Георги Попов
По времето на златния рог на изобилието, богатството и красотата, онзи великан, който изсипвал вълшебния рог, минавайки над Белоградчик, изръсил по билого на Венеца най-красивото, което може да се даде на земния пейзаж. Затова никъде по света не се среща такова съчетание на форми и багри, каквото се открива сред Белоградчишките скали.
В нашата Родина има и други скали, които също затрогват туриста и любителя на природата: това са Чудните скали край Айтос, които събуждат само вяла почуда. Те стърчат сред еднообразието на полето и спокойния балкан, представляват някакви начупени скални гънки и нищо повече.
Погледнем ли Смолянските скали, те носят спокойствие и приемственост и се оглеждат в езерата край тях като някоя красавица и сякаш се питат дали имат поне частица от красотите на Белоградчишките скали.
А Дикили Таш край Варна напомнят крайбрежна пустиня, заобиколена с жълти нагрети пясъци. Тези скали приличат на сринати палати с колони и капители ... говорят за разрушение и забрава, докато при Белоградчишките скали личи творчество и настроение.
Такива са още Сините скали край Сливен, наречени Райските скали, макар, че никога не са дори минавали покрай рая.
Много интересни скалите са на Триград, в Родопа — те внушават ужас и страх. Дълбоко ждрело на тайнственост и подтиснатост. Ако Триград прави впечатление на преддверие към ада, то вратите на рая започват от Белоградчишките скали, пред които за доказателство стоят самотни и безмълвни изгонените библейски праотци Адам и Ева. Те не се срещат никъде другаде по света.
190
Когато прекосявате дефилето през „Панаирската ливада”, не може да не
ви направят впечатление стройните и колосални фигури на „Адам и Ева”. Адам
е груб, едър и пълен ка-,то някой древен жупан, застанал крачка напред,
а зад него смирено, зачитаща мъжкото достойнство, с малка главица и с едно
рамо по-ниска, стои кокетно замечтана Ева. Те са немите свидетели на толкова
събития и милионите години не ги сломили.
Белоградчик — дефилето
Покрай тях са минавали римляните, византийци са кръстосвали мечовете си с българските боили, а под дебелите им сенки са сядали на почивка кръстоносците на Готфрид Булонски и са загивали по пътищата, преди да стигнат до светите места... Тук са прекосявали и пълчищата на капуджи-башията Мааруф ага, за да задушат в кръв и пожарища разбунтувания народ през 1850 лято.
Като библейски великани стоят безмълвни и сякаш творецът е забравил само душа да им вдъхне.
__ __ __
Козните и сплетните на дявола нямали край. И тук между тия праведни хора дяволът се промъкнал и погубил жи-
191
вота и на Адам, и на Ева. Попаднали под изкушението на сатаната, те станали жертва на неговата хитрост. Докато били оше в рая, дяволът тайно се промъкнал в райските селения и преобразен като змия, успял да подведе първата жена и да я накара да откъсне забранения плод.
А след това ехидно се изкикотил и изчезнал.
Господ гледал в огледалцето, с което управлявал света, и веднага изпратил един от ангелите си да изгони грешниците от рая.
Явил се ангелът, с камшик усукан от две люти змии, и тържествено заповядал:
— Излизайте от рая неблагодарни твари. Госпед ви прокужда от неговите небесни селения и ви нарежда на земята да скътате новия си живот. Вие не изпълнихте неговите повеления и той ви отсъжда с труд и мъка да живеете, да орете и копаете земята, докато свят светува, и хляба си с пот на чело да изкарвате ... А грешницата Ева с болки и мъки да плоди света.
Няколко дни Адам като замаян се въртял пред вратите на рая, дано господ се смили поне над него и го прибере пак в рая, но ангелът със змийския камшик не го пускал.
— Ех, жено — проклинал Адам, — ето твоите прегрешния и лукавщини до къде ме доведоха. С дявола дружба ще пра виш? Какво ще ядем и как ще преживяваме сега? — питал в отчаяние Адам.
Жената, в която дяволът вече се вмъкнал, шепнела неговите отговори:
— Ори, копай, жъни — рекла повелително Ева.
