Ениджия – една България, останала в миналото
Симеон Л. Стойков
 

4. НАСЕЛЕНИЕ

б.

Характер
Местен говор
Особени думи и изрази в говора на ениджийци
Народна носия
Мъжка носия
Женска носия

 

    Характер

Суров и тежък бил животът на ениджийци в миналото. Като овчари те били принудени зиме и лете да следват стадата си и да бъдат постоянно нащрек, за да запазят тях и себе си от страшните вълчи глутници, от разбойническите банди на черкези, татари, кърджалии. В онова робско време на безправие и корупция те не са могли да разчитат на никаква закрила от страна на държавата, а само на своите собствени сили. В тази тежка и неравна борба с многобройните си врагове ениджийци оформяли своя характер на смели и самоотвержени бории за свобода и човешки правдини.

Ениджийци били средни на ръст, здрави и пъргави. Между тях се срещали, и то не рядко, снажни хора. Баща ми с голямо възхищение ми е разказвал за чичо си Симеон Бобов, който бил едър и много силен човек. Без особени усилия можел да носи "пълен с жито чувал", тежък до 150 стари оки. При товарене и разтоварване на колата той вдигал и носел чувалите без голямо затруднение.

Към шейсетте години на миналия век като прочути пехливани в селото се подвизавали Коста Авлъделенов и Апостол Контаамов. И двамата били с исполински ръст и на селския сбор, на който се устройвали големи борби, никой не се решавал да се бори с тях. Една година на панаира пристигнал прочут борец. Той бил някъде от най-южните предели на Източна Тракия, слушал бил да се разказва за славата на нашите борци и дошъл да премери сили с тях. Срещу непознатия борец пожелал да излезе Коста Авлъделенов. Борбата на двамата борци била тежка, напрегната и продължила два дни без победител. Силите им се оказали равни.

Писателят Констанин Петканов в своя роман "Хайдути" ни описва Филчо войвода, преди да излезе в гората, като мъж с голяма физическа и духовна сила. На една бейска

49

 

 

сватба Филчо взел участие в устроените от бея борби и след като натръшкал изпратените срещу него турски пехливани, получил първата награда - чифт лиси биволи. А Филчо войвода бил ениджиец.

След Освободителната руско-турска война (1877 - 1878) прочути на времето борци в Ениджия били Стоян Костов, Ажисо Сариев, Стою Курчистоев, Христо Карастоянов, Атанас Кьосев, Полон Арнаудов, Яни Карталов. Пишешият тези редове си спомня с най-добри чувства за бай Сотир Ергеледжията, чийто ръст значително надхвърляше два метра. Той бе куриер на революционната организация и взе активно участие в Странджанското въстание.

Отличителна черта на някогашните ениджийци била страстната им привързаност към земята, пословичното им трудолюбие и пестеливост. Спестяванията си използвали за закупуване на полски имоти. Всеки стопанин се стремял да има повече и по-хубави ниви, да произвежда повече зърнени храни, да има повече овце.

Бащите с нетърпение очаквали да пораснат синовете им, за да увеличат оралата от две на три и повече. И с това трябва да си обясним до голяма степен необикновената раждаемост на жените.

Знае се, че преди едно столетие ениджийци са живели на патриархални начала. Синовете и след женитбата оставали в домакинството на баща си и обработвали задружно, под надзора на бащата, земеделското стопанство върху началата на старославянските задруги. Обикновено явление били многодетните семейства. Един далечен мой прадядо имал дванадесет деца, от които само едно момиче. Единадесетте братя турили началото на нови единадесет рода в селото - Манолови, Тананови, Келешови, Гергинови, Джелепови, Бобови и др.

Почитта и уважението към старите хора, свещениците и учителите бе нравствено задължение за всеки ениджиец. Моми и млади булки, както и стари жени, когато ги срещнат, спират се и им "чакат път". Която от тях не изчака да преминат и тогава да продължи пътя си, се счита за невъзпитана и към нея се отправят остри укори.

Ако старец се движи по улицата и мине край група жени, седнали на "дернек", те всички стават прави, поздравяват го и след като подмине, сядат отново да продължат хоратата.

Моми, булки и стари жени поздравяваха своите гости с "добре дошли" като целуваха ръка на мъжете и по-възрастните жени. Младите се обръщаха към по-старите и възрастните с "бачо" или "како".

