Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г.
съст. Надежда Недкова, Евдокия Петрова

 

ІV. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

 

А. ПИСМА ОТ МИХАИЛ ГЕРДЖИКОВ

 

      1. Писмо до Гоце Делчев за закупуване на оръжие и подготовка на чети. Сливен, 20. ІХ. 1902 г.
      2. Писмо до Георги Минков относно доставка на патрони и пренасяне на пушки. София, 19.ІV. 1903 г.
      3. Писмо до Георги Минков за залавянето и интернирането му от българските власти, за набавяне на оръжие и др. Пловдив, 28. ІV. 1903 г.
      4. Писмо до неизвестно лице относно покупката на оръжие, за арестуването и изпращането му под полицейски надзор в Пловдив. Пловдив, 2. V. 1903 г.
      5. Писмо до Георги Минков за набавяне на оръжие и други материали. Пловдив, 6. V. 1903 г.
      6. Писмо до Георги Минков за изпращане на Георги Кондолов с чета и относно снабдяване с оръжие. Гергебунар, 27. V. 1903 г.
      7. Писмо до Георги Минков относно непосредствената подготовка за въстанието. Гергебунар, 31. V. 1903 г.
      8. Писмо до Георги Минков относно доставка на оръжие. Гергебунар, 3. VІ. 1903 г.
      9. Писмо до Велко Думев за по-бърза доставка на оръжие. Гергебунар, 7. VІ. 1903 г.
    10. Писмо до Георги Минков относно подготовката на конгреса на Петрова нива. Гергебунар, 11. VІ. 1903 г.
    11. Писмо до Георги Минков за ускоряване на доставките с оръжие. Гергебунар, 13. VІ. 1903 г.
    12. Писмо до Георги Минков относно подготовката на конгреса на Петрова нива. Гергебунар, 14. VІ. 1903 г.
    13. Писмо до Георги Минков с молба да изпрати бърза телеграма до Задграничното представителство с искане за отлагане на въстанието в Одринско. Аланкайряк, 2. VІІ. 1903 г.
    14. Писмо до Васил Пасков да сформира чета за М. Даев. Бургас, 19. VІІ. 1903 г.
    15. Писмо до Георги Минков относно съобщението на ЦК на ВМОРО за деня на въстанието. Аланкайряк, 22.VІІ.1903 г.
    16. Писмо до Васил Пасков за предстояща среща на Боевото тяло по определяне датата на въстанието в Одринско и за сражение на местната чета. Странджа гора, 25.VІІ. 1903 г.
    17. Шифровано писмо до Васил Пасков, в което му съобщава за новите решения на Боевото тяло, за датата и плана на въстанието. Странджа гора, 28. VІІ. 1903 г.
    18. Шифровано писмо до Васил Пасков със сведения за допълнителни акции, предвидени при обявяване на въстанието. Б.м., 31. VІІ. 1903 г.
    19. Шифровано писмо до Васил Пасков за обявяване на въстанието, превземането на град Василико и акцията в с. Потурнак. Послепис от Хр. Силянов. Б.м., 6. VІІІ. 1903 г..
    20. Шифровано писмо до Васил Пасков за въстаническите акции в Граматиково и Керациново, за взети трофеи. Иска боеприпаси и екипировка. Послепис от Хр. Силянов. Б.м., 8. VІІІ. 1903 г.
    21. Шифровано писмо до Васил Пасков за действията на Шиваров, Петър Ангелов и Цено Куртев. Вургари, 9. VІІІ. 1903 г.
    22. Шифровано писмо до Васил Пасков за успехите на въстаниците и оттеглянето на турската войска, нужда от оръжие и екипировка. Изпраща пари като трофей. Б.м., 11. VІІІ. 1903 г.
    23. Послепис на М. Герджиков към шифровано писмо на Хр. Силянов за хода на въстанието и поведението на населението в гръцките села. Б.м., 12. VІІІ. 1903 г.
    24. Шифровано писмо до Васил Пасков за успехи в хода на въстанието. Цикнихорско, 16. VІІІ. 1903 г.
    25. Шифровано писмо до Васил Пасков за водените сражения. Вургари, 17. VІІІ. 1903 г.
    26. Шифровано писмо до Васил Пасков, в което настоява за по-точно предаване в пресата сведенията за въстанието. Б.м., 19. VІІІ. 1903 г.
    27. Писмо до Васил Пасков за започналото настъпление на турската войска. Б.м., 22. VІІІ. 1903 г.
    28. Шифровано писмо до Васил Пасков за настъплението на турската войска и организиране оттеглянето на българското население. Узунчаир, 24. VІІІ. 1903 г.
    29. Писмо до Васил Пасков за сражение при Василико. Василиковско, 25. VІІІ. 1903 г.
    30. Писмо до Васил Пасков за сражение с турска кавалерия при Потурнаково, недостиг на оръжие, масово изселване на българските села. Вургарско, 28.VІІІ.1903 г.
    31. Шифровано писмо до Васил Пасков за положението в района на въстаническите действия. Б.м., 28.VІІІ.1903 г.
    32. Писмо до Васил Пасков с молба да отиде в района на въстанието. Границата, 29. VІІІ. 1903 г.
    33. Писмо до Васил Пасков за прегрупиране на въстаническите сили и организирано изтегляне. Урумкьой, 8. ІХ. 1903 г.
    34. Писмо до Васил Пасков за дезорганизация на четниците и бягства към България. Урумкьой, 12. ІХ. 1903 г.
    35. Писмо до Васил Пасков с искане спешно да изпрати дрехи, храна, боеприпаси и български вестници. Б.м., 13. ІХ. 1903 г.
    36. Писмо до Васил Пасков, в което му съобщава за изпратен добитък. Аланкайряк, 14. ІХ. 1903 г.
    37. Писмо до Васил Пасков да помогне на жена на убит въстаник. Б.м., 18. ІХ. 1903 г.
    38. Писмо до Васил Пасков да не го означават занапред като началник-щаб. Аланкайряк, 19. ІХ. 1903 г.
    39. Писмо до Васил Пасков за отпускане помощ на приносителя на писмото Панайот Ковачев. Б.м., 24. ІХ. 1903 г.
    40. Писмо до Васил Пасков, с което му изпраща списък на четници, които да бъдат подпомогнати парично. Аланкайряк, 24. ІХ. 1903 г.
    41. Писмо до Васил Пасков относно връщане на суми, оставени от четници на съхранение. Аланкайряк, 24. ІХ. 1903 г.

 

1

Писмо до Г. Делчев за закупуване на оръжие и подготовка на чети

 

Сливен, 20 септември 1902 г.

 

Мон шер,

 

В Пловдив се бавих повече, отколкото предполагах. Всич-ките ми усилия да намеря патрони, отидоха по дяволите. Освен 100-те парчета, които бяха заедно с пушката у Апостола, и други 30 случайно намерени – нищо друго не излезе на мегдан.

 

Манджуков сварих в Пловдив. Той се готвеше да замине към Скечанско (според думите му) заедно с другарите си, където мислели да предприемат вдигането на трена. За заминаването им за извършване на някои необходими покупки, те взели 30 лева от Апостоля, които той отделил от тези, които бяха у него за пушките. Поискаха и от мен 30 лева – дадох им. В замена на тези 60 лева те обещаха да изпратят, щом стигнат към границата около 500–600 манлихерови патрони плюс една електрическа ламбичка от същите, за които ти ми бе поръчал да взема от Виена, откъдето те били доставили 4. Наредих да поръчат в Пловдив тези работи и да ми ги изпратят в Ямбол.

 

В Пловдив срещнах тоже и Арнаудов. Той бил при Кипров. Запитах го защо не са влезли още, каза ми, че в Мустафа паша [* Дн. Свиленград.] и Одрин нямало с кого да работят. Щели да влезат тогаз, когато вътре се установило нещо. Изпратих го в Хебибчево [**Дн. Любимец.] и му казах да се не бавят много по границата, а да влезат.

 

Слуховете, които въстаниците и Цончевия комитет пущат за въстанието в Македония, силно са подействували в Пловдив. Особено възбудени са костурчани. Сам Апостол Димитров е заразен дотолкоз от тамошните събития, щото всичките ми старания да го въздържа и твоето писмо до него не бяха в състояние да го умирят. Той, заедно със своят си кружок от близо 200–250 души костурчани са решили да изпратят 2-ма души в Атина, които да изучат въпроса за тяхното заминаване за през там. В случай, че те не успели да си прокарат път през Гърция за Костурско, те всички ще заминат през Кюстендил, Дупница или Одринско. Това ми съобщи той на заминаване. Не знам дали си получил писмо от него, но добре ще бъде да му пишеш и го осветлиш върху положението. Пиши ми и мен нещо чрез Христов в Ямбол, защото днес съм пристигнал в Сливен и наверно ще се бавя 3–4 деня, тъй като господинът у когото е пушката, бил по командировка и щял да се върне след 2–3 деня. Ще се видя с Кантарджиев да мога през туй време да намеря патрони и др.

 

Целувам те

 

Мишел

 

[В ъгъла на първа страница:] Съобщи ми цената на мартинките, мартиновите патрони, берданите, бердановите патрони и сръбските.

 

Същи

 

ЦДА, ф. 1938 Б, оп. 2, а.е. 46, л. 211–212.

 


 

2

Писмо до Г. Минков относно доставка на патрони и пренасяне на пушки

 

София, 19 април 1903 г.

 

Мрачний,

 

Бях ти писал в Пловдив, обаче до днес нямам отговор на писмото си. Чорт знае защо: види се, че не си получил писмото ми. Ако си в Бургас, щом получиш настоящето ми, иди у фирмата Кирчев & Родев и ги питай съгласни ли са да се изпратят на техен адрес манлихерови патрони в особени сандъци под булото на друга стока, разбира се, на наша отговорност, които те, щом като ги получат, ще ти известят да ги прибереш. Ако са съгласни или не, отговори ми телеграфически веднага на адрес хотел „Батенберг“.

 

Пушките, които са донесени от Бургас, недейте държа там, а час по-скоро пратете по границата. Иван Варналията да придружава преноската. Доверявай нему всичко, защото и аз го имам за доверено лице.

 

Недей взема Chlorate de Potassium от аптеката, понеже оттук аз взех без пари 50 kgr.

 

Освен Иван не пускай никой друг да заминава за границата, за да не повдигаме подозрението на полицията и пограничната стража.

 

Възможно е аз да се позабавя малко, тъй като ме викат в Хебибчево, па освен това ще трябва да замина и през Стара Загора, Сливен, Ямбол по оръжие и други материали.

 

Всички материали, които ще получаваш, складирай ги ти сам с Ивана, но не ги предавай никому другиму.

 

Своевременно ще ти писвам заедно с пратките на материалите.

 

Поздрав на всички.

 

Твой Michel

 

Преображенско въстание. Статии и документи. С., 1955, с. 218–219.

 


 

3

Писмо до Г. Минков за залавянето и интернирането му от българските власти, за набавяне на оръжие и др.

 

Пловдив, 28 април 1903 г.

 

Мрачний,

 

Както твоето, така и това на Силянова писъмце получих. Не ви отговорих и на двамата навреме, защото бях силно занят. Освен туй ходих към Мустафапашанската граница, където военните власти ме заловиха и интернираха в Пловдив за „благото на Турция“.

 

Вие всички там бързате да си дойда, а пък не знаете, че работа имам много още. Идването ми в Бургас ще бъде, щом като успея да набавя материал и други нужди за четата и препратя материала при вас. Работя бавно, защото на всяка крачка ме следят, па и полицията заедно с източната компания немалко главоболия ми създават.

 

Мрачний, отговори ми на следующето, за да мога да се съобразявам при покупките си:

 

1. Колко манлихерови пушки има отсам границата (заедно с крадените) в М[алко]търновски и Лоз[ен]градски погранични пунктове.

 

2. Колко манлихерови патрони.

 

3. Колко мартини и мартински патрони.

 

4. Колко бердани и бердански патрони.

 

5.По колко манлихерови, мартински и берданови патрондаша има.

