Симеон Л. Стойков
Фондация "Баш клисе" - Свиленград 2002 г.
Посвещава се на всички, които носят Ениджия в сърцето си
Настоящата книга се отпечата с помощта на фондация "Баш клисе" — Свиленград, основана от потомци на бежанци от Беломорска Тракия.
За нейното издаване съдействаха:
Ирина Людмилова Симеонова — внучка на автора
Мариана Стойкова Александрова — внучка на автора
Сийка Димитрова Митева — внучка на автора
Донка Симеонова Митева — дъщеря на автора
Симеон Лазаров — автор, 2002 г.
Големият родолюбец Симеон Лазаров е роден в някогашното българско село Ениджия - Лозенградско. Расте и се възпитава в изключително трудолюбива и будна среда.
През злокобната есен на 1912 година Симеон Лазаров (заедно със семейството му) и други български жители на Ениджия са прокудени от родния край. Изворът им е България.
Незарастващата рана от това насилствено изтръгване от корена вечно ще му причинява волка и дълго ще го подтиква да напише книга за свидното Ениджия.
През 1920 година Симеон Лазаров става един от основателите на дружество "Тракия" в Свиленград и дългогодишен негов председател. От 1931 до 1935 година е активен тракийски организатор. Член е на Тракийския научен институт, а също и сътрудник на бюлетина-списание на Съюза на тракийските дружества в България, Автор е на трудове с етнографски проучвания за селата Ениджия – Лозенградско, Башклисе - Димотишко и Мерхамли - Софлийско. Написва малка книжка за живота и дейността на Стоян Стойков Шангов, издавал първия български ежедневник "Вечерна поща".
С книгата си "Ениджия - една България, останала в миналото" Симеон Лазаров цели да запознае читателите с някогашните родолюбиви и героични Българи, живели по земите на Източна Тракия.
СЪДЪРЖАНИЕ
СИМЕОН ЛАЗАРОВ СТОЙКОВ (1896-1976) . . . . . . . . . . . . 5
ПРЕДГОВОР . . . . . . . . . . . . 7
ПОСЕЛИЩНИ БЕЛЕЖКИ . . . . . . . . . . . . 11
Местоположение. Река Ениджийска (Текедере). Име
и произход на селото. Възникването на Ениджия (по спомени на стари хора)
МЕРИЯ . . . . . . . . . . . . 19
ПОМИНЪК . . . . . . . . . . . . 23
Занаяти. Търговия. Държавни данъци
НАСЕЛЕНИЕ . . . . . . . . . . . . 34
За домашния бит на Ениджия. Народни обичаи. Християнски
и езически обичаи и вярвания в съжителство. Туралиги. Поганото. За нестинарите
в Ениджия. Характер. Местен говор. Особени думи и изрази в говора на ениджийци.
Народна носия. Мъжка носия. Женска носия. Народната песен в годините на
турското робство
ОПИСАНИЕ НА СЕЛОТО . . . . . . . . . . . . 81
Обществени, жилищни и стопански сгради. Строителни
материали. Снабдяване с топливо. Водоснабдяване
НАРОДНОСТНО ВЪЗРАЖДАНЕ . . . . . . . . . . . . 85
Църковно-училищно дело в Ениджия. Борбата против
гръкоманите. Поп Атанас. За черквата и училището
УЧИТЕЛИ И СВЕЩЕНИЦИ . . . . . . . . . . . . 93
Хараламби (Лало) Натов. Филчо Стоянов, Константин
Попович (поп Полихронов), Тодор Найденов, Георги Докторов-Шопа, Стоян поп
Андреев, Христо Трандафилов Илиев (поп Христо), Петър Стоев, Никола Славов
Манолов, Никола Лулчев Каблешков, Султана Иванова Сивова, Константин Петканов,
Стойко Лазаров Шангов, Безиргяновият род, Яни Иванов Михов
299
ЗА УЧИТЕЛИТЕ И СВЕЩЕНИЦИТЕ В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ. ПРИНОСЪТ НА ЕНИДЖИЙЦИ .
. . . . . . . . . . . 132
Яни Граматиков, Калоян Стойков Шангов, свещеник
Юрдан Василев, свещеник Атанас Георгиев Каймеджиев, Димитър Атанасов Гаргов
БОРБА ЗА СВОБОДА И ЧОВЕШКИ ПРАВДИНИ . . . . . . . . . . . . 144
Тежкото положение на българското население в Източна
Тракия през XIX век преди Освобождението на България
ФИЛЧО ВОЙВОДА . . . . . . . . . . . . 147
Юноша. Легалният живот на бъдещия войвода. Филчо
отмъщава и се готви за хайдутин. Войводата оганизира своята хайдушка чета.
Въоръжени схватки с врага. За връзките на Филчо със семейството му. Ятаците
на войводата. Къде е укривал ограбваните богатства - по спомени на негови
сродници. Последно сражение на Филчо войвода и неговата гибел
ЕНИДЖИЯ ПРЕЗ ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА (1877-1878) . . . .
