III. БИТОВИ ПЕСНИ
4. ЗЕМЕДЕЛСКИ ПЕСНИ
220. НАНКО, БЯЛА НАНКО
Нанко, бяла Нанко,
пóляне са дошле,
поляне са дошле,
жатварки да сбират,
и Нанка ше пóде
с брата си Ивана;
жéнале, сби́рале
по чýздите ниви,
на пустото пóле.
Нанка се обложи
със чакъмжи́ята,
до трите чакъ́ма
óда да не пият
и ляп да не ядат,
жéнале, бъ́рзале,
до двата чакъ́ма.
Нанка се извика:
— Пóста, пóстажию,
млади драгомáнин,
ня дляжи́ пóстата,
ня дляжи́, ня шири́,
че изпокáпаха
царювите рóб'я,
роб'я и роби́нки!
— Нанко, бяла Нанко,
ти ко ти са миле
царювите рóб'я,
рóб'я и роби́нки,
свали си махрамá,
та хми сянка стóри,
свали си папýце,
та хми óда нóси!
Нанка се извика:
— Брате ле, Иване,
га във сéло идеш,
на майка да купиш
църна побрадáчка,
мене да жаляе!
180
221. ДЕ ПИЛЕ ПЯЕ, ЯНКЕ ЛЕ
Де пиле пя́е, Янке ле,
де пиле пя́е,
пиле билби́ле, Янке ле,
пиле билбиле,
тва ня било пиле, Янке ле,
пиле билбиле,
ями била Янкя, Янке ле,
ями била Янкя,
сама в гурата, Янке ле,
сама в гурата,
дръвра си сбира, Янке ле,
майка си кълне:
— Бог да убие, Янке ле,
моята майка,
дето ме даде, Янке ле,
на чýздо сéло,
на тва чуфчийче, Янке ле,
на лунтапéрин,
утрин кат тръгне, Янке ле,
ляп ня си зи́ма,
ляп за плани́на, Янке ле,
ляп за прóгюма,
та мене кара, Янке ле,
ляп да му нося,
ляп за планни́на, Янке ле,
ляп за прóгюма,
като ме види, Янке ле,
óлът разпря́га,
óлът разпря́га, Янке ле,
та мене впря́га,
нива да óра, Янке ле,
нива келемé,
кара ме кара, Янке ле,
че ме разпрéгне,
сетне ми рече, Янке ле:
— Сячи чали́я,
ся́чи чалия, Янке ле,
бóса я влачи!
181
222. БЪРЗАЙ, РАДО ЛЕ, ДА ЖЕНЕМ
— Бързай, Радо ле, да жéнем,
овéсът да ожéнеме,
кръсти́ни ше го стóриме,
че утре ше се премени́м,
на панаги́рет ше пóдем,
на гьоктепският панаги́р,
панаги́р свети Прокóпа,
че са ня, Радо, кáниле,
на гóске, на панаги́рет!
— Пóди си, Петко, самичек,
в Гь́октепе на панаги́рет,
я нéма с тебе да дойда,
я ме Гь́октепе потресе,
га бях у Стойна ценéна,
у Стойна Бахчувáнката,
дя́тето да хми вáгюлем,
утрин ме рано бýдеше,
та ме за óда прáташе,
от Кунде ода да нося,
със голям бъкъл нáрамо,
синжирет рамо раняше,
пък ме ногъ́та боля́ше,
два нáтъртъка беряха.
Татка го турци заклаха,
карáвренските яруци,
майка дувица остана,
със девекь дяца нáръки,
енно от друго по-дремни,
тъче ня майка разпръ́сна,
по чузди села ергáткя,
мене в Гьоктепе цениха,
у Стойна Бахчовáнката!
182
223. ОСТАНА КОЛЮ СИРАЧЕ
Остана Колю сираче,
у Стойкин татка чираче,
пък Стойкин татко думаше:
— Работи, Колю, работи,
да стане Стойкя голяма,
за Стойкя ше тя углавим!
Работил Колю, работил,
станала Стойкя голяма,
Колю за Стойкя проводи,
пък Стойкя му се прясмяла:
— Ми кой го смята Никола
за мóмче и за любовник,
във енно жетва жéнехме,
във енно сноп'я сби́рахме,
не знае жетва да жене,
не знае снол'я да вързва,
нито кръсти́на да прави!
На Коля му се наеди,
той се на Стойкя закани:
— Га да е, Стойкя, га да е,
главата ше ти óтрягам!
224. ПОСЪБРАЛ ВОЙВОДА
Посъбрал воивода,
гюзéл бяло Раде, мари,
от три седа мóми,
от четири мóмци,
жетва да му женат,
влáшка да му кóпат.
Женале, копале,
до два, до три дене,
войводата дума,
дума и говори:
— Коя ше престане
за млада войвода,
коя ше ми стане
за млада стопанка?
Рада бръ́шко жене,
на войвода дума:
— Я ше ти пристана,
пристана, прясляде,
булка ше ти стана
и млада стопанка!
183
225. ТОДОРКА ДУМА ТАТКУМ СИ
Тодорка дума тáткум си:
— Тате ле, Бойчо чóрбажи,
търси си, тате, къ́шница,
че веке ми е дудя́ло,
дудя́ло и дутéгнало
госкето да ти посрéщам,
тéжките суфри́ да дигам,
на денéт по дваш и по триш,
на нъща по дéвекь пъ́те!
— Щéро Тодорко, Тодорко,
и хóдих, щéро, и тъ́рсих,
мáйцим ти ли́ка ня найдах,
ти си мáйцим си ли́ката,
тебе за жена ше зема!
— Тате ле, Бойчо чóрбажи,
имаме нива голя́ма,
да идеш да я оби́деш,
дале е дошло вря́мето,
да подем да я жéнеме!
Бойчо си конет изведе
и на нивата отиде,
в нивата круша голяма,
със жълти круши втáсали.
Бойчо си върза кончето,
та че нивата нагази,
и под крушата отиде,
от ясно нéбо гръм панна,
та си нивата запали,
Бойчо в нивата изгоря.
184
226. ТОВАРИЛ СТОЯН
Товарил Стоян, товарил
до девекь колá пченица
и десетата ючомéнь.
Стоян Петкани попита:
— Кой ти е яргакь най-вя́рен,
най-вя́рен и най-сгóворен?
— Калоянь ми е най-вя́рен,
най-вярен и най-сгóворен,
дето го пратя, там ходи,
какóто кажа, слуша ме!
Той стана Стоян, та тръгна,
вървял бе шу бе повървял,
дéвекь кунáка минáле,
на десетият пуснале.
Стоян яргаткя думаше:
—Енни под кольля́ легните,
други с чýфтове идите,
я ше се назъ́кь пóвърна,
че си книж'я́то забравих,
книж'яту харачи́ските!
Като във село прястигна
и до врата отиде,
слуша Петкана, че дума:
— Яш, Калояне, да ядем,
пий, Калояне, да пием,
за тое здрав'я и мое,
къдято Стоян отиде,
отиде дано ня дойде,
във село да се ня върне,
хабéрет да ми донесът
врана му коня доведат
и на конето дисáги,
и в дисагите книж'я́то,
книж'я́то хорачи́цките!
Стоян на врата почука
и си на име повика:
— Стáни, Петкано, óтори!