Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г.
съст. Надежда Недкова, Евдокия Петрова

ІV. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

 

в/ ПИСМА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНОТО И НА БОЕВОТО ТЯЛО НА VІІ ВЪСТАНИЧЕСКИ ОДРИНСКИ ОКРЪГ

 

    1. Писмо от Коста Калканджиев, адресирано до Георги Минков, с молба съдържанието му да се предаде на М. Герджиков, относно доставка на оръжие. Б.м., 21. V. 1903 г.
    2. Писмо от Васил Пасков до Христо Матов относно събиране на парични помощи за делото. Бургас, 2. VІ. 1903 г.
    3. Писмо от Велко Думев до Васил Пасков относно изпращане на патрони. Бургас, 8. VІ. 1903 г.
    4. Писмо от Васил Пасков до Христо Татарчев относно събиране на помощи, изпращане на материали за Одринско и че отива на конгреса на Петрова нива. Бургас, 19. VІ. 1903 г.
    5. Шифровано писмо от Представителното задгранично тяло на Централния МОТРК до Главното боево ръководно тяло на VІІ (Одрински) окръг, в което съобщава датата на общото Македоно-Одринско въстание. София, 14. VІІ. 1903 г.
    6. Писмо от Представителното тяло на VІІ въстанически окръг до Нестор Иванов за назначаването му за началник на пункт в с. Текенджа. Пловдив, 6. VІІ. 1903 г.
    7. Писмо от Представителното тяло на VІІ въстанически окръг до Никола Славейков за назначаването му за началник на пункт в с. Къзъклисе. Пловдив, 7. VІІ. 1903 г.
    8. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за необходимостта от спешно въоръжаване на четите с оглед предстоящото въстание. Пловдив, 14.VІІ.1903 г.
    9. Шифровано писмо от Иван Варналиев и Христо Силянов до Васил Пасков за действията на терористическата чета. Вургари, 16. VІІ. 1903 г.
  10. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев относно подготовката на атентати по ж.п. линиите за Цариград и Солун. Пловдив, 16. VІІ. 1903 г.
  11. Писмо от Васил Пасков до Георги Минков за изпратени боеприпаси, които да се препратят на М. Герджиков. Пловдив, 18. VІІ. 1903 г.
  12. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за набавяне на пушки. Пловдив, 18. VІІ. 1903 г.
  13. Писмо от Павел Ковачев до Васил Пасков по финансови въпроси на организацията. Бургас, 21. VІІ. 1903 г.
  14. Писмо от Васил Пасков до Главното ръководно боево тяло на VІІ въстанически окръг за становището на българското правителство по обявяване на въстанието в Битолско. Пловдив, 24. VІІ. 1903 г.
  15. Писмо от Васил Пасков до Иван Герджиков за станалата в дома на Герджиков експлозия. Пловдив, 28. VІІ. 1903 г.
  16. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев относно липсата на средства за въоръжаване четата на Кръстьо Българията. Пловдив, 28. VІІ. 1903 г.
  17. Шифровано писмо от председателя на околийското ръководно тяло в Ахъчелебийско до Васил Пасков, в което се съобщава за избраното ръководно тяло, участъците и войводите. Ахъчелеби, 5. VІІІ. 1903 г.
  18. Шифровано писмо от Пеню Шиваров до Васил Пасков за бойните действия на четата му. Б.м., 10. VІІІ. 1903 г.
  19. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за спешна доставка на патрони. Бургас, 11. VІІІ. 1903 г.
  20. Писмо от Кръстьо Петков до Георги Минков относно изпращането на попълнения за четите в Одринско и др. Варна, 12. VІІІ. 1903 г.
  21. Шифровано писмо от Дико Джелебов до началника на пункта за бойните акции на четата му. с. Велека, 17. VІІІ. 1903 г.
  22. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за тактиката на бойните действия в Одринско и необходимостта да се търси помощ, за да продължи въстанието в Одринско. Бургас, 18. VІІІ. 1903 г.
  23. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев, в което му предава съдържанието на писмо от М. Герджиков за положението във въстаналите кази. Бургас, 19.VІІІ.1903 г.
  24. Шифровано писмо от Велко Думев до Васил Пасков за трудностите, които срещат за въоръжаване и изпращане на чети за Битолско и Одринско. София, 20. VІІІ.1903 г.
  25. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за положението във въстаналите райони и грижата за опазване живота на жените и децата. Бургас, 22. VІІІ. 1903 г.
  26. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за навлизането на турска войска във Василико и преминаване на границата от бежанците. Бургас, 25. VІІІ. 1903 г.
  27. Писмо от Велко Думев до Васил Пасков с приносител английският кореспондент Уолтър Къртън. София, 26. VІІІ. 1903 г.
  28. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за настъплението на турската войска и необходимостта от подкрепления за въстаниците, които търпят поражение. Бургас, 26. VІІІ. 1903 г.
  29. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за изпращане на въоръжена чета в помощ на М. Герджиков. Бургас, 27. VІІІ. 1903 г.
  30. Шифровано писмо от Иван Варналиев до Васил Пасков относно доставка на дрехи и по други въпроси. Б.м., 28. VІІІ. 1903 г.
  31. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за жестокости при потушаване на въстанието в Лозенградско, за бедственото положение на четниците и бягащото с тях мирно население. Бургас, 29. VІІІ. 1903 г.
  32. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев, с което го уведомява, че по искане на М. Герджиков заминава за Аланкайряк. Бургас, 31. VІІІ. 1903 г.
  33. Писмо от Васил Пасков до Иван Герджиков, че се намира при сина му М. Герджиков заедно с трима чуждестранни кореспонденти – Уолтър Къртън, Жак Дюр и Аристид Поластри. Б.м., 5. ІХ. 1903 г.
  34. Писмо от Васил Пасков до Иван Герджиков относно желанието на английския кореспондент да се запознае с бащата на шефа на въстаниците. Бургас, 8. ІХ. 1903 г.
  35. Писмо от Христо Силянов до Петко Росен, в което съобщава за намерението им заедно с М.Герджиков да навлязат отново в Одринско. с. Гергебунар, 9. ІХ.1903 г.
  36. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за тежкото положение на четите, за съвещание на М. Герджиков с войводите и взетото решение въстанието да продължи. Бургас, 9. ІХ. 1903 г.
  37. Писмо от Христо Силянов до Георги Минков за дезорганизиране на четите, преминаването им в България, двамата с Герджиков ревизират пунктовете по границата. с. Гергебунар, 9. ІХ. 1903 г.
  38. Писмо от Христо Силянов до Петко Росен с послепис от М. Герджиков, в което изразяват покрусата си от разгрома на въстанието. с. Гергебунар, 11. ІХ. 1903 г.
  39. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев относно прекарване на стадо биволи от въстаниците отсам границата и за среща с кореспондента на Ройтер. Бургас, 16. ІХ. 1903 г.
  40. Писмо от Васил Пасков до Станчев за смъртта на Паскал Иванов. Бургас, 17. ІХ. 1903 г.
  41. Писмо от Васил Пасков до Павел Генадиев по финансови въпроси и му съобщава за смъртта на Паскал Иванов. Бургас, 17. ІХ. 1903 г.
  42. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев, в което настоява да се въздействува върху правителството и Княза за политика в подкрепа на въстаниците и за автономни права на българите в Македония и Одринско. Бургас, 23. ІХ. 1903 г.
  43. Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за преглеждане сметките на Представителното тяло, грижи за бежанците. Бургас, 29. ІХ. 1903 г.
  44. Шифровано писмо от Васил Пасков до Велко Думев с искане за боеприпаси, съобщава му за задържани четници от властите. Бургас, 22. Х. 1903 г.

 

1

Писмо от Коста Калканджиев, адресирано до Георги Минков, с молба съдържанието му да се предаде на М. Герджиков, относно доставка на оръжие

 

Б. м., 21 май 1903 г.

 

Мрачний,

 

Моля предайте на Герджикова следующето. Срещнах се днес с Ляпов, който ми каза, че патроните днес пристигнали в Сомовит и подир два-три дни ще бъдат готови и изпратени. Жалкото е, че патроните ще бъдат напълнени с криков барут, който не отговаря на тесния калибър на манлихеровите пушки. Тюфекчиев изказа мнение, че възможно е при изстрелването на повече от 50 патрони да започнат да се пукат цевите от тоя барут. Тюфекчиев тайно ми каза, че от Гевгелийско му поръчали 15 хиляди манлихерови патрони, но тази поръчка за това количество е малка, затова той можел вътре в 15 деня да достави същински патрони, стигало да има още поръчки, но и пари. Аз му казах, че подир 2–3 дни ще му дам отговор, като съобща това на другарите. Ляпов пита: 1) Получени ли са двете бурета с вода, сол и 2000 патрона или не и 2) Герджика на кого е внесъл сумата за тия 10 хиляди патрони, които е поръчал и иска.

 

Моля за всичко това отговорете ми с първа поща.

 

Адрес хотел (Трайко Китанчев( за К. Калканджиев – чакам.

 

Твой

 

Калканджиев

 

П.П. Ще изпратя старата в Русе, затова моля да ми изпрати Герджика още 15 лева, а също и една лира, която ми бе дадена от Бунархисар, за да купя 2–3 ками

 

Същи

 

Мишел,

 

На подчертаните редове отговорих.

 

Мрачний

 

НБКМ–БИА, ф. 24, а.е. 4, л. 185–186.

 


 

2

Писмо от Васил Пасков до Христо Матов относно събиране на парични помощи за делото

 

Бургас, 2 юни 1903 г.

 

Христо,

 

Бях в Пазарджик, Пловдив, Станимака, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Ямбол и сега съм в Бургас. Пак съм болен и не мога да пиша, а иска ми се да ви дам отчет за всичко, което съм направил. Ще ви кажа за сега, че в тия градове се съставиха негде дружества, негде комисии, които ще разпространяват разписките на „Софийското благодетелно дружество“. Навсякъде се мъчих да възбуда интерес, да въздействам, да създам подтик за събиране на по-големи суми; но не трябва да разчитаме на някакъв особен успех. Докато не почнем да си служим със същите средства, с които си служи Организацията вътре, няма да имаме пари.

 

Тука има капиталисти от Македония и Одринско, които най-хладно са се отнасяли към Освободителното дело. Да се церемоним с тях днес, когато успехът на въстанието ще зависи най-много от материалните средства на Организацията, е безразсъдно и глупаво. Също няма защо да се церемоним с чиновниците, офицерите, учителите, които са от Македония и Одринско и които до сега не са направили нищо в полза на своя роден край. На тях трябва да се поиска и земе най-малко по една месечна заплата. И колкото по-скоро се направи това, толкоз по-добре.

