52. ПОМИРИТЕЛНАТА КОМИСИЯ. ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Й ДА СЕ ОТТЕГЛИМ. УБИЙСТВОТО НА ТРАЙКО МОРКОВЧЕТО И НИКОЛА БУДИНОВ. УБИЙСТВОТО НА Г. ГЮРКОВ ОТ НАШИ ХОРА. ПЛЕНЯВАНЕТО МИ ОТ МИХАЙЛОВЦИ. ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО НИ ОТ ВМРО
През това време, когато аз дирих Шанданов, за да влезна във връзка и разбера с него яви се на сцената една "помирителна комисия” в състав: Генерал Бояджиев, П. Дървингов, Хр. Силянов, д-р Н. Стоянов, Дим. Михайлов и д-р Руменов. Тази комисия беше избрана от едно събрание, свикано от Националния комктет. А последния отдавна беше взел страната ка Михайлов & С-ие, затова предварително се разбираше каква комисия е тя и с какъв мандат иде. По-рано, както по писаното във в. „Македония” по повдигнатия въпрос за посредничество за споразумение, както и на декларацията от Ив. Михайлов, на която съдържанието и е известно, ние с К. Пърличев веднага отговорихме с контра декларация, като осъдихме още един път убийствата и порицахме убийците и същевременно заявихме, че сме готова за споразумение до и в обшия конгрес. Избраната комисия след като се срещнала с михайловци, поиска да се види и с нас. Аз и Пърличев дълго мислехме и разъждавахме дали да я приемем или не, защото гледахме на нея с предубеждение. Дотогава още не се беше обадил Шанданов, та и това малко ни възпираше. Един път тя приета от провниковата страна само да не бъдем упреквани като непримирима страна и ред други съображения решихме да я приемем и изслушаме. Установихме се за най-законн само Кирил да се срещне и изслуша комисията от името на ЦК. Тя прие и се срещна с К. Пърличев. Комисията, след като изслуша нашето изложение, подкрепено с факти по разпрата ни с Михайлов&Сие, тя, вместо да вземе под внимание и акт от това, веднага прави предложение на нашата страна да се оттеглим. Тя е била с готово предложение, разбира се продиктувано от ония. Ние категорично отказахме това незаконно предложение. Дойде ред и ние да направим своето предложение, което се изразява в следните точки: 1) Да остане да функционира ЦК в състав Георги п.Христов и П. Шанданов, 2) да функционират и двата ЦК успоредно с една посредническа комисия до конгреса, 3) да прекратят функциите и двата ЦК, а за временно ръководство на ВМРО да се натовари едно ново тяло, избрано по взаимно съгласие до конгреса и 4) да се прекратят убийствата и се даде възможност за умиротворяване на страните до общия конгрес.
Комисията нито едно не прие. Въпреки това тя бе доста озадачена от нашите възражения, ето защо не можеше да се откаже отт преговорите. Ние предварително бяхме убедени, че нищо няма за излезе и от тази комисия и от преговори, но разчитахме и се надявахме да осигурим в наша полза едно морално надмощие. Комисията не прекъсна преговорите, само ги преустановви за известно време. Протакайки работата, тъкмо това беше изгодно за нас, да припечелим времедокато се споразумеем с отстъстващия член на ЦК Перо Шанданов.Аз му бях писал изобщо за положението, а пък с писмо от 2 февруари 1931г. изрично исках час по-скоро да си даде мнението по повдигнатия въпрос от помирителната комисия, даже му определих и срок. След като един път комисията се махнеше от нас, тогава ние по свой начин щяхме да правим каквото ще правим. Вън от преговорите с комисията, на които ние гледахме с недоверие, нас ни занимаваше и въпроса за изход от положението, в което бяхме поставени. Едно разрешение в една или друга форма ние бяхме длъжни да намерим, не можеше повече по тоя задънен от вси страни път да се върви. Точно по време на преговорите извърши се от михайловци убийството на Трайче Морковчето и Н. Будинов. Ново предизвикателство, което ни даваше още по-голямо морално право да скъсаме с комисията и ние в споразумение с П. Шанданов да вземем едно крайно решение да съществуваме или не. Положение твърде критично. Във време на преговори михайловци ни нападат и дебнат ни на всяка крачка да ни убият, особено като разбраха нашите възражения пред комисията. Даже и по свой почин, ако бехме ое оттеглили, те пак не били доволни, мимо комисията искали те един път за винаги да ликвидират с нас. По всичко си личеше, че имаха подкрепата на тогавашната българска власт. При тази нажежена атмосфера и при това тъй да се каже наше домашно разстройство аз и Кирил Пърличев мислехме, мислехме и най-после установихме се временно да свием знаме, да чакаме един общ и законен конгрес. И това сами на своя глава като член на ЗП и ЦК нямаше да го направим, пак щехме да свикаме една конференция от по-видните наши съчувственици и приятели. Но пропадна! На 8 февруари 1931 г. дойде като