II. ОБРЕДНИ ПЕСНИ
1. КОЛЕДНИ ПЕСНИ
25. ЗАБЛЯЛА Е РУДА ОВЦА
Забляла е руда овца,
хей, колáде ле, мой колáде ле,
за Ивана за овчяря,
хей, колáде ле, мой колáде ле.
— Защо бляеш, руда овца?
— Я си бляя за Ивана,
за Ивана, за овчаря,
че се Иван млад углави́,
млад углави́, млад ожени,
та остави сиво стадо,
сиво стадо, меден кавал,
та залюби млада булка,
млада булка, мъжко дя́те!
39
26. МАЛКА МОМА ДОРИ МЕТЕ
Малка мома дóри мете,
хей, колáде ле, мой колáде ле,
дóри мете, сълзи рóни,
хей, колáде ле, мой колáде ле,
отам мина по-стар брайно,
той хи тихом проговаря:
— Що ми метеш равни дори,
и си рониш дремни сълзи,
ле те майка напубива,
ле те майка рано буди?
— Ня ме майка напубива,
ня ме майка рано буди,
ми ме майка рано глави,
малка глави, малка жени,
и ме даде на делеко,
на делеко в чуздо село,
чуздо село, пусто да е!
27. ПРЕПАННАЛА ТЕВНА МЪГЛА
Препаннала тевна мъгла
по хубава равна ми Руменлия,
рéдума се затевнило
по хубава равна ми Руменлия,
и над село и под село
по хубава равна ми Руменлия,
и над село гувеньня́та
по хубава равна ми Руменлия,
гувеньня́та, харманьня́та
по хубава равна ми Руменлия,
в под село градиньнята,
по хубава равна ми Руменлия,
тва ве било тевна мъгла,
по хубава равна ми Руменлия,
ями било Лалко чобан,
по хубава равна мм Руменлия,
Лалко чобан, със сиво стадо,
по хубава равна им Руменлия.
40
28. СЪБРАЛЕ СЕ СИЧКИ СВЕТЦИ
Събрале се сички светци,
на Иван вечер, на вечера,
сички светци и святици,
божа майка тихом пита:
— Тука нема личен светец,
личен светец, свят Никола,
Ой те тебе, свят Иване,
ти юбземи ясна тръба,
та юбходи моретата.
та засвири, та затръби,
де да си е свят Никола,
де да си е тук да дойде!
Той си юбзе ясна тръба,
че отиде в планината,
дето вият люти хали,
тъче свърна към морето,
дето трещят бясни дълги,
там си найде свят Никола.
29. СТАНИ, СТАНИ, СТАНИ НИНЕ
Стáни, стáни, стáни, нине,
стáни, господине, стáни óтори ни,
че ти идат добри госке,
стáни, стáни, нине, стáни, господине,
добри госке коледаре,
стáни, господине, стáни, отори ни,
та ти носят добър хабер,
стáни, стáни, нине, стáни, господине,
добър хабер от коледа,
стáни, господине, стáни, отори ни,
овце ти се изягнили,
стáни, стáни, нине, стáни, господине,
крави ти се отелиле,
стáни, господине, стáни, отори ни,
пчели ти се изроили,
стáни, стáни, нине, стáни, господине,
свиньня ти се изпрасиле,
стáни, господине, стáни, отори ни.
41
Ела, боже, поможи,
кръстом благослови!
Шу сме пъте пътовали,
тевни нощи преминали,
кал и трява претъпкали,
мед и масло пребъркали,
та сме дошли тука доло,
тука доло в равно поле,
та сме почукали, потропали,
на златни врати маламени,
ние рекахме, че ше ни се посърди,
посърди и погневи,
той ня ни се посърди,
посърди и погняви,
ми стана, та ни отори
и ни подари ситен витен,
колачина, със сито отсяен,
то ситен витен колачина,
която мома го е китила,
витила, да я надари госпокь
с два сина орàтни, копàтни,
да слагат тука долу,
тука долу в равно поле,
с два ола като два ангела,
да орат, да разорават,
да копат, да разкопават,
да сяет бяла пченица
и зимна кутролица,
тие да я сяет рядкореда,
кя дя никне честореда,
да я женат малки моми,
мальки моми криволянки,
да я вият мальки момци,
мальки момци кривокаповци,
в малка нивица, чести кръстини,
вити купненца,
в нивица крухчица,
на крухчица люльчица,
в люльчица момченце
святи като златен кюлчец,
нарамо му гегица,
пряз рамо му чантица,
на кълком му писан колец,
татко му го гонеше
към пъстроките кози,
пък той бягаше към църноките моми
като баща си на млади години,
като тява момчета в тьва наш, амин!
По блазя му било, мило и' драго,
на наш по-стар брайно,
та си сегна в дясно жоб'я,
та извади медно ключе,
та отиде тука долу,
тука долу в равно поле,
там завари свети Гьоргя,
свети Гьоргя и'божа майка,
че раздават сребърце и маламце,
кому с паница, кому с лъжица,
кому с орехова черупка,
кому с ляшникова черупка,
на наш по-стар брайно
се панна кило, кило и половина,
та му се къщата ляеше,
ляеше и бяляеше
като на Велека одъта,
като на морето дългата,
и' на девекь брода пяната,
като на Коледа снягът,
по Ивановдень ледът,
и по Гьргьовдень цвятът,
и по Илиндень медът,
като тява момчета тъва нъш,
амин!
*. Продиктувано от Стоян Николов Киримидчиев от с. Звездец, Бургаски окръг, роден през 1926 г.
42
31. ПОФАЛИ СЕ ДОБЪР ЮНАК
Пофали се дòбър юнак,
Хей, коладе ле, мой коладе ле,
сноща вечер на кладенче,
дето моми платна бялят,
на кладенче преш мòмите,
че си има бърза коня,
за день земя обихода,
и пак вечер тук дохода,
дом дохода, добър вечер,
де го зачу ясно слънце,
той му прати кàлезмица,
де да си е дòбър юнак,
де да си е тук да дойде,
облог ше се обложиме,
от истока до зàхода,
ако си ме ход надходи,
ше ми земе милна сестра,
милна сестра Калинчица,
пък ко си го ход нàдходя,
ше му зема бърза коня,
убложиле и тръгнале,
ясно слънце на прòгюма,
дòбър юнак на планнина,
той си върза бърза коня,
та че легна сънь заюсна,
ясно слънце на планнина,
на планнина и замина,
врано конче вихром врящи:
— Ой юначе, дòбърниче,
шу ти толкоф зло юбсторих,
та ме даваш ясно слънце!
Кък се сепна дòбър юнак,
че извади бяло було,
та си върза бяло лице,
и си шибна врана коня,
ясно слънце на зàхода,
дòбър юнак дома дойде,
дòбър юнак слънце дума:
— Ой те тебе ясно слънце,
защо трептиш, ня заходаш,
ле ти мила милна сестра,
я ти нища милна сестра,
ями искам да ме фалиш,
да ме фалиш на мòмите!
43
32. ОТКРАЛА РУСА, ОТКРАЛА РУСА
Открала Руса, открала Руса,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
от град ключове, от град ключове,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
та отключила, та отключила,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
царюм хазната, царюм хазната,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
та натвáрила, та натвáрила,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
до три катъра жълти ялтъне,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
та си тръгнале до три турчина,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
три труцки паши, три труцки паши,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
Руса да търсят, Руса да търсят,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
та я найдаха в българско село,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
в българско село Делиорманът,
хей, коладе ле, мой коладе ле,
в Делиорманът, на връх коледа,
хей, коладе ле, мой коладе ле.