Странджански народни песни. Из репертоара на Кера Панайотова Маджарова
Панайот Маджаров, Михаил Букурещлиев
 

III. БИТОВИ ПЕСНИ

 

6. ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПЕСНИ

 

236. Дунаве, ярдъм Дунаве

237. Жеко събира, тръгнова

238. Сгадале са се

239. Кера за ода ходеше

240. Димо се Шишков убива

241. Дойнината майка

242. Мене ми бе драго, Стано

243. Сгадале са се пирожене и дерекьовци

244. Скарале са се пирожене и дерекьовци

245. Станче ле, мари, хубава

246. Тодоре, Тодор чорбажи

247. Хранила майка, гледала

248. Ше пода, мале

249. Юбцених се, мале ле

250. Я ми бе драго, мале ле

 

 

236. ДУНАВЕ, ЯРДЪМ ДУНАВЕ

 

 

Дунаве, ярдъ́м Дунаве, мари,

Дунаве, ти като течеш

горе ми от планините, мари,

Дунаве, ти ня́ ле ви́де

моето любе Никола, мари?

— Видях го, Рáдо, видях го,

сряда ми бяла Дунава, мари,

кротка гимийка кáраше,

прав в гимийка стояше, мари,

със медна свиркя свиреше,

свиркята, Радо, думаше, мари

— Радо, Райне ле хубава,

още ле ходиш лéфтера, мари,

мене ле чакаш, любе ле?

— Чакам те, чакам, Никола, мари,

чакам те, чакам, любе ле,

ма нéма да те дóчакам, мари,

от слюбницете вървéньня,

от слюбницето вървéньня, мари,

от кáлезмите пратаньня!

 

193

 

 

237. ЖЕКО СЪБИРА, ТРЪГНОВА

 

 

Жеко събира, тръ́гнова,

на скеле Жеко ше пóде,

одé Мандине замина,

той си на Манда думаше:

— Събирам, Мандо, тръ́гновам,

на скеле, Мандо, ше пóда,

пък ти ме, Мандо, пóчекай,

дорде се вирна от скéля!

Манда на Жеко отвърна:

— Провáдай, Жеко, слю́бнице,

че татко ше ме оглави

 

за Ди́не, за Дри́ньовчето,

за това хáро грознáво!

Жеко гайдата свиреше

на Палихóрски поляни,

Мандин калеко заминá

и си на Жека думаше:

— Речи ми, Жеко, дрáгичко!

— Драгичко, Мандин калеко

и още бажанак Петко!

— Ня си ми, Жеко, бажанак,

й нема бажанак да станеш.

 

лелька се Манда оглави́

за Ди́не, за Дри́ньовчето,

за това хáро грознáво!

Жеко гайдата зафърли

и на гайдата думаше:

— Гайдо ле, пуста станала,

станала, да опостяеш,

от както Манда залюбих

и тебе, гайдо, заучих,

тебе те, гайдо, научих,

пък се със Манда ня зехме!

 

194

 

 

238. СГАДАЛЕ СА СЕ

 

 

Сгáдале са се, сгáдале

Михаил и Маноль двамата

и Иван хажи Атанасов

в пусто Едренé да пóдат,

във българското училище.

Сгадале и са тръгнале,

в Караклеси́я стигнале,

утишле да се разходят,

силна вихрушка духнала,

Михаилом фесът дигнала,

в синьо го небо издигна,

издигна, веке ня върна.

Михаиль Иванум думаше:

— Иване, братучеде ле,

ха да се назъкь върнеме,

да идем фес да купиме!

 

Отишле, фесъ́т купиле

и за Едренé тръгнале,

ряка Еркенé стигнале,

флягнале да се окъпят;

Михаил флязе най-напреш,

на бял се камень подли́зна,

главата му се замаи́,

замаи́ и се удави.

Иван на Маноль думаше:

— Маноле, юлдáш кафадáр,

как ше се в село върнеме,

Михаил умрял занесéм,

как ше на леля кажеме,

на леля и на калéко,

като бе един на майка!

 

195

 

 

239. КЕРА ЗА ОДА ХОДЕШЕ

 

 

Кера за ода ходеше,

Гьорги ва Кера думаше:

— Ха да те, Керо, оглавим

за Никола брáточедът ми,

той е мóмчето хубаво,

работи добър занаякь,

добър занаякь налбáнтин!

