Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г.
съст. Надежда Недкова, Евдокия Петрова

 

ІV. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

 

Б. ПИСМА ДО МИХАИЛ ГЕРДЖИКОВ

 

      1. Писмо от Гоце Делчев относно предстоящия конгрес на Върховния комитет. София, 19. VІІ. 1902 г.
      2. Телеграма от Александър Кипров с предложение да се свика среща с участието на Д. Стефанов или Гоце Делчев. Хебибчево, 19. ІХ. 1902 г.
      3. Писмо от Кирил Пърличев, в което съобщава, че Задграничното представителство е получило разрешение от конгреса в Солун за въстание, и го кани да дойде в София за среща с пратениците на Централния комитет. София, 12. І. 1903 г.
      4. Писмо от Велко Думев във връзка с подготовката на въстанието. Одрин, 30. ІІІ. 1903 г.
      5. Писмо от Окръжния комитет в Одрин относно терористичните акции и по организационни въпроси. Одрин, 4. V. 1903 г.
      6. Писмо от Христо Силянов относно организирането и въоръжаването на чети. Бургас, 7. V. 1903 г.
      7. Пощенска картичка от Христо Арнаудов с молба за пари и инструкции. Харманли, 8. V. 1903 г.
      8. Писмо от Васил Пасков, с което му съобщава за гибелта на Гоце Делчев и Тома Давидов. Пазарджик, 16. V. 1903 г.
      9. Писмо от Димитър Общински относно снабдяване с оръжие. София, 24. V. 1903 г.
    10. Писмо от Велко Думев относно заминаването му за конгреса на Петрова нива. Трена Хебибчево–Харманли, 25. V. 1903 г.
    11. Писмо от Георги Минков относно изпратени патрони и др. Бургас, 14. VІ. 1903 г.
    12. Писмо от П. Попов за готовността му да дава храна за движението. с. Конак, 27. VІ. 1903 г.
    13. Шифровано писмо от Павел Ковачев до М. Герджиков и В. Пасков, с което им изпраща препис от Окръжно на ЦК на ВМОРО. Харманли, 16. VІІ. 1903 г.
    14. Писмо от Васил Пасков, в което съобщава, че изпраща Окръжно на ЦК на ВМОРО и относно покупка на оръжие. Пловдив, 19. VІІ. 1903 г.
    15. Писмо от Васил Пасков с искане да се спазват решенията на конгреса на Петрова нива по снабдяването на четите с боеприпаси и дрехи и за необходимостта от парични средства. Пловдив, 22. VІІ. 1903 г.
    16. Шифровано писмо от Васил Пасков за отзвука от въстанието в Македония, за отпуснати парични помощи, въоръжаване и преминаване на чети в Одринско. Бургас, 4. VІІІ. 1903 г.
    17. Шифровано писмо от Васил Пасков за хода на въстанието в Македония. Бургас, 5. VІІІ. 1903 г.
    18. Шифровано писмо от Васил Пасков с мнение за тактиката при въстаническите действия и съобщава, че изпратените от тях пленени турци са доведени в Бургас. Бургас, 8. VІІІ.1903 г.
    19. Шифровано писмо от Васил Пасков, в което му разказва за станалата експлозия в бащината къща на М. Герджиков в Пловдив. Бургас, 9. VІІІ. 1903 г.
    20. Писмо от Васил Пасков относно достойното поведение на бащата на М. Герджиков по станалата в дома му експлозия. Бургас, 9. VІІІ. 1903 г.
    21. Шифровано писмо от Васил Пасков за успешните действия на въстаниците и за съсредоточаване на турска войска в Одринско. Бургас, 11. VІІІ. 1903 г.
    22. Шифровано писмо от Васил Пасков за отзвука от успехите на въстанието в Одринско в България. Бургас, 14. VІІІ. 1903 г.
    23. Българията и сведения за съсредоточаване на турска войска в Лозенград. Бургас, 16. VІІІ. 1903 г.
    24. Шифровано писмо от Васил Пасков за доставка на патрони. Бургас, 19. VІІІ. 1903 г.
    25. Писмо от Стамат Икономов с анализ на трудното положение на четите и населението и за необходимостта да се вземе съвместно решение от членовете на Боевото тяло за начина на действие при създаденото положение. Б.м., 20. VІІІ. [1903 г.]
    26. Шифровано писмо от Васил Пасков относно хода на въстанието и пристигането на английския кореспондент Уолтър Къртън. Бургас, 23. VІІІ. 1903 г.
    27. Шифровано писмо от Васил Пасков с препоръки за тактиката на въстаническите действия, за започналото изтребление на българското население в Македония и ролята на княз Фердинанд в събитията. Бургас, 27. VІІІ. 1903 г.
    28. Писмо от Васил Пасков, в което съобщава, че К. Българията тръгва за района на въстанието с английския кореспондент Уолтър Къртън. Бургас, 28. VІІІ. 1903 г.
    29. Писмо от Васил Пасков, съобщава, че ще замине при въстаниците. Бургас, 30. VІІІ. 1903 г.
    30. Писмо от Георги Тодоров за преминаване на границата от бежанци. Б.м., 7. ІХ. 1903 г.
    31. Писмо от Васил Пасков относно хода на въстанието в Битолско, за отношението на Русия към събитията и др. Бургас, 14. ІХ. 1903 г.
    32. Писмо от Васил Пасков за среща на чужди кореспонденти с родителите на М. Герджиков. Бургас, 14. ІХ. 1903 г.
    33. Писмо от Васил Пасков относно срещата и водените разговори с кореспондента на Ройтер Ангус Хамилтон. Бургас, 16. ІХ. 1903 г.
    34. Писмо от Васил Пасков с препоръки за тактиката на въстаническите действия. Бургас, 17. ІХ. 1903 г.
    35. Писмо от Минко Савов за присвоени пари от двама четници. Карнобат, 19. ІХ. 1903 г.
    36. Писмо от Васил Пасков, в което му съобщава, че Задграничното представителство кани представител на Боевото тяло да замине за София за участие в съвещание по положението в Одринско. Бургас, 22. Х. 1903 г.
    37. Писмо от Велко Думев относно делегацията, която е изпратена из Европа след въстанието. София, 25. ХІ. 1903 г.
    38. Писмо от Велко Думев относно делегацията, изпратена из Европа след въстанието. София, 26. ХІ. 1903 г.
    39. Писмо от Васил Пасков относно конгреса на одринци след въстанието. София, 31. І. 1904 г.
    40. Писмо от Димитър Общински, с което пита дали да предаде съхраняваните от него материали на Лазар Маджаров. Пловдив, 18. ІХ. 1904 г.
    41. Писмо от директора на Народната библиотека в Пловдив, с което изказва благодарност за предаденото от М. Герджиков знаме. Пловдив, 29. VІ. 1923 г.

 

 

1

Писмо до Г. Делчев относно предстоящия конгрес на Върховния комитет

 

София, 19 юли 1902 г.

 

Драгий Michel,

 

Писмото от Стефана [* Брат на Михаил Герджиков.] получих, от което и разбрах, че страшна напаст те е сполетяла. Не остава друго освен в един чувал, че и двамата във вид на багаж, па хайде право при добрата ви майка. Я стягай се, недей се поддава тъй лесно, че ще почна генералски да викам и да ти заповядвам да оздравееш час по-скоро, че иначе ще бъдеш дисциплинарно наказан.

 

Днес Туше ти изпраща 10 наполеона, па гледай по-скоро да додиш, че има нужда не само от тебе, но и от повече хора, тъй като конгресът наближава, свиква се на 28 того, а както се вижда, генералите напредват.

 

Те изпращат непрестанно чети, но от няколко дена правителството доста се е завзело да им пречи. Има се дума, че и Фердинанд, на когото носът е бил натъркан от мечката в Петербург и в Париж, дал заповед на генерала [** Генерал Иван Цончев.] да ограничи действията на комитета до второ разпореждане. Ще видим къде ще му излезе краят. С Принца (Борис), [*** Борис Сарафов.] струва ми се, не ще можем се срещна, защото от думите на Ляпов, който два дена след твоето заминаване пристигна тук, е заминал за Париж, а кога ще се върне, не зная. Ще науча и ще ти пиша дали ще се върне, или пък направо ще доде тук. Знай, че той, Принца, на две места е кандидатиран. Гарванов е тук и ако за една неделя се върнеш, ще го свариш, ако не, ще замине в Ст[ара] Загора.

 

Сърдечен поздрав и на двама ви

 

Гоце

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 1, а.е. 4.

 


 

2

Телеграма от Ал. Кипров с предложение да се свика среща с участие на Д. Стефанов или Г. Делчев

 

Хебибчево, 19 септември 1902 г.

 

Пловдив, Мих. Герджиков.

 

Можем ли направим среща Пловдив и да повикаме Стефанова или Делчева, защото голема е необходимостта? Отговори телеграфически, та утре да дойда.

 

Кипров

 

(Получена в Пловдив на 19 септември 1902 г.)

 

ЦДА, ф. 1938 Б, оп. 1, а.е. 46, л. 33.

 


 

3

Писмо от К. Пърличев, в което съобщава, че Задграничното представителство е получило решение от конгреса в Солун за въстание и го кани да дойде в София за среща с пратениците на Централния комитет

 

София, 12 януари 1903 г.

 

Michel,

 

Генадиев предаде телеграфическия ти иск от 150 лв. Пращам ти ги на адрес доктор Костов.

 

Викан си тук по следните съображения. Известно ти е, че през празниците в Св[ета] Гора се е състоял конгрес. Завчера получихме решенията на тоя конгрес, които се отнасят до принципиалните въпроси, повдигнати и в тукашните събрания. В съпроводителното си писмо съобщават още, че са упълномощени и двама делегати да доложат и подкрепят и устно доводите и решенията на конгреса. Тези двама са Давид (Грв.) и Орлеанския Д-в. [* Ив. Гарванов и В. Думев.] Като съобщават това, бързат да застигнат тук готвещите се за заминаване другари и съвместно да се разменят възгледите. Но Ахил [** Гоце Делчев.] вече замина. А ти, понеже си още в Пловдив, отложи плана си за два дена, след като наредиш работата си с другарите, упъти се веднага насам и се разберете с делегатите, които най-късно във вторник пристигат в София.

 

Чок селям от Христо, [*** Христо Матов.] Пере [**** Пере Тошев.] и другите.

 

Твой К. Пърличев

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 46.

 


 

4

Писмо от В. Думев във връзка с подготовката на въстанието

 

Одрин, 30 март 1903 г.

