Каков късмет е имал наш Гего! Оти е изкарал хубави йегнета и настригал много вълна и много мляко е надоил, та ни дадаха картичка да идем на море.
Отнесох му е я на ятака и му реках:
— Виж! Рукат ни да вървим на море, да се отмориш.
— Че йе съм се не уморил — вика.
— Хайде — сгълчех го, — то людете си знаят работата.
Ага си дойдохме у дома, извадих му най-новите патуре. Та се угизди тоя чиляк, та се оборена, [*] че та възсука и мустаките — да ти е драго да го гледаш.
— Гего, Гего, пусти Гего — викам му. — Ти си много пасал овце, ама едно време чорбаджиете и хако [*] ти не даваха изцело, пък виж сега на какво си уважение.
И нему му стана драго, драго!
Качихме се на рейса още в село и оттам — право в Пловдив. Ама ме не послуша Гего да надене гумениците, ами се обу със сурови цървуле — с тех му е било по-леко. Пък в Пловдив гори от топло. Та се зазной тоя старец като маслен заструг. [*] Стиснаха го и цървулете — да видиш тогава бално. Хубаво че отидахме да спим на хотел, та там имаше баня, та накиснахме цървулете.
Викам му:
— Гего, то и без това сме платили, ами хо и да се избаняш, че ти нацяло си се намокрил кога по Карлък те е фатал дожд!
Послуша ме и влезе в банята. Ама то голям чиляк —
*. оборсвам — обръсвам
как — заплата
заструг — гаванка
223
не може да го побере коритото. Пуснах му вода от едно решето, ръсна го като гергьовска роса и на Гего му дойде хубавко, отпусна се, откисна се и бабуреса. Лицето му светна като огледало, че та вика:
— Хо сега и ти да се обаняш!
Рано сутринта найдахме влака, метнахме се в него и до обед ни отнесе във Варна. Намерихме и вилата, дето пишеше на картичката, настанихме се и излезахме да се поразгледаме.
Какво да гледаш? Люде, люде — като мравилник и всички шерени като пеперуди. Пък ония, дето са по пясъкан — голи-голопали, само по едни гашкове, И мъже, и жени. Гего клепчи, срам го е да ги гледа.
— То викам — тука тъй се ходи, ам хо да си земем и ние бански.
— Какво? Да се сгропяла чип-чиплак? [*] Дума да не става, само това нема да е.
Хубаво, ама взеха да го обиграват, да му се чудят. И повечето женски! Пък Гего накривал гуглана — каматан, каматан, като карлъчка борика.
Питат ме:
— Бабо, на колко години е дядото?
— Тъй като го гледате, колко му давате? — питам ги и йе.
— Около 55 години — вика една женска, черна като агупка. [*]
— Аха, имаш много здраве! Той е на 80 години.
— Ам с какво се препитава? — подкаче ме друга.
— С какво? С кратох [*] и мляко. Нему курсака [*] е от куркмач. [*] Затова е здрав като камен и лек досега не е накусял. Ага заколе йегне, та на еднож си го изяда. И то с кокалковене. Не видите ли, че зъбете са си му на място.
Тогава зеха да ни кадросват. Защракаха с апартчета като с картечница.
На другия ден и ние наближихме морето, йе се курдисах с бански, ама
Гего — инат, не ще да сваля па-
*. чип-чиплак — гол-голеничък
агупка — циганка
кратох — картоф
курсак — вътрешност на агне, от която се приготвя мая за подсирване
куркмач — гъсто овче мляко
226
турете. Цървулете свали, защото пак го стиснаха, ала за патурете не дава дума да му се каже.
И така влезахме в морето. Хванахме се за ръце като млади и лечка-полечка — натопихме се. Ама тогава да видиш теглилка. На Гего се надуха патурете като гайда. Натежа чиляка, не може да шевне. Ами сега?
Излезах йе на сухото и оттам му метнах единия край на пояса.
— Държи яко! — викам.
Дърпам йе с все сила и то се надава, дърпам — надава се, най-сетне излезе, ала ага брукна тая вода от процевката му, да речеш воденични варад [*] е.
— Надупи' се сега да обкапеш!
Че като го напече онова слънце, че като го възгайгани [*] — турми и мъгли се вдигат от мой Гега. По едно време гледам патурете му започнаха да побеляват. Лизнах ги — солени. Тогава постлах мендиля, [*] дето си носех в торбата, та натрих две оки сол.
— Брееей! — чуди се и Гего.— Ама да — вика, — таман ще накормим [*] овцете.
И женските от другите държави пак зафанаха да го обиграват. Искат да се фотографират с Гега. Пък то се впина. Йе му се карам:
— Какво — казвам — се вшетури? [*] Пригрибай!
— То хубаво — вика — жено, ама да съм на младите години.
— Ако тъй? — реках — Това ли ти е тебе в акъла? Хайде тогава да си вървим!
Сетне ходихме да видим кошерите. Гего помисли, че има овце. Пък то там е само ядене и пиене. Един до нас поиска жин. Тогава и Гего рече:
— Донесете и нас с бабицата по един дракус! Всякъде обиграхме, всичко
видехме и много ни ха реса, Дано догодина пак да ни проводят...
Разказала: В. ГЕРЗИЛОВА
Записал: Вл. Арденски
*. варад — дървен улей, по който се спуща водата във воденицата
възгайгани — запуши се, запари се
мендил — престилка
кормя — храня овце със сол
вшетурявам — стъписван се, обърквам се