4. Башклисенският поп Георги Михайлов
(р. 14.10.1866 г. в с. Башклисе, поч. 19.10.1927 г., в с. Белица, Харманлийско)
( МАТЕРИАЛЪТ Е ОТ: "ЗАВЕТ" - списание на тракийската младеж от 15.09.1937
г. )
Заслужава да си спомним, поне, ако не можем друго да сторим по случай двадесетгодишнината от смъртта му - за тоя много заслужил български ревностен борец за свободата на Тракия, прекарал над 25 години там като пръв български учител и свещеник в родното си с. Башклисе, както и в други някои села, станал известен културен и обществен деятел в цялата околност. Неговото име е Дяко Михайлов, кръстен на дядо си Дяко, но при ръкоположението му за свещеник в гр. Димотика дадено му било името Георги, под предлог че кръстеното му име не било на християнски светец, всъщност, за да бъде елинизирано.
51
Баща му Михаил и майка му Чана са чисти българи родом от с. Башклисе, което имало 80-90 само български къщи, и нито една от друга народност. Баща му Михаил бил неграмотен българин по занятие земеделец, скотовъдец и пчелар.
Към 1871 г. - 1872 г. в с. Башклисе, въобще е нямало училище в днешната смисъл на тая дума. В църквата се служило на гръцки. Там българинът Недю Георгиев учил на гръцко четмо и писмо няколко селски деца, разбира се, чийто бащи са искали и му плашали за това учение; при него се учил и Дяко, бъдещия поп Георги Михайлов, който бил способно момче, та за това баща му го пратил после да се учи и в Одрин в българо-католическия пансион на полските отци "Възкресенци".
Свършил с отличие първи клас по български, и получил подарък подвързани златна книга; на другата година малкият Дяко се принудил да напусне втори клас, без да го довърши, поради телесна слабост и често боледуване.
Като се подобрило здравето му Дяко станал пръв български учител в село Малък-Дервент, в Суфлийска околия. На следната година неговите селяни от с. Башклисе го взели да учи децата им по български. Пръв български учител в родното си село Башклисе, той стоял две години, понеже в третата година башклисенци го накарали да им стане свещеник, който, ако и ръкоположен от гръцки владика в Димотика, в селската им черква четял на "български" или славянски език. Но това не било за него. Черковен певец в църквата им бил Янко Чорбаджи, тукашен здрав българин, владеещ, обаче, черковното пеене само по гръцки. Той бил всесилен, каквото искал, това било закон. По недоразумение с него, по въпрос от обществен характер. Чорбаджи Янко довел в Башклисе стария свещеник от село Малък Дервент, който бил българин, но можел да служи само по гръцки, понеже не бил учил българска книга. Свещеникът Георги (Дяко) Михайлов бил поканен и отишъл в с. Каяджик пак за български поп, дето стоял
52
две години. През това време в с. Башклисе имало брожение и големи борби. И самият Янко Чорбаджи съзнал грешката си, та пратил няколко първенци при свещеника Георги Михайлов и го склонил да се върне в селото си пак като български свещеник. Той служи не само в черквата, но ръководи обзавеждането на училището, открива вечерни училища и курсове. Обичан е и почитан от цялата околност. Той помага на бедните, учи всички как да отглеждат копринената буба, саденето на черничеви градини, брането на листа, люпенето на бубите, та и до продаването на пашкулите. Също се прочува като пчелар и наставник по пчеларството. Той станал много известен особено като народен лекар в цялата околност. Ден не минава при него да не се явят болни за лекарство и съвети.
При голямата му известност и доверието на народа в него той не е останал чужд на народното ни освободително движение. И бързо заема полагащото му се място. Ръководител в селото, той покръщава новите членове на революционната организация и съставя групичките, които се свързват с бродещите постоянни комитски четници в Тракия. Така се подготвяше народа ни за борбата, когато ще забият камбаните навред да се вдигне против врага си и се освободи от вековното иго. Това бе съкровената мечта на тоя духовник, с възвишен дух на родолюбие, готов всичко да пожертвува, който не падна духом и когато бе жестоко изтезаван и хвърлен в одринските тъмни зандани, като не се побоя и от там да работи за свободата на родната му Тракия. В затвора е уреждал много работи на българите, там раздавал е помощи на политическите затворници, пращани му от българския търговски агент Кожухаров и др.
Тук ще предам накратко, един момент от неговия живот и страданията му, които го характеризират много добре, какъв е бил по дух и за какво е бил способен именно, как е бил заловен от турската полиция, изтезаван и хвърлен в затвора.