 

Лично поверително

 

За Хебибчево от Орлеан, [***** Одрин.] 30. ІІІ. 1903. Препис от настоящето ще пратите за Герджика до Минков в Бургас. Самият препис ще запечатате в плик и ще пишете Минкову така запечатано писмо да предаде Герджику. Пишете с българска азбука преписа. Ето самото писмо:

 

„За Герджика от Орлеан, 30. ІІІ. 1903 г. В допълнение на писмото ни по отхождането ти зад граница считаме за нужно да ти донесем следното и по следните въпроси: пред вид крайно строго пазената граница – Мустафа паша – не ни е възможно да дойде някой от нас, за да се срещне и да размените мисли по положението и нуждите, които то отвън и вътре създаде. Ето положението и въпросите, що чакат разрешение:

 

1. От София и Света гора искаха пари и писма от София твърдяха, че трябват за оръжие и че каквото се набави, ще е за нашенско. Ето защо събрахме и пратихме в София 350-те наполеона, след което получихме адвокатско писмо, че поради строгостите на б[ългарското] правителство не могат с нищо и в нищо от София да ни услужат. Това ни заведе до мисълта, че сме невярно изиграни като представители на Одринско и което е по-важно, че се игнорира тоят край и се употребяват средствата му за други места. [* Касае се за откупа за заловената от четата на Яне Сандански американска мисионерка Мис Стоун. Парите били употребени за въоръжаване на четата на Хр.Чернопеев.] Отнесохме се в Света гора и оттам ни пишат, че в София действително не разполагат с пари и че не знаят що да ни отговорят по парите ни. Туй е равносилно със софийското заявление на другарите ни в София: „Сами погрижете се за нуждите на вашия окръг.“ В едно писмо им изтъкнахме, че сме разпоредили да заминеш и потърсиш сметка, не думи, но сумата, що им внесохме, и че ако нямат оръжие, да ти дадат парите ни, като не забравихме да предупредим, че не могат извини задържането парите с нищо, нито с пратеното оръжие, защото то е купено с парите от Мистона, върху които Одринско има право като част от Македоно-одринската организация. Резултатът бе, че прекъснаха кореспонденцията и прекратиха сяка помощ Минкову и окончателно престанаха да се интересуват от Одринско. Матов и други из България купуват оръжие и не считат за нужно да отделят за нас, а изпращат сичко направо в София. Това е нетърпимо и ние трябва да се разберем с тия хора, с понятията им за организацията и границите ѝ. Трябва да се ходи в София за туй – самичък съобрази.

 

2. От Света гора ни съобщават, че отлагат въстанието най-рано за м. юни. Без да се взема (туй писахме в Света гора) мнението на окръзите, вземат се решения. Съображенията са попълване оръжието, военни хора, пресъхване реки, няма храна(!), повече хора(!) и убеждение у Европа, че Турция не се реформира. Отлагането, щом е възможно, е полезно, но преди да се вземат решения, трябва да се има мнението на окръзите; а припомням си и твойте думи, че населението в М[алко]търновско ходело по въглища и следователно не може да се удържи или прибере. Що мислиш по това? (Съобщено е туй в М[алко] Търново и Лозенград и чакаме мнението им.)

 

3. Соуджак ни са заловени сума пушки от къзълагашкия околийски началник и остават още 120 кримки и 25 каси патрони. Мислим писмено да заплашим началника и да го убием, ако не се вразуми. Що мислиш по това? А оръжието, което остава в Соуджак 120 пушки и 25 каси патрони – и в Хебибчево, мислим да се внесе чрез Чокенско, за което писахме в Лозенград да се разпореди Маджаров с една малка чета из Чокенско [по] границата за тези цел. Що мислиш?

 

4. Четата от Чокенско след Кръстьовото оттегляне биде разпръсната: Вълчо [* Вълчо Славов.], началникът им, интерниран, а момчетата едно по едно разгонени. Чокенско остава с една част оръжие и уредени тела селски, па и с някоя пара в касите, без водител. Това още повече прави належаща нуждата от хора в тоя район: да пази и усили духа и да прекара оръжието от Соуджак и Хебибчево за Лозенградско, където особена нужда се чувствува от него. Опитите да се пренесе направо през Къзъклисе останаха без сполука и със загуба.

 

5. Минков пише, че оръжие има и патрони, но пари иска. Не остава освен с парите, що имаш (пишеха ни, че имали в Лозенград и М[алко] Търново по 200 наполеона), и 380, които оттук ще ги пратим, да правиш поръчки, но не за стари дългове, София е длъжна да изплати тия дългове.

 

6. Арнаудов след връщането си от при тебе донесъл в Хебибчево, че е пратен от тебе да приготви бомбите и прочее и да ги праща за М[устафа]пашанско и Орлеан, където щял си с чети да действуваш. Туй не ни е ясно и желаем да ни явиш мислите си по бъдещето на Мустафапашанско и Орлеанско, което стои така:

 

7. Най-добрите сили в Мустафа паша мечтаят социалис-тичен един идеал, който мислят да приложат и за случая – революционното ни дело. За тях умственото и нравствено въздей-ствие на масата, а не опиянението ѝ ще я спаси, и то за едно дълго време, каквото може да се предполага само като се има пред вид постигане солидарност между всички роби у Турция без разлика на вяра и нация и общо действуване срещу всеки тиран по всяка нация и вяра. Отказват се да агитуват за въоръжение, не искат чета, а няма сили да ги заместят. Що мислиш по това? В Одринско духът е слаб и трябва сили или чета, но крайно предусмотрителна. И в Мустафапашанско, и в Одринско възможни са само терористични акции: плоската им равнина и крайно прибраните турски сили пречат на всяко масово подготовление и движение.

 

8. Липсата от сведущи военното изкуство хора е един недостатък, който ще почувствуваме по-после, но това по-после ще е най-после и гибелно. И в туй отношение от София нищо не сториха. От Бургас ни пишеха, че имало тук-таме хора, готови да влязат, нейде и върховисти, но като приемат да работят според нашите наредби. Как ще удовлетворим тая въпиеща нужда?

 

9. Жертвите, които прави населението, ни говорят колко идеята е обхванала българите. Що трябва да сторим, за да сторим най-многото от туй, що може да се стори? Да се купува оръжие и да се внасят, да се вземат пари и пак да се купува. Ето една голяма работа, за която нямаме хора предани. Всичките ни човеци в България са помагачи, а не дейци на нашата организация. Цера на туй? Церът – толкоз повече, че от София другарите ни изоставят?

 

Преди да ни отговориш, като изкажеш мнението си по всеки въпрос, пиши ни чрез Гочев [в] Хебибчево къде да ти пратим пари. С братски поздрав и целувка за Окръжния Кадров.“

 

Писмото стана и тъй дълго, та до сряда ще ви пиша и по вашите въпроси.

 

Ще получиш мои дрехи и писма от жена ми. Чрез Петранов прати ми ги в сряда или четвъртък в М[устафа] паша до Катерински, ама сигурно и пиши му да ги прати непременно за Великден, че други нямам. С поздрав и целувки Кадров. Поздрав и Нункову ако е още там.

 

В М[устафа] паша не открили писмото ми, та днес пак разпоредихме да пратят парите.

 

Същий

 

Преображенско въстание. Статии и документи. С., 1955, с. 213–216.

 


 

5

Писмо от Окръжния комитет в Одрин относно терористичните акции и по организационни въпроси

 

Одрин, 4 май 1903 г.

 

Днес получихме писмото Ви и бързаме да Ви отговорим поради краткия срок, който сте ни определили да стоите в Пловдив. Бяхме Ви писали, че с парите, които имате на разположение, да уредите чети и с остатъка да се купят патрони за сегашното оръжие в Лозенгрдско и Малкотърновско и само след това по възможност да се набави и друго оръжие. Мотивите на това са ясни. Въпросът за терористичните акции е принципиален, който заслужава особено внимание и замисляне, особено сега след резултатите, които ни дадоха вече разни места. Преди три дена по повод на едно писмо от Висока по същността на Солунските случки ние, като констатирахме фактите, унищожението на Централния комитет и на много видни дейци и ръководители в Македония, резултат на акциите, схващането и на дипломацията, лошото ѝ държане спрямо делото, безсилието на България и държането ѝ, особеното изтощение силите на населението и четите от постоянните нежелани и желани схватки с турските войски, заключавахме, че положението на органи-зацията е от най-критичните. По повод съобщението им от (Високата) за писмото, което са получили от (Света гора( от Страшимира с апел в името на отечеството да се образува подвижен централен комитет, ний им доказахме как и у нас са се зародили следните два въпроса: 1. Възстановление на централния легален или подвижен и във втория случай определение бъдещата роля на сегашните окръжни и околийски комитети, определение отношението между тоя централен и другите (ако е подвижен, спрямо подвижните окръжни, които трябва да се сформират) и 2. Обмисляне що може и що бива при сега (след последните афери) създадените условия да се прави в духа на миналите вземани решения в „Света Гора“ и зад Вардара и във Висока. Като излагахме туй, желаехме да знаем мислите им и ако трябва, да дадем и своите. Отговор не сме получили, какъвто и да е той, ще ви го съобщим, със своите мисли и ще потърсим мнението ви, което ни е скъпо. Това изложение ти направихме, за да ти стане ясен нашият възглед, че всяка терористична акция, освен в места, дето нямаме организация и население, пред общо или партизан-ско движение, принася само зло, излага бъдещето, излага хората, излага населението и средствата ни и с характера си отнима и оная капка съчувствие, което ни дава чисто националната борба. Така ние мислим и убедени сме,че вместо да въздигаме акциите, които са само едно средство, до принцип на делото, да го оставим като средство крайно само и полезно, но според нас само при едно движение, което с характера и целта си повече и по-естествено ще го оправдае при всяко изостряне практивуни. По-точно: ние се солидаризираме с акции и движения, но едновременни и с изглед на резултати най-малко в смисъл да се подобрят условията за живот и дейност, значи дори за съществуването на организацията. Ето защо ний братски се обръщаме и желаем да обърнеш най-сериозно внимание на този въпрос и ако ти станат нужни осветления, готови сме да ги дадем, за да сме в единомислие и единодействие. Чокенско трябва да се подкрепи от чета, Лозенградско и Малкотърновско също морално. Дисциплина и подготовка трябва да бъде работата за в бъдеще и без рискове, които да ни излагат на сблъсквания и афери. Едно трябва да се практикува: всяка подозрителна личност в шпионство да се убива, всеки, отклонивши се от важна мисия да се застреля – така това население ще се ободри и разбере значението си.

