Странджански народни песни. Из репертоара на Кера Панайотова Маджарова
Панайот Маджаров, Михаил Букурещлиев
 

I. МИТИЧЕСКИ ПЕСНИ

 

 

  1. Бяляли платна момите

  2. Булгария свири, любе Златко ле

  3. Грозданка дума бабим си

  4. Да знаеш, мале, да знаеш

  5. Замръкнала мома

  6. Имала майка, имала

  7. Любиле се двама млади лефтери

  8. Мале ле, проводиха ме

  9. Мандина майка ходеше

10. Пофали се буля с калина

11. Мари Станко, бяла Станко

12. Ой, Мар'я, Мар'я

13. Ой, слънце, слънце

14. Остана Станка сираче

15. Свети Гьорги сив конь язди

16. Свети Петър конь седлае

17. Седи Марийка в килийка

18. Сино, сино, сънен, буден, махмурен

19. Сино Стояне, Стояне

20. Скарале са се лелька и булка

21. Станка дарите ткаеше

22. Стояновата майчица

23. Ти като ляжиш, сино Дойне

24. Чула се врачка във Странджа

 

 

1. БЯЛЯЛЕ ПЛАТНА МОМИТЕ

 

 

Бяляле платна момите

в ря́къта на беля́нката,

църнъ се чума зъдаде,

сичките бягът към село,

към село, пря майките си,

пък Станка бяга към гора,

към гора пря църна чума,

и си на чума думъше:

— Зéми ме, чумо, зéми ме,

зéми ме да се óтнемам!

Чумата дума на Станка:

— Пóдръш ми, Станку, кончето,

тефтерет да си и́зваде,

и́звъде да гу при́гледъм,

да видя писана ле си!

Станка кончето държяше,

 

чума тефтерет гледаше,

и си на Станка думаше:

— Ти ня си, Станку, писана

ями са, Станку, писани,

двя́тя попските дъ́щери,

енната везе чукмáне,

другата шие хустáне,

ти ше хи, Станку, съдерéш!

Пък Станка хи се молеше:

— Зéми ме, чумо, зéми ме,

зéми ме да се óтнемам,

че веке ми е дудя́ла,

пустата чузда работа,

чуздата хурка да прéда,

чуздата копань да копам,

чуздата жетва да жена,

чуздита платна да беля!

 

15

 

 

2. БУЛГАРИЯ СВИРИ, ЛЮБЕ ЗЛАТКО ЛЕ

 

 

Булгария свири, любе Златко ле,

на ново дугене,

кой току я свири, любе Златко ле,

Тофтис удовецат,

Тофтис удовецат, любе Златко ле,

още буляринът,

булгария свири, любе Златко ле,

свири и говори:

— Омала ми панна, любе Златко ле,

и голяма тага,

омала за тебе, любе Златко ле,

и за мойто дяте,

току да те видя, любе Златко ле,

че удоло идеш,

че удоло идеш, любе Златко ле,

и на горе ходиш,

кадя́ майчиня си, любе Златко ле,

с мáло мъшко дя́те!

— Кълни да хълнеме, любе Тофтисе,

тойта стара майка,

тойта стара майка, любе Тофтисе,

мойта зла душманка,

дето ме остави, любе Тофтисе,

болна и лехýса,

болна и лехýса, любе Тофтисе,

сама без три деня,

та са ме юбзеле, любе Тофтисе,

юди самовили,

та са ме юбзеле, любе Тофтисе,

и оградисале!

 

16

 

 

3. ГРОЗДАНКА ДУМА БАБИМ СИ

 

 

 

Грозданка дума бабим си, мъри:

—Бабо ле,стара старяйко,

подръш ми, бабо, дятето, мъри,

да флягна в долна градинка,

от дуня дунька да скъна, мъри,

дятяту да си залъгъм!

