийците в Пирина, сега, след като мина афектацията, ако му обещаят, че бъдещият конгрес може да го избере член на Централния комитет/проектът за устав и правилник на Алеко и Г. Атанасов предвиждаше петочленен централен комитет/,  може да се присъедини към Алековци.
Затова мене пратиха при Панчо да му видя ума и да го спечеля за акцията. Отидох с Томалевски, но аз говорех. Панчо бе на легло. Имаше температура. Живееше на ъгъла “Неофит Рилски” и “Цар Борис”. Поздравих го и го похвалих за доблестното му държане в Пирина, след като узнал за убийството на Тодора. Попитах го:

- Кои са зад физическите убийци, Панчо?
- Ясно е, отговори, Алеко и Г. Атанасов.
- Ще ги оставим ли да управляват Организацията - тези престъпници и простаци?
- Разбира се, че не.
- Готов ли си да участваш в наказването на заговорниците?
- Да!

На 11 септември заминаха илинденци - цялото ръководно дело и редакторът на в. “Илинден” Арсений Йовков за Горна Джумая. Заранта трябваше да бъдат там П. Шанданов, Йордан Гюрков, Панче Михайлов и на 12, ако могат, да свършват с Алеко и Атанасов. Всички се събрали в една стая в къщата на Панайот Райнов в Горна Джумая: Протогеров, Алеко, Атанасов, Гюрков, Шанданов, Панчо Михайлов. Дебнели се едни други целия ден на 12 септември, като нашите с разни хитрувания и преструвания са гледали да предотвратят всяко подозрение на Алековци спрямо тях.

Понеже К. Пърличев се разболя от остра инфлуенца, трябваше да замине Ив. Михайлов с обвинителния материал против Занков - Арсений Йовков. Ив. Михайлов обаче се уплаши да не го убият и покани мене, аз да отида. Отказах, защото, когато се определяха съставът на следствената и съдебната комисия, аз не бях в София и не влизах в състава на нито едната, нито на другата и защото, ако е за опасност, не считам, че тя за мене беше по-малка отколкото за Ив. Михайлов. Той и неговите хвалители, каквото щат да са си мислели тогаз и по-сетне по това. И най-сетне Ив. Михайлов минаваше за смел и за ръководител на терористите, сам даже се хвалеше по-рано с участието си в терористически акции, та той щеше да бъде в помощ на другите. Аз никога не съм имал претенция за бойна сила. Щом видя, че Иванчо не може да надхитри учителя си, каза да изпрати с книжата Кирил Дрангов и да каже, че той и Пърличев са болни и не могат да отидат. Ив. Михайлов ми разказа насаме как убедил Кирил Дрангов да отиде и да тегли куршума на Алеко.

През лятото на 1924 г. К. Дрангов поради слабост, гръдна слабост, бе в Мелнишко на мек климат и чист въздух. Там той имал възможността да наблюдава постоянното сновене на Алеко и Атанасов с автомобил  Щаер, купен с организационни средства от Ал. Василев. Това беше ново превозно средство за комитите - по-рано и с кон не пътуваха, а пеш, и то само болните бяха качвани на добиче. А сега Щаер - днеска са в Петрич, утре в Неврокоп, вдруги ден в Мелник...К. Драганов, млад, наскоро свършил гимназията, идеалист тогаз, се възмущавал в душата си от тези комитски порядки в Петричкия окръг и бе написал по своя инициатива един доклад по това на Т. Александров. Четох и аз доклада. Та сега Ив.Михайлов внушил на К. Драганова, че неговият доклад бил в чантата на Александров и като го четат Алековци кога да е ще си отмъстят на автора му, ако Алековци оцелеят. К. Драганов се съгласи. Преди да тръгне на 11 срещу 12 на полунощ, дойдоха у мене в къщи П. Шанданов и Ив. Михайлов. Ив. Михайлов искаше моето съгласие при разчистването с Алековци да бъде убит и Протогеров. Аз казах категорично не. Иванчо почна нещо да ме убеждава и да възразява. Ядосано ударих по масата и казах:”Мене ще слушате сега в това междуцарствие, па после какво щете правете.” Ив. Михайлов по-късно споделял с приятели впечатлението си от моето държане и се чудели, защото не подозирали у мене подобна твърдост и заповедничество. А вярно е, че не е постоянна черта това у мене, но когато дойде до големи работи и се ангажирам в тях, въоръжавам волята си [44].