 

Относително Кипрова не вярваме, че е успял да се свърже тук с арменци и в Мустафа паша освен с няколко нехранимайковци в Мустафа паша, още по-малко да е пренесъл бомби и динамит. В Пловдив може да има хора и материали. С него мислим да постъпим така: 1) Да обещае, че ще се подчини и да предаде материалите и хората си в Мустафа паша и Орлеан на нашите хора. 2) След като стори това, да се съгласи да работи под наша команда в Мустафа паша, [което] не е възможно. Не стори ли това, да се убие на отговорност наша. Но първото условие не трябва веднага да се последва от второто: играта виждате. Пари ще се получат, ще пратим, но на кой адрес? Делчев убит ли е? Бомбите в Хебибчево трябва да се приберат, където е потребно – разпореди това и пиши.

 

Братски поздрави и целувки за окръжните

 

По Кипрова въпрос искаме отговор.

 

В Мустафа паша искат войвода, който да работи в духа на Лозенградско, без да пресилва и изкуствено извиква движение.

 

НБКМ–БИА, ф. 24, а.е. 4, л. 170-171.

 


 

6

Писмо от Хр. Силянов относно организирането и въоръжаването на чети

 

Бургас, 7 май 1903 г.

 

Michel, писмото ти се получи снощи, но понеже „Мрачния“ е мрачно разположен, за това вземам грижата да ти отговоря аз.

 

І. Знай, че аз предвид оскъдните средства, ангажирах от Варна само две момчета, които са вече тука. Аз и Васил всичко четирима.

 

Други момчета ангажирани тук има около 15 други, тъй че тук те чакат всичко около 20 души.

 

В Сливен има 40–50 момчета, които си имат дрехи и др. потребности, а им е нужно само оръжие. От тях някои са служили войници, а има и стари четници. Като дойдеш тук, ще се съобразим с материалите, с които разполагаме, можем да съобщим на някои от по-добрите от тях да дойдат. Обаче, ангажиментът не им е даден.

 

Колкото за момчетата може всяка минута колкото щеш да се намерят, та, според мен, няма защо да се ангажират др[уги], до дето не дойдеш и се разбереш.

 

ІІ. Тук и в Аланкайрак има следното оръжие:

 

1. 38 манл[ихерови] пушки с 1036 патр[они]

 

2. 6 здрави мартини с 1787 (

 

3. 4 бердани с 700 (

 

Не по-малко от 1000 март[инови] пат[рони], а може и повече и 300–400 манл[ихерови] и 1–2 мар[инови] пушки тия дни очакваме от Котел чрез Сливен.

 

ІІІ. 1. Лопатки, каквито исках тук, има само 13 готови, а 100 могат да се донесат само в 2–3 мес[та] като се заръчат от странство. От другите (по проста направа) тук биха могли да се вземат 10–15.

 

2. Дрехи тук има 15 ката, в Аланкайрак – 6 ката и 4 куртки и за 3–4 дена ще дойдат от Сливен още 18–20 ката.

 

3. Царвули няма готови, но за 1–2 дена в Карнобат щом им заръчаме ще могат да приготвят колкото са нужни.

 

4. Бомби до сега се приготвиха 40. От тях 10 са вече изпратени на Маджаровата чета. До нашето заминаване до 100 ще могат да се приготвят, но не и повече.

 

Ако да имахме тук на ръка готови пари все биха се намерили пушки и патрони. За това ела по-скоро и ако донесеш пари би си намерил сума нещо.

 

Емигрантите почти всички са вече върнати на границата.

 

Снощи дойдоха две момчета от Пловдив – Херкулес и един гимназист.

 

Нещо особено оттук няма да ти съобща. Всички чакаме с нетърпение на дойдеш, та да наредим и натъкмим още някои и др. работи и да се озовем на Странджа.

 

Мрачният е много мрачен и сериозен. Цял е погълнат от грандиозни планове и предприятия. Не рядко се нервира. Натоварен съм да ти предам неговия сърдечен привет! Бързай, че отдавна съм викнал: „нож ми дай в ръката!...“ Прегръщам те:

 

Твой Хр. Силянов

 

Поздрави брат ти.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 288.

 


 

7

Пощенска картичка от Хр. Арнаудов с молба за пари и инструкции

 

Харманли, 8 май 1903 г.

 

Гирджиков, писах ти преди три дена, незная дали го получи. Сега е втори път ти пиша. Изпрати пари и ми кажи какво да правя. Тук съм под полицейски надзор, затуй щом получиш писмото веднага ми отговори тъй или иначе да зная какво да правя.

 

Със поздрав

 

(Хр. Арн.)

 

Георги Атанасов, кафеджия, гр. Харманли. [* Това е посочения адрес на подателя.]

 

ЦДА, ф. 1853, оп. 1, а.е. 289.

 


 

8

Писмо от В. Пасков, с което му съобщава за гибелта на Г. Делчев и Т. Давидов

 

Пазарджик, 16 май 1903 г.

 

Мили и скъпи Мишел,

 

Ти заминаваш.

 

При тръгването ти мислех да ти говоря надълго, но нищо не можех да ти кажа, сега седнах да ти пиша и не мога да ти пиша – така силно и неизпитано чувство притиска душата ми!

 

Давидов умря; завчера научих за смъртта на непрежалимия Гоце, а утре кой знае каква нова, по-прясна вест ще пристигне.

 

Нима аз ще бъда осъден да преживея най-милите си другари и приятели, да остана сам в една равнодушна, подла и отвратителна среда, с която нищо не ме свързва и животът посред която би бил най-страшното тегло за мене?

 

Какво да правя?

 

Да бях се освободил поне временно от ревматизма, който тъй често ме сковава, да знаех, че ако не подкрепа, не бих бил безполезно неудобство и тежест за другарите, аз бих тръгнал с тебе и бих бил най-честитият човек.

 

Какво да правя тука?...

 

Слушай, скъпи Мишел! Откажи се от намерението си да влизаш още отсега в сражения – последиците от едно сражение ще бъдат, вярвай ми, съвсем противоположни на ония, които очакваш. Пази се не за себе си, а за оня ден, когато въстанието ще бъде обявено и когато ти ще бъдеш толкова необходим. Глупаво е да губим сега, в подготвителния период, най-добрите си сили. Какво ще правим в самото въстание без тях? Какво ще прави тоя организъм без ония, които го оживяват, които му са душа?

 

Пиши ми и писвай ми постоянно.

 

Сърдечен поздрав и братска целувка на милия Митю [* Малкия Митю, бъдещ четник на Михаил Герджиков.] и на Хр. Силянов.

 

С какво щастие бих те прегърнал още веднъж!

 

Целувам те, мили и скъпи Мишел!

 

Тая вечер заминавам за Пловдив.

 

Васил

 

Преображенско въстание..., 222–223.

 


 

9

Писмо от Д. Общински относно снабдяване с оръжие. [** Писмото е изпратено чрез Г. Минков в Бургас. Това личи от бележката, която Общински е добавил в края на писмото:

Милий Мрачний,

Моля час по-скоро да намериш Герджика. Поздравява те Гьорче.

Твой Д. Общински]

 

София, 24 май 1903 г.

 

Драгий Мишел,

 

Днес пристигна Таки от Кюстендил тоже и случайно, известни материали получиха се днес у братя Иванови. Всичко, което беше поръчал, ще се изпълни, но за тази цел трябва да се разпоредиш и Пасков да изпрати добавъчно още 2000 лв. Ръкавици и пръскалки съмнително е да се намерят, но това препятствие ще се отстрани с някой друг способ. Други ден – 26 того, ще присъствувам с Маразчиев на опитите с въпросната вода.

 

10 000 патрона манлихерови ще трябва да се платят 1 800 лв.

 6 000 патрона мартина 600 лв.

 4 000 патрона бердана 400 лв.

 Всичко 2 800 лв.

 

Аз получих от Пасков само хиляда франка. Навярно той е сега в провинцията и ще трябва да го търся с телеграми.

 

За да се забави Таки да изпълни рано поръчката, бил си ти виновен, защото не си отговорил дали си получил първите три пратки, а именно: 1) една пратка с патрони, 2) тоже пратка с патрони, 3) гърмяща вода.

 

Понеже всичкий горепоменат материал пристигна тази вечер и понеже утре и други ден са празници, то Таки казва, че ще ги експедираме чак във вторник, 27 того. На първа ръка ще взема толкова, колкото пари имам, от всичко по малко.

 

Тоже са пристигнали и маузерови патрони, от които ще купя 700–1000 парчета за тези пушки, които имаше на пункта.

 

Стефанов и Яворов не можах да заваря тук, всички заминаха вкупом със Сандански. Гьорче събира чета да върви. С големците тук не се срещам.

 

Моята болест, макар и облекчена, продължава още.

 

Тук мисля да откопча 500 пушки кримкови – подарък, от една група лозенградчани начело с Шангов. Днес ме повика чрез Михалчев в редакцията, вярвам да сполуча.

 

Ще чакам отговор непременно.

 

Адрес: хотел „Батенберг“.

 

Ако Пасков е пристигнал към тебе, то час по-скоро снабди ме с пари. Поздрав на всички другари и целувка на тебе.

 

Твой Д. Общински

 

НБКМ–БИА, ф. 24, а.е. 4, л. 194–195.

 


 

10

Писмо от В. Думев относно заминаването му за конгреса на Петрова нива

 

Трена Хебибчево–Харманли,

 

25 май 1903 г.

 

Драги Герджик,

 

Писмото ти получих и аз със Селвие [* Селвие – псевдоним на Георги Василев.] заминаваме за събора Ви. Селвие ще дойде през [пунктовете Соуджак – Къзклисе – Аланкайряк], като се срещне с Вас, ще ми пишете в София, ул. „Морава“ 67. От писмото Ви се вижда, че [съборът ще се занимае с въпроса за бъдещата ни тактика]. Разбира се, че този въпрос е от необходима важност, но все пак той е свързан с въпроса [ще се прави ли чрез план въстание или не]: в двата случая и двояко решение ще има и [тактиката ни в бъдеще]. Ето защо заминавам в София, където ще имам възможност да получа обяснение по въпроса за [въстанието и тактиката в Македония], за което искам уяснения в София, че тъй приготвен, да дойда при Вас.

 

Прочее, щом получите настоящото, пишете ми и същевременно определете ми датата и мястото, дето трябва да се явя.

 

Селвие ще мине през [Мустафа паша с паспорт или бегом]. Ще се спрем, където сте Вие в Бургас или [пункта] [** Текстът в скоби, е с шифър и разшифриран от Ив. Орманджиев.]

 

Ениджия, обиколено от башибозук и войска, е насилено, селяните се съпротивили и се почнало сражение със сума жертви от българите, золумлуци, безчестия, обири и всичко, което придружава турчина. Чакам отговор.

 

С братски поздрав: Кадров

 

Минков, ако Герджика не е там, веднага прати писмото. Искам отговор, който ще ми препратят.

