25. ИЗЛИЗАНЕТО НЕ ОТ ГРАДА ПРЕЗ ПРОЛЕТТА НА 1905 Г. ИЗЛИЗАНЕ И НА НАУМ БУВЧЕТО. ИЗБУХВАНЕТО НА БОМБАТА В ЕНИ МАХАЛА ПРИ БЕЙКОВЦИ. УБИЙСТВОТО НА ХРИСТО УЗУНОВ В С. ЦЕР
 

От ревизорите, избрани на Прилепския окръжен конгрес, само аз и Христо Узунов бяхме останали през зимата.  Георги Сугарев и Петър Ацев бяха заминали зад граница на почевка, а Никола Каранджулов падна убит в с. Селце (Прилепско).

През месец март 1905 година аз и Узунов излезнахме от Битоля за ревизии по районите. Узунов излезе преди мене няколко дена. За последен път се видяхие в Ени-махала. На сбогуване, спомням си, той, като че предчувствуваше смъртта си, ми каза: "Георги, сега излизам и знам, че няма да бъда жив задълго, но ако ти останеш, прати материал на Шинговата "Вечерна поща". Това каза, разбира се, с усмивка. Той замина за Демирхисарско и оттам смяташе да замине за Охридско.

Аз заминах за с. Буково да прибера четниците. Заедно с мен излезна Тодор Златков. Той беше подгонен от полицията и беше нелегален. Златков беше един от най-близките ми другари, който ме подпомагаше в делото. Оттам през Буф-кол се запътих за Леринско и Костурско. За Буфкол назначихме за войвода Наум Буфчето, който беше дошъл с паспорт от София. Той беше твърде буен и силен като терорист, но беше бърз и несъобразителен. Още като бях в града, думата беше веднага след мен да излезе и заеме района. Обаче той се бавил цял месец, приготовял бомби и други някакви съорьжения, като че ли му предстоеше да превзема някоя крепост. Поръчал на Новик - чех - да му се направят бомби. Навик беше австрийски поданик. Услужваше ни много в Битоля като оръжеен майстор, специално за ония бомби, капсулите на които се поставяха отвън. След като бомбите били готови, Наум Буфчето наредил да му ги пренесат в градините извън града, и то в един кош, с който градинарите си носят зеленчуците. Приготовленията стават в къщата на братя Бейкови, в Ени-махала. В дъното на коша наредили бомбите, а отгоре сложили малко тор и слама. Как да се случи, ДЪНОТО на коша било гнило... Щом преносвачът Китан, слугата от Централното училище, рекъл да вдигне коша, дъното се счупва и бомбите падат върху каменната настилка на двора. Понеже били заредени с капсулите, избухват със силен трясък. Главата на нещастния Китан хвръкнала върху стената, а синът на Бейков, който подкрепял коша, бива тежко ранен. Веднага се вдига силна тревога, полицията тича и какво да види - един труп без глава и един полумъртъв. По намерените там много ключове полицията се досетила, че убитият трябва да е някой от училищните служащи.  Нашите хора моментално сменили всички брави на вратите на Централното училище, за да може да се отрича, че убитият е училищният слуга. Тогава по съмнение викат жената на Китан да каже дали трупът е на нейния мъж. Тя, твърда и вярна на делото, за да запази тайната, макар че познала трупа на мъжа си, можала да покаже хладнокръвие. Без да пророни сълза, заявила: "Не е моят мъж. Той е на коситба". Турците останали смаяни.

Тежко раненото момче се помина спед няколко часа без да каже нещо. Тогава двамата братя Диме и Цветан Бейкови, стопани на къщата, бяха арестувани и осъдени на смърт. Пострадаха и други невинни в махалата. Почнаха пак силни обиски. Тогава, подгонен, Наум Буфчето денски избяга от града и замина за района си. Ето каква афера донесе неговото бавене и неговата бъзразсъдност.

И Павел Христов бе подгонен от полицията и стана невъзможен в града като легален окръжен ръководител. Без да се обади, Той беше заминал по канал зад граница.

В Битоля организацията почна да се разклаща. Породиха се търкания между Сарафови привърженици и другите работници, които бяха по предани на делото и се смятаха за Дамеви последователи. Сарафов пращаше от София свои агенти, само за да създаде свои привърженици в Битолско. Той успя с пари да си създаде такива и с това допринесе да се яви едно деморализиране и отслабване в редовете на организационните работници и ръковдни сили.

С напускането на Битоля от Павел Христов връзката с околиите в окръга се прекъсна. През месец април Христо Узунов падна убит в с. Цер. Неговата смърт беше една от най-големите загуби за окръга през това време. Това беше истинско нещастие. С него загинаха и 13 четници. Ето как е станало това. Узунов беше влязъл в Крушево. Там се среща с ръководителя Иван Групчев, негов съгражданин, а след това се отправя за с. Пуста река, гдето беседва с войводата Ванчо Сърбаков, който беше пристигнал от България с 15 души чета. Оттам всички тръгват за с. Цер, без ни най-малко да подозират, че са предадени. Щом пристигнали в Цер и се настанили по квартири, веднага им донасят известие, че са обградени от войска. Тъкмо било призори. Решават да си пробият път и да отстъпят. Най-напред се опитва Ванчо с един четник Наумче да пробие кордона и да излезе. За жалост, още при първия залп падат и двамата убити на място. Наумче беше родом от гр. Струга, дълго време бе мой четник. Още от Битоля той тръгна с Узунов. Имаше голямо желание да иде в Струга и  да се види с домашните си. Когато Узунов вижда, че са паднали двамата храбреци, връща се обратно в квартирата и остава цял ден в обсада. Никакъв опит не правят за излизане, нито пък се бият. Водили преговори с войската, уж да се предадат; гледали да печелят време, докато настъпи нощ. Отвреме-навреме войската стреляла, само и само да ги застави по-скоро да се предадат. Като видял, че положението е безизходно, Узунов, за да не пострада селото, предпочел да не открива огън. Решават всички да се самоубият. Самоубиват се 13 души в квартирата. Узунов е оставил бележки. В една от тях пише:  „Смърт на Сарафов", тъй като знаеше какви пакости нанесе Сарафов в Битолско със своите пари и своето партизанство. Това стана през месец април 1905г.

И тъй, Узунов падна убит, Павел Христов замина, Сугарев и Петър Ацев отдавна бяха напуснали окръга, аз бях останал почти сам да ръководя окръга. Тъкмо тогава гръцките и сръбските банди нападаха и опожаряваха наши села; от друга страна в Битоля се разви едно долно партизанство от сарафовите хора за завземане на ръководството. Само от Пандо Кляшев бях подпомаган - и то само за Костурско.

[Previous] [Next]
[Back to Index]