— Какъвто ни умът, такъв ни и домът. Загрижила си се като вълк за овцете — с ропот отвърнал Адам.
Но нямало какво да се прави. На другия ден Адам взел мотика и започнал да копае ливадата пред него, но още с първите копки и целият потънал в пот.
— Не е за мене тая работа, жена — ядосал се той. Тежък е трудът. Де ти знае Адам да копае. В рая бях свикнал с изобилие: плодове, хляб от хлебното дърво, ябълки, круши, мандарини и смокини ... каквото си поискам и колкото ми душа сака.
Захвърлил мотиката и решил рало да направи. Впрегнал Адам двата вола, които му отпуснали от рая, и започнал да бразди земята.
— С ралото ще се храним, жено. Копането е по-трудно, но я ела ти води воловете, а аз ще държа ралото ...
192
И едва се зарадвал, че орането е по-лесно от копането, пред него се изправил дяволът; черен, с извити рога и с тризъба вила в ръцете, покрит с гъсти смолести коси. Пристъпил с разкривени кози бедра, около които се усуквала дълга маймунска опашка. В неговия отвратителен образ била изписана такава злоба, че Адам изтръпнал. А дяволът го гледал с червените диви очи и с ехидна усмивка, която не се отличавала от безсрамната му голота:
— Кого пита, Адаме, да ореш? — засмял се дяволът, а очите му искрели.
— Та нима трябва да питам някого, за да ора, нима мястото е твое? — отвърнал кротко Адам.
— Мое е, мое ... махай се оттук — злобно изревал дяволът.
Като всеки мъж, Адам не бил свадлив човек и преместил ралото на друго кътче земя. И тъкмо започнал да бразди, дяволът пак изскокнал пред воловете още по-свиреп и дигнал вилата да го гони.
— Де бре, дяволе, остави ме да ора ... нали трябва и аз да преживея? Нима цялата земя е твоя? — разсърдил се Адам.
— Земята е моя и аз я владея, а господ е господар само на небето и на рая. Сега аз ще те управлявам ...
— Ами какво ще правя тогава? Как ще преживявам?
— Не знам. Ако щеш и в дън земя потъни, но да ореш не ти давам — и дяволът отново изчезнал.
Адам погледнал, почудил се, па отново викнал на воловете:
— Дий, воловци ... води ги, жено!
Но не направил и три крачки и дяволът разярен изскочил пред него:
— Казах ли ти да не ореш? Или искаш да те набуча с вилата и право в казана с врелия катран?
Стреснал се Адам и в яда си запитал:
— Кажи, бре, дяволе, какво искаш от мене, па ме пусни да ора?
— А, видя ли? — изкикотил се дяволът ... най-после разбра и поумня:
— Виждаш ли тази каменна плоча — посочил дяволът. Тук е написана уговорката между мен и човеците, които ще наплодиш. Ще подпишеш, че доде свят светува, всяка жива твар от твоето поколение ще се повинува от мен и ще върши каквото аз пожелая ... разбра ли? Хайде сега подпиши и тогава можеш да ореш и да преживяваш?
193
Погледнал Адам жена си, погледнал голямата каменна плоча. Ева му кимнала и той в залисията си сложил библейския си подпис. А в това време дяволът се изкикотил, свалил рогата на един от воловете и ги окачил на Адама:
— Бре дяволе, зашо ошути вола? — креснал му Адам.
— Може да ти дотрябват — ликувал дяволът. — Това е от мене подарък за идните поколения... пази ги като ценен дар — отново се изкикотил дяволът, а из огнените му очи хвърчели искри.
Но Адам от чудо се прекръстил и дяволът в този миг изчезнал, заедно с подписаната плоча.
Застанал Адам до Ева замислен, покрусен и тъжен. Мъка и отчаяние го натискали за стореното зло пред идния свят:
— Господи — провикнал се той, — стори от камък сърцето ми, да понеса за напред дяволската неправда и женските прегрешения. Едва Адам издумал тия слова и двамата с Ева се превърнали в студена мъртва скала.
И до днес те стоят пред вратите на рая като каменни исполини и чакат отново да се върне блаженството на рая ...
Но всичко наоколо безвъзвратно пребъде в студена каменна твърд ...