 |
Първото послание до Негово Величество Царя
Д-ръ Иванъ Димитровъ Строговъ
Печатарска кооперация „Едисонъ“, София 1933
Сканове в .pdf формат (3.1 Мб), дело на Георги Илиев |
|
|
Първото послание до Негово Величество Царя
Д-ръ Иванъ Димитровъ Строговъ
Печатарска кооперация „Едисонъ“, София 1933
Сканове в .pdf формат (3.1 Мб), дело на Георги Илиев |
|
Le courage est la première des éloquences, c’est l'éloquence du caractère. Lamartine. |
Послание до Негово Величество Царя 3
NOTA BENE.
Този исторически документъ, който днесъ едвамъ даваме въ рѫцетѣ на широката публика, нѣмаше да стане публично достояние, ако — две години следъ падането на Демократическия Сговоръ, противъ който бѣше насоченъ той и най-много допринесе предъ Държавния глава за това падане — не ce наложи Второто послание, което следва и чиято мисия е да сгромоляса Блока, закрония нареченъ „народенъ“, издигналъ въ държавна система непотизма, сир. родниновластието и придружаващата го корупция, каквато не е сѫществувала никога до днесъ отгоре до долу въ всички отрасли на държавното управление, та е окарикатурила България ...
Понеже второто е въ логическа, причинна, неразривна връзка съ първото послание, даваме сега публичность на първото съ надеждата, че докато второто излезе отъ печатъ — то ще намѣри най-широко разпространение всредъ всички обществени срѣди.
Това сѫ, въ сѫщность, два политически трактати, които никога нѣма да загубятъ обществено-политическото си значение; следъ време даже тѣ ще бѫдатъ по-ценни.
Адресирани сѫ до Царя на Българитѣ, защото никой другъ въ тая страна нѣма уши да слуша, нито воля за добротворство. Защото всички погледи сѫ обърнати къмъ Него!
И най-подиръ, — що е предъ Бога, нека е и предъ Царя и предъ Народа, — макаръ че злото въ тая класическа страна на некадърна и безбожна управа е толкова голѣмо, че и воплитѣ до Бога не стигатъ, защото и тия които ce считатъ негови мандатьори тука на земята, служатъ на това зло или не издигатъ гласъ противъ вопиющитѣ неправди, вършени и трупани съ години !...
Авторътъ.
2
Послание до Негово Величество Царя
„Въ Цариградъ— сермия, въ Черно море — гимия, въ България — управия.“
Българска народна поговорка.
I.
Царю!
Открай време, откакъ България сѫществува тука, на Балканитѣ, тя е страдала отъ неуправия или, по-добре казано, отъ лоша управия — и затуй нашия мѫдъръ, но злощастенъ народъ, въ своята житейска дълговѣковна опитность и мѫдрость е достигналъ до това печално съзнание: да сравнява българската управия съ гимията въ Черно море и съ сермията въ Цариградъ.
Открай време, отъ какъ България сѫществува тука на Балканитѣ, българскитѣ управници сѫ приличали и приличатъ на скакалци, които прилитатъ отъ вънъ, опустошаватъ всичко и си отиватъ отде сѫ дошли; за тѣхъ може смѣло ce повтори куриозния стихотворенъ докладъ, който
4
великия руски поетъ Александъръ Пушкинъ е далъ за бесарабскитѣ скакалци: „Capaнчà летѣла, летѣла, — все поела — и вновъ улетѣла !*
И затуй, макаръ че българскиятъ народъ никога не е билъ побеждаванъ на бойнитѣ полета, когато отъ сърдце е бранилъ своята родна земя, той е отварялъ самъ границитѣ на своята държава, когато е билъ разочарованъ дълбоко отъ своитѣ хищни и некадърни управници, и е ставалъ жертва на чужди нашествия.
Това е, уви, скръбната поука отъ българската история, отъ която, въпрѣки всичко, не сме ce още нищо поучили.
Ваше Величество,
Въ едно мое писмо отъ Марсилия презъ септемврий 1925 г. азъ имахъ честьта да Ви пиша, следъ едно мое тридневно пребиваване при покойния сега бившъ нашъ главнокомандуващъ генералъ Михаилъ Савовъ, между другото, и следното: „Пазете ce, Ваше Величество, отъ селския гарезъ, защото селския гарезъ е единъ страшенъ елементъ, съ който мѫчно ce манипулира!“ И после: „Всѣкой народъ прилича на дете, има психиката на дете — колкото по-лошо го третирашъ, толкозъ по-лошо става, — и затова къмъ българския народъ трѣбва да ce прилага македоно-
5
българския методъ: „со кротце, со благо, со милàимъ!“
Това бѣше нѣколко месеци следъ чудовищния атентатъ въ катедралата „Св. Недѣля“, който бѣ последванъ отъ хиляди и хиляди хекатомби и който извика ужасъ въ цѣлия цивилизованъ свѣтъ, питащъ ce: „Коя ще е причината на тоя страшенъ атентатъ, уникумъ по замисълъ и изпълнение въ историята на терористическитѣ акции, и на тия хиляди хекатомби следъ него?“
България бѣ обърната въ една звѣрилница, въ която ожесточението, отъ дветѣ страни на барикадитѣ, бѣ стигнало своята кулминационна точка. Трѣбваше, следъ това, да ce търси изходъ, отдушникъ отъ създаденото тежко положение : трѣбваше да ce турне край на това ожесточение, което изрови широка и непреодолима пропасть между българи и българи.
И, наистина, три месеци и нѣщо отъ моето септемврийско писмо отъ Марсилия до Ваше Величество, презъ януарий 1926 година, Ал. Цанковъ бѣ замѣненъ съ Андрея Ляпчевъ, македонецътъ, чиято първа декларация публично бѣше, че ще управлява „со кротце и со благо.“
Тая декларация на първия Ви министъръ на времето направи отрадно и благоприятно впечатление въ чужбина и вѫтре въ България. Трѣбва
6
да бѫдемъ справедливи: наистина, Андрея Ляпчевъ съумѣ да смекчи до нейде, не съвсемъ, тежката атмосфера въ България на първо време и направи единъ малъкъ завой къмъ нормаленъ общественъ и политически животъ y насъ. И ето, вече шеста година, какъ той управлява тая страна, безъ ни единъ атентатъ, безъ нито единъ ексцесъ отдолу, защото народитѣ сѫ наивни като децата — което доказва моята теза, която е тезата и на великия английски социологъ Спенсеръ, на великия Гладстонъ и на Наполеона велики дори (виж. неговото завещание до сина му): че всѣкой народъ прилича на дете, че притежава детска психика и че колкото го третирашъ зле, той по-лошъ става, и обратно — колкото го третирашъ по-добре, той по-добъръ става.
Трѣбва да признаемъ, че вече не сѫществува сега онова лудо ожесточение, свирепостьта и кръвожадностьта y насъ на първитѣ две и половина години на първия сговористки режимъ, на Ал. Цанковия режимъ, който ще остане паметенъ въ историята на нашия народъ, и не само на нашия струва ми ce, по своя политически садизъмъ отгоре. Нравитѣ поомекнаха, и повѣрвахме, че пакъ можемъ да ce погледнемъ въ очи българи съ българи, безъ скрита закана и злоба за отмъщение безъ кръвясали за мъсть очи . . . Разлика все
7
има между двата сговористки режими : този на Ляпчева и онзи на Цанкова, макаръ че политичеческия садизъмъ не спре и до днесъ.
Режимътъ на Андрея Ляпчевъ „со кротце и со благо“ даде, безспорно, своитѣ добри резултати, като начало на умиротворение въ страната (това ще каже единъ день и историята !), макаръ че този режимъ послужи само за примка и примамка и че „благото“ презъ този режимъ оставаше и остана само за властимеющитѣ, a „кротцето“ бѣше и е прилагано още само за враговетѣ на режима, и то по твърде чувствителенъ способъ — докато и този режимъ забрави първата декларация на министъръ-президента (и затуй не трѣбваше да продължи повече отъ една-две години!) и докато стигнахме до мистериозната шпионска афера и до кървавата баня въ село Говедаре, кѫдето единъ престѫпенъ кметъ зачерни цѣло село и създаде голѣмия говедаревски процесъ, по който имаше около 60 души обвиняеми и 300 души свидетели, който дава най-вѣрната характеристика на днешния режимъ ; и кметътъ не е нищо друго, освенъ най-доброто олицетворение на тия, които управляватъ цѣлия нашъ народъ съ насилия, съ коварство, съ измама, корупция и нехайство въ всички държавни отрасли. Съ други думи, говедарския кметъ тамъ горе управлява и
8
иска да управлява още България съ сѫщитѣ методи, съ които си е послужилъ мънинкия, но свирепъ кметъ на село Говедаре, подъ закрилата на Ляпчевата администрация, сир., болшевици отгоре управляватъ днесъ тая нещастна страна и тъй, чрезъ болшевизма отгоре, отъ върховетѣ, създаватъ болшевици и болшевизмъ долу, като, въпреки крѣсъцитѣ имъ противъ руския болшевизмъ, чрезъ дѣлата си улесняватъ y насъ неговото дѣло. Нека ce запомни, че — ако Ляпчевъ и Сговора би произвеждали изборитѣ за 23 Народно Събрание, — цѣла България ще ce обърне на село Говедаре, чиято кървава баня е симптомъ и предвестникъ на този грозенъ вѫтрешенъ катаклизмъ, чиито размѣри никой не може да предвиди.
И така върнахме ce пакъ на епохата на неотговорнитѣ фактори, които бѣха обърнали България въ една арена на нескончаеми брагоубийства...