50

 

 

Старите ениджийци били строго набожни. През празнични дни посещавали масово църквата и тачели постите.

Друга отличителна черта в характера на ениджийци била ученолюбието. За това ни говори и обстоятелството, че те са едни от първите отхвърлили гръцкия език в църквата и училището и го заменили с българския (1860 г.), че още преди Освобождението на България създали свои свещенически и учителски кадри и са били подкрепа на българите от съседни и по-далечни села в борбата им за българска църква и училище. Като техни добродетели можем да посочим още доверието и почтеността в отношенията им с околните. Кражбите били рядко явление. Бедните и нуждаещите се можели да получат в заем пари или храна от по-заможните селяни на доверие. Достатъчно било бедният да даде честна дума, че при първа възможност ще се издължи. Орачите, след привършване на работния ден, се завръщаха в селото само с работния добитък, а оралата и плуговете оставяха на нивата, без да се опасяват, че ще ги открадне някой.

Семейната чест била строго зачитана и пазена. Филчо войвода, преди да излезе в нелегалност, убил с брадва турския чиновник, който си позволил да се погаври със сестра му. На голяма почит била моминската чест и въобще честта на жената. За прелюбодейство и разврат провинените били наказвани от селяните по неписани закони. За прелюбодеяние и женкарство чорбаджията Б. от Долната махала бил съблечен гол и вързан с въже за едно черничево дърво край пътя, където селяните изкарвали сутрин говедата, за да бъдат откарани от говедаря на паша. Първият, който видял това любопитно зрелище, бил съседът на чорбаджията. Срещу прилично възнаграждение той го развързал и спасил от понататъшен позор.

Ениджийци бяха известни и със своето гостоприемство, което бе обща черта на всички българи от Лозенградско. На гостите слагаха трапеза, гощаваха ги всеки според възможностите си.

В общата борба с враговете, турските поробители и гръцките фанариоти е било изковано и националното единство и беззаветната любов към общото българско отечество. Ениджийци са известни също и със своя борчески дух и своето родолюбие. Бунтовническата дейност на Филчо войвода, героичната защита на Ениджия от ордите на Фъндаклъ Султан през 1878 година са светли страници в тяхната история.

Въпреки робския живот нашите деди и прадеди в Ениджия били весели и жизнерадостни хора, обичали смеха, песните, игрите. За това говорят големите веселби, устройвани

51

 

 

по годежи и сватби, на общоселския сбор и на народните хора, които продължаваха през всички празнични дни през есента, зимата и отчасти през пролетта. Само по жетва и харман, както и през постите, игрите бяха забранени. Заслужава да се отбележи, че в народните общоселски веселби (хора и ръченици) вземали участие не само младите. Пеели и играели и старите мъже и жени, които особено на тържествени дни (Ивановден, Богоявление, Великден, Гергьовден) водили даже многолюдното хоро на селския мегдан. Старите показвали своето майсторство на хорото и ръченицата, предавали уроци на младежите, които с уважение и с интерес ги наблюдавали. Трудно могат да се опишат с думи старите народни песни, хора и ръченици, в които вземаше участие цялото население без разлика на пол и възраст, облечени в своите красиви народни носии.

Дотук ние говорихме само за хубавите, положителните черти в характера на ениджийци в миналото. Няма съмнение, че те като хора са имали и свои лоши черти, пороци и слабости. Своите отрицателни качества ениджийци осмивали в остроумни народни поговорки, голяма част от които са чист ениджийски хумор. Тук поместваме някои от поговорките, които съм записал в бележника с кратки бележки и обяснения за някои от тях.

 

"Вечер кукувица - деня биволица" - отнася се за жена, която не става рано, а се излежава в леглото до късно.

"Бързата кучка слепи ги ражда" - прибързаните и необмислени постъпки и дела на хората им носят несполуки в живота.

"Галена стамболска кокона" - чорбаджийска дъщеря, която безделничи, но независимо от това родителите й задоволяват всички нейни пришевки.

"Болен Божко за кокошка" - който се преструва на болен, за да не работи.

"Страх лозе пази" - не пазачът, а страхът на крадеца, че може да го видят и това пази лозето.

"Гузен негонен бяга" - виновният често пъти сам се издава, без да иска това, държи се гузно.

