Общи бѣлѣжки
Извѣстно е, че територията на сѣверъ отъ Солунъ, Кукушъ, Сѣръ и Драма, прѣзъ която слѣдъ 19 юни т. г. се бѣ насочило отстѫплението на малочисленната българска войска прѣдъ петорно и шесторно по-силната гръцка армия, е населена, като оставимъ на страна турцитѣ, съ чисто българско население, което съ малки изключения признава и духовното вѣдомство на българската екзархия и за това отъ гърцитѣ се счита за неприятелско. Още отъ началото на съюзнишката война съ Турция гърцитѣ особено се бѣха озлобили тъкмо противъ това българско население, защото то заема най-близкия хинтерландъ на Солунъ и служи само по себе си като най-силна опора на българскитѣ претенции да владѣятъ и самия Солунъ. Гръцки офицери и войници още миналата есень много пѫти не сѫ могли да скриятъ и прѣдъ наши хора своето очудване, смѣсено съ дълбока ярость, че тукъ съвсѣмъ неочаквано тѣ намѣрили българско население, когато напротивъ се надѣвали да срещнатъ свои съплеменници. И колкото по-голѣма ставаше за гърцитѣ вѣроятностьта, че слѣдъ свършването на войната съ Турция най-малко солунската, сѣрската и драмската область ще се паднатъ на България,
14
толкова повече враждата имъ къмъ всичко българско се усилваше до размѣри, до каквито никога по-рано, прѣди да станатъ тѣ наши съюзници, не бѣ достигнала. Тѣхнитѣ многократни прѣдизвикателства спрѣмо българитѣ и особено спрѣмо българската войска, а най-вѣче варварското избиване на българскитѣ войници въ Сѫботско и Нигрита още въ началото на тази година показваха, че омразата имъ къмъ насъ минава всѣка граница и че кървава разправа съ тѣхъ ще ни се наложи.
Да се види по-добрѣ прѣобладаещиятъ български характеръ на християнското население на реченитѣ области около Солунъ, стига да посочимъ статистичнитѣ данни отъ послѣдно врѣме изъ съчинението на Brancoff, »La Macedoine« (Paris 1905), които сѫ твърдѣ точни и които сѫществено не се отличаватъ и отъ турскитѣ и отъ гръцкитѣ статистики, посочени въ сѫщото съчинение (Вж. напр. у Brancoff цифритѣ за Кукушко на стр. 98 и гръцкитѣ цифри на стр. 250).
Споредъ казанитѣ статистики, Кукушката кааза (околия), която обема 54 християнски села, е изключително българска: само въ двѣ малки села (Сари-пазаръ и Крондирци), българското население тукъ се признава за патриархийско (всичко 376 души), а въ всичкитѣ други села българитѣ сѫ екзархисти (28.168 души), като не считаме малкото унияти-българи въ града Кукушъ и въ селата Лельово и Морарци.
Тъй изключително българско е християнското население и въ Дойранската кааза, въ която има 20 български села, отъ които 18 екзархийски и двѣ смѣсени съ патриархисти, а именно градътъ Дойранъ (2.072 екзархисти българи и 1.040 патриархисти) и селото Валандово (312 екзархистии 560 патриархисти).
15
Въ Гевгелийската кааза има 37 християнски села пакъ чисто български, въ които патриархиститѣ сѫ слабо малцинство (19.016 екзархисти и 5.952 патриархисти, 432 унияти).
И въ Демиръ-Хисарската кааза почти сѫщиятъ размѣръ въ 42-тѣ християнски села — всички населени съ българи (25 села екзархийски, 11 патриархийски и 6 смѣсени, всичко 26.626 екзархисти и 7.112 патриархисти).
Въ Сѣрската кааза, като изключимъ южнитѣ крайбрѣжни села, гдѣто има сѫщински гръци, въ всички други села, на брой 81, християнското население е българско (48.402 души; числото на патриархиститѣ тукъ е наполовина). Въ града Сѣръ има до 5.105 сѫщински гръци, 2.000 българи патриархисти и само 360 екзархисти.