 

6. Колко момчета, готови за заминаване, има както в Бургас, така и из селата.

 

7. Нека каже Силянов колко момчета има готови да дойдат от Варна, обаче хора здрави, решителни и не с големи претенции.

 

8. Можете ли да намерите в Бургас 100 каси кримкови патрони и ако можете, каква им е цената?

 

Кажи в аптеката на д-р Георгиев, че ще получат от София до Колчаков едно буре с [горяща] вода и 50 килограма бертолетова сол, която да изтеглят като аптекарска стока и предадат на тебе.

 

Дойде Славейков от Лозенград и ми разправи подробно Коевската случка, [* Атанас Тодоров, куриер на с. Койово, Лозенградско, бил заловен от турски войници при с. Каракоч и у него били намерени кама и приклад от пушка. При разпита направил признания. Извършени били обиски в целия Лозенградски район. Селяните от селата Пирок, Койово, Курията и др. забягнали в гората, където стояли около месец. Вж.: Приноси, кн. 4, с. 12, 55, 216, 260.] както и случките в Каракоч и Раклица. [** Димитър Георгиев от с. Раклица, Лозенградско, отишъл да търси кравата си, въоръжен с комитетска пушка. Заловен от военен патрул, при разпита подложен на изтезания, издал всичко. Селото било обградено и обискирано. Вж. пак там, с. 218.] По този въпрос се писа и в Куриера. [*** В. „Македоно-одрински куриер“, ежедневник, излизал през април – май 1903 г. в София, който отразява събитията, свързани с освободителното движение в Македония и Одринско.]

 

Нека другите имат малко търпение, докато се приготви всичко.

 

Забравих да те питам колко ката дрехи имате.

 

Съмнявам се дали ще може да се достави револвер с ком[итетски] пари на Васил Попов, защото и без това средствата ни са твърде скромни.

 

Ограничавай момчетата в харченето, да не би да забатачим хептен сметките.

 

Поздрав на всички.

 

Michel

 

Преображенско въстание..., 220–221.

 


 

4

Писмо до неизвестно лице относно покупката на оръжие, за арестуването и изпращането му под полицейски надзор в Пловдив

 

Пловдив, 2 май 1903 г. [* Писмото е датирано по събитията, споменати в него. Написано е с молив, без подпис. Вероятно е чернова на писмо до Одринския революционен комитет.]

 

От ден на ден отлагах да ви пиша, защото залисът е голям тука, та и немалко непредвидени работи ми се отварят.

 

Веднага след заминаването на Кадрова пристъпих към покупки на материала, които ще ни костуват немалко скъпо, поради преноската, която тук сега е по-мъчна, отколкото в Турско.

 

Със Славейкова се срещнахме, причините на неговото идване тук още не ми са ясни. С него установихме, че при днешните условия, усложнени, по-голяма необходимост се чувствува от чети, отколкото от оръжие, което населението при първото сплашване ще предаде или пък ще хвърли, за да бяга по гори и долища. Правя покупки само на материали, нужни за въоръжаването [на] 100–120 момчета, с които ще замина. Парите едва ще ми стигнат, освен 100-тина каси патрони кримкови и 400 бомби, друг материал за населението не мисля да вземам с тези пари. В Църква имало готови 400 наполеона. Искайте ги и тях по-скоро, та от нея сума да се купят кримки и патрони за Лозенградско и Бу[на]рхисарско. На таз последната каза трябва да се обърне особено внимание, защото оттам ще имаме по-добър набор за четите. Днес сме 2, към 10, най-късно до 15, вярвам, че ще бъда вътре. По-рано ми е абсолютно невъзможно да сторя това. За Чокенско засега не може да се експедира чета направо оттук, защото границата строго се пази от тукашните власти. Това ще се мъча да направя чрез Лоз[ен]градско. Полицията, както и военните власти съвсем са се разбеснели. Преди 5–6 деня бях ходил в Хебибчево и щях да мина до Мус[тафа] паша или пък да повикам някой отвътре, обаче пограничний ротен командир, някой си Дуков, още на другий ден ме арестува и под стража ме изпрати в Пловдив. Тук съм сега под полицейски надзор, който не ще ми попречи, когато ще трябва да се махна. Мустафапашанци искат чета и заработка в техний район тъй, както се работи в Тър[новско] и Лоз[ен]градско. Отговорих им, че това лятно време е почти невъзможно, но че те, ако искат да работят, то нека наредят хора и материали за една терористична акция в града им и нека доставят хора за извършването на същото нещо в Одрин. Дали ще се съгласят на това или не, още не ми е отговорено. Друг един въпрос, за който искам по-скоро мнението ви, е следний: Кипров е приготвил в Одрин 30 души (между които и арменци), доставил им е и динамит, както и бомби за прилагането на един терористичен план в самий град. Подобно нещо е приготвил и в Мус[тафа] паша, чрез свои приятели и роднини. Сега е той тук, тоже под покровителството на полицията, като мене, викали го бяха на едно обяснение по случката с моста. Тогаз той ми откри този си план и ми каза, че бил готов да се съгласи да заработи с вас там в случай, че се приеме пак.

 

Действително, че Одрин не трябва да остане тъй, в него една терористична акция е наложително да се прояви, па макар и съвсем малка да бъде тя. Няма се нужда от много материали, а ний малко можем да доставим. Подобна акция е наложителна за Мустафа паша и Лозенград. Като имаме пред вид близкото бъдеще и това, което ни предстои да вършим, то в интереса на работата е да използваме всичко, което можем. Моето мнение е да се приеме Кипров наново и под ваш надзор да му се възложи устройството на терористически акции в Одрин и М[устафа] паша. Знам, че и да не се съгласим ний на това, той пак ще извърши своето си. Безполезно ще да е да се наказва, ако заработи мимо нас, тъй като другарите му ще направят пак наченатото. Трябва да избегнем това, което стана в Солун с другарите, които не бяха предизвестени за случката.

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 70.

 


 

5

Писмо до Г. Минков за набавяне на оръжие и други материали

 

Пловдив, 6 май 1903 г.

 

Мрачний,

 

Получих телеграмата, изпратена от Георги Общински. Аз бързам, колкото мога, и ако не съм в Бургас, вината не е моя. Когато се надявах, че от София ще купят 25 манлихери къси, за която цел бях им пратил пари, излиза сега, че не могло да стане това. Туй доста ме затруднява, защото и другаде мъчно могат да се намерят, пък са необходими.

 

Започвам да пращам момчетата, които ще дойдат вътре. Ще дойдат от София, както и от Пловдив. Питайте Силянова какви момчета има още във Варна – нека им каже и тям да дойдат в Бургас. В Ст. Загора имало около 30–40 души въоръжени: утре заминавам за там да ги видя, а оттам право в Бургас. Ще дойдат от Хасково 6–7-мина тоже с оръжието си. Виж да ги настаниш всички по такъв начин, щото това да не стане забелязано от полицията. Ако е невъзможно стоенето на някои в града – експедирай ги веднага към границата в някое село, където присъствието им ще се търпи.

 

Пращам с приносителя на настоящето един чувал с раници. Прибери ги и го закрий. Какво става с бомбите – работят ли се? – Ще ни трябват около 400–500 най-малко. От София ще ви пратят 50 kgr. бертолетова сол. Питай в магазина, където продават железария, има ли малки лопатки, каквито бях взел последний път, когато заминах? Ако нямат, могат ли да доставят 100 лопатки за 4–5 деня, и то за по 3–3 1/2 лева едната? – Ако не, вземам оттука.

 

Емигрантите задържайте по границата и по никой начин не пущайте във вътрешността на България. Търсете мартинови и берданови пушки. Ще ни трябват такива около 25. Ако намерите манлихери – ангажирвайте. Нека излиза някой от вас всяка вечер на гарата и прибира момчетата, някои от които ще дохождат с багаж – ще пиша пак.

 

Твой Мichel

 

Преображенско въстание... 221–222.

 


 

6

Писмо до Г. Минков за изпращане на Г. Кондолов с чета и за снабдяване с оръжие

 

Гергебунар, 27 май 1903 г.

 

Мрачнейший,

 

Работата тук е бозук, защото за пушките патрони няма, па и за всичките момчета няма пушки и патрони. Тази вечер изпращам Кондолов с 22 души при Маджарова и веднага след туй заминавам към границата по обиколката на Лозенградските бежанци. Ще се бавя не повече от 5–6 деня, след което веднага ще замина вътре с 60–70 души. Щом получиш настоящето, разпореди се: 1) за 100 чифта върви черни; 2) 40 ката дрехи (куртки и панталони) в най-късо време; 3) 10 пушки бердани или мартини; 4) 10-ина оки тютюн.

 

Прати на Общий [* Димитър Общински.] колкото пари имаш телеграфически. Кажи му да вземе 15 000 манл[ихерови] патрони, 15 000 март[инови] патрони, 10 000 берданови патрони.

 

На първа ръка нека купи това, което е приготвил, т.е. 10 000 манл[ихерови] патр[они], 6000 мартинови патр[они] и 6000 берданови. Прати на Ангелова [** Илия Ангелов, пунктов началник в Тополовград.] в Каваклий 70 лева и кажи му да прати пушките, патроните, дрехите, револверите, камите и всички принадлежности на четата чрез Ямбол в Бургас, и то по-скоро. Веднага ти ги препрати тук.

 

Как отиват бомбите? Бързайте, че има се нужда от тях. Общий да вземе от Тюфекчиева още фитил за бомби около 20–30 метра, само че да не е от калпавия.

 

Щом дойде Пасков, нека дойде насам.

 

За кражбата и войниците ще пратя куриер.

 

Толкоз засега.

 

Твой Michel

 

Р.S. Никаква рибена мас не е получена тук. Защо тъй? Прати тук приключеното на адрес Велко Думев, ул. Морава 67 – София.

 

Преображенско въстание...223–224.

 


 

7

Писмо до Г. Минков относно непосредствената подготовка на въстанието

 

Гергебунар, 31 май 1903 г.

 

Мрачний,

 

Едва сега пристигнах от обиколката си по границата, където имах случай да видя потресающи картини от мизерията на бежанците.

 

Кондолов изпратих още преди 4 деня с 22 момчета, обаче работата ме задържа още мен тук, та момчетата са почнали да се сърдят. Те имат право, защото не знаят какъв огън гори на главата ми. Както и да е, сега аз чакам само материалите от София, за да замина, затуй, ако е пристигнало нещо оттам в Бургас, то изпрати го немедлено заедно с бурето горяща вода. Ако всичко, което се очаква от София (от Общински), е дошло при вас, то изпрати го още утре, па заедно с Пасков елате и вие двамата. Пасков може да дойде и още утре, ако обича.

 

Получих телеграма от баща си, с която ми съобщава, че наш Колю в петък вечер заминал за Бяла черква към границата. Кажи на Паскова да телеграфира веднага в Чепеларе да спрат брат ми и да го не приемат в никоя чета. Това го правя за родителите си. Ако не бяха те живи – на добър му час. От мое име телеграфирай на баща ми, че съм се разпоредил за Колю [* Николай, брат на М. Герджиков.].

 

В случай, че изпратиш още утре всички материали, очаквани от София, то нека дойдат и Иван [** Иван Варналиев.] с останалите момчета във вторник най-късно, а заедно с него и войниците, които трябва да бягат.

 

Отговор на настоящето ми прати още щом като го получиш, или със същия куриер, или с Ивана.

 

Навущата, вървите, дрехите и другите работи какво станаха?

 

Пиши – чу ли?

 

Поздрав сърдечен теб и на Паскова.

 

Michel

 

Р.S. – Маджаров е в Текенджа. [*** Село Текенджа е било в българската територия до границата, един от главните пунктове на революционната организация.] Виждахме се.

 

Когато изпратиш водата, купи и изпрати и 50 шишета аптекарски (със стъклени запушалки, ако е възможно) от по 1/2 литър и 50 шишета малки от по 50 грама.

 

Същий

 

Преображенско въстание... 226–227.

