III. БИТОВИ ПЕСНИ
3. СЕМЕЙНИ ПЕСНИ
199. Работи, Фило, работи, Фило ле
177. БУЛКО ЕРИНКО, ЕРИНКО
— Булко Еринко, Еринко,
я ше те дума попитам,
като си на три вéнчила,
коя венчило най-мило?
— Любе Никола, Никола,
я велях да ти ня кажа,
ма като си ме пóпигал,
я тебе право ше кажа,
право ше кажа, ня лъжа.
Първото, любе, венчило
той беше селски говедар,
нарамо дърва носеше,
нарамо брашно мелеше,
ма в къщи кога дойдеше,
във уста мед ми носеше.
Второто, любе, венчило
той беше, любе, булярин,
булярин и чурбажия,
със кола дърва носеше,
със кола брашно мелеше,
чузди му овце пасяха,
чузди му ниви оряха,
ма в къщи кога дойдеше,
във уста змии носеше.
Третото, любе, венчило,
третото, най-проклетото!
146
178. ГОРКОТО, МАЛЕ, ЕРИНЧЕ
Гóркото, мале, мари, Еринче,
гóркото, язъ́к, мале, за нея,
три са я майки, мари, глéдале,
и трите върли, мари, мащехи,
и трите люго, мари, кълня́ха:
— Ерино, да ня, мари, наживéш,
голяма мома, мари, да станеш,
голяма мома, мари, с мóмите,
и млада булка, мари, с булките!
Бре де се дáде, мари, задáде,
Тодоракь, мари, от Пиргополо,
за Еринка се, мари, оглави,
оглави и се, мари, ожени.
Еринка ходи, мари, за ода,
Тодоракь седи, мари, на дугень
и на Еринка, мари, думаше:
— Еринко, драга, мари, ми беше,
дорде ня в църква, мари, заведат,
дорде ня попът, мари, ярмáса,
дорде майка ти, мари, да дойде,
майка ти, мари, мащехата ти,
и ни омръз'я, мари, направи,
та ме от тебе, мари, раздели,
каиль съм, любе мари, Еринко,
мечка щревница, мари, да видя,
ма тебе да те, мари, ня видя!
147
179. ГОРКИЯТ, МАЛЕ, МЛАД СТОЯН
Гóркият, мале, млад Стоян,
врет му се смяят хората,
жените по хоратите,
мъж'ето по дугенето,
мóмите по седянките,
бабите по рудáнето,
че му е грозно булчето,
и хи е Дрóзно името.
Стоян на Дрóзна думаше:
— Дрóзно ле, първо венчило,
врет ми се смяят хората,
че ти е грозно лицето,
и ти е Дрозно името!
Я пък му Дрозна му отвърна:
— Стояне, моя пръвнина,
ми де ти бяха очите,
га ме, Стояне, зимаше,
зимаше, отбироваше!
180. ГРОЗЮ МАЙКА СИ КЪЛНЯШЕ
148
Грозю майка си кълня́ше:
— Мале ле, янáтема те,
янáтемата да имаш
от мене и от гóсподе,
дето ме роди еннинко,
еннинко, твърде грознáво,
та че ме, мале, проводи
на попрéлката да пода,
като другите момчета,
кат ме мóмите видяха,
от делек ми се прясмяха,
и ме мóмите туриха,
във кътът, та във пепелът,
и ми мóмите рекаха:
— Грозю ле, момче грознáво,
грознáво, та че омразно,
да те майка ти ня родя́,
еннинко, твърде грознáво!
181. ГЬОРГИ ДУГЕНЕТ ЗАТОРИ
Гьорги дугéнет затори,
мари, напълни кофа буямá,
в жéбите цъ́рни стафиди, мари,
с фармáкь маслини бъркани,
у Еринине отиде, мари,
и на Ерина повика:
— Булко Еринко, Еринко, мари,
стани ми, булко, óтори!
Станала, отóрила му, мари,
сядяле, яли и пили.
Баба хи отвън повика, мари:
— Булко Еринко, Еринко
мари, стани ми óтори, мари,
да видя вътре с когук си,
с когук ядете й пиете, мари,
като го нема Тодора;
Тодор е на касабата, мари,
ти тука едеш и пиéш!
— По-кротко викай, бабо ле, мари,
да ня те чуят хората,
хората наште комшии, мари,
ше ни хоратá искарат!
149
182. ДАСКАЛ У ЯНА ОТИДЕ
Даскал у Яна отиде, Яно мари,
у Яна, у довицата, Яно мари,
той на вратата почука, Яно мари,
и си на име повика, Яно мари:
— Стани ми, Яно, óтори, Яно мари,
вашата долна вратица, Яно мари,
с тоята десна ръчица, Яно мари!
Махни се, махни отука, даскале бре,
да ня ми будиш дя́цата, даскаче бре,
дя́цата близначетата, даскале бре,
и още сирачетата, даскале бре.
— Я нася шекéр за дяца, Яно мари,
дяцата ше ти залагъм, Яно мари!
— Махни се, махни отука, даскале бре,
че ше те фати кулýкът, даскале бре,
и ше те вкарат в каушат, даскале бре!
— Мене ме кулýк ня лови, Яно мари,
че я хми кова конето, Яно мари,
кова хи и хи лекóвам, Яно мари!
Стани ми, Яно, отори, Яно мари!
