Странджански народни песни. Из репертоара на Кера Панайотова Маджарова
Панайот Маджаров, Михаил Букурещлиев
 

IV. ИСТОРИЧЕСКИ ПЕСНИ

 

2. ХАЙДУШКИ И КОМИТСКИ ПЕСНИ

 

295. Ангел и Керка седяха

296. Българе глава дигнале

297. Войводо, налят войводо

298. Вълкановата майчица

299. Горо, тевна горо

300. Разболял ми се млад Стоян

301. Горките бяли българе

302. Горките граматичене

303. Годино църна, та грозна

304. Гьорги ле, хайдутине ле

305. Гюргакювата майчица

306. Добър ти вечер, Станче ле

307. Заръчал Стоян

308. Заделила се малка четица

309. Златка у баба си отиде

310. Кирю и Тодор седяха

311. Мандина баба седяше

312. Нарамил Стоян, хайдушка мушка

313. Настасе, Настас чорбаджи

314. Моето любе

315. Я викни, Славко, та запяй

316. Я сноща, мале, отидах

317. Пею в дугенет седяше

318. Потеря се сбира

319. Прочул се, мале, млад Стоян

320. Радо ле, Маврувице ле

321. Седи Тодора в градина

322. Сино Стояне, Стояне

323. Сестро Дальлянко, Дальлянко

324. Стратиювата майчица

325. Събрал бе Гъльо войвода

326. Турчин пряс гора вървяше

327. Ходила Янка хайдутка

328. Църняй горо, църняй сестро

329. Чу ле, мале ле, разбра ле

330. Шу глас се чуе

 

 

295. АНГЕЛ И КЕРКА СЕДЯХА

 

 

Ангел и Керка седяха,

седяха, хоратóваха,

за панагирет сгадаха,

за Дерекьоскет панагир.

Ангел на Керка думаше:

— Я ми е драго, Керко ле,

рýпска пря́мена да сторим,

на Дерéкьово да подем,

 

на Дерекьоскет панагир,

на майка да те пóкажам,

като на хóро идеме,

цялото сéло да види,

каква съм булка докарал!

Още си дума думаха,

Ангелум книга дунеха,

че го комита писале,

 

243

 

 

той си на Керка думаше:

— Мене ми книга дунеха,

от Кир'я, от уйводата,

от Стоян Фасильовчето,

от Ефтим браточедат ми,

Сърмашичкият учител,

че ме комита писале,

събирам, любе, тръгнувам!

Керка Ангела молеше

 

и дремни сълзи роняше:

— Ми хóди, любе Ангеле,

ше те, Ангеле, убият!

Не мина мало, ни млóго,

на Керка хабéр донéха,

че го Ангела убиле,

на день на свети Илия,

на день на свети Илия

в Гь́октепската мири́я.

 


 

296. БЪЛГАРЕ ГЛАВА ДИГНАЛЕ

 

 

Българе глáва ди́гнале,

българе и коми́ткето,

със царят бой да се бият,

със царят, със господарят,

царстото да му преземат,

царстото, господарството.

Бре де са чуле, разбрале

пустите гърци проклети,

тие мазмата писале,

та я на царят пратиле:

— Царю ле, ми научиле,

царю ле, ами разбрале,

българе глáва дигнале,

българе и комиткето,

със тебе бой да са бият,

царстото да ти преземат,

царстото, господарството!

 

Царет бе хабéр проводил,

редума теляль да вика:

— Събирайте се, манáв'я

и голи й боси цигане,

та във Дóбържа подите,

Добържа, Ески́ Заарá,

Дóбържа да изгорите,

Дóбържа Ески́ Заарá,

малките мóми рóбите,

младите булки пóрите,

старите баби кóлите!

Гóрките бяли българки,

тие се по двя ловяха,

та се в Дунавът фърляха,

та се Дунавът натлáчи,

като есенéс шумата.

 

244

 

 

297. ВОЙВОДО, НАЛЯТ ВОЙВОДО

 

 

Войводо, налят войводо,

ти като седиш кръстáто,

та ядеш шиле тластáто

и пиеш вино цървéно

и за ръкия провáдаш,

имаш ле хабéр, ле немаш,

че ня пóтеря загради,

башибузуци с калпаци

и бостанджи́и с байряци?

— Дружино вярна, сгóворна,

идете, прóчетите хи,

ку са до двяста, до триста,

ку са до седемстотини,

самичек ше хми и́злегнам!

Изляле, та хи прочéле,

ня биле двяста, ни триста,

ня биле седемстотини,

колко на гóра лискето,

колко на пóле тревъта,

войводата хми думаше:

Дружино вярна, сгóворна,

бягайте, кой как можете!

 

245

 

 

298. ВЪЛКАНОВАТА МАЙЧИЦА

 

 

Вълкановата майчица

къдéлките си опрéла,

по хорати́те да ходи,

да слуша, да пряслýшова,

да пита, да разпи́това,

како хóрата ше рекат,

за синатóк хи Вълкана.

Вълканов татко думаше:

— Сино Вълкане, Вълкане,

де беше, сино, де беше,

та те тъдя́ва немаше,

три дене и три вечера,

баба Сатина убиле,

и дъщерята хи Недя́ля,

та думат, сино, хóрата,

ти си бил, ти си ги убил!