 


 

8

Писмо до Г. Минков относно доставка на оръжие

 

Гергебунар, 3 юни 1903 г.

 

Мрачний,

 

Получих писмата ти, както и багажа с колата. Материали още много очакваме, особено патроните ни са нужни. Пръска се слух, че в Ямбол били заловени някои материали (динамит и патрони), не знам дали е вярно. Ако е истина, сигурно ще бъдат нашите, тогава пропаднали сме. Вземи мерки, срещни се с Краварева и го запитай за тез работи. Направи всичко възможно да се освободят материалите, ако пък са пристигнали благополучно, то веднага ги изпрати. Къзклисенската кола повръщам. Също и талигата на Пачелиева ще бъде там, та можеш да се възползваш от нея. Аз говорих с него. Пушките, пратени от Сливен, не са келепир. Изпращам ти няколко за поправка.

 

Арменецът тюфекчия пожелал да дойде тук. Ако обича, нека си вземе инструментите и няколко игли за кримкови, бердански и мартинови пушки, па да дойде. Моите калцуни не излизат на мегдан. Питай Цено [* Цено Куртев.] къде ги е оставил и вземи ти да ми ги изпратиш. Ако работата с шишетата е завършена, прати и водата с инструкциите на д-р Георгиева.

 

Ако досега не е получено нищо от Общински, телеграфирай му веднага да спре всякаква пратка по този път и посочи му друг адрес по друг път, чрез Варна например.

 

Щом Думев дойде, кажи му да тръгне веднага за насам.

 

Прати и 3–4 каси кримкови патрони.

 

Селям

 

Michel

 

НБКМ – БИА, ф. 24, а.е. 4, л. 220–221.

 


 

9

 

Писмо до В. Думев за по-бърза доставка на оръжие.

 

Гергебунар, 7 юни 1903 г.

 

Драгий Думев,

 

Говорихме с Янкова. Положението ми е много глупаво, ако се не побърза с материалите. Едва с голяма мъка можах да задържа роптанието на момчетата до събота, до което време ще чакам и аз; не пристигне ли всичко до тогава, то с каквото има, ще замина. Това ще направя в интерес на делото. Янков по-добре ще може ти обясни всичко. Искай от него предаване на разговора ни. Ако пари нямате на ръка, то нека Пасков поиска 2–3 хиляди лева от баща ми, които да се задължи веднага да повърне щом като се получат одринските и малкотърновските.

 

Сърдечен поздрав

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 301.

 


 

10

Писмо до Г. Минков относно подготовката на конгреса на Петрова нива

 

Гергебунар, 11 юни 1903 г.

 

Драги Мрачний,

 

Сигурно Думев, па и Пасков трябва да са ти казали, че най-късно до събота ще замина с каквото се намери, защото и без това продължихме стоенето си тука.

 

Виж, моля те, да бъдат изпратени всички вещи, които остават от заръчаните било в Ямбол, Бургас, Сливен или другаде.

 

От Ямбол се получиха дрехите и 4–5 пушки, обаче сливенските още не са пристигнали. Телеграфирай им да побързат. Нека се бърза и с бомбите от Стара Загора, още повече, че с тях ще се употреби време и за пълнене. Тук аз ще ги напълня. Телеграфирай и там.

 

Продан ми иска пари – аз нямам, дал съм му около 250 лева, и ти навярно толкоз, той иска още 400, защото имал някаква полица, която трябвало да посрещне, па и разплата имал с някой си комисионер. Сигур и ти си на същато парично дередже като мене, но виж пак, ако можеш, заеми от негде, та му дай, защото близо цял месец има как храни момчетата.

 

Ами ти ще ли дойдеш за събора [* Касае се за събора на Петрова нива.] в Турско? Мрачний, ела, дявол те взел – дойди поне на тръгване да се видим, защото галиба ще бъде за последен път. Селям сърдечен на всички приятели и познати; селям теб и на жена ти и от Силянова.

 

Абе, прати повечко тютюн да се намира и за Турско, понеже там ще се пуши наизуст.

 

Твой Michel

 

Преображенско въстание.. с. 229.

 


 

11

Писмо до Г. Минков за ускоряване на доставките с оръжие

 

Гергебунар, 13 юни 1903 г.

 

Мрачний,

 

Получих писмото ти и веднага ти отговарям. Ако материалите, за които пише Думев, и тези, които се очакват от Стара Загора и Ямбол, не са пристигнали тази вечер и не могат да се товарят утре, то остани за в неделя и ела тогава с фотографа. Желал бих да дочакам бомбите, даже ако се забавеха още 5–6 дена, но туй е немислимо почти, защото доста вече изчерпвам търпението на момчетата, които не са в състояние да схванат положението, в което съм поставен, па и тези, които разбират, показват се още по-нетърпеливи. Имаме всичко 30 бомби. С тези ще прекараме криво-ляво, докато дойдат другите. Бързай пак, та в неделя, с каквото има, ела. Кажи на Цено [** Цено Куртев.] и Ставре [*** Ставре Янев.] да отложат в такъв случай избягването на войници за неделя вечер, а не в събота (разбира се, ако ти дойдеш в неделя). Единият войник пристигна днес. Телеграфирай веднага Думеву и Паскову, че вместо на 15 този месец нека бъдат в Аланкайряк на 20 същий; това протакане на времето правя по искане на Думева, комуто са нужни още 5–6 деня, за да дойде с пълни сведения в събота.

 

В Бунархисарско имало много бежанци – жалко, това ми пише Аянов от Аланкайряк. Купете пушки за тези хора, та да ги върнем назад. В моите очи урумбеглийци са мъжаги и те трябва да се употребят за в работа. Ташев донесе само една маузерка, и то с развален ударник. Ако може да се намери подобно нещо там – купи, та да я поправим. Заръчай още 40–50 манерки за вода, и то с условие, че ще ги направи в един ден (у гърка на читалището на опълченците), вземи със себе си и стотина метра фитил. Ако е възможно, не е зле да се вземе и един чувал захар. Каиши за пушки ще бъдат нужни още 20–25. Знам, че нямаш пари, но търси, брате, в заем, откъдето можеш, намери, та да попълним поне отчасти нуждите си.

 

Пиши на Общински, че ще задържа пушката и другите му принадлежности и че ще ми бъде драго, ако го видя между другарите на събора.

 

По Ахъчелебийските работи, за които пише Общий, ще говорим, когато се срещнем.

 

Братска целувка Michel

 

НБКМ – БИА, ф. 24, а.е. 4, л. 235–237.

 


 

12

Писмо до Г. Минков относно подготовката на конгреса на Петрова нива

 

Гергебунар, 14 юни 1903 г.

 

Минков,

 

Утре те чакам непременно с фотографа и всичко друго, каквото е пристигнало.

 

Кажи на Кръстю Българията, че мене ми е абсолютно невъзможно да дойда в Бургас, но той да дойде тук утре с тебе да се разговорим и разберем по много работи, за които ми пишеш в писмото си. Нека дойде също и Калканджиев, като не забравят да донесат и тютюн.

 

Коня, с който дойде куриерът, да го върне един от вас.

 

Утре, неделя, до 3 часа след пладне най-късно, всички трябва да бъдете тук.

 

Michel

 

НБКМ – БИА, ф. 24, а.е. 4, л. 238–240.

 


 

13

Писмо до Г. Минков с молба да изпрати бърза телеграма до Задграничното представителство с искане за отлагане на въстанието в Одринско

 

Аланкайряк, 2 юли 1903 г.

 

Мрачний,

 

Ще те учуди навярно получаването на настоящето ми писмо от Аланкайряк, когато ти ме знаеш в Турско. Дойдох ей-сега и утре сутринта тръгвам заедно с делегатите, които се връщат, за Бургас. Когато се срещнем, ще говорим по-надълго. Засега ето що. Щом пристигне куриерът и получиш настоящето ми, веднага иди в телеграфо-пощенската станция и предай следующата твърде бърза телеграма:

 

Т в ъ р д е  б ъ р з а

 

София

 

Д-р Хр. Татарчев, в случай че отсъствува да се предаде Хр. Матову, хотел Братя Миладинови

 

За нас е необходим по-голям срок, за да можем да изпълним полученото през Орлеан тук последно предписание. Съобщете веднага това, гдето трябва. Една среща с Вас е повече от необходима. На 4 того чакайте ни в Пловдив.

 

Отговорете твърде бързо чрез Минков.

 

Думев, Пасков, Мишел

 

Мрачний, телеграмата предай с отговор платен твърде бързо. На 3 вечерта сме в Бургас.

 

Твой Michel

 

Същий

 

Преображенско въстание... с. 233.

 


 

14

Писмо до В. Пасков да сформира чета за Михаил Даев

 

Бургас, 19 юли 1903 г.

 

Вася,

 

Пращам ти Даев. Вижте какво стана с арменците и съобщи ми по следа. Понеже наший господин са го изоставили момчетата, то ако може намери му още един-двама другари, па заедно с Тодорова и някои арменци нека заминат веднага за Хебибчево. Мен ми е невъзможно по-нататък да се занимавам с този въпрос, защото заминавам вече за границата. Предоставям го на теб, както и теб оставям работата с фамозний часовник.

 

Delenda est Carthago! [* „Картаген трябва да се разруши“ (лат.) Думи, с които Катон Стари завършвал всяка своя реч, независимо по какъв повод е произнасял. Употребява се, за да се изрази една идея фикс, която е обзела духа, чието осъществяване се преследва.]

 

Целувам те твой

 

Michel

 

Р.S. Искай Даеву сметка за изпратените му пари.

 

Същий

 

ЦДА, ф. 1853 К, а.е. 293, л. 53.

 


 

15 

Писмо до Г. Минков относно съобщението на ЦК на ВМОРО за деня на въстанието

 

Аланкайряк, 22 юли 1903 г.

 

Мрачний,

 

Получих писмото ти. Заминавам днес, защото вчера забъркахме пътя, та се изморихме. Писмото, което ми препрати, е от Централний комитет, с което съобщават деня на въстанието с някои подробни инструкции по начина на действието.

 

Сигурно всичко трябва да е вече известно в България и Бургас коментира нашето мълчание в случая – нали? – Скоро ще заговорим и ние.

 

Кърпата с двете ризи на съдружника Енчев действително, че е взета по погрешка, но момчетата облекли вече ризите, тъй че нека му се платят, вместо да се повърнат.

 

Заръчай на някой майстор да направи 30–40 куртки и купи една антерия (горна дреха), та прати тези работи по следите ми. Не забравяй да пращаш постоянно вестници. Съобщава ми Пасков, че на 19 вечерта започнал да излиза в София наший вестник. [* В. "Автономия".] Разпореди се да ни се изпраща редовно.

 

Селям сърдечен, теб, Ковачеву, Чорбаджиеву и всям багабонтам.

 

Michel

 

Прати изхвъргача за дълга манлихера – Същий

 

Изпрати веднага тук приключеното – Същий

 

Преображенско въстание... с. 240–241.

 


 

16

Писмо до В. Пасков за предстояща среща на Боевото тяло за определяне датата на въстанието в Одринско и за сражение на местната чета

 

Странджа гора, 25 юли 1903 г.

 

Милий Васьо,

 

Третий ден вече от както минах благополучно границата. Срещнах се с Ружка, [* Псевдоним на Христо Силянов.] от която ще намериш писмо, прибавено при настоящето ми. Определил съм място за среща [с Икономов и Маджаров, подир което ще определим деня на общите действия] {** Текстът в големите скоби е шифрован.} много се мъчих да стане това по-скоро, но не успях. Сигурно [към тридесетий или първи ще се почнат акциите повидиму тук никакви мерки не са взети от страна на правителството вследствие на станалото в Македония]. А какво става там – ний още нищо не знаем. Получих писмото ти, в което казваш, че започнали вестника да излиза в София, е добре, изпращай ми по няколко екземпляра от него да знаем и ний какво става по света.