"Изпъчил се и тропка като вдовец на хоро" - осмиват се изподокараните ергени, които прекаляват и стават смешни в стремежа си да се харесат на жените.

"Гладна кокошка просо сънува" - който мечтае за непостижими неща. Същият смисъл има и поговорката "цървули няма, гайда иска".

"Въглен под пепелта" - потаен човек.

"Минава като през турски гробища" - минава покрай познати хора, без да ги поздрави.

"Кабран лук не яде" - Кабран бил самотен селянин, който не само не ядял, но и не докосвал с ръка чеснов лук.

"Тръгнал през просото" казваха за човек, който в своите действия и постъпки не се съобразява със законите и общоприетите нравствени норми.

52

 

 

"Пременил се Илия, когато се видял - пак в тия" - не става дума само за облеклото на Илия, но и за духовните му качества, за културата и познанията му.

"Голям бачо от Герлеме" - осмиваха се непълнолетните младежи, които ненавреме започват да ергенуват и подражават на мъжете.

И още някои поговорки, които не се нуждаят от пояснения: "цъфти, но не завързва", "Него го не щат в селото, а той пита за поповата къща", "От трън, та на глог", "Простирай се според чергата си" и пр.

 

    Местен говор

Ениджийци наричаха "рупци" българите от Малко Търново и селата на околията му, но себе си не признаваха за такива. Всъщност и те бяха рупци, каквито са били българите от цяла Странджа, Сакар планина, Дервентските възвишения, Източна и Западна Тракия и Родопа с граници трите морета Черно, Мраморно и Бяло и на запад до Струма (А. Страшимиров, "Нашият народ", с. 189). А в библиотека "Тракия" N 14, Антропогеографски преглед, с. 146 за произхода на българското население между другото четем, че населението на Ениджия е смесено по произход, но е предимно местно рупско население от Дервентските възвишения. За рупския произход на Ениджия пише и Георги Попаянов ("Странджа - етнографски, географски и исторически преглед"). Авторът на тази книга дава и някои особености в говора на рупците в Странджанско, съответно в околиите М. Търновска, Лозенградска, Бунархисарска, в които намира много общи езикови форми, типични за населението в този район. В книгата си "Малко Търново и неговата покрайнина" на с. 105 същият автор посочва и някои характерни особености в говора на малкотърновци и в които намираме голямо сходство с говора на ениджийци. От 168 особени думи и изрази в малкотърновския говор (с. 109-112), седемдесет са съставна част от говора на населението в Ениджия. По-подробното изучаване на местния говор е работа на нашите специалисти-езиковеди. Моята задача тук е много скромна. Като използвам проучванията на известния на тракийци историк Г. п. Аянов - изложени в цитираните по-горе негови книги, както и моите собствени наблюдения и бележки, резултат на многогодишното ми общуване с населението на Ениджия, където съм се родил и отраснал, моята цел е да запозная неосведомения читател с някои от по-характерните особености в говора на това население. Накрая посочвам и подбраните лично от мен

53

 

 

особени думи и изрази, употребявани от ениджийци, с кратки обяснения за тяхното значение.

В двусричните думи, както и при заповедната форма ударението пада винаги на първата сричка: глàва, момче, пóпей, дóнеси, зàмеси, пóлегни, пóтегли, пóбегни и др. вместо главà, момчè, попèй, донесè и т.н. Ениджийци казват "Яла!" вместо "Елà!"

Съгласните "в" и "х" в началото и средата на думите в повечето случаи се изхвърлят - "Как'о пра'йш?", 'ляб, 'ода, 'олове, 'ора, 'оро, 'ортувам, 'фърлям, 'фалба, т'оята и др. вместо - "Какво правиш?", хляб, вода, волове, хоро, хора, хортувам, хвърлям, хвалба, твоята.

Личните местоимения аз, тя и частицата я се изменят на я и съответно на га и кя: "Я еле ти кажав, кя ке дойде. Я га видяв." вместо "Аз нали ти казах, тя ще дойде. Аз я видях."

Изхвърляха пълния член на съществителните имена и казваха: човеко, вместо човекът, гяоло, вместо дяволът, коне вместо конят, биволйето вм. биволите, свинйето вм. свинете, комитйето вм. комитите и т.н.

Особено произношение имаха глаголите "казвам" и "пиша": "Я ке ти кажувам, ти ке пишуваш" вм. "Аз ще ти казвам, ти ще пишеш"; "Кажувай, Радо, кажувай де има дърво високо, да ида да се одава" вм. "Я казвай, Радо, я казвай где има дърво високо, да ида да се удавя."