150
183. ДРАГАНКО, НЯ ДОДЯ ЛЕ ТЕ
— Драганко, ня додя́ ле те, мари,
Драганко, ня додя́ ле те,
ката година кръвни́на, мари,
ката година кръвни́на,
тава година двами́на, мари,
тава година двами́на,
двами́на, двама турчина, мари,
двами́на, двама турчина.
Драганка хи се наяди, мари,
наяди, мъчно нажáли,
кя наби гóра зелена, мари,
кя наби гóра зелена,
та на манастир изляла, мари,
та на манастир изляла,
кя на вратата почука, мари,
на калугерка повика:
— Калугеричко, светичко, мари,
калугеричко, светичко,
манастирчице, майчице, мари,
манастирчице, майчице,
стани, манастир óтори, мари,
стани, манастир отори,
и я в манастир да вляга, мари,
и я в манастир да вляга,
калугерица да стана, мари,
калугерица светица!
— Ня бива, бяла Драганко, мари,
ня бива, бяла Драганко,
че ти е бяло ли́цето, мари,
и ти са църни очите,
и ти са руси косите, мари,
и ти е тенка снáгата!
151
184. ИЛЧОВА КАКА НА ИЛЧА
Илчова кака на Илча, мари:
— Ха да те, кака, углавим
за Керка Кирмикчийкина, мари.
Я пък Илчо хи думаше:
— Нека си, каку, походем, мари,
ду делиюският панагир,
на панагирет ше пóда, мари,
дулгере да си пъ́зарем,
дулгере, стари масторе, мари,
къщата да ми направят.
Илчо дулгере пазари, мари,
висока къща да прави,
висока къща й широка, мари,
широка дор кюшелия.
Скáрале са се, скарале, мари,
Илчо и Стоян двамата,
със Стоян башат майсторът, мари,
бре Стоян, бре хуресникат.
Стоян се люто закани, мари,
Илчом сянката да вгради.
Стоян му вгради сянката, мари,
Илчо се болен разболя,
разболя Илчо, разляжа, мари,
той на кака си думаше:
— Како ле, како Деспино, мари,
ти кажи на дулгéрето,
кажи хми на дулгéрето, мари,
бързо къщата да правят,
да правят, да я покрият, мари,
да рекат, како, хората:
„Бре блазя, блазя на Илча, мари,
че смóгна, та си направи,
та смóгна, та казандоса, мари,
та стори къща висока!”
Ку ня мо с очи да видя, мари,
баре със уши да чуя!
Тамань слéмето дигнале, мари,
и дулгéрето викнале,
и дулгерето викнали, мари,
Илчо се с душа раздели!
152
185. КОМНЯ НА СТАНКА ДУМАШЕ
Комня на Станка, мари, думаше:
— Блазя ти, Станче мари, блазя ти,
че в енно лефтерóвахме
и в енно отбировахме,
ма ти зе мóмче хубаво,
оти е Кузман тевекéль,
тевекéль Кузман мулаи́м,
ями мой пусти Никола,
Никола зямпяри́щето,
Никола каскънжи́ята.
Я имам, Станче, друшле ле,
еннинко братле пéтимно,
и той за сватба заготви,
мене кáлезма проводи,
и га на сватба да ида,
пък той ми рече Никола:
— Стани се, Комню, при́мени,
братум ти лице да стóрим!
Я станах, Станче, друшле ле,
та се прямени́х, нареди́х,
с лéфтерската си премяна,
та че ми рече Никола:
— Ти земи, Комню, хáркоми,
та поди, Комню, за óда,
пък я ше пода на дугень,
да чуя, Комню, мъж'éто,
како за тебе ше рекат!
Я тръгнах, Станче, за óда,
я пък Никола за дугéнь,
тие като ме видели
и на Никола казали:
— Ня те, Никола, пряляга
такъва булка да имаш!
Никола дойде от дугень,
та че на мене думаше:
— Сваляй си, Комню, пря́мена,
ти нема с мене да дойдеш,
нема на сватба да идеш,
братум си лице да сториш!
153
186. МАЛЕ ЛЕ, ПРЯСМЯХА МИ СЕ
— Мале ле, прясмя́ха ми се, мари,
моите, мале, другаре,
кой главéн, мале, кой женен, мари,
я пък я оше ергéнин,
я пък я още ергенин, мари,
ергенин, мале, ня женен!
Пък майка му го лъжеше, мари,
лъжеше, кандарди́сваше:
— Пóходи, сино, пóходи, мари,
походи, полéфтеровай
и още поотбировай, мари,
малките мóми нáпети!
— Като съм лéфтер ня женен,
мари, и ако, мале, пóгинам,
я ако, мале, пóгинам, мари,
дале ше ме жалят мóмите?
— Момите, сино, жаляет, мари,
жаляет и пясни пяет!
187. МАЛЕ ЛЕ, ЯНАТЕМА ТЕ
— Мале ле, янáтема те,
янáтемата да имаш
от мене и от господе,
дето ме роди еннинко,
еннинко, твърде хубаво,
тъче ме даде, мале ле,
на това село делечно,
пря тява пусти загорци,
загорци, карáбунарци,
ня мога, мале, ня мога,
ня мога, мале, да свикна,
ни рýбата хми да нося,
ни пя́сните хми да пяе,
ни хорото хми да играм,
нито за óда да ида,
и óда да си наливам,
че хми е врисет с менгеме!