 

В Сърмашик (Търновско) местната чета имала сражение на 20 юли (Илинден) следствие на предателство. 3-ма от нашите и 17 души от турците – убити. [Аянов] трябва да ти е писал по това. Ако не – искай му сведения и съобщи за станалото в някои вестници. Поведението на правителството какво е? Дипломацията що мисли? Обществото в България как е настроено? Приятелите какво правят? По тези въпроси искам дълго писмо от теб, чу ли? – Хем дълго да е, та да ме насити. Пиши ако щеш нещо и за домашните, особено за Стефановата [* Стефан Герджиков, брат на Михаил Герджиков.] работа, ако ти е писал нещо. Здрав съм. Бъди и ти весел и здрав.

 

Поздрави всички приятели там.

 

Целувам те Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 15.

 


 

17

Шифровано писмо до В. Пасков, в което му съобщава за новите решения на Боевото тяло, за датата и плана на въстанието

 

Странджа гора, 28 юли 1903 г.

 

Слушай Вася, бях ти писал завчера – нали? Сега пак ти пиша, едно в отговор на полученото от теб заедно с окръжното на Централния и друго, за да ти съобщя решенията, които взехме след срещата ми с Маджарова и Икономова.

 

Истина, бяхме взели решение в конгреса щото всичко, от което се нуждаят четите, да го искат чрез Боевото тяло или пък с негово знание и съгласие. Обаче туй става почти неизпълнимо сега, защото Боевото тяло се движи доста далеч из вътрешността на страната, а пък някои участъци остават съвсем към границата, от където им е по-лесно кореспондирането с пунктовите началници. Това поне за малките нужди, които ще имат. Разпореди се в тая смисъл по сички пунктове. В Къзъклисе началника на пункта нека отпусне около 70–80 кримки на Лазо Лазов или Янко Стоянов от тия, които са пренесени от Соуджашкия пункт. Имаме необходима нужда още от 200–300 кримки с по 150 патрона. Пари за тях нямаме. Вий от там ако можете намерете от някъде. Иван Варналията е на работа и вярвам, че скоро ще успее да пипне една почетна сумица. Тогава ще можем отчасти да посрещнем нуждите си.

 

От два-три дена се забелязва усилено движение на аскера около границата и по селата. Самите войници говорят на населението за някаква война с България. Завчера около 300 души войници придружени от сума жетвари заминаха от Лозенград за Пирок, за да пожънат нивята. Голям зор имат за храна. Разрешили са по няколко харманя в секо село, макар още и да не е продаден десятъка, обаче нашите селяни се ползуват от случая и вършеят много повече. Изваденото зърно веднага се смила и брашното се складира тутакси по комитетските складове.

 

Знай, че въстанието у нас ще прогласим на 5 срещу 6 август (срещу празника Преображение). При сичките ни усилия да ускорим датата, пак не успяхме да определим по-раношен ден. Съобразявайте се и вий там с тая дата. Нека не го започнат [с] действията си като Мустафапашенската, така и Чокенската чети, също и Ахъчелебийските. Бързайте с пращането на сведения, защото ний сме като патки в мъгла.

 

Началниците на четите ще изпращат сички сведения по станалите събития до пунктовите началници, а те ще ги препращат до теб. Ти ще правиш извлечения, които ще се поместват по вестниците.

 

Как стоят работите в България? Какво впечатление произведоха там акциите в Македония? Галиба никой нехае, а?

 

Целувка теб и на бр[атя] Общински и на всички нещастници и фарисеи.

 

Michel

 

Странджа гора

 

Пасков, прегръщам те

 

твой Силянов

 

Р.S. Получих писмото ти от 24 того. Днес сме твърде заняти с разпорежданията по въстанието, та ти пиша на кратко.

 

Ето планът ни, който два дена след денът на въстанието можете да го съобщите по вестниците: 1) Ще се скъсат телегр. жици между Одрин и Лозенград, Лозенград – Дерекьой, Дерекьой – М. Търново, М. Търново – Гьоктепе, М. Търново – Граматиково, М. Търново – Василико, Василико – Ахтополе, Ахтополе – Еняда, Еняда – Мидия, Мидия – Виза, Виза – Бунархисар, М. Търново – Скопо и сички други второстепенни жици.

 

Ще се нападне квартирующия по селата аскер, който не е никъде по-малко от сто души в следните места: в Граматиково, в Стоилово, в Конак, в Сармашик, в Дерекьой, Паспалево, Еникьой (Бунархисарско), Цикнихор и Вижица.

 

Ще се дигнат на въздуха телеграфните станции в Граматиково и Дерекьой.

 

Ще се нападнат турските села: Потурнак, Саздара, Труля и Еняда.

 

Всичко туй ще стане на пети срещу шести август. По-рано ни е невъзможно. Съобщи сичко това в София.

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 70.

 


 

18

Шифровано писмо до В. Пасков със сведения за допълнителни акции, предвидени при обявяване на въстанието

 

Б. м., 31 юли 1903 г.

 

Мили Вася,

 

И твоето писмо, както и писмото официално от предста-вителното тяло в България – получих. Действително ний приз-наваме, че сме се забавили доста много, обаче невъзможно ни бе да започнем по никой начин по-рано. Що да правим? Ти сигурно си получил вече онова писмо, с което ти съобщавах датата на началото на нашите действия (пети срещу шести август), та недейте мисли вий там толкоз скептично. Уверени бъдете, че със забавата наша не се губи нищо; нещо друго: може би ще спечелим повече, защото ще дадем един още по-силен тласък на общото движение, когато мнозина ще мислят, че то е на завършване вече. Между другите акции, които ще предприемем през първата нощ, забележете и следната: ще превземем околийския град Василико (каймакамина ще се помъчим да ви го изпратим бакшиш в България); ще разрушим с динамит крайбрежний фар при Енияда, който току-що е довършен от една френска компания, обаче още не е предаден. Около 200 камили, които са в Енияда, ще бъдат издавени в морето. Вий не преставайте да пращате сведения и вестници. Последният вестник още не сме чели. На 26 юли пратих ви от Калканджиева 54 1/2 лири, получихте ли ги? Още 30–40 лири може би ще получите от Цено Куртев. Не ще направите зле, ако купите някоя и друга пушка и ги пратите към Аланкайряк. Прати копие от настоящето и в София.

 

Целувки братски теб и на всички ашлаци от милостта ми и от Силянова, който взема участие в заседанията ни, защото води секретарската работа.

 

Салю!

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 17.

 


 

19

Шифровано писмо до В. Пасков за обявяване на въстанието, превземане на град Василико и акцията в с. Потурнак.

 

Послепис от Хр. Силянов

 

Б.м., 6 август 1903 г.

 

За Паскова в Пловдив.

 

За датата, както и за предвижданите през тая нощ акции аз ви писах, но не беше тогава определено и не можех за това да ти съобща с време, че на нашата (терористическата) чета, беше възложено от Главното боево ръководно тело да нападне градеца Василико (новото). Ново Василико е едно градче, разположено край брега на Черно море и недалече от българската граница, брои повече от 150 къщи и е населено с гърци и муаджици – заедно със Старо Василико къщите му възлизат на 550 – но Ново Василико, ако и да е по население и пространство по-малко от старото, но то е седалище на каймакамина, доста оживено пристанище и главен експортен пункт на кюмюр, а приготовлението на който съставя главния поминък на населението от Търновската и Василиковската кази. Въпреки нашите очаквания (понеже миналата нощ бе истински порой и момчетата до немай къде изнурени) тая нощ бе ясна, звездна и прохладна, с една реч нощ представляваща доста големо удобство за нападение на град като Ново Василико – представяющи за нас дотогава истинска terra incognita и с едно население неприятелски нам настроено. Към кадъра на терористическата окръжна чета бидоха присъединени 80 души селяни из Търновско и Василиковско. Така сформируваната чета от 100 души и разделена според съставения план на 5 групи предприе едновременно нападението на града между 7 и 7 1/2 часът по турски подир полунощ. Нападението се ръководеше от началника на терористическата чета Мих[аил] Герджиков, който начело на 50 души въстаници предприе нападението на двете казарми, в които обаче по-големата част от аскера тая нощ отсъствуваше. Така щото тая група имаше да се разправя с 40–50 души аскер без да се смята въоръженото съпротивление на муаджирите, които през цялото време продължаваха да стрелят по всички страни срещу нападателите. Нападението на казармите се започна с хвърляне на бомби, след което старшия унтерофицер тръбач Халачев затръби тръбата на атака и въстаниците с викове (ура( нападнаха казармата. Хвърлянето на бомбите и гласът на тръбата бе сигналът на общото нападение и в същия миг друга една група под началството на Силянова и състояща се от 17 души с хвърляне на бомби и със викове „ура“ напада на зданието дето се помещават околийското управление и телеграфопощенската станция. Трета група пък, състояща се почти изключително от селяни и под началството на Стефана… [* В оригинала е оставено празно място.] подпали всички недобрани храни, плевници и къщя на муаджитите. Тая тълпа от довчерашни роби, озверени срещу петвековния си душманин и алчно за отмъщение сега с пушки в ръце вършеше тая работа с отчаяна ярост и в един миг пожара обхвана целия муаджирски квартал, находящ се на край града и гигантски огнени езици полетеха към небето.

 

Нападението на казармите, на хюкюмата, както и избухването на адския пожар стана почти в същия миг с хвърлянето на първата бомба от Герджиковата чета и за сбирането на тръбата.

 

Димитър Загорски с едно малко отделение селяни залови пътя между Новото и Старо Василико, а Найчо Начков с друго отделение селяни зае позиции между гръцката и муаджирската махали.

 

Иван Варналията от Герджиковата група с 20 души другари сполучи да постави в респект аскера в едната казарма и да осигури гърба на останалите другари – но благодарение на туй, че въстаниците беха съвършено незапознати със съответните части на града, благодарение още и на обстоятелството, че първите хвърлени бомби произведе ужасна паника в целия спокойно спящ град – част от аскера сполучи да избяга и да се скрие в миши дупки отдето не се обади вече. Останалата част на аскера след малко се поокопити и завърза от прозорците престрелка с въстаниците, действуващи съвсем на открито. Колко души са убити от аскера още не ни е известно.

 

Около хукюмата схватката продължава до зори. Неколко жандарми, живущи в хукюмата, зашеметени от пукота на бомбите и от честия залпов огън, след слабо въоръжено съпротивление, сполучиха да се измъкнат и покрай морето да се изгубят съвсем, за да не се обадят вече. Двама от тях при бегането ни оставиха пушките си, които са прибрани. Тогава старшия четник от Силяновата група Янко Юскюслията нахлува в зданието с неколко души другари. Прибраните пък по това време на сладък моабет:

 

1. Мехмед Али (морски офицер и сега началник на порта)

 

2. Хамид ефенди (карантинен агентин)

 

3. Хайдар ефенди (жандармерийски подпоручик) и

 

4. Ариф ефенди (телеграфист) – се предадоха живи без никакво съпротивление. Особено беше интересен подпоручика, когато цял треперещ предаваше хубавата си сабя на 2–3 разярени комити. Тия четирима пленници изпращаме ви ги… [* Не се разчита добре, вероятно е „бакшиш“.] в България, конвоирани от неколцина селяни.

 

След туй капитулирание четата остана господарка на хукюмата, дето в присъствието на пленниците направи пълен обиск, унищожи някои работи, конфискува некои таксилдарски тефтери и прочее. Накрая стана нахлуване в телеграфо-пощенската станция, дето бидоха изпочупени всички апарати и цялата пощенска обстановка, след което е била разрушена част от зданието с динамит (между нас казано тая чета нападна и Реджието на тютюна, отдето измъкна две врещи тютюн и обра касата му, в която намери 100 и неколко лири, които ви изпращаме).

 

Отстъпванието към планината се почна след зазоряването, но гърмежите продължаваха 9 ч. по европейски, понеже обездомените в един час муаджири яростно продължаваха да стрелят срещу отстъпвающите въстаници. Пожарът продължаваше до вечерта и сега целия муаджирски квартал е обърнат на пепелище. Нашите жертви се състоят в четирима ранени (трима от които леко) те са: Иван Митев (от село Дрен, Радомирско) леко ранен в ръката, 2) Иван Колчев (от Стара Загора) леко ранен в крака, 3) Стойко Тодоров (от село Кладаре, Малкотърновска каза) леко ранен в ръката, 4) Николай Хасковски-Казака, по народност поляк (от село Дембелялка, Варшавска губерния) тежко ранен в десния лакът.