Я ня бях, тате, я ня бях,

 

ми хóдих, тате, ми хóдих

надоло, къдя скелята,

да питам матрапáз'ято,

дават ле пари със файда,

със файда и със работа,

да зема пари със файда,

със файда и със работа,

приматкя́ да си пря́купя,

дугенет да си нáгиздя,

бре марé мерак за дуген,

за дугень, бяло бакалче!

Вълканов татко думаше:

— Купите въже сижим'я,

да си Вълкана убясим!

До три сижим'я купиле,

и трите са се скъ́нале.

 


 

299. ГОРО, ТЕВНА ГОРО

 

 

246

 

 

Горо, тевна горо,

тевна, та зелена,

булка Тона ходи

низ тéвната гора,

й високите буки,

та гората пита,

пита, разпи́това:

— Гóро, тéвна гóро,

тéвна, та зелена,

гóро, ня ле видя

 

Яндрея войвода?

Гората продума:

— Тоно, булко Тоно,

я и да го видя,

я го ня познавам!

Гóро, тéвна гóро,

тевна и зелена,

Яндрея́ войвода

млого тайфа води,

зелен байряк носи

 


 

300. РАЗБОЛЯЛ МИ СЕ МЛАД СТОЯН

 

 

Разболял ми се млад Стоян, мари,

млад Стоян, млада войвода

срядя ми гора зелена,

под енно дърво високо,

конче му накрай вързано,

Стоян на конче думаше:

— Кóпай, конче ле, дълбоко,

дълбоко, конче, широко,

дано оди́ца да найдеш,

устата да си рáзквасям!

 

247

 

 

301. ГОРКИТЕ БЯЛИ БЪЛГАРЕ

 

 

Гóрките бяли българе,

тие се туку моляха,

еннъш българско да стане,

българска съгьгя да съди,

български ескéр да сберат.

Молиле и е станало,

българска съгьгя сéннала,

български ескéр събрале,

рéдум селата писале,

редума Хесаки́ята,

Кáйнаржа и Дулгерли́я,

Кáйрйкът и Панчя́рево,

Гръ́цкото сéло и Конáк,

Кáлово и Стои́лово,

Сърмаши́к още Чеглаи́к,

Търново и Дерéкьово,

пусто Гь́октепе самичко,

него най-млого писале,

педесек и пекь мóмчета,

и девекь души женени,

най-напреш, мале, писале,

на болен Гьорги мóмчето,

и Димитър Настъпинчето,

комита дума Стефану:

— Холан, Стефане, Стефане,

стига хи, хóлан, пи́сова,

че ше те кълнат мóмите,

и ше да плачат жените,

жените и майките хми!

 

248

 

 

302. ГОРКИТЕ ГРАМАТИЧЕНЕ

 

 

Гóрките грамати́чене,

грóзна хи беда беди́ле,

че са четата предале,

четата и коми́ткето,

че кой туко хи предаде,

че хи е предал куметът,

бре Иван Папазоолу.

Като научи Гержиков,

той си дружина преведе,

цялата смъртна дружина,

та хи заведе, заведе

горе ми на Мералóво,

на Мералóска курия,

три деня гланни седяле

и дружина е решила'

кумéтът да си убие,

три пъте кóмбус фърлиле,

все се Стоянум падаше

в Граматиково да пóде,

куметът да си закóли,

пък Стоян хми се молеше:

— Ня бива, хóлъм, да ходя,

че ме е учо изгледал

от малки дене сираче!

Той стана Стоян отиде,

 

като го видя учу му,

той на Стояна думаше:

— Сéнни, Стояне, да ядем!

— Я нема, учу, да сéнна,

мене ме прати Гержиков,

да дойда да те зáбера,

пре него да те зáведа!

Станале, та са тръгнале,

вървяле, шу повървяле,

до учувям му чифлитет.

Стоян учум си думаше:

— Мене ме прати Гержиков,

да дойда да те зáколям!

А пък учу му думаше:

— Стояне, мое унуче,

ня ле те, хóлан, изгледах

от три години сираче,

ня лé ти къща направих,

ня ле ти купих бивольля,

ня ле ти гледам жената,

жената, дремните дяца,

óстай, Стояне, пóчекай,

да легна сънь да зáюсна,

тогава ше ме закóлиш!

 

249

 

 

303. ГОДИНО ЦЪРНА, ТА ГРОЗНА

 

 

Годино цъ́рна, та грозна, мари,

де дойде да не дойдеше,

та са хайдуткя изляле, мари,

та са ходиле, ходиле,

рéдума по чубáнето,

и още по чифлитето,

най-подире са изляли

на село Урум-беглия,

на Гьоргювото дугéне;

тие Гьоргите рекаха:

— Коя е, Гьорги, коя е,

чия е това мóмченце,

дето ти седи в дугенет,

дето ти мие чашите?

—Това е клето сираче,

та е на мене чираче!

— Стратито, Гьорги, ня лъжи,

ние го Димче знаеме,

че е на Дя́кът унуче,

ше подеш, Гьорги, в Търново,

на млого здрав'я на Дя́кат,

нека ни Дя́кът проводи

до девекь чуфта царуле

и девекь пити кашкавал,

 

и един билник ракия,

и три хильляди ялтъне,

дя́тето ше му пуснеме!