Ето, отъ 2 години насамъ, освенъ това, София и южнитѣ предѣли на България бѣха арена на кървави македонски свади, на страшни македонски братоубийства ! И това — презъ времето, когато министъръ-председатель и министъръ на Вѫтрешнитѣ Работи на България е единъ македонецъ, нѣкогашенъ македонски дѣятель, който допусна да ce извършатъ до сега около 200 убийства на
9
голѣми и малки резолюционери и главно допусна, съ една престѫпна толерантность, да ce дойде до тая кървава македонска междуособица, която изложи престижа и на България, и на нейното правителство, и на македонското освободително дѣло предъ цивилизования свѣтъ на Европа и на Америка. Ето че дойде и убийството на Гюрковъ, този голѣмъ революционеръ, което разкри, че задъ него ce очертаватъ и съзиратъ силуетитѣ на нѣкои отговорни фактори ; то наистина докара, силомъ или добромъ, туй е другъ въпросъ, помирението на македонскитѣ революционни дейци, защото сега чакъ ce разбра — следъ станалото княжеско погребение на скѫпата тая колосална жертва — кѫде е правото и кѫде е силата въ В.М.Р.О. Тукъ му е мѣстото да отбележа това, което и историята — тая строга и безпристрастна Немезида — ще каже единъ день, че двама македонци сѫ били и сѫ най-голѣмитѣ пакостници и на Македония и на България; тѣ сѫ: Димитъръ Ризовъ и Андрея Ляпчевъ, двама добри приятели, единиятъ отъ Битоля, другиятъ отъ Ресенъ, първиятъ — защото (вижте кн. „L’Union balcanique“ — „Балканския съюзъ“ отъ Ив. Ев. Гешевъ) е най-голѣмия виновникъ за фаталния сръбско-български договоръ отъ 29 февруарий ст. ст. 1912 година, на дѣлежа на Македония на спорна и безспорна зони,
10
на вкарването въ Македония на вълцитѣ, сърби и гърци, следъ като улесни тронясването въ Скопйе на сръбския владика Фирмилиянъ; вториятъ—защото, въ своето безгранично властолюбие и политически егоизмъ (дано е за последенъ пѫть) използува македонското освободително движение за своитѣ теснопартийни цѣли и властнически планове. Така великото и свято дѣло за свободата на братска Македония и сега, при режима на единъ македонецъ, послужи, както и въ миналото неведнажъ, за теснопартийни цѣли, и то тогазъ, когато тя е разпната на кръстъ отъ сърби и гърци и когато единството на македонското освободително движение трѣбваше да бѫде запазено на всѣка цена, защото никога българскиятъ елементъ отвъдъ Осогово и Бѣласица не е застрашаванъ въ своето сѫществувание тъй, както сега и отъ 12 усилни години насамъ. A това единство можеше да бѫде запазено отъ македонеца министъръ-председатель на България, стига да бѣше го искалъ.
Въ три дни само, въ единъ месецъ най много, той можеше да постави всѣкого на мѣсто и да избегнеше македонскитѣ братоубийства, стига да приложеше сѫщия принципъ, съ който си служи сега, когато ce стреми да задържи властьта, и поддържа, че болшинството отъ народа е съ него a щомъ болшинството и въ Народното Събрание
11
е още съ него, той има правото и да произведе изборитѣ за 23 O. Н. Събрание.
Каква хипокризия! Огъ тази хипокризия и отъ това положение, създадено умишлено или нехайно отъ македонеца Андрея Ляпчевъ всредъ македонскитѣ деятели, вѣрвамъ, B. М. Р. О. е взела актъ и поука и ще тегли по-нататъкъ своитѣ логически консеквенции.
Когато ce отнася нѣкой въпросъ не до задържане властьта, тамъ политиката на Ляпчева е: laisser faire, laisser passer (каквото ще да става) ; тогава могатъ да ce търкалятъ глави, защото сѫ чужди, не е неговата ; тогава нѣма значение мажоритарния принципъ, напр., въ македонското революционно движение, кѫдето изкуствено дори ce създаваше отъ малцинството, отъ шепа недоволни македонски революционери, равнозначуща сила съ болшинството, и дори по-голѣма ; тогава нѣма стомашна или гладна криза въ страната, a само парична, тогава може дори и съ самодоволство и съ скръстени рѫце да гледа той на всичко, защото и другия факторъ въ България, Държавния Глава, е съ него и му е далъ увѣрение, че не иска да ce раздѣли отъ него още за дълго време...
Впрочемъ, цѣлата политика на Ляпчева и на неговия кабинетъ, и външна, и вѫтрешна, и финансова, и стопанска, е политиката на laisser faire,
12
laisser passer, въ най-лошата ѝ и вулгарна форма.
А колкото ce отнася до грядущето, даже до утрешния день — тукъ ce прилага отъ 6 години насамъ турското „аллахъ — керимъ“, докато стигнахме до пълно финансово разстройство, до почти неизцѣрима стопанска криза, до повсемѣстенъ гладъ по села и градове, до политически банкрутъ по външно — политическитѣ проблеми, които засѣгатъ нашата държава и нация, до фактическо изгубване нашата економическа и финансова, дори и политическа независимость. Цѣлата Ляпчева политика, сир., не е нищо друго, освенъ една грозна хипокризия, дори и политиката му „со кротце и со благо" за смекчаване атмосферата y насъ, на първо време, която наистина не е спрѣла и до днесъ, защото хитрия и старъ политикъ знае, че насилието ражда насилие и че режимъ на тероръ отгоре не е дълготраенъ и създава тероръ отдолу ... Следователно, тая мека на гледъ атмосфера (мека сравнително оная на професоръ Цанкова, но не сравнително единъ истински правовъ режимъ) бѣше нужна преди всичко на Андрея Ляпчевъ и неговитѣ сподвижници, за да могатъ той и тѣ по-спокойно да дишатъ и продължатъ своята гибелна политика за България, доведена до пълно оскотяване.
13
Ваше Величество,
За всѣки режимъ, за всѣка политика ce сѫди по тѣхнитѣ резултати. Че политиката на Ляпчевия режимъ е гибелна за нашата страна — вижте резултатитѣ ѝ ! Въ всички отрасли на държавното управление стигнахме до пълно фиаско, до единъ чикмакъ— сокакъ, отъ който излазъ има само назадъ... Назадъ къмъ народа, назадъ къмъ вѣрния текстъ и духъ на основния ни законъ, назадъ къмъ България! Трѣбва, сир., да направимъ le pas du lion (лъвския скокъ) — две крачки назадъ, за да скочимъ петъ напредъ.
Макаръ че днешнитѣ ни управници крещятъ и чрезъ своята богато платена преса, чрезъ вестникари — проститутки на перото и словото, и чрезъ речи лицемѣрни, че сѫ поставили България надъ всичко и преди всичко, дѣлата имъ сѫ отрицание на тая България, отрицание и пренебрежение на нуждитѣ на българския народъ, на неговитѣ най-насѫщни нужди, на неговата воля за самостоенъ стопански и политически животъ, отрицание на истинския текстъ и духъ на българската конституция, която ето вече осма годииа какъ тъпчатъ въ нраката си като chiffon de papier ... (книженъ парцалъ).
Стопанската криза, която души и мори нашата щедро надарена отъ природата страна, нашия
14
пестеливъ, скроменъ въ нуждитѣ си и трудолюбивъ народъ, наистина не е само наша, тя ce шири по всички страни на Европа, по всички материци — тая стопанска криза, тя е всеобща, както и Ваше Величество сте го назвали въ разговори съ български селяни презъ Вашитѣ обиколки по села и градове въ нашата земя, но българската стопанска криза има и свои, специфични причини, вѫтрешни и външни, отъ които 50% външни, 20% вѫтрешни и 30% сговористки, освенъ общосвѣтовнитѣ (и тѣхъ нашия царь не можеше и не може, не биваше и не бива да не знае!), a тѣ сѫ:
1) жестокосърдието и егоизма на ceгашнитѣ български управници, чиято политика, стопанска и финансова, не е освенъ олигархическа и плутократическа, политика за създаване и закрепване на двеста-триста или петстотинъ български махараджи, за смѣтка на 6 милиона бедни и гладни или полугладни българи, за които ce мисли въ управляющитѣ сфери, може би, че иматъ само черва, a не и стомаси, и затуй, споредъ циничния изразъ миналата година на първия министъръ на Ваше Величество, нѣма въ България гладъ и криза въ стомаха (защото сития на гладния не вѣрва), a само парична криза; по тази цинична и егоистична теория, нѣма и парична криза въ нашата страна, но, разбира ce, ... само за нѣколко
15
стотици финансови и банкови магнати и за тѣхнитѣ протектори — българскитѣ министри;
2) престѫпната нехайность и некадърностьта на тия министри, които не можаха или не пожелаха цѣли петъ години, не желаятъ или не могатъ и днесъ още да ce справятъ съ паричната и економическа наша криза, която можеха и да предотвратятъ дори, ако не търсѣха въ нея свои лични изгоди, въ ущърбъ на народнитѣ и държавни интереси. Примѣръ: фрапантния и скандаленъ случай съ вноса на чуждестранни храни въ България, и то сръбски (защо, наистина, сръбски, a не ромѫнски или унгарски !?), и то на цени, подбиващи нашитѣ, съ благоприятни вносни мита — въпреки повика и предупрежденията на цѣлия опозиционенъ нашъ печатъ, въпреки протеститѣ и въ Парламента отъ всички страни, дори и правителствени — така че допусна ce съзнателно влошаването и засилването на нашата стопанска криза отъ тия, които бѣха длъжни и можеха, ако биха искали, поне да избегнатъ това влошаване и засилване на кризата, която днесъ е една неизличима гангрена, чието изцеряване изисква голѣми жертви и ще катурне не само чудовищния по своето престѫпно dolce farniente (сладко безделничество) и по своя егоизъмъ днешенъ режимъ, но още 2 или 3 кабинети; и
3) неуравновесениятъ още държавенъ бюджетъ
16
и страшното прахосничество отъ голѣми и малки бюрократи, като почнете отъ министритѣ, та свършите съ тѣхнитѣ слуги, на държавнитѣ срѣдства, презъ цѣлия много дълъгъ сговористки режикъ (толкова дълъгъ, че струва ce народу да е той не 8 годишенъ, a 80-годишенъ — тъй той е дотегналъ и омръзналъ на цѣлия български народъ!), докато стигнахме до тамъ, че чиновницитѣ ни да не могатъ да получатъ заплатитѣ си, пенсионеритѣ — пенсиитѣ си, защото пенсионния фондъ отъ нѣколко милиарда е отдавна разхитенъ, a митницитѣ не даватъ достатъчно приходи и даждията намаляватъ все повече, та държавата ни не може да посреща и най-елементарнитѣ си задължения и нужди. По мои сведения, три пѫти на день чиновникъ отъ финансовото министерство идва въ столичната митница да тарашува изъ каситѣ ѝ, да прибира постѫпленията ѝ и да ги занася дето трѣбва за изплащане, поне на части, заплати и пенсии или други държавни платежи ...
