Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
8. АФЕРАТА В КИЧЕВО. ГЕОРГИ СУГАРЕВ УЧИТЕЛ В СВЕТОВРАЧЕ-ПОРЕЧЕ. ЧЕТАТА НА НИКОЛА ПЕТРОВ (АТИЛА). ТЕРОРИСТИЧНА ГРУПА В БИТОЛЯ. РАЗВОЯТ НА ЧЕТИТЕ В БИТОЛСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1901
 

Преди да се създадат организационни чети в Битолския окръг върлуваха хайдушки чети. Те действаха на своя глава, като целите им бяха да убиват лоши турци и да грабят пари за своя сметка. Някои от тях бяха използвани от организацията. Една такава чета беше тая на Дуко от село Юдово, която обикаляше лятото в Кичевски и Порече. Тази чета в края на месец юни 1900 година уби прочутия Абдураман бей от Дебър, който беше заробил икономически селата Лазарополе, Галичник и други. Убийството стана на границата между Кичевски и Дебърско в местността Лопушник. Ръководителите на Кичево бяха наредили убийството да стане през есента и ако може жив да се залови, за да се вземе откуп. Четата прибързала, защото разбрала от верен източник, Абдураман бей отивал да купи чифлик в Прилепско и че уж носил в себе си 2000 турски лири. Обаче намерили само около 150 – 160 лири.

Това убийство стресна турците, те първо време не можеха да допуснат, че едно такова крупно дело е извършено от комити. Приписаха убийството на дебърския разбойник Рамдук, който преди два дена е минал точно покрай Лопушник, гдето стана убийството. Дебърските власти, за да се отърват казаха, че убийците са комити от Кичевско, а пък кичевският каймаканин решително отказвал да има такива в неговия район. Благодарение на тази заблуда тогава не арестуваха никого в Кичевско.

За отмъщение арнаутите начело с Рамдук нападнаха селата Лазарополе и Душегубца, понеже между тези две села стана убийството. Убиха кмета на Лазарополе и други шест селяни. Същият този Рамдук с около 110 души нападна през ноември село Душегубица, изгори 40 къщи и уби един старец, една жена и едно момче на 11 години.

От убийството на Абдураман бей, както и други някои, които се извършиха от четата през това лято, турците доста се разтревожиха, а нашите взеха да се окуражават и угнетяванията от векове дух започна да е надига. От друга страна тези убийства отвориха очите на турците в Кичевско, че не се отнася за някакво разбойническо дело, а за един акт срещу държавата. Започнаха повече да се вслушват какво се говори и какво се работи. Особено под наблюдения бяха учителите и свещениците. Само чакаха да им се удаде случай да арестуват някого, дори за най-нищожно обвинение. За нещастие през същата година им се удаде такъв случай.

Един от посветените работници, на име Яне, в пияно състояние издава някои революционни тайни. Арестуват Яне, а той издава други. Посочени бяха главно ръководните лица: Лука Джеров от Битоля, свещеник Тома, Славко Арсов, дякон Йосиф от Кичевския манастир „Св. Пречиста”, поп Стоян от същия манастир и други около 12-13 души. Лежаха в Кичевския затвор осем месеца и в Битолския около 5 месеца. Друг предател освен Яне нямаше затова с приятелство и подкуп се отърваха без да бъдат съдени.

За арестуването на горните помогнаха най-много сърбоманите, сръбските агенти в Кичево, за да име се развържат ръцете за пропагандата в Порече. Сърбите бяха подкупили каймаканина, само и само да бъдат арестувани посочените наши хора на просветното дело в този край. Характерно за тази афера е, че за свидетел при процеса излезе един турчин на име Бекир, който се закле в съда , че нашите хора са честни и невинни в това, за което ги обвиняват. Между арестуваните беше и селянинът Анастас от село Манастирище, седалище на сърбите в Порече. Той беше заможен и влиятелен селянин. След като го освободиха от Битолския затвор, бе убит пред къщата му в селото от арнаути, подкупени от сърбите, понеже беше добър българин. Това убийство сплаши населението в този край, то взе да губи надежда , че ще се избави от сърбоманите и сръбскте агенти, които работеха задружно с турците. От тогава води сърбоманството на цяло Порече, с около 30 български села, където вече трудно можеше да се работи.

След арестуването на ръководните сили в Кичевско, като главна връзка служеше Георги Сугарев, който беше учител в Световрачене. Чрез него вървеше цялата кореспонденция в Кичевско. Той, след като свърши учебната година, дойде в Битоля и сам пожела да го изпратим в четата на Никола Петров, за да е обучи и тренира в нелегалния живот. Четата на Никола Петров се състоеше от Веле Марков, Йордан Пиперката, Гюрчин Наумов, Илия Колев от Крушево, Христо от Железнец, Христо Сърбаков, Найдо от Ракитница, Мирчо от Сопотница, Георги от Беранци, Стефан Йошев от село Джван, Ванчо, Никола Атанасов и Георги Сугарев. В първо тя обикаляше Демирхисарско, Кичевско и Крушевско. Георги Сугарев прекапа почти цялото лято в четата и никак не бе разкрит от властта, че отсъства от града. За учебната 1900/01 година се върна в Битоля и беше назначен за учител в Централното училище от черковното училищно настоятелство. Тази година всички основни общински учители бяхме с много ниски заплати, най-голяма заплата получавах аз – 1800 гроша. Това беше едно капризно нареждане на владиката Григорий, само за да ни накара нас, посветените в революционното дело , да се откажем от учителското място и по този начин да освободи училището от нас, комитаджиите. Изобщо владиката беше против революционната организация, защото такива бяха инструкциите от Екзархията. Екзархът искаше да се работи просветно и културно в Турция, а не революционно. Затова се водеше борба между организацията и екзархийските представители.

Георги Сугарев беше един от най-близките ми и най-верните ми другари по делото в града. В ръководната работа той ми беше, така да се каже, дясната ръка. Неговото оставане в Битоля дойде тъкмо на време, когато организацията се развиваше с най-голям размах, не само в града, но и в околиите. Сугарев беше всецяло предан на делото, съвсем бше зарезал своите домашни, които чакаха неговата подръжка. Нищо друго не го интересуваше освен делото. Беше даровит агитатор и способен организатор. Тъкмо той беше най нужен за работа с мен, когато се създаваха революционни организаторски чети в окръга. Георги Сугарев взе живо участие при ръководене на терористичната група в града. Тогава бяхме организирали две такива групи, едната за околията и другата за града. В първата влизаха Нечо Егренец, Ристе от село Будаково, Боше от село Трап, Аце Коларчето, Тодор Фурнаджията от село Лижец, Йосиф от Жабени, а във втората – Йован Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец, Мишо Кьосо Димев и Начо Дживджанов. От тези групи, когато някои членове ставаха невъзможни пред властта, попълвахме кадрите на четите.


[Previous] [Next]
[Back to Index]