По вина на Фердинанд и буржоазномонархичните среди през 1913 г. България беше въвлечена в Междусъюзническата война. Авантюристичните действия на свързаната с политиката на империализма управляваща върхушка доведе до злополучния за нашата страна завършек на военните действия и предопредели последвалата национална катастрофа. България беше изолирана и обкръжена от войските на останалите балкански държави. Турция се възползува от обстановката и като наруши подписания само два месеца преди това с България Лондонски договор, премина граничната линия Енос-Мидия и отново навлезе в освободените през Балканската война земи в Тракия. Източна Тракия беше окупирана. В Западна Тракия под покровителството и по указанията на младотурското правителство беше обявена турска „автономна” република. Населението в двете части на Тракия беше подложено на страшно масово изтребление и на насилствено изселване. Национализмът на младотурците, които през 1908 г. извършиха буржоазна революция, за да разчистят пътя за осъществяване на капиталистическите идеи в Османска Турция, много скоро демонстрира реакционната шовинистична страна на своята същност и започна да изповядва идеите на великотурския шовинизъм — пантюркизма. Негова цел стана асимилирането на мюсюлманските и немюсюлмански националности и физическото унищожаване на тези от тях, които се противопоставят на тази антинародна политика.
Населението на бившето село Сачанли, Гюмюрджинско, едно от най-големите в Западна Тракия, също бе подложено на невиждано разорение.
Оттогава изминаха повече от 70 години. Хората, преживели неговото опожаряване на 5 септември (ст. ст.) 1913 г., един по един умират и отнасят със себе си истината. Това наложи да се съберат и запишат всички запазени до днес данни за историята, икономиката, етнографията и народната култура на селото.
Суровите условия на живот направили хората на Сачанли самостоятелни и безстрашни и това намира израз в революционните борби за национално освобождение и в твърдото отстоявана на националната принадлежност и правото на роден край, които издигат колективния образ на сачанлийци до героична висота.
224
Проучването за Сачанли се отнася до различни страни от неговия бит и живот. Нашата цел беше да опишем революционните борби и героичната отбрана на селото, да разкрием народопсихологията, да се спрем на въпросите на бита и народното творчество на тамошните българи. Доколкото сведенията позволяват, сме разгледали също така икономиката на селото, разказали сме за животновъдството, получило разцвет в края на миналия и първите години на XX век.
В намеренията ни беше да направим втора част на това изследване, в която да проследим живота на сачанлийци след преселването им в България, от 1922 г. до края на Втората световна война, да разкажем за формирането на социалния им мироглед, за участието им в антифашистката борба, а също така и за активния им принос в изграждането на социализма у нас.
За съжаление, въпреки че беше започнал събирането на материалите по тези въпроси, смъртта на д-р Илия Славков осуети ревностната му и всеотдайна дейност и този замисъл остана неосъществен. На д-р Славков принадлежи заслугата за създаването на този труд, нему дължим неизмерима благодарност за дългогодишната му последователност, въпреки трудностите, да напише книга за историческата съдба на съселяните си сачанлийци, които макар и изолирани от Родината в продължение на десетки години, запазват като основен жизнен двигател любовта си към родния край, борбата за социална правда и национална принадлежност.
Изказваме благодарност на всички споменати в приложения накрая списък
бивши жители на Сачанли за щедрата услуга, която направиха на този труд
със спомените си. Особена благодарност дължим на Мара Поп-илиева Славкова,
на Стоян Атанасов Лушнарев, Богдан Петков Мишков, Стоян Илиев Камшев, Вълко
Андонов Трингов, Митрю Николов Георгиев, всички покойници, които дадоха
ценни сведения за дооформянето на това изследване. Не можем да не споменем
и бившия жител на Кърджали, сачанлиеца, Спиро Вълков Трингов, който предостави
спомените си и нанесе поправки в текста на книгата. Специална заслуга за
организиране на издаването й имат Паскал Ников от ОК на БКП (Кърджали)
и сачанлийците Ташо Аладжов и Димитър Сл. Славков.
София, декември 1986 г.
Боряна Димитрова