II. ОБРЕДНИ ПЕСНИ
5. ПАНАГИРСКИ ПЕСНИ
66. ДОНА НА ВРАТА СТОЯШЕ
Дона на врáта стояше,
Наню одоло идяше,
Дона на Нане думаше:
— Наню ле, браточеде ле,
ходиле, Наню, ходиле,
в Калово на панагирет,
гледале мóми кáлуски,
кáлуски и стоилоски?
— И ходих, Доно, и гледах,
панагирето обидех,
рéдума Хесакията,
ма като тебе ня видях,
и като Вълкя кунáчка,
чурбажи Маврудиювцим
и жене Вълкя и върше,
и кóне кара в харманът,
пак бяла и пак цървена,
бяла е като лахана,
цървена като ябълка,
га да я, Доно, га да я,
га да я Вълкя ше зема,
хубава Вълкя конáчка!
68
67. ПЕТКО СИ КОНЕТ СЕДЛАЕ
Петко си конет седлае,
седлае и го играе,
отпреш тях на кълдаръмът,
оде Тонкине ше мине,
Тонка на òдер стояше,
везана кърпа държяше
и си лицето вятряше,
кя си на Петка думаше:
— Къдя, Петко ле, тръ́гноваш?
— Ше пода, Тонко, ше пода,
свиньнята да си обидим!
— Петко ле, първо любов'я,
яко на свиньня тръгноваш,
да пóдеш и да се върнеш,
пък ку по любов тръгновъш,
да подеш, да се ня върнеш,
кончето да ти доведат,
хаберет да ти донесат!
68. РАДО ЛЕ МАРИ ХУБАВА
Радо ле мари хубава, мари,
Рада одоло идяше,
одоло от панагирет, мари,
от куленският панагир,
кя на пъкь срешна Ивана, мари,
той си на Рада думаше:
— Радо ле, мари хубава, мари,
на кифере ми мерисаш,
на кифере ми мерисаш, мари,
пък ми кифере ня носиш!
— Нося го, нося, Иване, мари,
ма ня го нося на буза,
на буза, на цьрвен чумбер, мари,
ями го нося в пàзуха,
мягю два бяли хустáне, мари,
мягю четери чукмáне!
— Радо ле, мари хубава, мари,
ти като идеш одоло,
от куленският панагир, мари,
ми няле видя, Радо ле,
моите лиси биволья, мари,
със железните капистри?
— Я като ида одоло, мари,
та да ня съм ти биволар,
та да ня съм ти биволар, мари,
бивульлято ти да пáса!
69
69. СГАДАЛЕ СА СЕ, СГАДАЛЕ
Сгадале са се, сгадале, мари,
Гоню й' Никола двамата,
й' Хрискюте от Дерекьово,
на панагирет да подат,
на стоилоският панагир,
хубави мóми да гледат,
хубави стоиловченки,
бре Гина и Костадина,
Папанчовите дъ́щери,
и двятя венно ходяха,
и двятя венно носяха,
Гина на врата стояше,
на Костадина думаше:
— Сестро ле моя по-малка,
Гьорги й' Никола дойдаха,
ти земи кóгото искаш,
пък я ше зема, ше зема,
Хрискюте от Дерекьово,
дерекьоското даскалче,
че знае млого да чете,
и гръцко Хрискьо и труцко,
най-млого бяло българско!
70. ЯНО, ЯНГЕЛИНО
— Яно, Янгелино,
попова калино,
пак ле да ти река,
пак ле да повтарям,
откърти ми, Яно,
пръчка кавакова,
кончето да си шибна,
делеко да пóда,
в равна Руменлия,
на сбор на панагир,
на света Троица,
моми да отбирам,
моми на хорото, коя мома,
Яно, най-хубаво ходи,
най-хубаво ходи,
70
гиздалáво носи!
— Ми отбирай, брайно,
мома на хорото,
ми отбирай, брайно,
мома във разбоят,
коя мома, брайно,
бръ́шком, бръ́шком ткае,
крóтком, крóтком пяе,
и отбирай, брайно,
мома на нивата,
коя мома, брайно,
бръшком, бъшком жене,
кротком, кротком пяе!
Яна Янгелина,
попова Калина,
бръ́шком, бръ́шком ткае,
кротком, кротком пяе,
Яна Янгелина,
бръшком, бръшком жене,
кротком, кротком пяе,
Яна Янгелина,
най-хубаво ходи,
най-хубаво ходи,
гиздалáво носи.