Ня флягна булка Грозданка, мъри,

ня флягна в долна градинка,

ми е вървила, вървила, мъри,

та е пре царет утишла,

на царювите дорове, мъри,

и си на царят думъше:

— Царю ле, господари ле, мъри,

чул ле си, царю, и разбрал,

вчера се дяте родило, мъри,

родило и продумало:

„Храни ме, мале, гледай ме, мъри,

 

да стана момче голямо,

царстуту ми е бащину, мъри,

пък вязирстуту стриково!”

Царят на Миле думаше, мъри:

— Милю ле, фурнажию ле,

запали, Милю, фурната, мъри,

три дене фурна да гори,

три дене и три вечера, мъри!

Милю фурната запали,

три деня фурна горяла, мъри,

три деня и три вечера,

туреле дяте вфурната, мъри,

туреле и затореле,

дяте вфурната седяше, мъри

и бяла книга държяше,

и църно писмо четяше, мъри:

Царстуту ми е Бащино, мъри,

пък вязирстуту стриково!”

 

17

 

 

4. ДА ЗНАЕШ, МАЛЕ, ДА ЗНАЕШ

 

 

 

— Да знаеш, мале, да знаеш,

да знаеш, яла ня знаеш,

каква ми мома дохóда,

вечер ми на свървището,

деньня ми на планнището,

ут делек мечка щревница,

ут близо мома с хустане,

ямурлукът ми подига,

та че пре мене легнова.

— Сино Стояне, Стояне,

тва не е мома хубава,

ями е, сино, змéица,

ти га я видиш, че иде,

стори се жален, кахърен,

кахърен и касафетен,

змéица ше те попита:

— „Любе Стояне, Стояне,

шу ми се гледаш кахърен,

пък ти хи речи, Стояне:

„Имаме крава я́лува,

сега са до три години

нито се от бик отдя́ле,

ни подир тéле тръгнува!”

Стоян майка си послуша,

кату е дошла змéица,

кя на Стояна думаше:

 

— Любе Стояне, Стояне,

шу ми се гледаш кахърен?

Япък Стоян хи думаше:

— Имаме крава я́лува,

сега са до три години,

нито се от бик отдяле,

ни подир тéле тръгнува!

Змеица дума Стояну:

— Да сбере, любе, майка ти,

от девекь брода одата,

и от морето пената,

и на горъта лискето,

и на земята тревъта,

и да хи свари майка ти,

в гърне не обжарено,

в къща запустялица,

и да хи, любе, прекара

през куле паратисано,

и да кравата омие,

на два ми пъте разпъте,

хем ше се от бик отбие,

хем подир тéле ше тръгне!

Стояновата майчица

кя си горъта пряброди,

и си ли́скето събрала,

и на земята тревата,

 

18

 

 

и’от девекь брода одата,

и на морето пя́нъта,

тъче е сичко свърила,

в гърне не обжарено,

в къща запустялица,

и хи пряс куле прякара,

пряс куле паратисано,

и е Стояна умила,

на два ми пъте рáзпъте.

 

Стоян овцяте запланни,

засвири медно кавальля,

змеица иде отгоре,

и на Стояна думаше:

— Любе Стояне, Стояне,

кък бе майка ти по-хитра,

не ме е как не раздели,

ят ме е как ме излъга!

 


 

5. ЗАМРЪКНАЛА МОМА

 

 

Замръкнала мома

в дълбока пъди́на,

в дълбока пъди́на,

на гюрé пченица,

змей я на пъкь чака,

китка да хи грамне,

китка да хи грамне,

и да я попита:

— Радо моме, Радо,

Радо, когук любиш,

Радо, когук любиш,

и когук ше земеш?

Рада ше му рече:

— Змею къскънжию,

змею зильля́рино,

махни се от пътет,

че я съм женена,

и двя дяца имам,

цял день пътет гледат,

цял день мене чакат!

