42. ОБЩИЯ УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС В СЕЛО СЪРБИНОВО (БРЕЖАНИ) НА ВМРО. ИЗБИРАНЕТО МИ ЗА ЧЛЕН НА ЦК
 

Всички делегати бяха пристигнали и чакаха да се определи мястото и датата.  От Битолския революционен окръг бяхме избрани: Георги п. Христов (аз), П. Шанданов, Ал. Стефанов, Крум Петишев, Ване Стоянов, Силко Цветков, Тале Христов, Наум Томалевски, Йордан Бадев, Ангел Узунов, Петър Костов – Пашата, Йордан Гюрков на мястото на отказалия се делегат – всичко 12 души.

От Скопския окръг: Кръстю Лазаров, Ив. Бърльо, Мито Опилски, Вилечко, Ив. Михайлов, Петър Стойчев и Ефтим Полски.

От Солунски окръг: Мишо Шкартов, Кирил Пърличев, Борис Изворски, Аргир Манасиев, Георги Гевгелийски, Григор Джинджифилов, Илия Докторов и В. Ихчиев.

От Серски окръг: Георги Баждаров, Стоян Филипов, Ив. Вапцаров и Ив. Попов.

От Стружки окръг: Георги Въндев, Ефтим Ценов и Никола Василев.

Всичко 36 делегати. Конгресът беше свикан през месец февруари 1925г. в с. Сърббиново, Г. Джумайско, в Македония под българска власт.

Като журналисти присъстваха Петър Мърмевд и Хр. Шалдев, като представител на външната политика Тома Карайовов и Мих. Манев и от младежката организация няколко души. Конгресът се откри от Аргир Манасиев, като най-стар от всички, след туй се пристъпи към избор на бюро за ръководене на конгреса. За председател се избра Ангел Узунов, подпредседател и двама секретари Ив. Попов.

След като се описа положението под сръбска и гръцка власт на Македония се пристъпи към изработване на устав и правилник, както и резолюции и директиви за бъдещата дейност. В територията на Македония под българска власт, Петричко, да има спомагателна легална организация, която да се използва за материални средства. Реши се да се изработи специална наредба. Главно Петричко да служи за база и средства. Дадоха се осветления за убийството на Т. Александров, както и за всички други убийства около това събитие. Разгледаха се повдигнатите въпроси по обвинението на Панче Михайлов и други някои войводи. За окончателно разглеждане на делата и наказание се предостави на бъдещия ЦК съгласно новоприетия устав и правилник, приети от конгреса.

