Низ ужаса на пламъците

Никола Шумарев

 

I.1. село БУЛГАРКЬОЙ

 

 

Според Анастас Разбойников селото е основано от няколко български семейства от Доганхисар, Западна Тракия в края на XVI век.

 

През XVII век се заселва по-голяма група българи от Доган Хисар. Първоначално българите пристигат и се установяват тук като овчари, заедно с овцете си.

 

През следващите столетия селото се разраства за сметка на четири турски села, които изчезват, а землищата им са присъединени към това на Булгаркьой.

 

Към средата на XVIII век в селото се заселват и българи от Маденските села, източно от Солун, които донасят дюлгерския занаят и от които остават някои характерни за солунския говор думи с остатъци от назализми.

 

В началото на 60-те години на XIX век жителите на Булгаркьой са в конфликт с гръцкия (патриаршеския) владика. По това време те въвеждат българския език в своето училище и приемат унията, но около 1865 година се отказват от униятството.

 

През 1911 година, по почин на учителя Ангел Атанасов, в Булгаркьой се основава клон на обществено-културната организация Българска Матица, в който още на учредителното събрание се записват 54 души.

 

Според статистиката на професор Любомир Милетич, в 1912 година в селото живеят 412 български екзархийски семейства или 2 132 души. Тогава в селото е имало до 15 000 броя дребен добитък.

 

В Булгаркьой е имало голямо българско училище, основно и двукласно, със 7 учители и 2 учителки.

 

8

 

 

Поп Павел Николов (60-годишен към 1913 г.) и поп Георги Костадинов (45-годишен към 1913 г.) са били двамата свещеници на село Булгаркьой.

 

По време на Балканската война в Булгаркьой влиза българска войска. При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Булгаркьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

 

Линията Мидия-Енос, установена с Лондонския мирен договор от 1913 г., минава на 4 километра югоизточно от селото и го оставя в България, но по време на Междусъюзническата война, на 7 юли 1913 година (неделя - стар стил), турската армия събира мъжете от село Булгаркьой извън селото и ги избива. Селото е опожарено и напълно разорено. Оцелелите 1030 българи са отвлечени от турската войска и откарани в Кешан, а по-късно в Галиполи.

 

Оцелели от това просъществувало над 300 години българско село стигат до Варна, Дедеагач, Галиполи, Северна и Южна Америка, Тополовград, Бургас и други. Част от тези бежанци основават село Новоселци, днес Константиново.

 

[Next]

[Back to Index]