 

19

 

 

6. ИМАЛА МАЙКА, ИМАЛА

 

 

Имала майка, имала

до деветина синове

и енна щерка Касатка,

Касатка са я искале,

пряс девекь села делеко,

Касатка плаче, ня рачи,

брат хи Костадин думаше:

— Земи го, сестро Касатко,

ние сме до девекь браткя,

до девекь браткя касап’я,

по единь пъкь да дойдеме,

девекь са пъте в година,

два пъте да се пофторим

и вие ше ти омръзнем!

Кя се Касатка прядума

и се Касатка ожени,

пряс девекь села в десето,

като Касатка излязе,

чумата дойде във къщи,

та си омори, омори,

до деветина синове,

остана саде майка хми,

излязе, влязе във къщи,

все Костадина кълвяше:

— Сино ле, Костадине ле,

 

дето Касатка прядума,

отиде, веке ня дойде!

И на господе дотегна

лютите клетви да слуша,

та стори госпокь, направи

от кеур конче хранено,

от кръ́стат жълта бъклица

и Костадина съживи,

Костадин от гроб излязе

и пря Касатка отиде,

Касатка дума бакюм си:

— Бате ле, Костадине ле,

шу ми на земя мерисаш?

— Сестру Касатко, Касатко,

девекь сме къщи правиле,

на девекь къщи кал бърках!

И той Касатка излъга,

та е във село заведе,

като във село стигнале,

Касатка викна на врата:

— Стави ми, мале, отори!

Пък майка хи я попита:

— Ми кой те, щеру, доведе?

— Мале ле мила, майчо ле,

брат ме Костадин доведе

с негово конче хранено!

 

20

 

 

7. ЛЮБИЛЕ СЕ ДВАМА МЛАДИ ЛЕФТЕРИ

 

 

Любиле се двама млади лéфтери,

любиле се три години потайно,

та хи никой не угáди, уся́ти,

угáди хи мóмина майка душмáнка,

зе да хи кълне деньня, на щя да умрат,

проводиле малка мома за мéтла,

брала мéтла, набрала е момáта,

сви се змия да ухапа момáта,

ухапа е, умряла е момата,

проводили малко мóмче за дърва,

брало дърва, набрало е мóмчето,

панна дърво, та удари мóмчето,

удари го, умряло е мóмчето,

умряле са и двамата в един день,

искале са венно да хи погребат,

ня бе каиль на мóмчето майка му,

погребаха бяла Рада над село,

погребаха млад Стояна под село,

изникнаха до двя пръчки лозови,

събраха се вършéто хми над село,

де разбрала момина майка душманка,

кя нарами остър ножак нáрамо,

та отиде и над село й под село,

та отсече до двя пръчки лозови,

потекаха до двя ряки кървави.

 

21

 

 

8. МАЛЕ ЛЕ, ПРОВОДИХА МЕ

 

 

Мале ле, проводиха ме, мари,

зелено ся́но да кóся,

да кóся и да събирам,

ня найдах ся́но да кóся,

да кóся и да събирам,

ми найдах мома заспала,

драга бе да я погледам,

мила бе да я събудям

и я край нея полегнах,

легнал съм сънь съм, заюснал

туку я чувам, чя пяе,

чя пяе и ми се смяе:

 

— Стояне, море Стояне,

я не съм мома хубава,

ями съм свята Недя́ля,

очите ми са шуштени

от малки моми мéтеньня,

рано на свята Неделя,

лицето ми е дýпчено

от млади булки шиеньня,

рано на свята Недя́ля,

ръките ми са тя́стени

от стари баби мя́сеньня,

рано на свята Недя́ля!

 


 

9. МАНДИНА МАЙКА ХОДЕШЕ

 

 

22

 

 

Мандина майка ходеше

нагоре къдя грóбято,

кя на пъкь срешна Желеска,

Желя — Мандинат главеник,

кя се от пътет отмахна,

да го тимя́нет не фати,

пък той хи рече Желеско:

— Бабо ле, мандино мале,

ми се от пътет отбивай,

млого прошиньня на Манда!

Мандина стара майчица,

като на гробът отиде,

преляла и прекадила,

 

викнала та се препяла :

— Мандо ле, главеницо ле,

стани на майка отори,

та да те майка пóпита,

погрозня ле ти лицето,

укапа ле ти косъта,

пожълтя ле ти грижето?