от изневиделица прибързаното и необмислено убийство на Йор. Гюрков от нашите хора и то тъкмо тогава, когато още не беше ликвидирано с комисията. Не беше ни време, не беше ни от голяма полза такава акция, когато всеки един с голямо напрежение чакаше какво ще излезне от преговорите на прословутата комисия, която проглуши света със своето „помирение”. Като че ли и без това убийство нямаше да се осуети всякакво "помирение”, та трябваше да се избърза и извърши убийството на Гюрков без наше знание. Това убийство напротив още повече влови нашето положение, то даде коз на обществото да ни критикува, а на противниците ни бе добре дошло да излезнат явно и да се нахвърлят да ни нападат като ни наричат убийци. Те излезнаха за момента прави, а ние - криви! Нас ни се отнеха най-добрите позиции в преговорите. Това необмислено убийство постави ни в едно противоречие с нашите принципи прокарани в последната декларация на ЦК и ЗП от м. декември, която беше като отговор на Михайловата. Убийството на Гюрков не бе ни разумно, ни тактично, нито пък на време извършено. То беше едно своеволие на Кръстак п. Тодоров. Тъй като пунктовия н-к без знанието на ЗП нямаше някакво право да нарежда акции, а особено при наличността и присътствие то на член от ЦК. Аз трябваше за убийството на Гюрков да науча по чие нареждане е станало и кои са убийците от самите момчета, които бяха изпратени да ме охраняват. Нито преди това Кръстан ме пита, нито след убийството намери за нужно да ми съобщи. Това всичко какво говори? Няколко пъти писмено го запитax да даде обяснение кой му е дал нареждане за една такава прибързана акция, тъкмо тогава когато се водят преговорите, той като гузен не благоволи да отговори. Само една бележка ми праща не като на началство, а като на някой подчинен на него, като пише, че имало за това решение и че той уж е притежавал документ. В друга бележка отправя мн закани, нека лично да се разправя и пр. Тогава за мен стана всичко ясно защо той след заминаване на П. Шанданов, когато аз му търсех да се отчете, той все отлагаше и не се отчете. Имало си крушка опашка, що казват. Разбрах защо той такъв език държел спрямо мен, защо писмата от Шанданов не ми ги препращал по-рано, когато му ги търсех. За всичко това аз му искам обяснение, а той нахално ми отговаря: „Нищо не те оправдава и пр.” Кой е този и за каво ще ме осъжда? П.Трайков от друга страна друго ми пише. Те вече станали големи хора и са се провъзгласили за самозвани "шефове”. Не може друго яче да се обясни тяхната дързост и нахалност освен да са имали без мое знание, пълната подкрепа на П. Шанданов, Същото са отговаряли и на Кирил Пърличев, когато им е искал обяснение за тяхното поведение. Тъкмо през тези дни когато ние се обяснявахме по убийството на Гюрков, противниците засилиха още повече своите подли следения и дебнеяия, особено срещу мен и Пърличев. Те са решили на всяка цена със знанието и съдействието разбира се на полицията да ме заловят жив, или пък ако не им се удаде това. да ме убият. Не трябва да се забравя, че комисията е още в преговори, не е прекъснала с нас и тя е в подкрепа за изпълнение плана на михайловци, т.е. да бъда заловен (някои от комисията вярвам да не еа знаели). Най-много са целили михайловци мен да заловят и да ме заставят да се оттегля от движението, понеже им било донесено от комисията, че аз съм бил най-неотстъпчивия, като не съм давал среща на комисията и пр. Действително аз никак не се срещнах с комисията пък нямаше и защо да се срещам когато Пърличев се виждаше и срещаше и им беше кавал нашето мнение на ЦК, а това беше никакво оттегляне от делото. Той като член на ЗП беше упълномощен от ЦК да говори и се обяснява с "помирителната комисия”. Подир убийството на Йордан Гюрков нашето положение съвсем се влоши, друг вид взема. Всякакво преговоряне с комисията ние го смятахме за пропаднало, чакахме във всеки момент да бъдем нападнати. Целия печат се нахвърли срещу нас и какви ли не ни нарече. От всякъде се струпаха остри нападки, таксуваха ни вече нас за убийци и пр. Бехме взели мерки да се пазим. Аз и Пърличев излезнахме с декларация, че убийството на Гюрков не е по наше нареждане. Точно по това време пък, като по чудо, комисията се обажда да поднови и продължи преговорите с нас, наверно за подмамка колкото противниците да ни вземат дирята. Тя поиска от нас едно свиждане, като постави условие щото непременно и аз да съм в тази среща. Ние приехме по принцип това да стане. Но аз и Кирил трябваше предварително да се видим и уговарям какъв последен и окончателен отговор да се даде на комисията и подир туй да се скъса е нея. Аз пак нямаше да се срещам