71. ДИМЧО В ДИМКЕНЕ ОТИДЕ
Димчо в Димкене отиде,
Димке ле, шекер ябълко,
на Димкя да си поседи,
на Димкя главеницата;
ня найде Димкя юбава,
ми найде Димкина майка,
Димчо бабим си думаше:
— Бабу ле, Димкино мале,
дека е Димкя юбава?
— Ми кя отиде, отиде,
на Кула на пагирет,
на куленският манастир!
Димчо хи нищо ня рече,
ми си във къщи отиде,
та си кончето оседла,
на панагирет отиде,
на куленският манастир,
голямо хоро имяше,
Димкя хорото одеше,
над мóми та до мóмчета,
Димчо на Димкя думаше :
— Ми кого пита та дойде?
— Я питах майка и татка,
пък дойдах с бате й булката!
— Майка ти вчера погина,
вчера по цръста планнина,
пък днеска ше я гробиме,
та дойдах да те забера!
71
72. ЛЮБИЛЕ СА СЕ. ЛЮБИЛЕ
Любиле са се, любиле, мари,
Иван и Митра двамата,
от малки дору голями, мари;
като голями станали,
проводи Иван за Митра, мари,
майка му прати за друга,
за друга, в друга махала, мари,
Митрин стрикова дъщеря,
проводи и го углави, мари;
де чула Митра, разбрала,
юбзе копачат нараму, мари,
и кошничката на ръка,
отиде бильля да бере, мари,
óмайно бильля разделно,
накопа и се върнала, мари,
в ново го гърне сварила,
и му чорбата изпила, мари,
че се на бога помоли:
— Ела ми, боже, помогни, мари,
с Ивана да се срешнеме,
да го Ивана попитам, мари,
любе Иване, Иване,
Иване, углави ле се, мари,
зе ле си булче хубаво,
носи ле мойта пря́мяна, мари,
ходи ле моят ситен ход,
моята дума дума ле, мари,
моите пя́сни пяе ле?
Де стоял госпокь та слушал, мари,
та се с Ивана срешнали,
дума се ня продумале, мари,
в очи се ня погленнале.
72
73. НАНЮ ОТГОРЕ СВЪРВЕШЕ
Наню отгоре свървеше
със българската владика,
с католичкият учител,
той пря Анéсте отиде,
Анéсте праматаринът,
и на Анесте думаше:
— Носиш ле сирма и злато,
да купя, да си прякупя,
та вечер ше се углавем,
за бяла Станка Кържова.
— Наню ле, хубави Наню,
ми де ти сече якълет,
че Станка тебе ше земе,
тебе, Наню ле, ле мене,
Станка ко земе, ше земе,
хубави Пея от Пирок,
Пеюте учителчето,
пи́роженското даскалче,
че Пею ше се опопи,
пак хи я драго на Станка,
Станка попагьгя да стане,
„Станко попагьгю́!” да рекат,
че я попагьгя пряляга!
73
74. СЪБРАЛЕ СА СЕ, СЪБРАЛЕ
Събрале са се,събрáле
на Гьоргьовото дугене
сички Гьоргюви юлдáше,
юлдáше и кафадáре,
да ядат, жанам, и пият,
и за момите споминат,
коя е мома най-бяла,
най-бяла и най-цървена,
най-тенка и най-висока.
Гьорги хм и отговаряше :
— Мóми са, холан, мóми са,
Станка дядова Димова,
и Ерина Напетулювдим,
тия са башет мóмите,
в селото, във Мокрошово!
Още си дума думаха,
човяк на врата потропа,
и си на име повика:
— Гьорги ле, бяло бакалче,
стани ми, Гьорги, óтори,
да виде вътре с когок сте,
с когок ядете и пиете,
думате хоратовате,
вие за мене думате,
за мене и моя Станка,
яжте си, холан, пийте си,
мóмите ня споминайте,
моя е Станка зелена,
зелена, зелен босилек.
сега са до три години,
от как ми лъжеш момата,
кажи ми ше я земеш ле,
яку я земеш, кáжи ми,
ко ня е земеш, пак кажи!
— Дядо ле, дядò Димо ле,
ко имаш мома за главеш,
глави я, дядо, жени я,
я нема мома да зема,
отука от вашто село,
майка ми книга проводи,
че ми е мома отбрáла,
хубава едигаченка!
И кя се Станка углави
на день на Църногорово,
Станка гýната надя́на,
че се със китка закичи,
оде Гьоргюве замина,
ня можа Гьорги да трае,
по-близó Станка да дойде,
още от делек повика:
— Защо ме, Станко, лъжеше,
лъжеше, та че ня ме зе?
— Гьорги ле, младо бакалче,
я нале татка проводих,
да дойде, да те попита,
пък ти му рече, Гьорги ле:
— Я нема Станка да зема,
нека се Станка углави!