Интересна е употребата и на съгласната "ц". Казваха "църни очи" вм. "черни очи", "црън циганин" (арапин) вм. "черен циганин", но "църна циганка, църна чума", "црево" вм. "черво", "цръв" вм."червей", "цръква" вм."черква".

Спомагателната частица "ще" при глаголите в бъдеще време се изменя на "ке", а при глаголи, които започват с гласна буква ке-то се апострофира: я ке кажа истината, ке дойда, но к'ида, к'идем - ще ида, ще идем.

Съществителното име лист (от дърво) се произнася листо, а в мн. число вм. "листа" произнасяха "лиске": "И на гората лискето" вм. листата.

Особености има и при съкращаване на собствените имена: Георги - Гоче, Гоне; Христо - Иче; Симеон – Моне, Монче; Трандафил - Филе; Костадин - Дине; Стоян – Тене, Атанас - Тане; Анастасия - Тасе; Злата - Лате и т.н.

В говора на ениджийци бяха проникнали и много думи от гръцки произход: лефтер, паратик, карекла; турски: алалем, белким, чунким и др. Вместо въпроса "Защо?" се употребяваше гръцкото "Оти?" - "Оти мълчиш?", "Оти не дойдеш?"

В говора на ениджийци бяха влезли в употреба и думи от западните български наречия, като кошуля (долна риза) и др.

54

 

 

    Особени думи и изрази в говора на ениджийци:

Алалем - като че ли

Бунела - вилица

Блаже - яде блажно (месо, сирене, масло)

Бръжко въри - върви бързо

Барам - пипам

Брука - рана

"Въх!" - "Ох!"

Воня - лоша миризма

Газорака - несръчна, неспособна жена

Гибам се - пипкам се, суетя се

Грудка - буца сирене

Главеник - годеник

Грефал - буца захар

Гиряс - срам пред хората

Гяол - дявол

Диплосвам - удрям с твърд предмет някого

Джюрюлка - подутина на главата от удар

Джасна го - захвърли го

Ягрек - кошара за овце, място, където са пладнували овце

Елак - мивка, умивалник, каменно корито

Жавреме (джавреме) - пулене, несвързано, нервно приказване

Жвакам - дъвча

Жугна го - засегна го, ожули го, бодна го

Зенкьорин - прахосник

Изфиряса - избяга, изпари се

Изцирка се - изнищи се конецът

Изпедепца се - измъчи се

Катавалям - упреквам, ругая, клеветя

Крапо - късо

Кльосна го - бодна го, ухапа го змия (употребява се и в преносен смисъл за хората)

Кутупеста - вдлъбната монета, тъпа

Кòма! - Побързай!

Кефна се - разложи се (зеле, туршия и др.)

Кошуля - долна риза

Книката - червена престилка

Ката ден, ката неделя - всеки ден, всяка неделя

Кипра - красива

Каталясвам - припадам от умора

Лигда - сос Лиске - листа (от дърво)

Ливриш - подмазвам се, изливри го - измами го

Ланар - дарак за домашно влачене на вълна

55

 

 

Ломоти - бръщолеви

Льохман - голям, едър човек

Ликие - лице (отлик)

Мижева - сляпа

Кутелец - бримка

Нишелки - нити

Морфа - неуредна жена

Мундзур, мундзурин си - мръсен, мръсен си

Метлосвай се - махай се

Месал - тъкана покривка за маса, голяма кърпа

Мòча - излизам по малка нужда

Мучок - урина

Нафелка - небрежно, повърхностно извършена работа

Нет! - Не!