— Ми плака, щеру, ми плака,
учи се, ше се научиш!
154
188. МАНУШКО, ГЮЗЕЛ МАНУШКО
— Манушко, гюзел Манушко,
млого ти здрав'я, Манушко,
от Неде, от боляринът,
от синатóк му Никола,
ше го дойдат да те поискат,
ше го земеш ле, ле нищеш?
— Нищъм го, мале, нищъм го,
нищъм го, ни да го видя,
ни името му да чуя,
че е Никола луд пиян,
той кога иде на дугень,
по мяра ви́но изпива
и по половина ръкия,
че га се върне във къщи,
ня бие къкто се бие,
ня гледа, де ще удари!
— Щеро Манушко, Манушко,
ако го нищеш Никола,
баре му китка нáкичи,
накичи, та му прóводи!
— Яко му китка нáкичам,
нáкичам, та му прóводям,
како хората ше рекът:
— Кя си го иска момата,
ма хи майка хи ня дава!
189. ЕЛЕНКО, МИЛНА МАМИНА
Мари Еленко, Еленко,
Еленко, милна мамина,
милна маина, бáбина,
чорбажи́ Атанасова,
сичките мóми отишли
на съборът, на панагирет,
саде Еленка немаше,
кя си работа имя́ше,
и си главата мияше;
майка хи ситно плятяше,
баба хи хитро учяше:
— Еленко, милна мáмина,
милна мáмина, бáбина,
ти кога идеш на сборът,
на сборът, на панагирет,
над мóми да се ня фаташ,
над мóми, та до мóмчета,
ръка се с ръка ня сбирай,
очи се с очи ня срящай,
че ше те види бакю ти,
бакю ти късканжи́ята,
учо ти казгажи́ята,
та ше хми хатър остане,
и ше късканлъ́к направят!
155
190. ВЕЛИЧКО, МПАДА ВДУВИЦЕ
Мари Величко, Величко,
Величко, млада вдувице,
заплакала е Величка
на Николово кеур'я:
— Любе, Никола, Никола,
да станеш, любе, да видиш,
твоите уйгун бивольля
как жално реват за тебе,
и тойте дремни дечица
по чужди къщи яргаткя!
Никола от гроб повика:
— Мари Величко, Величко,
Величко, млада дувице,
ми плака, ми се пряпя́ва,
стáни си иди във къщи,
бивольлято ми прóдайте,
та купи бяла пченица,
да ми дяцата нахраниш!
191. МОМЧЕ АРНАУТЧЕ
— Момче арнаýтче,
като болно ляжеш,
момче, болят ля те
твойте люти рани,
рани жеранли́и,
крушун, крушунлии́?
— Бабо, стара мале,
ми болят ме болят,
мира ми ня дават,
ама кулай нема,
че си майка немам,
билки да ми бере,
и си сестра немам,
рани да ми вързе!
156
192. БУЛКО КАЛУДКО, КАЛУДКО
Булко Калудко, Калудко,
шу по дор ходнш жалнáво,
жалнáво и къхърнáво,
дале те я баба карала,
карала, напубивала,
дале те е рано будила?
— Ня ме е баба кáрала,
кáрала, напобивала,
нито ме е рано бýдила,
ми се за майка затъжих,
за майка, още за татка,
за кака и за калека,
за бате и за булката!
— Булко Калудко, Калудко,
ми когато те главя́ха,
ти ко бе малка и глупава
майка ти глупава ле бе,
та те на мене дáдаха,
мари, нале ме знаехте,
че я съм пусти колибар,
колибите ми далеко,
от нъва страна морето,
ти се, Калудко, надявай,
кога морето пресъхне,
та на гь́олове да стане,
тогава ше те зáведам
на майчинем ти селото!
193. МИЛКЕ ЛЕ, КЕРИМ КАДЪНКО
157
— Милке ле, керим кадънко,
заръчала е майка ти
на госке да хи подеме,
на госке и на пóвратки!
— Лалко ле, луда гидию,
аку я шяля майка ми,
щяла, Лалко ле, вяляла,
на госке да хи ходиме,
не щяла да ме дадяла,
пряс девекь села в десето,
нека се майка надя́ва,
на госке да хи пóдеме,
на госке и на пóвратки,
кога морето пресъхне,
та на гь́олове да стане,
сух сухар фили́с га пусне,
га пусне, га се разлисти!
Де чула Милкина майка,
кя стана рано в неделя,
че зела бяла хáркума,
та на морето отиде,
черпила Милкина майка,
черпила, изчерпила го,
сухият сухар лист пуснал,
Милка на госке ня дойде.
194. МАРИ РАДО, БЯЛА РАДО
Мари Радо, бяла Радо,
що бя толкоф зла зимата,
зла зимата, поморли́ва,
та помори говедата,
говедата и овцятя,
останаха овчярето,
овчярето с кавáлето,
говедáре с кривáците,
отидаха на хорото,
засвириха жално, милно,
жално, милно за овцятя,
за овцятя, за кравите,
и по-милно за мóмите,
гиди́цките малки мóми,
шу хубаво дето ходят,
гиздаво дето носят,
все зелено и цървено,
бяла Рада все кникато.