Подкрепи ме и П. Шанданов, който буквално каза:”Няма нужда да се убива Ал. Протогеров, през живия му труп ще минем, за да накажем убийците.”

Аз бях против предложението на Ив. Михайлов, първо, защото не бе доказано участието на Протогеров в заговора - съмнението и подозрението не е достатъчен аргумент за подобни главоломни акции и второ - Организацията оставаше формално без Централен комитет или по-право П. Чаулев щеше да бъде единственият жив член от Централния комитет и с най-законно основание щеше да говори той от името на Организацията пред света.

На 12 срещу 13 септември, късно вечерта, Кирил Драганов се явил в стаята, гдето били събрани всички с някакъв пакет и съобщил, че нито Пърличев, нито Ив. Михайлов могат да отидат в Горна Джумая. Алеко станал и поканил Драганов да отидат в другата стая. Алеко тръгва напред, К. Дрангов след него и при вратата тегли с револвера в главата на Алеко. Алеко се струполил на земята, на прага на стаята. В това време Г. Атанасов се случил в другата стая. В съседните стаи и къщи имало четници на Алеко и Атанасов и се почва едно гърмене на посоки. От улиците пък гърмели наши хора, между които и стражари. Там бил Ив. Караджов, Асен Даскалов, Црън Киро и други. Шанданов, Панчо Михайлов, Йордан Гюрков. Дрангов и Протогеров слезли доле с риск да бъдат случайно ударени. Йордан Гюрков се смъкнал на улицата по една акация като се промъкнал през прозореца, той се показал най-страхлив.

В тъмно още, може би беше 3 часа след полунощ, бях събуден у дома от Ив. Михайлов [и] К. Дрангов да ми съобщат за извършеното.

- Бай Георги, целуни Дрангова, той уби Алеко, ми каза Михайлов.

- Добро ли, зло ли направих, не зная, но направих го.
- Добро направи, казах му и го потупах по рамото.

“Казвай, кой уби Александрова”.

Тази произволна постъпка, извършена от Дрангова, сигурно по внушение от Ив. Михайлов, ставаше вече един елемент за недобри, неискрени отношения на Ив. Михайлов и Дрангова, от една страна, и на Ал. Протогеров от друга. У Протогеров беше се втълпило, че е било решено от нас да бъде убит и той, но че Кирил Дрангов не е сторил това, понеже Протогеров бе голям приятел на баща му, полковник Борис Дрангов и благодетел на семейството му. На няколко пъти, по различни поводи и случки, при честите скарвания на Ив. Михайлова с Протогерова трябваше аз да разубеждавам последния, че не е имало решение за неговото убийство и че постъпката на Дрангова е била своеволство. Истината е тази - Ив. Михайлов предлагаше да бъде убит Протогеров, аз го спасих тогаз. Навремето отдадох това желание на Ив. Михайлов на голяма афектация от убийството на Тодора и на преголямо съмнение и подозрителност към Протогеров. По - послешните събития показаха, че други съображения още тогаз ще са ръководили Ив. Михайлова...

Когато съмна,  бяха пристигнали с друг автомобил, пристигнаха Протогеров, П. Михайлов, П. Шанданов и Йордан Гюрков. На 12 бяха убити пък в София Славчо Ковачев и Димо Хаджидимов, все в свръзка със заговора. На 13 заранта  Асен Даскалов убил с приклад на пушката и удар по главата Г. Атанасов в Горна Джумая. Г. Атанасов, изглежда че през нощта се е побъркал умствено, защото, когато съмнало, бил видян от Асен Даскалов, облечен с обърнато наопъки палто и да вика плахо: “ Не съм виноват” и несвързани думи.
Първата работа беше сега да се осветли обществото върху събитията и да се узакони разправата с убийците на Тодора. За убийството на Александрова знаеха малцина - заговорниците и ние. Сега написах комюнике от името на Централния комитет, в което се съобщаваше за убийството на Тодор, станало на 31 август, и за наказанието на убийците на 12/13 септември. Комюникето пратих на Ал. Протогерова за подпис и той го подписал без колебание. Така се даваше законност на наказателната акция, замислена и изпълнена без Ал. Протогерова по причини, които се изтъкнаха по-рано.