 

С поздрав:

 

Същий

 

НБКМ–БИА, ф. 24, а.е. 4, л. 196-197.

 


 

11 

Писмо от Г. Минков относно изпратени патрони

 

Бургас, 14 юни 1903 г.

 

Драги Мишел,

 

Сега изпращам с каруцаря Тодор Вълчев 4 сандъци патрони, тези, които изпраща Думев (3) и Дим[итър] Общински. Също изпращам 1 чувал захар, 10 килог[рама] тютюн, 40 матерки [* Става дума за войнишки манерки за вода.], 100 метра фитил, 30 каиша за пушки.

 

Днес преди обед получих телеграма от Урумова из Ст. Загора, с която ми съобщава, че стоката [** Бомбите.] оттам е изпратена и че тази вечер дохожда.

 

Утре заедно с всичко, каквото има и каквото дойде из Ст. Загора, плюс нашата скромност, Българията и пр. пристигаме. С нас ще бъде и Фотографът. Писмото ти, изпратено по Пашата, куриер на Димо Янкова, получих. Чел го е и Кръстю.

 

Поздрав. Довиждане.

 

Мрачний

 

Преображенско въстание. Статии и документи. С., 1955, с. 200–231.

 


 

12

Писмо от П. Попов за готовността му да дава храна за движението

 

с. Конак, 27 юни 1903 г.

 

Г-н Гер[д]жиков,

 

Приех поздравленията и се разбрах, която искате на драго сърце, но тия само 36 сичко и както знаяте са в мандрата, както знаяте масторът не е покръстен. Освен това как да ида да зема поне 10, защото ката един час отиват жандармите и … [* Неразчетен текст.] ги гледат за това ако бидиха зема дан дигнато, тогива требова да не седиме вече никък в село, понеже сякои ще ознае защото още не са биле осолени както требва, но брате да не мислите, че не искам да дам, то е ваше ако обичате прате от овцете мои и земите колко искате на драго сърце и ако я възможно да отидат вечер двама или трима и замат колкото требова от мандрата без да знаем ния, а пак оставиват тою разпореждания както знаяте и обичате и ще ва моле когато дойдете някои ден нека денас. Ако я възможно да ми явите, защото желая да се виде сас вази и оставам за ваш добар отговор със добра надежда ва поздрав[лявам].

 

Ваш приятел

 

П. Попов

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 303.

 


 

13

Шифровано писмо от П. Ковачев до М. Герджиков и В. Пасков, с което им изпраща препис от окръжно на ЦК на ВМОРО

 

Харманли, 16 юли 1903 г.

 

Пасков и Гиржиков,

 

Тази заран получих от Св. Гора следното писмо, от което ви пращам точен препис:

 

„Света Гора дванайсетий юлий трета година. За Орлеанци – Писмото ще прочете само онзи, в чийто ръце попадне, сичко писано в него трябва да се пази в голяма тайна. Лицето, което получи писмото, да ни яви името си веднага.

 

ОКРЪЖНО– Двайсетий юли (Илинден) е деня, определен за прогласяване на въстанието в Македония и Одринско. Съобщаваме ви тази дата, за да се съобразявате с много малкото време, що ни остава за приготовление. За действие ще чакате втора заповед. Препис от настоящето ще да се препрати до сички градове в Окръга ви и до войводите на сички чети. Това ще сторите без друго и колкото се може по-скоро. Пишете ни веднага щом получите окръжното.

 

Бележки върху окръжното – В всеки град само по едно лице ще знае деня. Затова ще държим отговорно лицето, което получи и прочете окръжното. Същото лице трябва да се грижи и за точното и непременното изпълнение на сички наши разпореждания. Същото лице трябва да обмисли заедно с другарите си (без да им яви деня) върху сички необходими мерки, които трябва да се вземат навреме за бързото приготовление на силите и средствата в Окръга си. Ако до деня на въстанието не получите втора заповед, ще действувате и без това. Повторно отменяване датата няма да става. Първата работа на четите ще бъде да разрушат железниците, мостовете, тунелите и телеграфите – с една реч да сторят секакви съобщения с тази мрежа невъзможни, с тази мерка се всява анархия в страната и се отнема възможността на неприятеля да се мобилизира и друго – секи район е по-обезпечен. Това трябва да стане през нощта срещу Илинден. Още същата нощ или в първия ден на въстанието трябва да се запалят сички селски житни храни, които са останали на полето. Предпочително е това да стане по турските чифлици и села без обаче да се щадят и християнските ниви. Не трябва да се жали християнското население, че с тази мярка е обречено на глад, защото и без това техните храни ще станат плячка на турците във време на въстанието. Това трябва да се направи едно като мерка, с която ще почне въстанието и друго, за да се лиши правителството от десятъка, който служи за погашение на недоимъка по железниците. Горските храни могат да се запазят, ако въстаниците могат да ги използват. Още същата нощ или в първите дни на въстанието трябва да се нападнат отделни турски постройки по селата и да се обезоръжат. Опитайте да заграбите и турски склад в града ви, ако имате за това нужните сили и средства. – Подобни мерки са необходими, за да можем се сдоби с повече оръжие. Това трябва да стане бездруго в първите два дена на въстанието, защото после ще бъде късно. – За умното изпълнение на сичко това още от сега трябва да си приготвите план на действие, като определите кои лица кога и каква работа ще вършат. План на действията ще изработят войводите в съдействие на районите ръководни тела. Още от сега заловете се за тази работа. Нека четите още от сега приберат в запас или въоръжат момчета, които да заместват падналите и които се въоръжат с заграбеното оръжие. – След като четите изпълнят сички тези наши нареждания, препоръчва им се да се оттеглят в планините и да водят партизанска борба, която са водели до сега, тогаз от тях ще зависи кога да влезат и кога да отбегнат сражения. С братски поздрав Борил (Борис). Миро забегна. Отговорете ни веднага.“

 

Извлечение [* Нешифрован текст, писан от Ковачев с шифровани думи в скобите.] от настоящето направих, което предавам Гочеву, за да го препрати по какъв и да е начин на [Вълчо Антонов]. Другаде съобщения няма да пращам, защото според думите на [Гирджикова] това било известно от попреди и Вам, следователно и на присъствуващите в [Конгреса].

 

Днес писах и в Св. Гора за знание, че сме получили това писмо.

 

Понеже снощи късно получих Св. Горското писмо, едновременно с телеграмата на Гирджикова, а тази заран го открих и за да изпълня поменатото, заминаването ми за Бургас остана за утре. На това бях принуден по здравословни причини на жена ми. Ще ви пиша от Бургас.

 

С поздрав П. И. Ковачев

 

П.П. Копие от [Окръжното] да се прати и в Ахъчелебийско. Ако успея ще пиша и аз.

 

Същи

 

Р.S. Написах и пратих и за там.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 311.

 


 

14

Писмо от В. Пасков, в което съобщава, че изпраща окръжно

 

на ЦК на ВМОРО

 

Пловдив, 19 юли 1903 г.

 

Драги Michel,

 

Тука приключено ти изпращам [Окръжно от Централния комитет]. Докторът [* Д-р Хр. Татарчев.] е заминал за Виена [по покупка на оръжие. – Матов] снощи е бил повикан [от Савова]. Правителството [се мъчи да ни залъгва с обещания, за да се съобщи деня]. Другарите са се убедили и ще заявят категорично, че когато трябваше правителството да погледне сериозно на работата [то си играеше – сега вече е късно и нищо не може да се направи, за да се отложи въстанието]. [* Текстът в скобите е шифрован.]

 

Целува те

 

Васил

 

Р.S. Тази вечер ще излезе първия брой на вестника.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 61.

 


 

15

Шифровано писмо от В. Пасков с искане да се спазват решенията на конгреса на Петрова нива по снабдяването на четите с боеприпаси и дрехи и за необходимостта от парични средства

 

Пловдив, 22 юли 1903 г.

 

Съобщиха ми, че някой от войводите се отнасяли направо до пунктовете и искали да им се доставят и изпращат пушки, патрони, цървули, дрехи и прочее. За да се разпределят всякога материалите, с които разполагаме и ще разполагаме, съобразно с нуждите на въстанишките райони и участници и за да не се предизвикват недоразумения, тези поръчки трябва да стават (такъво е решението на конгреса) чрез Главното Ръководително Боево тело или най-малко с негово знание. Ние сме предписали на началниците на пунктовете да не удовлетворяват какви и да било искания, ако те не идат чрез Главното тело.

 

Колкото пари имахме вече са изразходвани. И в София няма пари. Няма и източници. А с започването на въстанишките действия ще се явят грамадни нужди. И успеха на тия действия ще почне да зависи най-много от материалните средства, с които ще разполагаме. Затова разпоредете се войводите да не пропускат случай, когато би могло между другото да се земе и някоя пара.

 

Съобщи ми колкото се може по-скоро де трябва да се пренесе складираното в Казъклисе [* Не се разчита добре, вероятно е Казъклисе.] оръжие. Днес утре ще пристигне тука човек от София, за да нагласим изпращането на един куфар към Цариград със фамозния часовник, както ти го нарече.

 

Кажи на Силянов, че съм получил писмото му и две малки стихотворения – и целуни го по хубавото чело за мене.

 

Целувам те – домашните всички са здрави –

 

Васо

 

Пиши!

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 90.

 


 

16

Шифровано писмо от В. Пасков за отзвука от въстанието в Македония, за отпуснати парични помощи, за въоръжаване и преминаване на чети в Одринско

 

Бургас, 4 август 1903 г.

 

[Мили и скъпи Мишел],

 

Получих писмото ти от 28 и това от 31 м.м. [Въстанишките действия в Македония изненадаха света: въстаниците там правят чудеса.] Тука се забелязва голямо въодушевление. [Представители от всички политически партии в едно събрание разпределили между партиите 200 000 лева, които в най-скоро време ще бъдат събрани и внесени. Дружеството (Свети Кирил и Методи( отпусна 30 000 лева. Известният Шопов даде] 50 000 лева и пр. [Правителството ни отпусна 40 000 манлихерови патрони и е готово да ни отпусне още ако се увери, че това ще остане в тайна. Има сериозни признаци за една война с Турция.

 

Нунков замина с чета за Дедеагачко на 29 м.м. Кръстю ще мине утре вечер с петдесет четника за Чокенско. Най-късно след четири дни ще заминат Тенев и Арнаудов с петдесет добре въоръжени и с петдесет въоръжени с кринкови пушки четници. Тука сега съставяме и въоръжаваме чета от] 20–30 четника, [която най-късно след осем дни под войводството на Дайева ще пристигне. Определи де ще действува. Дайев мисли да нападне преди всичко някой пограничен пост. Понеже с колкото повече пари разполагаме, толкова повече чети бихме могли да въоръжим и изпратим в нашия окръг, който ще има нужда от постоянна подкрепа – та недейте пропуска случаите, когато можете да зимате пари.