При това страшно положение на държавната хазна, при този трагизмъ на България, до който я докараха скудоумни и егоистични министри, кажете, Ваше Величество, това държава ли е вече, и тази криза, която преживѣва страната ни и смъкна народа ни до пъленъ пауперизмъ, не е ли специалио българска, дължаща ce на една
17
батакчийска политика, която отдавна вече дава горчиви плодове за нашия клетъ народъ — за народа ни, да! — защото министритѣ и нѣколко стотинъ махараджи около тѣхъ не ядатъ тия горчиви плодове, a плуватъ въ разкошъ и задоволство, нелишавани отъ никакво благо, което животътъ на сития и доволния му предлага и дава? Ето, прочее, какъ ce прилага политиката на „со кротце и со благо“, която иззади вече и душата на народа, че той едвамъ диша, запазвайки „со благо“ благото за нѣкогашни голтаци, днесъ мултимилионери и махараджи, за които и царя не е нищо друго, освенъ едно орѫдие за охрана на тѣхнитѣ скѫпи сѫществувания, ако ще и съ цената на своя престижъ и на своето царско достойнство, и армията ни не е нищо друго за тѣхъ, освенъ плашило за народнитѣ маси, ако биха потърсили тѣ смѣтка отъ министри и махараджи: защо доведоха България до фалитъ, та тѣ да блаженствуватъ, отъ где произхождатъ неизчислимитѣ имъ богатства и защо докараха българския народъ до просешка тояга ...
Като обхождате села и градове, не чувате ли, Царю, да ce мълви навредъ изъ нашата осиротѣла земя тая многознаменателна народна дума : „Бенто че ce пукне, не че може повече да удържи!“
18
Българскиятъ народъ, Ваше Величество, преживѣва отдавна една страшна трѣска, която не само не може да бѫде изцѣрена отъ лѣкари нато Ляпчева и колегитѣ му отъ неговата клиника, но я и влошиха и стана епидемична, но я даже изкустно, хитро, лукаво създадоха, причиниха, та до като пациента имъ е боленъ, тѣ да сѫ добре въ всѣко отношение и клиниката имъ да има по-добра и по-доходна работа ... Най-малко, тѣзи досегашни лѣкари не бѣха кадърни да опредѣлятъ диагнозата на болестьта на българския народъ и затуй му предписваха и продължаваха да му предписватъ неподходящи за болестьта му лѣкарства, съ които ще го окончателно уморятъ. Да не дойде, боя ce, оня скърбенъ день, когато не ще има срѣдства и за погребението му, та ще трѣбва чужди да ce погрижатъ за това, a тогава не ще има нужда и отъ царь, и отъ други лѣкари, a отъ гробари, защото ще бѫде вече късно ...
Ето защо, Царю, щомъ досегашнитѣ лѣкари и прословути професори и економисти ce указаха лоши лѣкари, трѣбва да ce замѣнятъ съ други по-вещи, по-способни, повече любящи пациента си — народа. Лѣкари, които не сѫ способни да опредѣлятъ даже диагнозата на болника, ги изгонватъ и ги предаватъ на сѫдъ.
19
II.
La vérité — aux roix,
La vérité — toujours! [*]
Царю,
Положението, значи, на страната е толкова тежко, толкова неудържимо, щото и сега, както презъ януарий 1926 година, ще трѣбва да ce даде отдушникъ на накипѣлото народно негодувание и да ce направи коренна правителствена промѣна, за да не дойдатъ работитѣ и въ България до тамъ, до кѫдето сѫ стигнали тѣ въ Испания. ..
Правителството на Ляпчевъ трѣбва да си върви тозчасъ !
Цѣлиятъ демонически сговоръ трѣбва да ce праждоса веднага и на негово мѣсто трѣбва да дойде нова власть съ нови политици и съ нови управителни методи!
Цѣлиятъ български народъ това очаква отъ Васъ, Царю,—очаква го веднага, очакваше го още предъ сватбата Ви, но особено следъ тая сватба, и това
*. Истината — на царетѣ,
Истината — винаги !
20
Ви ce каза, вѣрвамъ, отъ много български политици въ срещитѣ Ви съ тѣхъ !
А ето месеци изминаха отъ тогава, положението на България ce влоши още повече, външно и вѫтрешно, кризата достигна своитѣ крайни предѣли, ала Ляпчевъ стои и стои на власть и ce смѣе самодоволенъ, че ce ползува съ Вашето безгранично довѣрие. Смѣе ce съ тази ехидна негова усмивка, която отвращава цѣлъ народъ, тази демоническа усмивка, възбуждаща омерзение. Какъ могатъ да я понасятъ дори приближенитѣ му?
Смѣе ce Ляпчевъ и когато цѣлъ народъ бедствува, и когато нѣма пари въ държавната хазна и на чиновници и пенсионери нѣма отъ де да ce изплащатъ заплати и пенсии... Смѣе ce той и когато външната ни политика, тая на ориенталеца Атанасъ Буровъ, която е и негова, на Ляпчева — другъ ориенталецъ, дава само отрицателни или никакви резултати и за нито единъ проблемъ отъ тая политика, засѣгащъ българската нация и държава, не е допринесено нищо за добро и по-бързо разрешение (и тукъ ce прилага метода на dolce far niente—сладкото бездѣлничество), и когато ce търкалятъ глави на революционери по софийскитѣ улици, и когато сърби, гърци и ромѫни обезбългаряватъ Македония и Тракия, Западнитѣ покрайнини и Добруджа, подложили на безподобенъ тероръ
21
нашитѣ сънародци тамъ ... Смѣе ce, предоволенъ, като нѣкой зарзаватчия или бакалинъ отъ халитѣ, когато е направилъ добъръ алъшъверишъ ... Смѣе ce Ляпчевъ, и когато вижда, че политиката му „со кротце и со благо“ вѫтре въ страната фалира, защото бѣше и е неискрена, и неговия режимъ не е освенъ единъ режимъ на суха гилотина, подобно на онзи на баронъ Калай въ Босна и Херцеговина : изсмукватъ ce жизненитѣ сокове на народа, економически ce порабощава и докарва до просия, до пъленъ маразмъ, биятъ по участъци селяни и граждани, убиватъ по села и градове, сандърдисва ce цѣлъ народъ, за да бѫде обърнатъ въ робство и скотско състояние, та да не може за дълго време да ce окопити и даврандиса (пъкъ кой знае дали не става и нѣщо повече даже въ „Обществото на народитѣ“ до Шарения мостъ — Дирекцията на полицията, тази усъвършенствувана инквизиция на 20 вѣкъ !), a щомъ отнемешъ на единъ народъ препитанието му, убиешъ духа му и го оскотишъ, какво става отъ него по-нататъкъ ?
На такъвъ ли народъ, гладенъ или недоялъ, изнемощѣлъ, съ убита душа и вѣра въ по-добри дни, оскотялъ и съ поколение изродено, искате да бѫдете царь, Величество?
22
Азъ това не искамъ да допусна, нито да повѣрвамъ, защото познавамъ Вашата милостива, любвеобилна и горда душа, и Вие не желаете да видите нашия гордъ народъ обърнатъ въ едно стадо отъ роби на нѣколко безсърдечни и жестоки махараджи, които, бидейки ненаситни и алчни за все по-голѣми богатства, и Васъ нѣма да пожалятъ, както не жалятъ и народа ни, и — за да запазятъ натрупанитѣ си съкровища и себе си и своитѣ рангове — сѫ готови да ни продадатъ на чужди, съседни държави, заедно съ царя ни, следъ като направиха проблематичча нашата стопанска и държавна независимость, тъй както повечето български боляри ce потурчиха при нашествието на турцитѣ преди петъ столѣтия, за да запазятъ болярството си, скѫпитѣ си сѫществувания и неизчислимитѣ си богатства.
Това е психологически обяснимо : 40,000 гроба крещятъ до небесата противъ убийцитѣ на своитѣ братя по кръвь — и това ги докарва, махараджитѣ, въ страшенъ ужасъ ...
Народътъ ни знае да обича този, който го обича, и е готовъ да ce жертвува за него, както и да мрази онзи, който го мрази и ненавижда, и мрази страшно, и не прощава, и не забравя, макаръ че забавя, като Бога!
23
Пазете ce, Царю, народътъ да Ви не намрази и възненавиди, пазете ce отъ селския, отъ народния гарезъ, защото той тлѣе, като вѫгленъ, но една искра е достатъчна, за да избухне въ огроменъ и ужасенъ народенъ пожарь !
Сега този народъ Ви обича, Царю, защото още вѣрва въ Ваше Величество, че ще го спасите отъ страшната напасть, която го е връхлетѣла отъ 8 години насамъ, която е връхлетѣла и Васъ и ce чудите що да сторите, отчуждавайки Ви отъ българския народъ изъ день въ день, отъ година на година все повече и повече, и по този начинъ работеща pour le roi de Serbie (за сръбския краль) съзнателно и планомѣрно ...
Турнали сѫ подъ карантина 80% отъ българския народъ и му отричатъ правото да получи власть, види ce, за да го накаратъ да дочака пакъ нова злополучна война, та тогава само да си вземе самъ властьта, като — въ отчаянието си — не промисли далечъ за своето бѫдаще, за своята национална и държавна независимость, на всѣка цена ... Доландарджийски оратори, като Григоръ Василевъ и др. въ публични речи правятъ безумни изявления, че земледѣлското съсловие — това, което дава войницитѣ на страната, което плаща данъцитѣ и поддържа държавата — нѣма право да помирише дори властьта, и че то е длъжно
24
само да търпи и понася всички тяжести въ тая страна, за да блаженствуватъ и властвуватъ Василевци, Ляпчевци, Буровци, Молловци и Цанковци — рицари и герои на тъмна епоха... Taкива луди изявления могатъ да правятъ само политически садисти, които продължаватъ да дълбаятъ още по-вече пропастьта между българи и българи, изровена отъ тѣхъ, и да човъркатъ още, дълбоката народна рана.
Така не ce управлява държава — чрезъ садизмъ! Така ce държава струпаля и сгромолясва. Защото, който сее вѣтрове, поженва бури ... Но, Ваше Величество, Ваше Величество, де сте Вие?Защо сте тамъ най-горе въ държавната иерархия, та не спрете този садизмъ, който и Васъ не ще пожали най-подиръ, ако това дотрѣбва?
Наистина, по върховетѣ на земледѣлското движение сѫ накацали днесъ разни пройдохи безъ Богъ, безъ законъ и безъ отечество, но всредъ широкитѣ земледѣлски народни маси, стига да подирите, ще намѣрите и умни и почтени водачи, макаръ и да стоятъ сега засенчени отъ пройдохи и сойтарин. Лумпени, пройдохи и сойтарии, обаче, безъ отечество, безъ законъ и безъ скрупули не сѫществуватъ ли тоже, и то въ по-голѣмо изобилие, и въ Сговора, па и въ другитѣ политически организации y насъ, и то по върховетѣ имъ?