Кера му нищо ня рече,

Керина кака продума:

 

— Немаме мома за глáвеш,

нас ни е малка момата,

за еснаф да я глави́ме,

нас ни се еснаф потрéсе

по Димитра дядов Кръстиьов,

ката день да се напива,

ката день пиян да ходи,

та кога видим еснафин,

думаме, че е Димитър!

 


 

240. ДИМО СЕ ШИШКОВ УБИВА

 

 

Димо се Шишков убива

заради майка си, татка си,

заради брата си Ивана,

че ня му дава татко му

парите трите хильляди,

горе в София да поде,

Да поде, да се лекова.

Димо нис салон ходеше

 

и на майка си думаше:

— Ти речи, мале, на татка,

нека ми даде парите,

да ида, да се лековам!

— И реках, Димо, и реках,

и реках и пак ше река,

татко ти пари ня дава.

Димо навънка излязе,

 

196

 

 

та на дугенет отиде,

там бяха млого събрани,

Димови млого другаре,

Маноль младото терзийче,

и Пею кондуржийчето,

и Димо хурнажията,

Гьорги младото бакалче.

Димо на Маноль думаше

— Маноле, юлдаш кафадар,

ти поди, кажи на татка,

нека ми даде парите,

да пода да се лековам!

Той стана Маноль отиде,

й на Димов татка думаше:

— Стрико Тодоре, Тодоре,

дайте на Дима парите,

ле ше се Димо убие!

— Нека се, Димо убие,

 

Димо в жендемът да иде,

ние си дяца имаме,

и други, като и Дима!

Димо в баба си отиде,

и на баба си думаше:

— Дайте на татка чуфтето,

че татко на лов ше поде.

Пък на лелька си продума:

— Лелько Дукено, Дукено,

дай ръка да се простиме,

че нема да се видиме,

утрина рано ше тръгна,

в София да се лековам.

Той си във къщи отиде

и на сестра си наръча:

Еленко, да ме търсите

пре нашта нова вденица!

 


 

241. ДОЙНИНАТА МАЙКА

 

 

Дойнината майка, Дойне ле,

Дойнината майка

на Дойна ня дава, Дойне ле.

на Дойна ня дава

терзия да люби, Дойне ле,

терзия да люби,

терзия да земе, Дойне ле,

терзия да земе,

че терзия ходи, Дойке ле,

че терзия ходи,

 

от село на село, Дойне ле,

от село на село,

от къща на къща, Дойне ле,

от къща на къща,

чузди манжи яде, Дойне ле,

чузди манжи яде,

чузди пости знае, Дойне ле,

чузди пости знае,

чузди булки гледа, Дойне ле.

чузди булки гледа!

 

197

 

 

242. МЕНЕ МИ БЕ ДРАГО, СТАНО

 

 

Мене ми бе драго, Стано мари,

мене ми бе драго,

желепин да стана, Стано мари,

желепин да стана,

желепил, касапин, Стано мари,

желепин, касапин,

овни да събирам, Стано мари,

овни да сьбирам,

овни, още кози, Стано мари,

овни, още кози,

сурии да правя, Стано мари,

сурии да правя,

в Стамбул да ги карам, Стано мари,

в Стамул да ти карам,

пряз Виза минахме, Стано мари,

пряз Виза касаба,

Визинските моми, Стано мари,

Визинските моми,

като заиграле, Стано мари,

като заиграле,

та като запяле, Стано мари,

та като запяле,

та ми налиташе, Стано мари,

та ми налиташе,

овни да оставям, Стано мари,

овни да оставям,

овни, още кози, Стано мари,

овни, още кози,

конче да си върза, Стано мари,

конче да си върза,

на хоро да ида, Стано мари,

на хоро да ида!

 

198

 

 

243. СГАДАЛЕ СА СЕ ПИРОЖЕНЕ И ДЕРЕКЬОВЦИ

 

 

Сгáдале са се, сгáдале

пи́рожене и дéрекьовци

на пуста я́ма да пóдат,

на пуста яма ярýчка,

сгáдале и са тръгнале,

и Гьорги и той ше пóде,

майка му ня го пущаше:

— Ми ходи, Гьорги, ми ходи,

че я я́мата лошава,

ние си мъка имаме,

че ти си един на майка

Гьорги майка си ня слуша,

ми стана Гьорги, та тръгна,

та тръгна Гьорги, отиде,

сички мити́р'я фáтиле,

и си по еннъш фърли́ле,

 

пък Гьорги фърли три пъте,

троица турци събори,

троица делиорманци,

той на уйка си думаше:

— Уйко Никола, Никола,

жепането си прякрати́х,

подай ми, уйко, жепанé,

пушката да си напълням!