 

Герджикът ме натовари с една мисия, която докато не изпълня, не ще мога да се върна в София.

 

Р. S. Вследствие на някаква разпоредба от Министерство-то, тука се състави под председателството на окръжния управи-телен комитет, който ще събира помощи за бежанците от Одринско.

 

[б.п.]

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 17.

 


 

3

Писмо от Велко Думев до Васил Пасков относно изпращане на патрони

 

Бургас, 8 юни 1903 г.

 

Драги Пасков,

 

Приключвам писмото от Гирджика и като не съм получил пари, за да ти изпратя, остава да сториш според писмото от Мишеля. Щом получа парите, ще изплатим заемените от баща му. Пристигнаха днес от Общински три сандъчета патрони и още сега ще се препратят. На 12–13 трябва да се опътим за Аланкайрак – събор на 15. Днес заминавам при Мишеля. Понеже не зная адреса за Ахъчелебийско пиши ти да си изберат, упълномощат един легален и един четен представител, като ги снабдят с колкото пари имат в касата и да ги изпратят за Бургас до 12–13 того за събора. [* Подчертано в оригинала.] 

 

С поздрав твой

 

В. Думев

 

Понеже не съм уверен, че знаеш адреса, същото пиша и на Василев в Ст. Загора.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 296, л. 3.

 


 

4

Писмо от Васил Пасков до Христо Татарчев относно събиране на помощи, изпращане на материали за Одринско и че отива на конгреса на Петрова нива

 

Бургас, 19 юни 1903 г.

 

Всичко, което можах да направя по въпроса за събиране на парични помощи в градовете, през които минах, аз го направих. След туй само приех да се нагърбя с работата, която Герджикът искаше да ми възложи да правя поръчки, да купувам и изпращам материали за Одринско. Наистина, аз можах в някой градове при една втора обиколка, да прибера събраните суми; но исках и вие да знаете защо се заведе навика до такъв ред, щото всички парични помощи да се изпращат направо в София. Оттука се породило известно недоразумение: вие сте мислили и може би сте имали право да мислите, че аз съм събрал пари и не сте могли да си обясните, защо не ви ги изпращам. И затуй наверно ми се прави онова, колкото незаслужено, толкова и оскърбително за мене напомняне.

 

Моето дохождане в София – след това, което писах на Христо в писмото си от 2 и 17 т.м. и след това, което ви пиша сега, – е съвсем излишно и въпреки туй ще излезе отиване-връщане най-малко 50 лева, а аз нямам нито един лев в джоба си. Вън от това Герджикът настоятелно иска да присъствам на конгреса (ще ви пиша защо) и пише, че най-късно до 21 тоя месец трябва да минем границата. Другарите настояват да тръгнем още тази вечер. Ето защо, макар и да ви отговорих, че ще дойда, няма сега да дойда, и няма за какво да ми се сърдите, ако пред едно излишно дохаждане в София, предпочета да замина за Конгреса.

 

Приемете искрения ми поздрав

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 26.

 


 

5

Шифровано писмо от Представителното задгранично тяло на Централния МОТРК до Главното ръководно боево тяло на VІІ (Одрински) въстанически окръг, в което се съобщава датата на общото Македоно-Одринско въстание

 

София, 14 юли 1903 г.

 

До Главното боево ръководно тело на VІІ въстанически (Одрински) окръг. От представителното задгранично тело на Централния Македоно-одрински таен революционен комитет.

 

Поверително

 

Съобщаваме ви, че окончателната дата на общото Македоноодринско въстание е двадесети юлий (Илинден) вечерта и ви подканяме да разпоредите потребното пред всички, които са ангажирани с известни задачи за изпълнение. Без да очаквате друга разпоредба, съобразете времето и силите си за възможно по-успешно изпълнение определените цели в конгреса ви.

 

За представителното тело с братски поздрав, целувки и благопожелания пише представителя на VІІ въстанически окръг

 

В. Думев

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 86.

 


 

6

Писмо от Представителното тяло на VІІ въстанически окръг до Нестор Иванов за назначаването му за началник на пункт в с. Текенджа

 

До г-н Нестор Иванов

в с. Текенджа

 

Представ. тело на

VІІ Възс. Окръг

 

№ 1

 

Пловдив, 6/ VІІ. 1903 г.

 

Съобщава Ви се, че сте назначен за началник на пункта в с. Текенджа (Бургаско). Ще Ви се отпускат 40 лева месечно за храна. Никога няма да напущате пункта без разрешение и когато отсъствате, макар и за няколко часа само, ще си оставяте заместник.

 

Мястото на склада трябва да бъде известно най-много на трима и то хора, предани на Вътрешната Организация. Взривни вещества ще държите отделно. Ще имате складова книга, в която ще отбелязвате точно всичко, което излиза от склада. Без да Ви се предпише от Главното ръководно боево тело или от Представителното тело, няма да давате на никого нищо от склада.

 

В най-скоро време ще уредите куриерската служба между пункта и съответните нему възстанишки участъци. За куриери ще назначите най-малко двама работници, които познават добре пътищата и които и друг път са изпълнявали куриерна служба. Те ще отивад до с. Чеглаик (Лозенградско) общ пункт за Х и ХІІ възст. участъци. На тях ще отпускате по 60 ст. на ден за храна. – Съобщенията, които пристигат отвътре, ще изпращате до втора разпоредба, направо в Пловдив.

 

И за най-малките разходи ще Ви се искат оправдателни документи. – За всичко ще докладвате.

 

За Представ. тело В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 31.

 


 

7

Писмо от представителното тяло на VІІ въстанически окръг до Никола Славейков за назначаването му за пунктов началник на пункта в с. Къзъклисе

 

До г-н Н. Славейков

в с. Къзъклисе

 

Представ. Тело на 

VІІ Възстанишки окръг

 

№ 2

 

Пловдив, 7/ VІІ. 1903 г.

 

Назначен сте за началник на пункта в с. Къзъклисе (…) [* В текста е оставено празно място.] Ще Ви се отпускат 40 л. месечно за храна. Никога няма да напущате пункта без разрешение и когато отсъствувате, макар и за няколко часа само от селото, ще си оставяте заместник.

 

Мястото на склада трябва да бъде известно най-много на двама и то хора, предани на Вътрешната Организация. Взривните вещества ще държите отделно. Ще имате складова книга, в която ще отбелязвате точно всичко, което постъпва и което излиза от склада. Без да Ви се предпише от Главното ръков. боево тело или от Представителното тело, няма да давате и няма да изпращате на никого нищо от склада.

 

В най-скоро време ще уредите куриерската служба между пункта и съответните нему въстанишки участъци. За куриери ще назначите най-малко двама работници, които знаят добре пътищата и които и друг път са изпълнявали куриерна служба. Те ще отиват до общия пункт за казаните участъци с…. [* В текста е оставено празно място.] На тях ще отпускате по 60 ст. на ден за храна. – Съобщенията, които пристигат отвътре, ще изпращате до втора разпоредба, направо в Пловдив.

 

И за най-малки изразходвани суми ще Ви се искат оправдателни документи. – За всичко ще докладвате.

 

За Представителното тело

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 32.

 


 

8

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за необходимостта от спешно въоръжаване на четите с оглед предстоящото въстание

 

Пловдив, 14 юли 1903 г.

 

Дали да се започнат въстанишки действия в нашия окръг 3–4 дни след започването им в Македония или да се започнат най-рано в началото на идущия месец, както знаеш, зависи само от по-бързото или по-бавното въоръжаване на четите за Чокенско и Мустафапашовско; а въоръжаването на тези чети зависи от онази материална подкрепа, която другарите ще ни окажат от София. – На нас са необходими най-малко 15 манлихерови пушки, – дълги или къси това е безразлично, – и тези пушки ние очакваме само от София. Ако не ни се изпратят и то тия дни, заминаването на четите става твърде съмнително; а ако не заминат чети за Чокенско и Мустафапашовско, ако не се предприеме нищо в Дедеагачко и Одрин за някаква продължителност на въстанишкото движение в VІІ окръг и дума не може да става. Нека се има пред вид.

 

Мишел е дошел до заключение, че на Нункова никак не се иска да влезе в Дедеагачко и че той дири само предлози да отлага. На него трябва да се каже: ако има намерение да изпълни задължението, което е направил пред тебе, трябва да тръгне; ако няма такова намерение, нека представи веднага сметка и нека предаде всичко, което е купил до сега и което е донесал отвътре, за да може да се употреби по въоръжаването на четите за Чокенско и Мустафапашанско.

 

Днес Мишел заминава за Харманлий. Той ще открие канал за Одрин и ще проучи въпроса, по какъв начин може да се изпрати пакет с часовници по железопътния път за към Цариград. От Харманлий Мишел ще замине направо за Бургас и оттам за вътрешността.

 

Въпросът за изпращането на сведения от пунктовете е уреден.

 

Тукашният арменски революционен кръжок не знае нищо за предприеманата задружно терористична акция в Цариград; но за такава акция в Одрин се ангажират и вярват, че ще се извърши сполучливо. Чакат само разрешение от Женева. Снощи запитаха телеграфически. По този въпрос ще ти пиша пак.

 

Материалите, които си изпратил, не са земени още от станцията.

 

Сърдечен поздрав от Мишел и от мене.

 

Васил

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 44.

 


 

9

Шифровано писмо от Иван Варналиев и Христо Силянов до Васил Пасков за действията на терористическата чета

 

Вургари, 16 юли 1903 г.

 

Писано за Пасков от Пловдив от терористите в село Вургари – след като се прочете да се препрати за Гирджика.

 

След раздялата ни упътихме се към морето и тутакси се заехме с акцията, която ни бе възложена от конгреса. – Изгубихме сума време в походи, планове и усилия; отивахме до самото село Еняда на морето, след това връщахме се при гръцкото село Стеканово, но нищо не можахме да постигнем – причината се крие в туй, че немаме свои хора нито в Еняда, нито в Стеканово, които биха могли да ни услужат. Без тях е абсолютно невъзможно да се залови гърка. Бихме се спуснали в изпълнение и на най-рискования план, ако да имаше известен шанс за сполука. Първия опит, който направихме до самото село Еняда излезе несполучлив. Главно благодарение на непредпазливостта и разгащеността на нашите комитаджии, вследствие на което бяхме забелязани и принудени на часа още да отстъпим.Сега сме в Вулгарска мера и кроим да заловим турчина от Потурнаково Исмаил бег – от него бихме измъкнали не по-малко пари, отколкото от гърка – при това … [* Неразчетен текст.] по-здраво скроена работа, та понеже разполагаме със здрави калаузи [** Калауз(ин) – (тур. диал.) – водач, който познава местните хора.] вургарци. Утре или за утре ще му заловим пътищата. Дано сполучим!

