IV. ИСТОРИЧЕСКИ ПЕСНИ
3. ПЕСНИ ЗА ВОЙНИТЕ
331. ГОДИНО ЦЪРНА, ТА ГРОЗНА
Годино църна, та грозна,
де дойде, да ня дойдеше
и пътет да ня найдеше,
де гиди уйна проклета,
та ни народът порони́,
и стари хора, и млади,
най-млогу млади мóмчета,
момчета главениковци,
и Спасю, и той погина,
Спасю й Никола двамата,
й двата Златки любяха,
й двамата в енно умряха,
Никола умря от болес,
от болес, от църна чума,
пък Спасю умря от крушунь,
труцки го крушýнь прониза,
в очите, между вяжгите,
Спасю се виком извика:
— Мóмчета, мои другаре,
елате, пóмогнете ми!
Никой ня му се обади,
саде се Дико провикна:
— Слушам те, Спасю, слушам те,
слушам те, съжелявам те,
ма немога да ти спóмагна
от тява пусти душмане,
от дремните хми крушýне!
— Ку ня мош да ми помогнеш,
баре ми книга напиши,
та я на село прóводи,
до майка и моя Златка,
нека ме Златка жяляе,
дорде на хóро излязе,
дорде хи изля късметет,
пък майка да ме жяляе,
дорде хи гледат очите!
Като книгата стигнала
до Спасювата майчица,
кя у Златкине отиде
и си на Златка думаше :
— Прочети, булко, книгата!
Златка кни́гата четяше,
сурáтет хи се меняше
и дремни сълзи роняше.
— Спаса го, бабо, убиле,
труцки го крушунь пронизал!
275
332. ПУСТА СЕ ВУЙНА ОБЯВИ
Пуста се вуйна об'яви
със сърби и със българе,
първата пушка кат пукна,
първум млад Тодор удари,
млад Тодор, млад капитанин,
той като панна извика:
— Мóмчета от първа рота,
скоро пря мене éлате,
я нося пари върху си,
пекь лири, пекь пендулири,
éлате та хи земите,
та хи на майка прáтите,
майка ми да повярува,
че са Тодора убиле,
млад Тодор, млад капитанин!
333. ДИМНО, МОМЕ, ДИМНО
Димно, моме Димно,
Димно, чула ле си,
кой день мъгла панна,
мъгла по морето,
мене по сърцето,
то день я изпратих
мойто милно братче
на сефер със ескéр,
ня знам дали стигна
голямата ряка,
голямата ряка,
тиха бял Дунава.
Стигнало, минало,
под чедър сéннало,
свиркя извадило,
жално засвирило,
жално за мóмците,
милно за мóмите!
276
334. ДУМАТ МИ, МАЛЕ, ХОРАТА
— Думат ми, мале, хората,
думат ми, яназóвът ми,
че имам булче хубаво,
мъ немем óчи да гледам,
дале е толкоф хубаво,
яле ми по яд говорят,
по яд, мале ле, й касканлъ́к!
— Така е, сино, така е,
я сноща, сино, отидах
на студен бистър кладенец,
студена ода да налям,
та там си найдах, заварих,
двамина тои другаря,
отгоре иде булката
със мъжко дя́те нáръки
и със сирмата нáрамо,
тие като я ви́дяха,
и двамината рекаха:
— Язък я, холан, язък я,
язък я за това булче,
дето се младо почéрни!
— Проклета да е, мале ле,
проклета да е уйната,
дето ми отне очите!
277
335. СЪНЬО НЕВЕРНИКО
Съньо нéвернико,
съньо омайнико,
дето мене преспа,
преспа и прелъга,
деньня по планнина,
по рои́лно вряме,
рои́лно доилно,
та ми любе минá,
и стрико деверет,
минá и замкнá,
на пустата уйна,
с турци да се бият,
та щях хми заръчам,
заръчам, пóръчам,
кога Тунжа минат,
ода да ня пият,
че на Тунжа перат
ризи от убити,
кърпи от ранени!