Ив. Михайлов се е хвалел, че той организирал наказанието на убийците на члена от Централния комитет на ВМРО Тодор Александров. Нещо повече - създал беше чрез хвалби пред свои млади другари и те пред непосветени хора, че и сам той е вземал голямо, едва ли не много рисковано участие в тази разправия. Че има дял в тази акция - има, но че не най-голям - и това е така. Наказанието на престъпниците е колективно дело и по замисъл, и по изпълнение. А за благополучното изпълнение има дял и един страничен фактор - българската войска в Петричкия окръг и административните власти в Горна Джумая и изобщо в окръга.

Това пък бе подготвено така.

На 7 или 8 септември вечерта, не помня добре, Никола Милев бе извикал мене, аз пък поканих и Томалевски  да се спрем върху окончателния текст на най-деликатното място в готвения мемоар до Обществото на народите. Ние вече знаехме за убийството на Тодора, но решихме с Томалевски тая вечер да не кажем на Милева. Ние бяхме в смут, защо и него да наскърбим в този момент. Той не позна нищо по физономиите ни.
Ето този деликатен текст:

“Вътрешната Македонска Революционна Организация, чиято историческа мисия през всички превратности, които раздрусаха Балканите от четвърт век насам, бе да покровителствува македонското население ида се бори, за да му гарантира мир и свободно развитие, би била първа да се радва от един обрат във вътрешната югославянска политика спрямо Македония. Тя би била щастлива да сътрудничи като легална партия за консолидацията и за разширението на федерираната югославска държава в предвид на една конфедерация на всички балкански народи и на която обединена Македония би била един предан член.Удовлетворението на тези скромни искания, чието приложение би трябвало да интересува Обществото на народите и специално държавите, спрямо които Сърбия договорено се е задължила морално и неотвратимо,  би било от естество да даде мир на Македония и спокойствие на Балканите.

Но ако, постоянствувайки в заблудата, изключителната политика на Белград и Атина откаже на македонците елементарните права, които им са признати от договорите, Вътрешната Организация, след като е изнесла пред правителствата и пред общественото мнение във всички демократически страни желанието на Македония, ще преследва с удвоена енергия и със средствата, които й са на разположение, всичките усилия за триумфа на благородния идеал за свобода, мир и балканско споразумение, които тя не е напуснала и в най-критическите часове, отхвърляйки цялата отговорност за компликациите и опасностите, които биха могли да се създадат на Балканите, вследствие непризнаването правата на Македония.”

Вече на 9 или на 10 отидохме пак при Милев, този път аз и Пърличев, да подирим неговото посредничество за съдействие на военните при разправията, в смисъл да не ни пречат и ако заговорниците се опитат да дигнат бунт, да го потушат, защото се спасяваше не само македонското движение от болшевизиране, но и България.
Аз почнах малко отдалеко:

- Кольо - ние бяхме с Милев интимни приятели още от студентство, казах му, ние сме историци и знаем какви ли не преврати и събития да са ставали в разните страни през разни времена. Така щото ние сме по-подготвени от кои и да са други да посрещаме с хладнокръвие и най-тежките произшествия и най-печалните събития.

Продължих:

- Вярвам, че така храбро ще посрещнем печалната вест, че нашият добър приятел Тодор Александров е убит!

Резултатът от срещата на Н. Милев с Ив. Вълков и на Ив. Михайлов със същия бе положителен, т.е. имахме благосклонния неутралитет на войската, а евентуално при бунт, и нейната помощ, т.е. тя ще потушава бунта по дълг, по призвание, по закон. Бунтът на Алековци и хората им  бил бунт и против България, главно против България, защото поробена Македония той не би засегнал. Успехът на Ал. Василев, Г. Атанасов и компания би бил успех за комунизма и би бил гибелен за България. И наистина при опита на Георги Пенков в Предел и на Ковачев в Банско да дигнат народа, военните помогнаха да бъдат сломени тези опити. Щерю Влаха и Динчо Вретенаров, физическите убийци на Александров, са били убити след обсада в една къща в Припечени от войсково отделение. За убиването на физическите убийци Протогеров бе изпратил запасния полковник Климент Кръстев да иска от военните в Петрич помощ за това. Ал. Протогеров, обаче, все си оставаше под знака на съмнението и подозрението, за това той и не участваше нито в разследването на заловените съучастници или съчувственици на заговорниците, нито в тяхното наказание. При произнасяне на присъдите той не участваше и екзекуциите станаха с негово одобрение като единствен член на Централния комитет, тъй като П. Чаулев се бе самоизключил от ВМРО.