53
През 1906 г., в един пролетен ден, в Башклисе нахълтват четири аналолски манафи, заграждат селото и арестуват първенците: Чорбаджи Янко, младото учителче Михаил Димитров, от Одрин, току-що завършил Одринската гимназия "Д-р Петър Берон" и назначен в селото за учител, Панайот Атанасов, Манол Кюсе-Начев, Тодор Димитров и Ангел Боремеров. Искали да арестуват и селския свещеник Георги Михайлов, но той се укрил. Всички бяха обвинени като бунтовници и участници на една комитска афера, в която бил убит учителя на българското село Каяджик Георги Вълков, и били хвърлени в одринските зандани. Турците били много разгневени, че не могли да хванат попа затова се дават строги нареждания да се залови и закара в гр. Димотика. Обещано е голямо парично възнаграждение на пазачите от селото, които са арнаути както и на всеки, който го представи на турските власти. Цели четири месеца свещеникът се укрива по горите и усамотените воденици, за да не бъде заловен от турските потери, които постоянно го търсят да го заловят. Той има пълна възможност да избяга зад граница в България и мнозина селяни и приятели го молят да се махне от Турция поне временно за няколко години, но той милее за семейството си и неговите шест малки дечица, както и за освободителното дело. Родното си място той с право нарича "Райска градина" защото там е брал жълти като злато пашкули, там е садил черничеви градини, лозя, памук, сусам и ароматен тютюн. И на какво наистина не се радваше с. Башклисе? - На всичко, само не и на свободата, която е много по-ценна от всички земни блага, с която природата така шедро го е дарила. За тая плодородна и хубава Тракия, той се е борил и не иска да я напусне, макар и преследван и живота му да е в крайна опасност. През лятото същата година, когато неговите другари, съмишленици на делото, са хвърлени в одринските зандани, той се промъква в селото и отива да се преоблече, съвсем изпокъсан и изпоцапан в гората,
54
както и да види дребните си дечица. Никой у дома му не подозира, че шпионско око го следи и подло ще го предаде в турски ръце. Току-що се преоблякъл, още не си починал от дългия път, ето че се чува конски тропот и щракване на пушки. Скоква прав попа и какво да види! Къщата му обкръжена с три кордона турска кавалерия. Той вижда всичко това и знае какво го чака, затова каза на попадията си да изведе децата от къщи, за да не пострадат, понеже той иска с оръжие да посрещне и с куршум да поздрави турците.
Попадията се хвърля в краката му, почва да плаче и го накарва да остави оръжието и да се скрие в пригоденото от по-рано скривалище в къщата.
Един от синовете му, сега о.з. офицер, помни и предава точно неговите думи или неговия завет: "Попадийо, ще послушам съвета, твоята молба, но няма да ти простя, ако тия дребни дечица не изучиш и ги научиш да обичат родината си."
Турците настръхнали, се движат около къщата, и чакат заповед да нахълтат. Но кметът Дяко Стоилов още го няма, а без него не смеят да влязат, по обичай, може би, и защото си предполагат, че попът не ще да е сам и че не току-тъй лесно ще се предаде. След малко кметът заедно с юзбашия потропват на вратата и кметът казва: "Бабо попадийо, кажи на попа да се предаде, да не се съпротивлява, да пощади селото и селяните, защото заптието (офицера) ми каза, че ако един куршум бъде отправен срещу тях те ще изгорят селото. Изплашена, попадията отговаря: Да влязат да търсят попа, него го няма и не съм го виждала от четири месеца. Турците претърсват мазите и по таваните, но никъде никого не намират. Юзбашията казва: "Язък, алън чиитък, бу дяфада тутмадък - язък, на лъжа излезе и този път не можахме да го хванем." И дава заповед още един път да се претърси двуетажната попова къща. Уви, при второто претърсване попадат на мокрите изцапани с кал дрехи на попа и всички турци се зарадваха, при което попадията и децата се смръзнали. Турският офицер се изправя
55
върху главата на нещастната попадия и страшно вика: кажи къде е попа скрит или ще те съсеча! Изплашените дена изпискват около майка си. Щом чува писъкът на домашните си, попът изкача от скривалището и се затича към турският офицер с думите по турски: "Ето тука съм, правете каквото искате с мен, но не плашете децата!".
Попът е здраво свързан с въжета и под силна охрана поведен към Димотика. Когато стигат между гръцките села Салт-кьой и Карабеглий вкарват попа в една от черничевите градини и почват безмилостно да го бият и изтезават, за да каже къде са комитите и в кое село се крият. Като не могат да изтръгнат нищо от него ядосват се, хвърлят едно въже върху един бряст и му казват: сега ще кажеш всичко, но ще бъде късно за тебе. Увиснал на въжето попът чул като на сън, че някой казва по турски: Ако умре аз не се бъркам ... Той е бил свален от въжето и полумъртъв завързан за един кон и така е откаран в Димотишкия затвор. След разпита бил преместен в Одринския зандан. Там е осъден на доживотен затвор. След близо три годишно гниене в затвора, с провъзгласяването на младотурския хуриет и свещеник Георги Михайлов е пуснат от затвора. Така този тракийски деец милее за своята родина и работи през целия си живот за нейното освобождение. След затвора той не се отчайва и отново се отдава на работа. Безгранична бе неговата радост в освободената Западна Тракия. Но за малко било. Той не напуска селото си през време на "Междусъюзна Тракия", нито кога тя бе окупирана от гърците, докато последните насила го пропъдиха.
Спрял се с домочадието си в крайграничното с. Белица, Харманлийско, той е като на бивак, чака и мисли само за връщане в бащиния си дом. И угасна с отворени очи там, през есента на 19.10.1927 г.
И до днес башклисенци с тъга си спомнят за своя добър пастир, живял с тях и страдал повече от всички за доброто на родината и народа си.