Въ Драмско българитѣ сѫ 10.914 души (7816 екзархисти и 3088 патриархисти), а чисти гърци има само 3890. Разбира се, че сѫсѣднитѣ по-сѣверни каази - Неврокопската. Петричката, Струмишката, Пехчевската, Мелничката, прѣзъ които гърцитѣ минаха по слѣдитѣ на отстѫпващата българска войска, населението е още по-българско, а чисти гърци съ изключение на града Мелникъ съвсѣмъ нѣма.
Съ тѣзи статистични данни напълно се съгласяватъ всичкитѣ до сега публикувани по-сериозни етнографични карти и статистики на Македония, както наши така и чуждестранни. Отъ първитѣ може да посочимъ слѣдъ етнографичната карта на В. Кънчовъ току що излѣзлата сега извънредно точна и особенно нагледна етнографична карта на южна Македония отъ проф. Иорданъ Ивановъ (печатана въ картографическия институтъ въ София, 1913). Отъ по-новитѣ чуждестранни карти може да отбѣлѣжимъ картата на
16
ческия професоръ Л. Нидерле, издадена отъ руската академия на наукитѣ въ 1909, и на руския професоръ Т. Флорински, издадена въ 1907 год.
Като се знаеше у насъ посочениятъ български характеръ на населението, още при първитѣ извѣстия за отстѫпването на българската войска всички изтръпнахме отъ ужасъ, и то не защото смѣтахме гръцката побѣда окончателна, а защото бѣхме увѣрени, че гърцитѣ ще използуватъ случая да извършатъ голѣми варварства надъ беззащитното българско население. Жестоката имъ постѫпка съ малкия български гарнизонъ въ Солунъ на 17 и 18 юний т. г. бѣше явенъ знакъ, че и мирното българско население всѫду злѣ ще пострада. Страхуването ни още повече се усили, когато отъ самото начало на войната зачестиха въ европейския печатъ обвинения отъ гръцка страна заради нѣкакви нечути прѣстѫпления, ужъ вършени отъ българитѣ надъ гръцкото население. Извѣстно бѣше, че войскитѣ ни въ Солунско и Сѣрско, малочислени и залисани въ бързо и ненадѣйно отстѫпление, не могатъ да мислятъ за такива насилия, а още по-малко допустимо бѣше, че тѣ ще вършатъ насилия надъ собствения си народъ, надъ жителитѣ на българскитѣ села, прѣзъ които нашитѣ войски сѫ минавали, отстѫпвайки на сѣверъ. Само на югъ отъ Сѣръ и Драма, гдѣто въ двѣ-три села наши войски се срещнали съ враждебно настроеното чисто гръцко население и при особено дръзки прѣдизвикателства отъ страна на послѣдното, можело е наши войници да се изкаратъ изъ търпение, както е билъ случай въ с. Доксато, гдѣто гръцкото население е стрѣляло противъ нашата войска. Близу е до ума да се разбере, че въ първитѣ дни на войната ни съ гърцитѣ българската войска, която е схващала остѫплението си все още като
17
врѣменно и наложено по тактически съображения, не е можела да се озлоби до тамъ, щото да се рѣши да разрушава дори и чисто гръцки селища, които тя въ течение на 8-мѣсечната българска окупация е упазила непокѫтнати.