След туй с тайно гласоподаване се избра нов ЦК и ЗП и запасни. За такива се избраха: Ал. Протогеров, Георги п. Христов и Ив. Михайлов, запасни П. Шанданов, Йордан Гюрков и Н. Василев. За задгранични: Георги Баждаров, Кирил пърличев, Наум Томалевски и запасни Йордан Бадев, Ангел Узунов и Тома Карайовов. Конгресът продължи около една седмица. След привършване на работата всички се разотидохме. На път, връщайки се в София, научихме, че проф. Никола Милев е убит. Той беше един от най-близките съветници на Т. Александров при режима на Ал. Стамболийски. Убийството беше извършено от федералистите в съюз с комунистите. Убиеца не беше заловен и не се знаеше кой е точно. Впоследствие организацията можа да го разкрие и да го залови. Той беше Милан Манолов, един анархо-комунист, роден в Кукуш. По убийството на Т. Александров за отплата много невинни жертви отидоха, защото беше прибързано. Сега за Милев пак същата прибързаност се извърши, като се избиха от ВМРО видни комунисти за отплата. Аз не бях съгласен с такава една прибързаност. Според мен трябваше да се проследи и добре проучи кои са същинските убийци, те тогава да се накажат. Не бива да се бърза с убийства безразборно защото с това само се губи, нищо не се печели за делото. Преди да се върна от вътре маса убийства са се извършили в Джумайско и Петричко и все за отплата за Т. Александров. Нима с толкова жертви ще го възкресим. Станалите убийства са били по нареждане на един заклет за отмъщение конвент Ив. Михайлов, П. Шанданов, Панче Михайлов, Йордан Гюрков и Кир. Дрангов. този конвент е действал без знанието на члена на ЦК Ал. Протогеров, а са знаели Георги Баждаров и Кирил Пърличев, като ЗП тогава на ВМРО. това беше една аномалия в редовете на ВМРО. По тяхно нареждане беше убит и члена на ЦК Петър Чаулев преди да се дочака да се произнесе за неговите дела общия конгрес. Той падна убит в Милано. Убийствата за отмъщение бяха прибързани и незаконни. Решенията трябваше да излизат не от съзаклятници за отплата за кръвта на Тодор Александров, а от решенията на конгреса или от членовете на ЦК в споразумение с окръжните ръководни тела на ВМРО. За много убийства, извършени тогава, членът на ЦК Ал. Протогеров не е знаел. на конгреса са намерихме пред свършени факти. Не можеше друго да се стори освен да се санкционират всички извършени не по законен ред убийства. Това беше за хората на ВМРО един лош претекст, не добър урок. При пресъздаването на ВМРО тя беше поставена на неестествен и погрешен път, беше започнала с прлоливане на братска кръв. От самото начало тя беше поставена повече на лични и егоистични начала, отколкото на принципни. Аз се съгласих да приема за член на ЦК воден най-вече от мисълта да допринеса, да помогна щото ВМРО да се измести от този неправилен път, с други думи вярвах, че ще се даде по-правилен ход, като се твори вътре и се създаде  по-голям идеализъм в преценката при практическото приложение на статутите на ВМРО. Надявах се, че ще се обърне вниманието на всички ни да се работи вътре, там да се пренесе главния център на борбата, както е било в миналото, а не вънка. Защото опита ни научи, че когато сме били вътре и вдадени в делото да творим не ни е оставало време за друго. Всеки се е стараел да се издигне с дела и подвизи, а не с реклами, суетност и препоръки. Когато тук, напротив, сме били изложени на ударите на изкушенията, партизанството, похвалите, страсти и чувства при свободен и разгулен живот, всеки издребнява и се обезличава, даже става вреден за самото дело. За жалост по много причини не можа тъй да се изпълни , ако не пълно, поне частично, това мое разбиране. Една от причините да не мога да реализирам моето схващане по делото беше и този неестествен състав на ЦК, в който влезнах. Ние тримата бяхме с различно революционно възпитание и с три гледища по делото. Ив. Михайлов млад и неопитен от пунктов в София дойде веднага на най-високото стъпало на ВМРО.  Неговото революционно възпитание и подготовка, ако може да се каже такова,  беше тук в София. А какво беше то, само да нарежда убийства по заповед на Т. Александров, никаво ВМРО той не знаеше и не беше видял в Македония. Той мислеше, че ако няма убийства и атентати, няма организация, няма ВМРО. Другият ми другар, офицер от българската армия, бивш върховист, като военен друго възпитание имаше и най-главно той имаше други разбирания за разрешаване на нашия въпрос. Собствено не такива, каквито са били разбиранията на Гоце Делчев, Пере и др. Аз съм техен съвременник и другар, може да се каже техен последовател. Моите разбирания са били: Вътре в македония да се създава и твори дело, на местна почва в съгласие и разбирателство с всички недоволни елементи  срещу сръбския и гръцкия режими. ВМРО да се стреми да запази своята самостоятелност, да бъде далеч от всякакви вдлияния и пр. Тук в българската територия ВМРО не трябва да съществува. Нищо революционно аз не съм признавал тук, в България.  Тук има само емиграция, коато работи и трябва да работи на чисто легални начала за да помага вътрешните морално и материално. Докато моите погледи са били винаги за вътре, там да се отправят стари и млади и всички средства, а не тук. Ив. Михайлов и Ал. Протогеров са се стремили повечето тук и в Петричко да се обкръжават и заздравяват със свои хора. Единият със своите стари връзки от върховишко време и военните, а другия – с младежката организация, като все гледаше там в Петричко да се настанят на служба от ВМРО. Тази тактика се поддържаше особено от Ив. Михайлов с младежите около него, понеже и самият той не беше склонен и решен с личен пример да даде, като влезне вътре. Най-сетне тъй се изрази това разбиране на Ив. Михайлов, дойде ред да се казва че ВМРО е Петричко.

[Previous] [Next]
[Back to Index]