Петко даде Ради пръстень,
да го чака три години,
дурде иде на гурбетли́к,
на гурбетли́к, на Цариград.
Ня го чака ни три дене.
Тъмьнь Рада на църквата,
на църквата, под венчило,
гержи́к Петко от конь слязе,
от конь слязе, вътре влязе,
на булката проговаря:
— Давай, Радо, шу си зела,
шу си зела, дет съм давал,
дет съм давал и залагал,
златен пръстень за педесекь,
вити гримни за шеесек!
— А бре Петко, гержи́к Петко,
кой те видя, че ми даде,
докарай си шахáткето,
дет видели, че си давал!
Мари Радо, бяла Радо,
шехáткя са ясни звязди,
испáкькя е месечина!
158
195. МАРИ МАНДО, МАНДО ЛЕ
— Мари Мандо, Мандо ле,
ялтън Мандо,
болен лежа, Мандо ле,
три години,
болен лежа, Мандо ле,
тебе мисля,
не те мисля, Мандо ле,
на лъжовно,
ми те мисля, Мандо ле,
на истóвно,
я га легна, Мандо ле,
та га ýмра,
и га склопя, Мандо ле,
църни óчи,
та ше ита, Мандо ле,
на исгóвно,
на истóвно. Мандо ле,
пря първата,
пря първата, Мандо ле,
пря другата,
ти ше седиш, Мандо ле,
над главата ми,
и ше рóниш, Мандо ле,
дремни сълзи,
та ше падат, Мандо ле,
в мойто скуткя,
и ше късат, Мандо ле,
мойто сърце!
159
196. ОСТАНА ВЪЛЧО СИРАЧЕ
Остана Вълчо сираче,
от денет от молитвите,
та го леля му изгледа,
леля му я́ловицата,
леля му удовицата,
та стана момче голямо,
двадесте и двя години,
и го леля му оглави,
за баш момата в селото,
за Янка хубавелката.
Мало са млого одиле,
година и половина,
и мъжка рожба добиле,
Янка се болна разбуля,
Вълчо хорото óдеше,
хорото на хорището,
гъ́рнето в ръка държаше,
тие му жени рекаха,
че Янка ляжи, умира.
Вълчо се пусна от хóро,
гърнето в земя удари,
право пря Янкя отиде
и си на Янка думаше:
— Ти като ляжиш, умираш,
мене на когук оставяш
и нашто мъжко дя́тенце?
— Да ходиш, Вълчо, да ходиш,
дорде ми найдеш ликата,
ку ня ми найдеш ликата,
баре ми земи името,
та га на нея повикаш,
пък да се сятъш за мене!
Още двадесте немаше,
двадесте, четеридесте,
тие го Вълча викале
созополските гъркини,
та му ергенлъ́к втаксале,
и той се Вълчо оглави́.
160
197. ПЕТЪР МАРГИРКИ ДУМАШЕ
Петър Марги́рки думаше:
— Булко Марги́рко, Марги́рко,
Маргирко, яловице ле,
гиди повни́ш ле, знаеш ле,
когато бяхме лефтери,
ти беше клето сираче,
пък я бях чуздо яргатче,
под янна стряха стояхме,
енни ня капки кáпяха,
та че се зехме двамата,
от нищо, нищо немахме,
ни суфрá ляп да ядеме,
ни стомна ода да пием.
Даде ни госпокь, Марги́рко,
от сичко млого иманьня,
саде си енно немаме,
ни мъжка рожба, ни женска.
Марги́рко, яловице ле,
млада ли да те óставя,
ле млада да те пóгреба?
— Побуле млада пóгреби,
ня буля млада óстави,
че когá срешна дувица,
дувица, че я́лувица,
та ме óтсвята мързяло,
та гидé, гидé на мене.
Петре ле, първо вянчило,
имаме златна ябълка,
като година цвятила,
цвятила, ня завързала,
тъва година цвятила,
цвятила и завързала!
Пък той се Петър ня сяти,
той на дугенет отиде,
и на брата си думаше:
— Брате ле, касапине ле,
я имам крава я́лува,
сега са девекь години,
да идеш да я заколиш!
Стана Димитър отиде,
като го видя Марги́рка,
кя му е столът подала,
и на стрика си думаше:
— Да ти се окам, óплакам,
че се с бакю ти скарахме,
та ми е рекъл бакю ти:
— Млада ле да те óставям,
ле млада да те зáколям!
— Я нема, булко, да сенна,
свали си, булко, бýлното,
за друго було бакюво!
161
— Коли, стрико ле, та мълчи,
куга ме, стрико, заколиш,
заколиш да ме разпóриш,
да видиш вътре шу има!
Той я стрико хи заколи,
заколи и я разпори,
на сърце ляжат двя дяца,
стрико си люто кълняха:
— Стрико ле, янатемате,
дето майка ни заколи!
198. ПОПЕ ЛЕ, ПАПА ТОДОРЕ
Попе ле, папá Тодоре,
попът се болен разболя,
разболя, тежко разлежа,
майка му ше го попита:
— Попе ле, папá Тодоре,
ти като ляжиш, умираш,
ня ле ти е мила, сино ле,
гóровцим, сино, лъ́ката,
дето я скоро кýпихте,
пък книга ня подписахте?
