43. Райковският министър
Преди много години се е разчуло по Райково, че ще дойде министър Гичев
да ги пообиграе и види къде какво може да се стори за селото. Разтърчели
са се управниците, наредили да се измете сущето [*] и да се изрине калта
по сокаците, че та сторили и арка, накичена с хвойна и ела. Лепнали един
надпис на нея: „Добре дошълъ, господинъ министре!” и зачекали.
*. суще — смет
152
Цяла неделя се е думало само за това — зер малка работа ли е в едно нищо и никакво Райково да дойде министър.
Хеле, дошъл най-сетне и деня на доходането. Сбрало се е малко и голямо под арката. Нагиздени и пременени моми с нанизи алтъне държели синия с хляб и сол и бокал с вино, — както си му е бил реда. Дечищата носели китки, та ага слезе министъра от колата, да му ги фърлят и да рукат „Ура!” Кмета търчал зазноен от чиляк на чиляк и заръчвал:
— Хем гледайте да го не опетлаете нещо, че сетне ще си имаме голяма крамола!
И мятал по едно око към Трандовица, отдето трябвало да се зададе министъра. Минали се час-два и людете взели да се спогледват. Имало е и такива, дето не искали да чакат.
Ала по едно време се е задала от Устово една черна кола, а след нея вървяла цяла опашка от прах и турма. [*]
— Иде! Иде! — разрукали са се сприпрените райковци и са се юрнали кой по-напред да каже „Добре дошъл!” на министъра.
Колата спряла и кмета турил очилата и наредил музиката да засвири. Слял от колата чиляк с черен костюм, с бяла риза и голяма фльонга. Доде се усети, райковските управници го нагарванисали да го хошкат. Момите му поднели хляб и сол. Зафърчели китки. Пък Митю Френкев, покачен на един голям камен, щракал ли щракал с апарата.
Не щеш ли, по едно вряме някой се изцяпил:
— Чакайте бре, люде! Станало е 'обърка! Не видите ли, чи това е не никакъв министър, ами е Христю Търпански от долно село?
Вторачили се людете — Търпана, накичен с китки и аглоци, държи бокала с вино и още мулави с устата хляба, дето са му поднели.
— Ама го сторихме! Ам сега, ага дойде Гичев, какво ще правим? Търпана
и питата начока [*] момъка и ви ното напи, че та и китките развали — затюхкал
се кмета.
*. турма — пушек, мъгла
качоквам — навземам, отчупвам
153
Тогава Митю Четалбашовски, какъвто е бил зевзек, разбутал людете, отишол до Търпана, казал му „Добре дошъл” и са изрукал:
— Не признавам никакъв Гичев! За мене това е министъра, дето го чакахме сума ти време!
Взел бокала, отпил от виното и рекъл:
— Да е хаирлия, господин Гичев!
Търпана станал Гичев и вече толкова години му викат тъй. По-младите
не знаят, че по онова време Търпана е работил в Станимака в тютюневите
складове и по път е изпреварил министъра, та му е обрал и китките, и виното,
че та му взел и името.
Разказал: АН. МЕРАКОВ