Търгнахме с параход през майя 1850. Занимавахме третото положение, кувертата. Валя силен дъжд. Ден и нощ безсънен, с отворен шатър, седех над книгите си, за да ги упазя от мокрото. Като стигнах у дома, майка ми забележи, че коремът ми е по-голем от обикновеното, но отечествений въздух скоро ме оправи. Молих охридските първенци да ме приемат да им служа в училището, но тие беха си условили учителя. (Тогава един само учител наимаше всичките класове.) За 3000 гр. се услових в Белица за певец и учител (звукар и класен). Там природата виде ми се чудесно хубава. Скромний, синий подлеск (менекше), който балсамираше въздуха с упивателната си миризма, богатите конопища, обработани от неуморни домакинки, силната покрай потока растителност, дето се светкаха безбройни светулки, високите ябълшници, нагнати под тяжестта на неимоверно големи и вкусни ябълки, ме заставиха да стихотворствувам и без да ща. Там служих две годин, но понеже телесната чистота там беше много пренебрегната и бех често принуждаван да ида пеш в Охрид, за да се отърва от нечисти насекоми, ми омързна беличкото общество и търгнах за Битоля да търся късмет. Там принесох една охридска летница г-ну Симовичу и му платих около 240 гроша. Там три месеци седох на хан и късмет още не се явяше. Отидох в Прилеп и казах г-ну Х. И.
– Дошъл съм да Ви служа за никаква цена: не ще ли ме приемете?
– Те приемаме, но колко сакаш?
– 3000 гр.
– Ние ке ти дайме 2500 гр.
– Съвсем мало ми давате.
– Доста ти е.
– Приимам, но контрат не Ви давам.
– Что требат контрати олан.
След пет месеци получих от охридските първенци писмо, с което ме канеха да им служа за 3600 гр. годишнина. Имах за зимание от епитропа в Прилеп около 400 гр., които нито дързнах да потърся, и незабавно търгнах. Посред чаршия г-н Х. И. запре кираджията ми, ласкателно ме хвана за ръка, ме посади в магазата си.
– Къде вака, синко?
– В Охрид.
– Зачто?
– За учител.
– Колко ке ти дадат?
– 3600.
– Немой, синко: ние ке ти дайме 4000.
– Не бидва.
– Ке ти дайме 4500.
– Не бидва.
– Ке ти дайме 5000.
– Не бидва.
Х. И. урони неколко сълзи.
В Охрид служих шест години. Сега веч имах повече от 5000 гр.
– Нано! ке ходам в Атина.
– Ходи, синко: къде ти е добро, ходи!
[Previous] [Next]
[Back to Index]