25
Политическия сойтарилъкъ е, уви, държавна система y насъ, нашъ български специалитетъ, и ce е навъдилъ твърде много, насърдчаванъ отгоре презъ половинъ столѣтие до днесъ ... Отъ Васъ, Царю, зависи, повече отъ всички друти, да изцѣрите България отъ този политически сойтарилъкъ, като ce обкрѫжавате занапредъ само отъ безкористни, честни и добродѣтелни българи и въ частния си животъ и въ грижитѣ Ви за държавата и народа. Това е едничката рецепта за издигане народа ни и страната ни отъ сойтарийството до джентлеменството, до почтеностьта и до добритѣ частни и обществени нрави, до добро човѣшко, християнско управление.
Това ли подготвятъ българскитѣ нови боляри — да създадатъ бездна непроходна между народъ български и царь български? Този въпросъ ce налага отъ само себе си и отговорътъ му остава да дадете Вие, Царю, защото той е въ Вашата благородна душа, въ Вашия здравъ умъ и въ Вашето любяще народа си сърдце ...
Цѣлъ народъ не може и не бива да ce поставя подъ нѣкаква карантина, за угодата на нѣколко стотинъ олигархи и плутократи, и този, който поставя цѣлъ народъ подъ карантина, попада самъ най-подиръ въ тая карантина, и то за винаги ! Това трѣбва да ce разбере добре въ тая страна
26
веднажъ за всѣкога, та — когато народа ни, умиротворенъ, задоволенъ ò време съ участието на властьта, и неафоресванъ никога отъ нея, да има всѣкога своя пай въ нея, за да може да ce урежда както си иска, както той схваща своитѣ интереси, въ пълно съгласие съ своя Държавенъ Глава, тогава само той не ще избива въ крайности и така само ще може да ce създаде онази хармония между народъ и Държавенъ Глава, която е тъй необходима сега за България, за да ce отдаде тя напълно на своя прогресъ и да стигне до истинско благополучие и цвѣтуще състояние.
Тая страшна бездна, която е изровена отъ политически садисти, трѣбва да ce запълни не съ нови хекатомби, не съ нови трупове на безследно или явно изчезнали, избити по избори или безъ избори, денемъ и нощемъ, и — да ce постави мостъ на примирение между българи и българи — най-тежката, най-трудната, но и най-свята задача на бѫдащия български управникъ, който ще бѫде най-великия българинъ, ако би могалъ да реализира тая задача. А той, този великъ държавникъ, който ще бѫде Вашия alter ego, ще трѣбва да го потърсите съ свещь или съ фенеръ въ рѫка, като Диогенъ, който всрѣдъ день, съ фенеръ въ рѫка, е търсилъ човѣка, ако ето 13-та година вече отъ Вашето царуване не сте го още
27
намѣрили между седемь милиона българи ! Той е роденъ отдавна, той сѫществува — този силенъ и великъ български държавникъ, Вие го знаете сѫщо, остава само да му подадете рѫка и да подкрепите неговото велико дѣло на примирение, на социални реформи и добротворство.
На Царя е нужно само едно: да подаде своята мощна десница на българския народъ и да я сложи съ пълно довѣрие въ народната дѣсница, та дветѣ наедно да образуватъ една още по-мощна и никога несломима дѣсница.
За режимъ на карантина сѫ достойни само тия, които отдалечаватъ тоя сублименъ моментъ на съчетание народъ и царь, и тѣ сѫ въ всички срѣди, тия на властницитѣ днесъ най-много и ония на опозицията, и по върховетѣ на народнитѣ земледѣлски маси, игра днесъ въ рѫцетѣ на нѣколцина пройдохи отъ всѣкакъвъ сортъ, които нѣматъ, обаче, моралното право да говорятъ отъ името на тия маси и да ги представляватъ, защото сѫ чужди орѫдия — и тукъ день по-скоро, часъ по-скоро имате думата Ваше Величество въ Вашъ и народенъ, и държавенъ интересъ.
Тая царска дума отдавна очаква, a сега най-вече и съ нетърпение, българскиятъ народъ, която магическа дума ще спаси България и нейния народъ
28
и царь отъ олигархията и плутокрацията, наша и чужда. . .
Струва ми ce, Ваше Величество, че Вие сте царь на българитѣ, a не на нѣколко стотинъ махараджи и мандарини, чужди и наши, които — следъ като турнаха рѫка на българската народна банка и я направиха акционерна, сир. своя, на българскитѣ държавни желѣзници и на много други държавни ресурси — сега ce стремятъ да турнатъ рѫка и на други такива ресурси, що сѫ останали, напр. на кооперациитѣ y насъ, които сѫ най-мощния факторъ за стопанската независимость, за економическия прогресъ на страната, и така да обезличатъ България, като суверенна държава, и нейния царь, останалъ такъвъ само по име, царь на народъ, който нѣма нищо свое, царь на държава, която е станала за посмѣшище на цѣлъ свѣтъ и игралка въ рѫцетѣ на нѣколко коравосърдечни шейлоковци, чужди и свои, своитѣ по-чужди отъ чуждитѣ. . .
Такъвъ ли, обезличенъ, сѣнка на царъ, pro forma само „царь на българитѣ“ искате да бѫдете, да останете Ваше Величество?
Къмъ тамъ Ви води и почти Ви е довела безполитичната политика на триумвирата Ляпчевъ—Буровъ—Цанковъ —, защото този триумвиратъ, въ своето безкрайно властолюбие, не подбира
29
срѣдствата, за да ce задържа още на власть, треперейки за утрешния день, който е за тѣхъ пъленъ съ неизвестности. . . Чужди на българския народъ (защото само чужди нему люде можаха да го докаратъ до тоя печаленъ край, до пълна немотия); чужди и на българския царь (защото само чужди на царя ни можеха да изровятъ тая непрескочима пропасть между него и народа му!) ; постлали си зле, за да не могатъ, паднали отъ власть, да си легнатъ спокойно, треперятъ да не изпуснатъ властьта, защото ce боятъ за своитѣ ценни сѫществувания, при страшни угризения на съвеститѣ имъ, ако ги иматъ. . .
Но отъ що има тѣ да ce боятъ? — Българскиятъ народъ не мисли за отмъщение, не мисли за нищо друго, освенъ за своята злощастна сѫдба, за своя грозенъ халъ и зз подобрение на тоя халъ. Отмъщението би дошло, само ако още продължи това страшно зло, което подтиска цѣлия нашъ народъ, даже и голѣма часть отъ партизанитѣ долу на сговористкитѣ демони, само ако „бенто ce скине“!...
Дошелъ е великия моментъ за голѣмото изпитание на Ваше Величество — да напипате пулса на нацията, да намѣрите всредъ нея Вашия alter-ego, да ce солидаризирате съ нея противъ шепата нейни подтисници и тъй да не допуснете „бенто да ce скине“!
30
Защото този бентъ не може повече да удържи... И защото никой отъ триумвирата Ляпчевъ-Буровъ-Цанковъ не можа да бѫде тоя alter-ego, a останаха за историята само политически садисти.
A връзъ това неудържимо положение отгоре Ляпчевъ ce майтапосва съ опозиционни лидери, съ народни представители, съ негодуващия навредъ народъ ... Майтапосва ce и съ свои довчерашни другари и съ своя бившъ шефъ и бившъ министъръ-председатель Александъръ Малиновъ, всеобщо уважаванъ днесъ държавникъ, безъ когото той никога не би станалъ министъръ, — защото покойния Петко Каравеловъ, българския Аристидъ, бѣше го добре преценилъ, че за друго не струва, освенъ за единъ началникъ на отдѣление въ Финансовото министерство, и нищо повече. Майтапосва ce, може би, и съ Ваше Величество въ интимна среда, защото — да не Ви ce види чудно това — на българския държавникъ въобще липсва възпитание, често пѫти и най-елементарно. A туй manque d’éducation y нашитѣ държавници ни е докарвало беди и злочестини, дори и две национални катастрофи: западно-европейскитѣ дипломати сѫ ценѣли високо българския войникъ, храбъръ и самоотверженъ като никой другъ въ свѣта, но сѫ били дегутирани отъ български държавници и политици, чиято невъзпитаность,
31
лъжливость, двуличие и игра имъ сѫ вдъхвали само отвращение, та покрай Никола имъ е омръзвалъ и Св. Никола ...
Ето го, обаче, Андрея днесъ министъръ-президентъ на България, и то 6-та година вече — и следъ като нѣкога заимствуваше по единъ-два лева, за да ce нахрани, и живѣеше на тавана въ редакцията на в. „Прѣпорецъ“ отъ липса на срѣдства да си наеме друга квартира — сега разполагащъ съ великолепенъ домъ на най-хубавия столиченъ булевардъ и съ несмѣтни други богатства, зестра, навѣрно, отъ жена му или може би отъ економии отъ заплатата, забравилъ отдавна що е нѣмотия и мизерия — затуй и не вижда сега мизерията на цѣлъ народъ ! За него лично днесъ нѣма гладъ и бездомничество — следователно, нѣма гладъ и криза въ стомаха, и нищета всредъ народнитѣ милионни маси ...
Па и да приемемъ Ляпчевата теза, че нѣма гладъ и криза въ стомаха, не трѣбва да ce забравя, Царю, че народитѣ не ce управляватъ само съ хлѣбъ, a и съ чувства, и че и най-добрия режимъ умръзва, когато той много продължи : животътъ, като всѣкой другъ организъмъ, иска промѣна, безъ която той не може да ce обновява и да ce поддържа, промѣна въ климата, въ храната, въ режима. Тъй е и съ политическия и общественъ
32
животъ, който изисква, за да ce обновява, промѣна въ лицата, въ методитѣ на управлението въ системата и въ духа, ако щете. Все едни и сѫщи лица, все единъ и сѫщъ режимъ ставатъ ненавистни на широкитѣ народни слоеве, дори и да не сѫ нищо зло сторили, ала случаятъ y насъ не е аналогиченъ: Сговорътъ и всичкитѣ му рѫководни фактори сѫ станали ненавистни за всички и отъ всички, защото злинитѣ, които тѣ причиниха народу, ранитѣ, които му нанесоха, сѫ неизброими и неизчислими, a алчностьта имъ нѣма граници.
При туй, закриляна отгоре, една безбожна спекула ce шири по села и градове, която доизсмуква и доизцежда и тъй измършавелия народенъ и държавенъ организмъ. Тая спекула, чрезъ картели и всевъзможни други хитри начини и срѣдства, които олигархията и плутокрацията умеятъ да изнамѣрватъ, е видима и осезателна, та поне тя не може да бѫде отречена отъ когото и да било. Нѣкогашния пловдивски сойтарийски политикъ, прочее, не може да ce остави и за-напредъ да майтапосва народъ и държава и да сойтарува повече въ нея ! Съ сойтарийство всѣка страна стига до гибель ...