Напобива - упреква, завижда

Набрули - набра, събори с прът плодове от дървото

Намлатих го - набих го, смачках го

Отколе - отдавна

Отдушйе - задушница

Одеве - преди малко

Ортоса я - нареди я

Омерфели - замърси, зацапа, измачка

Окозен - оперен, хитър

Отдени се - изясни се (времето)

Пърперица - птичи стомах

Перестерка - гълъб

Плихти - гостбата кипи в масло

Паромок - прякор

Порепса, как порепса - как прекара

Потура - по-после, надвечер

Пинкявам се - суетя се, върша с нежелание някоя работа

Покуди го - наклевети го, зле го препоръча

Паратик - безработен човек

Пържок - охлюв (от пълзя)

Проландри се - разгали се, облякъл се с тънки дрехи през зимата

Пужуварник - прът за разтриване на жарта във фурна

Пума - подница (сач)

Пуканици - царевици

Рогован - люляк

Ручок - закуска

Разбой - стан

Служи - черпи (вино, ракия)

Смъден - горък, нещастен

Сипка - шарка

Скепцахме я - наредихме я

56

 

 

Сникнен - навъсен

Спотикам - подклаждам огъня

Скрофа - угоена свиня, употребява се и фигуративно за дебела жена

Огугрен - сгушен, свит (от студ, от страх)

Скемле - стол

Трага - лоша миризма

Тестемел - кърпа за лице, тестемел авасъ - ръченица

Тевно - тъмно

Туткун - забутан, несръчен

Тета - леля

Тетин - калеко

Тина - голяма бъчва

Урдо - отвара (извара)

Френи, не ми френи тая вода - не ми действа добре

Фтакса - даде обещание

Фиркам - гоня, фирна го - подгони го

Фтасахме я - привършихме работата, втасала ли е динята - узряла ли е динята

Халища – постели

Хале – клозет

Цирика - вика

Пряпка - дъно на счупен глинен съд

Циглаво – слаботелесно

Чувам се - пазя се

Чувай Боже! - пази Боже!

Чучуди - плитка на коса (Жените и момите изплитаха косите си на чучуди (плитки) от две до десет)

Муфада - мида

Цимбари - зъбци при тъкане на плат

Църкам - доя (крава, биволица).

 

    Народна носия

Носията на ениджийци беше рупска с малки различия, които наложили преселниците от Средногорието и Македония. Последните възприели носията на местното рупско население, а от своя страна дали и нещо свое. Например най-долната мъжка и женска дреха ениджийци наричаха кошуля место долна риза.

Дрехите се изработваха предимно от домашни тъкани - вълнени и памучни, които домакините тъчаха на домашен разбой (стан). Вълнената прежда жените изпридаха в къщи на ръка с хурка, а памучната купуваха от праматарите: фелемен, сулант.

57

 

 

Масците тупаха на речни тепавици, за да добият по-хубав външен вид и здравина. Долните дрехи - мъжки и женски, както и работното облекло, се шиеха обикновено на ръка от домакините. Вълнените дрехи носеха на абаджии терзии, които ги шиеха "по модата". Имаше обаче домакини, които изработваха сами в къщи както памучните, така и вълнените дрехи на семейството.

 

    Мъжка носия

1. Кошуля (долна риза) - памучна, средно дълга с широки или тесни ръкави, които се закопчаваха с телени или стъклени копчета.

2. Антерия - дълга до кръста вълнена или памучна дреха с ръкави, която се носи над ризата и се закопчава отпред и на ръкавите с телени копчета.

3. Забуй - вълнена или памучна дреха без ръкави, обшита по краищата с гайтани и се закопчава отпред.

4. Салтамарка - горна къса до кръста вълнена дреха с ръкави с кожа или без кожа отвътре. Не се закопчава. Отпред на яката и на ръкавите е обшита с гайтани.

5. Димии (потури), набрани на кръста с уркузун, плетен от вълнена или памучна връв. От бедрата надолу димките се стесняват и завършват с крачоли, обшити по краищата с гайтани. Закопчават се с телени копчета. Носеха и бозови (небоядисани) димии с цвета на вълната. Мъжете не носеха долни гащи. Лятно време като работно облекло носеха тъй наречените ишдунудимии, ушити от памучен плат.

6. Ямурлук - горна дълга дреха от вълнен плат - с и без ръкави, завързва се отпред с петелки и се носи през зимата.

7. Кюрк (кожух) - дълга или къса горна дреха от овча кожа. Носеха я зимно време овчарите. Някои от по-заможните селяни си шиеха и носеха кожуси с шаек отвън.

Мъжете се обуваха обикновено с вълнени навуща и цървули, които сами си правеха от кожа - свинска или от домашно говедо. Върху навущата овчарите увиваха дълги черни връвци, усукани от черна козина. Еснафът и бакалите носеха пустали и кондури. На мода бяха напоследък толумбаджийските кондури, които носеха младежите. Зимно време обуваха и калцуни, черни, от вълна.