— Ня ми е мила, мале ле,
гóровцим, мале, лъката,
дето я скоро кýпихме,
пък книга ня подписахме,
ми ми е мила, мале ле,
моята млада попъгьгя
и дремните ми дечица,
и ми е мило за живокь,
и за бялото ви́дяло!
162
199. РАБОТИ, ФИЛО, РАБОТИ, ФИЛО ЛЕ
— Работи, Фило ле , работи, Фило ле,
че те баба ти зимаше
за мъка, Фило, за фтока, Фило ле,
заради пуста работа,
църна си, Фило, грозна си, Фило ле,
я вчера, Фи́ло, заминáх,
оде Златкинем дóрите, Фи́ло ле,
Златка на дори стояше,
бяла къделя прядяше, Фи́ло ле,
лицето хи бе по-бяло,
по-бяло от къделята, Фило ле,
и бялото хи дулбéне,
мене ме жалба налегна, Фи́ло ле,
по тебе тежки ядове,
умри ми, умри, Фи́ло ле,
да се със Златка зéмеме!
163
200. СЕДИ ЕРИНКА, ТА ПЛАЧЕ
Седи Еринка, та плаче,
татко хи иде одолу,
одолу оде Ви́зица,
той си Еринка питаше:
— Щеру Еринко, Еринко,
шу седиш, шеру, та плачеш,
ми кара ле те баба ти,
баба ти, щеро, дядо ти?
— Тате ле, Тóфтис чорбажи,
баба ме кара, ня кара,
дядо ми нищо ня дума,
ма лелька гъто продума:
—Булко Еринко, Еринко,
мари, визичка булярко,
като бе чуен татко ти,
каква ни мъка донéсе,
донесе, булко, докара?
— Мълчи, лелько ле, ми дума,
мъка ле ня ви донéсах,
три кола мóмска пря́мяна,
четвърта тенки дáрове,
та ве издари́х, изреди́х,
цялото село Търново,
ня ле ви, лелько, дукарах,
педесекь овце с ягнята,
сива кобила с тормáче
и биволица с малáче,
и бяла крава с тéленце,
кошове пчéли двадесте,
като ме татко извéде,
й на кальтя́та прядаде,
на мене, лелько, хариса,
пълна престилка алтъне,
бакюм ти конче хранено!
— Булко Еринко, Еринко,
кат ня бе мома с мóмите
и млада булка с булките!
— Лелько Дýкено, Дýкено,
мене ме, лелько, излъга,
това ви́зичко бакалче!
— Булко Еринко, Еринко,
енна бе и ти да ня бе,
дето бакю ми изгори!
— Мълчи, Еринко, ми плáка,
татко дулгере пазари́,
Еринки къща да строет!
— Тате ле, Тофтис чóрбажи,
я нища къща висока,
мене ме енза наяде,
я искам къща с три дъски,
с три дъски къща в земята!
164
201. СЛЪНЧИЦЕ МИЛНО МАМИНО
— Слънчице милно мамино,
нале ти майка заръча
по-бързо, бързо да вървиш,
да ня се майка запираш,
че има мóми сироти,
и има булки прявряни,
чузда работа работят,
чуздата копань да копат,
чуздата жетва да женат,
чуздите сноп'я да сбират!
— Я вървях, мале, я вървях,
я вървях, мале, и бързах,
ма на планнина постоях,
постоях, посир'янóвах,
да гледам дялба голяма:
девекь се браткя деляха,
по чуф бивольля зимаха
и по сто овце с ягнета,
майка си дялба делиха,
хурката и вретеното,
чуздата вълна да преде!
165
202. СНОЩА МИ СТОЯН ПРЕСТИГНА
Сноща ми Стоян престигна,
от длеги пъте Цариград,
конче му с крака потропа,
Стоян на врата повика:
— Росанко, росна ябълко,
Росанко, млада къшнице,
мари, стани ми отори!
Кя ня излязе Росанка,
ями излязе майка му,
кя на Стояна думаше:
— Ми кя е нема Росанка,
сноща Росанка прястáна
на Марка, на буляринът,
за шиник жълти ялтъне,
за кило карáгрошове!
203. СТАНКА ЗА ОДА ХОДЯШЕ
166
Станка за óда ходяше,
на пътет Станка срешнала
чуздинче и ябънжийче.
Станка чуздинче питаше:
— Чуздинче и ябънжийче,
чуздинче, ми одéка си,
да ня си от нашто село,
от нашто Малко Търново?
Пък чуздинче хи думаше:
— Ня ле ме, Станко, познаваш,
ми я съм вашто комшийче,
дето се двама любехме,
излязем, флязем, видим се,
за óда пóдем, срешнем се,
повикаме ле, чуем се,
че те, Станче ле, дадоха
на това село делечно!
Станка чуздинче думаше:
— Остой, чуздинче, почекай,
да ти проводя́кь донесъм,
на майка да хи прóводя,
един чиф църни папýце
и в папýцето стафиди,
и църно браде за глава,
и филдиш гребень за кóса,
пък да ми майка провóди
два ножа с църно чуряньня,
с единьнят да се зáкулям,
с другият да се рáзпорям,
сърцето да си и́звадям,
на майка да го проводям,
майка ми да повя́рува,
како е църно станало!