Ето защо не можеше освѣнъ съ пълно недовѣрие да се приематъ извѣстията, какво гръцкиятъ краль наистина се е толкова възмутилъ отъ нѣкакви «български жестокости», а напротивъ повече отъ вѣроятно бѣше, че неговата закана, какво щѣлъ да изкоренява българщината, за да я накаже, има за цѣль да заблуди външния свѣтъ, та да се прикриятъ жестокоститѣ, които гърцитѣ въ голѣми размѣри и систематически бѣха вече извършили и още продължаваха да вършатъ противъ невинното българско население, нарушавайки всѣко човѣшко и божествено право. За наше нещастие скоро единъ небивалъ до сега въ нашата печална история голѣмъ порой отъ българи-бѣжанци — повечето отъ 100 хиляди! — избѣгали голи и боси въ най-окаяно състояние, минаха старата българска граница, за да ни убѣдятъ, че нашитѣ страхувания сѫ се сбѫднали, че волята на гръцкия краль и на гръцкото правителство, окончателно да се съсипе българщината въ солунския хинтерландъ, е изпълнена. И наистина, дори отъ най-отдалеченитѣ села на споменатитѣ околии, — дори и отъ солунската и лѫгадинската, българското население, доколкото е успѣло да се спаси живо, се намира сега тукъ, въ България, живъ свидѣтель на нечута варварщина. Онѣзи българи, които не сѫ успѣли да избѣгатъ, немилостиво сѫ били избити, а женитѣ и дъщеритѣ имъ, слѣдъ като сѫ били изнасилвани, въ голѣма часть тъй сѫщо сѫ били убити. Всичкитѣ български села сѫ съвсѣмъ опожарени заедно съ снопитѣ и дори съ
18
непожѫнатитѣ ниви; добитъкътъ на жителитѣ е откаранъ, паритѣ на хората ограбени, покѫщнината имъ унищожена или завлѣчена. . .
По този начинъ намисленото изтрѣбление на българщината е постигнато, и сега вече гърцитѣ сѫ увѣрени, че могатъ да бѫдатъ спокойни: около Солунъ нѣма вече българско население! Нѣма българи и въ Дойранско, Демиръ-Хисарско, Сѣрско и Драмско! Сега елинизмътъ вече ще има «право» да задържи «навѣки» тия български земи, а България не ще смѣе вече да претендира за тѣхъ. Ето това е гръцкото варварско изпълнение на мегаломанския имъ държавнишки планъ, на който явенъ проводникъ тъй безогледно стана самиятъ гръцки коронованъ глава. Че наистина самъ той, кралятъ заповѣдалъ, безпощадно да се изтрѣбява българщината, това признаватъ и гръцки войници въ свои частни писма, случайно попаднали въ рѫцѣтѣ на българскитѣ власти, като е била плѣнена на 14 юлий т. г. пощата на 19-й гръцки полкъ отъ VII гръцка дивизия въ Разлога (вж. «Extraits fac-similés de certains lettres trouvées dans le courrier du 19-me régiment de la VII-me division grecque, saisi par les troupes bulgares dans la région de Razlog 1913, fascic. I и II)».
Ала независимо отъ неоцѣнимата доказателна стойность, която иматъ тия гръцки войнишки писма, ние притежаваме други, не по-малко неопровержими доказателства, а именно множество сърдцераздирателни показания на наши македонски бѣжанци, свидѣтели на гръцкитѣ ужаси, сами жертви на тия ужаси, очевидци и на страданията на хиляди свои близки и познати.
Разказитѣ на тия страдалци сѣкашъ ни прѣнасятъ назадъ въ древни врѣмена, когато съ мечъ и
19
огънь безпощадно сѫ били заличавани отъ земята цѣли племена, цѣли народи. Тѣ ни рисуватъ само малка часть отъ прѣживенитѣ ужаси: нещастницитѣ, когато отговарятъ на нашитѣ въпроси, считатъ за слабость да описватъ и прѣкаранитѣ свои лични душевни страдания, смрътния страхъ, който ги е обземалъ, малодушието, въ което сѫ изпадали, нравственитѣ терзания, на които сѫ били подлагани, гледайки какъ се безчестятъ женитѣ и дѣцата имъ отъ диви звѣрове човѣци, срамътъ, който ги е опозорилъ, униженията, които търпѣливо сѫ понасяли, само да спасятъ живота си . . . Всичко туй остал намъ, на интелигентнитѣ, да го прочувствуваме, когато слушаме простичкото имъ изреждане на страшнитѣ факти, и да се червимъ, че сме осѫдени за сега да бѫдемъ само пасивни зрители на тая небивала гръцка варварщина. Споменътъ отъ опустошението на българскитѣ земи, прѣзъ които въ послѣдната нещастна война е миналъ гръцки кракъ, никога не ще може да се заличи отъ паметьта на българина и той прѣзъ вѣкове ще буди у него само чувство на отвращение отъ всичко елинско и жажда за мъсть.