След като бяха снети и прибрани всички дознания, повдигна се въпросът в нашите среди, дали Ал. Протогеров е участник в заговора и до колко, ако е участник в него. В тези разисквания участвахме Кирил Пърличев, Ив. Михайлов, П. Шанданов, Йордан Гюрков, Йордан Бадев, Ангел Узунов, Георги  Попхристов и моя милост. Ив. Михайлов се мъчеше да ни увери, че и Протогеров е от заговорниците. Ала дознанията, които бяха снети, и то без участието на Протогерова, та да се помисли, че той е упражнил власт, за да осуети свидетелствуванията в своя вреда, не даваха основание затова. При едно подобно разискване, което стана у дома, на ул. “Дебър”3, в стаята над улицата, когато Ив. Михайлов пак настояваше на своето, аз бях, който му казах, че от тези данни, с които разполагаме до сега, не може да се обвини Протогеров. Тогаз Шанданов ли беше или друг, не помня, се обади, че имало и друг документ, друго дознание, второ, от Георги Пенков, от което явно излизало, че Протогеров е цял в заговора.

- Така кажете, че има и други доказателства. Дайте ги тука, да ги видим и после да разискваме, обадих се аз.

- Това дознание няма значение, то е опорочно, нередовно и затова и не сме ви го дали.
- Щом е така, казах пак, не ни е потребно. Порочните и нередовни дознания никъде нямат наказателна сила.

Г. Пенков е бил доведен с автомобилнейде къде Овчата купел в някоя къща. При него се явил да го разпитва и Ив. Михайлов. На разпита били Петър Станчев и Кръстан Тодоров. Ив. Михайлов продиктувал показания на Г. Пенков в смисъл, че и Протогеров е знаел за заговора против Тодора, че той е участвал значи в този заговор, че той е станал с негово съгласие. За да подпише тези показания, на Г. Пенков е било обещано от Ив. Михайлов да бъде освободен и да замине за Виена, като му показал и готов паспорт за това. Г. Пенков написал и подписал показанията, които му продиктувал Ив. Михайлов. За тези показания последният заяви пред всички ни у дома, че са опорочени и без доказателна сила. Това дознание аз и Пърличев не видяхме тогаз и за пръв път го видяхме във факсимиле в книгата на Ив. Михайлов по убийството на Протогерова и в неговия в. “Свобода или смърт”.

Заключението ни във всеки случай от тези разисквания бе следното - Ал. Протогеров не е знаел за заговора. Ал. Василев и Г. Атанасов са убили само Тодора, а не и Протогерова по следните съображения.

Първо, ако убиеха и двамата, щеше да бъде явно, че те убиват членовете на Централния комитет, двамата от тримата, за да обсебят ръководството на ВМРО и да я прикачат на болшевишката, на комунистическата колесница, към  където Д. Хаджидимов, Г. Занков и Арсений Йовков отдавна тласкаха Ал. Василева и Г. Атанасова. А заговорниците не бяха готови за открита борба под това знаме. Ето затова те са решили да убият само Александрова и да пуснат твърдението, както и го пуснаха, че това убийство е лично отмъщение на Щерю Влаха, който бил осъден от Александрова условно на смърт и който се чувствал обиден от Александров. Динчо Вретенаров пък от другарство към Щерю участвал в убийството.

Второто съображение на Алеко и Г. Атанасов да не убият Ал. Протогеров е било сигурно, че Протогеров е сговорчив, мек,  отстъпчив, по-лесно се убеждава в една теза - в случая тяхната. Те са били толкоз повече уверени в това, че Ал. Протогеров след връщането си от странство, май 1924 г., преди Тодора, бе далдисъл [45] на разговори с Д. Хаджидимова, Алеко, Г. Атанасов, Чудомир Кантарджиев на темата за отиване с болшевиките. Пък и са си казали, че между тях всички, Ал. Протогеров ще бъде като пленник и държан за фирма. В краен случай, ако упорства, по-късно биха могли и с него да свършат. В плана на заговорниците е било в предстоящия конгрес да не изберат никого от нашата група в ръководните тела, а ако се опитаме да правим опозиция, да ни унищожат на конгреса.