204. СПАНЬНОТО КНИГА ИЗПИСА
Спань́ното книга изписа,
та я на Дима проводи,
на Дима, нз Димковчето,
Димо мукая́кь да стане,
Желето да ми проводи,
Желе малкото бакалче,
в дугенет да го óставям
и в голямото бакальльо,
дорде на Стамбол да пода,
прямакькя да си пря́купям,
на Желе ше му дóнесъм,
един кат дрехи чóхени,
чохени и казми́рени!
Желюва майка на Желе:
— Ми ходи, Желе, ми ходи,
той ня те вика Спань́ното,
в дугенет да му поседиш,
дорде на Стамбол да пóде,
да поде и да се върне,
ями те вика Спань́ното,
за Кераца да те оглави,
за Кераца, дъщерята си.
Ми нека да те оглавим
за Денка Димковиченем!
Желю майцим си думаше:
167
— Ни́щам я, мале, нищам я,
ни́щам я Дена за жена,
за жена и за къшница,
мене ми се Дена потрéсе,
потрéсе и ми омръзна,
кога бях у тях бакалче,
люта ме треска трясяше,
клета ме глава боляше,
кога за óда повиках,
щя да до Дена плáстава,
распáса и гошóглава,
кя харкомите дрънкаше,
та ýкапките сбираше,
и хи на мене даваше!
205. СТАНКА ВЯТЕРЕТ КЪЛНЯШЕ
Станка вятерет кълняше:
— Де духна, вятру, де духна,
де духна, да не духнеше,
тамань току бях лéгнала,
тамань току бях заспáла,
майка си на сънь ви́дяла,
че дойде та ме попита:
— Ожени ле се татко ти,
дуведе ле ти майчица,
майчица, върла мащяха,
мащяха, върла душманка,
направи ле ти прямяна:
за мома бяли хустáне,
за главеница чукмáне?
Слушай я, щеро, слушай я,
слушай я, га ти се кара,
таткум си да ня казуваш,
че га го нема татко ти,
майка ти пак ше се кара!
168
206. СЪБРАЛЕ СА СЕ, СЪБРАЛЕ
Събрáле са се, събрале, мари,
на Нáнювото дугене,
Нáнюво, бакалиново, мари,
сичките младоженците,
сички Нáнюви юлдáше, мари,
юлдаше и кафадáре,
да ядат, холам, да пият, мари,
и си булките фаляха,
сякой си фáли булката, мари,
фáли я, надфáлюва я,
пък Наню току мълчяше, мари,
мълчяше, ниско гледаше,
съде ми еннъш продума, мари:
— Блазя ви, хóлам, блазя ви,
врет взехте булки хубави, мари,
весели и насмеяни,
пък я га ида във къщи, мари,
Настас'я права нахóдам,
права на сълпат подпряна, мари;
мене ме татко насили́,
насили́, та ме изгори́, мари,
за църна, грозна Настас'я,
църна е като циганка, мари,
сникната като Махияда,
смръкь ме е в къщи да влагна, мари,
гнус ме е от ляп да зема,
кя ако ня е Еринка, мари,
моето малко дятенце,
я нема в къщн, да вляга, мари,
и нема от ляп да зема,
опустя́ла хи мъката, мари,
ръ́жда хи яла парите,
куга ня ти е чувякът, мари,
куга ня ти е пóсърце!
169
207. КАЛИЦА ДА СИ РАЗДЕЛЯТ
Събрáле са се, събрале,
сичките общинáрето,
Калица да си раздéлят,
Калица още Ивана.
Дядо Димо тихом говори:
— Върте Калица викайте,
викайте да я питаме,
защо го връща Ивана,
какъв му кусýр нахóда!
Отишли, повикали я,
като отвънка вървяше,
кя до дерéкът застана,
и срони сълзи два реда.
Дядо Димо тихом запита:
— Защо го връщаш Ивана,
какъв му кусýр нахóдаш,
той е мóмчето хубаво,
ти немаш мóмче отука,
ни тука, ни в Дерекьово!
— Нищъм го, нищъм, дядо Димо,
мене ми се Иван потрéсе,
кат се на зефекь събрахме
у Елена Урумбеглицка,
сичките вино пия́ха,
пия́ха, отрезнáваха,
и Иван вино пия́ше,
колкото вино пия́ше,
толкова по лугь стáнваше,
сичките навън изляха,
сякой си с главеницата,
Иван самичек излязе,
я пък мене ме остави,
та си със бате отидах,
със бате и със булката.
Иван Калици думаше:
— Калице, главенице ле,
ела ми ръка полюби,
халал да ти е Калице,
тублата и вляхóрето,
папýцето и ýшниките.
— Како' ми даде, Иване,
влахóрето ми са майчини,
влахóрето и ýшниките,
тýблата ми е донесе
бакю Иван от късабáта,
папýцето ми ги навéзе
Станка учовéм Пеювем,
на мене и на булката!
Иван е пряз нъш избягал,
та я в Бургас отишъл,
там са го писир турили,
писар бе над писар'ято,
той писа книга голяма,
та я в Търново провóди,
на млого здрав'я Калици,
Калица на Берберовци,
нека се глави́ и жени,
я нема веке да дойда!
170
208. САМА МОМА ПРЕСТАНАЛА
Сама мома престáнала,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
по планнина от хорото,
син и бял зюмбюл, малка мóме.