Като се Гьорги надигна,

да си жапанé поеме,

тéнка се пушка отпéна,

удари Гьоргя в чéлото,

в чéлого между вя́жгите!

Гьорги се виком извика:

Мене ми майка казваше,

че е я́мата лошава!

 

199

 

 

244. СКАРАЛЕ СА СЕ ПИРОЖЕНЕ И ДЕРЕКЬОВЦИ

 

 

Скáрале са се, скáрале, мари,

пи́рожене и дéрекьовци,

та защо са се скáрале, мари,

заради нищо ниполо,

заради пуста мири́я, мари,

мири́я та Харманли́я.

Стойчо чóрбажи ходеше, мари,

низ село, низ Дéрекьово,

та си мъж'ето викаше, мари,

и си кульлята сбираше,

да идат дърва да сякат, мари,

от Харманлия за дърва,

тамань дървата набрале, мари,

и са кульлята твáриле,

и пи́рожене дойдоха, мари,

и си кульлята разсякле,

и хми жéглите юбзеле, мари,

жéглите и балти́ите.

Стойчо чорбажи говори, мари:

— Вълчо ле, кафадарче ле,

вяруваш ле си кончето, мари,

кончето, ажами́йчего,

пряз нъш в Едренé да пóдеш, мари,

да подеш и да се върнеш,

дави́я да ни отбиеш, мари,

мири́я да запазиме,

мирия да запазиме, мари,

мирия та Харманли́я.

— Стойчо ле, кафадарине, мари,

та вярувам го, вярувам,

ше пода и ше се върна, мари,

и кадии́те ше дойдат,

дави́я да ни отбият, мари,

за това пуста мири́я!

 

200

 

 

245. СТАНЧЕ ЛЕ, МАРИ ХУБАВА

 

 

Станче ле, мари хубава,

Станче ле, мари,

ти като сяди́ш, Станче ле,

ти като сяди́ш

тука на пътет,

на кръстопътет,

срядя морето,

срядя ядъта,

ти ня́ле ви́дя,

ти ня́ле ви́дя.

колко гемийки,

отук минáха,

колко нагоре,

колку надолу,

нагоре кадя Адеса,

нагоре кадя,

надолу къдя Стáмбола,

надолу къдя!

Двяста нагоре, байне ле,

триста надолу,

 

нагоре кадя Адéса,

нагоре кадя,

надолу къдя Стáмбола,

надолу къдя,

моя е майка на Стáмбол,

моя е майка,

млого хи здрав'я носите,

млого хи здрав'я,

чула се чума във Стáмбол,

чула се чума,

нека я майка прякýпи,

нека я майка,

в кутия да я захлýпи,

в кутия да я,

на мене да я провóди,

на мене да я,

да ме изедé, изпиé,

да не игедé,

да се от мóре отнемъм,

да се óтнемъм!

 

201

 

 

246. ТОДОРЕ, ТОДОР НОРБАЖИ

 

 

Тодоре, Тодор чóрбажи, мари,

поял бе Тодор, попил бе

със младата си къ́шница,

със старата си майчица

и с дремните си дечица,

та че нагоре отиде,

нагоре кадя дугéнет,

църно го куче прясрешна

с кървава уста насреща,

Тодор му дрáго ня дойде,

дрáго, Тодоре, весело,

той си дугенет отори,

с стýдна го óда напръска,

 

с гръцка го метла премете,

че пусла ругози́ната,

мегю двя пълни бъ́чови,

винена и ръкиена,

че юбзе булгари́ята,

засвири Тодор и запя,

и си самичек думаше:

— Шу ми е, и како ми е,

вяте ми скели рáботят,

Атлиман и Урдовиза,

Атлиман дърва твáряха,

пък Урдовиза керестé!

Още си дума думаше,

 

Сюлейман флязе отвънка,

той на Тодора думаше:

— Дай си, Тодоре, кульлята,

кульлята, скележи́ите,

керестé да си при́несъм!

— Сюлеймане, куче крáставо,

я си кульлята ня давам,

ти ко ти кульля тря́буват,

ей ги Сърмаши́к, Чеглаи́кь,

най го Гь́октепе по-близо,

ти ко ти кульля трябуват,

пóди си кульля съ́бери,

керестé да ти пренóсят!

