Георги Попов
Горе във Венеца над гр. Белоградчик в южна страна се намира пещерата „Пропаст”, наречена Попмартиновата пещера или пещерата на разбойниците. В дъното на входната галерия са намерени човешки кости, а в самата пропаст, която представлява кладенец, дълбок около 10 метра, са намерени костите на още четири трупа. Дали са останки от разбойници или на някои нещастници по време на чумата, където са търсели закрила, или търсачи на съкровища, историята мълчи, но легендата ги свързва с деянията на поп Мартин ...
Поп Мартин имал най-красивата жена в селото. Веднъж видинският паша,
минавайки през селото, гостувал на поп Мартин. Къщата му била най-богата
и най-добре уредена. Посрещнал го поп Мартин, нагостил го, и така както
дошли пашата и придружаващите го, така си и отишли. Но това идване на пашата
не било случайно. Не минало и седмица, жената на пол Мартин била грабната
от сеизите на видинския паша и сега чезнела в неговите харемлъци.
Ходил попът, обикалял конаците, молил се на пашата, проклинал, но нищо не помогнало. А може би и попадията да не била склонна да напуска разкошите и богатствата на пашовите конаци. Нищо чудно — широка дуня, различен свят....
Не мина много време и поп Мартин изчезна — напуснал беше и дом, и черква, и литургия. Разчу се, че станал хайдутин и хванал балкана. Хвърлил расото, запокитил килимявката и вместо евангелие, грабнал пушка бойлия, вместо кръстове и молитви, препасал ятаган. Вместо молитвени слова,
53
ремъци с куршуми кръстосвали гърдите му, които ще проговорят, когато потрябва.
Кроткият иначе и добродушен свещеник от този ден се преобразил. Срамът, злобата и ревността бяха превърнали хрисимия човек в разбойник и жесток мъстител. Събрал вярна дружина от прокудени и озлочестени селяни и пред тях, пред себе си и пред бога, клетва дал, че пашовите конаци ще опожари и царската хазна с жълтици и махмудии няма да пропусне да отминат за Цариград. И тръгнал той с вярната си дружина. Излязъл хайдутин в планината, прекосявал преките пътеки, пресрещал по пътищата керваните с царските хазни, обирал народната пара, ограбвана от поробения народ. Нападал турци и злодеи и убивал изедници и народни мъчители. И при всяко нападение пращал нарочни хабери до видинския паша от поп Мартин.
Поотпуснали агите коляно. Позапасали по-прилично поясите си, а измъчената рая поизправила снага. И тръгнала славата на поп Мартин от уста на уста ...
Награбеното богатство вярната дружина с торби отнасяла и го криели в недостъпната пещера във Венеца.
С дужината си поп Мартин се явявал като призрак, неузнаваем и недосегаем: ограбвали, убивали, наказвали, и после изчезвали, както се били появили. Днеска ще се чуе славата им към Поречието на Истаикьовци, на другия ден ще се чуе, че поили конете си на Рабишкото езеро или по-височините на Гюргички Косер.
Но жаждата за злато не стихвала. Поп Мартин забравил вече за своята красива жена. Рядко с въздишка ще помисли за нея. Станалото — станало. В живота има и по-хубави работи. И алчността за злато се обръщала в нагон, който прераждал всецяло човека и го отделя от истинския му двигател — разума. След всеки грабеж, жаждата за злато ставала все по-голяма, а алчността все по-незадоволена.
Но в дните на почивка струпаното богатство и блясъкът на купищата жълтици не давали мира на разбойника. Започнали да нападат и мирните търговци, ограбвали и невинни хора и от народни защитници, станали истински разбойници. Но награбеното вече му се виждало малко. Всичко се деляло по равно ... Започнали черни мисли да подтискат неспокойния дух на поп Мартин. Най-после открил душата си пред един от най-верните си приятели в дружината. Нека се знае, че това огромно богатство ще бъде само тяхно, Уговорили се и клетва дали, двамата да избият другарите си и да си поделят богатството.
54
Речено—сторено... Така и направили.
В пещерата се влизало през широк отвор, който веднага се стеснявал и човек трябва да коленичи и измине около петдесет метра тунел, преди да се разкрие пред него широката галерия, откъдето пък се открива пропастта — кладенец, дълбока десетина метра.
Веднъж техните другари, насядали в пещерата и залисани от блясъка на златото, забравили своите ятагани. Поп Мартин това и чакал. С погледи се разбрали, измъкнали ятаганите със своя заговорник и посекли четиримата си другари. После ги захвърлили в дълбоката пропаст.
Прибрали скъпоценностите и златото, нарамили тежките чували и тръгнали към изхода на пещерата. Но един от тях не излязал до края ... Един от тях паднал убит в дъното на тясната галерия. Дали е поп Мартин или е другият разбойник, историята мълчи. И кой е отнесъл богатството, това никой не знае. Но иманярите и до ден-днешен още го търсят.
Легендата допълва, че убитият е поп Мартин. Неговият другар, за да стане господар на това огромно богатство, вероятно последен е излизал и в гръб е убил поп Мартин, захвърлил го в галерията, измъкнал златото и се прибрал в някое село, където заживял спокоен, мирен живот. А после сам е промълвил легендата за поп Мартиновата пещера, за да се помни това име и до днес ...