336. СЪБИРАМ, СТАНЧЕ, ТРЪГНОВАМ
278
Събирам, Станче, тръ́гновам,
със турци бой да се бия,
чакай ме, Станче, любе ле,
чакай ме до три години,
ако, Станче ле, ня дойда
я имам браткя трои́ца,
най-малкото ми брáтленце,
той има уйгýн бивольля,
и впряга кола тучена,
да молиш, да го прямолиш,
нека си впрегне колата,
и ти в колата да сеннеш,
и мойто мъжко дятенце,
на бойно поле да дойдеш,
да пигаш, да разпитоваш,
де са младите уйници,
де е кръвнина паннала,
ти ше ме, Станче, познаеш,
по мойто русо чамбас'я,
кокалето ми да сбереш
в тойта книката престелка,
със винó да хи прумкеш,
със миро да хи мирóсъш,
и с тим'ян да хи прякадиш,
че да хи, Станче, заровиш,
в нашата долна градинка,
и да хи, Станче, поливаш,
вечер и утрин с оди́ца,
пък на планнина с' сълзици.
337. ПУСТА СЕ УЙНА ОБЯВИ
Пуста се уйна об'яви
със сърби и със българе,
редум уйници писале,
редума млади мóмчета,
Костадин младоженецът
и него са го викале,
до границата стигнале,
сърбите огънь откриле,
девекь гранати фърлиле,
та седем души раниле,
и девекь души убиле,
Костадин младоженецът
и него са го убиле;
той като панна извика:
— Момчета, мои другаре,
де да сте, тука елате,
пишите книга голяма,
та е във село пратите,
на майка й на моя Керка,
нека ме майка желяе
дорде хи ходят ногите,
дорде хи гледат очите,
пък Керка да ме желяе
дорде на хóро излязе,
дорде хи изля късметет!
279
338. СТОРИ МЕ, БОЖЕ, ПРЯСТОРИ
Стори ме, боже, пря́стори
я птичка, я лястовичка,
я тъка сиво голъб'я,
да фръкна, да си пря́фръкна,
по-скоро в сéло да стигна,
Ганкинем дóри да кацна,
та да я Ганка пóпитам,
ше ле ме Ганка дочака,
уйнвта да си битти́сам,
службата да си и́скарам,
службата артилерската,
да се във село зáвърнам,
за Ганка да се ýглавям!
339. КОЛЮ НА СТОЛЪТ СЕДЯШЕ
Колю на столът седяше,
Руска до него стояше,
Колю на Руска думаше:
— Рýско ле, ми научи ле,
че се уйната об'яви,
уйната Европейската,
я ше на уйна да пóда,
ако би нящо да стане,
ако ме, Руско, убият,
ти да ме, Руско, жяляеш
година и половина!
Руска на Коле думаше:
— Колю ле първо любов'я,
той дано нищо ня стане,
нáсърце ше те жяляя,
яла на ли́це ня мога,
имаме равна градинка,
майка ше рано да рани,
росно ше цвекькя набере,
на мене ше го подаде,
ако китката ня зема,
ня зема, да се зáкичем,
како хората ше рекат:
— Руса го Коле жяляе,
баре да хи бе главеник,
ями хи беше любовник!
280
340. ОДЕ СЕ ДАДЕ, ЗАДАДЕ
Оде се даде, зададе
пустата уйна проклета,
уйната Европейската,
дет ни народът потроши́,
младо и старо събрале,
хубав Атанас Коточов,
и него са го юбзеле,
Атанас дума на Гьоргя:
— Гьонка ле, братовчеде ле,
я сноща легнах, та заспах,
насъня видях лошав сънь,
люта ме змия ухапа,
на ръка, на мало пръсле,
ухапа и кръв потече,
единьнят ше погинеме,
единьнят, по-хубавият.
А пък Георги му думаше:
— Танасе, браточеде ле,
сънищата са лъжóвни,
я пък думите грехóвни!
Съвнало и ня съвнало,
френците огънь откриле
с топове и картечници,
и най-напреш са убиле
хубав Атанас Коточов.
281
341. ДУХНИ, ВЯТРЕ
Духни, вятре,
духни, вихрýшко,
да отнесеш
мойте я́дове,
мойте я́дове
и фармакю́ве,
бог да убие
моята майка,
дето ме майка,
мъжко роди́ла,
мъжко родила,
войник прáтила,
три години
служба да служа,
служба да служа,
уйна да одя,
девекь години
болен да лежа!