На Ваше Величество сѫ дадени голѣми привилегии отъ Основния ни законъ и Вие сте длъжни
33
да ce покажете достоенъ за тия царски привилегии: царьтъ не е царь, за да ce забавлява и да гледа равнодушенъ терзанията на цѣлъ народъ отъ шепа олигархи и махараджи, и когато неговия народъ бедствува, той да си прави оглушки и да не чува повика отъ вси страни за правителствена смѣна, и да не вижда мизерията му, защото той самъ нѣма криза въ стомаха (нека ни бѫде позволено да ce изразимъ съ думитѣ на неговия пръвъ министъръ) !
Банално е вече станало да ce привежда примѣра, какъ едно време, преди столѣтия, френския краль Хенрихъ IV казвалъ често : искамъ да е доволенъ и ситъ народа ми тъй, че всѣка недѣля да има печена кокошка на трапезата си. . . Това е било въ онова блаженно време, когато не е имало още български махараджи, най-ненаситнитѣ и най-коравосърдечнитѣ въ свѣта. . .
Така ли е днесъ y насъ, Величество ?
Вамъ е повѣрена въорѫжената дѣсница на нацията, не да бѫдете царь на махараджи, но да си послужите съ нея, за да отървете народа ни отъ неговитѣ подтисници, отъ една тирания, която обезвѣри народа ни и унизи България!
Не сѫ изборитѣ, които сѫ мѣрилото на народната воля, и то не само въ България, но и въ по-културни страни отъ нашата. Изборитѣ ставатъ
34
при моментни настроения, при едни локални и временни ежби и ненависти. Истинската мѣрка за народното настроение е апатията, въ която потъва единъ народъ отъ прекалено дългото стоене на власть на едни и сѫщи личности, дори и да сѫ голѣми капацитети.
Тука лежи секрета на най-голѣмата привилегия на държавния глава : да знае кога да разтури единъ парламентъ и кога да смѣни едно правителство. Този секретъ познава най-добре английския краль и презъ последнитѣ години разтури два пѫти английския парламентъ, преди изтичане на срока. Въ Англия това е даже въ нейнитѣ традиции: — никога не ce чака изтичането срока на парламента. Въ една Англия наистина нѣма значение, кой ще произведе изборитѣ, защото тамъ и въ Франция, и въ други политически напреднали страни не сѫществува тъй наречената y насъ „избирателна зестра“, давана на всѣко правителство. Тая зестра ce признава и отъ правителствени днесъ вестници и фактори. Щомъ такава „изборна зестра“ сѫществува и ce дава y насъ на всѣка власть, какъ можете, Величество, да абдикирате отъ своитѣ царски прерогативи, които Ви дава Конституцията, и да ги прехвърлите на българския народъ, като знаете, че,
35
въ сѫщность, той избори не прави, a правителствата ги правятъ?!
Въ една Англия, Франция, Германия, Белгия или Австрия, действително, народитѣ правятъ изборитѣ, a властьта прилага само избирателния законъ и неговата процецура, следователно, тамъ нѣма значение кое правителство ще асистира при изпълнението на тая изборна процедура. Даже правителствата, които асистиратъ тия избори, почти винаги, станали вече непопулярни, губятъ изборитѣ и опозицията ги печели, защото народитѣ, свободни да ce изкажатъ, безъ каквито и да е репресии отгоре, чрезъ своя вотъ, правятъ промѣни правителствени, каквито си искатъ. Тъй Макдоналдъ падна, следъ станали презъ негово време избори, и дойдоха консерваторитѣ съ огромно болшинство, въ името на едни лозунги, които народътъ английски удобри съ своя вотъ ; тъй консерваторитѣ паднаха впоследствие, при станали подъ тѣхна власть избори, и Макдоналдъ наново дойде на власть, макаръ и съ относително болшинство.
У насъ, ако би ce допуснало пакъ Ляпчевъ или другъ нѣкой главатаръ отъ Сговора да произведе предстоящитѣ избори, той ще ги произведе, a не народа, „зестрата“ е, прочее, готова и — какъвъ ще бѫде тогава новия парламентъ?
36
Такъвъ, и безъ който може, такъвъ, какъвто е нуженъ на Сговора, a не народу, такъвъ, че той ще бѫде само за оформяване правителственитѣ беззакония, такъвъ, какъвто е нуженъ за закрепването, въ сѫщность, на единъ автократически и олигархически режимъ!
Иде день да ce разбере отъ всички : това ли е желанието и на Ваше Величество? Такъвъ ли „парламентъ“, Царю, очаквате презъ май или юний тази година? — Такъвъ ще го получите, но Вие, когато ще ce срещнете съ представителитѣ на такъвъ парламентъ, не си правете илюзията, че ще срещнете, че ще бѫдете въ контактъ съ истинскитѣ представители на народа — и този народъ, тамъ долу, ще продължи да ръмжи, че и сега е фалшифицирана и изнудена неговата воля, подъ царско благословение . . .
Азъ вѣрвамъ въ еволюцията и всѣка революция считамъ за вредна преди всичко за народитѣ, и трѣбва да ce избѣгва. Рибо казва, че и великата френска революция даже можеше да ce избегне, както и руската, споредъ мене, можеше да ce предотврати, ако не бѣше докарана работата отгоре до пукване на бентове, и ако по пѫтя на еволюцията — на критиката въ пресата и въ парламента — не ce тургаха пакъ отгоре, отъ царската камарила, камъни, за да спъватъ тая
37
еволюция, съзнателно и несъзнателно, та да избие най-подиръ въ революция ...
Свободата, Ваше Величество, е най-скѫпата придобивка за единъ народъ: радвайте ce, прочее, когато нашия народъ трепери за своята свобода — и пазете ce отъ народъ, който търпи неправди ; това е признакъ, че той ce изражда . .. Тйкъвъ народъ е изгубенъ народъ !
Време е да ce турне край на единъ режимъ, който извърши и продължава да върши хиляди неправди надъ българския народъ, крайно време е! Този режимъ на Сговора — той е все сѫщия режимъ на хищници и двуноги стари вълци, който отъ 50 години насамъ трупаше неправди върху неправди надъ българския народъ, и ако продължава да ги търпи, това е лошъ признакъ на израждане . . .
III.
Levons un étendard, auquel le
Sage, le Just et le Puissant puissent
se rallier! [*]
G. Washington.
Ваше Величество,
Дайте да ce разбере и почувствува, че тая страна има свой Държавенъ глава, има Царь, и
*. „Да издигнемъ единъ препорецъ, около който да ce обединятъ мѫдриятъ, справедливиятъ и силниятъ“.
Георгъ Уошингтонъ
38
че тоя царь, заедно съ българския народъ, е именно господарь, сайбия на българската земя, и никой другъ, не стотинитѣ безжалостни махараджи и мандарини, които я дирижиратъ днесъ, че тоя народъ е намѣрилъ майстора си, своя голѣмъ духовенъ майсторъ и вождъ, който да го преобрази и възроди за новъ животъ, да го издигне културно и духовно, a за тази цель Държавниятъ ни Глава трѣбва да намѣри себеподобния, силния духомъ мѫжъ, който да призове цѣлъ народъ къмъ подвигъ, къмъ новъ ренесансъ, или — по-добре казано, да продължи дѣлото на българското духовно, политическо и стопанско възраждане, прекъснато вследствие събитията още отъ 1878 год., a особено отъ 1913 и 1918 години, когато биде тласнатъ българския народъ 9 столѣтия назадъ, въ епохата на слабодушния и безволния царь Петъръ, синъ на великия царь Симеонъ.
Народитѣ, Царю, въ своя инстинктъ за самосъхранение, особено силнитѣ народи, долавятъ опасноститѣ, които ги грозятъ, и не ce оставятъ да загинатъ безследно; загинватъ само лошитѣ имъ, безумни и безволни водачи, дори и цѣли династии, но народитѣ, силнитѣ народи, оставатъ. Тъй и българскиятъ народъ, въпреки всички бедствия и катастрофи, остана и ще пребѫде додето свѣтъ свѣтува!
39
„Chaque organisme", казва известниятъ парижки префектъ Лепинъ, между другото, въ своитѣ мемоари, за ролята и мисията на Държавния глава: a un cerveau; les peuples par instinct confient leurs destinées à un chef, qui s’appele roi ou président, et contre les privilèges que le peuple octroie au chef de l’Etat, en l’entourant de tout le décor nécessaire à son prestige, le peuple éxige à ce que le chef de l’Etat se conforme â la volonté du peuple, qu’elle que fût cette volonté: nul peuple ne s’est jamais trompé; il est guidé par une sainte intuition" . . . (Всѣкой организъмъ има разумъ : народитѣ по инстинктъ довѣряватъ своитѣ сѫдбини на единъ шефъ, който ce именува царь или президентъ, и срещу привилегиитѣ, които народътъ дава на своя Държавенъ глава, обкрѫжавайки го съ всичкия необходимъ за неговия престижъ декоръ, народътъ изисква, щото Държавния глава да ce съобразява съ волята на народа, каквато и да би била тази воля: никой народъ не ce е никога измамвалъ ; той е билъ рѫководенъ отъ една свещенна интуиция).
Тъй и българскиятъ народъ, довѣрилъ своитѣ сѫдбини на Ваше Величество, окрѫжилъ Ви съ всичкия необходимъ декоръ на Вашия царски престижъ и съ голѣми привилегии, съгласно Основния ни законъ, очаква сега отъ Васъ да ce конформирате
40
съ неговата воля, която е известна на Ваше Величество отъ 8 години насамъ; тя е известна Вамъ, казвамъ, защото, чини ми ce, е известно и на Ваше Величество, че Сговора не е нищо друго, освенъ сговоръ на военни и граждански съзаклятници, конспиратори противъ българския народъ и неговия царь, който е днесъ тѣхенъ пленникъ, a утре, може би, тѣхна жертва — при толкова много други...
И което е най-страшното последствие отъ това съзаклятие, то е, че ce създаде духъ и почва на нови съзаклятия, които ето вече осма година какъ бушуватъ изъ нашата родина и разтрисатъ българската земя ...
Още ли, Царю, трѣбва да продължи този конспираторски духъ отгоре и отдолу? Нѣма ли да ce успокои тая изстрадала страна?
Това зависи отъ българския Държавенъ глава, който не може и не трѣбва да слиза отъ своето високо положение на държавенъ шефъ и арбитъръ до нашитѣ дребнопартийни борби, който, следователно, не може и не бива да дава безграничното си довѣрие никому, особено на конспиратори и тѣхни водачи, безогледни въ срѣдствата си за задържане още на заграбената отъ тѣхъ съ превратъ власть. Френскиятъ президентъ Милеранъ
41
биде смъкнатъ, само защото взе страна въ партийнитѣ борби на Франция и забрави ролята си на върховенъ арбитъръ ...
