Бос, един апостол обикаля селата от Бургас до Одрин и събира подписи за признаване на Българската църква. Един корав българин, в чиито дисаги се ражда националното пробуждане на Странджанския край, върви до сетния си час и организира български черкви и училища, насажда у народа си българското...
През 1810 г. В Гьоктепе, Малкотърновска кааза, на чорбаджи Стоян Джелепина се ражда първото дете - Георги. Ражда се и мечтата у полуграмотния търговец да стане баща на учен син. Наследило непокорния дух на странджанци, момчето расте ученолюбиво и родолюбиво. На петнадесет години завършва селското килийно училище, където се преподава елински език. Тогава Стоян Джелепина праща сина си в Малък Самоков при прочут за времето елинист. Там Георги усвоява аритметика и гръцка граматика.
Завърнал се от Малък Самоков, Георги е „главен” за учител в родното си село. Момчето си спечелва бързо слабата на голям познавач на аритметиката. Гьоктепенските чорбаджии, собствениците на гори и скели по Южното черноморско крайбрежие, го придумват да им стане писар. Прекарал по скелите близо четири години, Георги, вече женен, се връща в Гьоктепе. По молба на неговите съселяни, созополският владика Прокопий ръкополага досокорошния писар за свещеник. След три години владиката и созополските първенци го поканват на работа в Созопол. За усърдието и добросъвестността му владиката го повишава в сан протойерей, а след време го прави архиерейски наместник и ту поверява събиране на владичнината.
Учителстването, престоят по скелите, ходенето из епархията му дават възможност да общува с много хора, да се запознае с невежеството и теглата на поробения си народ. Това пробужда националното му чувство и у него постепенно и сигурно зрее идеята за освобождаване на българите от фенерско духовно владичество.
Първият му сблъсък с представителите на Гръцката патриаршия става през 1867 г. На мястото на остарелия владика Прокопий идва върлият гонител на българите Неофит. Взаим-
60
нагла неприязън на двамата духовници прераства в скандал.”Вън, дърт българино!” - извиква един ден Неофит. „Запиши думите си, за да ги запомниш за дълго време. Те ще ти струват твърде скъпо!” - му отговаря поп Георги и напуска митрополията.
В Созопол няма повече място за „дъртия българин”. Годината 1867 е преломна в живота на поп Георги. Оттогава започва откритата му неуморна дейност против фанариотите на радетел за националното Възраждане. Научава се на българско писмо и четмо и заедно с Иван Хаджидимитров от Стара Загора тръгва по селата. Убеждава българското население да се отказва от гръцкия патриарх, като припознава все още неузаконената българска църква.
В деня, в който посещава родното си село Гьоктепе, пристига мюзелимин от Бургас с петнадесет заптии да арестува и отведе тоя „дивлет душман” - царски враг. Отрядът заптии е изпратен от бургаския каймакамин по настояване на Неофит. Потерята огражда братовата къща на поп Георги, в която той е отседнал. Мюзелиминът смята.че свещеникът ще се уплаши и ще избяга, но той излиза пред къщата и весело ги посреща: „Тъкмо бях решил да се връщам в Бургас, а пътищата са опасни, черкези постоянно миткат, та заедно ще пътуваме” - поканва объркания водач на заптиите в къщата.
Пред каймаканина в Бургас, в присъствието на Неофит, поп Георги отрича принадлежността си към Созополската митрополия и заявява, че не е подчинен на созополския владика. „Кой ти надяна калимявката? Не е ли негово преосвещенство, или неговият предшественик?” - пита го каймакаминът. „Не! Трите хиляди гроша, каймакам ефенди!”- отговаря поп Георги.
С това му отиване до родното село гьоктепечани са окончателно спечелени за българската идея. Когато след време протосингелът на Неофит идва да иска пари, хората от селото го изгонват, не му дават и грош. „Ние не можем да завтасаме царю си да заплащаме, та на тебе ли толкова ще плащаме! Тука няма ни една пара да ти дадем!”