Манда се от гроб убади:

— Мале ле, мила майчу ле,

тука ми мият косъта,

тукá ми перът грижето,

грижето и хустането!

 


 

10. ПОФАЛИ СЕ БУЛЯ С КАЛИНА

 

 

Мари пофáли се,

буля със калина,

мари, че си има

ри́сима калина,

мари, че не може

ерген я излъга,

мари и ня може

китка да хи грáмне,

мари де я зачу

змей в гора зелена,

мари, че се стори

Гюра дóбър юнак,

мари, че отиде

в село на кладенче,

мари там завари

рисима калина,

мари погленнал я,

 

кя му проговори,

мари дума рече,

кя му китка даде,

мари друга рече,

кя му престанала,

мари, че тръгнаха

пряс тевната гора,

мари и калина

тихом проговаря:

— Абре, óстой, пóстой,

Гюра добър юнак,

абре, óстой, пóстой,

дари да си зема!

— Мари, бързай, бързай,

ри́сима Тодоро,

мари дето ходим,

там дари ня искат!

 

23

 

 

11. МАРИ СТАНКО, БЯЛА СТАНКО

 

 

Мари Станко, бяла Станко,

сипка Станко в село дóйде,

та усипа цяло село,

съде моми петнáдесте,

с бяла Станка, шеснадесте,

усипа хи, уздрави́ хи,

бяла Станка уси́пала,

усипала ня оздравя,

ослепи я с двя́тя очи,

оглуши я с двятя уши,

Станка дума на майка си:

— Мари мáле, стара мáле,

стани рано във недя́ля,

та си наляй студна óда,

та ми óмий руса кóса,

че ми сплети длéги плитки,

прямени ме, нареди ме,

че ме фáти за ръкъта,

зáведи ме на хóрото,

та ме фáти между Янка,

между Янка, между Тонка,

между моите двя́те дружки,

 

двяте дружки братучедки!

Кя си стана Станкината,

станкината стара майка,

та си наля студна óда,

та хи оми руса кóса,

премени я, нареди́ я,

че я фати за ръкъта,

заведе я на хóрото,

че я фати между Янка,

между Янка, между Тонка,

заиграла бяла Станка,

препена се на бял камень,

станкината стара майка,

сълзи рони и се моли:

— Боже, боже, мили боже,

ела Станка ти оздрави,

халал да е, мили боже,

девекь бика деветака,

и три овни все третака!

Бяла Станка проглéннала,

проглéннала, прослушала.

 

24

 

 

12. ОЙ МАРЯ, МАРЯ

 

 

Ой Маря, Маря,

хубава Маря,

прочула се я

хубава Маря

от грáда в грáда,

до Цариграда,

та са вървяле

и провървяле

тежки сватове

и калезмáре,

ми де я зачу

Петър байненец,

Петър байненец,

баш буляринат,

той хи проводи

двяста сватове,

двяста сватове,

 

триста кумове,

триста кумове

и калезмаре,

та са утишле

в марини дóри,

кя ня излязе

Маря хубава,

ями излязе

марина майка,

марина майка,

върла душманка,

във ръка държи,

китка босилек,

когук погленна,

от конет панна,

когук напръска,

там си остана.

 

25

 

 

13. ОЙ СЛЪНЦЕ, СЛЪНЦЕ

 

 

— Ой, слънце, слънце,

ти ясно слънце,

ти като свя́тиш

млого високо

и като гледаш

млого делéко,

ми ня ле знаеш

бильля за рожба,

бильля за рожба,

за мальки дяца?

— Мари, Дафино,

тежка булярко,

тежка булярко,

ти я́ловице,

та знам го, знам го,

брано го немам.

— Ой, слънце, слънце,

ти, ясно слънце,

ти нáбери го

и дóнеси го,

шуто го имам,

тое нека е!