престанала, прясля́дила,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
та остави болна майка,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
болна майка, болен татко,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
девекь браткя във тевни́ца,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
десетият на бесело,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
майка хи я прокълнáла,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
да прескочиш пряс два прага,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
да си счупиш двата крака,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
да прехрипнеш пряс двя плочи,
син и бял зюмбюл, малка моме,
да си извадиш и двятя очи,
син и бял зюмбюл, малка мóме,
дето стъпнеш, там да пукнеш,
син и бял зюмбюл, малка мóме!
171
209. ЗАРЪЧАЛА ЯНА
Заръ́чала Яна,
поръ́чала Яна
ляте по жътваре,
зиме по дърваре:
— Нека дойде майка,
майка да ме види,
на какъв съм огънь,
на какъв съм пламень!
Зе се, та отиде
Янина майка,
кя си Яни дума:
— Яно, щерко Яно,
Яно, герéк ти е,
Яно, тамань ти е,
че като бе рекла,
мале, оглави ме
на делечно село,
за незнайно мóмче,
лесно да се фаля,
на конь да се кланя!
210. ТОНКА СЕ БОЛНА РАЗБОЛЯ
172
Тонка се болна разболя,
та ляжа девекь години.
Гьорги на Тонка думаше:
— Я стани, Тонко, я умри,
дорде ми ходи любето,
любето, Златка хубава!
— Я нема Гьорги да ýмра,
мъ й нема скоро да стана,
търси ми, Гьорги, илáче,
по-скоро да оздравявам!
— Тойте са, Тонко, илаче
един драм църна утрова!
Той на дугенет отиде
и на бакалче думаше:
— Имате ле църна ýтрова,
имаме куче гáнаво,
да зема да го ýтровям!
— Имаме, Гьорги, имаме,
яла я скъпо даваме,
един драм, за един ялтън!
Той даде Гьорги елтъ́нет,
та юбзе църна ýтрова,
че я във чаша разбърка,
та че пря Тонка отиде,
и я на Тонка подаде:
— На ти, Тонко ле, илáче,
по-скоро да оздравяеш!
— Тва ня са, Гьорги, илáче,
илáче за оздравяваньня,
ями я църна ýтрова,
я ше утрова изпия,
пък ти ми подай дя́тето,
дятето, мъжката рожба,
да си дятето нáхраням
от мойто мляко ýтровно,
и той със мене да умре,
да ня го гледа мащяха!
211. ЧУЛЕ, МАЛЕ ЛЕ, РАЗБРАЛЕ
Чуле, мале ле, разбрале,
че се Стáмбулът запалил,
Стамбулът и Анадóлът.
Ня гори Стáмбул от огънь,
ми гори Стáмбул от болес,
от бóлес, от църна чума,
мало й голямо моря́ше,
гóрките, мале, стáмбулци,
гóрките и мóмите хми,
тие се по двя ловя́ха,
и се в морето фъ́рляха,
та се морето натлáчи,
от малки мóми и булки,
като éсенес с шýмата!
173
212. ЧУЛЕ, МАЛЕ ЛЕ, РАЗБРАЛЕ
Чу ле, мале ле, разбрале,
како е чудо станало
във Будин града голяма.
Петстотин пушки пукнали,
петстотии момци паннали,
петстотин свящи горяха,
петстотин попа пяеха,
петстотин майки плачеха,
сичките плачат и по-ня,
Димчова стара майчица
най-плаче и най-наряда:
— Ти стани, Димчо, да видиш
тойте лиси бивольля
како ми жално ревяха,
на вряме ня напоени,
на вряме ня назобени!
213. ЩО СИ КАХЪРНА, НАСТЯ БЕ
174
Що си кахърна, Настя бе,
и касафéтна,
дале си глáдна, Настя бе,
яле си жадна?
— Нито съм глáдна, Павле бе,
нито съм жадна,
ми съм кахъ́рна, Павле бе,
и касафéтна,
че си нéмаме, Павле бе,
от сърце рожба,
от сърце рожба, Павле бе,
мъжко дятенце!
— Я мъ́лчи, мъ́лчи, Настя, бе,
мъ́лчи ми плáка,
утре тръ́гнувам, Настя бе,
до Цариграда,
ше ти дóнесъм, Настя бе,
от ялтън дя́те,
от ялтън дя́те, Настя бе,
от срéбро люлька!
Върна се Павле, Настя бе,
от Цариграда
и хи донесе, Настя бе,
от ялтън дя́те,
от ялтън дя́те, Настя бе,
от срéбро люлька.
Кя го люляла, Настя бе,
и му е пяла,
нито заплака, Настя бе,
нито погука.
Наста заплака, Настя бе,
и се разсърди:
— Опустя́ло ти, Павле бе,
от ялтън дя́те,
от ялтън дя́те, Павле бе,
от срéбро люлка,
кога ня ти е, Павле бе,
от съ́рце рожба,
от съ́рце рожба, Павле бе,
мъжко дя́тенце!
214. Я БЪРЗАЙ, БЪРЗАЙ, ГИМИЙКО
Я бързай, бързай, гимийко,
да идем у Калинкине,
да видим бяла Калинка,
толкова ле е хубава,
колкото ни е фáлена.
Отишле у Калинкине,
Калинкината майчица
на равни дóри стояше,
Калинка люто кълня́ше,
кълняше, гъмоти́саше:
— Бре, мари, пуста Калинко,
нéмале болес за тебе,
я болес, я дремна си́пка,
лицето да ти загрýзи,
ли́цето, църните óчи,
си́пката да те осипе,
че веке ми е додяло,
додяло и дотéгнало,
от тойте пусти слюбнице,
къта ден да се прóвървят,
тебе, Калинко, да искат!