Като научи майка му,

кя дремни сълзи руняше

и на дяда си думаше:

— Я ше дам, дядо, парите,

дето ме татко прякькьóса,

дятето да си отнемам!

— Ми дава, булко, парите,

и други дяца имате,

имате и ше имате,

я ше хми, булко, прóводям

до един билник ракия,

и в ракията ýтрова!

Уйводата хми думаше:

— Дайте на Димча най-напреш,

че я дядо му проводи!

И се дятето заваля

като кокошка заклана;

Страти на Миле думаше:

— Извади, Милю, камата

и стани, та го зáколи,

да ня се мъчи дятето!

 

250

 

 

304. ГЬОРГИ ЛЕ, ХАЙДУТИНЕ ЛЕ

 

 

Гьорги ле, хайдутине ле,

хората, Гьорги, ходеха

на Бóсна на панагирет,

пък ти под Босна седяше,

под Босна на пътеката,

в лещóкът на каменóкът,

седяше, пътет вардеше,

да мине Коста Конáчки,

я Коста, я ле синът му,

я тъка брат му Димитър.

Ня мина Коста Коначки,

ни Коста, нито синът му,

 

нито пък брат му Димитър,

ми мина Илчо Тъ́рноски,

Илчо младото желепче,

къргýюското бакалче,

сури́я óвце караше,

сурията бе минáла

от нъва страна ря́ката,

ряката Каръмлъчката,

Илчо пря́ходгя търсяше,

с кончето да си подминé.

Гьорги дружином думаше:

— Дружино вярна, сгóворна,

 

фърляйте, ели ше фърля,

ше фърля, да го убиям!

Той фърли Гьорги, той фърли,

та го ог конет събори.

Другите зели парите,

пък Гьорги му зе хабъта,

хабъта гайтанли́ята

и фесът хундали́ята,

и цървéният къргалъ́к,

дето хи Илчо носеше,

в Къраман, на панагирет.

 

251

 

 

305. ГЮРГАКЮВАТА МАЙЧИЦА

 

 

Гюргáкювата майчица, мари,

като хи хабéр донéле

от синатóк хи Гюргáки, мари,

че Гюргáкь Влашко ше поде,

на Влашко и на Богданско,

раните да си лекóва,

раните жернали́ите,

и крушунь, крушуньлиите,

разплете кóса до зéмя,

викнала, та се припя́ла,

и на дугенет отиде,

на Костадиноват дугень,

на Костадина думаше:

 

— Сино ле, Костадино ле,

ти пиши книга голяма,

та я в Гь́октепе проводи,

до Никола Бъкаржи́олу,

до Стоян Желéбоолу,

нека ми пратят парите,

парите, трите хильляди,

дето хми Гюргáкь работи

цяли четери години,

да ня ме карат да ходя,

че ако ида в Гьóктепе,

огънет ше хи изгори́,

одъта ше хи отнесе!

 


 

306. ДОБЪР ТИ ВЕЧЕР, СТАНЧЕ ЛЕ

 

 

252

 

 

— Добър ти вечер, мари, Станче ле!

— Дал ви бог добро, мари, сеймене,

мене ме Станче, мари, ня думат

 мене ме думат, мари, Тодоро.

— Тодоро, гóра зелена,

гиди висока лильля́но,

като сте сéло голямо,

ми имате ле буляре,

буляре и чорбажии?

— Имаме, белки немаме,

и мой е татко булярин,

булярин и чорбажия,

хайдете да ве заведам

в нашата плявня голяма,

голяма, керемидена,

татко за слама ше дойде,

да го, сеймене, фáтите,

 

парите да му земете!

И хи Тодора заведе

в тяхната плявня голяма,

голяма, керемидена,

че хи Тодора закли́чи,

и хи Тодора запали

от четерите крáюве.

Сичките, горят и мълчат,

най-манинкото сéйменче

плачеше и нарядаше:

— Кальмáно, Жоро, кальмáно,

нале ти си ме кръ́стила,

нале щя да ме вя́нчуваш,

пък ти ме, Жоро, запали!

Гóри, Стояне, и мълчи,

я ако те бях кръ́стила,

немаше да си сéйменин,

сейменин и ени́чарин!

 


 

307. ЗАРЪЧАЛ СТОЯН

 

 

253

 

 

Заръ́чал Стоян, поръ́чал

от Ирин-Пирин планина,

от хайдушката сби́рнина:

— Нека ми майка донесе

чувало и ножицéто,

дремна я́рина да сри́га,

дремна я́рина шилешка,

още по-дремна матрунскá,

и да ми майка доведе

моята сéстра Калинка,

и мойто любе Тодорка!

Като е дошла майка му,

кя ня го найде, че стрижé,

ями го найде да лежи

със девекь рани кървави.

Стоян майци си думаше:

— Мале ле, мила, майчо ле,

змия ми ляжи нáсърце,

сегни я, мале, и́звади!

 

— Страх ме е, сино, ня мога,

я си без сина поми́нам,

ма без ръчица ня мога!

Стоян сестра си помоли:

— Сестро Калинко, Калинко,

змия ми ляжи нáсърце,

сегни я, сестро, извади!