Нека споменемъ, за да бѫдатъ по-ясни извършенитѣ отъ гърцитѣ злодѣяния, че гръцката армия въ масовитѣ кланета, обири, изгаряне живи хора, изнасилвания на жени и опожаряванил е взимала за сътрудници и всички кървожадни елементи отъ многочисленото въ реченитѣ области турско население, опитно отъ край врѣме да убива и да плячкосва. Да не забравимъ и най-отвратителното, а именно, че най-подлитѣ масови кланета, вършени отъ гърци, сѫ ставали подъ рѫководството на гръцкото духовенство, което българскитѣ власти оставиха свободно да функционира прѣзъ цѣлото врѣме на
20
българската окупация въ Драмско, Сѣрско, Демиръ-Хисарско и пр. Грозното клане на 200 души невинни българи въ зданието на гръцката дѣвическа гимназия въ Сѣръ, за което по-долу ще четете потресаещи документи, е било устроено и рѫководено прѣмо отъ сѣрския гръцки владика!
Пълна история на гръцкитѣ изстѫпления прѣзъ послѣдната война ще може по-сетнѣ да се изложи, а за сега тукъ давамъ кратко описание само на по-важни събития, като се основавамъ върху безусловно истински данни, черпени главно отъ показанията на непосрѣдствени очевидци, еднакво потвърдени отъ разни лица, независимо едни отъ други. За по-голѣмо увѣрение на читателитѣ и за да могатъ тѣ да се запознаятъ съ фактитѣ въ подробности, прилагамъ тукъ и самитѣ тия показания, които сѫ записани отъ довѣрени лица, а въ не малка часть и лично отъ автора на тия редове. Между тѣзи документи дадохъ мѣсто и на нѣколко писма отъ Македония, а сѫщо тъй и на 2—3 мнѣния на чужденци, очевидци.
Гръцкитѣ злодѣяния биха могли да се раздѣлятъ на категории: опожарявания, убийства, масови кланета, изгаряния живи хора, обезчестявания, обири, изнудвания съ най-варварски мѫчителни способи и подли измами съ цѣль за всѣване паника, за плячкосване и убийства. Понеже всички тия видове прѣстѫпления гърцитѣ всѣкѫдѣ сѫ вършили, намирамъ за по-добрѣ да систематизувамъ даннитѣ, които за сега имамъ на рѫка, по области, споредъ както сѫ извършвани, по възможность и въ хронологиченъ редъ, почвайки съ Солунско и Кукушко. По сѫщия редъ сѫ групирани и документитѣ, които слѣдватъ общото ми изложение.
