27. ОБЩИЯТ УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС В РИЛСКИЯ МАНАСТИР ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1905Г. ИЗРАБОТВАНЕ НА УСТАВА И ПРАВИЛНИКА НА ВМРО. ИЗБОР НА НОВ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ И ЗАДГРАНИЧНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПОВДИГНАТИТЕ ДЕЛА СРЕЩУ ВИДНИ ДЕЙЦИ. ИЗРАБОТВАНЕ НА ДИРЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩАТА ДЕЙНОСТ
 

При големите разногласия и вътрешни борби в редовете на организацията имаше и една обединяваща мисъл, която се споделяше от всички лагери: необходимостта от общ конгрес. Назряло беше у всички съзнанието, че само един общ конгрес ще може да премахне хаоса и да възстанови единството в организацията, да изработи нов устав, правилник и директиви, както и да потърси сметка от провинените. Обаче подготовката на един такъв конгрес не беше лесна работа. Цели две години се изминаха, докато се подготвят условия за него и да се определи мястото, гдето ще се състои.

Избрани бяха 22 делегати от 5 революционни окръга, както следва: от Битолски- петима: Пере Тошев, Гьорче Петров, Георги п. Xpиство, Павел Христов и Борис Сарафов; от Скопския трима: Даме Груев, Мише Развигоров и д-р Петър Кушев; от Солунсни - трима: Борис Мончев, Аргир Манасиев и Добри Даскалов; от Серски - четирима: Яне Сандански, Илия Балтов, Лазар Томов и Стойо Хаджиев; от Струмишки - трима: Христо Чернопеен, Мануш и Иван Илиев (Чернопеев беше очакван, но не пристигна на нонгреса); от Одрински - четирима: Лазар Маджаров, Стамат Икономов, Климе Шапарев и Петър Васков. Определено бе конгресът да стане в Рилския манастир. Само Сандански настояваше да стане в Пирина. Събрахме се почти всички, с изключение на един-двама, и пристъпихме към работа. Предварително се избра бюро за ръководене на конгреса. За председател бе избран Даме Груев, а за секретари - Илия Балтов и Аргир Манасиев.

За обсъждане бяха сложени следните точки:
 

1. Изложение върху миналата дейност и сегашното положение на организацията по окръзи и околии.

2. Бъдещата дейност на организацията.

3. Устройство и управление на организацията:
   а) административен отдел - граждански и боеви;
   б) съдебни тела;
   в) културно-икономически отдел.

4. Литература и преса.

5. Отношение и поведение на организацията спрямо разните течения:
   а) спрямо всички пропаганди (легални и въоръжени);
   б) спрямо българския правителствен национализъм и Екзархията;
   в) спрямо върховистите, емиграцията и обществото в България;
   г) спрямо отделните организационни групи вътре и вън.

6. Тактиката на организацията.

7. Отчет за дейността на Централния комитет и Задграничното представителство.

По принцип се прие от всички делегати предложението: в основата на устава да легне изборното прав о; да се даде по-широка свобода, да се проведе по-широко децентралистичната система - за разлика от оная до въстанието, която беше строго централистична.

Изработиха се уставът и правилникът. Избра се особена комисия в състав: Даме Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров и Георги п. Христов, на която се възложи да редактира и изпрати във вътрешността циркуляр с извадки от по-важните общи решения за сведение, както и обяснения на правилника - за ръководството при неговото прилагане.

При изработването на устава и правилника конгресът подчерта, че трябва в бъдеше да се пази строго вътрешният характер на организацията. Затова изрично се прокара член в устава, който гласи: "Всеки един член на организацията, който напусне територията, губи правото на членство в нея. Това право му се възстановява, само след като се върне обратно вътре."

По върховизма, който се беше доста развил в Македония, надълго се разисква. Най-после, за да запази организацията самостоятелния си характер, реши се да се предложи на върховистката група да се оттегли и разформирова. В случай, че не стори това, тогава ще се води борба до край с нея.

В конгреса се разгледаха и обвинения против видни дейци. Един от тия дейци беше Борис Сарафов. Той беше взел 40 хиляди динара от сръбското правителство срещу услугата да даде път на сръбската чета и да я проведе в Порече. Тази чета бе на Григор Лямев от с. Небрегово (Прилепско). Тя бе преведена през Скопско от войводата Боби Стойчев - човек на Сарафов. Престъплението не беше малко. Освен това Сарафов на своя глава пращаше пари и хора, за да всяват раздори и да демобилизират дейците вътре. Искаше да се наложи и да стане шеф на организацията. Сарафов сам съзнаваше, че е сгрешил и искаше по-скоро да се разреши тоя въпрос. Той намери кураж и подкрепа в това, че и срещу други видни дейци се хвърлят обвинения. Сандански бе обвиняван, че не е обявил въстание в Серския окръг, а той се оправдаваше с това, че Гоце Делчев е бил против  въстанието. Същото поддържаха и струмчани. Борис Сарафов припомни, като обвинение срещу Даме, че се бил предал на сръбската чета като ранен. Това разбира се беше съвсем тенденциозно и невярно.

По едно време в нонгреса настана доста разгорещена атмосфера. При тези взаимни обвинения духовете у всички се разпалиха, та през тоя ден не можахме да дойдем до никакво решение. Трябваше да се отложи заседанието. Най-разгорещени бяха Борис Сарафов и Яне Сандански, понеже върху тях се хвърляха по-тежки обвинения. Сарафов беше осъждан на смърт от нас, битолчани, а и от серчани, поради пакостите, които нанесе на делото. Гьорче и Пере се застъпваха за Сарафов. Може да се каже - те го спасиха от тежкото положение. Те повлияха върху Сандански и другите да не се настоява толкова с обвиненията срещу Сарафов. В циркуляра на комисията решението на конгреса по тая точка е редактирано по следния начин: По висши съображения, главно поради належащата необходимост от заякване на единството в организацията, конгресът реши: „Да не се разглеждат делата и да не се прибягва до осъждане на лица и групи, провинили се в нарушения на съществуващите наредби на организацията чрез своята дейност до 1 ноември 1905 г. Ако такива групи след тази дата се провинят в същото, те биват подвеждани под отговорност не само за новите си постъпки, но и за старите си деяния." С други думи, решението бе мотивирано с необходимостта да се запази единството на организацията и престижът на видните дейци, както и авторитетът, който те имаха - което нещо имаше голямо значение. Тогава за найблагоразумно се прие от всички делегати на конгреса да се обяви амнистия. Това беше предложено от Яне Сандански.

На края, съгласно новоприетия устав и правилник, се пристъпи към избор на Централен комитет и задгранични представители - от по трима души. Избраха се с тайно гласуване за членове на ЦК Даме Груев, Пере Тошев и Тодор п. Антов (той беше учител в Скопие), а за задгранични представители: Гьорче Петров, Петър п. Арсов и Димитър Стефанов, а за редактор на "Революционен лист" - Димо Хаджидимов.

Конгресът се закри точно в края на м. октомври. Всички се разотидохме. До конгреса за временен задграничен представител минаваше Иван Гарванов.

След конгреса аз се върнах в София, гдето прекарах зимата.

[Previous] [Next]
[Back to Index]