 

Парите се получиха. Получих и връзката с писма. Кажи на милия Силянов, че получих и последното му стихотворение (Блян(. Тука се очудват на неговото олимпийско спокойствие.

 

Получавате ли постойнно Бюлетина?

 

Фамозния часовник с един куфар, който изпратихме от Пловдив, превърна в прах митницата в Забевче.

 

У дома всички са здрави и сърдечно те поздравляват. Стефановата работа се изглади.

 

Изпращаме ти един хубав бинокъл с компас, часовникът и два каскета.

 

Най-късно на седми ще чакаме куриери с подробни сведения за всичко, което ще извършите в тази славна нощ. Два коня ще чакат на границата куриерите. Аз дойдох тука, не можах да се въздържа толкова много ми се искаше да бъда близо до тебе в тия исторически дни. Хиляди пъти те целувам. Целуни Силянова за мене. Сърдечен привет на Маджарова, Икономова и на всички „хашлаци (?)“. [* Така е в оригинала.]

 

Между Скопие и Велес четата на Пушкарова е дигнала вчера един дълъг трен с турска войска. Тука са във възторг. Сърдечен поздрав от Велко.

 

Твой Васо] [* Текстът в скобите е шифрован.]

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 74–75.

 


 

17

Шифровано писмо от В. Пасков за хода на въстанието в Македония

 

Бургас, 5 август 1903 г.

 

Мили и скъпи Мишел,

 

От Македония пристигат неочаквани известия. Завчера между Скопие и Велес е дигнат на въздух един трен с цел табур войска. Катастрофата е била пълна, вчера друг трен при Карасуле е дигнат. Крушево още се държи, Прилеп е обсаден от въстаници. Трескавец е превзет. Тази вечер Матов ни съобщи телеграфически от София, че железопътният мост… [** Неразчетен текст.], който, както знаеш, е дълъг 80 метра и висок 35 е разрушен и че при самия Битоля е станало голямо сражение с три баталиона войска, в което повече от двеста и петдесет турски войници били убити.

 

Разпореди постоянно и за всичко, което ще става в нашия окръг, да ни се съобщава веднага.

 

Целува те твой

 

Васо

 

ЦДА, ф. 1853, оп. 1, а.е. 293, л. 88.

 


 

18

Шифровано писмо от В. Пасков относно тактиката при въстаническите действия и доведените в Бургас пленени турци

 

Бургас, 8 август 1903 г.

 

Мили Мишеле,

 

Писмото ти от шести того се получи. Сведенията веднага съобщихме телеграфически в София. Тука всички са възхитени. На мене това писмо навя неизказима тъга и желанието ми да напусна всичко и да дойда при тебе се усили.

 

След това успешно начало трябва всички чети да се оттеглят в по-непрестъпни и по-безопасни места и да нападат само тогава, когато имат най-големи изгоди да нанесат поражение без особени загуби. Такова е нашето мнение: вие сте поставени при съвсем лоши условия, разполагате с малко сили и ако четите почнат да се пускат в рисковани предприятия ще има да се разправят с наплив от турски войскови отряди и въстанишките действия скоро биха се прекратили в нашия окръг, а трябва и необходимо е да се продължат до началото на зимата. Можете ли постоянно да прекъсвате телеграфните съобщения и да държите в постоянна тревога турското правителство, трябва да бъдете предоволни: целта напълно се постига. Пестете силите си и средствата си!

 

Изпратените от вас четирима пленени, заедно със селяните са заловени от нашите погранични войници. Селяните са обезоръжени и задържани в Аланкайряк, а тях снощи докараха тука и веднага ги освободиха. Околийският началник се разпоредил да ги настанят при нас в хотел „Москва“. Ние говорихме с тях: фанатизмът им никък не е изстинал и като ги слуша човек мъчно му става дето са пощадени. Тука се мисли, че турското правителство, което се мъчи с всички сили да обвини България за въстанието, ще експлоатува особно тоя факт. Капризът е удволетворен – сърдечна благодарност за бакшиша – занапред по-добре би било подобни правоверни наместо при нас да изпращате при пророка.

 

Сърдечен привет и братска целувка на милия Силянов, на Варналиев и на всички борци. Целувам те мили и скъпи Мишеле.

 

Твой Вася

 

Изпращам на Силянов две мехчета. Изпращаме ви и една бутилка прекрасен ром.

 

Братята като ги водеха в околийското управление, за да ги изследват, целия град тръгна след тях – само за тази процесия струва труда дето сте ги изпратили тука.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 76.

 


 

19

Шифровано писмо от В. Пасков, в което разказва на М. Герджиков за станалата експлозия в бащината му къща в Пловдив

 

Бургас, 9 август 1903 г.

 

Драги Мишеле,

 

Разбрах, че си се научил за експлозията. Ето как стана: на 26. VІІ. Пред обед приготвихме сандъка с оня дяволски механи-зъм, който дигнал митницата в Зибевче. Подир обед почнахме да приготовляваме сандък за трена Хебибчево – Одрин. Почти всичко бе готово. В 2 1/2 часа случайно ме извикаха в телефонната станция. Подир половин час става експлозията. Сандъка бе с две дъна и бе нагласен тъй щото при отварянето на второто дъно да експлозира. Сигурно при затварянето на това дъно – най-опасен момент при нагласяването на механизма е станала екслозията.

 

Всички домашни бяха в Копривщица и цялата къща както знаеш бе поверена на мене. Не можеш си представи на какви нравствени изпитни бях подложен. Аз мислех, че никога вече не бих имал смелостта да се явя пред родителите ти. Знаеш ли баща ти как е посрещнал известието за експлозията? Аз имах високо мнение за него, но пак останах изненадан: той се боял да не бъда скомпрометиран аз и веднага се разпоредил в случай, че бъда арестуван, да се внесе гаранция, за да бъда освободен. Наши приятели, очудени от това, казаха: баща напълно достоен за своя син.

 

Изпращам ти осем пури; от тях дай две на Силянов. Това срещу тютюня и емфието.

 

Тука усилени приготовления се правят за война.

 

Разпореди да не се изпращат пленени тука. Подига се дипломатически въпрос. България се представя като подстрекателка на въстанието, а това не е в интерес на освободителното дело.

 

Прегръщам те твой Васо. Сърдечни целувки на милия поет и на Варналиев.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 77.

 


 

20

Писмо от В. Пасков за достойното поведение на бащата на М. Герджиков във връзка със станалата в дома му експлозия

 

Бургас, 9 август 1903 г.

 

Всички домашни, както знаеш, бяха в Копривщица и цялата къща бе поверена на мене. Не можеш си представи, на какви нравствени изпитни ме подложи тази демонска експлозия. По отношение към майка ти и баща ти, аз мислех, че никога вече няма да имам смелост да се явя пред тях. – А знаеш ли как е посрещнал баща ти известието за тази експлозия, която окончателно разнебити и тъй разнебитеното материално състояние на вашето семейство? Аз имах високо мнение за него, но пак останах твърде изненадан: той посрещнал всичко с най-голямо хладнокръвие, като казал: „Боя се само Пасков да не бъде компрометиран“ и веднага се разпоредил в случай, че бъда задържан, да се представи гаранция, за да ме освободят. Като се научил за това, един виден гражданин казал: „Тоя уважаем старец е напълно достоен баща на своя син“. [* Без подпис.]

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291.

 


 

21

Шифровано писмо от В. Пасков за успешните действия на въстаниците и за съсредоточаването на турска войска в Одринско

 

Бургас, 11 август 1903 г.

 

Мили Мишеле,

 

Руски морски офицери пристигнали днес от Ениада тука съобщиха, че един турски параход близо до Василико спрял и извадил на брега два полка войска. Тази войска под командата на някакъв паша била изпратена от Цариград, за да парализува действията на въстанишките чети в Одринско и да потуши въстанието. Тя ще се мъчи, както се вижда, да пресече преди всичко пътя на въстаниците за отстъпване. Като земете това предвид издайте веднага заповед щото четите да се оттеглят за известно време в по-непристъпни места и по-близо до границата.

 

Изпращам ви голем запас от церове, 20 килограма барут, 7 килограма кесмета, фитил за бомби и една фанела за тебе. Ще направим всичко възможно, за да ви снабдим в най-скоро време с патрони. Четата на Дайева е почти готова и най-късно след пет дни ще пристигне. Тя ще се състои от четиридесет добре въоръжени четници.

 

Целувам те Васо. Целувам и Христо. Тия дни ще изпратя една хубава пелерина.

 

Пиши ми веднага накъде трябва да се движи четата на Дайева.

 

Пазете силите си и нищо рисковано не предприемайте. Тука са изненадани всички от направеното до сега в Одрин: такава е била слаба надеждата, че и в Одринско би могло да се направи нещо.

 

Здравейте!

 

(Нещастнико! Би повторил, ако ме видеше след експлозията.) Сърдечен поздрав от Дайев на Спартака и на Лужин и на Варналията.

 

Четата на Дайева има прекрасни момчета. Кръстю Българията замина на осми вечерта.

 

В неделя тука ще има митинг. „Герджика чок мерхаметли дъм-биз чок косметли и имиш съки унннели не дяшудук“ [Герджика да живее, бяхме много късметлии, отнесе се човешки с нас.] – така говореше началника на порта във Василико.

 

Като чухме за сполучливото нападение на Василико, опихме се и Мрачния, който бе се отказал да пие. Тука вече се носят легенди за вашите действия.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 78.

 


 

22

Шифровано писмо от В. Пасков за отзвука в България от успехите на въстанието в Одринско

 

Бургас, 14 август 1903 г.

 

Драги Мишел,

 

Въстаническите действия в нашия окръг тука предизвикаха приятна изненада, а със своите размери и със своята сила голям ентусиазъм. Всеки ден се явяват с десетки охотници и ни молят да ги въоръжим и изпратим при вас. Завчера пристигнаха с параход от Варна със същата цел петдесет души, почти всички из Одринско. Има случай, когато молбата се придружава с трогателни сълзи. Заставени сме да им отказваме: липсват ни средства.