— Страх ме е, бакю, не мога,

я си без братец поми́нам,

ма без ръчица ня мога!

Тодорка млада невяста

не чака да я повика,

повика Стоян, помоли,

кя се Тодорка опрéтна,

от няктé, та до лактяте,

бръкна Стояну в пáзуха,

кя ня извади змията,

ами извади кемéрет,

кемéрет, пълен с ялтъ́не.

 


 

308. ЗАДЕЛИЛА СЕ МАЛКЛ ЧЕТИЦА

 

 

Заделила се малка четица,

малка четица, петима души,

та я отишла в село Сърмашик,

оде ги видя грък ишпийонин,

той си написа книга омразна,

та я проводи в Малко Търново,

в Малко Търново, на каймакамът.

Каймакаминът книга четеше,

книга четяше и се чудеше,

 

как да улови мънинка чета,

мънинка чета, петима души,

той е проводил ескер с'зибитин,

та са отишле в село Сърмашик,

бастисали го, сардисали го,

разпръснала се малката чета,

малката чета, петима души,

и са убили Пано Англов,

Пано Ангелов и Равашола.

 

254

 

 

309. ЗЛАТКА У БАБА СИ ОТИДЕ

 

 

Златка у баба си отиде

и на баба си, мари, думаше:

— Я дойдах, бабо, я дойдах,

я дойдах да ви пóсядям

и се от Гьоргя óплакам,

че Гьорги у нас ня яде,

и Гьорги у нас ня ляжи,

и да те молба пóмолям,

пýсни ми лелька дружина,

страх ме е в къши да фляга,

страх ме е сама да легна,

той ходи Гьорги хайдутин!

Златкина баба думаше:

— Иди си булко, легни си!

Гóрката Златка, гóрката,

като е чузда чуздинка,

като е клета си́рота,

 

кя си във къщи отиде,

та си огънет разрóви

и си кандилет запали,

че сенна Златка заплака:

— Нале съм чузда чуздинка,

нале съм клета си́рота,

кой ше ми дойде дружина!

Гьорги на врата почука:

— Стани ми, Златко, óтори!

Кя стана Златка óтори,

Гьорги на Златка думаше:

— Ят ме е, Златко, ят ме е,

ят ме е друг да те има,

пък си ми мила, любе ле!

Той хи главата закъ́рши,

закъ́рши и я отря́га.

 

255

 

 

310. КИРЮ И ТОДОР СЕДЯХА

 

 

Кир'ю и Тодор седяха, мари,

на между пýсто Пéнгюво,

Пенгюво и махалата,

калпаците си меняха

и си свирките гласяха.

Тодор на Кир'я думаше:

— Га ше е Църногóрово,

га ше е нашет панагир,

мене ми майка заръча,

на панагирет да пóда,

да гледам, да отбирóвам

и да ме майка углави!

Още си дума думаха

и кучетата залаха,

залаха и закъ́ржиха,

и хайдуткето дойдаха,

Кир'ю Тодорум думаше:

— Земи, Стояне, ведрóто,

та иди óда та наляй,

 

да сторим пита голяма,

пък я ше фляга в егрекът,

да фате бáшет шилето,

гóскето да си гостйме!

Пък хайдуткето рекаха:

— Кир'ю ле,Кир'ю кехая,

немой му мени името,

ние го знаем Тóнето,

ние ви нищем гозбата,

ами искаме Тодора,

та да не Тодор заведе

на бури́лковцим овцяте,

да фатим Гьоргя и Стойча!

 Като хи Тодор заведе,

Стойчо Тодорум думаше:

Холан, Тодоре, Тодоре,

како ти лошо стóрихме,

та хайдуткето доведе?

 

256

 

 

311. МАНДИНА БАБА СЕДЯШЕ

 

 

Мандина баба седяше

отвънка на хоратъта

и на комшийки думаше:

— Сега е енна година,

от как сме Манда довеле,

веке се Стоян букти́са

и бивольлято яктиса

къта день дърва да кара,

къта день брáшно да меле,

огьнет ня сме зариле,

кандилет ня изгасиле,

от гóске, от познайнице,

от Мандините ронини!

 

Манда от óда идя́ше,

кя чу баба си шу рече,

и си във къщи отиде,

та се над люлька наведе,

и си дятето нахрани,

че на бербéрин отиде,

руса си кóса острига,

и се във къщи върнала,

събляче сини чукмане,

надяна дрехи хайдушки,

че наби гóра зелена,

та събра вярна дружина.

Девекь години ходила,

 

ходила, хайдутовала,

на десетата година

Манда се в сéло въ́рнала,

пряш Стоянове минала,

пряш Стоянови дóрове,

мóмченце стои на дори,

Манда мóмченце попита:

— Мóмченце, малко юначе,

ми тука ле е баба ти?

Пък мóмченце хи отвърна:

— Баба се вчера помина,

днеска сме баба грóбиле!

 

257

 

 

312. НАРАМИЛ СТОЯН ХАЙДУШКА ПУШКА

 

 

Нарáмил Стоян, порáмил, Дойне,

нарáмил Стоян, порáмил

хайдушка пушка нáрамо, Дойне,

и тенка саб'я пряс кръстат,

та че пряс сéло заминá, Дойне,

пряс сéло, пряс чаршията,

покрай новите дугене, Дойне,

по дугенето седяха,

пóпове и чорбажии, Дойне,

златаря и коюмджии.