Заключението ни по въпроса за участието на Ал. Протогеров в заговора против Т. Александров, че той не е знаел за това. Най-голямата му вина в това отношение бе, че поради оплакванията си от Т. Александров пред Алеко Василев, Г. Атанасов, Занков, П. Ацев и пр., създало се е впечатление у заговорниците, че ако бъде убит Александров, Протогеров няма да реагира силно или ще се примири с факта. И моето лично впечатление от първата ни среща с него след убийството на Тодора бе, че той, Ал. Протогеров, няма намерение да дири истинските престъпници, тези, които стояха зад физическите убийци. По този начин и в този смисъл чрез създаване на настроение против Т. Александрова от най-високото място, от неговия колега в ЦК, Протогеров има известна морална отговорност за убийството на Тодора. И тогаз, и сега за мене е изключено Протогеров да се е сговорил с Алеко и Атанасов да убият Тодора, поне до доказване с ясни, недвусмислени и общоприети в юриспруденцията  данни на противното.

За съучастичеството на П. Чаулев, макар и от Виена, в убийството на Т. Александрова, за нас бе несъмнено. Зарад неговото отцепване от другарите му в Централния комитет било е взето решение в конгресите на Струмишкия и Серския революционни окръзи, че той подлежи на най-голямото наказание. Когато през декември 1924 г. заседаваше конгресът на Солунския революционен окръг, в който и аз бях делегат, се получи известие, че П. Чаулев бе убит в Милано  от Д. Стефанов [46]. Ал. Протогеров и Задграничното Представителство, подкрепени с решенията на Серския и Струмишкия революционни окръжни конгреси, бяха решили да се наложи най-голямото наказание на П. Чаулев, загдето се бе продал на Москва срещу 500 долара, които ВМРО му даваше да върне и загдето е заговарял против Т. Александрова. Ал. Протогеров, като член на Ц.К, и Задграничното Представителство, бяха взели това решение с всичкия риск да отговарят пред общия конгрес. А не дочакаха последният да осъди П. Чаулев, та тогаз да бъде екзекутиран, защото бяха останали живи само двама членове на Централния комитет, от които П. Чаулев с Влахов бяха се обявили те за оторизирани представители на ВМРО, а това носеше всеки ден пакост за делото и недоумение в света кой действително представлява ВМРО и има право да говори и действа от нейно име, Протогеров ли или П. Чаулев. Впрочем до общия конгрес ние имахме вече и решенията на три окръжни конгреса от пет,  че П. Чаулев заслужава смъртно наказание. Ив. Михайлов изпрати Д. Стефанов да наложи наказанието и Организацията после стори всички усилия като похарчи значителни суми за адвокати и свидетели, та да бъде оправдан екзекуторът на П. Чаулев. Миланският  съд действително го оправда.

До края на декември бяха станали всички окръжни конгреси. Предстоеше да се свика общият редовен конгрес.
След разправията със заговорниците против Т. Александров останали бяха като по-първи хора във ВМРО, освен Ал. Протогерова, върху когото все тежеше у някой съмнение, следните лица:  К. Пърличев, моя скромност, Ангел Узунов, Георги Попхристов, Йордан Бадев, Петър Шанданов, Йордан Гюрков, Петър Станчев, Ив. Михайлов, Н. Томалевски.

Като подготвителни работи за общия конгрес се считаха, вън от отчетите, да се постигне сред върховете разбирателство за състава на бъдещия Централен комитет и на бъдещето Задгранично Представителство и второ, да се приспособят старите устав и правилник към новосъздаденото положение с подялбата на Македония.

По втория въпрос бях натоварен аз да приготвя проект. За тази цел ми бяха дадени проектите на Алеко, Г. Атанасов и Ал. Протогеров, възприети от Струмишкия революционен окръжен конгрес и резолюцията на Битолския окръжен революционнен конгрес. Не възприех нищо съществено от  тези проекти за изменения. Правени са били с оглед да се задоволят личности, а не в интереса на работа. Така предвиждаше с[е] струмишкият проект петочленен централен комитет, когато и при тричленния само един, рядко двама, бяха вътре и то за недълго време, а като са петима, още повече ще се карат кой да влезе, кой да остане вън. Би могло да бъдат и петима, но ако можеха да имат петимата или поне тримата седалището си нейде вътре, в поробената под гърци или сърби Македония, както бе, когато Централният комитет бе в Солун.