 

Въстанието в Одринско е направило силно впечатление в странство, а впечатлението, което е произвело в Цариград дето са пристигнали повече от 500 турски семейства, избягали от Василико, Малкотърновско и Лозенградско, е потресно. Движението в Македония не е произвело такава изненада и такъв страх в Илдъза, колкото това в Одринско: в Илдъза мислят, че при едно по-силно и по-трайно въстание в тоя вилает би се създал благовиден претекст за Русия да го окупира, а той е тъй близък до Цариград. Тоя страх е накарал султана да извика телеграфически Ружди паша от Битоля и Висшия военен съвет да заседава цели дни наред. Голем наплив от войски се движи към Лозенградско и Малкотърновско дето турските власти като обезумели са отправили всичкото си внимание. Те ще употребят последни усилия, за да потушат бърже въстанието. Предстои ви да се борите с многобройни пълчища, които ще извадят срещу вас горска артилерия. Като ти казвам това, което ти вече знаеш, искам да обърна върху едно нещо вниманието ти: пътят ви за отстъпване трябва да бъде постоянно разчистен. А това би могло да се постигне, ако не се даде възможност на турските войски да възстановят и усилят пограничните постове и да съсредоточат на пунктове като Гьоктепе големи войскови отряди. Като имате това пред вид трябва да земете веднага сериозни и решителни мерки и да усвоите тази охранителна тактика. – Гърба ви да бъде постоянно и добре запазен. А пък ние от тука ще употребим всички усилия да предизвикаме с изпращането на чети някоя и друга сериозна диверсия в Чокенско и Мустафапашанско, за да разпокъсаме турските сили, които сега са отправени само срещу вас.

 

Българията е направил чудесии в Чокенско. Дайев ще пристигне със осемдесет души. Получи се телеграфния апарат. Целувам тебе, Христо и Варналията. Сърдечен поздрав от Мрачния и Ковачев.

 

Твой предан

 

Васо

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 80, 82, 83.

 


 

23

Шифровано писмо от В. Пасков относно въстаническите действия на четата на Кръстьо Българията и за съсредоточаването на турска войска в Лозенград

 

Бургас, 16 август 1903 г.

 

Драги Мишеле,

 

На 14 того е дигнат трена конвенционален при Кулели Бургас, шест души разкъсани на части, петнадесет души ранени. Дигането на трена е станало при самата станция и е произвело потресающо впечатление.

 

Нападението на селото Хаджи Талешман от Кръстю Българията излезе неочаквано сполучливо. Не само телеграфената станция, казармата и жандармерийския кауш са изгорени, но и триста и десет къщи, а селото имало триста и четиридесет, са изгорени. Жандармите и мнозина от селяните избити. Кавалерия от около петдесет кавалеристи пръсната. Нападението на това село и изгарянето му произвело панически страх в Одрин, от дето наблюдавали как гори. Американският консул в Бейрут е убит от един турчин.

 

Дайев скоро ще влезе вътре. Освен неговата чета почнахме да въоръжаваме друга от сто и петдесет души. Не е верно това, че Дайев се е разхождал. Той никъде не е отишел без да е имал работа. От положителни сведения се знае, че турското правителство съсредоточава грамадни войски в Лозенград, предназначени да потушат въстанието. Имайте това пред вид. Пишете по-често. Кажи на милия Христо, че съм изпратил стихотворението му „Пред зиналата бездна“ в редакцията на „Демократически преглед“. Някои от останалите мисля да дам да се печатат в „Автономия“. Целувам те и тебе и Христо. Мишел, знаеш ли, че ти вече почна да ставаш тука легендарен – нещастнико!

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 84

 


 

24

Шифровано писмо от В. Пасков за доставка на патрони

 

Бургас, 19 август 1903 г.

 

Заловените в Сърбия един милион наши патрони са освободени. След няколко дни ще имаме достатъчно патрони и колкото се може по-скоро ще ви изпратим. Нагласи тъй работата, щото всеки ден да пристига куриер от четата ви до пункта. Изпращам една автоматична писалка за Христо. Книги, пликове и химически моливи. Една пелерина за тебе, Мишеле. Шангов въоръжава на свои средства чета и сам ще замине с нея. С четата ще има един-двама запасни офицери. Пиши ми за къде да ѝ отворим път. Янков дойде до известно съглашение с другарите в София и замина с чета в Македония.

 

Целувам те твой Васо, целувам и Христо.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 81.

 


 

25

Писмо от Ст. Икономов с анализ на трудното положение на четите и населението и за необходимостта да се вземе решение от членовете на Боевото тяло за начина на действие при създадената обстановка

 

Б. м., 20 август, [1903 г.]

 

Герджиков, положението на населението във всичките почти райони е много критическо. Това население да намери прибежище в балкана при едно наместване на аскера по селата аз намирам за непрактично. Вярвай, че те не ще могат да се завардят и в балкана, а както е така то ще бъде изложено на една поголовна резня и безчестие. Според мене трябва да се вземат и за това население мерки докато е рано, за да може то да се прибере по-близо до границата и да има възможност в един даден момент да намери защита в България, ако не е желателно то да бъде подложено на едно ужасно изтребление; примери има много в Македония. Тази мярка е най-целесъобразна в тия тежки минути, а това ще бъде и за в полза на делото. Нека се стараем този край да не бъде опустошен, за да имаме и за в бъдеще поле за работа. Друго едно нещо. Щом това население ний го запазиме от изтребление, в един даден случай ний ще разполагаме с него и то за в бъдеще ще навлезе пак в родното си място с голямо отмъщение, още повече, като изпита мизерията, която неминуемо ще го последва след като поживеят няколко време в България. Това население подготвено и обучено – в бъдеще ще представлява една добра организирана маса, което като зверове ще навлезе в родното си место и като зверове ще се бие и отмъщава когато настане пак време за борба, ако до тогава не вземат работите друг край.

 

Ний Герджиков, не можем да разчитваме на голяма помощ и саможертвувание от тия хора, които днес за днес пълнят нашите чети, в които едва ли 3–4 души можеш да намериш четници от България, всичко останало е от местните смъртни дружинки. Тези хора повече мислят за жените и децата си (по лицата им може това да се прочете) и ний не можем да разчитваме на тях твърде много при едно нахлувание на турците по селата им, защото те ще прибегнат по-скоро да отидат и защитят жените и децата си. Вий ще прочетете писмото на Дика и ще се уверите в горчивата истина.

 

Какъв отпор можем да дадем с тия хора, с които днес разполагаме, когато ний всяка една минута сме изложени на едно масово нападение от страна на турците ти, както и всички други знаете тяхните действия при извършвание на акциите във време на въстанието. [* В оригинала последните две изречения са шифровани.] При тази подготовка, която те имат, при тази им замисленост за жените и децата си аз много малко разчитвам на тях при едно стълкновение с турците. Ти не ми ли казваше сам, Герджиков, че само на четниците от България трябва да се благодари за добрия изход на акциите. Щом е така аз мисля по-добре ще бъде да ги разпуснем, за да си отидат по селата, а ний да си останем пак с тия четници, които по-рано съставляваха нашите чети. Нека се навъртат по селата си, а когато видят, че не е възможно да завардят семействата си от изтребление, да търсят прибежище в България. Ний малко на брой ще можем хем по-добре да си укриваме следите, хем и храната ще се доставя по-лесно. Да се говори за даване на отпор на аскера, когато той нападне в голяма маса, аз мисля, че е неуместно и нетактично; разбирам да се прави отпор, но когато силите ни са поне съразмерни със силите на противника. Какъв отпор би могъл да даде Дико с 60 четника срещу 1000 души или един полк пехота, 60 души конници и 4-ри оръдия. Хубаво и уместно е постъпил като се е оттеглил. Така щото ний всякога ще бъдем нападнати от голяма маса и ако успеем навреме да открием нападението им добре, ако ли бъдем изненадани трябва да рискуваме като се бием докато паднем всички. Аз се повръщам пак на моето по-рано предложение да се централизират всички чети на едно стратегическо място, което да бъде близо до Граматиково и Гьоктепе и там да се даде един силен отпор на турците, това ако стане успешно ще има много добър резултат: нашето дело ще запази и занапред своята мощ и сила и ний за в бъдеще ще имаме по-големи успехи за постигането на идеята, за която се борим.

 

Вчера бях ти писал, че искам да дойда при тебе, това решение аз го взех само за това, за да може на време да се отговаря на запитванията, които началниците на четите отправят. Сам, както ти писах аз, не мога да правя разпореждания, когато по право трябва и вий да си давате мнението в тия важни минути. А щом е това така аз трябва да изпращам писмата до вас, за да взема и вашето мнение, обаче работите са такива, че не търпят губение много време, утре или другия ден става нужда бързо да се вземе известно решение; но при тази обстановка, в която се намираме далеч един от други, не може и да се мисли за такова бързо вземане на мерки и даване нужните и на време указания. Това ме принуди да искам да се събера с вас, понеже аз сам не мога и не е право да исправлявам действията на началник на четите без вас двамата да вземам известни решения и да им давам нужните указания.

 

Поне двама от нас трябва да се намират на едно място и взетите от тях решения ще се смятат като решения и на тримата нас. – Иначе аз го не намирам за уместно и практично.

 

Аз ще чакам от тебе бърз отговор за всичко това, за което ти пиша по въпроса за населението, за действията на четите и по въпроса за предложения от мен начин на действията.

 

С братски поздрав

 

С. Икономов

 

П.П. Аз си оставам пак тук докато не последва от тебе едно пълно осветление за бързите действия на четите при сегашната обстановка, в която се намираме понастоящем.

 

Аз напр., Герджиков, не мога да си представя като какъв отпор може да се даде на турците с една чета при тоя състав и на брой 50–60 души. Ако те ни нападнат един ден да кажем с 1000 било или 300 души, още повече, че тука няма тия сгодни места, на които да се вслоним за една много силна отпора.

 

ЦДА, ф. 1932 Б, оп. 3, а.е. 36, л. 1-6.

 


 

26

Шифровано писмо от В. Пасков относно хода на въстанието и пристигането на английския кореспондент Уолтър Къртън

 

Бургас, 23 август 1903 г.

 

Драги Мишел,

 

Антонов се върна преди няколко дни ранен, но готви се пак скоро да замине. За действията, извършени от Кръстя, ти съобщих. Сега той ще замине пак за Чокенско, но с по-голяма чета. В Ахъчелебийско още не са започнали действията, но и там скоро ще започнат.

 

В София се убедиха, че въстанието в Одринско трябва да се поддържа със всички сили: то добива особено значение и пред европейския свят и пред Илдъза и при това играе особна роля.

 

Кажи на Силянов, че изпратих „Маршът“ да се печата в Автономия. Тоя марш ще стане исторически. А ти защо си се закапризничил, та не искаш да го композираш? Изпратените пари чрез Казаков получих.

 

Ние не получаваме така редовно сведения за действията на четите, както предполагаш. Много факти, за които се съобщава в последните изпратени от вас писма са нови за нас.

 

Според мен решението, което сте зели за укрепяването на местността „Врузово“ е не само умно, но и необходимо. Тази местност тъй добре запазена и укрепена би била постоянно отворена врата към България. Такъв пролез е повече от нужен за вас, защото не знаем какво ще ни донесе утрешния ден.