 

В трите участъка, в които сме прекарали до сега (Шиваровия, Ценовия и Ангеловия) приготовленията вървят добре и за сега в тях владее пълен мир и тишина.

 

Неколко думи за нашата прословута терористическа чета: досега ред почти никакъв, у момчетата послушност никаква, разгащеност пълна; а от неколцина пък сме вече разочаровани във всеко отношение. За това Мишел (председателя на върховното Боево ръководително тело), ако има некои опитни и добри другари на разположение, нека ги ангажира за нашата чета. Върховния председател нека тоже ни пише кога и през къде може да влезе и дали ще иска тутакси да си присъедини четата или не. Това ни е нужно да знаем. Направихме в Аланкайрак некои поръчки за четата. Имайте грижа да им заповедате да ги изпълнат. Мишел нека вземе некой и друг бинокъл повече, понеже некои чети немат. Ангелов иска един на сметка на селската каса.

 

С братски поздрав

 

Варналиев и Силянов

 

Какво има за нас, изпращай го в Шиваровия участък през Аланкайрак и отбелязвай го, че е за Варналията.

 

16/ VІІ. Драги Пасков,

 

Приключвам ти тук две нови стихотворения. Недей ги печати никъде, а само ги пази. Ако ще дойде Общински, нека вземе някоя друга книжка за прочит. Ако можеш да ми намериш Лермонтова (само стихотворения) много ще ти благодаря. Поздрави Общински и Мишеля. Прегръщам те

 

твой Силянов

 

Пиши ако те не мързи. Общински нека вземе и „Демократически преглед“, с Делчевото стихотворение.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291.

 


 

10

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев относно подготовката на атентати по ж.п. линиите за Цариград и Солун

 

Пловдив, 16 юли 1903 г.

 

Такъв куфар може твърде лесно да се изпрати. Един наш човек ще си извади на коя и да било железопътна станция от Пловдив до Хебибчево пътнишки билет до Цариград и куфарът ще си даде транзит; разбира се, няма да пътува – ще пропусне трена. Куфарът ще замине; никъде няма да бъде отварян, защото няма да му бъде съдено да види Цариградската митница. – В същия ден, когато такъв куфар ще се изпрати по железницата за към Цариград, трябва да се изпрати по същия начин един по железницата Пловдив – Дедеагач за към Солун и друг по железницата София – Ниш за към Велес или Гевгелия. – Аз вярвам, че всичко ще излезе сполучливо; но необходимо е да остане в най-голяма тайна, а в това се съмнявам. Не трябва да се узнае, как е станало [избухването в треновете] [* Текстът в големите скоби е шифрован.] не само за да можем след известно време пак да повторим това, но и не трябва да се знае, че куфарите са изпратени от железопътните станции в България, защото това ще създаде неприятности на българското правителство и съвсем ще развали ефекта на акцията. – Един ден преди изпращането на тия куфари нека да дойде от София тука някой опитен човек с [нужното количество динамит и със часовниците,] за да нагласи двата куфара, един за към Цариград и един за към Солун през Дедеагач. Всичко останало е лесна работа.

 

Във вчерашния брой на в. Temps е поместена една кореспонденция, която, като сравни човек с онази страница на Общия план, дето се говори за организуването на възстанието, би казал, че е копирано от там. Нищо по-възмутително. Отде кореспондентът на тоя вестник е можал да узнае това? Значи, между видните членове на Организацията има човек, който издава тайните ѝ. Трябва да се вземат сериозни мерки докато е време, за да не бъдем изненадани утре от друга някоя кореспонденция, която ще публикува целия Общ план. Трябва внимателно да се пресеят ония, които до сега безразборно са били просвещавани в най-важните тайни на Организацията и трябва да се стесни колкото се може повече кръга им.

 

Мишел е открил канал за Одрин и е назначил ръководително тело в Мустафапаша.

 

Сърдечен поздрав от Мишел и мене Васил

 

ЦДА, ф. 1853К, оп. 1, а.е. 291, л. 51–52.

 


 

11

Писмо от Васил Пасков до Георги Минков за изпратени боеприпаси, които да се препратят на М. Герджиков

 

Пловдив, 18 юли 1903 г.

 

Изпращам на адрес Кирчев Радев следните материали:

 

80 кг динамит

100 метра двойна главна жица

200 " второстепенна жица

100 " съединителна "

13 кг бертолетова сол

Всичко в един голям сандък под име „Железария“

 

Всичко в едно малко сандъче

10 малки динамитни капсоли

50 динам[итни] капсоли от 3 gr. с жици

50 капсоли без жици

1 пакет Chinin

50 gr. tinct. Valerianae Actherace

1 ш[ише] капки за зъби

1 ш[ише] отр[ова] (за Michel)

1 малък термометър

2 електр[ически] фенерчета с по една батерия в запас

 

Тия материали щом се получат, трябва да се препратят, защото са необходими на Michel.

 

Приеми братския ми поздрав.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 59.

 


 

12

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за набавяне на пушки

 

Пловдив, 18 юли 1903 г.

 

Няма пушки: една по една ги дирим. Едвам сме се снабдили с четвъртина от това, което е необходимо, за да въоръжим четите в Чокенско и Мустафапашовско. Няма и патрони. – По никакъв начин не е възможно да се дадат на Нунков купените от Гочева 6 пушки; инак би трябвало да се откажем да стъкмяваме чета за Мустафапашовско.

 

Ако има манлихерови пушки у братя Иванови и другарите не могат да ти отпуснат пари, купи с наши пари най-малко 10 такива пушки и веднага заедно с револверите изпрати ги тука.

 

Мишел при тръгването си ми каза: ще се стараем един ден по-напред да започнем действията, но абсолютно ни е невъзможно да ги започнем заедно с тия в другите окръзи.

 

Вълчо Антонов е изпратил тука един от своите четници и иска да му се дадат най-малко 100 кримкови пушки с 20 каси патрони, за да ги раздаде на ония българи в Дедеагачко, които са влязли в Организацията. – Какво да направим?

 

Ковачев вчера е заминал за Бургас.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 55.

 


 

13

Писмо от Павел Ковачев до Васил Пасков по финансови въпроси на организацията

 

Бургас, 21 юли 1903 г.

 

Г-н Пасков,

 

От 17-и того съм вече тук. Вчера Герджика замина с някои момчета във Вътрешността. Когато Г. бе в Хебибчево от М. Батаница получил срещу печатна разписка 10 л. и 13 наполеона. Тези пари предадох Герджикову срещу лична разписка. Моля впиши ги и ми прати формена разписка, за да ти пратя Герджиковата за унищожаване.

 

Тук получих от Маджарова чрез Н. Иванова 5 1/4 л.т. [* Лири турски.] , 7 наполеона, 5 … [** Неразчетена дума.], 2 английски лири, 7,92 лв. сребърни и турски сребърни грошчета за 10 л.т. и 56 гр. [*** Гроша.] и 16 пари от А 123. – Цветков Спас ми внесе за 17 пушки и по 100 патрона от пункта А. Кайряк 10 1/4 А и 1 английска лира. Срещу тези два случая издадох им ръкописни разписки. Впиши тези две суми в касата и ги вмени за сметка на Бургаския пункт. Няма да ги внасяте в Общата каса: тук имаме випиюща нужда от пари. Част от тези пари е употребена за поръчка на 100 чифта цървули и за други нужди. Ще посрещате с тях и други нужди, които ще се явят. Тук организацията ни има доста дългове особно през траенето на конгреса. Ако речем да ги изплатим, ще останем без пари и не зная от где ще намерим други.

 

Прати ми нужното пълномощно.

 

С поздрав П. Ковачев

 

П. П. Димо Янков взел от Христо Арнаудчето взаем 5 лева ср., когато бил в Пловдив. На 19. VІІ. Той ги внесе на мене.

 

Същия

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 311, л. 2.

 


 

14

Писмо от Васил Пасков до Главното ръководно боево тяло на VІІ въстанически окръг за становището на българското правителство по обявяване въстанието в Битолско

 

Пловдив, 24 юли 1903 г.

 

На 22 т. м. Рачо Петров повикал Матова и му казал, че ние сме злоупотребили с някаква намеса на България, за да се обяви възстанието (!) Сърдил се, че не сме отложили и че не сме му съобщили по-рано деня, а сме я ударили на „сикиме“. България не била готова. Нямали по повече от 150 патрони на пушка. Сърдил се, че другарите са повикали по двама от най-видните представители на всяка партия, като са искали да ангажират по партизански ред партиите и увлекат България във война. – Матов му отговорил: Наш дълг бе да съобщим и то най-напред и най-рано на Българското правителство, че се обявява възстанието, поради онези връзки, които съществуват между България и Македония. А свикахме някои от бившите и бъдещите министри и някои видни представители на обществото, за да им явиме, че възстанието се обявява, защото те са и представители на България. Ние ви съобщихме, за да не ни обвините един ден; а какво ще правите, това не е наша работа: ние не искаме нищо нито от вас, нито от тях. Навикнахме да слушаме и да не вярваме на всевъзможни обещания на министри, които са заявявали, че не лъжат и които са искали да си играят с освободителното дело.

 

Повиканите от другарите представители са решили: щом се получат положителни сведения, че възстанието е обявено, ще се съберат, всички с определен вече възглед. Те са възложили на професорите да ги свикат. Събранието ще има за цел да изработи общ български, а не партизански глед върху възстанието и ще се гледа и правителството да го усвои, за да се помогне действи-телно на каузата.

 

Възстанието е обявено. – Железопътната линия Солун – Битоля, Скопо – Солун, Солун – Дедеагач са разрушени по на няколко места. Станциите „Суровичево“ и „Градско“ са дигнати на въздух. Телеграфните жици скъсани. Телеграми за Турция не се приемат. Целия Битолски вилает, според секретни телеграфни известия, представя хаос. – Турското правителство сигурно ще вземе бързи и енергични мерки, за да запази поне ония места, в които въстанишките действия не са се започнали още. За това трябва да се бърза и един ден по-скоро да се обяви възстанието в нашия окръг. – Тука вече се забелязва голямо въодушевление. – Съобщавайте за всичко.

