Кръстьо Джонов
Живеел крайдунавски цар. Той бил кротък, умен и мъдър. С всички съседи живял в мир и разбирателство. Всички спорни въпроси уреждал по мирен начин, без войни, без кръвопроливане. Обичал много народа си. Наказвал най-строго ония боляри, които със своите подчинени не добруват. Не позволявал да се налагат големи данъци. Давал на народа свобода. Обличал скъсани дрехи, с работниците ставал работник, с рибарите — рибар, с въглищарите — въглищар. Без да го познават, нуждите на отделните групи хора изучавал и за това на всички имал възможност да помогне.
Обичал го народът. Народи от съседните царства със земи и добитък към неговото царство се присъединявали. Владенията му станали обширни, стока многобройна, народ доволен.
Този цар имал три дъщери: Вида, Кула и Гъмза.
Тежко било много на крайдунавския цар, на когото царството било обширно, а столица му бил град Видин, че няма син, но пък трите му дъщери били умни, хубави и работни.
Мечтата на царя била, докато е жив, да успее да ги ожени и задоми.
Искал бащата цар трите му дъщери да бъдат еднакво доволни и всяка да мисли, че бащата обича нея повече от другите две, затова един ден, когато другите две били по обиколка в обширното му царство, той повикал Вида при себе си и казал:
— Видо, ела чедо, ти си ми най-възрастната. Ти си ми първото дете. Ти си най-умната от трите ми дъщери. При теб аз ще доживея последните си дни, затова искам да те направя на Бдин господарка заедно с всички земи чак до
38
Бабини Видини кули
Карпатските предели. Сутрин слънцето с гореща целувка да поздравява дунавските води, а вечер да се крие зад големите планини на твоето царство. Ти ще живееш тук, гдето татко ти положи толкова грижи, за да напарви един цветущ дунавски град. Тук, гдето майка ти отправи последен поглед към вас, трите си дъщери.
Като чула хубавите думи на баща си, Вида го прегърнала и дълго плакала.
Само след един месец бащата останал сам с втората си дъщеря Кула. Повикал я при себе си, целунал я и казал:
— Дъще Куле, сега сме сами. Аз искам с теб да поговоря на четири очи. Ти си средната ми дъщеря, добри са и сестрите ти, но ти си ми, дъще, най-мила. Ти си най-умното ми дете. Ти си кротка и послушна.. От теб аз никога не чух
39
думите не искам или не мога. Затова искам да ти дам още докато съм жив най-хубавите свои владения. Най-плодородните земи, най-работливите хора от моето царство. Искам да те направя владетел на китните гори, на сенчестите долини чак до цветущия Зайчар и цялата Тимошка долина. Но вие трите трябва да знаете, че освен вас аз имам и милионите хора в това царство и за всички трябва да полагам еднакви грижи. На вас аз също завещавам да се грижите за себе си, но да не забравите и хората. Моята мечта е да ви оженя и задомя. За вас вече идват младежи да си искат. Но дано късметът ви излезе по-рано. Дано бъда жив аз, да видя на кого ви оставям. Аз зная, дъще, че докато съм жив, всички ще ви почитат и уважават. Вие сте добри, хубави и умни, а името и славата на баща ви ще кара всички за дълго да ви ценят.
Минали месеци. Двете дъщери обикаляли владенията си. Една от друга те били по-доволни. Всяка таяла скъпо думите на своя баща. Всяка мислела, че на ней били дадени най-хубавите владения, най-работливите и паметливи хора.
Един ден при царя пристигнала най-младата му дъщеря Гъмза. Тя била доста развълнувана, отчаяна, мрачна и унила. Отдалеч Гъмза заплакала и казала на своя баща, че двете й по-големи сестри я отбягват, че те крият нещо от нея. Тогава баща й я прегърнал и заговорил:
Дъще Гъмза, на двете ти сестри аз вече дадох владения. Дадох им не малко земи. Настаних ги при не лоши хора, но за теб аз оставих най-хубавите си имоти. Оставих най-умните и работливи хора.
Ти си ми, дъще, най-малката, но ти си и най-умното ми дете. Ти си била винаги най-послушната. Ти обичаш най-много хората в моето царство. Радваш се на всичко, което те заобикаля. Ти си ми май-малката, но от теб аз винаги съм бил най-доволен. Ти си и най-трудолюбивото ми дете, а всяка трудолюбивост, всяка работливост се възнаграждават. За тебе, дъще Гъмза, аз оставих цяла Крайна, чак до Морава. В твоето царство ги ще имаш в изобилие: много вино, много жито и царевица, ще белеят едрорунни овци, ще мучат гойни крави, ще цвилят лъскавовлакнестни коне, ще пеят млади булки, ще извиват кръшни хора момци и девойки, ще клокочат непрестанно пенливи ручеи. Ще има вековни гори, из които ще провират големите си рога сърни н елени.