 

***

 

С хвърлянето на първата бомба от Герджиковата група се започна и нападението на близкото турско село Потурнак, което брои около 60 къщи. Нападението беше извършено от 24 души селяни и двама стари четници, начело с Георги Костандиев. Гледката на пламналия в огън и забуботелия от бомбите и куршумите Потурнак беше не по-малко демонично, величествено. Жертви никакви от нашите, от турците неизвестно.

 

Половин час след тия две нападения бидоха на неколко места прекъснати сичките телеграфни жици, които изхождат от Василико.

 

Аз бях ви писал за всичко, което се предвиждаше да стане през тая нощ из окръга. Как се извършиха всички предвидени акции по другите участъци и райони за сега не сме още в положение да ви кажем нищо. Днес видяхме гъст дим от към турските села Корколиба, и Енияда, и Саздара, дето квартирува аскера, както ви писах беше предвидено да се нападне първото от Петко Хашлака, второто от Цено Куртев и третото от Георги Кондилова. Пушечни гърмежи се слушат от към селата Кости и Граматиково.

 

***

 

Това за сега по нашето започнало вече въстание.

 

От обещаните от правителството патрони изпратете ни поне 15 000. От мартински патрони тоже имаме нужда. Особено пък от кримки, защото както ги харчат селяните скоро ще останем без един патрон.

 

Изпратения бинокъл не се получи.

 

Изпращам ти една кутия от плячкосания тютюн. Дай някоя цигара и на Стария.

 

Целувам те

 

Michel

 

Драги Пасков, от плячкосания от моята група тютюн, изпращам ти една кутия за енфие, за да смъркаш, да смъркаш, да се насмъркаш, при все че е спечелена чрез посегателство върху чуждата собственост.

 

Прегръщам те твой

 

Силянов

 

ЦДА, ф. 1853 К, а.е. 291, л. 190–194.

 


 

20

Шифровано писмо до В. Пасков за въстаническите акции в Граматиково и Керациново, за взети трофеи. Иска боеприпаси и екипировка.

 

Послепис от Хр. Силянов

 

Б.м., 8 август 1903 г.

 

Изпращам ти няколко писма, [* Не разполагаме с тези писма.] получени до сега от някои участъци. Прочети ги, за да си съставиш по-ясно понятие за станалото в тях през първата нощ. Ако искаш, направи извлечения.

 

Тази заран целият аскер, квартируващ в Граматиково, на брой около 300 души, след като беше започнал да се укрепя около селото да прави окопи и прочее… тази заран стана съвсем неочаквано и си замина за Търново. Казармата празна. Тази вечер ще я изгорим и ще я разрушим до основа. Не знаем как да си обясним тази чудата постъпка на „бракята със дървените капи“. Тук се крие или някаква стратегма, или пък е някоя политическа сделка.

 

През първата нощ Стоян Камилски нападнал аскера в Керациново. Това нападение излезе едно от най-сполучливите. Сражението се започнало призори и траяло цели 10 часа. Аскера е бил загащен вътре в селото. От тях двама са заловени (единият ранен) и ви ги изпратихме пешком, само петима сполучили да избягат, а всички останали, заедно с мюлюзинина им са избити. Те са били нещо тридесет души и нещо. Нашите са прибрали маузерки, но за тях има малко патрони. Затова имайте грижата да доставите за тях колкото се може по-скоро маузерови патрони. За Кондилова слушаме, че бил тежко ранен. Други положителни сведения до сега за станалото по другите участъци още нямаме.

 

Всички апарати от телеграфната станция в Граматиково ще ви ги изпратим. Гледай от всички трофей, които ще ви изпращаме да ги събирате. Те ще бъдат музея…

 

В най-скоро време доставете следните работи:

 

20 000 патрони кримкови

15 000 манлихерови

10 000 мартински

1 бинокъл

20 килограма барут

7 кесмета куршум (а не съчми за зайци)

3 мешета за вода, като пратеното

не по-малко от 20 метра чере (френски) фитил

смеска, колкото можете повече

1 вълнена фанела за Мишела.

 

С братски поздрав

 

Michel

 

P.S. От болните и ранените, които са пристигнали заедно с пленниците-турци, да не оказвате съдействие на а) Йордан Пешев б) Начо Начков. Останалите ранени и болни да ги гледате добре. Карчо недейте го праща в болницата, а нека се лекува няколко дена вън. Поздравете от мен аптекарската компания и кажете им, колкото се може по-скоро и по какъвто и да е начин да приготвят около 1000 превръзки.

 

Чок селям и от мен Силянов

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп.1, а.е. 293, л.54.

 


21

Шифровано писмо до В. Пасков за действията на П. Шиваров, П. Ангелов и Ц. Куртев.

 

Вургари, 9 август 1903 г.

 

Ний сме пълни господари на положението в цялата Василиковска кааза. От турските села остават неунищожени още Енияда и Варвара, но и от там турците масово бягат. Повечето от тях бягат по море към Цариград. Паниката и страхът между турците са неописуеми. Ето един пример: след сражението, което е имал Шиваров с граматическия аскер, турците бяха почнали да се окопават в селото и бяха се събрали заедно с избегалите от другите нападнати места манафи. Но снощи всички станаха и си заминаха в Търново. Казармата им вече изгорена и прибрани са от нас находящите се там сума провизии. Станцията тоже унищожена и телеграфните апарати ви ги изпращаме бакшиш. За сега турците се събират в село Кости (гръцко), дето се окопават. Но и там са в голям страх и не смеят да излезат. Всички по-видни турци от Василико и от цялото крайбрежие, както и голяма част от турското население на унищожените села бягат по море. Даже и от към границата част от аскера е избягал надоле. Гърците във Василико след нападението тоже бяха почнали да бягат, но сега вече пак почнаха да се завръщат успокоени вече, понеже разбраха, че ний не сме имали нищо против тях. Няма нито един грък убит, нито една гръцка къща запалена. Сега сме в преговори със селяните от Кости за съвместно действие. Разменяваме си писма с първенците. В тях вее пълна покорност и страх. Утре ще ви изпратим и тях.

 

Ето и по-точни сведения за действията на Петър Ангелов и Цено Куртев: На четвърти того (понеделник) в селото Маджура имало 17 души аскер. Над селото били Петър Ангелов заедно с четата си и селската смъртна дружина. Къде пладне от аскера отишли на реката да се къпят и забелязват четата, която в тоя миг е искала да мине на срещния рид. Аскерите избегват тутакси и съобщават за виденото на другарите си в селото, но и нашите тутакси тръгват подире им и ги заграждат в къщата и в дюкяна дето бяха седели. Поканват ги да се предадът, на което турците са отговорили с гърмежи. Завръзва се ожесточено сражение, което траяло 3 часа. Както виждате тук манафите бяха (може би за първи път) изпаднали в положението, в което до сега изпадахме ний: те затворени в българските къщи сражават се с нашите, които са ги заградили отвред. За да се свърши комедията Петър Ангелов запалил им къщата, та покрай нея изгорили още пет други къщи. Но в тях намерили гроба си (14) четиринадесеттех от манафите. От тях 6 души са убити, а другите изгорели в пожара. От останалите трима души, един ранен сполучил да избяга, друг ранен се е предал, а трети, здрав и читав се намерил скрит в един кош. Прибрани са само шест пушки, останалите изгоряли в огъна. И един куриоз: след сражението Петър Ангелов е покачил ранения манафин на един кон и предоставил го да го води във Василико здравият. Последният намерил за по-благоразумно да го откара в Кости, което е по-близо и на пътя.

 

На 5 вечерта Петър Ангелов и Цено Куртев са нападнали на турското село Корфуколиба, дето е имало и 30 души аскер. Цялото село е изгорено, както и по-голямата част от аскера. Тук нашите имат само един леко ранен, в Маджура имаха трима убити и един леко ранен. Тъй че Енияда през тая вечер не е била нападната.

 

Ний сме господари на положението и в североизточната част на Търновската каза, какво става по-нататък до сега още не знаем нищо положително. За Кондилова вече се знае сигурно, че е умрял от получената през първата нощ рана.

 

Но каквото и да е положението пак, ний не си правим илюзии. Трябва да знаете, че при едно голямо нахлуване на войски, не бихме могли да се удържим много с тия сили, с които разполагаме. Твърде голяма част от селяните са още невъоръжени. Затова трупайте оръжие и патрони колкото можете повече. Давайте широка гласност на всичко. Ний тази вечер заминаваме по-надоле, за да видим какво става там, при все, че бихме могли да слезем свободно до Василико и да задигнем пак нещо. След малко време можем пак да се завърнем.

 

Целувам те твой

 

Michel

 

Изпраща ме ви още 8 л[ири] и 1 английска, остатък от обраната каса на Василиковската режия.

 

Ако след няколко дена не се яви войска, ще провъзгласим в освободените места комуна.

 

В пристанището на Енияда стоят на котва 5–6 руски военни парахода. Сегиз-тогиз, осветляват електрически балканите. Туй беше и през първата вечер… [* Неразчетена дума.]

 

Понеже остават още няколко поста само на границата, четите, при заминаването си от там, нека ги унищожат.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 56.

 


 

22

Шифровано писмо до В. Пасков за успехите на въстаниците и оттеглянето на турските войски, за нуждата от оръжие и боеприпаси

 

Б.м., 11 август 1903 г.

 

Вася,

 

След прокламирането на въстанието, ний очаквахме да последват едно подир друго сраженията и никой от нас не вярваше, че ще доживеем до днешния ден, в който ти пиша. Какво излезе обаче? Ето що: след като нападнахме и изгорихме Василико, Потурнаково, Корфуколиба, Кадиево, след като нападнахме Вижичката, Граматишката, Стоиловската, Дерекьойската, Паспалевската, Цикнихорската, Инджекьойската, Сърмашишката и други казарми и след като прекъснахме всички телеграфни жици и след всички терористически акции, които извършихме и избихме сума аскер, след всичко туй, което не беше от естеството да не предизвиква и най-толерантното правителство, след всичко това, което се извърши в една или две вечери, знаеш ли какво направи турското правителство? То не само не предприе никакво преследване, но даже и оттегли и онези войски, които не бяха покътнати и които можеха по позициите, които заемаха и храната, която имаха да се държат и срещу редовна войска. Тъй, че ний днес сме господари, пълни господари в две кази: Василиковската и Търновската. А гръцките села във Василиковската каза като виждат това, пращат делегати да ни канят в селата си. В Самоков (гръцко градче) завчера пристигат 40 души кавалерия, вземат войската, която се намираше там и избягват по дяволите, а гърците дохождат да си искат позволение от нас, за да си гледат полската работа под наше покровителство. Тук прибавени ще прочетеш и разменените писма със село Кости, където още стои аскер, понеже го е страх да избяга да не би да бъде изненадан на пътя.

 

Тъй щото ний стоим сега за сега със сгънати ръце като не знаем какво ще ни донесе утрешния ден. На какво се дължи туй поведение на т[урското] правителство – дявол знае! Може би да се дължи на туй, че понастоящем стационирват в Енияда 9 руски парахода, които всяка нощ осветляват електрически горите на Странджа. Тези 9 парахода от време на време се посещават от друг параход, който дявол знае от де иде и на къде отива. Може би пък това таене на правителството е някоя примка за съсредоточаване на силите си, понеже аскер от Лозенград постоянно дохожда.

 

Ний не сме дипломати. Ти знаеш, нали! Вий там философствувайте върху това и вадете каквито щете заключения.

 

България ламти за Лозенград, за Одрин, за Цариград? Хубаво! Ний ѝ отворихме границата. От Аланкайряк или Кюприя, та до Лозенград, тя не ще срещне и кьорав читак! Ако туй положение трае и след заминаването на руските параходи, ний ще прокламираме комуната в този край, пък който ще нека лапа мухи.

