НИКОЛА ИНДЖОВ

 

 

Възречени от Манастър

 

Роман

 

Библиотека 48

2001

Пред мене няма никой вече,

отиде си и моят род.

Той бе възрасъл с праживот

и бе с праимена възречен.

Върху калековци и лели

земя отдавна се пласти

и аз ги спомням по черти,

които в мен са се прелели.

Лицето ми наполовина

е там, оттатък, и мълчи,

но в синовете ми личи

все още образ непреминал.

Прилитат по дъждовно време

човеци ангелски в света

и преродени от смъртта

обземат ми живота земен.

Кръвораздел се в мен разсейва

и аз съм неизменно друг:

на север - породен от юг,

на юг - преиначен от север.

 

Първи пролог (1913 г.)

Втори пролог (1921 г.)

Трети пролог (1923 г.)

 

Първа глава

Втора глава

Трета глава

Четвърта глава

Пета глава

Шеста глава

Седма глава

Осма глава

Девета глава

Десета глава

 

 Епилог

 

[Back to Index]


 Книгата се публикува със съгласието на автора.