О, какъ ми тежи на душата, Царю, че съмъ принуденъ да вдигна мѫжка дѣсница за изобличение на изгубили съвесть и разумъ, и всѣко човѣшко чувство българи, разоряващи отъ 8 години насамъ нашата хубава родина, но, струва ми ce, тия българи нѣматъ ни родъ, ни съвесть, нито нѣщо общо съ човѣщината : тѣ сѫ изтукани безъ сърдца, безъ чувства и безъ духъ !
Вдигнахъ дѣсницата си срещу тия изроди, защото душата ми, душата на поетъ — като въ калейдоскопъ — е събрала и събира страданията на цѣлъ народъ, при моитѣ лични, които често поетътъ забравя, обзетъ всецѣло отъ народнитѣ страдания . . .
Както честитѣ пертурбации и революции, така и неподвижностьта, и дългата стагнация сѫ опасни за обществения редъ. Революциитѣ не сѫ случайни явления, a тѣ следватъ обикновено следъ една продължителна стагнация и апатия. Най-голѣмъ анахронизмъ и абсурдъ е, въ днешно време, да ce държи едно управление, особено разорително, повече отъ 3-4 години. Тъй че, следъ преврата отъ 1923 година, трѣбваше да ce даде
42
властьта на държавникъ, който би могалъ да умиротвори страната безъ хекатомби — a такъвъ държавникъ имаше, има го и сега. Позволете ми, Величество, да цитирамъ тука мнението на Гюставъ Льо Бонъ по отношение продължителностьта на единъ режимъ: — „La fixité, l'etat stationnaire d'un peuple pour une période trop prolongée est aussi dangereux que l’état de guerre et de révolutions continuelles. Les atributs psychologiques de tout peuple, pour peu qu’il soit cultivé, consistent dans cette formule émise par le D-r Gustave Le Bon : la fixité et la malléabilité des peuples. Tout peuple est en état d’évolution, de changement perpétuel; si l’on veut éviter les fièvres et les révolutions — il faut s’ingénier à laisser une liberté relative aux nouvelles énergies, à une nouvelle élite intellectuelle ; il convient de ne pas craindre les reformes si hardies soient elles: tout véritable homme d’Etat doit être reformateur!“ [*]
*. Неподвижностьта, застоялото състояние на единъ народъ, за единъ твърде дълъгъ периодъ, е сѫщо тъй опасно, както състоянието на война и състоянието на постоянни революции.
Психологическитѣ атрибути на всѣки народъ, колкото малко и да е културенъ, ce съдържатъ въ тая формула, издадена отъ Д-ръ Густавъ Льо Бонъ :
Неподвижностьта и гъвкавостьта на народитѣ.
Всѣки народъ е въ състояние на еволюция, на постоянна промѣна, и ако искаме да ce избегнатъ трескитѣ и революциитѣ, трѣбва да ce приспособимъ и дадемъ една относителна свобода на новитѣ енергии, на единъ интелектуаленъ елитъ; налага ce да не ce боимъ отъ смѣлитѣ реформи, каквито и да сѫ тѣ. Всѣки истински държавенъ мѫжъ трѣбва да бѫде реформаторъ!
43
Държава не ce управлява отъ теоритици, но отъ хора съ темпераментъ, съ воля за добротворство, съ практически духъ, съ интуиция — и то за едно кѫсо време. Най-голѣмата грешка е, че Ваше Величество повѣрихте на професори да управляватъ България. Тѣ сами долавяха, че не сѫ за управлението, щомъ всички тѣ запазиха професорскитѣ си катедри и продължаватъ още да четатъ лекции. При това, не е излишно да Ви ce каже, че тия безкористни управници-професори не ce отказватъ отъ професорскитѣ си възнаграждения —нѣщо, което е противоконституционно и неморално въ висша степень.
On n'a jamais vu un scandai pareil nul part, dans aucun pays et â aucune époque ! [*]
Абсолютнитѣ монархии загинаха, защото ce управляваха отъ „компетентни“ и кабинетни люде, нѣмащи никакъвъ контактъ съ живота и народа. Наистина, животътъ на народитѣ отъ край време и до днесъ е създаденъ на аристократическа база, както казва Марселъ Прево, но истинския аристократъ
*. Никога и никѫде не ce е виждалъ единъ подобенъ скандалъ, въ никоя страна и презъ никоя епоха!
44
е и трѣбва да е една съставна часть отъ организма на народа, a не да е отдѣлно животно, което само изсмуква жизненитѣ сокове на маситѣ и тъй ce обръща той отъ избранникъ на най-паразитна гадина.
Българскитѣ аристократи, които днесъ сѫ на-чело на управлението, не сѫ ли отъ този сортъ паразити, защото тѣ сѫ докарали България до положението на едно животно, по епидермиса на което сѫ плъзналисъ хиляди паразити — и, о чудо! — вмѣсто животното да ce оплаква, паразититѣ роптаятъ, че то не имъ дава достатъчно сокъ, — и всѣко оплакване е забранено като противо отечествено . . .
Ces nobles bêtes même s’affublent de l’étiquête des grands patriotes ... [*]
Единъ истински държавенъ мѫжъ, обаче, освенъ че трѣбва да е съ синтетична мисъль и съ енцикопледически познания за живота, трѣбва да има и любвеобилно сърдце и силно развито чувство къмъ страданията на народа. Надъ спалното му легло трѣбва да има той зоотическата карта на България, разпредѣлена на санитарни райони, дето да е отбелѣзано коя болесть де предоминира. Отъ тука трѣбва да почне политиката
*. Тия благородни говеда ce кичатъ даже съ етикета на голѣми патриоти.
45
на всѣкой добъръ държавенъ мѫжъ — да ce намали процеса на израждането, който ce дължи на тритѣ бича: алкохолизма, туберкулозата и венерическитѣ заболѣвания. Единъ министъръ, когато привършва своята мисия, трѣбва да отбележи на тази карта, какъвъ е билъ процента на смъртностьта презъ неговото министерствуване, въ специалната за тая цель графà. Не е важно, колко ce раждатъ годишно, a колко, отъ какво и при какви условия и мѫки мратъ неговитѣ събратя.
Дко би рекалъ да стори това единъ поне отъ министритѣ на Сговора, да отбележи, въ графàта на смъртностьта, смъртнитѣ случаи, презъ 8-годишния кървавъ режимъ, не би ли умрѣлъ отъ апоплектиченъ ударъ предъ страшната цифра отъ десетки хиляди избити, безследно изчезнали, живи изгорени или попарени съ врѣла вода, умрѣли отъ мизерия и отъ мѫка по-близки избити, — или не би ли полудѣлъ ?
Ето, този страхъ отъ сѣнкитѣ на избититѣ е истинския и единствения интименъ аргументъ — и никой другъ! — на махараджитѣ и мандаринитѣ y насъ да искатъ и претендиратъ да управляватъ още тази страна, въпреки всичко, въпреки всеобщото отъ тѣхъ омерзение и отвращение ... Но този аргументъ е само новъ casus belli отъ тѣхна страна за нови кървави подвизи въ България, е
46
едно ново престѫпно предизвикателство къмъ българския народъ.
Циреятъ е добре гноясаль и много набъбналъ, та е стигналъ дори и до кокъла на народната снага, така че мнозина общественици ce боятъ да не е канцеръ и дали дори една ампутация ще спаси държавния ни организъмъ отъ пълна зараза, дали не е вече всичко твърде късно. Трѣбва, понеже, споредъ мене, още не е изгубена всѣка надежда за спасение, сговористкия цирей да ce отреже само и да ce почисти отъ гноясването народния станъ.
Дайте, Царю, възможность народътъ ни да оздравѣе отъ тая страшна рана — сговористкия режимъ — и да ce разтърси ! Вземете камшика и изгонете тия зловонни и зловѣщи паразитни гадини, тия торгаши въ народния храмъ,зада може народния трудъ да послужи за народното и Ваше щастие и благополучие!
Защото, ако продължи този садистически режимъ, този политически демонизъмъ y насъ, който досущъ прилича на онзи въ съветска Русия, ще дойдемъ до положението да имаме, освенъ садиститѣ и паразититѣ тамъ горе, тия две категории български граждани тукъ долу: едната категория отъ луди, другата — отъ идиоти, едната съ вдигнати на горе глави и крещящи въ безумието
47
си до небесата, a другата —съ навздени глави и въ пълно оскотяване; пързата категория — разрушителна и готова за бунтъ, втората — поради своето видиотяване — станала непроизводителна и ненужна, но сѫщо тъй опасна. Такъво е паталогическото състояние на духоветѣ въ България. (Ако би трѣбвало човѣкъ да избере една отъ тия дилеми, една отъ тия две категории, позволете ми, Царю, една парантеза тукъ, азъ бихъ желалъ да съмъ въ първата категория, защото поне главата ми ще е вирната и гласътъ ми ще ce чува на високо, па и ако ce мре, баремъ мърцина да не ce мре...) Ah, quel triste tableau représente ce pauvre pays des Bulgares !... [*] Пъкъ и при тази печална алтернатива кой би желалъ да бѫде въ категорията на идиотитѣ и оскотенитѣ ?
Трѣбва при туй да ce държи смѣтка и за подозрителностьта y българина, която отива вече твърде далече и, за жалость, мнозина и мнозина допускатъ, че българския царь е станалъ чисто и просто сговористъ ; следователно, налага ce политическа промѣна и поради тази психическа нужда: да ce премахне това опасно подозрение къмъ Ваше Величество, па и да ce потърси и да ce даде нѣщо ново, нови форми на живота, на чиито врати хлопа
*. Ахъ, каква тѫжна картина представлява тая бедна българска земя!
48
отдавна голѣмия социаленъ проблемъ, съ който и единъ царь, за да бѫде днесъ царь, трѣбва да ce справя, да го познава добре, да го следи и да създава колкото ce може повече блага и повече социална справедливость за широкитѣ народни маси въ своята държава, безъ която социална справедливость нѣма да има той ни личенъ покой, ни вѫтрешенъ миръ, a ще стои на трона като на тръни, и то день до пладне.
