ЕНИДЖИЯ – ЕДНА БЪЛГАРИЯ СТАНАЛА В МИНАЛОТО Симеон Л. Стойков
Фондация "Баш клисе" - Свиленград 2002 г.Посвещава се на всички, които носят Ениджия в сърцето си
Настоящата книга се отпечата с помощта на фондация "Баш клисе" — Свиленград, основана от потомци на бежанци от Беломорска Тракия.
За нейното издаване съдействаха:
Ирина Людмилова Симеонова — внучка на автора
Мариана Стойкова Александрова — внучка на автора
Сийка Димитрова Митева — внучка на автора
Донка Симеонова Митева — дъщеря на автораСимеон Лазаров — автор, 2002 г.
Големият родолюбец Симеон Лазаров е роден в някогашното българско село Ениджия - Лозенградско. Расте и се възпитава в изключително трудолюбива и будна среда.
През злокобната есен на 1912 година Симеон Лазаров (заедно със семейството му) и други български жители на Ениджия са прокудени от родния край. Изворът им е България.
Незарастващата рана от това насилствено изтръгване от корена вечно ще му причинява волка и дълго ще го подтиква да напише книга за свидното Ениджия.
През 1920 година Симеон Лазаров става един от основателите на дружество "Тракия" в Свиленград и дългогодишен негов председател. От 1931 до 1935 година е активен тракийски организатор. Член е на Тракийския научен институт, а също и сътрудник на бюлетина-списание на Съюза на тракийските дружества в България, Автор е на трудове с етнографски проучвания за селата Ениджия – Лозенградско, Башклисе - Димотишко и Мерхамли - Софлийско. Написва малка книжка за живота и дейността на Стоян Стойков Шангов, издавал първия български ежедневник "Вечерна поща".
С книгата си "Ениджия - една България, останала в миналото" Симеон Лазаров цели да запознае читателите с някогашните родолюбиви и героични Българи, живели по земите на Източна Тракия.
СЪДЪРЖАНИЕ
СИМЕОН ЛАЗАРОВ СТОЙКОВ (1896-1976) . . . . . . . . . . . . 5
ПРЕДГОВОР . . . . . . . . . . . . 7
ПОСЕЛИЩНИ БЕЛЕЖКИ . . . . . . . . . . . . 11
Местоположение. Река Ениджийска (Текедере). Име и произход на селото. Възникването на Ениджия (по спомени на стари хора)МЕРИЯ . . . . . . . . . . . . 19
ПОМИНЪК . . . . . . . . . . . . 23
Занаяти. Търговия. Държавни данъциНАСЕЛЕНИЕ . . . . . . . . . . . . 34
За домашния бит на Ениджия. Народни обичаи. Християнски и езически обичаи и вярвания в съжителство. Туралиги. Поганото. За нестинарите в Ениджия. Характер. Местен говор. Особени думи и изрази в говора на ениджийци. Народна носия. Мъжка носия. Женска носия. Народната песен в годините на турското робствоОПИСАНИЕ НА СЕЛОТО . . . . . . . . . . . . 81
Обществени, жилищни и стопански сгради. Строителни материали. Снабдяване с топливо. ВодоснабдяванеНАРОДНОСТНО ВЪЗРАЖДАНЕ . . . . . . . . . . . . 85
Църковно-училищно дело в Ениджия. Борбата против гръкоманите. Поп Атанас. За черквата и училищетоУЧИТЕЛИ И СВЕЩЕНИЦИ . . . . . . . . . . . . 93
Хараламби (Лало) Натов. Филчо Стоянов, Константин Попович (поп Полихронов), Тодор Найденов, Георги Докторов-Шопа, Стоян поп Андреев, Христо Трандафилов Илиев (поп Христо), Петър Стоев, Никола Славов Манолов, Никола Лулчев Каблешков, Султана Иванова Сивова, Константин Петканов, Стойко Лазаров Шангов, Безиргяновият род, Яни Иванов Михов299
![]()
ЗА УЧИТЕЛИТЕ И СВЕЩЕНИЦИТЕ В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ. ПРИНОСЪТ НА ЕНИДЖИЙЦИ . . . . . . . . . . . . 132
Яни Граматиков, Калоян Стойков Шангов, свещеник Юрдан Василев, свещеник Атанас Георгиев Каймеджиев, Димитър Атанасов ГарговБОРБА ЗА СВОБОДА И ЧОВЕШКИ ПРАВДИНИ . . . . . . . . . . . . 144
Тежкото положение на българското население в Източна Тракия през XIX век преди Освобождението на БългарияФИЛЧО ВОЙВОДА . . . . . . . . . . . . 147
Юноша. Легалният живот на бъдещия войвода. Филчо отмъщава и се готви за хайдутин. Войводата оганизира своята хайдушка чета. Въоръжени схватки с врага. За връзките на Филчо със семейството му. Ятаците на войводата. Къде е укривал ограбваните богатства - по спомени на негови сродници. Последно сражение на Филчо войвода и неговата гибелЕНИДЖИЯ ПРЕЗ ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА (1877-1878) . . . . . . . . . . . . 165
Турците подсилват Одринската крепост. Ениджия се готви за отбрана. Барикади в селото. Четата на Илия Миндизина. Нападението на Ениджия и героичната отбрана на селото. Възторжено посрещане на освободителните руски войски в Ениджия. Топли и сърдечни отношения между освободители и освободениОТНОВО ПОД ТУРСКО РОБСТВО . . . . . . . . . . . . 176
