4. ЯНА

 
Този ден в подножието на параклиса пристигна запъхтян, със син каскет на главата, току-що уволнен от гръцката армия братовчед ми Атанас Етакчиев. Пред него друг младеж, на

20

име Тодор, го изпревари само с няколко метра. Сестра ми Наста ме хвана за ръката и започнахме да се изкачваме по стъпалата.

„Яно, чакай и мене” - извика сестра ми. Пред нас бързаха 2-3 моми, едната от които се казваше Яна. И трите бяха по-големи от сестра ми.

Яна, стройна, с плитка до кръста, с бяло лице като мляко и черни очи, с цвете в косата. Пред тях вървяха двама-трима младежи - ергени другоселци. Единият от тях се обърна и грабна цветето от косата на Яна. Тодор, който беше по-назад, избута хората и удари плесница на крадеца. Настана спречкване. Другоселецът имаше предимство, тъй като беше на по-горно стъпало. Той блъсна Тодор, който падна на земята от няколко метра. Оттогава Тодор започна да куца и накуцваше през целия си живот.

След тази кавга гръцките власти в селото не го гледаха с добро око.

Същата година най-големият християнски празник - Великден - в село Дервент се празнува 3 дни, докато Тодоровден, който бе преди около месец, само половин ден. На Великден момите, пременени в най-новите си дрехи, заприиждаха в хорището всред село.

Дойде и Яна. Пременена в най-новите си дрехи, с бели везани ръкави, с бродирани поли...

Не след дълго люшна се кръшно хоро под звуците на гайди. Наловиха се и ергени. Тодор гледаше отстрани и сълзи капеха от очите му, че не може да се хване да играе и той, защото му пречеше куцият крак. Но се утешаваше с това, че Яна се откъсна от хорото и му подари червено

21

яйце по селски обичай На хорото дойде и сестра ми Наста, която бе сгодена за Тодор Ат. Кънчев.

Войната за град Измир (Смирна) в Мала Азия между Гърция и Турция назряваше.

Град Смирна бе гръцко владение. Гръцкото правителство започна масова мобилизация на навършилите пълнолетие младежи. Тъй като не желаеха да служат в гръцката армия, мнозина от тях забягнаха в България. В това число Тодор и годеникът на сестра ми.

Годината бе 1922-1923.

Празниците в село Дервент, много весели и живописни, се посещаваха и от младежите от други села. Това личи от следната песен:

СТОЯН СЕСТРА СИ ДУМАШЕ

Стоян сестра си думаше:
- Сестро ле, Стано, сестро ле,
днеска е ден Тодоровден.
Стани ми, сестро, извади
моята нова премяна
и моето конче хранено,
че ще да идем, да идем
на Дервент село голямо
на Дервентския панаир.
Там има моми хубави,
там има хоро голямо,
аз да си, сестро, налюбя
дервентски моми хубави,
ти да си, сестро, налюбиш
дервентски сербез юнаци.

22

Дервентско хоро и женска носия от Западна Тракия

23

Дервентци добре общуват с околните села, особено с доганхисарци, с които се сватосват. Моята баба, майката на баща ми, е от Доганхисар.

Главният поминък на населението е земеделие и скотовъдство. Тук тютюнът и сусамът виреят добре. Населението има доход и от маслините, но предимно за лични нужди. Освен, че са трапезна храна, от маслините се произвежда зехтин. Почти всяко семейство получава зехтин със собствена „техника”. Едва ли ще издам голяма тайна, ако накратко я опиша.

По-качествените маслини се слагат в чувал, насоляват се и стоят така 15-20 дни, като от време на време чувалът се обръща, за да изтече горчивината им. След тази обработка маслините „пастърма” са готови за консумация. За получаване на зехтин, обаче, в чувал се слагат по-долнокачествените плодове. Чувалът се завързва и поставя в недълбоко дървено корито (кораб) с улей, за да може зехтинът да тече в казана под улея.