 

Сърдечен поздрав и братска целувка на всички.

 

Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 80–81.

 


 

15

Писмо от Васил Пасков до Иван Герджиков за станалата в дома на Герджиков експлозия

 

Пловдив, 28 юли 1903 г.

 

Уважаеми г-н Герджиков,

 

На няколко пъти досега съм започвал да Ви пиша и не зная, какво да Ви пиша. Вие сте се научили, че в двора на Вашата къща е станала в мое отсъствие експлозия. Сякаш малко бе това, дето посветихте на Освободителното дело един незаменим син, та трябваше, по причина на същото дело, да Ви постигнат такива загуби, които разнебитват и така недоброто Ви материално състояние.

 

Трима другари на Мишела и мои близки приятели, които в тоя нещастен ден щяха да заминат за своя роден край, за да сложат костите си за неговото освобождение и Мария Караджова, която случайно се намирала близо до мястото на взрива, всички загинаха. Тези скъпи сили на Организацията станаха болезнена жертва, без да може тя да използва тяхната опитност, тяхната преданост на делото и тяхното мъжество. Ние другарите и приятелите им дълбоко скърбиме за тях, но те и там щяха да загинат. Нещастната Караджова стана жертва без да знае как, защо и всички тъй я оплаквахме, както любящият брат може да оплаква една мила и незаменима сестра.

 

Като Ви пиша тие редове, едвам въздържам сълзите си, и на такива нравствени изпитни съм подложен, щото при едничката мисъл само, как ще се срещна още един път с Вас, с г-жата ( с Вас, който ме приехте като най-близък човек в къщата си, който ми поверихте тази къща, макар и нравствената отговорност за станалото, ако за една нещастна случайност може някой да бъде нравствено отговорен, да не пада само върху мен, а и върху Мишела, при тази едничка мисъл, аз искрено съжалявам, че не се намерих в това време при другарите, за да стана заедно с тях на парчета.

 

Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 84.

 


 

16

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев относно липсата на средства за въоръжаване четата на Кръстьо Българията

 

Пловдив, 28 юли 1903 г.

 

Кръстю Българията ми пише буквално следното: „Остава сега въпроса за момчетата, а тука няма; за това трябва да отида в някой и друг град да събера. За събирането и препращането на тия момчета до пункта и за преноса на материалите и храна на момчетата ще трябват около 300 лева. Като прибавим при тях и ония 250 лева, които по-рано ви поисках – всичко 550–600 лева са необходими при най-голяма икономия, за да се приготви четата за времето, което ми отреди Герджика. Ако ми не изпратите веднага тази сума, ще закъснеем, а един ден ако закъснеем всичко ще бъде безполезно.“ – Кажи ми, какво да правя?

 

Гочев ми съобщава, че в Хасково се продавали на износна цена 3 берданки, 8 мартини и 8000 чисти бердански патрони. Но отде да намерим пари?

 

С поздрав

 

Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 71.

 


 

17

Шифровано писмо от председателя на околийското ръководно тяло в Ахъчелеби до В. Пасков, в което се съобщава за избраното ръководно тяло, участъците и войводите

 

Ахъчелеби, 5 август 1903 г.

 

Г-н Пасков,

 

Писмото ви получихме, също и окръжното от Централния. По акцията в Скеченско за сега не може нищо да се предприеме. Манжука напусна, а пък той бе ангажиран с тази работа. Възстанието е отложено за няколко дни поради напущането на Манджукова. Редът на въстаническите действия в нашия район ще бъде следующия. Избра се подвижно околийско тело, състояще от трима члена – председател Пею Шишманов, член Караманджуков, секретар Никола Данаилов. Района се разделя на пет участъка. І участък – Карлуково, Петково с войвода Вълко Райчев, подвойвода Никола Пеюв, секретар Стеф[ан] Чакъров. ІІ участък Горно и Долно Дереке, Левочево, Босотина, Хасевица, Писаница – войвода Доню Дечев, подв[ойвода] Ан[гел] Кедиков, секретар Костадин Николов. ІІІ участък Горно и Долно Райково, Пашмаклъ, Дюнево и Пештепе с войвода Ник[ола] Гюмюшев, подвойвода Бечо Даракчията, секретар Мумжиев. ІV участък Чокманово, Устово, Аламидере – войвода Запрен Пачов, подв[ойвода] Мито Аргиров, секр… [* Няма име.] V участък остава за сега висящ по немане материали. Вълко Шишманов ще бъде пунктов началник в Чепеларе. Пратете му пълномощно. Понеже не ще може да се издържа сам ще требва да се ангажира комитета за прехраната му. Кореспонденцията ще тече на същия адрес в Чепеларе чрез Димитър Сивков за Вълко Шишманов.

 

Съобщете за некои работи в Одринско. Изпращайте в 30–40 екземпляра вестник (Автономия( и притурки.

 

Председ[ател] на окол[ийското] рък[оводно] тело… [** Подписът не може да се разчете.]

 

[Подпечатано с кръгъл печат с надпис:] Таен комитет „Централна Родопа“

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 63.

 


 

18

Шифровано писмо от Пеньо Шиваров до Васил Пасков за бойните действия на четата му

 

Б. м., 10 август 1903 г.

 

Господин Пасков,

 

Като ми беше възложено от боевото ръководително тело за унищожение аскера, който се намира в село Граматиково. За унищожение на аскера се беше писало по-рано за това ще ви съобща само за изгарянето на казармата:

 

На 9/ VІІІ того сутринта към 8 1/2 часа се приближих до казармата и като се вземаха нужните мерки, които са нужни за предпазване и щом като стигнахме и се почна унищожението на всичките здания, които се намират в казармения район и всичките таби (укрепления). Най-напред се запали казармата, кухнята, хранилището (складът), фурната, оборът, чердакът и други много такива малки здания и съвършенно се развалия табите и така граматишкия казармен район се обърна на пепелище.

 

Прибрани от казармата следующите неща: 16 чувала пшенично брашно, 2 кантаря, 1 телеграфни апарат, 1 1/2 чувал захар, 8 чувала ориз, 2 чувала сол, 1 чувал фасул, 2 казани, 2 чувала червен лук, 72 калъпа сапун, 4 тенекии масло, 9 карвони с баки за сипване на ястие и 30 овци.

 

Изпращам един апарат, за което се разпоредете, за да се складира за антика след време, е казано от Герджикова, че всички пратени неща от тук складирайте ги за антики.

 

Новини и вестници и още изпращам ви 8 лири и 1 английска лира.

 

С братски поздрав

 

Шиваров

 

Приключено едно писмо от Герджика. [* Приложението липсва.]

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 58.

 


 

19

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за спешна доставка на патрони

 

Бургас, 11 август 1903 г.

 

Мишел иска да му изпратим веднага 30 000 кримкови, 25 000 манлихерови, 20 000 маузерови, 15 000 мартински и 10 000 бердански патрони. Ти знаеш, че тука освен кримкови, други патрони не се намират и че ако не удовлетворим тази голяма нужда на нашия окръг, скоро четите ще изпаднат в твърде критическо положение. Направете прочее, всичко възможно в София, за да снабдим в най-скоро време четите с патрони.

 

Със сърдечен поздрав

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 6.

 


 

20

Писмо от Кръстьо Петков до Георги Минков относно изпращането на попълнения за четите в Одринско и др.

 

Варна, 12 август 1903 г.

 

Драгий Минков,

 

В отговор на телеграмата Ви от 8-и того днес Ви изпращам 15 момчета според приложения тук списък, от които само 6 души са военни, но и другите са опитни момчета. Вчера получи г-н Дим[итър] Перелингов (който е сега градски кмет) телеграма от Пасков, с която иска да му изпратим една перелина дълга за Герджика. Понеже времето беше много късо от получаването на телеграмата до тръгването на парахода и понеже се случи Минев от Бургас да си идва днес, то сам взе плат, за да я направи в Бургас, затова моля явете на Паскова, за да отиде при Минева и я поръча каквато я иска.

 

Ние имаме вече тук клон от Благодетел[ното] д-во в София, на което е председател Я. Добринов, а касиер-секретар – аз; затова, когато се отнесете други път за нещо до тук, адресирайте се направо до председателя или до мен. Яви ми моля какъв способ да наредим, за да ни изпращате екстрени съобщения за някои по-важни работи в Одринско, когато се случват, ако ли има пак такъв съобщавай при някой случай по-важните случки във Вашия край. Ний тук горките сме лишени и от единия и от другия край от новините освен във вестниците като прочетем.

 

За телеграмите, разноските, колкото направиш аз ще ти ги внеса с първа поща. Прочее, като Ви поздравявам с революцията, желая Ви най-добър успех.

 

С поздрав твой

 

К. Петков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 340.

 


 

21

Шифровано писмо от Дико Джелебов до началника на пункта за бойните акции на четата му

 

с. Велека, 17 август 1903 г.

 

На шестнадесети того имахме сражение до гробището на с. Стоилово с един табор пехота, шейсет души конница и четири оръдия. Ние бяхме 60 души. Щом започнахме да стрелим, аскерът хвърли един топ на селото, което се запали и на нас три и залпов огън, на което бяхме принудени да се оттеглим. Аскерът щом като запали селото се оттегли към Търново. Жените и децата всички избягаха в планината. В сражението от нас нема жертви, на шест души въстаници, 1000 души аскер, 60 души кавалерия и четири топа. Голям страх владее в турците, ограбиха всичко и после изпращате писма да се връщат хората. Когато писмото ви го изпращам, това е завчера, днес не се знае какво ще стане. Колкото селяни има с пушки всички да ги върнете.

 

Изпрати ми цървулите и 100 патрони бердански, мартински патрони нямаме, изпратете ни.

 

С поздрав

 

Дико Джелебов

 

В Търново от аскера е убит Петър кехая Мегаловски на 14 того.

 

Същи

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 1, а.е. 293, л. 61.

 


 

22

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за тактиката на бойните действия в Одринско и необходимостта да се търси помощ, за да продължи въстанието в Одринско

 

Бургас, 18 август 1903 г.

 

Мишел ми пише, че турските войски си са усвоили една чисто въстаническа тактика. Разделени на малки отряди те са почнали да наводняват всички въстанически участъци (за това твърде много им помага покритата с гори и навсякъде достъпна Странджа) и през което българско село минат, предават на сеч жителите му, ограбват го и го изгарят.