Съвременниятъ държавенъ глава, билъ той монархъ или президентъ, трѣбва да бѫде днесъ добре подготвенъ за своята висока социална мисия въ държавата и затова е нужно да бжце и той енциклопедистъ и да има любвеобилно сърдце къмъ широкитѣ работни народни маси. България има около 6,000,000 жители, по-малко отъ колкото Белгия, която по територия е само една трета отъ България, и при все това въ Белгия има благогоденствие, въпреки разрушенията отъ войната на цѣли провинции, a въ България, въпреки че тя би могла да изхранва 15 милиона жители, при тая богата и плодородна земя, има пълна нищета. Коя е причината на туй явление ? — Причината е явна : Белгия ce управлява отъ почтенни и безкористни държавници, България — отъ хайдутяги, кои отъ кои по-алчни, кои отъ кои по-дръзки. Ваше Величество можете, ако искате (а тъй като Ви е дадено
49
много, ce иска и ще ce иска отъ Васъ много! ), да направите щастливъ народа си така, че нито единъ българинъ да нѣма безъ хлѣбъ, безъ жилище, безъ работа. За да извършите това велико и истинско социалъ-партиотическо дѣло, достатъчно е, при тая любовь безспорна и всепозната, която храните къмъ народа си, да изберете, измежду неговитѣ срѣди, Вашия alter-ego — и управници честни, безкористни, любящи своя народъ, готови за него на себепожертвувание. А изпълнена тая задача, това Ви стига : това значи, изведнажъ, като съ магически жезълъ, да направите българския народъ и по-патриотиченъ и по-храбъръ, отколкото е сега, — защото ще има какво да защищава въ случай на върховна нужда: своя общъ народенъ домъ.
Налага ce смѣна въ управлението и затова: да ce даде удовлетворение на накипѣлитѣ чувствг. на народнитѣ маси ; за да бѫде унищоженъ абсолютизма, което стана съ много кръвопролития и много жестокости, причината бѣше, че ce игнорираха тия психологически причини. Налага ce смѣна и затова още: да ce запази обществения порядъкъ, като ce даде и на другата часть отъ интелигенцията тоже да опита силитѣ си въ служба на народния олтарь, на олтаря на отечеството, не затиснатитѣ долу, на унизенитѣ, оскърбенитѣ, онеправданитѣ.
50
Не е диплома и професорската катедра на нищи духомъ, които сѫ мѣрката на държавна мѫдрость. Тази мѫдрость ce проявява само въ дѣла: по дѣлата сѫдятъ за човѣка. Трѣбва да ce даде възможность на тая интелигенция да ce впрегне въ тежката колесница на държавата, оная народна ингелигенция, която не е умърсила своитѣ рѫце въ кръвьта на народа, нито е продавала отечеството и народа си, нито го е разхищавала и ограбвала, но която е била близко до него и въ миръ и въ полебранни е дѣлила скърби и радости съ него, неразривно свързана съ него, познаваща нуждитѣ му, страданията му, въжделенията му, защото е излѣзла изъ него и е плъть отъ плътьта му и кръвь отъ кръвьта му, и която сѫщо тъй — като въ калейдоскопъ — е събирала и понасяла, и понася всичкитѣ му болки и терзания, като свои собствени. Тази народна интелигенция има право на участие въ управлението на страната, и когато тя бѫде гонена презъ вратата, ще намѣри начини и срѣдства да навлѣзе презъ прозорцитѣ и дори презъ кумина.
Не харосва онзи, който — па ако ще да е и Държавенъ глава — е обявилъ народу си война и не върви съ него и съ неговата интелигенция; той свършва винаги зле, при проклятията на цѣлъ народъ. Силенъ е само онзи, който не ce дѣли
51
отъ народа си и върви рѫка за рѫка съ него въ трудни и свѣтли дни, който, проникнатъ отъ неговитѣ надежди за по-честитъ животъ, направлява народа си къмъ миръ и доброчестина.
Когато — преди 1/4 вѣкъ писахъ и публикувахъ въ моя в-къ „Политика“ въ Кюстендилъ моитѣ три фердинандики (всичко 15 статии), — уникумъ въ нашата политическа литература, азъ предсказвахъ фаталния край на царь Фердинанда, тогава князъ, поради страшната корупция, която той внесе въ нашия общественъ и политически животъ, и дори предсказахъ погрома, който ни постигна, защото този държавенъ глава, дошелъ отъ вънъ, безъ връзки съ народа ни, останалъ винаги далечъ отъ истинскитѣ негови нужди, нито познаващъ психиката му, остана до край чуждъ за него, и още тогава — преди вѣкъ ! — когато Вие, Царю, бѣхте дете на 12 години, предлагахъ: той, царь Фердинандъ, да ce откаже отъ трона въ полза на своя престолонаследникъ, на своя първороденъ синъ Бориса, който, видѣлъ за пръвъ пѫть свѣтъ тука, въ нашата родина, израстналъ между насъ, страдалъ заедно съ нашитѣ страдания и преживѣлъ заедно съ народа си всички злочестини, не е и не може да ce чувствува чужденецъ въ тая страна, като баща му. И увѣренъ съмъ, че ако тая абдикация на царь Фердинанда
52
бѣше станала не презъ октомврий 1918 г., a презъ 1906 или 1910 г., когато Ваше Величество навършихте пълнолѣтието си, понеже Вие сте нашъ братъ, и при това сте съ благочестието и добродѣтелитѣ на блаженопочившата Ви майка принцеса Мария Луиза, нѣмаше да ни постигнатъ дветѣ национални катастрофи, нѣмаше да ни дойде нито една отъ тѣхъ, и България, вѣрвамъ това дълбоко, щѣше да бѫде сега щастлива, обединена и велика, между три мората, народа ни — могѫщъ и таченъ отъ цѣлъ свѣтъ, a не — както е сега ...
Царь Фердинандъ, остави, обаче, на Ваше Величество много лошо наследство !
Ала ето ги и сега пакъ, презъ времето и на Вашето царуване, сѫщитѣ тия, които ни докараха дветѣ национални катастрофи, ето ги пакъ на чело на управлението и дирижиратъ безсрамно и нашата вѫтрешна и нашата външна политика. Буровъ и Ляпчевъ, по-народнякъ отъ Бурова, солидаренъ съ него по неговата външна политика, оставятъ България безпомощна повече отъ петъ години по всички въпроси, засѣгащи тая политика, солидаренъ съ него, защото, безъ Бурова, заемитѣ които получихме, не сме можали да получимъ, нито можемъ да получимъ другъ, тъй като той, Буровъ, билъ въ интимни връзки съ францускитѣ банкови и финансови сфери, и наистина
53
той е въ такива и даже по-интимни връзки ... Получихме два заема, но все пакъ пари нѣма въ страната и тя все пакъ страда отъ голѣма парична и кредитна криза. Де сѫ милиардитѣ отъ тия заеми? Де изчезнаха, де пропаднаха? Тѣ сѫ тукъ, наистина, но въ народняшко-демократическитѣ и други банки, които ги скътватъ въ хранилищата си и така стоятъ непроизводителни.
И затуй нѣма нужда единъ день, когато ни потрѣбватъ пари (а тѣ ни сѫ потрѣбни и днесъ вече), да ce прибѣгва до външенъ заемъ. Достатъчно е една нова и смѣла власть, която въ 48 часа ще намѣри вѫтре въ страната всички парични срѣдства, които ѝ сѫ нужни за нейното стопанско и финансово консолидиране и повдигане. А тая нова и смѣла власть ще дойде, Царю, въпреки всичко ! — И тя ще бѫде толкова посмѣла и по-рѣшителна, колкото повече ce протака процеса на разложението днесъ колкото повече продължи насилническия и айнаджийски режимъ на триумвирата Буровъ—Ляпчевъ—Цанковъ. Тая смѣла власть ще има за първа своя задача да заяви на европейскитѣ шейлоковци : нито стотинка повече български репарации! — и ще анулира позорната Хагска спогодба, която бѣше осѫдена въ Парламента и отъ групата на Ал. Цанковъ.
54
За да ce избегнатъ, обаче, крайноститѣ, които не сѫ желателни и сѫ опасни за независимостьта на България, въ близкото бѫдаще, за да може страната ни да мине къмъ нормаленъ животъ безъ сътресения, щомъ като е тисячекратно безспорно, че правителствената смѣна ce налага, поради изложенитѣ по-горе въ това изложение причини, единъ Cabinet d’Affaires отъ касационни и апелативни сѫдии или отъ общественици и политици, независими, честни, незамесени въ тежкитѣ отговорности на печалното минало и настояще, е едничкото срѣдство, за да ce тури край на стопанската, политическата и моралната криза (тая последната още по-дълбока отъ първитѣ две), за да ce консултира българския народъ върху бѫдащето и за да ce даде едно истинско конституционно и парламентарно управление на страната. Този кабинетъ може да бѫде и коалиционенъ отъ нѣколко партийни организации, които да дадатъ съвсемъ нови и некомпрометирани съ нищо въ миналото личности. Бѫдащиятъ парламентъ, така образуванъ, следъ свободно изразената народна воля, ще Ви даде, Царю, и силниятъ човѣкъ, Вашия alter-ego, силенъ духомъ и морално и съ законитѣ въ рѫка, и силната и нова власть, която е тъй необходима за България сега и за въ бѫдаще.
55
Когато Ляпчевъ, предъ младежкия сговористки конгресъ наскоро, който съвсемъ не бѣше младежки, отъ естрадата предъ Народното Събрание посочваше на Парламента и въ екстазъ говорѣше за своитѣ партизани да го пазятъ като очитѣ си, това бѣ още една колосална хипокризия. Защото този „парламентъ“, който е сега въ агония и който е служилъ Ляпчеву само за узаконяване на всичко, което той и неговитѣ колеги сѫ поисквали, парламентъ ли е, контролна власть ли е надъ изпълнителната или фарсъ, или пародия на парламентъ? Такъвъ парламентъ е най-добрата пропаганда противъ парламентаризма. За такъвъ парламентъ пародия, за такъвъ фарсъ-парламентъ не гозори българската конституция, Царю, и не сѫ мечтали учредителитѣ на българската държава отъ първото учредително събрание въ Велико Търново !
Ed nunc erudimini. [*]
Надъ Ваше Величество виси тежка и голѣма отговорность, надъ България — едно небе съ мрачни облаци, пълни съ електричество ...
Да ce намѣри гръмоотвода — ето задачата Ви, за да ce не стовари и изтърси насъбралото ce презъ 8-годишното тираническо и разсипническо управление електричество нито надъ
*. И сега да ce разберемъ.
56
българския народъ, нито надъ главата на Ваше Величество! Отъ нашия царь ce изисква, следователно, да стане сега политически Вениаминъ Франклинъ, та, като изнамѣри политическия гръмоотводъ, да спаси и себе си, и династията си, и България отъ едно бѫдаще, пълно съ изненади и не известности или по-скоро съ известни неизвестности и изненади ...