И сега идва ред на „техниката”. Обикновено по-възрастният мъж (дядото) се качва върху чувала бос и почва да тъпче маслините, но преди това изрязва ноктите на краката си и добре ги измива с топла вода и сапун. Бабата или друга жена полива чувала с топла вода, налята в канче. През това време дядото тъпче. Маслото от маслините се стича заедно с топлата вода в казана. И тъй като е по-леко от водата, то остава на повърхността. Пак с канче бабата го обира, сипва го в друг казан и го изварява. Така нашите деди по най-примитивен начин в домашни условия са получавали зехтин.

24

Скотовъдството и отглеждането на животни също било на голяма висота. Поради благоприятните климатични условия, многобройни стада от овче и кози през цялата година се виждали по полето и горите. Овчарите се ползвали с добро име и авторитет. Произведеното с техния труд, както и с труда на скотовъдците, намирало добър пазар в град Дедеагач, който е на няколко километра от селото. Нямало с семейство, което да не храни прасе за Нова година.

В съпротивата срещу турското робство и дервентци са имали героя и са дали жертви. Ще спомена само:

Димитър Грудов, починал през 1904 г. в затвора в Одрин,
Петко Атъпов,
Атанас Неделчев,
Янко Апостолов Гърков,
Тодор Иванов, убит в 1903 г. от турците,
Костадин Попов,
Димо Стоянов.
Ивап Макасчиев...

И много други знайни и незнайни. Измежду тях, като войвода, се откроява Митрю Карабелята.
 

ПЕСЕН ЗА КАРАБЕЛЯТА

Отдолу идват, мале, все отбор юнаци,
все беломорци, все одринци,
На рамо си носят къси манлихери,
на кръста си носят патрони и бомби,
сабите им светят, мале.
светят като ясно слънце.

25

 
На калпаците им, мале, писано.
Писмото пише, мале
„Свобода или смърт”.
Снощи вечер минали горе, горе
край село Съчанли.
На пътя си срещнели турци-анадолци.
Бой кървав са почнали.
Първа бомба хвърлил Иван войвода,
втора бомба хвърлил Споян Пишманлията.
Митрю Карабелята, мале, извадил сабята,
турците, разбили, пътя продължили.
И ранили, мале, най-добрия юнак
Иван Макасчията на лявата ръка,
на лявата ръка и дясната нога.

Митрю Карабелята бил четник в четата на Таню войвода. Когато през 1908 година Таню войвода заминал за България, оставил за войвола в Дедеагачкия район Митрю Карабелята.

Намирайки се и местността Илинден, точно в средата на прохода Касъка, заедно със своите четници Иван Макасчиев и Атанас Неделчев, негови съселяни дервентци, забелязва, че през прохода минават турски войници и тримата решават да ги обстрелват. Завързва се неравен бой. Атанас Неделчев бил ранен тежко в крака. Той продължава сам стрелбата и дава възможност на двамата да се спасят. Атанас Неделчев е заловен, жестоко измъчван и убит, но не издал кои са другарите му.

Слушал съм от възрастни хора да разправят следното: убили турпще един четник и го изло-

26

Войводата Таню Николов и четникът Иван Макасчиев от с. Дервент, снимани през февруари 1944 г. в Тополовград. Таню войвода е представлявал и защитавал интересите на българското население пред т. нар. Гюмюрджинскв автономна република в Беломорска Тракия
 

жили па площада пред църквата .,Св. Хараламби”. Извикали жената на Карабелята да го разпознае. Тя отишла. Попитали я: „Този ли е твоят мъж?” Тя отговорила: „На моя мъж единият му крак е колкото този убития”.

Карабелята бил страшилище за турците. И тъй като бил в нелегалност, турците давали мило и драго да го хванат, но все безуспешно.

Но... „революцията изяжда децата си”.

Поради разноезичие за начина на водене на борбата, той е убит от българина Димитър Табаков, родом от съседното село Биикьой, с когото са спали заедно в местността Индере. Това също не е случайно. Дълго прели това майката на Димитър увещавала сина си да убие Карабелята, защото той убил кмета на село Еникьой Тодор Симитчиев, близък на семейство Табакови. Освен това чичото на Димитър - Вълчо - бил четник на Бойко Чавдаров и не обичал Карабелята...

[Previous] [Next]
[Back to Index]