 

При тази убийствена за четите тактика въстанието в Одринско скоро ще бъде потушено. Какво да се направи, за да се задържи сегашното положение на тоя изцяло въстанал край е въпрос, дотолкова сериозен и важен, щото веднага трябва да го подигнем пред другарите, за да се види какво трябва и какво може да предприемеме от тука.

 

Ние трябва да поддържаме с всички сили въстанието в Одринско не само за туй, че от неговия успех зависи общия успех на въстанието, че то се явява като най-силна подкрепа на това в Македония, не само за туй, че то произведе особен ефект и навя грозен страх в Илдъза – но най-много за туй, че, ако въстанишките действия [биха предизвикали война между България и Турция, то това безспорно ще направят преди всичко тия в Одринско.] [* Текстът е шифрован.]

 

Ето защо, необходимо е – (по тоя въпрос аз вече се изказах) – не само да се предизвикат сериозни диверсии, като се изпратят отново по-големи чети в Чокенско и Мустафапашанско, но и да се съставят и изпращат непрекъснато чети в Малкотърновско и Лозенградско, за да държат постоянно пътищата за отстъпление на въстаниците разчистени и за да можем чрез тях да снабдяваме последните с припаси.

 

Дайев утре заминава за Аланкайрак отдето с 80 четника, съгласно последното писмо на Мишел, ще тръгне за VІ въстанишки участък.

 

Ние вече се завзехме с покупката на пушки, за да въоръжим, колкото се може по-скоро друга чета.

 

Затрупани сме с поръчки: отвсякъде искат цървули, патрони, бомби.

 

В Габрово се продават 10 000 бердански патрони по 120 лева хилядата.

 

Със сърдечен поздрав

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 1–2.

 


 

23

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев, в което му предава съдържанието на писмо от М. Герджиков за положението във въстаналите кази

 

Бургас, 19 август 1903 г.

 

Пиша ти на късо: ревматизмът тъй ме е свил, щото не мога да седя на стол. Ето какво е било до 17 того положението в Одринско. Двете превзети каази и по-голямата част от Лозенградско още се намират в ръцете на въстаниците. Настаналото затишие след първите въстанишки действия продължава. Само в крайграничните участъци четите се разправят сегиз-тогиз със случайно уцелели останки от турските погранични войски. От всички постове, кули и казарми край границата нищо не е останало. Никъде в казаните каази не се забелязвала войска, освен в малко Търново. Нещо повече: и след десанта при Василико царските войници усилено продължавали да бягат. На 15 того събраният и самоокопан в гръцкото село Кости аскер избягал по море. На 16 пък аскерът в Самоково (200 души) като чул, че около Мегалово се движили твърде много комити избягал, та се не видял, като оставил в най-голям безпорядък казармата с припаси, храна, дрехи и пр. „Нашата роль, пише Michel, напоследък получи характер на подпалвачи. Гориме, опустошаваме и прибираме всичко, което може да ни послужи.“

 

ІІ. Друго нещо твърде интересно: Постоянно пристигали при въстаниците депутации от всички гръцки села с молба да ги земат под своя закрила, като обещавали пълно съдействие и заявявали, че са готови заедно с българите да дадат всички жертви за освободителното дело. Michel изпратил на 16 того една голяма въстанишка чета, за да се опита да организува гръцката паланка Самоково и голямото гръцко село Труля. Гръцките села Агатопол, Калуза, Стефаново, Кости и др. вече на дело показали, че са готови да съдействуват на въстаниците. Четите, като отивали в гръцки села, били посрещани с биене на камбани, с попове, икони и хоругви. Разбира се, гърците правят всичко туй от страх: но нека се даде най-голяма гласност на това тяхно поведение, за да се скромпометират пред турците. Веднъж постигнато това, те ще бъдат заставени да се присъединят към въстаниците.

 

ІІІ. Страшен бяс за бягане обхванал турското население във всички въстанически райони. Даже и населението от няколко не нападнати села (Варвара, Евресес и Дингизово) е избягало. „Жив турчин вече не можем да видим“. Повтаря в последното си писмо Силянов, като прибавя едно „Уви!“ Въстаниците разполагат до сега с 1500 овци, няколко стотин глави едър добитък, с 120 отбрани коне, могат да изнесат около 400 хил. оки сол (държавна стока) от Ахтопол. „Не можете ли там да намерите – закачат ни хъшовете, някои търговци контрабандисти, за да напълним касата със злато.“

 

Пишат да им доставим в най-скоро време пушки, 50 000 кримкови патрони, 30 000 мартински, 25 000 бердански, 20 000 маузерови, 20 000 манлихерови, 1000 бомби, 1500 чифта цървули, 2 бинокла и пр. Сърдят се защо не им пращаме редовно бюлетина и най-малко в 30 екземпляра. (Какво биха казали, ако научат за писмото, което се получи тука от Администрацията на в. „Автономия“ и вследствие на което ти телеграфирах. „За да не стават разноски, занапред няма да ви изпращаме отделна връзка. Прибирайте ония екземпляри, които ще останат след продажбата и ги изпращайте вътре“?) и защо не им изпращаме по 10 екземпляра от всички по-сериозни вестници.

 

Разгласете чрез вестниците, че въстаниците се готвят да нападнат и превземат Малко Търново: това би накарало съсредоточената там войска да не се решава да напуска града.

 

Фитиля за бомбите е излязъл негоден. Изпрати французки фитил. Ако не е доставен още такъв нека се побърза с доставката му. Заръчахме още 500 бомби.

 

Парите, които Шангов телеграфически е поискал от доктора, иска ги за своята чета. При това той чака да му изпратите 200 бомби.

 

Досега сме купили около 40 каси кримкови патрони.

 

Изпращам ти първия „Въстанишки марш“, написан от Силянов. Michel го композирал и въстаниците вече го пеят и са го пяли, когато втори път посред бял ден са влезли във Василико. Нека се помести в Бюлетина. Той ще стане исторически марш.

 

Нашите куриери минават границата с коне и отиват чак до Малко Търново. Уреждаме канал по море. Първото писмо отвътре по тоя канал вече получихме.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 10–12.

 


 

24

Шифровано писмо от Велко Думев до Васил Пасков за трудностите, които срещат за въоръжаване и изпращане на чети за Битолско и Одринско

 

София, 20 август 1903 г.

 

Драги Пасков,

 

Тъжно и тежко, дори неудържимо е положението, както ми го представяш. Като ти разкрия [сега и тукашното, ще се отчаеш: четите още стоят на границата и по тоя начин отсам Вардарските райони останаха без водители и без чети; така оставиха Битолско и Одринско да блъскат сами. Може би ще почнат и те, но когато в Одринско и Битолско бъдем разпръснати, а най-печалното, че българското общество не ни дава почти никаква материална помощ: ето 4 дена как ни пет пари отникъде не се поднасят; българското правителство избори ще прави, княза играе, ако и опасно и за самия него, Ахъчелебийци начело с Караманджуков и Дим. Аргиров (четата им) в Чепелари тие дни демонстрирала и гуляла, доде я залавя властта, което и станало за позор! В Хебибчево у Тенев се е развил апетит за манлехери: излъгали ги, че тук има манлихери и искат настоятелно – писах им истината и ги молих и подканях, нищо не ми отговориха, от едно писмо на Дуйков се види, че Тенев имал патрони берданови – чакал манлихери!] [* Текстът в големите скоби е шифрован.] Виждаш положението и невъзможността да се помогне: трябваше да пратя Гочеву някоя пара, вам повечко, но пет пари няма!…[ще мислим и мислим. Внушения и дори заплашвания на княза и правителството; ще искаме и оръжие. Ще ти пиша. Пиши на Мишеля, че сичко що мога правя, но зло се е свило в главите на българското правителство и княза и нищо не вършат. Щом видя пара, ще я пратя. Доктора е във Варна, за да внуши князу (крайно лично поверително, никой не знае, като съобщаваш Мишела, изтъкни му да не излага и тукашната грозота и мерките на всички там).]

 

Дуйков имал 1600 манл. патрони – да ги прати вам. Пратете му и разписка. Пиша му.

 

[Общински натоварихме с формиране чета за Кърджали от Пловдив и писахме Костову да помогне. Жените и децата бежанци да се настанят покрай границата и силом да правят гюрултии и грабежи в Българско, за да почувства правителството. – Нека идат бежанци: гответе брашно и сухари чрез комисии от млади и стари и пращайте; нека четите се пазят от дълги сражения – да ги избегват, когато могат да нападат също – ето победата. Селяците да се дисциплинират с терор, не може иначе – жестоко е, но необходимо е.]

 

С поздрав

 

В. Думев

 

Поръчката ще гледам да изпълня.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 296, л. 49–50.

 


 

25

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за положението във въстаналите райони и грижата за опазване живота на жените и децата

 

Бургас, 22 август 1903 г.

 

Недей предполага, че е възможно да се получат тука сведения отвътре, без да ви ги съобщя. Ако тия няколко дни не ви съм съобщил почти нищо, то е, защото и на мене нищо не е съобщено; пък и не е имало какво да ми се съобщи: аз ти описах на късо сегашното положение в нашия окръг, там въстаниците след действията през първите дни стоят едва ли не със сгънати ръце. Изглежда, че съсредоточените грамадни войски в Лозенград и Малко Търново още не се наимат да излязат срещу смелите въстаници и чакат нови подкрепления.

 

Със вчерашното си писмо Michel ми съобщава следното: „Понеже, след зверствата, които турските войски са проявили в Стоилово и Пенека, у българското население се забелязва желание да минава зад граница, за да предотвратим това решихме: [да укрепим местността „Врузово – Стария чифлик Бракалов“, която граничи от двете страни с морето и границата, като разпределим на 7 пункта четите от Шиваровия участък и онази, която ще ни изпратите] [* Текстът в големите скоби е шифрован.] (думата е за Даевата чета) – [там ще бъдат обезпечени жените и децата от неколко села и само в краен случай биха могли безопасно да минат границата.“] – Тази местност тъй добре запазена и укрепена, би била постоянно отворена врата към България; а такъв пролаз е повече от нужен за въстаниците, защото не знаем, какво ще ни донесе утрешния ден. Според мене, това решение на другарите е не само твърде умно, но и необходимо.

 

Антонов, който, както знаеш, се е върнал ранен, ми пише, че районното ръководно тяло в Дедеагач му поръчало да му достави разписка срещу помощите, събирани преди няколко месеци от населението, и той иска от мене 300 разписки. „Ако не удовлетворите тази нужда, – пише Антонов, – по една или друга причина, аз ще трябва сам да поръчам на някой печатар няколко стотин разписки.“ Той чака да му се отговори бързо, а какво да му се отговори.