Вечерта, когато се прибрали Вида и Кула, царят ги събрал трите и започнал да им говори:
40
— Аз съм вече доста стар. Годините тежат. Краката слабеят. Очите стават по-малки. Няма да бъде далеч денят, когато тия слаби очи ще угаснат и ще ви напуснат завинаги. Затова макар и разделени, макар и в отделни царства, живейте в мир и съгласие, деца мои! Помнете винаги, че тия хора, които аз ви оставям, са били братя помежду си, че еднакви радости и скърби са ги свързвали, че интересите са им еднакви. Не ставайте причина вие за раздори между хората.
Докато съм жив, аз искам вие да се задомите. Искам да ви видя, че имате свои семейства, че имате добри другари, с които да вървите заедно в живота.
Към вас, своите деца, аз имам и такова поръчение: да помагате на своите мъже, да ги съветвате да не водят никакви войни. Да живеят в мир не само с вашите хора, но да не нападат никакви племена. Внушете им, че във войните няма победи, а че всяка война носи смърт, глад и разорение на народите. Във войните няма победители, там всички са победени. От войните всички излизат слаби и разорени.
На вас аз няма да казвам. Вие знате добре. Пределите на моето царство са обширни. Народът ми е здрав и единен, войските ми силни. Но аз тридесет години с никого не воювах, против никого меч не вдигнах, с всички съседи по мирен начин уреждах всички спорове. Болярите държах изкъсо, защото мнозина от тях, когато нямат с кого да воюват отвън, започват да се разправят сами. Започват войни помежду си.
Имайте пред себе си живота на своя баща! Учете се от онова, което аз направих! Не правете на другите това, което на вас не искате да се прави!
Минали години. Трите сестри живеели в мир и любов, но един ден в дома им дошъл млад сръбски цар. Той поискал да му дадат за жена най-малката. Поискал Гъмза. Бащата бил жив. Той познавал разгулния живот на своя млад съсед. Познавал необуздания му характер. Не искал в никакъв случай кротката си, умна и послушна дъщеря на него да даде. Макар че дрехите на младия цар били обшити в злато и коприна, че юздите на коня му били позлатени, че дръжката на сабята му била позлатена. Но бащата бил безсилен пред своята обична дъщеря. Тя харесвала много този млад и хубав мъж и помолила баща си да не отнема щастието и късмета й, които сам бог и бил изпратил.
41
Склонил старият цар. Оженил своята малка любима дъщеря, но животът й още от първия ден станал незавиден.
Мъжът й бил такъв, какъвто го познавал бащата на Гъмза. Младият сръбски цар пиел много. По цели нощи не се отделял от приятелите си, с които свикнал да живее и гуляе, когато бил ерген. Не живеел добре този млад цар със своята млада жена. Но той не живеел и със своите съседи. Постоянно животът му във войни минавал. Говорела му Гъмза. Сочела му за пример своя миролюбив баща. Разсърдил се един ден младият цар и своята жена в един краински манастир на заточение изпратил.
След няколко години се оженила и Кула за един български болярин, каквито в България имало много по това време. Но и той не излязъл по-добър от своя баджанак. Пиел, гуляел, живеел в разкош и скоро прахосал всичко онова, което имал и което получил като зестра от своята жена.
Един ден Вида и Кула отишли в манастира да видят своята сестра Гъмза. В манастира Гъмза била облечена в черни монахински дрехи. Била слаба, бледа. Нямало го хубавото й лице. Бил угаснал светлият й поглед, опадала дългата й смолеста коса. Изчезнал нежният й глас.
Погледнала двете си сестри Вида, огледала себе си и заплакала и казала:
„Зле сте, сестро Гъмзо, вие и двете ми сестри. От вашите женитби се плашат много хора. Уплаших се и аз. И реших, че никога няма да се оженя. Ще остана вечно мома. Сега в старопрестолния град Бдин строя големи кули. От тези кули ще се вижда на север и на юг. По тях ще се ориентират всички пътници, които идват от запад и от изток.
Тези кули ще носят моето име. Всички ония, които ги зърнат от далече самотни на дунавския бряг да стърчат, ще си кажат:
„Тук баба Вида като млада царкиня живя. Това са нейните дворци — Бабините Видини кули.”