Аз взех за база устава и правилника от 1908 г., като внесох незначителни поправки в тях, колкото да ги приспособя за новосъздаденото положение. Преди да отидем в конгреса, докладвах пред 10-12 делегати поправките, които се и одобриха.

Относно състава на Централния комитет главният спор беше да остане ли Ал. Протогеров  пак в него. След убийството на Александрова в присъствието на Ал. Протогерова, като даже убийците на Тодора бяха успокоявали Протогерова, след като Протогеров бе държан от нас в известна изолация при разправията със заговорниците - убийството на Алеко и Г. Атанасов, както и следствието срещу другите. Аз с чиста съвест, без да бях враг на Протогерова, намирах, че той не бива да остане в Централния комитет. Това казах като се аргументирах надълго в една среща с Георги Попхристов и П. Шандов. Това бе мнението ми и в последното по-голямо събрание по този въпрос в дома на Йордан Бадев. Там бяхме: Н. Томалевски, К. Пърличев, Ив. Михайлов, П. Шанданов, Йордан Гюрков, Йордан Бадев, П. Станчев, Ангел Узунов и аз. Най-дълго и най-ангументирано говори, за да остане в Централния комитет Протогеров, Кирил Пърличев. Той бе подкрепен от Йордан Бадев, Ангел Узунов, Н. Томалевски. Към тях после се присъедини Йордан Гюрков, П. Станчев и аз. Най-упорито държеше против Ал. Протогеров Ив. Михайлов. Най-накрая и той се съгласи като каза: “Добре, но ще знаете, че занапред никому не ще позволя да интригува между мен и Протогерова като колеги в едно тяло - Централния комитет. Каквото лошо съм говорил или сме говорили за Протогеров, ще си остане за нас и до конгреса. “След избирането му в ЦК, той е това за всички ви, което ще бъда аз и Г. Попхристов.”

Тази декларация бе добре казана и умно казана. Тя и у мен създаде увереност, че този състав на Централния комитет ще бъде дееспособен след това широко разбиране у Ив. Михайлов. Защото аз се боях, че ще продължи в по-остра форма аномалията, на която бях свидетел при отношенията между Александров и Протогеров.
И така, единодушно в тази среща дойдохме до заключението, че ще изберем Ценрален комитет в състав: Ив. Михайлов, Георги Попхристов, Ал. Протогеров, а запасни членове - Йордан Гюрков, П. Шанданов, Никола Василев от Радовиш. По мое предложение обаче се прие че, ако  Ал. Протогеров се откаже от кандидатурата си за членство в Централния комитет, тогаз друг състав да има. Моят състав за ЦК беше:Георги Попхристов, Ив. Михайлов, П. Шанданов.

В същото събрание определихме кандидатната листа за състава на задграничното представителство, а именно: К. Пърличев, Н. Томалевски и Г. Баждаров. Запасни членове: Йордан Бадев, Ангел Узунов и Тома Карайовов. Аз не желаех, не от скромност, а от умора. Във ВМРО съм влязъл още като ученик в 5-и клас. Преживял съм тревогите с моралните терзания и физическите опасности на всички разцепления и междуособици. Не ми правеше удоволствие вече да участвам в чести събрания, с нужда и без нужда, да гадая где свършва убеждението у събеседника, где почва хитруването и интереса. Отвратен бях. Отвратен бях от много случаи на неискреност, на завист, на безполезно злословие зад гърба, на клюкарство даже. Аз зная, че някои от приятелите, които се бяхме събрали нея вечер, са си казали, че нежеланието ми да бъда задграничен представител е по-скоро едно изпитване дали някой ще каже да не бъда, т.е. дали някой ще потвърди това мое нежелание или пък за да бъда молен. Не е бил прав, ако е имало някой така да мисли. Най-искрено не желаех пак да се впрегна в тази тежка, пълна с отговорности, рискована и с малко шансове за успех работа. Но когато всички се изредиха да настоят за моето участие в Задграничното представителство, в това число и Ангел Узунов, с когото същата вечер имах една разправия, загдето преждевременно беше говорил някои работи на Протогеров, а именно за избирането му в Ц К , без да сме уговорили предварително всичко за това, аз останах. Счетох, че това не е молба към моята особа, а зов на отечеството за изпълнение на дълг и приех да бъда кандидатиран и избран  със смътното предчуствие, че ме чакат нови страдания, може би по-големи от всички дотогавашни.

