13. Стоеновото чиновничество
Шмекер чилок е бил Стоен Гайдаря. Ама от сиромах човек какво друго можеш
да очакваш, освен шмекерлъци и зевзеклъци. Кога се е родил, не зная, ама
меса*[*], че се е родил на черно халище, защото бубайко му е умрел млад
и майка му се е оженила за Кидиковски Славча от Сулища. Още от малък захванали
да го пазарят ту тук, ту там да си изкарва хлеба, ама Стоену все се не
прихватала работата. Къде е ходил, какъв му е бил гурбетчилъка, той си
знае, ама кога е станал за
*. меса — прилича, изглежда
42
женене, се е върнал и си е поръчал шарена чанта със синци. Турил в нея стотине дребни мангъре, заключил я с катанец и я метнал на рамо — демек хвърлил фукарлъка.
Тръгнал той с чантата да обиграва сборове. Ага се хванел на хоро, дрънкал мангерете като жълтици, дано го бендиса [*] неква мома. „Бре, казандисал [*] е Стоен, напълнил е чантата. Има защо да е ходил насам-натам” — задумили хората. Започнали и да го подпитват по Сулища, къде е ходил и има ли некакъв добитък.
— Как да немам. Лошо ли е човек, ага има две мулета. Лошо ли е, когато си има стотина брава овце и туй онуй — недовършвал Стоен.
— Щом е тъй, то за такова имане иде требва домовница мома — премислили Стоеновите роднини и го углавили за Чакърска Дойка. Тя не била много каматна, ама инак пък бяла на место — пестелива и подбърница. [*]
Оженили Сгоена, прибрал се в дом. Ага дошло пролет и тръгнал мал-сайбиете [*] да градят мандра, Донка му рекла:
— Хайде, Стоене, нема ли да идеш да помагаш?
— Ти недей тегли кахър — отвърнал Стоен. Те хората и мандра ще си сторят, и овцете ще предоят.
Дошло време за стрижене на овцете.
— Стоене, утре хората ще стрижат — дума му пак Дойка.
— Да стрижат. Йе съм наредил да острижат и моите. Сетили се тогава и Дойка, и техните, че Стоеновото имане е празна работа, но нали вече им е станал рода. требвало някак да му помагат.
В Широка лъка тогава бил кмет Ивановски Васил. Отишли от Дойкина страна
да го молят да назначи Стоена за куруджие [*] и той ги послушал. Ама шило
в горба седи ли, та и Стоен да си гледа чиновническата работа?
*. бендисвам — харесвам
казандисвам — печеля
углавявам — сгодявам
подбърница — подбрана, спретната
мал-сайбия — стопанин на стока
куруджие — пъдар
43
Един ден му се приело качамак, забелен [*] с масло и наръсен със сирене. Хубаво, ама откъде тоя щарвалок [*], кога Стоен имал само вода за качамак.
В Махмутица имало един Тодор Чучурански. Той бил възможен човек и у него все се намирало и масло, и сирене, и брашно — всичко, каквото трябва за качамак. Тодор Чучурански е бил стеснителен нисичък човек, та много не обичал да се сбира с хора. В Широка лъка ходел само по Великден и когато да си плата данъците.
Един ден се изтърсиел при него Стоен куруджията и му рекъл:
— Бай Тодоре, проводил ме е кметът да те карам надолу.
— Че за какво, бре Стоене? — зачудил се човекът.
— Не си ходил на черква, та затова те вика.
— Как да не ходя, предишната неделя се черкувах — излъгал бай Тодор.
— Истина ли? — впънал го Стоен.
— Мети на, ами как — повторил бай Тодор и се прекръстил.
— Тогава пак ще те карам.
— Че защо?
— Предишната неделя са украли кандиля пред иконата на света Богородица, та ще те мерят дали досегаш, дето е бил закачен кандиля.
— Сакън бре, Стоене — вжегал го бай Тодор. — Сега празо да си кажа, аз от една година не съм ходил на черква.
— Както и да е, ще вървиш, ами недей ме петла, тръгвай!
Видел бай Тодор, че няма спасение и го обърнал на молба:
— Абе, Стоене, нема ли некакъв начин да ме отървеш? Пък е нема да ти го забравя. Имам и масло, и сирене. . .
— То ще му найдем некак колая — рекъл Стоен, — ама са много пустите
кучета. Един тас масло трябва да дадеш за кмета, друг за писаря. За кадията
също ще трябва. Три таса стават. Пък сигурно и сирене ще поискат.
*. забелен — полят с запържено масло
щарвалок — лакомство
44
— Абе, че то ще се дава, ще се дава. Ти само от срама ме куртулисай — замолил се пак бай Тодор.
— Е, зле се фанах с тебе, бай Тодоре, ами барем вържи и един месал мисирено брашно, та да видим до къде ще я изкараме.
Нарамил Стоен маслото, сиренето и брашното и отишъл да си вари качамак. Но не щеш ли, научил тая работа кметът. Не само че го гълчал, ами му завързал на главата торбата със сбирщината и тъй го разкарвал из село.
Ала котка на гръб пада ли, та и Стоен да кандиса.
На баш Песпонеделник (празник в Широка лъка с карнавал) Стоен подкупил една жена да отпусне на кметката въркузуня и ага се е хванала на хорото, смъкнали й се гиздилзта. Голям джюмбуш паднало.
Тогава Стоен рекъл кметому:
— Биде ли, господин кмете: ти завърза моята глава е масло и сирене, ама и на твоета жена се бедна бажека.
И това било последният ден на Стоеновото чиновничество.
Разказал: П. НЕЙКОВ