На главата носеха такета, заоблени отгоре "кюлафи". Около кюлафа увиваха зимно време дълъг домашно тъкан вълнен шал с ресни по двата края. Наричаха го кърпа. Фес носеха учителите, бакалите и някои от по-заможните селяни. Носеха и пояс - червен с бели кенари и ресни по двата края.

58

 

 

    Женска носия

1. Кошуля (долна риза) - дълга, достигаща до глезените, тънка дреха с копринени кенари. Ръкавите са дълги, широки, бродирани с бибили (тясна копринена плетка в края на ръкавите). Жените гащи не носеха.

2. Фустанела - дълга памучна дреха, която се облича над ризата. Краищата и са подшити с ширит. Боядисваха ги с разни цветове, всеки според вкуса си.

3. Фустан - горна дълга памучна дреха без ръкави, боядисвана синьо. На полите е с гайтан, черен и червен, а пазвата е отворена и е също с гайтан. Носи се през лятото.

4. Чукман (сукман) - горна вълнена дреха без ръкави като фустана, пазвата е отворена и е с гайтан, полите също са с гайтан. Боядисва се черно. Носи се зимно време.

5. Пертеняк - горна дреха, дълга, вълнена, плисирана като фустана и сукмана, бяла (небоядисана) с черно везмо на краищата и два ката черен гайтан. Носеха го моми и годеници.

 

Три девойки, облечени в майчините си момински носии, пренесени при бягството им от Ениджия – 1913 г. На снимката отляво надясно: Диспинка Калоянова Ходжева, Христонка Ат. Ходжева (седнала) и Марийка Ат. Ходжева - от Свиленград.

59

 

 

Група девойки, облечени в моминска носия с характерните ениджийски сукмани, накити, престилки и колани, които майките им са успели да донесат при бягството си от Ениджия през 1913 г. На снимката (отдясно наляво): Елена Христова Юрданова, Марийка Ив. Юрданова, Марийка Дим. Карафезиева, Лимонка Стоян Узунова, Марийка Георги Ходжева, Надежда Хр. Гюделева, Тодора Яким. Кескинова. Седящият в средата: Никола Хр. Арнаудов Фотоснимка 1939 г. в Поморие

 

6. Роба (блуза) - горна къса кадифена с дантелки. Закопчава се отпред с телени копчета.

7. Джубе - горна вълнена дълга дреха с ръкави. Закопчава се отпред горе с две копчета, надолу е отворена. Запрята се назад.

8. Салтамарка - горна вълнена дреха до кръста с кожа отвътре и с ръкави. Не се закопчава. На ръкавите и краищата е обшита с гайтан.

9. Престилка - вълнена с хоризонтални и вертикални кенари. Момите, годениците и младите булки носеха кникати престилки, а по-старите жени и баби каранефтени (с тъмни цветове) и също с кенари.

10. Елек - горна лятна дреха от памучен плат, без ръкави. Закопчава се отпред със секретни копчета.

11. Колан сребърен ("пълни пояси") с позлатени пафти, украсени с верижки от монети ("парички"). Носеха ги по-заможните булки и жени.

60

 

 

12. Фес ("дал-фес") бе специално изработен за жени от обикновен мъжки фес. В средата на феса отгоре има металическа украса, т.н. мусафенгеро и кадифен подбрадник с две златни монети на челото.

13. Тънък бял чембер, с който се увива феса и друг кафяв върху него. Отзад слагаха изкуствено цвете от книга (хартия). Така ходеха момите и годениците.

14. Тюлбен, тъкан от фелемен и коприна. Закачваха го зад "дал-феса" на гърба, с дължина до коленете, а по краищата с парички за украса. Старите и възрастните жени носеха чембери с тъмни цветове.

15. Марама - бяла памучна забрадка, домащно тъкана. Марамите за моми и булки бяха с везмо.

Жените се обуваха с чорапи, памучни и с бели калцуни от вълнен шаек. Обувки носеха "катърки", кондури. На полето по жътва и копан мъжете и жените обуваха цървули. Ениджийките имаха много дълги коси, които сплитаха на "чучуди" (плитки) от две до десет бройки и които достигаха често до глезените. По-заможните булки и млади жени на шията си носеха окачени дизии със златни махмудии, лири, пендари и други златни монети. Жените носеха и пръстени.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]