21
Прилагамъ и фотографски репродукции на нѣколцина важни свидѣтели очевидци, на нѣкои пострадали и най-сетнѣ снимки на нѣкои нещастни сѣмейства и отдѣлни лица, изгубили въ общата сѣчь свои най-близки. За илустрация на множеството нещастни бѣжанци, които изпълниха пограничнитѣ околии на България и сега още живѣятъ въ страшна мизерия, изложени на гладъ и студъ въпрѣки голѣмитѣ старания, които полагатъ за облекчение на страданията имъ и държавата и обществото ни, давамъ фотографски репродукции на отдѣлни групи бѣжанци. Въ околиитѣ Кюстендилска, Дупнишка, Джумайска, Самоковска, Софийска, Радомирска сѫ настанени бѣжанцитѣ, дошли главно прѣзъ Струмската долина, прѣслѣдвани отъ гърцитѣ. Къмъ тѣхъ сѫ примѣсени и множество бѣжанци, спасили се отъ звѣрствата на сръбскитѣ и черногорскитѣ войски, избѣгали отъ Тиквешко, Велешко, Щипско, Кочанско, Кратовско, Паланечко, Радовишко и др., чиито страдания тъй сѫщо ще бѫдатъ отдѣлно описани. Другъ голѣмъ порой бѣжанци, избѣгали прѣдъ гърцитѣ главно прѣзъ долината на р. Места прѣзъ Разлога, сѫ настанени въ Чепинското корито, сетнѣ въ Батакъ и Пещера, въ Пазарджишко и отчасти въ Пловдивско. Тукъ въ южна България тия нещастници се срѣщнаха съ голѣмия напливъ бѣжанци отъ Тракия, спасили се отъ ножа на турскитѣ звѣрове. И за подирнитѣ ще стане дума въ отдѣлна брошура. Приблизителното число на бѣжанцитѣ достига до 100 хиляди: въ София 9000, въ Самоковско 6200, въ Пещера, Батакъ, Чепинско и Пазарджишко до 20000 и пр.
Множество отъ тия нещастни наши сънародници прѣзъ врѣме на бѣгането сѫ измрѣли отъ гладъ, изтощение, студъ и страхъ. Въ паника майки сѫ
22
хвърляли дѣцата си въ рѣка Струма или ги оставяли на пѫтя, да ги прѣгазятъ тия, що сѫ бѣгали подирѣ имъ. И сега бѣжанцитѣ продължататъ да даватъ жертви, понеже гладътъ и епидемиитѣ не прѣставатъ да косятъ по-слабитѣ организми. Има много бѣжанци, изчезнали безслѣдно, — вѣроятно умрѣли по пѫтя или убити, причакани негдѣ отъ гърци или отъ освирѣпѣли турци и помаци. За страданията и загубитѣ на бѣжанцитѣ прѣзъ врѣме на бѣгството имъ читателятъ ще си състави пълно понятие, като прочете приложенитѣ тукъ документи (особено вж. №№ 66, 74).
Отъ една допълнителна анкета, която направихме, за да се констатира приблизително числото на бѣжанцитѣ, умрѣли по пѫтя и слѣдъ пристигането имъ въ България, се указа, че процентътъ имъ е неимовѣрно голѣмъ. Това се дължи не само на изтощението отъ страхъ, гладъ и умора, но главно и на студа: особено сѫ пострадали бѣжанцитѣ, които сѫ били принудени, бѣгайки по долината на Места, да минатъ прѣзъ високитѣ родопски планини, за да се спуснатъ въ Чепинско и Пазарджишко. На «Юндола» надъ Чепино е било тъй студено, духалъ е такъвъ студенъ вѣтъръ, че бѣжанцитѣ тамъ като мухи сѫ мрѣли. Очевидци еднакво подтвърдяватъ, че «Юндолъ» е просто усѣянъ съ гробове. Много сѫ загинали и отъ тия, които сѫ минали и прѣзъ Рила-планина (вж. № 82). Ето за примѣръ данни отъ тоя родъ за бѣжанци отъ нѣколко различни села, сега настанени въ Чепинско, Батакъ, Пещера и Пазарджикъ:
