Сачанли. Историческо и етнографско проучване
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Народни песни и умотворения от село Сачанли - Гюмюрджинско

Скоропоговорки
 

Лелек, лелек, лепеденк,
върли гъз на ендек.

219
 

Да дойде лятуту
да ядем млякуту.

Атанасе, диу прасе,
дийни уши,
брули круши.
Дай на Руса
да накуси,
да на метне
мъжку дяте.

Гряйни, гряйни, слънчице,
да ти каже майчица.
— Кадя е майчица?
Ав оревоа черупка.
— Кадя е черупка?
Изгоря е огиньът.
— Кадя е очиньът?
Изгаси гу вятарът.
Кадя е вятарът?
Утиде да уре просу
Къдя е просуту?
Изкълва гу петелът.
Кадя е петелът?
Изяде гу лисицата.
Кадя е лисицата?
Утиде ав удницата.
Дръж куче ут тува,
Яз ут там,
да ватиме лисицата,
да я надрубим в паницата

Дийни се мъглу,
зере иде мечка
са те пишне с клечка.

Бъкал се търкаля низ рампите,
— Да ядет конску пастармище.
 

Чумата

Енно вряме, идин чвяк ут Сачанли бил главеник ав

220
 

селу Къзлар. Енна вечер геч учел при главеницата си. Кват дуда ду Къзлар видява сина мума.

— Ти кадя са поиш, му рекала мумата.

Чвякът нищу не й рекъл.

— Ти са пойш при главеницата си, чул той утзадь да дума сянкята. Заслядила гу. Кват душли ав Тиракиевската маала ав селу Къзлар, мумата устанала там. Уттам заватили иксанат да мрат ут чумата. Тугава чумата одела кат мума.
 

Записана от 78-годишния Митрю Николов Георгиев, живял в Резбарци, Кърджалийско.


[Previous] [Next]
[Back to Index]