 

Искат две географски карти за Одринско и един компас.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 14.

 


 

26

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за навлизане на турска войска във Василико и преминаване на границата от бежанците

 

Бургас, 25 август 1903 г.

 

Положението бързо се изменява.

 

Василико е вече в ръцете на турците. Вчера след пладне е направен нов десант – във Василико са влезли 2 табора пехота, един ескадрон кавалерия и 3 горски батареи. В същото време 2 табора са тръгнали към границата. – Аскерът настъпвал бавно и на големи маси във въстаналите райони и щом завземал някой важен пункт, укрепявал го. Гьоктепе и Граматиково били укрепени вече. Там имало по два табора пехота, по един ескадрон кавалерия и по 2 горски батареи.

 

До вчера гърците се отнасяли за всичко до въстаниците; те гледали на тях като на заместници на турското правителство. Цели 20 дни те се ползвали с пълна политическа свобода, като имали във Василико, Ахтопол, Самоков и пр. временни правителства съставени само от гърци. „И те ни бяха верни поданици“, забелязва Michel. А как ще се държат сега?

 

Скоро ще пристигнат всички старци, жени и деца, които бяха събрани в местността „Врузово“, а те били около 4 хиляди. Michel пише, че трябва да се направи всичко възможно, за да се настанят нейде близо до границата и да се обезпечи прехраната им: [(иначе ние не бихме могли да успокоим въоръжените селяни и да ги задържим далеч от жените и децата им, толкоз повече, че има вече случай на бегство.“] [* Текстът в големите скоби е шифрован.]

 

След като се изпразнят българските села, положението на въстаниците ще стане още по-лошо. Не ще има кой да им приготовлява хляба. Питат, [може ли да им доставим бацили чумени или холерни – и искат да ги снабдим в най-скоро време със силна отрова и то в по-големо количество.]

 

Като ти съобщавам това недей мисли, че нашите въстаници са се отчаяли; наопъки, те се готвят да дадат силен отпор на грамадните турски пълчища и се надяват да се задържат в Странджа. Искат само най-настоятелно да им се укаже бърза и силна подкрепа, като се изпратят няколко нови и добре въоръжени чети.

 

Изпрати веднага [едно буре бертолетова сол – и сто метра фитил за бомби французки: оня излезал негоден – върнаха го.]

 

Сърд[ечен] поздрав

 

В. Пасков

 

Р.S. В. Шишманов ми съобщава, че въстаническите действия в Ахъчелебийско ще се започнат през тази нощ.

 

Същи

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 18–19.

 


 

27

Писмо от Велко Думев до Васил Пасков с приносител английският кореспондент Уолтър Къртън

 

София, 26 август 1903 г.

 

Драги Пасков,

 

Приносителя е Валтер Къртен (Walter Kirton), кореспондент Лондонски. Укажете му секо съдействие, [за да иде при Герджика и да види с очите си четите и движението им.] [* Текстът в големите скоби е шифрован.] Всички писма и телеграми, които Ви изпрати от [вътре], ще изпращате [на адреса, указан от него, за което ще ви остави и разноски]. Пращам и един компас по пощата за Герджика.

 

Пиши по пристигането [и изпращането на тоя кореспондент вътре]. Пратихте ли за Варна човек – стоката замина, Василев, Гочеви пр.

 

С поздрав

 

твой В. Думев

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 296, л. 47.

 


 

28

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за настъплението на турската войска и необходимостта от подкрепление за въстаниците, които търпят поражение

 

Бургас, 26 август 1903 г.

 

Положението става се по-лошо и по-безизходно. След сражението на върха Копрец (на 24 т.) всички старци, жени и деца, охранявани в местността „Врузово“, минават отсам границата. Въстаниците са обречени на глад. „Как ще я караме по-нататък, – пише Michel, – не зная. Селяните бягат от четите. [Днес наказахме едного със смърт. – Аз не вярвам в това средство.] [* Текстът в големите скоби е шифрован.] Турците настъпват бавно, но сигурно. Утре очакваме сражение и занапред ще имаме катадневни сражения. Патроните и те са на привършване. [Населението се показа малодушно до подлост, а това ме отчайва. Предприемането на каквато и да е било решителна акция със селяни е глупав риск.]“ – Така мисли Michel, така мислят всички войводи: онова, което досега е направено в Одринско, [се дължи изключително на четниците.] А ти знаеш колко четници има там и те са пръснати по 10–15 души във всички чети. Представи си какво ще стане с тях, [изоставени от селяните сега, когато цялата страна е наводнена с грамадни пълчища войска,] без да имат възможност да се съединят…

 

Само едно средство има, според мене, за да се предотврати [печалния край на въстанието в нашия окръг] – да се въоръжат с добри пушки последователно (защото наведнъж е невъзможно) и в продължение най-много на 15 дни 5 чети от по 100 четника, служили във войската и да се изпратят в ония участъци, които представят по-изгодни условия за действие. Но за това са нужни най-малко 50 000 лева. А от де да намерим тази мизерна сума, която един богаташ може да даде, без да разбере, че я е дал, за да запазим положението в окръга?

 

Велко, на каквото и да се решите там, едно трябва да се има предвид – да се бърза, защото подир няколко дни ще бъде късно.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 20.

 


 

29

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за изпращане въоръжена чета в помощ на М. Герджиков

 

Бургас, 27 август 1903 г.

 

На Антонов писах в същия смисъл, но нямам още отговор. Получихме 3 бинокла и двете пратки патрони. От бердавските 1 1/2 каса са негодни. Изпрати други. – Гочев се е върнал в Харманлий, а сега вече трябва да е в Хебибчево. Нищо особено не се е случило с него: Той дошел в Стара Загора да дири патрони за четата на Тенева.

 

Днес изпратих пълномощно на Общински. Офицери от Варна не са пристигнали тука. – Бяхме готови да укажем най-голямо съдействие на Шангова, но той не се обърна към нас.

 

От снощи насам се завзехме и на бързо стъкмихме една чета от 50 четника, от които 40 въоръжихме с мартини и бердани и 10 с кримки. Утре вечер четата ще мине границата и ще отиде да усили четата на Michel, който случайно е изпаднал само с 25 четника в една местност наводнена с войска.

 

[Внуши ли се на княза? Нему не трябва да се внушава: той е вагабонтин нема да се уплаши. На него трябва да се упражни по-чувствителен натиск.] [* Текстът в големите скоби е шифрован.]

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 22.

 


 

30

Шифровано писмо от Иван Варналиев до Васил Пасков относно доставка на дрехи и по други въпроси

 

Б. м., 28 август 1903 г.

 

Драги Пасков,

 

Като ми каза Michel, че пелерината и фанелата си изпратил останах много благодарен. За сега не съм ги получил със фанелата и не зная къде са. Зарад туй знае пунктовия началник. Добре сме упазени от страна на четите и те добре укрепени. На Аянов дадох един топ басма да направи четири ризи за мен, Силянов, Ставре и Колето. Не зная какво стана с тях. Аянов ако е там напомни му. [* Подчертаванията са на автора.] От две ялови отбрани на нашите милости (четите) аскера много се уплаши и много хубаво знае да бяга. Michel препоръчва: човек като се ядоса да има да изпуши една пура, много хубаво става и минава му всичко, та ако разполагате с повече, проводете ни няколко пури (август двадесет и осми).

 

Сърдечен поздрав

 

Варналията Иван

 

Поздрави Карчо, още болен ли е, кога ще оздравее.

 

Нищо не се намира тук за ядене да ти изпратим, съжеляваме.

 

от другарите

 

Кажи на Аянов да изпрати един каскет дето ми обеща.

 

Същи [** Дешифрирано от Ц. Билярски.]

 

ЦДА, ф. 1853, оп. 1, а.е. 291, л. 176.

 


 

31

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за жестокости при потушаване на въстанието в Лозенградско, за бедственото положение на четниците и бягащото с тях мирно население

 

Бургас, 29 август 1903 г.

 

Лозенградско е наводнено с аскер, башибозук и побесняли арнаутски отряди. Турците там са се запретнали с трескавична бързина да унищожат българското население. Досега повече от 12 български села са обърнати в пепелища и стотина семейства са изклани. Много жени и моми са потурчени и отвлечени в харемите. Още няколко дни Лозенградско ще запустее и от хубавите български села ще останат само печални съсипни, които ще очудват потомството, как е било възможно свободната половина на българския народ да допусне да се извърши такъв нечуван в историята вандализъм в една българска страна.

 

Ти вече можеш да си представиш, какво би могло да бъде, след това на четите в Лозенградско. Изоставени от селяните, – всички селяни, които са били в четите, до един са избегали в България, – изложени на глад, защото няма кой да им доставя храна, откъснати една от друга без да могат да се сношават и да си помагат, – тем липсват вече най-необходимите условия за каквато и да е въстанишка дейност. 3 чети, четата на Янко Стоянов, четата на Лазо Лазов и тази на Яни Попов снощи са пристигнали в Текенджа. – Те са докарали около 400 жени, от които повечето са останали вдовици и много деца сирачета, полуголи и гладни. Но целта на тези чети не е била само да прекарат тези нещастни деца и жени, – те са гладували по няколко дни наред, останали са без цървули, дрехите им са се изпокъсали и сега, като съобщават при какви тежки условия им предстои да действуват занапред, заявяват, че не биха могли да се върнат, ако не им доставим 50 ката дрехи, 70 завивки, 70 ч. навуща, 150 ч. цървули и ако не им складираме на границата голям запас от сухари. „Пък ако ни накарате да заминем, пишат те, вярвайте – не бихме могли нищо да направим.“ – От друга страна и Michel иска веднага да му изпратим 5 хиляди манлихерови патрони, 4 хиляди маузерови (изпратените от София излезли негодни) разбира се, за магазинна маузерова пушка; иска да складираме за всеки случай 3–4 хиляди килограма галети и консервирани храни в Аланкайряк и да трупаме голям запас от патрони. Съединените чети на Киро Димитров и Дико Джелебов, четата на Калканджиева, както и четите, които действуват около Василико, са ни затрупали с всевъзможни поръчки. От много места войводите се сърдят даже възмущават, дето не сме удовлетворявали о време нуждите им, като предполагат, че ние тука не сме искали да знаем за тях. А никой не ни пита, с какви средства разполагаме. Условията, при които действуват четите, бърже се изменят, като стават все по несгодни; с това се увеличават техните нужди и нашето положение тука става по-затруднително. Ако продължава тъй работата, ние скоро ще се видим с скръстени ръце и четите, които възлагат на нас голяма надежда, излъгани и разочаровани. Велко, мислиш ли ти върху тоя въпрос?