Масово изселване на източните тракийци в БългарияБОРБАТА ПРОТИВ ТУРСКИТЕ ПОРОБИТЕЛИ ПРОДЪЛЖАВА . . . . . . . . . . . . 177
Обикновени прости селяни с юнашки сърца в положение на самозащита влизат в кървав двубой с угнетителите. Обуздаване на пиян турски стражар. Битият турски кираджия, който псува български деца. Турски мухаджири крадат слама. Бой с тояги в плевника на Безиргянови. Храбрият овчар. Борбата срещу мухаджирите от село Пашаери. Дряновият кривак по-сигурен от пушката и ножа. Кървава саморазправа между българи и турци. Убит турски коруджия. Подвигът на дядо Стойко. Укротяването на таксирдарина (бирника)300
![]()
ЕНИДЖИЯ И ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ . . . . . . . . . . . . 187
Основаване на местен революционен комитет. Доставяне на оръжие за организацията. Чорбаджиите и организацията. Аферата. Решението на конгреса в местността "Петрова нива". В навечерието на въстанието. Обявяването на въстанието в Ениджия. Положението в изоставена Ениджия по време на въстанието. Официални сведения за Аферата в ЕниджияИЗТЪКНАТИ ДЕЙЦИ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ В ЕНИДЖИЯ (биографични бележки) . . . . . . . . . . . . 205
Стоян Костов Буруджията, Никола Павлов-Келемето, Стою Георгакев (Юзбашията), Симеон Георгиев-Мончето. Първите вестители на социализма в Ениджия. Иван Стойков АлексиевИЗСЕЛНИЦИ ОТ ЕНИДЖИЯ, ДАЛИ СВОЯ ПРИНОС ЗА НАШЕТО ДУХОВНО И ПОЛИТИЧЕСКО ПРОБУЖДАНЕ И ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ ОТ ТУРСКО РОБСТВО . . . . . . . . . . . . 223
Алекси Стойков Алексиев, поп Димитър Бунархисарски, майор Иван Филипов, Костадин Димов Кърклисийски, Стоян Костадинов Длъгоманов, Стоян Георгиев, Стоян Стойков ШанговЕНИДЖИЯ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА И МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА . . . . . . . . . . . . 256
Нашествието на турската армия в Източна Тракия. Как бяхме насилствено изселени в България. Освобождението на Ениджия от българската войска. Народни веселби. Светът приветства победите на българската армията. Лондонският мирен договор. Разкол между балканските съюзници. България изтегля своите войски от новата граница Мидия-Енос. Междусъюзническата война започва. Как българското население в Тракия, в т.ч. и ениджийци посрещат тия събития. Реокупацията на Източна Тракия от турците. Тревожни слухове между населението. Каваклия се изселва. Как турците преминаха границата Мидия-Енос. Турска кавалерия и пехота навлизат в Ениджия. Седемдесет и пет дни под ново турско робство. Как турската армия премина границата Мидия-Енос и нахлу в Източна Тракия. Осми юли (стар стил) 1913 година. Арести и побоища. Съдбата на задържаните301
![]()
36 души селяни. Ениджийци прибраха грижливо богата житна реколта, овършаха снопите и зърното, добре очистено, прибраха в хамбарите си. Как бяхме прогонени от турците. 22 септември (стар стил) 1913 година. Бежанци.
ЗА ИМЕНАТА В ЕНИДЖИЯ . . . . . . . . . . . . 283
По-известни прякори и фамилни имена на ениджийци до 1913 година. Из речника на майка ми и на някои от по-старите ениджийски селянки: присмехулни имена, думи и изрази. Особени женски имена. Съкратено изговаряне на собствени именаЕНИДЖИЯ, ВИДЯНА ПРЕЗ 1971 И 1972 ГОДИНА . . . . . . . . . . . . 287
Първа земляческа среща на ениджийци, състояла се в гр. Бургас. Главна тема в изнесения доклад, изказванията и разговорите е историята на Ениджия. Изпратени приветствени телеграми. Цитати от писма на участници в срещата. Ениджийци, посетили родното си село, разказват свои впечатления от екскурзията. Никодим Стоянов. Стоян Йорданов. Телеграма. Костадин Г. АрабовКАРТА НА ОДРИНСКИЯ ВИЛАЕТ . . . . . . . . . . . . 293
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ . . . . . . . . . . . . 295
СЪДЪРЖАНИЕ . . . . . . . . . . . . 299
Фондация "Баш клисе" - Свиленград
Симеон Лазаров Стойков
Ениджия - една България, останала в миналото
Консултант: проф. Анастас Примовски
Редактори: Клара Методиева
Маргарита Михайлова Коректор: Златка Михайлова
Българска. Първо издание.
Тираж: 500
Излязла от печат: м. май 2002 г.
Графичен дизайн и предпечатна подготовка: Катя Петрова
Печатница "МАК-П" - Хасково