Стоян пóпове думаше, Дойне

попове и чорбажии:

— Като седите, пиете, Дойне,

на мене ше ле кажете,

углавиле се Тодора, Дойне,

Тодора, мойта гáлница,

Тодора, мойта гáлница, Дойне,

чурбажи́цката дъщеря,

чурбажйцката дъщеря, Дойне,

и пóповата унука,

ку се Тодора углави́, Дойне,

ку я на другóк дадете,

сéлото ше ви зáпалям, Дойне,

от четирите краюве,

на прах и пепел да стане, Дойне,

с'земята да се изравни,

пóдзима ше го изгорем, Дойне,

пóдзима по Димитров день,

ючумень ше го нася́ем, Дойне,

ючумень, бяля пченица!

 

258

 

 

313. НАСТАСЕ, НАСТАС ЧОРБАЖИ

 

 

Настасе, Настас чóрбажи,

знаеш ле, Настас, пóвниш ле,

когато бяхме мóмчета,

момчета, бичкижийчета,

сýбашки дъ́ски бичехме,

дъмгажии си немахме,

ти ни бя дъмгажията,

на дъска дъмга туряше,

на десекь енна зимаше,

полвината хи крадяше,

та еи óдер'я градяше,

да ти доходът, доходът

турците от конáците,

гърците от чардáците,

 

и харáчето дойдоха,

харáч'ято ни да сбират,

немахме пари да платим,

та ти ня Настас накара

на хубавият Велидень,

на хубавият личен день,

гъто мóмите играят,

мóмите с бяли хустане,

булките с'сини чукмане,

пък ние в дáмът ляжахме,

и пряс дувáрът глéдахме,

и се на бога моляхме,

летни ни, боже, летни ни,

летни ни лятна росица,

 

да се гората разлисти,

да съвне лято проля́то,

и хайдуткето да тръгнат,

ние с хайдутке да пóдем,

Настаса ше уловиме,

уловим, да го вързéме,

голями клади ше сберем,

сберем, ше ги запалим

и ше Настаса опечéм,

като ми ягне гюргьоско,

гюргьоско и панагирско,

гóри се, Настас, пéчи се,

гóри се, Настас чорбажи!

 

259

 

 

314. МОЕТО ЛЮБЕ

 

 

Моето любе, мамо,

любе Димитре,

кадято ходи, мамо,

ня ми кáзува,

утрин излиза, мамо,

пяшум тръ́гнова,

вечер га дойде, мамо,

със конь дохóда,

и на кóнето, мамо,

мишинь дисаги,

и във дисаги, мамо,

ризи кървави.

 

Сноща се върна, мамо,

и ми донесе

ръка десница, мамо,

на мало пръсле

сребърен пръстень, мамо,

и на пръстенет

име пи́сано, мамо,

име пи́сано,

име Тодоре, мамо,

що да прелича,

що да прелича, мамо,

на мойто братле!

 


 

315. Я ВИКНИ, СЛАВКО, ТА ЗАПЯЙ

 

 

260

 

 

— Я ви́кни, Славко, та запяй

от енно гърло, два гласа,

от единь езикь, двя ря́чи!

— Страх ме е, бакю, страх ме е,

че имам любе хайдутин,

по гласът ше ме познае,

ше дойде да ме откраде!

 

— Ня бой се, Славко, ня бой се

като е тука бакю ти!

Ви́кнала Славка, запяла

от енно гърло, два гласа,

от един езикь, двя рячи,

и се пяснята понесе,

по делéчните баир'я

и хайдуткето дойдаха.

 


 

316. Я СНОЩА, МАЛЕ, ОТИДАХ

 

 

Я сноща, мале, отидах

на студен бистър кладенец,

тамънь се туко навéдах,

студена óда да налям,

студена ода ледена,

ледена, лед поледена,

конски зинги́и стропаха,

мъжки гласове зачуха,

и я се сепнах, обърнах,

 

удоло, мале, идя́ха,

тридесте млади юнака,

със три зелени байряка,

и мойто любе там беше,

там беше, мале, видях го,

и я се, мале, задня́чих,

зад енно дъ́рво борово,

дано ме, мале, ня ви́ди,

ня види и ня познае,

 

пък той ме, мале, пак видя,

пък видя и пак ме позна,

и ме на име повика:

— Тодоро, любе тъжóвно,

затъжи ле се за мене,

къкто й я, любе, за тебе,

като ми ягне гь́оргьоско,

като ми пиле пéтроско,

га го майка му опиле,

че фръкне, та го остави!

 

261

 

 

317. ПЕЮ В ДУГЕНЕТ СЕДЯШЕ

 

 

Пею в дугенет седяше,

в дугéнет, та в имишли́кът,

та бяла книга държяше

и църно лисмо четя́ше.

Гьорги й Никола влягаха,

тие на Пея рекаха:

— Пею ле, юлдáш кафадáр,

шу четеш, Пею, та плачеш,

ле ти са миле мóмите,

мóмите гьоктепчеиките,

Василькя хажн Пóпова,

и Мара Лáханжиюва?