 

Патрони, пушки и цървули! Това ви искаме за сега. Успеем ли да въоръжим и останалата част от населението заедно с гръцкото (за което се има възможност) ний ще бъдем непобедими.

 

Какво стана с четата на Кръстю и Георги Танев? Какво направиха в Ахъчелебийско? Какво впечатление произведоха нашите пленници в България?

 

Отговорете по всички въпроси. Купете цървули колкото можете повече и по-скоро, защото…

 

Целувам те твой

 

Michel

 

Драги Пасков,

 

Завчера ти описах набързо нашето нападение на Василико, тоя път от приключените тук писма ще видите какво стана по другите акции, за които не се е писало. Направете от всичко извлечения за вестника. Другите писма са за архивата. Пиша ти по тъмно и не мога да се впускам в подробности. Изпращаме ти:

 

20 бели меджидии

5 1/2 турски лири

5 1/2 английски

2 1/2 наполеона

(Тези пари са от касата на село Мегалово)

2 минца [* Минц – народно название на златни монети преди Освобождението.]

3 гроша

 

Стихотворението „Над бездна“ без друго дай на „Демокр[атически] преглед“. На ти още две, едното писано на 5 вечерта над Василико.

 

За сега толкоз. Целувам те твой [** Няма подпис, но почеркът е на Христо Силянов.]

 

Стихотворенията идущия път.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 5

 


 

23

Послепис на М. Герджиков към шифровано писмо на Хр. Силянов за хода на въстанието и поведението на населението в гръцките села

 

Б.м., 12 август 1903 г.

 

Драги Пасков,

 

Снощи бях приключил писмото, когато пристигна от България пощата с вашите писма, нещата, пурите, прекрасния ром и прочее… затова днес ти приключвам и това писъмце. – Приключвам тук и едно писмо от Дико, от него ще разбереш в подробности нападението на Коловския, Визичкия и Стоиловски аскер и пр. и едно писмо, в което се описват зверствата на турците в Малко Търново. – Правете извлечения. – Сички тия сведения са повече от автентични.

 

Сичко каквото става у нас ти вече го знаеш от писмата ни. – Нема защо да ти го описвам пак. – На зверове сме заприличали наистина! Пожар и кръв! Неусетно човек почва да се наслаждава от гледките на горящите села, храни и плевници нощно време! Зашеметен и неспособен засега за поетизиране, засега ти изпращам тези две стихотворения. Стихотворението „Пред зиналата бездна“, което бях ти дал в Гергебунар, прати го тутакси в „Демократически преглед“ – време е вече.

 

За пратените неща благодарим – прати ми моля ти се и една писалка заедно с мастило (автоматическа). Те са малко скъпи, но нищо, нужно е. – Ще ви пиша с мастило от върховете на тая хайдушка Странджа.

 

Прегръщам те твой

 

Силянов

 

П.П. Завчера някои от руските моряци като били излезли за дренки, срещнали се с един малък отряд кавалерия. Последната зе да стреля върху тях, русите ги подгонили и последните избягват от там в Самоково, забират и останалия аскер там и забегват неизвестно за де. Други десетина парахода са заминали към Босфора. Бракята гърци след като видяха, че нашите преследвания не се простират и върху тях, почнаха да обират упостошените села и да задигат сичко. Тъй селяните от гръцкото село Труля вчера счупили главата на едно българче овчарче при един турчин от Еняда. Освен това те всяка вечер отиват да подпалват житата и плевниците (турски), които са оцелели от големия пожар. Затова днес една голяма чета замина, за да накаже виновниците и да наложи за наказание един доста почтен данък на това село. Тази вечер мислим да заминем към шосето, за да устроим някои „фугас“ на аскера, който постоянно приижда от Лозенград и Търново.

 

Сега вече са унищожени всички казарми и постове край Границата.

 

Даев защо се мае. Кажете му да се остави от разходките и да пристъпва към работа.

 

Michel

 

Много здраве от Варналията. [* Послеписът не е шифрован.]

 

Пратете превързочен материал повече, моливи, книги за писане и пликове.

 

Хр. Силянов

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 10–11.

 


 

24

Шифровано писмо до В. Пасков за успехи в хода на въстанието

 

Цикнихорско, 16 август 1903 г.

 

Пасков,

 

Двете превзети кази още се намират в наши ръце и настаналото в тях след първите акции затишие продължава. Само в крайграничните участъци, както ще видиш от писмата, нашите още се разправят с някои оцелели читаци, но може да се каже, че от сички постове, кули и казарми край границата нищо не е останало.

 

Писахте ни, че е слезла войска на брега при Василико, но в никое от крайбрежните гръцки села не се е забелязало такова нещо и даже за цер да търсим читаци освен в Търново другаде не бихме ги намерили. Нещо повече: и след като ни писахте за слизането на аскер при Василико, бегането на царските войници е още по-усилено. Тъй например завчера събрания и самоокопан аскер в Кости, избяга по море към Цариград; преди два дни пък аскера в Самоково (140 души) като чул, че около Мегалово имало много комити – избега та се не виде, като оставил във безпорядък и казарма и всичко. Нашата рол взе напоследък да взема характер на „подпалвачи“: горим и опустошаваме и взимаме като трофей всичко, каквото остане от избегалия аскер (казарми, дрехи, провизии и пр. и пр.). Това положение на работите ще го схванеш още по-добре от писмата, които ти приключваме тук. От тях по-скоро направете подробни извлечения за вестника. Обърнете особено внимание на турските зверства и зулуми в Малко Търново. От някои писма тоже ще видите, че гърците от всякъде ни молят за помощ, като ни обещават пълно съдействие във всичко и че еднакво с българите са готови да дадат всички жертви за делото. Разпоредихме се днес да замине и уреди гръцките села Самоково (1000 къщи) и Труля, една голяма чета. Гръцките села Ахтопол, Каланжа, Стефаново, Кости, тоже вече наши. Затова поведение на гърците можете да пишете във вестниците, за да ги компрометираме и тях. Във вестниците можете още да пишете, че се готви наскоро нападение на Търново, за да не излизат от там. Депутации от гръцките села пристигат постоянно, за да ни канят по селата си като ни хвалят, че ще бъдем посрещнати с икони и серафини. Неописуем е бесът за бягане, който облада турското население: и ненападнатите турски села (Варвара, Евренес, Дингизово и пр.) са запустели; не можеш да намериш жива душа в тех. За многочислеността ни (!) между турците се носят страшни легенди. Може да се каже, че в двете кази и в част от Лозенградската, турско население не остава.

 

Досега имаме вече повече от 1000 овце, няколко стотини едър добитък и около 100 хубави коня. Можем още да изнесем около 40 000 оки сол (държавна стока) от Ахтополо. Особено от солта биха паднали с хилядници лири, ако бихте могли да намерите някои търговци контрабандисти, които да продадът с много износни цени тая стока в България. Пишете, ако искате да ви изпратим и овцете, и конете, и говедата, и солта.

 

Ето що стана на 13 того близо до село Пенека. 40 души турци – селяни от изгореното село Корфуколиба, въоръжени отиваха в селото си, за да приберат остатъка от добитъка и покъщнината. Те идели откъм Мидия, дето се събират турските бежанци (!?). На пътя близо до Пенека срещат някой наши селяни и почват да стрелят върху им. Местната чета дочува гърмежите, притичва се на местото и ги избива. Неколцина само се спасяват, съобщават в Мидия отдето дохождат още 40 души въоръжен башибозук. Четата и него разпръсна и се оттегли. Тъкмо по това време минава покрай селото 800 души аскер, който за отмъщение подпалва селото и започва да коли наред.

 

Бързайте с доставянето на оръжие, особено на патроните. И до 50 000 патрони, ако има излишни на пункта, не е зле. Превързочният материал още не сме получили. Изпратете и хинин и антипирин. Защо ни пращате само „Автономия“? Пращайте ни от другите вестници и някое списание. Дем[окра-тически] преглед например. Пишете ни какво има от М[устафа]пашанско, Ахъчелебийско и Дедеагачко. Как вървят ранените? Фитилът, дето ни изпратихте и дето мислите да го употребявате за бомбите, не е от хубавия. Той е австрийски, а не французки. Желателно е всякога на пункта да се намират 500–600 чифта цървули. Изпращаме ви 3 часовника. Поправете ги по-скоро (но хубаво) и ни ги изпратете. На единия турете му и гайтан.

 

На Кондиловия син издайте едно удостоверение, че баща му е убит на 6 август при нападението на аскера в Паспалово от въстаниците, та да бъде освободен от войниклъка. Получихте ли парите, пратени чрез Казакова и колко?

 

Целувам те твой

 

Michel

 

Пишете на Тюфекчиева в София да изпраща за бомбите от хубавия фитил, от който съм купувал от него аз, а не от тоя дето ви е изпратил.

 

Писано в Цикнихорско, Ликудийските колиби.

 

Моливи, книги, моливена писалка и пликове прати!

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 3.

 


 

25

Шифровано писмо до В. Пасков за водените сражения

 

Вургари, 17 август 1903 г.

 

Пасков,

 

Последната поща за жалост не можахме да получим, понеже ний бяхме на път към Вургари. Те ще бъдат получени от Икономова и кой знае кога ще попаднат в наши ръце. Ний дохождаме тук и намираме вече положението доста изменено. Турците почнаха вече своите настъпателни действия: две хиляди души аскер от Търново, излезъл неизвестно кога, се е движел по гората, пръснат във верига и в три отделения; стигнал е до Стоилово и е дал огън на селото, след което се е впуснал в клане. Четите на Дико [* Джелебов.] и подпоручик Стоянов са нападнали аскера в Стоилово и вчера цял ден над горящето Стоилово е имало седемчасово сражение между четите (около двеста души) и аскера (около две хиляди души) и се е свършило с разпръсването на нашите. Последствията още не ни са известни и известие от самите участвуващи в сражението чети нямаме. При тая тактика на турците нашето положение ще стане в скоро време безизходно. Турците вървят по тоя чисто „комитски начин“ – пръснати из гората, и шарят навред из селата; да стоим и да се крием, когато те горят и палят едно по едно нашите села е безнравствено. Но и да искахме да се крием, за да избегнем сраженията, не бихме могли, щом като турците вървят в такова множество и така пръснати из горите, понеже, както знаете, тук балканът е навсякъде проходим и горист, неблагоприятен за отбрана от наша страна, тъй като високи и непристъпни върхове, господствуващи над околните височини, няма. Както и да е, дирите на аскера пак са изгубени, не знаем де са, но по всяка вероятност те ще искат отново да завладеят границата и оттам ще вървят във верига надоле.

 

Вий сте приготвили (тъй чухме) една чета от сто души и щяла наскоро да замине. Нека замине по-скоро и нека дойде на Мързевските колиби… [* Неразчетена дума.]; най-добре да замине тя с приносящите на настоящето ни. Съобщете ни накратко съдържанието на изпратените писма, но по-скоро пишете по вестниците, експлоатирайте разсипателния план на турците и след една отчаяна борба очакваното опустошение на нашите села.

 

Целувам те твой

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 69.

 


 

26

Шифровано писмо до В. Пасков, в което настоява за по-точно предаване в пресата на сведенията за въстанието

 

Б.м., 19 август 1903 г.