Аз и К. Пърличев ходихме при Ал. Протогеров да изпитаме силата на неговите претенции. Намерихме го у Спиридон Велев. Казахме му най-учтиво и най-човешки, както прилича на възпитани хора.

- Генерале, предстои конгрес и избор на най-висши ръководни тела - Централен комитет и Задгранично представителство. По-стар си от нас, знаеш задълженията на наредбите за Централния комитет , а именно, че той трябва да е вътре и като изключение, за почивка, членовете му могат да пребивават вън. Годините тежат, към шестдесет си вече, ще можеш ли да понасяш тежестта на нелегалния живот.

Отклони това. Заяви, че ако е за влизане вътре, като прост редник или обикновен войвода, ще отиде.
Ал. Протогеров си удържа обещанието в смисъл, че не се засрами от по-младите: влезе с чета вътре и се върна болен от тифус през лятото на 1925 г [47]. Не повтори  обаче, но пък най-младият  Ив. Михайлов пък нито веднъж не се опита да отиде в поробена Македония.

Конгресът  стана между 7. и 11. февруари 1925 в село Сърбиново [48]. Участваха с Протогеров 41 делегати. Аз бях избран делегат от Солунския окръг. Председателстваше конгреса Ангел Узунов. Взели бяхме за стенографи Пано Поппандов и Страхил Развигоров, заклети младежи, но се оказаха недобросъвестни и нищо не излезе от стенограмите им. Пано Поппандов след една година, след много подканвания и даже мъмрене от Задграничното представителство представи нещо, но непълно и почти безграмотно. Охраната на конгреса беше поверена на Дончо Чокаринов - той разпореждаше с въоражените хора, но той беше на заповедите на председателя на конгреса. Аз четох политическия отчет на Централния комитет и Задграничното представителство от 1908 до 1925 г., т.е. за 17 години, откогато не бе ставал конгрес. Този отчет бе кратък, общ, съставен от мен, одобрен от Пърличева и Протогерова, но пълен, всичко в общи черти засягаше. К. Пърличев чете приготвения от него боен отчет, а Ал. Протогеров даде финансов отчет. Сметките на Ив. Михайлов, като пунктов в София и секретар на Задграничното представителство, бяха забъркани, но поради уважителни причини, дружбашкото гонение, приехме ги teis queis. След кратки разисквания отчетите бяха приети. Най-голям зор ни се даде с обяснението на Виенската акция - подписването на манифеста и отказването от него. Аз повече отговарях за това дело, макар че бе без мен и го осуетихме с Пърличев, след като бе свършено. М.  Монев, зет на Т. Александров, се опита да обвинява Протогерова за убийството на Александрова като чете препис от писмо на Тодора до Протогерова - не намери поддръжка. Монев бе в конгреса със съвещателен глас. Инцидентно избухваха Петър Пашата, прилепски войвода, и Йован Бърльо пак с намеци за обвинение срещу Протогерова по убийството на Т. Александрова, но не бе сериозно нещо. Вероятно са били подучени да направят това от Ив. Михайлов за тормоз морален на Ал. Протогеров. Но от това имаше и полза, защото значи имаше обвинители против Ал. Протогерова за участието му в заговора против Александров, но така несериозни бяха доказателствата на тези обвинители, че те бяха опровергани и накарани да замлъкнат, без да пожелаят да се гласува предложение за обвинение и наказание. Ал. Протогеров излезе от конгреса  оправдан по тези обвинения.

Най-много време ни отнеха измененията в устава и правилника. Аз бях докладчикът и защищавах. Минаха така, както се докладваха. В съставянето на политическите резолюции взех главно участие. Също резолюцията за тактиката на ВМРО бе съставена от мен.

