Благодарност
Още като дете, унесен до забрава, със зяпнали уста съм слушал чудните приказки и легенди, които стари люде по къщи или седнали на купчини, или прави пред портите разказваха за славното минало на родното ми село Каледжидере: как предедите ни воювала с разбойници, прогонили ги от свърталището им и там се заселили, как отстоявали завоюваното, как не веднъж и дваж налитали разбойниците, за да разгромят новъсъздаденото село и да разчистят пътя си за грабежи и убийства. Но това не им се удавало, защото юначните новодомци давали задружен отпор на нападителите, прогонвали ги окървавени и разбити. Знаели те, че силата им се състои в тяхната сплотеност и тъкмо с тази сплотеност можели да устоят няколко столетия на вражеските напъни чак до 1924 година, когато българската буржоазия, в съгласие с гръцката, сключиха спогодбата Моллов—Кафандарис, по силата на която това чисто българско село, заедно с много други още, остана извън пределите на България.
Колко храбри и сплотени са били каледжидеренци личи от отношението към тях на турския султан, който заради тези им качества ги удостоил с държавна сила и власт, възлагал им важни задачи и по специално — да охраняват държавния път Истанбул— Солун. С това славата на каледжидере нци се разнесла из цяла Западна Тракия, те станала истинско крило за българското и изобщо за християнското население от този край, пазейки го от всякакви зулуми. И сега, макар далеч от роден край, мислите на старите каледжидеренци са все в родното им село. Мнозина от тях, и млади, и стари, са ме подканяли да събера спомени и опиша миналото на това село. Това
3
отговаряше и на моето съкровено желание. И аз за почнах. И близо 10 години, дума по дума, ред по редразказ по разказ за героичните дела на нашите деди, и предеди — каледжидеренци съм събирал и записвал, докато един ден реших, че събраното може да бъде описано в една книга, колкото и малка да е, която да разкаже на съвременниците ни как бедните и прости хора от едно малко село на родна Тракия са отстоявали българщината през вековете.
Много от съселяните ми, живущи в гр. Асеновград, ми помогнаха да събера този, в голяма степен оскъден материал, за което им изразявам моята гореща благодарност. Особена благодарност дължа на бай Рахшия Андреев Стойков, на Вълчо Камушев, на Стойко Тянев, който макар 85-годишен, са запазили свежа памет и увлекателно ми отговаряха на въпросите. Благодаря сърдечно и на бай Никола Атанасов Бубаранов, Стоян Карабекиров, Георги Митрев Андонбеев, Шенко Кирев Янаджиев, Иван Забуков и Ботю Георгиев Тумбев за тяхната отзивчивост, както и на бай Киро Николов Пехливанов, Георги Симов, Стойко Пашалиев и Яню Георгиев Хаджиев, брат на Комит Вълчо. Искам да изразя дълбоката си синовна признателност към 90-годишната ми майка Недялка Стойчева Згрипарова за особено ценната ѝ помощ, оказана ми при събирането на народни песни от нашето село. Макар и много стара, тя има добре запазена памет и заедно със сестрите ми Митра и Ирина Згрипарови, допринесе много за изясняване редица особености на традициите и обичаите в Каледжидере. Много съм благодарен на др. доцент Ламби Данаилов и на полковник Тодор Браянов за разбора им на моя труд и за писмените им и устни указания за подобряването и подреждането на материала.
ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ ЗГРИПАРОВ