 

Пасков,

 

Завчера ти писах за положението на работите у нас и след като беше изпратено писмото ни, прочетох твоето, изпратено от Икономова. От другите изпратени работи (церове, боракс и пр.) през нашите ръце тук нищо не е минало. Изпращаме ви четника Янко Ускюплията (познат на Мрачния). Той се отстранява от четата и няма да му оказвате никаква поддръжка или каквото и да е съдействие. Бюлетини от 10/VІІІ, 11/VІІІ, 12/VІІІ не сме получили. Днес прочетохме от 13/VІІІ и 14/VІІІ. Чудно ни е защо не сте могли (или не сте искали?) да им предадете в София едно точно и пълно, и подробно описание на всичко станало. Язък, че вий тук имате най-добри и най-подробни сведения отвсякъде другаде. Повечето от акциите не са предадени или са предадени изопачени и непълни. Поне затова трябва да ги бива приятелите в София, после защо не пращате и други вестници покрай „Бюлетина“? След случката в Стоилово и в Пенека (за която ще видите от приключеното тук писмо [* Няма запазено такова писмо.] на Калканджиева) у населението се забелязва желание да бяга зад граница. За да предотвратим туй, ний взехме следната мярка: местността Врузово – стария чифлик Бракалов, която от двете страни се граничи с морето и границата, мислим да я вардим укрепени на пункта, на който мислим да пръснем четите от Шиваровия участък, нашата и оная, която тъкмите да изпратите. Там ще бъдат обезпечени жените и децата от няколко села и само в краен случай ще могат безопасно да преминат границата. Всички ваши писма и други пратки нека дохождат на това место Врузово – стария чифлик Бракалов.

 

Домашните ми върнаха ли се вече в Пловдив? Изпращаме ви обратно фитила за бомби, но той е калпав, поискайте от Тюфекчиев по-добър френски, а не австрийски.

 

С братски поздрав:

 

М. Ив. Герджиков

 

П.П. От четника Янко приберете дрехите и дайте му неговите. Пасков, какво направи с марша „Пред зиналата бездна“? Испрати ли го на „Дем[ократически] преглед“? Прегръщам те твой Силянов. Много здраве от Варналията.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 68.

 


 

27

Писмо до В. Пасков за започналото настъпление на турската войска

 

Б.м., 22 август 1903 г.

 

Пасков, известно ти е вече, па и от писмата ще видиш, че настъпателните действия на аскера вече са почнали. Ний за сега сме най-много заняти с охраната на жените и децата от някои погранични села. За всичко туй в подробности оставяме да ти разправи Аянов, който беше при нас и видя всичко. Целта ни е да не допуснем толкова рано крупни предавания на бежанци, което би се схванало като фалит или отслабване на въстанието.

 

Дайев дойде вчера, собствено ний неколцина минахме границата и се върнахме заедно на лагера. Днес той със 6 души тръгна за местоназначението си – да попълни вакантното място на Кондолова. С останалите му четници подкрепихме заетите няколко чуки за охрана на жените и децата.

 

На Шангов ще съобща да мине към Гьоктепе, но с условие, че с офицерите си ще признава и ще работи съгласно разпоредбите на Гл[авното] Б[оево] Тело. Разбрахте ли се по тоя въпрос и до кога вярваш да бъде готов за навлизане. Ако иска да се упъти към Л[озен]градско, нека се опита да си пробие път през там (Гьоктепе, Сърмашик и пр.).

 

Целувам те твой

 

Michel

 

П.П. По всеки начин гледайте по-скоро да купите поне 60 пушки и патрони много повече.

 

Същий

 

Драги Пасков,

 

Получих писалката. Мерси. Изпрати ли марша? Други стихотворения недей изпраща за печатане освен тия, за които аз ще ти пиша, понеже повечето от тях се нуждаят от изглаждане.

 

Пращай ни, ако можеш, „Д[емократически] преглед“. Днес утре пак ще имаме „бум-бум“…

 

Прегръща те твой

 

Хр. Силянов

 

Много здраве от Дайев, няма време да ти пише.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 5.

 


 

28

Шифровано писмо до В. Пасков за настъплението на турската войска и организиране оттеглянето на българското население

 

Узунчаир, 24 август 1903 г.

 

Писмото ти получих сега по тъмно и тутакси ти отговарям.

 

От днес ний вече преставаме да сме господари на Василико. Гърците в последните дни се отнасяха до нас за всичко; на нас гледаха като на заместници на турското правителство и ни бяха много верни поданици.

 

Днес подир обед пристигна във Василико 1500–2000 души аскер с един ескадрон кавалерия и две горски батареи. Движеха се по пътя и бидоха забелязани от някои от заетите чуки. Пустите му гърци! Цели двадесет дена те вкусваха благодарение на нас политическа свобода. Аслъ нашите действия най-много тем ярадисваха. Ще ги видим как ще се държат сега… след някои и друг ден сигурно ще пропищат куршумите покрай границата и след отпора, който ще се даде на турците тук, положението на нещата тук, значително ще се измени. Едновременно с Василиковския аскер, потеглил е по границата по посока към нас друг аскер, на брой повече от 1000 души. Тая вечер ний сме 15 души при жените на лагера и още тая нощ потеглюваме за границата, дето ще присъединим към нас и началника на пограничната стража подпоручика Стоянов и ще държим тая страна. Додето се избистри и изясни окончателно това положение, покрай границата ще минат още няколко дена. Аз виждам, че щом запукат първите пушки откъм нашите чуки, жените с децата и безоръжените мъже, ще се впуснат в безредно бягство и нищо не ще бъде в състояние да ги спре. За това още от сега добре е да вземете мерки, за да не се изселват и се настаняват във вътрешността, а да се държат покрай границата. Гледайте още от сега, погрижете се да се изберат комисии, които специално да се грижат за прехраната и настаняването им. Само ако са сигурни тия жени и деца откъм прехрана и поминък и настанени покрай границата, ще можем донейде да успокоим въоръжените селяни и ги задържим, понеже и без това вече има примери на бягства (дезертьорства) от техна страна. След опустяването на тия погранични села най-големи трудности ще срещнем при доставката и готвенето на хляба.

 

И тъй, ний сега чакаме читаците и ще направим каквото можем. Добре е да експлоатирате случая с натрупването на войски край границата, можете из вестниците и да преувеличите числото им. Вижда се, че както при Стоилово, турците навсякъде ще употребяват и топове в сраженията с нас. Те са настанени в Граматиково. Покрай селото, укрепяват се. Окачили са край изгорената казарма знаме като в завладена територия и всека вечер правят овации на падишаха. Като се движат в такива големи маси и тъй предпазливо бавно, изходът на сраженията все не ще бъде на наша страна.

 

В Бургас е стигнал Цено Куртев. Носи със себе си около 200 лири за покупки. Ако и болен, той е дошел без позволение. За това приберете му парите и му кажете, че каналът през морето се закрива и става несигурен с дохождането на турците във Василико, па и не сега е време за пренасяне на пушки. Вземете му парите и удовлетворете само някои от нуждите на неговия и на Петър Ангелов райони. Нека бърза да се върне.

 

За сега други сведения от доле нямаме. На поверителното ний погледнахме скептически. Подобни поверителни ни най-малко не ни утешават; действителността е много ясно очертана пред нас, но колкото и мрачна не ни отчайва… За Цариградските водопроводи не можем за сега да направим нищо, но после ще видим.

 

Приеми моите и на Мишела целувки

 

Хр. Силянов

 

Р.S. Уморен от работа едвам сега е заспал, та не искам да го събуда и се подписвам вместо него. [* Най-вероятно писмото е написано от М. Герджиков, а шифровано от Хр. Силянов.]

 

Пращаме писмо наше на Куртев.

 

Можете ли да ни доставите бацили от чума или холера? Погрижете се да ни доставите и от най-силната отрова като ни съобщите как действува.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 63.

 


 

29

Писмо до В. Пасков за сражение при Василико

 

Василиковско, 25 август 1903 г.

 

Милий Вася,

 

Както предполагах във вчерашното си писмо, така излезе днес. Казвах, че ще има пуканица – така и стана. Вчера войска напълни Василико – днес сутринта към един часа по турски, 500 души пехота, 100 души кавалерия и 3 батареи артилерия атакуваха едно отделение на четата ни (около 25 души), които се бяха установили на върха Копрец над Василико. Сражението трая 2 часа. Турците от две места обстрелваха с артилерията си и пехотата им настъпваше. Нашите със залпове огън принудиха неприятеля да отстъпи, след което и те се оттеглиха. От наша страна никакви убити, нито ранени, от турците – неизвестно. Всичката турска сган, която е около нас, възлиза на 2000 души пехота с 5 батареи и 5 ескадрона кавалерия. Тази войска е един час път само близо до границата. Жените, децата и старите от 3-те села – Граматиково, Вургаре и Мързево избягаха зад граница още при първите вистрели без да можем да ги спрем. С тяхното избегване храна почти не остана за нас. Как ще я караме по-нататък – незнам. Самите селски бягат от четите в България. Днес наказахме един със смърт, обаче не вярвам това да е ефикасно средство.

 

Турците настъпват бавно, но сигурно. Утре очакваме нови сражения и вярвам, че занапред те ще бъдат катадневни. Патроните и те са на привършване. Какво става по другите участъци – незная. От 3–4 деня не съм получил никакви сведения.

 

Населението, което се показва малодушно до подлост – ме отчайва и ей богу, че предприемането на някоя решителна акция с тях, би било глупав риск, без никаква полза. До сега всичко, което е направено тук, е сторено изключително от четниците. Какво е твоето мнение по всичко това. Желал бих да зная. Пиши ми, моля те по-скоро, защото, както виждаш, малко време имаме за бавене.

 

Сърдечен поздрав на теб и всички приятели.

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 180.

 


 

30

Писмо до В. Пасков за сражение с турска кавалерия при Потурнаково, недостиг на оръжие, масово изселване на българските села

 

Вургарско, 28 август 1903 г.

 

Вася,

 

Писах ти, че на 25 того едно отделение от четата има блъсканица и ти бях изложил отчасти положението на работите в този край. Казал ти бях тоже, че очакваме нови нападения: така и стана. На 26 същий едно отделение турска кавалерия около 50 души правело реконгрецировка около чуката „Голеш“ над Потурнаково, без да знае, че на върха имало комити. Бях казал на момчетата да се пазят при такива случаи когато се не знае силата на противника, обаче „сърце мъжко юнашко не трае“– нашите на брой 25 души нападат кавалерията, когато тя седнала да почива под дебелите сенки и я пръскат. Пехотата, която се задала отдалеч, била отблъсната от другите върхове, на които съм настанил момчетата си във вид на полукръг. Турците се оттеглили всички с 10-тина солдати и 5–6 коня убити. От наша страна никакви загуби.

 

Вчера 27 денят мина тихо, обаче още един полк пехота пристигна във Василико, види се като подкрепление. По всичко изглежда, че турците трупат сили, за да заемат границата си. Ний сме решени лесно да не отстъпим, защото после ще ни се пресечат краката.

 

Днес очакваме нова пуканица, да видим дали ще дойде. Патроните са на привършване, па и храната тоже. Положение много глупаво. Ето селата, които са буквално изселени в България. Около Аланкайрак, Кюприята, Паничарево и др. и които са оставили цяла пустота около нас. Сърмашик, Гиок тепе, Калово, Конак, Чаглаик, Заберново, Стоилово, Граматиково, Вургари и Мързево. Обърни внимание на това и раздрънкай го из пресата. Кажи на окръжния управител да не ги изпраща из вътрешността на България, а да им отпусне храна където са сега. На завчерашното си писмо не съм получил отговор от тебе. Ахъчелебийско защо мълчи още? Какво мислят и вършат приятелите в София? Пиши го на длъжко и широко.

 

Поздрав на Мрачний, Ковачев и други.

 

Целувам те

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 12.

 


 

31

Шифровано писмо до В. Пасков за положението в района на въстаническите действия

 

Б.м., 28 август 1903 г.

 

Драги Пасков,

 

Получих писмото ти, което очаквах с нетърпение. Знаеш вече за подвизите на аскера във Василико. Днес пак се чуват топовни гърмежи откъм Голеш. Други пък ми съобщават, че забелязали огън по посока към Граматиково и предполагат, че е запалено селото от турците. Но ний до тая минута нямаме сведения удостоверени; щом получа такива ще ти съобща. За положението на работите в долните участъци сведения нямаме. Ний засега, сме още тук и чакаме от ден на ден бракята да дойдат да си установят границата с България, която близо от месец насам не съществува. Предполагаме, че сега ще се опитат да ударят насам с по-големи сили. При все туй ето вече толкова време откак аскерът се е установил в Граматиково и бездействува, същото е и с Гьоктепенския аскер. Нека само по-скоро се приготвят четите, които тъкмите за изпращане, но по-скоро, додето не е съвсем увеличено числото на аскера. С тях ще можем да предприемем някои по-крупни нападателни действия. Ний ще се държим до край, ще защитим и линията с всички сили. Колкото пък за минаването оттатък, нито мисъл ни минава през ума, колкото и да се влоши положението тук.