Сюлейман му се наяди,

извади чуфте пищов'я,

удари Тодор в сърцето.

 

202

 

 

247. ХРАНИЛА МАЙКА, ГЛЕДАЛА

 

 

Хрáнила майка, гледала,

един Стояна пéтимен,

гледала и се чудила,

какъв Стуяна да даде,

на какъв лесен занаякь,

и кя го даде майка му

златарче да се научи,

да ляе гримни, ýшники

и столовáти пръстене,

ходил бе, мале, млад Стоян,

ходил бе, лефтерóвал бе,

та Цариграда достигнал,

до царювите дóрове,

робинка дóри метяше

със гръцка метла пазáрска.

Стоян рубинки думаше:

 

— Мари робинко, рóбинко,

мари, хайде ми при́стани,

да те, робинко, зáведа,

на нашет хубав велаéкь,

майка отмяна да види,

Кя му робинка прястана,

вървяле, шу са вървяле,

стигнале гора зелена,

мръкнало, óгънь стъкнале,

покрай óгънет легнале,

от ясно небо дъж рýкна,

кървава ря́ка потече,

та хми óгънет изгаси.

Стоян рубинки продума:

Кажи ми, любе, уде си,

мари, чия си дъ́щеря?

 

— Я съм от мирен вилаекь,

и съм пóпова дъщеря!

Я пък Стоян хи отвърна:

— Дай ръка да се простиме,

ние сме брáтец и сéстра!

Като във село стигнале,

Стояновата майчица

на равни дори стояше,

широки порти отори,

да флязе Стоян със булка,

ня флязе Стоян със булка,

ми флязе Стоян със сéстра.

 

203

 

 

248. ШЕ ПОДА, МАЛЕ

 

 

Ше пóда, мале, ше пóда

на Дéспинкинем межата,

та бáрем да се нáгледам,

бяли цървéни бакальля,

църнóки óки писарья,

тенки, високи даскальля,

гуреливите свинарья,

и кирливите овчярья,

калени, валени чуфчи́и,

и ленивите терзии!

 

— Щеро Калинко, Калинко,

пóслушай, щеро, майка си,

шу ше те майка научи,

ми гледа, шеро, еснафья,

еснафя, щеро, даскальля,

голяма хми е тафръ́та,

ма хми е празна кесята,

ми гледай, щеро, чуфчи́и,

свинарья, още овчарья,

че хми са пълни къщите!

 


 

249. ЮБЦЕНИХ СЕ, МАЛЕ ЛЕ

 

 

Юбцени́х се, мале ле,

гимижийче, яргáтче

за сто гроша и двадесте,

мене ми се мърва видя́ха,

и я оттам остáвих,

та във Търново отидах,

баре се мóми нагледах,

хубави мóми търноски,

Четири мóми залюбих,

и четерите Мáндини,

и четерите дрýхчици,

 

първата Мáнда, мале ле,

млого ми бяше хубава,

ше пóда да я поискам,

кя ку ме зéме, ня зéме,

ше юбзéма, юбзема

тенка пушка нарамо,

че ше горъ́та нáбиям,

пустата гóра зелена,

ше вардя, да я и́звардям,

ше фърля, да я ýбиям,

да ня ми е гледат очите,

да ня ми се къса сърцето!

 

204

 

 

250. Я МИ БЕ ДРАГО, МАЛЕ ЛЕ

 

 

Я ми бе драго, мале ле,

да стана рано в недяля,

пряс чаршията да мина,

бакалче чаши мияше,

праматарь басма ряжеже,

налбанче кóне ковя́ше.

Тава нядяле пак станах,

на чаршията отидах,

чаршия празна и пуста,

в сéлото дошле кържали,

дошле са, бастисале го,

 

и голямата чаршия,

и мойто ново дугéне,

бъчвите с вино пробиле,

пък ракията изпиле,

бакалче седи самичко,

седи бакалче та плаче.

Стоян бакалче думаше:

— Сяди ми, Илчо в дугенет,

сяди ми, бакалóвай ми,

пък я в горъ́та ше пода,

да търся дъ́рво високо,

 

високо, та столовито,

да търся да се óбясям!

Тамань в горъта отишъл,

тамънь въжето наклю́чил,

забравил Стоян, забравил

майка си да я попита,

бясяни хора, давени,

на църква занисат ля хи,

пóпова пряпяват ля хи,

земята пряема ля хи!

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]