Сачанли. Историческо и етнографско проучване
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
ПРЕДГОВОР
 

Една от характерните черти на съвременния духовен климат у нас е големият интерес към книги с местно-историческа тематика. Селищната историческа литература вече наброява над 400 заглавия, но въпреки това интересът продължава да расте. Тази тенденция е една от проявите на засиления интерес към историята изобщо, особено във връзка с 1300-годишнината от образуването на българската държава. Тя е израз и на подема на историческото мислене и съзнание на нашия народ, който се наблюдава през последните десетилетия.

Настоящето може да придобие ясни контури само на историческия фон. Ние изучаваме историята не за да изпадаме в умиления и идеализации, а за да проследим историческия процес, да вземем, разбира се, в „снет” вид, прогресивните ценности, създадени в миналото, да почерпим от него образци на героизъм, себеотрицание, трудолюбие, патриотизъм...

На тези потребности отговаря в една или друга степен и книгата „Село Сачанли”. Това е оригинална, рядко интересна история за едно от най-големите и най-революционни български села в Западна (Беломорска) Тракия, за неговия бит и обичаи, за неговите борби за съхраняване на българското, за участието му в националноосвободителното движение, за голямата привързаност и любов на сачанлийци към родния край.

Историята на с. Сачанли, Гюмюрджинско, е написана на основата на значителен материал. Наред с автентичните документи са използвани устни разкази на отделни лица, но това не намалява стойността на книгата, защото, доколкото е било възможно, те са съпоставяни, а освен това устният разказ дава понякога такива неуловими нюанси на духа на времето и душевността на човека, които едва ли могат да се намерят в документите.

В тази книга се дават нови сведения и доказателства за политиката на ислямизация и народностна асимилация, водена от османския завоевател. Сачанлийци устояват на огромния натиск, съхраняват бащината си вяра и народност, някои от тях предпочитат да загинат, но да не се „потурчат”. Но съседни села са ислямизирани. В книгата са дадени примери за роднински връзки

5
 

Между българи християни от с. Сачанли и българи мохамедани от съседното източнородопско село Мерикоз. Връзки, които продължават столетия след помохамеданчването на това село. Това е още едно доказателство за българския произход и принадлежност на ислямизираното население в Източните Родопи.

Центърът на книгата е описанието на героичната защита на с. Сачанли през 1913 г. срещу турските автономисти (подкрепяни от турски офицери и войници) и невероятния изпълнен с героизъм поход на сачанлийци през с. Доган Хисар до Дедеагач и от Дедеагач през Фере до р. Арда (с. Ятажик, днешният г. Маджарово), непрекъснато преследвани от фанатизирани башибозушки тълпи и турски войници. Проф. Л. Милетич нарича този път — „кървавия път”. Това, което е сполетяло по този кървав път българските бежанци (около 12 хил. души от 17 български села) по неговата оценка „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подложена дори и в историческото Баташко клане”.

Многобройни необорими факти и доказателства свидетелствуват за геноцида, на който е било подложено западнотракийскот българско население от младотурските националисти през 1913 г. (по време на Междусъюзническата война и непосредствено след нея). В този геноцид са използвани сродни методи и начини както при избизанията и репатрирането на стотици хиляди арменци, гърци, асирийци и др. Това показа, че в случая става дума не за изолирано явление или просто за изстъпление на фанатизирани ислямски тълпи, а за една целенасочена системна политика, провеждана от великотурския шовинизъм спрямо нетурските националности.

Всичко това прави историята на „Село Сачанли” актуална и необходима. Тя ще заинтересува не само историци, но и етнографи, фолклористи, езиковеди и народопсихолози, ще представлява интерес за широк кръг читатели. С нея се попълва една празнота в нашата селищна краеведческа литература, разкрива се за първи път по-цялостно съдбата на едно от западнотракийските български села.

проф. Делчо Порязов
доц. Георги Янков
 

[Next]
[Back to Index]