 

Вий гледайте още, всякога в Аланкайряк да се намират складирани патрони от всички видове, пушки, за да можем тутакси да си ги доставяме щом стане нужда. Веднага ни доставете: около две хиляди маузерови патрони, няколко кримкови и около 2500 манлихерови патрони.

 

Ние тук мислим, че другарите в София е време не само да се заканят на „Черноморския бу…“ [* Неразчетена дума.], а и да изпълнят на дело заканите си. Да знаят българановците какъв удобен момент за лаври им се изпуска из ръцете, не биха правили тъй.

 

Пелерината и фанелата на Варналията още не са получени. Моята фанела тоже не е получена. Изпратете и една фанела за Силянова. Много здраве от Силянов и от Варналията.

 

Целувам те твой

 

Michel.

 

За мене изпратете една куртка и едни панталони, понеже съвсем съм се изпокъсал. С каква цел българското правителство е решило да усили пограничните постове?

 

Пасков [* Написано от Силянов на същия лист, без шифър.]

 

Броевете 10, 11 и 12 август от „Бюлетина“ не сме прочели. Колективно ти се молим да направиш нужното, за да ги прочетем, т.е. да ни ги изпратиш.

 

Изпратените пури много се харесаха на Мишела и взехме сега да констатираме факта, че почна без тях да става неврозен…

 

Прегръщаме те:

 

Хр. Силянов

 

Ив. Варналията

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 65-66.

 


 

32

Писмо до В. Пасков с молба да отиде в района на въстаническите действия

 

Границата, 29 август 1903 г.

 

Вася,

 

Не мога да ти пиша надълго, защото съм силно отпаднал духом. Прочети тук приложените писма и моля те, болен или здрав, веднага замини за Аланкайрак, от дето ще те вземе куриер да те доведе при нас. Необходим си тук, чу ли?

 

Целувам те

 

М. Герджиков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 13.

 


 

33

Писмо до В. Пасков за прегрупирване на въстаническите сили и организирано изтегляне

 

Урумкьой, 8 септември 1903 г.

 

Васьо,

 

Снощи дойдох в Урумкьой. Из пътя срещнах Лазов, Яне Попов и Янко Стоянов. Те идеха в Аланкайрак, за да се срещнат с нас по същий въпрос, по който се бяхме събрали и ние. Говорихме и се разбрахме. Те ще се завърнат към Текенджа, за да подберат момчетата си и да дойдат при нас, обаче преди да тръгнат, ще направят едно нападение на някой турски пограничен пост. За туй и работата ми се улеснява, няма да ходя в Текенджа, а вместо там в Гергебунар, където има разхвърляни още вещи и патрони. Тъй, че не пращай нищо за мене в Текенджа, а тук в Урумкьой или пък в Аланкайрак.

 

Йордан Георгиев, който завеждаше Урумкьойския пункт е дошъл в Бургас да се цери. У него има кама и револвер, да му се вземат.

 

Видех в Паничарево и Шангов. Той тътре от подиря си 30–40 храбреци, които заедно с онези пушки и патрони, оставя на наше разположение, а той сам желае да се пише като прост и скромен четник. От момчетата му ще има мнозина, които ще трябва да се чистят, защото той добре ги е разгалил. Патроните, манлихерови, чието произхождение ти знаеш – убеден съм, че ще излезат димни, защото Контев (Капитана) ми каза в един разговор, че всички патрони от складовете на 24 полк са били димни. Вземи моля те мерки, да може по-скоро да се набавят бездимни патрони, чието преимущество ти добре знаеш от какво значение е за нас.

 

Тука ще оставя дедо Киро (войводата) за заведущ пункта.

 

Отнасяйте се до него за всичко. Той ще уреди работите добре.

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 20-21.

 


 

34

Писмо до В. Пасков за дезорганизация сред четниците и бягства към България

 

Урумкьой, 12 септември 1903 г.

 

Вася,

 

Получих писмото ти в Гергебунар. Жалко, че още от момчетата, които останаха в Аланкяйрак, бягат. Една от причините за тяхното бягство е и тази, че те са без горни дрехи, а пък тук вече е студено нощно време, па и сутрин просто не се седи на едно място от студ. И огънът не помага. Вътре, както знаеш, ще ни бъде невъзможно да кладем огън. От София бързат да действуваме. Както помниш Лазо, Яне Попов и Янко Стоянов трябваше да се присъединят към търновските чети за съвместно действие. Те бяха към Текенджа. Маджаров отиде да ги вика и сега са на път. От понеделник или вторник по-рано е немислимо заминаването ни. А патроните кога ще дойдат? Научих се, че в Бургас имало роптане и заканване от изпъдени четници спрямо мен. Нищо. На това аз се надявах. Давали сте им и пари. – Не сте направили добре. Вий трябва да обясните там на хората, защо са отстранени тези приятели.

 

Друго. По вестниците чета, че онзи подлец Шишманов се е предал. Напиши едно заявление по този въпрос от името на Одр[инския] Въст[анически] Щаб, в което да се казва, че милостта му, е изолирана от организацията от година време и че сега той е бил начело на една чисто разбойническа шайка, влезла тайно в Турция без знанието на Възс[таническия] щаб и че предателството на този господин ни най-малко не петни четите, между които до сега никакъв подобен случай не се е явил в Одринско. Направи това заявление по-остро и обширно и го дай на вестниците па даже и на някой телеграфна агенция, за да му се даде широка гласност.

 

Днес заминавам за Аланкайрак. Пиши ми там и прати вестници. Какво знаят нашите за Битолско? Ами в другите части на Македония как отиват работите?

 

Сърдечен поздрав теб и на другите приятели

 

Michel.

 

Р.S. Не забравяй патроните.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 19.

 


 

35

Писмо до В. Пасков с искане спешно да изпрати дрехи, храна, боеприпаси и български вестници

 

Б. м., 13 септември 1903 г

 

Вася,

 

Тази сутрин дойдох тук. [* Мястото не е посочено.] Щом получиш настоящето прати веднага матерките, които ти бях поръчал. Прати царвулите, куртките и панталоните, сухарите и около 70–100 шинела стари, бракувани от войската. Това особено непременно прати, защото тука настава студ, пък момчетата заявяват, че ще стоят само с условие ако им се доставят шинели. Манлихерови патрондаши, ако има изпрати по-скоро. Знай, че трябва да влизаме вече, а пък материалите гореспоменати са необходими за влизането ни. Защо не пращате вестници? Пращайте бе, брате, да знаем какво става по света. Някои от момчетата са избягали с револверите си. Ако ги видиш там, вземи им ги. Ще чакам утре вечер най-късно отговор на настоящето ми и материалите.

 

Сърд[ечен] поздрав

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 14.

 


 

36

Писмо до В. Пасков, в което му съобщава за изпратен добитък

 

Аланкайряк, 14 септември 1903 г.

 

Пасков,

 

Приносителя на настоящето Тодор Вълчов от с. Кладъра, определен от нас, за да притежава временно нашия добитък, ще носи свидетелства, че добитъка е здрав и ще има формално свидетелство от с. Урумкьой за добитъка, че е здрав. Билетите за добитъка са изкарани на негово име, че са негова собственост.

 

Ако имате нужда от него задръжте го докато продадете добитъка, тъй също и за поддръжката му. [* Писмото е от друга ръка, но подписът е написан от ръката на М. Герджиков.]

 

С поздрав

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 22.

 


 

37

Писмо до В. Пасков да помогне на жена на убит въстаник

 

Б. м., 18 септември 1903 г.

 

Вася,

 

Приносителката на настоящето е жена на един въстаник, убит в сражението при Саздра. Тя има няколко деца. Погрижи се ти или някой друг да я настаните в Бургас или другаде и да ѝ се отпусне храна за прекарване или пък някой и друг лев – ако можеш настани единия ѝ син на занаят кундураджия някъде.

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 8

 


 

38

Писмо до В. Пасков с молба да не го означават занапред като началник-щаб

 

Аланкайряк, 19 септември 1903 г.

 

Мили Васьо,

 

Ти помниш добре, че ти бях намекнал, когато беше тук, върху онова окръжно от наший „щаб“ до гърците в Одринско, което бе поместено във вестниците. Казал ти бях, че не трябваше да фигурира под него моето име като началник щаба, защото такъв между нас няма. Сега, когато се помести новото изявление на щаба по Шишмановий въпрос там пак моето име бе поместено като началник щаба. Мен стана много неприятно, когато видях напечатаното изявление, а на другарите им се повдигна жлъчката. Те са прави да протестират, но те от това вадят и друг повод – повода да казват, че аз съм се стремял да заграбя ръководенето на всички работи в ръцете си и да диктаторствувам един вид. Това те не изказват открито, но по думите им се разбира, че тъй мислят. По-голямо оскърбление за мене не може да има от това. Ти добре ме познаваш и не знам дали до сега си констатирал такава черта в характера ми. По дяволите. Асла само това обвинение липсваше да ми се хвърли сега от самите ми другари, за да се струпат абсолютно всички криви дърва върху гърбат ми от следствията на не добрият изход на въстанието. След половин час тръгваме за границата – тоз път отивам със свито сърце, като ще знам, че обвиненията от всякъде ще ми бъдат награда единствена на досегашния ми скитнически живот. Заклевам те в най-милото да не се отнасяш по никакъв организационен въпрос до мене. Всички комитетски писма адресирай занапред до Икономова или Маджарова. Това не ще рече, че ти не трябва да ми пишеш частно, твоите писма лично до мене, ще бъдат единствената утеха на любящия те.

 

Мишел

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2., а.е. 41, л. 1.

 


 

39

Писмо до В. Пасков за отпускане на парична помощ на приносителя на писмото П. Ковачев

 

Б. м., 24 септември 1903 г.

 

Вася,

 

Приносителя на настоящето е Панайот В. Ковачев, който е взимал участие в кражбата на пушките в Ямбол. Той иска да му се отпуснат някой и друг лев за семейството му. Ако намериш за добре отпусни му някоя малка сумица.

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 7.

 


 

40

Писмо до В. Пасков, с което му изпраща списък на четници, които да бъдат подпомогнати парично

 

Аланкайрак, 24 септември 1903 г.

 

Васйо,

 

Тук преключения списък [* Списъкът липсва към документа.] съдържа имената на момчетата, които днес разпуснахме по нямане възможност да бъдат всички вътре. Те са добри момчета и готови да влезат пак, щом като ги повикаме. Съобразявай се със списъка и дай им по 2 лева (два лева) временна помощ. Бедни сме, та не можем повече да отпуснем.

 

Salut

 

Michel

 

ЦДА, ф. 1853 К, а.е. 293, л. 72.

 


 

41

Писмо до В. Пасков относно връщане на суми, оставени на съхранение от четници

 

Аланкайрак, 24 септември 1903 г.

 

Васьо,

 

Приносителите на настоящето, Иван Събев и Никола Костадинов са предали първия 20 лева, а вторий 40 лева на съхранение преди да заминат с чета, – на Георги Василев, когато този последний е бил в Дерекьой заведующ пункта. Сега поменатите лица напущат четата и искат да им се повърнат тези пари. Не знам дали Василев ти е предал тези пари, обаче комитета е длъжен да им ги повърне. Повърни им ги.

 

Michel

 

[На гърба на писмото е написано от Кръстьо Българията:]

 

Пасков, действително Иван Събев и Никола Костадинов при влизането в Чокенско предадоха свои пари на Георги Василев. Първия 20 лева сребро и втория 40 лева сребро.

 

Кр. Българията

 

ЦДА, ф. 1853, оп. 1, а.е. 293, л. 16.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]