Въ всѣка друга страна тия управници, които докаратъ каквато и да било напасть за народа си, ce самонаказватъ или съ смърть или съ пълна абнегация отъ политическия животъ, a y насъ — ония, които причиниха две страшни, невиждани другаде по размѣритѣ и последствията си, национални и държавни катастрофи, продължаватъ и още да управляватъ или ce готвятъ наново да управляватъ България ...
Не! Това не може и не бива повече да продължи, Царю, защото това, ако продължи, ще изостри до тамъ влутрешната криза, че вече тя ще стане държавна, каквато е, впрочемъ, отдавна.
И затуй правъ бѣше единъ български комунистъ въ следното свое сжждение: нека Ляпчевъ и Сговора произведатъ изборитѣ, нека ги спечелятъ даже, ние ще ce радваме, тѣ, Ляпчевъ и Сговора, да ги произведатъ и да ги спечелятъ съ грамадно болшинство: това именно ще болшевизира
57
българския народъ и ще хвърли България въ обятията на Съветска Русия. Комунистътъ е правъ, защото знае, че това ще доведе българския народъ до пълно отчаяние, a отчаянието носи само катастрофи. Доброполската катастрофа не бѣше ли тоже резултатъ на отчаянието? — Това отчаяние предава крепости отъ вѫтре и руши вѣковни държави !
Той е правъ, комуниста, отъ свое гледище: колкото по-зле, толкова по-добре ! Но азъ мисля, че Ваше Величество не сте болшевикъ и не сте сторонникъ на комунистическата максима : колкото по-зле, толкозъ по-добре ! — Нито пъкъ сте любитель на политиката: следъ дъждъ качулка.
Азъ вѣрвамъ дълбоко, че Вие, Царю, не забравяте никога, че сте най-горе въ държавната и обществената лествица именно за да виждате най-добре и най-далече и да проглеждате въ бѫдащето : gouverner — c’est prévoir, regner — c’est entrevoir l’avenir! [*]
Нашата политическа и економическа независимость — следъ Ньойския договоръ — па и по-рано, съ участието ни въ свѣтовната война на страната на побѣденитѣ при р. Марна въ 1914 година — е станала проблематична и ще бѫде
*. Да управлявашъ — значи да предвиждашъ, да царувашъ — значи да проглеждашъ въ бѫдащето.
58
изгубена съвършено, ако продължи тая политика на ... „следъ дъждъ качулка“, иногюрирана още отъ бившия царь. И считамъ, че тая наша независимость, висяща днесъ на косъмъ, заслужава по-сериозни грижи отъ всички ни.
Азъ вѣрвамъ, че Вие не ще ce оставите да бѫдете повлечени и отвлечени отъ събитията ... Вие сте мѫдъръ, много по-мѫдъръ отъ баща си, който бѣше сприхавъ и необузданъ, a Вие притежавате вѫтрешната душевна дисциплина и хладнокръвието и въ най трудни моменти и не избивате никога въ крайности и безумни акции. Достатъчно е да последвате инстинкта си за самосъхранение, който сѫществува дори y животнитѣ и насекомитѣ; достатъчно е да послушате Вашия вѫтрешенъ гласъ — съвестьта си, която, сигуренъ съмъ, y Васъ отдавна говори; достатъчно е да действувате по Вашата вѫтрешна интуиция, която никога и никого не лъже — и Вие, и България ще бѫдемъ на правъ пѫть!
За туй е нужно на Васъ, Царю, само тридневно пълно уединение и непринудено консултиране съ Вашата съвесть, съ Вашия духовенъ миръ, — a на четвъртия день, решени да действувате, да призовете Бога и народа си на помощь Вамъ и на България ...
Знамъ, тежка е българската корона, Царю,
59
тежки сѫ и Вашитѣ отговорности, — но действувате ли по съвесть, по законъ, по Божие вдъхновение — не ce бойте отъ нищо, Царю !
Защото и да управлявашъ, трѣбва да бѫдешъ поетъ: не напраздно въ еврейската древность царетѣ бѣха и пророци, сир. поети.
Щомъ народътъ е съ Васъ, и Богъ ще бѫде съ Васъ!
Ако нашитѣ държавници бѣха малко поети и по интуиция действуваха и предвиждаха, не щѣха да докаратъ България до пропастьта, до която е надвиснала ... Политиката, споредъ мене, не е алхимия, но висша поезия, поезия драматическа въ най-съвършена форма: подвигътъ самъ по себе си не е ли поезия, не е ли актъ, достоенъ за увѣковѣчаване въ поетиченъ образъ?
Нашиятъ държавникъ не е дорасалъ още до подвигъ и за подвигъ, който иска себепожертвувание, и тукъ е трагизма на българския народъ, достоенъ за по-добра участь.
Отъ Васъ, Величество, ce иска да извършите подвигъ и да заведете българския държавенъ корабъ на спасителния брѣгъ. Вие сте капитана, Вие сте кормчиятъ на този корабъ, сега задръстенъ въ подводни скали ...
Дошелъ е последния часъ за Вашия подвигъ, Царю!
60
Ето що искамъ да кажа на Ваше Величество, чрйзъ това мое послание, съ оная откровеность, съ която съмъ говорилъ и другъ пѫть на Васъ въ ауденции, съ които сте ме удостоявали.
Азъ изпълнихъ днесъ моя дългъ на 35-годишенъ общественикъ, политикъ и публицистъ, съ рискъ дори да бѫда подгоненъ отъ демоническата и мистериозна днешна власть.
На всичко съмъ готовъ, щомъ това е нужно за България и за моя народъ.
Остава сега, Вие, Царю, да изпълните Вашия дългъ на Държавенъ глава на България.
Dixi.
София, 4 мартъ, 1931 г.
Д-ръ Ив. Димитровъ Строговъ.
61
Post-scriptum.
Това първо послание бѣше и е знамение на времето — и единъ подвигъ!
Врѫчено на Държавния ни Глава преди повече отъ две години, то не остана гласъ вопиющъ въ пустинѣ и изпълни своята задача.
Многовѣковни царства и династии рухнаха, други ce клатятъ, демонътъ на смъртьта и разрушението е разперилъ своитѣ черни криле надъ цѣла Европа, нови людье съ нови спасителни държавни доктрини ce появиха вь много други страни, само y насъ продължаватъ да ce изреждатъ въ държавната управа все сѫщитѣ chevaliers d’industrie, за които наистина политиката е една индустрия, a котериитѣ имъ — акционерни индустриални предприятия, отъ които очакватъ и получаватъ редовно своитѣ богати дивиденти...
Това пагубно положение не бива и не може повече да продължи !
България, нашата нещастна родина — златоносна мина на тия chevaliers d’industrie! — трѣбва да бѫде спасена, трѣбва да бѫде изтръгната изъ
62
ноктетѣ на една сгань отъ безжалостни хищници, които продължаватъ да мародерствуватъ ето вече петнадесеть години — и следъ като я повалиха на смъртно ложе !...
Наистина, езикътъ, съ който си служимъ въ този и въ следващия трактати, не е езика на спокойната научна мисъль, на хладното изложение, той е смѣлъ, ефектенъ, гнѣвенъ, изразъ не само на сангвиничния темпераментъ на автора имъ, но и на цѣлъ народъ, ала може ли спокойно, хладнокръвно, флегматично да ce говори, когато предъ насъ е окървавения образъ на България, разпъната на кръстъ отъ чужди, приковавана на кръста на Голгота отъ свои ?...
Този буенъ, язвителенъ, темпераментенъ езикъ, a все пакъ достолепенъ къмъ Държавния ни Глава, е и езика на българския народъ, който трепери днесъ цѣлъ отъ възмущение и свято негодувание предъ мѫченичеството на своята родина, станала днесъ плячка на чужди и на свои, своитѣ по-чужди отъ чуждитѣ !
Държавниятъ ни глава трѣбва да знае истината, цѣлата, голата, скръбната истина, която вика до небесата...
Политиката на камилската птица — заравянето главата въ пѣсъка — въ туй време, когато ловцитѣ околовръстъ, въорѫжени до зѫби,
63
дебнатъ да доубиятъ България, е смъртоносна и погребална . . .
Той, нашия върховенъ вождъ, и ние, буднитѣ и несъкрушимитѣ, въпреки всички беди и злочестини, синове на българския народъ, не бива и не можемъ да играемъ повече ролята на безгласни и безволни зрители на гибельта на България!
Рушителитѣ ѝ вчера и днесъ могатъ да из мамятъ цѣлъ народъ, наивенъ и добъръ като свѣкой народъ (защото всички народи, и най-просвѣтенитѣ дори, ce лесно примамватъ посредствомъ разноцвѣтнитѣ зрънца на демагогията !), нивелирали умоветѣ и душитѣ на народнитѣ маси, сведени до пълно пощуряване чрезъ баналнитѣ и плоски формули на вулгарната партизанщина, но, както винаги, будителитѣ народни, макаръ и малцина, макаръ и нѣколцина (правдата не проблесва изведнажъ въ много умове, въ всички души !), ще изпълнятъ своя дългъ, съ цената даже на жертвоприношения, на себепожертвуванието, и ще издигнатъ България изъ пепелището за новъ и щастливъ, и дълговѣченъ животъ, както Турция биде възродена съ подвига на Мустафа Кемалъ, както Италия — съ този на Мусолини ...
Защото царь и народъ не могатъ да бѫдатъ спасени безъ възродителенъ и обновителенъ подвигъ!
64
България е била спасявана въ миналото само съ подвигъ, съ великия подвигъ на отца Паисия, на нейнитѣ духовни будители, на Левски и Ботйова и други, като тѣхъ, самоотвержени българи. Тя ще бѫде спасена и днесъ само съ новъ подвигъ, който да продължи великото дѣло на отца Паисия, прекъснатото дѣло на българския духовенъ и политически ренесансъ.
La vérité est en marche! Истината, която e на пѫть, ще възтържествува и въ нашата страна надъ лъжата, измамата и непотизма, най-гадната управителна система, която съ безподобенъ цинизъмъ ce прилага и манифестира отъ две години насамъ отъ най-дръзки демагози, най-типични псевдодемократи, най-отвратителни филистри !
Това и следващото послание до Върховния вождъ на българската нация сѫ зовъ, за пробуда и подвигъ, къмъ Него и къмъ всички българи, родени и способни за подвигъ.
София, Юлий, 1933 г.
Подъ печатъ е:
Второто послание до Негово Величество Царя
ЦЕНА 10 ЛЕВА
Издатель В. Поповъ, София
