Български селища и брой жертви, заличени чрез геноцид през 1913 г.

от Георги Илиев

Електронен ресурс, септември 2016 г.

 

Списък с имена на селища (.xls файл с 1350 реда, зипнат) от

Берско, Воденско, Галиполско, Гревенско, Гюмурджина, Дедеагачко, Драмско, Еврос, Иматия, Кавалско, Караагачко, Кожанско, Костурско, Ксантийско, Костурско, Кофчаз, Кукушко, Леринско, Лозенградско, Малко Търново, Негушко, Одринско, Ортакьойско, Пела, Родопи, Родосто, Серско, Солунско, Софлийско, Сярско, Халкидики, Цариград и вилаета, Чанаккале

 

    Използвана литература:

1. Разбойников, А. Сп., С. Ан. Разбойников. Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 години. С., 1998.

2. Милетич, Л. Разорението на тракийските българи през 1913 г. С., 1918.

3. Известия на Тракийски научен институт, Кн. 1: – Браянов, Т. Българи – бежанци от Тракия (родни села и къде са се заселили в България)

4. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година,

5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995,

6. Тракийски Научен Институт. Филиал Хасково СБОРНИК ТРАКИЯ, томове 1-10

7. статистиката на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“

8. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332

9. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX, Bd, 1861.

10. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996

11. Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София
 

[Back to Main Page]