— Ня ми са мили мóмите,

мóмите гьóктепченките,

Василькя хажн Пóгова

и Мара Лáханжиюва,

 

ку ся Василькя углави́,

кя е Еленка нáмясту,

по-бяла и по цървена,

по-тенка и по-висока!

Имаме брáтец погубен,

сега четери години

как ня го бяхме разбрале,

сега ни книга провóди,

от Галац, книга във Бургас,

от Бургас, във Урумкьово,

от Урýмкьово, в Гь́октепе,

и във книгата писува,

че ляжи болен, умира,

самичек в тежък чуждинлъ́к,

да подем да го оби́дем,

брáткето и двамината,

 

малькият дойде ня дойде,

по-голямият да дойде,

пък бакю мене провóда,

че немам жена и дяца,

и немам къща нáглава,

ня му е зóрет на бате,

че има жена и дяца,

и има къща нáглава,

ми му е зóрет на бате,

че и той мъ́ка ше иска,

когато дойде врямето,

тáткум мъката да дялим!

 

262

 

 

318. ПОТЕРЯ СЕ СБИРА

 

 

Потеря се сбира

на Осман баира,

на Осман баира,

на Икихчиите,

туко се събират,

я пък ня тръгнуват,

тие чакаха,

Авжи Димитра,

Авжи Димитра,

сеймен Димитра,

уйко му Едрю

три пъте ходи,

три пъте ходи

в Караеврена,

той на Димитра

тихом говори:

— Я хайде, хайде,

Авжи Димитре,

Авжи Димитре,

сеймен Димитре,

със нас да дойдеш

и да ни станеш,

и да ни станеш

млада уйвода!

Я пък Димитър

отговаряше:

— Я нема, холан,

нема да дойда,

че съм си ходил

вчера на врачка,

та ми врачова

и ми угади

в Еленскет мясец

и Костадинскет,

в гора да ня флизам,

пушка да ня нося,

че ми се гледа

млого лошаво,

 

до три казане

църна маврика!

Уйко му Едрю

пак запофтори:

— Станвай, Димитре,

станвай, тръгнувай!

Та са тръгнале

и са стигнале,

и са стигнале

село Караеврен,

та запалиле

високи кули,

високи кули,

труцки жамии,

пълни със дяца

й бяли къдъни,

тие познале

сеймен Димитра,

сеймен Димитра

и му се молят:

— Ми донесите

нови кюлуме,

та да се фърлят

бяли къдъни,

бяли къдъни

и дремни дяца!

Та са донеле

нови кюлуме

и се фърляле

бяли къдъни,

бяли къдъни

с жълти нанизи,

с жълти нанизи

и дремни дяца.

Пушка пукнала

и си удари

Авжи Димитра,

сеймен Димитра.

 

263

 

 

319. ПРОЧУЛ СЕ, МАЛЕ, МЛАД СТОЯН

 

 

Прочул се, мале, млад Стоян

низ тава гóра зелена,

не може пиле да фръкне,

каму ле пътник да минé,

на два го друма вардяха,

на третият го фáтиха,

та го завеле, завеле,

на поп Ирином дóрите,

поп Ирин има двя моми,

третата Ружа снахица,

мóмите дори мятяха,

Ружа сметите фърляше

и nа Стояна думаше:

— Стояне, хаидутине ле,

утрина ше те убя́сят,

на царювите дорове,

царица сеир да гледа

 

и царювите дечица.

Ня ле ти е мило, Стояне,

за живокь и за бяльлят свят?

— Ружице, снáху пóпова,

ня ми е мило, Ружице,

за живокь и за бяльлят свят,

я се на живокь отживях,

ми ме е млого мързя́ло,

га видя човек убясен,

че му е риза кирлива,

че му е чембéр разрошен,

та ше те моля, Ружицé,

да ми ризата опереш,

главата да ми омиеш,

с гребень да я разрешеш,

та га ме утря убясят,

да ми се риза бяляе,

да ми се перчем витряе!

 

264

 

 

320. РАДО ЛЕ, МАВРУВИЦЕ ЛЕ

 

 

—Радо ле, Мáврувице ле,

стáни ми, Радо, óтори,

че вéке ми е дудя́ло

от тява силни дъ́ждове!

Рада отвътре повика:

— Ня м'ясаш Мáвер кехая,

ми м'ясаш Гьоргя хайдутин!

— Още ле, Радо, да викам,

още ле вънка да стóя,

та да ме бият вя́трове,

вя́трове студени́цето,

и да ме кáпят капките,

и мене и мойто конче?

Лъ́га я Гьорги, мами я,

и кя се Рада прялъ́га,

та стана и му отóри,

като вратата отключи,

ня флязе Мáвер кехая,

ми флязе Гьорги хайдутин,

 

с хайдушка пушка нáрамо,

с чифте пищов'я на пояс.

Гьорги на Рада думаше:

— Давай ми, Радо, гизди́ло,

дет ти го, Радо, дадаха,

кога те, Радо, глави́ха!

— Прощавай, Гьорги, немаме,

гизди́лото е на овце!