. . . . . . . . 165
Турците подсилват Одринската крепост. Ениджия се
готви за отбрана. Барикади в селото. Четата на Илия Миндизина. Нападението
на Ениджия и героичната отбрана на селото. Възторжено посрещане на освободителните
руски войски в Ениджия. Топли и сърдечни отношения между освободители и
освободени
ОТНОВО ПОД ТУРСКО РОБСТВО . . . . . . . . . . . . 176
Масово изселване на източните тракийци в България
БОРБАТА ПРОТИВ ТУРСКИТЕ ПОРОБИТЕЛИ ПРОДЪЛЖАВА . . . . . . . . . . .
. 177
Обикновени прости селяни с юнашки сърца в положение
на самозащита влизат в кървав двубой с угнетителите. Обуздаване на пиян
турски стражар. Битият турски кираджия, който псува български деца. Турски
мухаджири крадат слама. Бой с тояги в плевника на Безиргянови. Храбрият
овчар. Борбата срещу мухаджирите от село Пашаери. Дряновият кривак по-сигурен
от пушката и ножа. Кървава саморазправа между българи и турци. Убит турски
коруджия. Подвигът на дядо Стойко. Укротяването на таксирдарина (бирника)
300
ЕНИДЖИЯ И ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ . . . . . . . . . . . . 187
Основаване на местен революционен комитет. Доставяне
на оръжие за организацията. Чорбаджиите и организацията. Аферата. Решението
на конгреса в местността "Петрова нива". В навечерието на въстанието. Обявяването
на въстанието в Ениджия. Положението в изоставена Ениджия по време на въстанието.
Официални сведения за Аферата в Ениджия
ИЗТЪКНАТИ ДЕЙЦИ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ В ЕНИДЖИЯ (биографични бележки)
. . . . . . . . . . . . 205
Стоян Костов Буруджията, Никола Павлов-Келемето,
Стою Георгакев (Юзбашията), Симеон Георгиев-Мончето. Първите вестители
на социализма в Ениджия. Иван Стойков Алексиев
ИЗСЕЛНИЦИ ОТ ЕНИДЖИЯ, ДАЛИ СВОЯ ПРИНОС ЗА НАШЕТО ДУХОВНО И ПОЛИТИЧЕСКО
ПРОБУЖДАНЕ И ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ ОТ ТУРСКО РОБСТВО . . . . . . . . . .
. . 223
Алекси Стойков Алексиев, поп Димитър Бунархисарски,
майор Иван Филипов, Костадин Димов Кърклисийски, Стоян Костадинов Длъгоманов,
Стоян Георгиев, Стоян Стойков Шангов
ЕНИДЖИЯ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА И МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА . . . . . . . .
. . . . 256
Нашествието на турската армия в Източна Тракия.
Как бяхме насилствено изселени в България. Освобождението на Ениджия от
българската войска. Народни веселби. Светът приветства победите на българската
армията. Лондонският мирен договор. Разкол между балканските съюзници.
България изтегля своите войски от новата граница Мидия-Енос. Междусъюзническата
война започва. Как българското население в Тракия, в т.ч. и ениджийци посрещат
тия събития. Реокупацията на Източна Тракия от турците. Тревожни слухове
между населението. Каваклия се изселва. Как турците преминаха границата
Мидия-Енос. Турска кавалерия и пехота навлизат в Ениджия. Седемдесет и
пет дни под ново турско робство. Как турската армия премина границата Мидия-Енос
и нахлу в Източна Тракия. Осми юли (стар стил) 1913 година. Арести и побоища.
Съдбата на задържаните
301
36 души селяни. Ениджийци прибраха грижливо богата житна реколта, овършаха снопите и зърното, добре очистено, прибраха в хамбарите си. Как бяхме прогонени от турците. 22 септември (стар стил) 1913 година. Бежанци.
ЗА ИМЕНАТА В ЕНИДЖИЯ . . . . . . . . . . . . 283
По-известни прякори и фамилни имена на ениджийци
до 1913 година. Из речника на майка ми и на някои от по-старите ениджийски
селянки: присмехулни имена, думи и изрази. Особени женски имена. Съкратено
изговаряне на собствени имена
ЕНИДЖИЯ, ВИДЯНА ПРЕЗ 1971 И 1972 ГОДИНА . . . . . . . . . . . . 287
Първа земляческа среща на ениджийци, състояла се
в гр. Бургас. Главна тема в изнесения доклад, изказванията и разговорите
е историята на Ениджия. Изпратени приветствени телеграми. Цитати от писма
на участници в срещата. Ениджийци, посетили родното си село, разказват
свои впечатления от екскурзията. Никодим Стоянов. Стоян Йорданов. Телеграма.
Костадин Г. Арабов
КАРТА НА ОДРИНСКИЯ ВИЛАЕТ . . . . . . . . . . . . 293
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ . . . . . . . . . . . . 295
СЪДЪРЖАНИЕ . . . . . . . . . . . . 299
Фондация "Баш клисе" - Свиленград
Симеон Лазаров Стойков
Ениджия - една България, останала в миналото
Консултант: проф. Анастас Примовски
Редактори: Клара Методиева
Маргарита Михайлова Коректор: Златка Михайлова
Българска. Първо издание.
Тираж: 500
Излязла от печат: м. май 2002 г.
Графичен дизайн и предпечатна подготовка: Катя Петрова
Печатница "МАК-П" - Хасково