Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913)
Панайот Маджаров
 
ЗА АВТОРА, КНИГАТА И КНИГИТЕ МУ
 

Това е шестата книга на Панайот Маджаров. Предишните пет са: „Странджански народни песни” (1983), „Народно творчество на българите от Източна Тракия” (1996), „Свято заклятие” (1998), „Животът на източнотракийските българи и техните песни и разкази” (2001), „Въстанието в Одринско” (2004). Обемът на публикациите на автора в печата, посветени на същата тема вероятно не е по-малък от книжовния. Явно е, че става дума за трайно посвещение в миналото на Източна Тракия, за обреченост и съдбовна мисия на историка изследовател Панайот Маджаров. Новото му изследване (и проучване) „Да положиш душата си за народа - български свещенослужители в освободителното движение на Одринско 1895-1913” закръгля едно дело, без което не бихме могли да си представим историографията за този край, трагично откъснат от Отечеството; за живота на българите в него и борбите за свобода и съединение с Майката Родина. Панайот Маджаров дава не само изобилни писмени извори за бъдещи изследвания. Той предлага историческа информация, истини и изводи с трайно значение. Ако положим в една мозайка познанието, което той предоставя, ще открием съкровено патриотичния дух и порив на тази българска общност, преживяла трагедията на едно от най-ужасните етнически прочиствания на Балканите през XX век; вляла се и намерила опора, спасение и замогване в пределите на България. Но никога не забравила своя роден край, своя корен. Своето минало.

Сега Панайот Маджаров прибавя една съществена съставка на тази епопея - приносите на българските свещенослужители в освободителното движение на източнотракийци, по само себе си отлична авторска идея. И този път, в това си изследване П. Маджаров остава верен на своя метод - неговата стихия е мощният поток на фактите, на подробностите и детайлите, възсъздаващи картината на едно минало. Маджаров е заклет, фанатичен и опитен търсач и той не счита нещо за доказано, ако то е само казано, а не и фактологично потвърдено. Това са 116 имена на свещенослужители, повечето неизвестни и затулени в гънките на миналото; хора, обрекли се на едно също така свещено освободително дело и на идеята за единение с Родината. Не става дума за смирени и покорни на властта божи служители, а за бунтовници, борци и просветители, за комити и мъченици за каузата;

5
 

за жертвени личности, заточеници в турските каторги, страдалци за делото. За герои и хора на подвига. В хрониките си, в историческите справки и подробни животописни портрети Панайот Маджаров определя повечето от тия хора като революционери. Това прозвучава като че ли малко странно и предизвикателно. Но изглежда такава е истината. Авторът намира фактите, с които да я докаже. Стъпка по стъпка той разкриваличности висок.онравствени, целеустремени родолюбци и патриоти в най-висшия смисъл на думата. Тези българи, съхранили в себе си най-благородните въжделения на българското Възраждане, усвоили уроците на борбите за църковна независимост, незабравили заръките на Апостола Левски, успял да стигне и до тия краища, изпълват страниците на тази ценна и вълнуваща книга. И издигат нейната стойност. Тя може да бъде насъщно четиво за потомците на преображенци, но и за всички българи, заинтересовани да познаят родната история в нейната широта и цялост. Същевременно тя си остава и принос в нашата историография.

Не мога да отмина в това кратко предисловие и цената на усилието на автора. Панайот Маджаров върши истинско тракийско и общобългарско подвижничество, той е забележителен търсач, неуморен откривател. Но и безкомпромисен педант на точността на фактите. Всичко това е подкрепено от една историографска добросъвестност, с която той ни спечелва и която ни внушава доверие в неговите дирения, находки и открития. Той не робува на самонадеяността за истини от последна инстанция. Дори когато слага точката на едно проучване, той продължава да търси, да установява; да потвърждава или коригира.

Панайот Маджаров не смята делото си за завършено. Два са най-вълнуващите го проекти: да уреди издаването на 14-те тома от капиталното идследване на Иван П. Орманджиев „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско” и също така на сборника „Фолклорното наследство на Кера П. Маджарова”. Благородни начинания, които достатъчно говорят за тежненията на този ревностен изследовател. Малко е да му пожелаем успех. Потребна е подкрепата на обществеността. Нашата обща подкрепа. Дано не закъснее!

КИРИЛ ЯНЕВ


[Next]
[Back to Index]