Пристъпи се към избор на тела. Преди да се съберем да гласуваме - във време на отдиха - Протогеров ми каза, не бива ли да изберем за трети задграничен представител Тома Карайовов вместо Наум Томалевски. Казах му да не повдига въпроса за ревизия на листата, която сме приели с общо съгласие, защото тогаз може би без да се прокара Карайовов вместо Томалевски, може да се избере в Централния комитет Шанданов вместо Ал. Протогеров. Млъкна. Аргир Манасиев пък ми доложи, че някои агитирали против Протогерова - да не бъде в Централния комитет. На него пък казах: “ За мене може да не гласувате като задграничен представител и ще ви благодаря, ако не ме изберете, но за Ал. Протогеров ще гласувате за член в Централния комитет.”

След като си дадох бюлетината, излязох и с М. Монев отидохме при дядо поп Найден, които ни почерпи ракия с мед. Там престояхме на разговор и когато се върнахме в заседателната зала на конгреса, резултатът по избора бе обявен. Иван Михайлов бе избран с 39 гласа, почти единодушно, после идеше по гласове Георги Попхристов и Ал. Протогеров с около 27 гласа от 40. Запасни членове за ЦК бяха избрани поред на числото на гласовете: П. Шанданов, И. Гюрков, Никола Василев. Задгранични представители: Кирил Пърличев с най-много гласове, после Г. Баждаров и Н. Томалевски. Запасни за ЗП: Тома Карайовов, Йордан Бадев и Ангел Узунов.

Имаше и едно решение, че по всички по-важни въпроси ЦК ще се съвещава със запасните членове на ЦК, а задграничното представителство със запасни членове на ЗП. Тези 12 души, значи, пък общо събрани, образуваха един вид висшия съвет на ВМРО.

После се разбра, че за да получи Ал. Протогеров по-малко гласове, се дължи на агитацията на Ив. Михайлов между някои от скопските и битолските делегати да не гласуват за Протогеров, та да бъде избран, но с намалени гласове. Това бе нелоялно от страна на Ив. Михайлов [49].

[Previous]
[Back to Index]

40. Иван Михайлов в спомените си твърди, че Панчо Михайлов след като чул за убийството на Т. Александров изпаднал в малодушие и се търкалял по земята. Вж. Михайлов, И. “Спомени“ Т. 3, С., 1998,  с. 31.

41. По подробно за убийството освен “Заговорът против Тодор Александров” вж. Добринов, Д. Последният цар на планините.  С.,1992, с. 130 - 133. Съществува  мнение изказвано от Ст. Бояджиев, че заговорът за убийството на Т. Александров е организиран от Военния съюз.

42.  Иван Караджов ( 1875 - 1934 ) - роден в с. Лешко, Горноджумайско. Учи в Солун, където става член на ВМОРО. Завършва в Санкт Петербург и е назначен като учител в Солунската гимназия. От  1913  до 1930 г. учителствува в Горна Джумая. Близък сподвижник на Т. Александров. През 1928 г. е избран за член на Централния комитет на крилото на Ив . Михайлов, но три години по - късно се отказва по здравословни причини.

43. Документът за който става дума е публикуван под названието Меморандум в книгата Тодор Александров - Живот  легенда. С.,1991, с. 150 - 223. Понеже Т. Александров е убит подписа му е възпроизведен от Гьошо Гочев, който го имитирал много добре.

44. Иван Михайлов описва случката, но твърди, че на нея е присъствал освен Г. Баждаров също и К. Пърличев. Вж. Иван Михайлов, Спомени. Т . 3, С.,1998, с. 42.

45.  далдисал / тур. / - примирам от силно желание

46.  Убийството на Петър Чаулев е извършено на 24 декември 1924г. в едно кафене в Милано, Италия.

47. Александър Протогеров заедно с  четите на В. Ихчиев, Ст. Вардарски, Ат. Калчев и К. Попатанасов преминава във Вардарска Македония на 20 юли 1925г., с цел да инспектира каналите на ВМРО и да проведе заседание на Битолски окръг в Охридско. По пътя обаче той се разболява тежко и е върнат в България носен на носилка от четници. Другите чети се разколебават, не преминават Вардар и се завръщат обратно.

48.  Село Сърбиново днес носи името Брежани.

49. По този начин завършва книга трета.