 

Антонов ми пише, че една част от събраните в Дедеагачко пари е останала в селските каси, а друга е била внесена в касата на районното ръководително тяло и заявява, че той не е зел от тия пари. Ръководителното тяло искало с печатни разписки да замени писаните с ръка, каквито били издавани срещу внасяните суми, и ръководителното тяло, а не той иска такива разписки. Съобщи ми мнението си по тоя въпрос.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 23–24.

 


 

32

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев, с което го уведомява, че по искане на М. Герджиков заминава за Аланкайряк

 

Бургас, 31 август 1903 г.

 

Мишел ми пише „Не мога да ти пиша на дълго, защото съм отпаднал силно духом… Моля те, болен или здрав, веднага замини за Аланкайрак, отдето ще те вземе куриер да те отведе при нас. Необходим си тука, чу ли?“ – И аз заминава утре рано, без да зная, дали ще мога да се държа на кон: десния ми крак е почти схванат.

 

Според сведенията, които събрах, жената, която си прибрал в къщи, е била жена на Александър Тодоров, син на виден сливенски търговец. Александър е прекарал като четник около два месеца в Македония. Преди няколко време, не зная по какви причини, той напуснал жена си. Сега живее в Сливен. – Казаха ми, че след като била разведена, тази жена водила не особено препоръчителен живот.

 

Тази вечер тука се пръсна слух, че Мишел бил обграден ат многобройна турска войска.

 

Сбогом

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 315, л. 25.

 


 

33

Писмо от Васил Пасков до Иван П. Герджиков, че се намира при сина му М. Герджиков заедно с трима чуждестранни кореспонденти – Уолтър Къртън, Жак Дюр и Аристид Поластри

 

Б.м., 5 септември 1903 г.

 

От няколко дни насам съм при Мишел. Той е с 300 отбор четници. Днес доведох при него и му представих трима кореспонденти: Walter Kirton на в. „Dayli Graphic“. Jacques Dhur на Le Journal и Aristide Polastri rиdacteur-correspondent на в. „Socolo“. Кореспондентите надълго го интервюираха. Те всички останаха възхитени от него и от другарите му.

 

Michel е съвършено здрав и бодър. Той праща своя сърдечен поздрав на милите си родители и братя. [* Адресирано: Ив. П. Герджиков, Пловдив.]

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 96.

 


 

34

Писмо от Васил Пасков до Иван П. Герджиков относно желанието на английския кореспондент Уолтър Къртън да се запознае с бащата на шефа на въстаниците

 

Бургас, 8 септември 1903 г.

 

Walter Kirton, един от кореспондентите, които се срещнаха с Мишела, пристига в Пловдив. Той искрено желае да види бащата на „милия шеф на въстаниците в Одринско“.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 99.

 


 

35

Писмо от Христо Силянов до Петко Росен, в което съобщава за намерението им заедно с М. Герджиков да навлязат в Одринско

 

с. Гергебунар, 9 септември 1903 г.

 

Драги Петко,

 

Снощи пристигнахме с Герджика в славното Г[ерге] Бунар и тая вечер или утре заран заминаваме за Къзклисе или обратно за Аланкайрак. Във всеки случай след 2–3 дена ние ще бъдем в Аланкайрак, отдето пак ще навлезем. Не зная какво мислиш за направеното досега, особено за преминаването на четите отсам, но то бе неизбежно следствие от всички условия, при които се подигна въстанието в тоя край. Освен туй, ти знаеш, че това имено очаквахме, а не друго. Както и да е, мъчно ми е да говоря върху туй; тежи ми много нещо на душата, но у другите само нападки, критики и псувни ще възбужда! Нека!…

 

Казаха ми, че преди време си бил много болен. Как си сега? Ако си съвсем айляз и здравето ти позволява, добре би направил да дойдеш да се видим. Има за какво да прикажем.

 

Прегръщам те

 

Твой Хр. Силянов

 

Сто неизвестни писма. Представени от Стефан Памуков. Пловдив, Изд. Хр. Г. Данов, 1981, с. 250.

 


 

36

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за тежкото положение на четите, за съвещание на М. Герджиков с войводите и за взетото решение въстанието да продължи

 

Бургас, 9 септември 1903 г.

 

Като се завърнах тука, накарах Ковачев да ти пише: бях болен, пък и сега глава не мога да дигна. Ти вече знаеш, какво е положението в нашия окръг. [По-лошо не би могло да бъде. Почти всички селяни напуснаха четите и твърде много четници са отстранени, едни, защото са заявили, че не могат да се борят срещу топове, а други, защото се показали съвсем негодни в сраженията.] – При това Малкотърновско и Лозенградско са опустели; [храната изгорена или задигната от аскера, много складове открити. Четите нема де да се задържат…]

 

Аз ти предадох дума по дума писмото, с което Michel ме викаше да отида незабавно при него и ти съобщих, че тръгвам. [В Мемечкьой срещнах куриер, изпратен от Michel и останах изненадан: той ми съобщи, че четата на Michelа е минала отсам границата. В Аланкайрак се научих, че [и други чети са пристигнали от вътре; а след ден–два пристигнаха всички. –] Можеш си представиш, в какво положение изпаднах: [кореспондентът Kirton бе с мене и настояваше да тръгнем за вътрешността.] – След един ден пристигнаха и двамата други кореспонденти. Ако знаех, че [всички чети пристигат отсам, по никакъв начин не бих зел със себе си Kirton.] Както и да е, аз съумях да представя тъй работата и така да прикрия всичко пред [кореспондентите, щото ще останеш очуден, когато ще четеш техните дълги кореспонденции.]

 

Съвещанието, върху което ми пишеш, стана съвсем случайно. И Мichel не бе го предвидил: той не е предполагал, че всички [чети ще се съберат отсам границата.] Той свика войводите, повика и мене през нощта (на 3/ ІХ срещу 4 в гората). Трябваше да се бърза. И на Ковачев нямах време да съобща. Недей съжелява: и ти би бил тъй разсроен и така съсипан, [ако присъстваше на това съвещание.] Знаеш ли, че повечето от [войводите настояваха да се разпуснат четите и да се тури край на въстанието? Някои от тях Калканджиев, Стоян Камилски и неколцина подвойводи се отказаха да зимат занапред участие във въстанието и заминаха за Бургас. Michel е за съжаляване: останал е почти сам. –] За малко [това съвещание щеше да бъде заупокойна молитва на въстанието в Одринско]… Както и да е, успяхме да прокараме мнението да се подберат най-добрите сили, да се сгъстят [и да се продължи па макар и по изкуствен начин движението. И ще се продължи. Завчера една чета вече замина за Малкотърновско. Тия дни ще заминат всички. Знай, че отиват на явна смърт, толкова са лоши и опасни условията, при които ще водят борбата.] [* Текстът в големите скоби е шифрован.]

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 104–105.

 


 

37

Писмо от Христо Силянов до Георги Минков за дезорганизиране на четите, преминаването им в България, двамата с М. Герджиков ревизират пунктовете по границата

 

с. Гергебунар, 9. ІХ. 1903 г.

 

Драгий, скъпий Мрачний,

 

Известно ти е преминаването на четите отсам и настаналото положение вътре. Мъчно ми е да ти описвам в подробности причините на всичко това, нашите грешки и тактика, мъчно ми е, защото, каквото е станало, станало… Бихме си говорили надълго, ако да бяхме се срещнали.

 

След като сме пречистили четите от неблагонадеждните четници и селяни, оставаме всичко около 200 души и след някой друг ден пак ще навлезем. Вярвам, че ще направим нещо по-свестно, за да се разбира, че движението избухва отново.

 

С Герджика сме тръгнали да ревизираме пограничните пунктове и снощи сме пристигнали в Г[ерге] Бунар.

 

Вечер или утре заран заминаваме за Къзъклисе, или обратно за Герге Бунар и ако не сме тук, ще ни се изпрати писмото ти по следа.

 

„Дем[ократически преглед]“ получих. Мерси!

 

Слушам, че си бил неразположен, вярно ли е?

 

Как е г-жата?

 

Прегръщам те

твой

Хр. Силянов

 

Поздрав на г-жата и на приятелите.

 

Преображенско въстание. Статии и документи. С., 1955, с. 244–245.

 


 

38

Писмо от Христо Силянов до Петко Росен с послепис от М. Герджиков, с което изразяват покрусата си от разгрома на въстанието

 

Гергебунар, 11 септември 1903 г.

 

Петко,

 

Получих писмото ти. Вярвай, че тъкмо това и очаквах да пишеш… Нищо! Аз вече взех да ставам равнодушен към мненията на хората, а критиките и нападките им още повече вкореняват у мен убеждението, че е тежко и не по силите ни да се нагърбваме с отговорности пред целия тоз пъстроцветен народ, като поставяме на карта съдбините и бъдещето му. Както и да е. Казах ти и в миналото писмо, че ми е много мъчно да говоря върху това, при все че говоря на теб, а не на друг.

 

Аз сам вече взех да вярвам твърдо, че ще оцелея. Тежко наистина, но и ний ще съумеем и след туй, сами, без да влечем след себе си тоя народ-тълпа, да отмъстим на прямите виновници, да удовлетворим своята егоистична жажда за мъст.

 

Не ми е по силите да дохождам в Бургас, па и малко време ми остава. Даже, ако се завърнем окончателно, аз за някое време ще се настаня в някой град, дето нямам познати и приятели…

 

Тая вечер ще бъдем в Урумкьой и утре вечер в Аланкайрак. Там все ще се бавим 2–3 дена още. Ако обичаш, ела. В Къзклисе не отидохме, понеже отиде Маджаров.

 

За стихотворенията недей ми се сърди. Ще ти обесня. Ако дойдеш, ще ти дам всичко преписано на чисто. Ако пък не дойдеш, ще ти ги изпратя в Бургас. В последно време аз съм станал почти неспособен за нищо. Не мога даже и да почувствувам напълно всичко, което става наоколо ми. Па да можеше да се почувства всичко, човек сигурно би прибягнал до някоя лудост.

 

Стига толкоз!