 

Научаваме се, че турските власти искали да подпалят гората в Странджа. В Одрин снощи е пристигнал един трен със войници арнаути, тука предполагат една обща мобилизация на българските войски.

 

Получих портретите за архивата.

 

Сърдечен привет на теб и на борците от Дидово. Домашните ти още не са се върнали от Копривщица. Тия дни ще изпратим нова чета от сто души въоръжени със шнайдерови пушки.

 

Поверително (Като такова ми се съобщава от София) „в края на август ще стане среща на руския, английския и германския императори и тогава ще се реши дипломатически съдбата ни.“ За това се бърза отсам Вардара с изпращането на чети. Гьорче минал благополучно Вардара и сега е в Прилепско.

 

Тука пристигна препоръчан до мене кореспондента от Лондон Уолтър Къртон. Той ще стои тука и аз ще му давам сведения по вашите действия. Добре би било да предпишеш на войводите да дават за всичко подробни бързи съобщения.

 

В София мислят, че би било голема печалба, ако може да се промъкне една чета до Чаталджа и скъсат водопроводните тръби с динамит. Цариград остава без вода.

 

Целувам тебе, Силянов

 

Весо

 

Писвай по-често. Изпращаме получените тука за поправка часовници.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 85.

 


 

27

Шифровано писмо от В. Пасков с препоръки за тактиката на въстаническите действия, за започналото изтребление на българското население в Македония и ролята на княз Фердинанд в събитията

 

Бургас, 27 август 1903 г.

 

Щом сте се убедили, че да се предприема каква и да било решителна акция със селяни е глупав и безполезен риск, то старайте се по всякакъв начин да отбягвате една две седмици всяка схватка с турската войска и се дръжте все по-близо до границата, за да можем да ви снабдяваме с храна и патрони и за да можете при първа безизходност да минете отсам – ние ще опитаме всички средства, за да въоръжим до десетина-петнадесет дни няколко чети от по-стари служили във войската четници – като имате на разположение такива чети бихте могли да предприемете от време на време по някоя и друга по-сериозна и по-внушителна акция – да държите в постоянна тревога турското правителство и да поддържате сегашната въстанишка физио-номия на окръга.

 

Като имахме предвид, че ти там си с малко четници при това изолиран от другарите, завзехме се от снощи насам да въоръжим една чета от 40–50 четника и ще употребим всички усилия, за да я приготвим до довечера. През тази нощ ще тръгне за Аланкайрак и утре вечер ще мине границата, ще дойде при тебе. – Изпратих куриер до Аланкайрак.

 

Поверително: в Македония е започнало систематично изтребление на българското население – Битолският генерален въстанически щаб е решил да предприеме динамитни атентати в градовете – Другарите в София са решили да се внуши на княза, колко е опасно за него, ако не земе бързи мерки, за да спре изтреблението на българското население в Македония и Одринско, защото всички знаят, че той е единствена пречка за война между България и Турция.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 328, л. 9.

 


 

28

Писмо от В. Пасков, в което съобщава, че Кръстьо Българията тръгва за района на въстанието с английския кореспондент Уолтър Къртън

 

Бургас, 28 август 1903 г.

 

Снощи пристигна тука кореспондента Уолтър Къртън. Той желае да дойде при вас. Тия дни ще ви го пратя. Той съчувства твърде много на Освободителното дело и иска да види сам какви зверства вършат турските войски. Той вярва, че със сведенията, които ще дава като очевидец, би можал да възбуди в английското общество особено силно течение в наша полза. Като военен, Къртон е военен човек, иска да се запознае с устройството на въстаническите чети, с техния живот, с тактиката им и пр. – Носи със себе си фотографически апарат, голям монокл, географическа карта и пр.

 

Ще ти го изпратя след три–четири дни с Кръстю Българията. – Кръстю има твърде добре въоръжена чета от 50 отбрани четници. 25 от тях ще минат границата един час по-рано, а останалите с Кръстю заедно ще причакат на „Студеното кладенче“ кореспондента, [комуто ще се каже, че те са изпратени от генералния въстанически щаб, за да го земат и охраняват по пътя. – Разпореди се веднага да събереш повече чети около себе си и земи мерки, за да се укрият от тоя симпатичен човек всички наши слабости.] [* Текстът в големите скоби е шифрован.]

 

Въоръжената набързо чета, за която ти писах, че ще мине тази вечер границата, утре вечер ще замине и ще дойде право при вас.

 

Здравейте

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 328, л. 10.

 


 

29

Писмо от В. Пасков, в което съобщава, че ще замине при въстаниците [** Адресирано: За Michel в Странджа.]

 

Бургас, 30 август 1903 г.

 

Тази нощ получих писмото ти и веднага щях да тръгна, независимо от туй, дали ще мога да се държа на кон, защото десния ми крак още е схванат, – но една работа, чиято важност ще ме извини пред тебе, ме задържа. Утре ще тръгна заедно с кореспондента от Бургас и утре вечер или най-късно други ден вечер сме при вас. Ще ви донеса приятни новини.

 

Твой

 

Вася

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 328, л. 11.

 


 

30

Писмо от Г. Тодоров за преминаването на границата от бежанци

 

7 септември 1903 г.

 

Около 500 души бежанци минавали снощи границата. Предният патрул, като минал границата, от радост, види се, изгърмял няколко пушки. Тогава целият народ от страх се пръснал. Мнозина заминали границата, а около стотина души, останали вътре, скитат се. Да изпратя ли вътре отделение да ги прибере?

 

С братски поздрав

 

Г.Тодоров

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2,, а.е. 52.

 


 

31

Писмо от В. Пасков относно хода на въстанието в Битолско, за отношението на Русия към събитията и др.

 

Бургас, 14 септември 1903 г.

 

Драги Michel,

 

След малко ще продължа телеграфически декларацията на Щаба за Шишманов до всички въстаници. В Битолско въстаниците са заели височините и добре се държат. Положението на четите отсам Вардара е [почти такова, каквото е вашето. Всяка чета, която минава границата, по-близо до нея или по-далече, бива нападната от многоброен аскер и пръсвана. – В … [* Неразчетена дума.] ринския окръг против въстаниците, които възлизат на 1200, дествували 30 табури аскери. Положението на Цончевистите в Мелнишко е същото.

 

Червеният кръст взел решение да изпрати 100-те хиляди лева направо в Битоля.

 

На десети тоя месец през нощта Бахметиев декларирал пред Рачо Петров, че Русия, окончателно убедена в необходимостта от бързи мерки за разрешаване на македонския въпрос, коренно изменила политиката си и в предстоящата среща със Франц Йосиф царят ще стори всичко, за да се разреши въпросът, като се запазят интересите на българското население.

 

Нашето правителство чрез Министерството на финансите е предало на другарите много боеви припаси, част от тях ще получим тука за Одринско.

 

Пишат ни от София, че ще ни снабдят с бездимни манлихерови патрони, но малко по-късно: сега било невъзможно.] [* Текстът в големите скоби е шифрован.]

 

Вчера изпратих в Аланкайрак 100 метра французки фитил. – Тази вечер ще изпратя 50 лопати, 210 матерки, цървули (във вторник ще пристигнат заръчаните 500 чифта в Шумен), 60 куртки и 60 ч. панталони, 23 патрондаши за манлихерови и няколко за мартински патрони. Сухари са изпратени в Аланкарак и още ще изпратим (имаме 100 килогр.). – Не можахме да намерим вехти шинели. Вчера заръчах 100 в кооперативната шивачница в Сливен. След три дни ще пристигнат тука.

 

La Fargue пише на един свой приятел в Бургас: L`intervantion europenne s’impose en Macedoine comme jadisen Crets. [** Европейската намеса в Македония се налага, както преди в Крит (фр. ез.).]

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 112–113.

 


 

32

Писмо от Васил Пасков за среща на чужди кореспонденти с родителите на М. Герджиков

 

Бургас, 14 септември 1903 г.

 

Кореспондентът Киртен ми каза когато тръгваше, че ще се отбие за един ден в Пловдив и че желае да види бащата на „милия шеф на въстаниците в Одринско“. Препоръчах го с няколко думи на домашните ти. Той е бил у вас, – вчера получих дълго писмо от Стефан, – и не знаел как да изкаже своите възхищения от тебе и другарите ти. И Mr. Dhur се срещнал с баща ти. А Харитон Генадиевич, както знаеш сега е началник на пресата в Мин[истерството] на външ[ните] дела, съобщил на баща ти впечатленията, които ти и хъшовете произвели на Dhur-а. „Всичко това, – пише Стефан [* Брат на М. Герджиков.] , – съживи домашните. Чувствата у тях са смесени: радост и скръб ту се мяркат по отделно по отпадналите им и застарели лица, ту пък се борят и едновременно се проявяват в усмивка и сълзи.“

 

Николай отново е постъпил в Католишкото училище. Това доста облекчило родителите ти от онези грижи, които Николай със своите лудории им създава. – Стефан тоя семестър остава в Пловдив: още не се чувства напълно здрав.

 

За експлозията ето какво пише той: „Не е трябвало да се тревожиш и то относително туй какво биха погледнали на това домашните. „Който всичко би разбрал, – казва Ренард, – всичко би оправдал“ – и това е верно и за моите родители. Баща ми е доста свободолюбив и много разсъдлив човек. Той вникна в твоето положение още тогава и ако не ти писа, то е за туй, че се боеше да не би писмото му да бъде заловено в пощата от полицията и по този начин да излезе, че той е знаял за това преди още…“

 

„Стаята ти е готова и всякога знай, че ти си наш скъп гост, приятел и брат, защото тебе свързват неразривни връзки с Michel, а той е нам скъп…“

 

„Предай на Michel нашия братски поздрав, предай му и онази радост, която чувствуваме, когато знаем, че той е спасил някого, помогнал на падналия да стане, жертвал се е за каузата на свободата и за да може най-после свободния човек да заживее в свободно общество.“

 

Драги и скъпи Michel, като ти пиша и предавам тия пасажи от писмото на Стефана не знаеш какви чувства притискат сърцето ми… Знаеш ли – аз треперам за тебе не по-малко от твоите родители…

 

Целувам те хиляди пъти

 

твой предан Васил

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 110.

 


 

33

Писмо от Васил Пасков относно срещата и водените разговори с кореспондента на Ройтер Ангус Хамилтон

 

Бургас, 16 септември 1903 г.