— Мене ме, Радо, ня лъжи,

ми си хубаво припомни,

кога бе булка под було,

и те от цръква довеха,

пред къщи хóро сторихте,

и ти хорото одеше,

я пък баба ти думаше:

— Подръпни, булко, булното,

да ня се гледа гизди́ло,

че Гьорги ходи низ хóро!

 

265

 

 

321. СЕДИ ТОДОРА В ГРАДИНА

 

 

Седи Тодора в градина

под бял, под цървен трендафил

и под мóрава люляка.

Стоян низ бахча ходяше,

низ бахча, низ фиданките,

с демир букаи́ на нóги,

с тек бележници нáръки,

с тенко синжир'я на шия,

и на Тодора думаше :

Тодоро, ня найде ле се

в сéлото синжирбашийка,

та теóе, гиди, туриха,

ти да маханá нахóдаш,

ти да хóрата вързуваш,

вързуваш и да ги пущаш!

Сичките вкара и пусна,

и хми кабахет казуваш,

пък мене вкара ня пýщаш

 

и ми кабахéт ня казваш!

— Лежи, Стояне, и мълчи,

тоят е голям кабахéт,

ги́ди, пóвниш ле, знаеш ле,

когато бяхме на замáн,

на заман, на годините,

ти беше чедо булярско,

пък я бях чедо сирмáшко,

от мене китка грамнаха,

та я на тебе дадаха,

ти ня е тури на бýза,

ями я тури на царýль!

Какото бяле на мене,

на мене по айнвá вряме,

такова да е на тебе,

на тебе по това вряме,

лежи, Стояне, и мълчи!

 

266

 

 

322. СИНО СТОЯНЕ, СТОЯНЕ

 

 

Сино Стояне, Стояне,

кат ляжиш девекь години,

кажи си, сино, гря́хове,

да ти душата излязе!

— Мале ле мила, майчо ле,

знаеш ле, мале, пóвниш ле,

когато бяше зла зима,

зла зима, лоша година,

кило бе жито сто гроша,

ведрó бе мляко педесекь,

мя́ра бе вино шеесекь,

пък ние бяхме, мале ле,

седемнáдесте овчяря,

все и́збор млади юнаци,

овце от сипка измряха,

пък кучетата от гана,

и овчярето óтгладе,

та саде трима станахме,

ние се чудом чудехме,

како да правим, да сторим,

та че се, мале, събрахме

на великият четвъртък,

млади хайдутке станахме

и вяра клетва сторихме,

когото стигнем и срешнем,

под калъч да го туриме,

и ние, мале, срешнахме,

двамина, двама зелени,

 

със малко мъжко дя́тенце,

ние хми зехме дя́тето,

зехме го и го заклахме,

пекахме, опекахме го,

сеннахме да го ядеме,

таткого дъвче, преглъща,

майката дъвче и плюе,

та че ги, мале, вързахме,

единьнят, мале, над пътет,

другият, мале, под пътет,

да гледат, да се ня видят,

да викат, да се ня чуват,

ходихме девекь годнни,

като се, мале, въ́рнахме,

дето майката въ́рзахме,

бяла лозина израсла,

със бяло грозгя втáсало;

дето таткото въраахме,

църна лози́на израсла,

със църно грозгя втáсало;

и вършето се събрáле,

дето дятето заклахме,

и я лози́ни отсякъх,

църно ме кърве опръска.

Стояне, сино, Стояне,

ми тва бе, снно, кака ти,

кака ти и калеко ти,

и тойто име Стоянчо!

 

267

 

 

323. СЕСТРО ДАЛЬЛЯНКО, ДАЛЬЛЯНКО

 

 

— Сестро Дальлянко, Дальлянко, мари,

я вчера, сестро, заминах

пряс Стамбул, пряс Едикуле, мари,

та там си найдах, заварих,

Вълчана баш хайдутинът, мари,

че го мехкеме правяха,

и я му станах кефилет, мари,

 

той ме е Вълчан послужил, мари,

сто драма жълта ракия,

и ме за тебе попитал, мари:

— Ходи ле още сестра ти, сестра ти,

бяла Дальлянка, мари,

стана ле мома хубава?

И ти армаган проводи, мари,

армаган, ситен маргарикь!

 


 

324. СТРАТИЮВАТА МАЙЧИЦА

 

 

268

 

 

Стратиювата майчица

нис гóра в гóра ходяше,

по студените кладенци,

по хайдушките кури́и,

та си гората питаше,

гората и планината:

Ня видяхте ле Страти́то,

Страти́, страшният хайдутин?

Гората шуми и мълчи,

кладенци текат, бълбукат

и нищо ня хи продумват;

сам си се Страти́ обади

от енна гъста дъбрáва,

от енна тевна курия:

— Тука съм, мале, що ти съм?

Хайде се, сино, остави,

от тоя грозен занаякь,

 

грозен занаякь, хайдутлук,

че веке ми е додя́ло,

от тва ми пусто жандарче,

ката день да ми дохóда

и да ти плаши жената,

жената, дремните дяца!

Страти майким си думаше:

— Маю ле, стара майчице,

лесно се в гóра набива,

мъчно се в сéло завръща,

ти кажи на жандарчето,

да ня ми в къщи дохода,

да ня ми плаши жената,

жената, дремните дяца,

че ако дойда във село,

главата ше му óдрягам!