И той го набра

и го донесе,

кя го сварила

във ново гърне

 

и го изпила,

и е родила

женско дятенце,

и го кръстила

ясна Зорница,

та го имя́ла

девекь години,

слънцето трепти,

трепти, захóда

и на Дафина

тихум говори:

— Мари, Дафино,

тежка, буля́рко,

нали се облог,

облог обложи

и ми обеща,

шуто го имаш,

шуто го имаш,

мое да си е,

дойде ле вряме,

да си го зема?

— Ой, слънце, слънце,

ти, ясно слънце,

когъ го видиш,

да си го земеш!

 

26

 

 

14. ОСТАНА СТАНКА СИРАЧЕ

 

 

Остана Станка сирота,

та я бакю хи гледаше,

бакю хи и булката хи,

та стана мома голяма,

на осемнайсе години,

и я бакю хи углави,

углави пък хи ня каза,

за енно мóмче богато,

фáлет го, че е работно,

хем глухо, Станко, хем нямо.

Енна ми света неделя,

енна ми пуста утрина,

Станка дóрите метяше,

бакю хи отвън стояше,

тéвен се облак зададе,

Станка бакюм си думаше:

— Дале е облак отбýга,

еле са пусти сватове,

чия ле мома ше зимат,

 

чия ле душа ше горят?

Япък бакю хи думаше:

— Тебе за булка ше зи́мат,

и тойта душа ше гурят!

Гóрката Станка, гóрката,

викнала, та се препяла:

— Бакю ле ми, додях ле ви,

бакю ле, омръзнах ле ви,

та си ме, бакю, углавил,

углавил пък ми не казал!

С девекь я була прекриле,

сичките Станка съдрала,

пък кальманата думаше:

— Придай се, Станко, придай се,

с десето ше те прикрием,

тебе за булка ше земем!

Де стоял госпокь та слушал,

зетет от конет продумал:

— Придай се, Станко, придай се!

 

27

 

 

15. СВЕТИ ГЬОРГИ СИВ КОНЬ ЯЗДИ

 

 

Свети Гьорги сив конь язди

рано ми рано, на гьоргьовдень,

сив конь язди, пъкь пъкьóва,

на пъкь срешна дивна юда,

дивна юда, самовила,

кя му тихум проговаря:

— Къдя ходиш, святи Гьорги?

— Я си ходя в Влашка земя

да обидя овчярето,

лозарето, орачето,

имат ле си сичко млого,

сичко млого, берекетно.

— Върни се, върни, святи Гьорги,

тие си имат сичко млого,

 

сичко млого, берекéтно!

Расърди се свети Гьорги,

той извади остър маждрак,

та удари дивна юда,

дивна юда, самовила,

между двяте църни очи,

протекаха до три ря́ки,

първа ря́ка бяло мляко,

втора ря́ка руйно вино,

трета ря́ка златно жито,

разлисна се тевна гора,

разцъфтя се равно поле,

та врет стана милно драго,

милно, драго и весело.

 


 

16. СВЕТИ ПЕТЪР КОНЬ СЕДЛАЕ

 

 

28

 

 

Свети Петър конь седлае

между два ми бяли манастире,

конь седлае в раи да поде,

Петрува майка поди́р вика :

— Óстой, пóстой, свети Петре,

и я с тебе в рай да дойда,

в рай да дойда, рай да видя!

— Върни се, върни, Пéтрова мале,

ти не можеш в рай да дойдеш,

в рай да дóйдеш, рай да видиш,

че си дяца кръщáвала,

пóювя си скърпя́вала!

Петрув татко подир вика,

виком вика, с ръка смаха:

— Óстой, пóстой, свети Петре,

и я с тебе в рай да дойда,

в рай да дойда, рай да видя,

рай да видя, в рай да вляга!

— Върни се, върни, Пéтров татко,

ня мош с мене в рай да дойдеш,

в рай да дойдеш, в рай да влязеш,

синуря си пряоравал,

чузди ниви заорáвал!