 

Вчера, след обяд бе при мене повече от два часа Mr Angus Hamilton, специален кореспондент на агенцията Ройтер, офицер от генералния щаб на английската армия. – Дадох му подробни статистически сведения за разрушените и изгорени села в Лозенградския санджак, за избитите и изклани от аскер и башибозук мъже, жени и деца, за обезчестените моми и жени, – приведох му няколко от ония потресни и нечувани факти, които най-ясно показват, доде може да се простира турския вандализъм и в какви грозни форми могат да се прояват турските зверства; дадох му сведения за бежанците, за числото им и му описах тяхното окаяно положение. – След туй той ме разпита подробно от кого и кога е съставен общия план на въстанишките действия; как е разделен VІІ окръг; каква е тактиката на въстаниците, как са устроени техническите отделения, от какви четници са съставени и с какви средства действуват, имат ли въстаниците голям запас от храна, боеви припаси, имат ли много динамит и бомби; колко сражения са станали от обявяването на въстанието в Одринско до сега и какви са изобщо загубите от страна на въстаниците и загубите от страна на аскера; пита ме за тебе частно и въобще за Генералния щаб; доде се простира инициативата на войводите и пр. След това зададе ми въпроса, какви са исканията на комитета. Казах му, че тия искания са изложени в една декларация, която представителите на Комитета връчиха на представителите на европейските държави в София, че те почиват на Международен договор и че накъсо са следните: християнин главен управител на Македония и Одринско, одобрен от силите, способни и честни административни чиновници и жандармерия, избрани от средата на местното население; доходите да се изразходват преди всичко за местни нужди, а най-главно, постоянен и независим международен контрол – възложен не на консулите, а на специална комисия. Попита ме упълномощавам ли го да съобщи телеграфически на Ройтер, че тия са исканията на Комитета. Казах му, че може и го помолих да направи това като му напомних последното комюнике на Руското правителство, в което тенденциозно и клеветнически се преписват на Комитета искания, каквито той никога не е заявявал.

 

Повечето от сведенията, които му дадох, протелеграфира веднага до Агенцията. – Mr Hamilton оставя тук като кореспондент на Reuter г-н Пачеджиев.

 

Снощи любезният кореспондент ме помоли да вечеряме заедно и заедно вечеряхме в хотел „Комерсиал“. Във време на вечерята, както и след вечерята, говорихме надълго по Македоно-одринския въпрос, който го интересува много повече, отколкото интересува мнозина известни Македоно-одрински патриоти. – Обещах да му изпратя в София екземпляр по една от всички фотографически снимки на нашите чети и една празна [* Думата е подчертана от автора на писмото.] бомба за спомен и в знак на благодарност от страна на въстаниците в Одринско.

 

Той остана изненадан и възхитен.

 

Вследствие на едно заявление от Българското правителство издадена е заповед да се оттеглят натрупаните по границата турски войски най-малко 50 километра навътре в Турция.

 

Утре вечер ще пристигнат шинелите от Сливен.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 118–119.

 


 

34

Писмо от Васил Пасков с препоръки за тактиката на въстаническите действия

 

Бургас, 17 септември 1903 г.

 

Щом аскерът е почнал да се оттегля, за четите ще настанат по-благоприятни условия, за да могат да завземат някои от по-важните стратегически пунктове и някой проход. [Разбира се, всичко трябва по-отрано да се обсъди – сега вече войводите имат много по-голяма опитност и много по-добре познават тактиката на турците.] – От София ми пишат: [„Мишел нека не се отчайва от дългото чакане, нека си отпочинат четите, нека се обмисли всичко добре и когато ще се започнат действия, то да се започнат с нови сили – Въпросът не е постоянно да се напада и побеждава, а да се продължава въстанието – Нека не се бърза.“

 

От София щом се приготви ще изпратят особен уред, с който най-скоро и най-лесно се нагласяват фугаси.

 

Бездимни манлихерови патрони още не са пристигнали.] [** Текстът в големите скоби е шифрован.]

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 124.

 


 

35

Писмо от Минко Савов за присвоени пари от двама четници

 

Карнобат, 19 септември 1903 г.

 

Г-н Герджиков,

 

Двамина четници – Търнаров и Дочев от Ценовата чета задигват 55 лева от село Демирдеш и сега са в София.

 

Това ми съобщава един мой другар учител. Тук ще четете и самата му телеграма. [* Приложението липсва.]

 

Като Ви съобщавам случката на Вас остава до въпроса тъй или инъче. Във всеки случай лошо впечатление правят такива „[екс]ходки“ на божем наши революционери.

 

С поздрав

 

М. Савов

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 403.

 


 

36

Писмо от Васил Пасков, в което му съобщава, че Задграничното представителство кани представител на Боевото тяло да замине за София за участие в съвещание по положението в Одринско

 

Бургас, 22 октомври 1903 г.

 

Събитията се развиват бързо. Положението във вътрешността полага ред въпроси за бъдещата дейност на Организацията; положението в България представя мрачна перспектива; вън от това Одринско е изключено от реформите, а тоя въпрос е капитален. Ето защо другарите в София предлагат на [тебе, Маджаров и Икономов да си изберете помежду си] [** Текстът в големите скоби е шифрован.] (може и двама, ако от това няма да пострада работата тука) [и избраният веднага да тръгне за София – там ще се държи съвещание и ще се обсъди какви мерки трябва да се вземат както по въпроса за Одринско, тъй и по положението в Княжеството – ще се обсъди и въпроса за бъдещата дейност.]

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 162.

 


 

37

Писмо от Велко Думев относно делегацията, която е изпратена из Европа след въстанието

 

София, 25 ноември 1903 г.

 

Драги Michel,

 

Получи се телеграмата ти и ти се телеграфира, защото се закъсня с писмото. Утре вечер тръгва и Б. Сарафов; ще ви се определи и един секретар и ще ви се даде пълномощно. Ще ви се определи и маршрутът. Може би Матов ще дойде до Белград, за да си поговорите, или пък ще ви се напише потребното. За секретар ще се определи Паскалев или Карайовов, повече Паскалев.

 

За Матов и Татарчев

с поздрав

твой В. Думев

 

Р.S. Бога ти, кажи ми някоя дума за бъдещето на Одринско – към какво да се стремим засега поне. Нищо не се върши и [не] може да се разбира с тия одринчани, които са тук.

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 31, л. 1–2.

 


 

38

Писмо от Велко Думев относно делегацията, изпратена из Европа

 

София, 26 ноември 1903 г.

 

Драги Michel,

 

Тая вечер потеглюва и Борис: в Белграда ще се срещнете – там той ще стои само 24 часа. Всъде ще ходите двама. Няма да се изпраща трето лице, както бях ти снощи съобщил. Борису се даде пълномощие такова: „Задграничното предст[авителство] на В. М. О. Организация упълномощи Б. Сарафов, член на Битолския щаб, и М. Герджиков от Одринския да представляват организацията в Англия, Италия и Франция.“ Вместо това пълномощно, с което ще си услужите на първо време, ще ви се прати друго от Централния комитет. В Англия ще ви услужвал и уреждал Божидар Татарчев, комуто ще се пише. Там ще имате и подробно писмо. В срещи и пр. особена умелост и въздържаност – принципите на организацията и нищо вън от тях.

 

Цончев заминал, ако е за Англия (ако узнаете), вие в Италия и изобщо, както съобразите.

 

Със сърдечни поздрави и благопожелания от Татарчев и Матов за тях

поздрав

В. Думев

 

Р. S. Борису са дадени за двама ви 97 наполеона и половината ще ти връчи.

 

Същи

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 31, л. 3–5.

 


 

39

Писмо от Васил Пасков относно конгреса на одринци след въстанието

 

София, 31 януари 1904 г.

 

Драги Мишел, Окончателно се реши конгресът да се открие на 14 ид. февруари във Варна. Отложи се най-много, за да ти се даде възможност и ти да присъствуваш. Почти всички съзнават, че твоето отсъствие особено ще се чувствува, а пък ние, представителите, мислим, че ти си просто необходим на тоя конгрес.

 

На 2 февр[уари] аз ще замина за Пловдив, дето ще остана 2–3 дни, и оттам за Чирпан, Ст. Загора, Сливен, Ямбол и Бургас, за да прегледам и оправя окончателно всички сметки. От Бургас къде 11 или 12 ще замина за Варна и ще чакам твоето пристигане. Ние всички се затъжихме за тебе.

 

Няма да ти пиша нищо повече, защото вярвам, че подир десетина дни ще се видим.

 

Сърдечен поздрав от Жорж [* Г. П. Стаматов.], от чичо ти, от Николай [** Брат на М. Герджиков.] и от стринка ти.

 

Целува те

твоят Васил

 

Р. S. Ако стане нужда през тия дена да ми пишеш, адресувай писмото си чрез А. Христов, Ямбол.

 

Същи

 

Много здраве и на Warum-a.

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 41.

 


 

40

Писмо от Димитър Общински, с което пита дали да предаде съхраняваните от него материали на Лазар Маджаров

 

Пловдив, 18 септември 1904 г.

 

Драги Мишел,

 

Вчера Нестор Иванов ми донесе от Маджаров едно писмо, изпратено мен от Татарчев и Матов под № 143, с което ми заповядват да предам материалите, що съхранявам при Кърджалийско, на Лазар Маджаров. Съобщи ми веднага какво е твоето мнение и трябва ли да се подчиня на представителството. Бързай да ми отговориш, понеже много ме задяват хората на Маджаров.

 

Поздрав на Стаматчика, на Пасков и на чичо ти.

 

Чакам отговор.

 

Твой

Д. Общински

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 39.

 


 

41

Писмо от директора на Народната библиотека в Пловдив, с което изказва благодарност за предаденото въстаническо знаме от 1903 г.

 

Пловдив, 29 юни 1923 г.

 

Многоуважаемий Господин Герджиков,

 

Твърде ми е приятно да Ви съобщя, че получих революционното знаме на Македоно-Одринския революционен комитет от 1903 година [* Знамето е ушито от двоен червен план, обрамчен с черна лента. От двете му страни със сърма са извезани текстовете. От едната: „Дерзай народе, Бог е с теб!“ в средата „Свобода или смърт“. От другата страна: „Македоно-одрински революционен комитет, Лозенград 1903 г.“

На 29. ІІ. 1942 г. знамето е изпратено в София и понастоящем се намира в Централния музей на Народната армия, заведено под инв. № V–В–10.

По сведение на Христо Минчев, участник в Македоно-одринското опълчение, през 1912 г. знамето е било носено от доброволческия отряд на М. Герджиков, който е действувал в Лозенградско.], което Вие имахте добрината да ни предадете дар на библиотеката-музей, гдето то, записано в инвентара на музей под № 1132, ще се пази на вечни времена в помен на героите на миналото и назидание на бъдното поколение на България.

 

Моля Ви, бъдете така любезен да ни дадете кратка историческа бележка за знамето.

 

Директор: Б. Дякович

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 32.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]