I. Отъ с. Горно Броди (Сѣрско), опожарено отъ гърцитѣ и отъ часть изклано (вж. док. № 61—65), освѣнъ че голѣмо число хора — повече отъ 64 души изчезнали безслѣдно, както е показано по-долу въ док. № 66, умрѣли сѫ други 27 души, а именно:
23
— Георги Киловъ, умрѣлъ въ с. Батакъ;
— Катерина Килова, негово дѣте на 1 1/2 год., умрѣло въ с. Батакъ;
— Катерина Аврамова, умрѣла по пѫтя отъ простуда;
— Ангелина Скилидова (40 год.), умрѣла въ Батакъ, оставила 4 сирачета;
— Иванъ Лангулевъ, умрѣлъ въ Батакъ;
— Георги Саватиновъ (50 год.), умрѣлъ въ Батакъ;
— Велика Георгиева, негова жена (45 год.) — въ Батакъ;
— Димитъръ Найдинъ (50 год.) и жена му Недѣля, умрѣли отъ гладъ и студъ;
— Димитъръ и Георги Н. Китипови, двѣ братчета (2 год. и I год.);
— Велика Зиленкова, мома на 20 год., удавила се въ р. Места;
— Маринъ Дуковъ, 23 год.;
— Велика Аргаринина (50 год.), — умрѣла отъ простуда;
— Стоянъ, нейно дѣте на I год.;
— Вангелия Паньова (50 год.), оставила дѣца сирачета;
— Митьо Бухловъ, дѣте на I год.;
— Иванъ Шоповъ (40 год.);
— Мария Сульова (55 год.) — умрѣла отъ простуда;
— Ат. Баждаревъ, (48 год.) и негови двѣ дѣца, умрѣли отъ мѫки и лишения;
— Иванъ Мар. Искровъ (4 год.) и двѣ дѣца на Стоянъ Киловъ;
— Ат. Лизовъ (55 год.), Мария Ат. Дукова (4 год.) — умрѣла по пѫтя отъ гладъ и мѫки;
— Кипра Томбушова (2 год.).
2. Отъ с. Дутлия (Сѣрско), цѣлото изгорено, по казването на бѣжанци отъ това село, които сега се намиратъ въ с. Ракитово (Чепинско), а главно на Д. Кромидовъ и Ат. Георгиевъ, умрѣли сѫ:
— Дѣдо Иванъ Сандровъ (60 год.), умрѣлъ край гр. Якоруда;
— Магдалина Иванова (60 год.) и Михаилъ Андрѣевъ (50 год.), умрѣли все тамъ;
— Баба Марин Корчова (65 год.), умрѣла до с. Елешница (Разлогъ).
Все тъй по пѫтя умрѣли:
— Ив. Стояновъ (40 год.), оставилъ 4 сирачета;
— Тодоръ Вълчовъ (40 год.), оставилъ 2 дѣца;
24
— двѣ и три годишни дѣца: Велико Димитровъ, Сотиръ Георгиевъ, Петра Николова, Кольо Димитровъ, Елена Стефанова, Катерина Христова;
— Христо Костадиновъ (45 год.), убитъ и Димитъръ Ивановъ, сѫщо тъй убити отъ гърцитѣ по пѫтя.
3. Отъ село Калапотъ (Зиляховско) бѣжанци се намиратъ въ Лѫжене (Чепинско); умрѣли отъ тѣхъ:
— Катерина Петрова (50 год.);
— Недѣлка Стоянова (45 год.);
— Мария Димитрова (3 год.);
— Иванка Петрова (38 год.);
— Недѣлка Атанасова (2 год.);
— Ивана Ангелова (4 год.);
— Цвѣтанка Георгиева (5 год.) и пр. и пр.
4. Отъ с. Клепушна (Зиляховско) сѫ избѣгали до 42 сѣмейства на 24 юни и много страдали по пѫтя та мнозина измрѣли отъ гладъ и простуда, между които и:
— Георги Коцевъ, умрѣлъ отъ гладъ и студъ;
— Бояна Тасева; Магда Аврамова, умрѣли отъ гладъ;
— Кост. п. Николовъ (3 год.) и пр.
Числото на умрѣлитѣ бѣжанци отъ село Ловча (Неврокопско) е твърдѣ голѣмо. Имената имъ сѫ посочени по-долу въ док. № 74.