 


 

17. СЕДИ МАРИИКА В КИЛИИКА

 

 

Седи Марийка в килийка,

на злат се ръжен подпира,

златени пляни да пере,

удоло идат три юди,

три юди, три самовили,

първата юда думаше:

— Хайде да земем майката,

да плаче дя́те за майка!

Втората юда юргиса:

— Хайде да земем дя́тето,

 

да плаче майка за дя́те!

Пък третата се обади:

— Да хи оставим двамата,

да го майка му отгледа,

да стане момче голямо,

да го майка му углави

и да за сватба заготви,

тогава ше го земеме,

да плаче булка под було,

и стара майка за сина!

 

29

 

 

18. СИНО, СИНО, СЪНЕН, БУДЕН, МАХМУРЕН

 

 

— Сино, сино, сънен, буден, махмýрен,

кончето ти три дни ода ня пило!

— Мари мале, стара мале мащехо,

ми пяха ле първи петли и втори,

повика ле Селим хожа и жамия,

клепаха ле българските попове?

— И са пяле първи петли и втори,

и повика Селим хожа в жамия,

и клéпаха българските пóпове

Стоян стана сънен, мóрен, махмýрен,

та изведе врана коня хрáнена,!

да го пои с бистра ода студена,

там си найде до три мóти хубави.

— Ой ве вази до три мóми хубави,

любет ле се до три мóми хубави?

— Ние ня сме до три мóми хубави,

ями сме си до три юди лóшави.

Първа фати врана коня за юзда,

втора фáти добър юнак заръка,

третата го в сърцето удари.

 

30

 

 

19. СИНО СТОЯНЕ, СТОЯНЕ

 

 

— Сино Стояне, Стояне,

óти се, сино, ня глави́ш,

ня главиш, сино, ня женеш,

ле мъка ня ти достига,

ле раонь ня си наброил?

— Мале ле мила, майчо ле,

и мъката ми достига,

и раóнет е наброен,

ями ми нема ликата,

я сноща, мале, отидах

на студен бистър кладенец,

та там си найдах, заварих

енно ми малко момя́че,

кя е на мене ликата,

ня бе гъркиня, влахиня,

нито бе, мале, българка,

ями бе, мале, явряйка,

ще пода да я поискам!

Утишле, поискале я,

 

дошло е вряме за сватба,

като хи в цръква завеле,

пóпове са онемяле,

псалтирето углушале,

сичките свящи изгасле,

попове думат Стоянум:

— Холам, Стояне, Стояне,

бързу майка ти викайте,

викайте да я питаме,

има ле дяте губено?

Отишле, повикале я,

пóпове тихом говорят:

— Бабо ле стара старяйко,

да имаш дя́те губено?

— Ми имам, ми белки немам,

когъту беше бузгунат,

и я си фърлих дя́тето,

кя го я нашла чяхутка,

нашла го, изгледала го!

 

31

 

 

20. СКАРАЛЕ СА СЕ ЛЕЛЬКА И БУЛКА

 

 

Скарале са се лелька и булка,

лелька и булка в нива голяма,

в нива голяма на първа жетва,

коя да влязе първа в нивата,

коя де вързе първото снопя,

да го поклони на стари баща,

тие вля́гнале и заженале,

булка нажéна първа ръкойка,

първа ръкойка и първо снопя,

и го поклóни на стари баща,

та се скáрале и се кълнале,

булката кълне и бога мисли,

лельката кълне, бога ня мисли:

— Ой, булко, булко, бакюва булко,

като си трудна, трудна прявря́на,

скоро се надаш дяте да родиш,

га дойде вряме дяте да родиш,

ти да не ролиш мъжко дятенце,

ями да родиш змия усойна!

Дошло е вряме булка да роди,

кя ня родила змия усойна,

ями родила двя мъжки дяца,

двя мъжки дяца, ду два близнака,

дошло е вряме лелька да роди,

та се мъчила цяла недяля,

та се събрале до девекь баби,

и са викале баба къдъна,

та се мъчиле и бабовале,

ка ня родила мъжко дятенце,

ями родила змей с двя глави.