 

Прегръщам те

 

Твой Хр. Силянов

 

Не зная що ти е писал Христо. Той ми прочете някои пасажи от твоето писмо, касающи се до персоната ми. Ти си прав. Прав е народа да негодува, защото е народ. „Тежко томува, който оцелее“ [* Цитат от стихотворението на Христо Силянов „Пред зиналата бездна“:

Другари, вижте бездната, що зей!

Тежко томува, който оцелей.] , нали?

 

Поздрав

 

Michel

 

Сто неизвестни писма. Представени от Стефан Памуков. Пловдив, Изд. Хр. Г. Данов, 1981, с. 251–252.

 


 

39

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев относно прекарване на стадо биволи от въстаници отсам границата и за среща с кореспондента на Ройтер

 

Бургас, 16 септември 1903 г.

 

Една въстаническа чета отнела от едно отделение аскер 33 биволи, прекарала ги отсам границата и ги предала на двама бивши четници. Последните не представили навреме биволите на митницата и митнишките власти в Кайбилар (Казълагачко) ги заловили като контрабанда. Опитахме се да ги отървем, но не успяхме: писано било вече за това в министерството. Остава вие там да направите веднага постъпки пред министъра и да настоите да ни се повърнат. Биха могли да се продадът за не по-малко от 3 х. лева, а тази сума при голямата нужда от пари е твърде значителна.

 

Снощи беше при мене повече от два часа Mr Angus Hamilton специален кореспондент на агенцията Reuter. Дадох му само ония сведения, чието разгласяване е в интерес на делото.

 

Michel ми пише, че турските войски отстъпили навътре. Нашите чети вървели след тях и заемали местата им.

 

Не можем си обясни защо не ни се изпраща Бюлетина.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 122.

 


 

40

Писмо от Васил Пасков до Станчев (Пловдив) за смъртта на Паскал Иванов

 

Бургас, 17 септември 1903 г.

 

Наверно, научил си вече за смъртта на милия Паскал. Той бе в една от онези въстанишки чети, които на 1 т.м. прекараха около 3 х. бежанци. Когато били вече отсам границата, той се навел над един извор и почнал да се мие; револверът му паднал, изгърмял, пронизал сърцето му и той издъхнал на ръцете на своите поразени другари, без да каже нито дума. Всички със сълзи оплакали любимия и незаменим другар. – Погребан е близо до селото Аланкайрак. Аз ходих на гроба му.

 

Прости, че не ти писах по-рано. Ти знаеш, как мъчно може да се реши човек да съобщи една скръбна вест на ония, които дълбоко тя засяга.

 

В. Пасков

 

За него Michel каза: „Загина една от най-добрите ни сили.“

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 127.

 


 

41

Писмо от Васил Пасков до Павел Генадиев по финансови въпроси и му съобщава за смъртта на Паскал Иванов

 

Бургас, 17. ІХ. 1903 г.

 

Мишел ми пише да те помоля да нагласиш работата да се изтеглят, колкото се може по-скоро тия пари: ти знаеш какви нужди имаме.

 

Наверно, научил си вече за смъртта на милия Паскал. Той бе в една от онези въстаничешки чети, които на 1 т.м. прекараха около 3 х. бежанци. Като били вече отсам границата, той се навел над един извор и почнал да се мие; револверът му паднал, изгърмял, пронизал сърцето му и той издъхнал в ръцете на своите другари, без да каже нито дума. Всички със сълзи оплакали любимия и незаменим другар… Погребан е близо до селото Аланкайрак (Бургаско). Аз ходих на гроба му.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 125.

 


 

42

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев, в което настоява да се въздействува върху Правителството и княза за политика в подкрепа на въстаниците и за автономни права на българите в Македония и Одринско

 

Бургас, 23 септември 1903 г.

 

Нов страх почва да ни трови. Деветдесет и петата година като грозен призрак се явява пред очите ни. [Неужели тази наша борба, която струва с десетки хиляди жертви имота и поминъка на въстаналото население в Македония и Одринско ще се използува от Фердинанда? Нима тоя лукав и злораден немец задето е успел да предотврати една война между България и Турция, война, колкото спасителна за нас, толкова противна на интересите на Австрия и Русия, ще получи като награда кралска, съвсем ненужна на нашия народ, корона?]

 

Не зная, как мислите вие там; може би не сте могли да се избавите напълно от влиянието на висшите правителствени кръгове, в чийто интерес е да подържат в нас известна вяра, но ние – Michel и другарите му също, – на път сме да се отчаем. Изглежда, че всичко ще се завърши с предложените от Австрия и Русия реформи, а тези реформи, ако бъдат разширени, защото може лесно да се предвиди в какъв смисъл ще бъдат разширени, са жесток сарказъм, отправен към несъжеленото от никого българско население в Македония и Одринско. Не някакви палеативни мерки са нужни, за да се създадат там условия за живот на българина, а абсолютни права: иначе избягалото тука население и онова, което бяга и ще избяга не би могло да се върне в опустелия роден край, за да съгради колиби върху превърнатите в пепелища къщи – за да се засели отново тоя край; иначе, положението на онова население, което сега е в планините, когато след три–четири седмици бъде заставено от есенните дъждове и студ да се върне в разорените села, ще бъде ужасно. Ако не се дадат автономни права, българите в Македония и Одринско са осъдени на загиване.

 

И тази перспектива става още по-грозна и по-ужасна, като се вземат предвид мерките, които българското правителство предприема против нас. Наверно, вие още нищо не знаете, – това може да се заключи от твоето последно писмо. [Тази нощ ми съобщиха, че е дадена секретна заповед от военното министерство и съгласно с нея особни заповеди от Министерството на Вътрешните работи да се постави във всеки от нашите погранични пунктове едно отделение войска със цел да се приберат всички комитски материали, да не се допуска по никакъв начин да се въоръжават занапред чети, да се обезоръжава всяка чета щом мине отсам границата и да се разпръсват четниците из вътрешността на княжеството и при това да се арестува и интернира всеки агент на организацията. С една дума българското правителство се е завзело сериозно да помогне на Турция да се потуши въстанието.

 

Ние мислим, – в същия смисъл се изказа в едно свое писмо и Мишел, че треба да се направи последен опит да се застави княза да не допусне (известно е, че всичко зависи от него) от една страна да се пречи на нашата дейност тука и от друга, да се завземе енергически да действува в полза на нашата кауза, като му се каже открито, че ако той се бои от една война да не загуби короната, още повече требва да се бои, ако остави да загине неосвободената половина на нашия народ – требва да се заеви и на правителството, че то не може безнаказано да експлоатува с освободителното дело за партизански цели или в полза на княза. – Какви са тези комедии, вчера то ни съдействува, още дваше пълна свобода, даже ни отпусна оръжие от складовете, а днес започва да ни преследва като врагове на интересите на България1 Мисля, че организацията е достатъчно силна, за да не допусне да си играят с нея. – И ние вярваме, че другарите в София няма да се спрат пред никакви средства, за да накарат българското правителство да се откаже от мисълта да парализува какъвто и да бъде натиска отвън, нашата дейност в княжеството. – Ако правителството се остави свободно да ни прибере оръжието и да ни разпръсне – всичко се свършва; защото всичко, каквото би могло да се предприеме занапред, за да се поддържа и продължава борбата в Македония и Одринско, само от тука би могло да се предприеме – ето защо натискът, който сега се упражнява върху правителството отвън, требва да се унищожи с натиск отвътре упражнен от страна на организацията и тоя натиск требва да бъде мощен, заплашителен, терористически – въпросът е на живот и смърт. – Нема защо вече да се мисли и обсъжда и всичко да се взема предвид. – В едно трябва никак да не се съмняваме: по-лесно ще бъдем съсипани, ако не укажем никакъв отпор и че колкото по-силен бъде указания от наша страна отпор, толкова по-сигурно ще запазим свободата, с която до сега сме се ползували тука.

 

Требва да се бърза и така е късно.] [* Текстът в големите скоби е шифрован.]

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 135–136.

 


 

43

Писмо от Васил Пасков до Велко Думев за преглеждане сметките на Представителното тяло, грижа за бежанците

 

Бургас, 29 септември 1903 г.

 

Нашите войводи всичко свършиха. Оставаше само да [прегледат сметките на Представителното тело.] [** Текстът в големите скоби е шифрован.] За това избрали двама из по между си, – [защото немали доверие към генералния щаб;] недей се възмущава, – и ги натоварили с тази работа. Те са дошли в едно село близо до Бургас и чакат. Макар и да нямат такова право [(да преглеждат сметките на Представителното тело),] моля те, земи [сметките си и веднага ела тука,] за да им затворим устата. – Нека не ти бъде неприятно, защото и без това щях да те извикам: положението е такова, щото [необходимо е да се съберем всички, за да видим що треба да се прави.]

 

Днес тукашният Окр. управител е получил телеграма от София да покани бежанците от Одринско да се върнат в родните си места, като им се каже, че всички изгорени къщи ще бъдат съградени под надзора на някакви пратеници от страна на Българското правителство. [Тази вечер ще свикаме 15–20 от най-видните и влиятелни бежанци и ще ги научим как требва да отговарят на тази покана на окръжния управител. – Ще ги накараме да съобщат същевременно телеграфически отговора си на Министър президента със копие до всички представители на Великите сили в София.]

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 147.

 


 

44

Шифровано писмо от Васил Пасков до Велко Думев с искане за боеприпаси, съобщава му за задържани четници от властите

 

Бургас, 22 октомври 1903 г.

 

[Купи веднага и изпрати в Търново Сеймен] [* Текстът в големите скоби е шифрован.] (до кого, ще ти съобща телеграфически и на мене още не е съобщено) [пет динамитни капсоли, един еликтрически звънец, 50 метра жици и десет килограма динамит (недейте поставя динамитът и капсолите в един и същ пакет). Купи и изпрати тук 20 електрически звънци, 20 килограма динамит и 500 метра жици.] Тука полицията предприе хайка против четниците. Задържаните досега около 40 четници днес интернираха, между тях са повече от ония, с които Michel тъкмеше да замине. [Изглежда, че правителството се готви да вземе сериозни мерки против нас. Трябва да сгъстим силите си и да дадем отпор докато е още рано. Иначе въпросът за бъдещата дейност ще стане един от най-мъчно разрешимите. Ще ти съобща телеграфически кои от двамата Мишел или Маджаров ще дойде. Икономов е вече в София.]

 

Решихме да купим ходило на тоя момък. [** Вероятно се касае за протеза на ранен четник.] Изпрати по-скоро въпросника.

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 161.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]