175
215. ВЛАДИКА ДОШЛА В СЕЛОТО
Владика дошла в сéлото, мари,
та я конди́сал, конди́сал
в Търново на килията, мари,
в Търново на килията.
Владика сбира, тръ́гнува, мари,
сичките навън изляли,
владика да си опрáтят, мари,
Вълко подире остана,
право на ялáкът отиде, мари,
на ялáкът сапунь имяше,
половин плака ми с сапунь, мари,
Вълко сапунет откраде,
та го на Ззра занесе, мари,
гри́жето да си опере,
гри́жето и хустáнето, мари,
Вълко ле, чехут ченгенé,
Вълко ле, ня стигнале ти, мари,
три ти дугéне работят,
три ти дугéне работят, мари,
и кафенето четери,
та до сапунет остана, мари,
та си сапунет откраде!
216. БРАЛА КЕРА МЕЖА
176
Брала Кера межа,
брала Кера межа,
пък момчета нема,
пък момчета нема,
тие са в конáкът,
тие са в конáкът,
кя се грамна Кера
право във конáкът
пря чорбажи Петка:
— Жанъм, чорбажи Петко,
пусни мóмчетата,
че съм брала межа,
пък мóмчета нема,
сичките хи пусни,
пък Дика ми пуща,
Дико е зинкь́орин,
и парамонжия,
когото й да види,
парамонь извада,
и на наша Керка,
парамонь извади,
и на наша Керка
на мойта унука,
„Кера, хъ́рла Кера,
Кера керекица!”
217. ВЪЛКО НА БЪРЗА ДУМАШЕ
Вълко на Бърза думаше:
— Стáнувай, Бързо, тръ́гнувай,
че ни е пътет делéко,
четеридесте сахáте!
— Пóчекай, Вълко, пóчекай,
Тóдуром дрехи да сбера,
та га се върне от скéля,
ко ня на Бърза хубава,
да найде дрехи опрани,
да найде, да се облече!
Станали, та са тръ́гнале,
сти́гнале ряка Велека.
Вълко на Бърза думаше:
— Фъ́рли си, Бързо, дятето,
та върви напреш кóнето,
че ни е пътет делéко!
— Дя́те се, Вълко, ня фъ́рля,
че го е майка нóсила
девекь мясеца нáсърце
— и три години нáръки!
177
Фъ́рляй го, Бързо, та върви!
Еленка плаче и вика:
— Мале ле, мила майчу ле,
немóй ме фъ́рля в ряката,
ми ме на пътет óстави,
дано минат бяли българе,
да минат, мене да земат!
Кя я на пътет остáви
и хукна подир кóнето,
да я ня слуша кък плаче
Ня минаха бяли българе,
ми мина Еленкин татко.
218. ПЯЙТЕ СИ, ПЯЙТЕ, ПИЛЕНЦА
Пя́йте си, пя́йте, пиленца,
дордé сте малки пря мáкя,
й я га бях малка пря мáкя,
кадя́то ходях и пя́ех,
в градинка влизах и пя́ех,
китка си вия́х, пак пя́ех,
че га се, пилця, ожéних,
ожéних, та се поцъ́рних,
дáдя не гóспокь и събра,
двя зълви и двя етърви,
баба ми лоша прóклета,
какóто стóря все лошо,
все лошо, все нефели́то,
я мáжа, кя го прямáзва,
я мéта, кя го прями́та,
ляп мéся, кя го прямя́сва,
та се пилце ле скáрайме,
на дéне на Илиндéне,
във срядя́ ля́то по хармáн,
лоши си думи кажáйме,
лошави думи óмразни,
кя мене и я на нея,
та ме я баба калнáла,
калнáла и прокълнáла:
— Мари невя́сто, невя́сто,
дваш клéта и триш прóклета,
нявя́сто, да не хорóсаш,
пиле фракáто да станеш,
да ня мош гняздо да свиéш,
нито пиленца опи́лиш,
да фръ́кнеш, да не замръ́кнеш,
до годината да дойдеш,
на кóминет ми да кáцнеш,
я пък я да те прóпъдям!
178
219. СТЕФАН ДАЛЬЛЯНКИ ДУМАШЕ
Стефан Дальля́нки думаше:
— Булко Дальлянко, Дальлянко,
я ше надоло да ида
до голямото бербер'ьó,
брадата да си óбръсна,
косата да си остригам,
на камши́к да я нáправям,
да карам конче хранено,
да седиш булче да чакаш,
вратата да ми отóриш,
с ламбата да ме посрешнеш!
Сядялá булка Дальлянка,
седяла и го чакала,
девекь вретена упрéла,
и мъжка риза заши́ла,
мъжко хи дяте проплака,
кя легна да го нахрани,
Стефан на врата повика.
Дордé да стане Дальлянка,
майка му стана по-напреш,
кя на Стефана думаше:
— Сино Стефане, Стефане,
гледаш ле, сино, булката,
сноша като е лéгнала,
та се е ня пробýдила!
Кат флязе Стефан във къщи,
той хи главата закъ́рши,
закъ́рши и я отряга.