 


 

325. СЪБРАЛ БЕ ГЪЛЬО ВОЙВОДА

 

 

Събрал бе, Радо, Радо ле,

събрал бе Гъльо войвода

сто седемдесет юнака,

сто седемдесет и седем,

още му седем тря́буват,

тря́буват да ги дотъкми́,

и той хи на пъкь намери,

намери, та хи дотъкми,

та хи заведе, заведе,

горе ми на свървището,

Мераклицката курия,

и на дружина думаше:

— Яште, дружина, и пийте,

и се на вáрда имайте,

на варда и на давръндá,

хранете коне на табла,

точите саб'и френгии,

 

пълните пушки буйлии,

че ни е пъет делеко,

четеридесте сахáте,

пък ние ше го земеме,

дружно, за дванáдесте,

та вечер ше бастисаме

Едига и Самоково,

момата ше хми земеме,

момата, Станка хубава,

кя ни се Станка смя́ела,

че си войвода немаме,

войвода и байрактарин,

кой да ни оди дружина,

кой да ни носи байрякат,

кя ше ни стане войвода,

кя ше ни носи байрякат!

 

269

 

 

326. ТУРЧИН ПРЯС ГОРА ВЪРВЯШЕ

 

 

Турчин пряс гóра вървяше,

пряс росно, буйно ливаде,

млого робинки караше,

най-напреш върви Тодорка,

със мъжко дяте нáръки,

турчин Тодорки думаше:

— Мари Тодорко, Тодорко,

мари, фърли си дя́тето,

ти ня мош дя́те да носиш,

да те камшикът ня бие,

камшикът по бяла шия,

да те конето ня тъпте,

конето по бяли пяти.

Тодора ходи низ гóра,

кя найде дъ́рво високо,

 

та си люльката вързала,

в нея Дам'янче положи

и на Дам'янче думаше:

— Сино Дам'яне, Дам'яне,

кога кошута подминé,

кошута да те накърми,

кога росица поръси́,

росица да те окъпе,

кога вятър повяе,

люльката да ти люляе,

да растéш, сино, да растéш,

по-скоро голям да станеш,

от сéло в сéло да ходиш,

майка си, сино, да търсиш,

от робство да я отървеш!

 

271

 

 

327. ХОДИЛА ЯНКЯ ХАЙДУТКА

 

 

Ходила Янкя хайдутка,

ходила, хадутувала,

та че се в село въ́рнала,

събляче дрехи хайдучки,

надяна руба лéфтерска,

че на попрелка отиде.

Запрела Янкн, запяла,

двя жени крийма рекаха:

— Търговче сбира, тръ́гнова,

на касабата ше пóде!

Уде хи Янкя зачула,

кя на майка си думаше:

Остави мале, прéлото,

стани ме в къщи зáведи,

 

люта ме треска разтресе,

клета ме глава забуля!

Янкя си в къщи отиде,

фърлила хурка й вретено,

съблякла руба лéфтерска,

убляче руба хайдушка,

че наби гóра зелена

и на дружина викнала:

— Дружино вярна, сгóворна,

де да сте тука, éлате,

търговче сбира, тръ́гнова,

на касабата ше поде,

да земем да завардим,

парите да му зéмеме!

 

271

 

 

328. ЦЪРНЯЙ, ГОРО, ЦЪРНЯЙ, СЕСТРО

 

 

Църняй, гóро, църняй, сéстро,

двама да църняем,

ти за лиске, гóро сестро,

я за мойга младос,

тебе те е, гóро сéстро,

слана осланила,

мене ме е, гóро сéстро,

майка оглави́ла

за енно лудо, гóро сéстро,

га енно разбойниче,

Денем ходи, гóро сéстро,

низ зелена гóра,

вечер носи, гóро сестро,

все чувяшки глави,

сноща вечер ми донесе,

братува ми ръка,

я е познах, гáро сéстро,

по златният пръстень,

ма не мога, гóро сéстро,

нищо да му ре'ка!

 

272

 

 

329. ЧУ ЛЕ, МАЛЕ ЛЕ, РАЗБРА ЛЕ

 

 

Чу ле, мале ле, разбра ле,

Енжéто дойде в селото, мари,

Енжéто дойде в сéлото.

Тóню майцим си думаше:

— Я дай ми, мале, я дай ми, мари,

от тойте млого зóлоти,

от крастатите рýпове, мари,

от крастатите рупове,

да сляе крушунь сто дрáма,

Енжéто да си убиям, мари,

Енжéто да си убиям!

Енжé по мóстът вървяше,

конче му кротко кротяше, мари,

като ми млада нявяста,

тенка се пушка отпéна,

удари Енже в сърцето, мари,

та го от конет събóри.

 

273

 

 

330. ШУ ГЛАС СЕ ЧУЕ

 

 

Шу глас се чуе

по Руменлия,

мома ле пяе

в долна градинка,

ерген ле свири

в гóра зелена.

Ни мома пяе,

ни ерген свири,

ми се събират

млади коми́ткя,

млади коми́ткя,

еснаф българе,

бой да се бият

с турци проклети,

мегдан да зимат,

земя да делят.

Българе искат

Мидия Ечас,

турците дават

до Кайбиларе.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]