(РЕЗЮМЕ)
Книгата е опит да се извадят от забвение имената на свещенослужителите, взели дейно участие в освободителното движение на Одринския вилает, населяван с българи от ранното Средновековие до прогонването им от бащината земя през 1913 г.
От издирените досега 4566 имена на революционерите, обрекли се в свободата на Одринска Тракия, 116 са свещеници. 810 от революционерите са минали през затвори и каторги, а между тях 25 са свещеници.
Издирените имена на църкви и училища в българските селища на Източна Тракия са 72, с отбелязани години на въвеждането на българската писменост и църковнославянско богослужение. Част от посторените църкви през Възраждането са издигнати върху руини на храмове от Средновековието. Факти, които говорят за дълголетната история на тракийските българи в тия земи. До 1913 г. при окончателното прогонване на стопаните от бащините земи не е имало българско селище без църква и училище. Родените след 1870 г. тракийци, прокудени в пределите на България, са били „писмовни”. Основната част от техните духовни водачи - учители и свещеници, са възпитаници на средните български училища под патронажа на Българската екзархия.
Тия мъже, възродили и укрепили българския дух, бащи на националното ни самосъзанние, са изградили патриотичния образ на народа ни. За бегло онагледяване миналото на тия българи са прибавени студиите:
„Отзвукът на Априлското въстание в Източна Тракия”
и
„Българите и българските селища в Източна Тракия”.
173
