Бежещим през годините. Родопски сладкодумци
съст. Петко Величков, ред. Владимир Арденски
 
ЖИВОТО НАРОДНО СЛОВО

„Бежещим през годините” като заглавие може би най-точно приляга на настоящия сборник. Защото всичко, което е разказано в него, е „отлетяло и отплющяло” с времето, останал е само споменът. В едни от случките и епизодите разказвачите са непосредствени участници, в други — само свидетели, а има и такива, които са плод на въображението. Всичките обаче, в една или друга степен, са преживени, минали са през сърцето на впечатлителния родопчанин.

Рубриката „Сладкодумци” беше замислена още от първия брой на списание „Родопи” и оттогава до днес (вече десет години) тя се поддържа без прекъсване и трябва да кажа — с успех, ако се съди по ласкавите читателски отзиви.

В настоящия сборник съставителите са използували не всички печатани в тая рубрика материали, а само някои по-отбрани, които представляват интерес било с „тематиката” си, било с по-добрите си художествени качества.

Може ли да се говори за художествени качества при тия творци и творби на самобитни родопски разказвачи, или както те в рубриката се наричат „сладкодумци”? Общо взето — може. Има, разбира се, епизоди, елементарни от художествена гледна точка — те са отбрани и поместени в сборника главно заради особената им психологическа или битова краска. Други от творбите са интересни от езикова гледна точка, трети като авторизиран фолклор, а четвърти, макар да са малко на брой, привличат тъкмо със своята примитивна, ала ярка художествена багра.

Малко са нещата в тоя сборник, които отговарят напълно на изискването за класическия художествен разказ, но в замяна на това, в тук събраните спомени, слова, одумки, изповеди, или просто раз-

5
 

пази и „лакърдии” имат такава езикова свежест, такъв обновителен фолклорен сок, че наистина заслужава да бъдат издадени в отделна книга. Тази книга, освен че за много хора ще бъде увлекателна, забавна, е и своеобразен документ за творческите възможности на обикновените и в много случаи неграмотни родопски българи, за духовните съкровища, потулени в техните души.

Пълна с разкази и епизоди, посветени главно на премеждия и патила, настоящата книга ни дава възможност да проникнем в една не всякога весела действителност, с много дълбок социален подтекст. Аз лично не мога да си представя по-забавен начин за разказване на сериозни, важни и даже съдбоносни неща. Защото кратичките и простички изповеди в тоя сборник ни разкриват без тупане по гърдите и без репчене колко труден е бил животът на родопчаните в миналото, на какви мъки и патила са били те обречени в един наистина мрачен, несправедлив и тъжен свят.

Проблемът за тоя сборник беше езикът. Главната красота на поместените в него творби е в хумора и особено в диалектната окраска на словото. В едно време, когато книжовният ни език започва застрашително да избледнява и осиромашава, малките разказчета на родопските сладкодумци, макар и литературно „позгладени”, за да станат достъпни, ще ни дадат възможност да си направим някои невесели, ала полезни равносметки. Вярно е, че за голям брой читатели родопският диалект ще създаде известни трудности, но с малко повече усилия се надяваме да преодолеят тази пречка. Иначе, ако тези неща се „преведат” изцяло на литературен език, те ще загубят главното си качество и просто няма да има смисъл нито да се пишат, нито да се печатат.

Не остава друго, освен да кажем на събраните в тоя сборник сладкодумци „На добър час!” и да пожелаем този вид издания да се превърнат в традиция, защото народът има какво да каже и на какво да ни научи.
 

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ


[Next]
[Back to Index]