Поп Георги организира по-будни и родолюбиви българи в Бургас и създава българска община с цел откриване на българска църква и училище. Използва благоразположението на бургаския кайма-
61
камин, получава разрешение и тръгва наново по селата. Петимни за „българско” хората го посрещат с радостни надежди. В с. Граматиково първи се отказва от гръдката църква Коста Полименов. Последва го цялото село, а след тях селяните от Ургари (Българи) и Мързово (Кондолово). В Гьоктепе вече има българско училище с учител Тома Арамазов. Гъоктепечани изгонват гъркоманския поп и назначават български - поп Койчо Апосггзлов от с. Чеглаик.
Походът на поп Георги не остава безнаказан. Владиците от Созопол, Анхиало и Месемврия го викат наново на съд пред каймакамина в Бургас. Пред съда поп Георги донася цилиндрична кутия, от която изважда триметрова хартия с подписи и печати. Българите от Месемврийската. Анхиалската, Созополската и чак до Одринската епархии искат българска църква, в която богослужението да се извършва на родния им език. „Нали гърци и българи все сте рая?” - пита каймакаминът. „Всички сме рая, но сме различни народности!”- пояснява подсъдимият. „Кого ще споменувате в молитвите си, като нямате български патриарх?”- викат в хор тримата владици. „Негово величество султана!”- отговаря дипломатичният българин.
Вместо да бъде обесен, както се надяват тримата гръцки владици, „дебелоглавият” българин е освободен. Претърпели крах с инсценирания процес, владиците прибягват до друго средство. Решават с подкуп наново да привлекат към себе си непокорния поп. Обещават да изпратят на учение в Европа синовете му; да дадат по 500 златни лири на всяка от дъщерите му, а на него - 2000 лири (поп Георги има осем деца).
Неподкупен се оказва тоя „инат “българин. Отстъпва собствения си дом и с дарения на бургазлии открива през 1869 г. българска църква и българско училище в Бургас. Първият български учител в новото българско училище е Боян Керемедчиев от Ямбол.
Владиката съобщава на сливенския мютесарифин, че българите в Бургас са отворили свърталище за въстаници и комити. Поп Георги наново се явява пред съда, за да обясни задачите на българското училище и църква.
Възкресение на българското за бургазлии е вторият ден на Великден, 20 април 1869 г. Поп Георги отслужва първата литур-
62
гия в новата църква на роден език. През лятото петнадесет момчета завършват. първата година на обучение в българското училище.
В Бургас началото е сложено. Вече немладият свещеник отново нарамва скитническите дисаги. Обикаля селата на трите епархии, стига до най-отдалечените села на Източна Тракия. Българите го срещат с радост и надежди. Навсякъде гонят гръцките учители и свещеници и назначават български. Най-дейни последователи на поп Георги са търговецът от Гьоктепе Стоян Чонюолу, Жеко Кънев - учител в Урумкьово, Стоян Шивачев - учител в Граматиково.
През 1870 г. излиза ферманът за самостоятелна Българска екзархия. Поп Георги не успява да сподели голямата народна радост. В опита си да разобличи един гъркоман в Бургас, той е наклеветен и интерниран в Малко Ченгене, Айтоско. Върнал се по лична работа в с. Паничарево, родното място на жена му, той е арестуван и хвърлен в затвора. Напразни са усилията на бургазлиите да го освободят. Приятелят му, каймакаминът, отдавна не е в Бургас. На негово място е дошъл фанатизиран черкезин. Поп Георги е освободен от затвора едва след застъпничеството на английския консул в Бургас и сливенския български владика Серафим. Под паричната гаранция на бургазлията Яни Русалиев, поп Георги е изпратен да замества убития свещеник в Айтос.
Не само с църковна дейност се е занимавал в Айтос упоритият странджанец, когато цялата страна е била обхваната от революционния пожар. Каймакаминът на Бургас изпраща заптии да арестуват и доведат попа на бесило. Отново го повеждат конните заптии. Болен от непрестаннните гонения, измъчен от дългия, напечен от слънцето път, поп Георги не издържа. По пътя за Бургас, в с. Атанасово, умира в ръцете на най-малкия си син, негов неотлъчен спътник в последните години от живота му. На 5 септември 1876 г. секва животът на тоя защитник на българщината.