Така сѫ мрѣли бѣжанцитѣ изобщо, принудени да изминатъ въ тълпи отъ хиляди и хиляди души безъ храна и добро облѣкло грамадното растояние до задъ границитѣ на стара България. Изложени и тукъ на мизерия, бѣжанцитѣ почнаха, щомъ се сключи мирътъ, да се движатъ назадъ по Струмската долина и по долината на р. Места, та числото имъ значително намалѣ въ стара България.
За да се види, какъ бѣжанцитѣ сѫ размѣсени отъ разни мѣста, смѣстени по градове и села у насъ, ще дамъ два-три примѣра:
Въ гр. Самоковъ къмъ 26 августъ е имало до 4041 бѣжанци, отъ които 2359 отъ града Кукушъ и
25
отъ 3 кукушки села, а останалитѣ били отъ Дойранско (290), отъ Гевгелийско (124), отъ Лѫгадинско (815), отъ Сѣрско (61), отъ Неврокопско (13), отъ Разложко (60), отъ Мелнишко (6), отъ Петричко (16), отъ Тиквешко (2), отъ Щипско (14), отъ Струмишко (45), отъ Демиръ-Хисарско (232) и др.
Освѣнъ въ града Самоковъ имало е бѣжанци, настанени и по самоковскитѣ села: Клисура и Ханчето (84), Бѣлчинъ, въ ханчето и воденицата (511), Рельово (17), Джамужасъ (14), Алино (14), Драготиново (18), Поповене (41), Самурли (154) и др.
Въ гр. Пазарджикъ на 5 августъ е имало до 2280 бѣжанци, а по селата въ околията до 3097, а именно въ Голѣмо-Бѣльово (389 души), въ Малко-Бѣльово (139), въ Дебръщица (188), Ямурчево (200), Варвара (209), Саитово (261), Лопенъ (137), Кьосемуратово (111), Ели-дере (99), Ковачево (72), Саранево (47), въ манастира «Св. Петъръ» (598), въ с. Паталенци и Баткунъ (440), въ Дуганово-Конаре (100), въ с. Говедари (20), Саладиново (20), Щърково (30), Карезли (20), Бошулл (20), Кара-Бунаръ (40), Хаджили (30), Очерли (20), Црънча и Чангърлия (40) и др.
Така сѫ разпрѣдѣлени и по Дупнишко, Пещерско, Батакъ, Чепинско. Така напр. къмъ 10 августъ е имало въ чепинскитѣ села Ракитово — 600 души бѣжанци, въ Лѫжене — 1440, Костандово — 560, въ Баня — 600, въ Каменица — 100, въ Дорково — 40. Прѣди 25 юли числото имъ било десеть пѫти по-голѣмо.
Най-много бѣжанци сѫ настанени въ София, а имаше много и въ Кюстендилъ, Дупница, Радомиръ и пр.
Голѣмо число бѣжанци останаха неприбрани, подъ открито небе въ полето, живѣейки въ колиби и подъ
26
палатки, или въ собствени си кола. По-долу давамъ фотографски снимки на нѣкои отъ тия бѣжанци.
Ние имаме сега доста бѣжанци и отъ юго-западна Македония — отъ Воденско, Леринско, Кайлярско, Костурско и пр., които бѣгатъ и търсятъ спасение въ България. За тѣхъ, както и за гръцкитѣ изстѫпления въ тия области по-долу само мимоходомъ се споменува (вж. док. №№ I — 3в): и тѣ сѫ толкова много, че ще трѣбва да съставятъ прѣдметъ на отдѣлна книга. За сега се ограничихъ въ тая книга само да изложа гръцкитѣ жестокости въ областитѣ, гдѣто се водиха военнитѣ операции въ войната ни съ гърцитѣ и гдѣто тъкмо гръцкитѣ войски извършиха нечути звѣрства надъ мирното българско население.
За олеснение на читателя прилагамъ и карта на югоизточна Македония, гдѣто се води войната съ гърцитѣ.