 

32

 

 

21. СТАНКА ДАРИТЕ ТКАЕШЕ

 

 

Станка дáрите ткáеше,

ткаеше и хи бързаше,

и на дарите пяеше,

змей хи на кроено ляжя́ше,

та хи нитите пропя́ле,

и хи гребенет продýмал:

— Станко ле, глевеницо ле,

за кóгок бързаш дáрите?

Змею ле, късканжию ле,

змею ле, зильля́рино ле,

я имам сестра по-малка,

по-малка сестра Тодорка,

за нея ткая дáрите,

ткая хи змею, бързам хи,

че ше хи скоро тря́буват,

тря́буват, ше се вя́нчува!

 

33

 

 

22. СТОЯНОВАТА МАЙЧИЦА

 

 

Стояновата майчица,

по дугéнето ходеше,

та бакáльлято питаше:

— Бакáльля и праматар'я,

бакáльля ми немате ле,

омъйно би́льля рáзделно,

Стояна да си разделем,

Стояна от бяла Рада!

— Нéмаме, бабо, нéмаме!

Кя на пъкь срешна циганка,

и на циганка думаше:

— Циганко, млого ходите,

Циганко, млого знаете,

циганко, дална знаете,

омайно бильля, рáзделно?

— Знаем го, бабо, знаем го,

яла го брано нéмаме!

— Циганко, ми нáбери го,

 

циганко, и дóнеси го,

я ше те дарба пóдаря,

радино често гиздило!

Кя́ го циганка набрала,

и го циганка донéла,

стояновата майчица,

кя го в люлька турила,

да дойде Рада от ря́ка,

над люлькя да се наведе,

ня дойде Рада от ря́ка,

ми дойде Стоян от дърва,

мъжко му дя́те проплака,

той се над люлькя наведе,

и си дятето извади,

и Рада дойде от ря́ка,

ня найде хубав Стояна,

ми найде сура смо́чина.

 

34

 

 

23. ТИ КАТО ЛЯЖИШ, СИНО ДОЙНЕ

 

 

— Ти като ляжиш, сино Дойне ле,

ти като ляжиш, сино Дойне,

ся три години, сино Дойне ле,

ся три години, сино Дойне,

дохóдат ле ти, сино Дойне ле,

дохóдат ле ти, сино Дойне,

нящо нáсъне, сино Дойне, (2)

като нáяве, сино Дойне? (2)

— Та дохóдат ми, мила мале, (2)

нящо нáсъне, мила мале, (2)

като нáяве, мила мале, (2)

ду два гълаба, мила мале, (2)

ду три лебеда, мила мале. (2)

— Ми пóпитай хи, сино Дойне, (2)

зимат ле старо, сино Дойне, (2)

старо за младо, сино Дойне? (2)

— И хи попи́тах, мила мале, (2)

и хи разпитах, мила мале, (2)

яла си искат, мила мале, (2)

хубава Дойна, мила мале! (2)

 

35

 

 

24. ЧУЛА СЕ ВРАЧКА ВЪВ СТРАНДЖА

 

 

Чула се врачка във Странджа,

сичките ходят на врачка,

и Добрю, и той ше поде,

Добрю на врачка думаше:

— Врачко ле, да ми врачóваш,

врачко ле, да ми познаеш,

любет ме, врачко, двя моми,

коя от двяте да зема?

— Добрю ле, жамбазино ле,

с мене жамбазлък ми прави,

докат си тръгнал на врачка,

двя са ти дяца умряле,

 

дорде се върнеш от врачка,

и булчето ти ше умре,

че кат се върнеш от врачка,

и ти Добрю ле ше умреш!

Като се върна от врачка,

двяте му дяца погребле,

и булката му гробеха,

той на овця́те отиде,

извади медно кавáльля,

засвири жално, та милно,

в кавалът звия имя́ло,

и кя си Добря ухапа.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]