с комисията, защото беше безполезно. Срещите ни с Кирил бяха твърде рисковани тогава ето защо все писменно се разбирахме, но сега понеже последно, трябваше непременно да се видим. Най-много за това настояваше Кирил Пърличев и беше определил къде и кога да се срещнем. Движението ни беше рисковано, както казах, те михайловци от една страна сноват и дебнат, от друга страна полицията прави обиски и преследва нас и нашите хора по убийството. Момчетата, които ни охраняваха, се изпокриха, не могат да се движат, аз бях останал почти без никаква охрана. Комисията знаеше, че аз ще се местя и оттам са се научили михайловци. Пърличев в своята бележка ми съобщаваше, че щял да прати човек да ме заведе на уреченото място, дето е бил той, за да се срещнем. Аз, надявайки се, че ще дойде негов човек при мен в къщи, дето бях, не наредих друг да дойде и да ме придружи до мястото. На 13 февруари към 7 часа вечерта, вместо момче, както беше уговорката, дойде самата г-жа Олга Пърличева, тя да ме заведе при него, нямало нужда от друг. Точно през тези критични дни Тома Джуров, когото смятах за най-доверено лице, беше дошъл в къщи. Той беше по-рано моя охрана, но го бях освободил да се настани на работа и си гледа семейството. В последствие разбрах, че той нарочно тогава е дошъл. Но... Когато дойде Пърличева го помолих да дойде и ме придружи. Той отиде да вземе кола от гарата и да ни чака до Клементинската болница на шосето за Надежда. От къщи тръгнахме към 7 часа вечерта с г-жа Пърличева, дойде да ни придружи и жена ми. Качихме се на колата четиримата, щом изминахме 100ина крачки не зная, не видях никак откъде излезнаха пред нас, изпречиха се и спряха колата ни един ст. полицейски с 3-4 въоръжени стражари с дълги пушки. Още в колата ни обезоръжиха и оттам ни откараха в участъка на михайловци, макар да ни заявиха, че ще ни карат в Дирекциата на полицията при Луков. Аз, още под силното впечатление от убийството на Гюрков отначало не можах да подозра, че това е примка, все си мислех и тълкувах нареждане на Дирекцията на полицията. И тъй, понеже пред мен се яви официална българска власт, аз намерих за излишно да се противопоставям, сложих оръжието и се подчиних. Когато завиха по друга улица с колата, а не към Дирекция на полицията и когато ни откараха в частна къща, тогава разбрах, че са ни скроили клопка. Там за първи път видях и опознах Коци Михайлов, агент на полицията, под чиято команда са били стражарите. Аз знаех, че той е агент, но лично не го познавах. Заявиха ни, че в името на закона сме арестувани. Докато аз запитам на кое основание и защо тук, изпречиха ми се Ване Параспуров, Петър Герасимов, Колю Кангала и пр. Тогава им казвам: „Е, разбрахме сега цялата комедия. Господ да ни е на помощ”. Там ни държаха под строг надзор цели 24 часа всички, никой не смее да шавне и продума. Само заранта освободиха Дуров, а жените вечерта, късно, след като мен, главната жертва, ме преместиха в друга квартира. Цели 18 дена ме държаха в плен, как прекарах и как можах да понеса всички мъки и терзания само аз си зная. През всичкото време ме тормозеха и измъчваха да подпиша една декларация, че се оттеглям от движението. Принуждаваха ме насилствено да им подпиша декларация, кято беше унизителна, едвам можах да ги убедя тази декларация да се изпрати на Кирил Пърличев и той да я уж подпише. аз бях уверен, че той такава декларация няма да подпише, но знаейки, че е във връзка с комисията, ще им каже за моето положение. Вместо тази декларация друга изработиха и ми поднесоха да подпиша. Тя беше по-износна и по-възприем(ива за двамата. Заставиха ни със сила да излезнем с декларация, че се оттегляме от движението за да настъпи примирие между двете страни, а не помирение, както се предаде тенденциозно. Благодарение, че Кирил беше свободен и беше във връзка с комисията, та това наше оттегляне стана оформено с протоколно решение пред нея и условно, а не пред михайловци. Заставиха ни пак чрез комисията да предадем нещо от старата архива. Доколкото можах да вникна в настроението на михайловци не бяха с намерение да ме оставят здрав и читав, но не им се удаде, понеже по средата имаше една комисия, а най-главното, че залавянето беше със знанието на Ляпчев. Самият Мих. Монев, член на ЗП от михайловци, го потвърди това пред членовете на комисията, когато Ив. Михайлов ме освобождаваше в с. Кочериново. Това подробно другаде съм го описал. И така се дойде до този печален край на делото, именно тъй недостойно да се ликвидира. Подпомогнаха доста следните причини: 1) Избързаното заминаване в странство на П. Шанданов, без да се види и срещне с мен или с Кирил Пърличев и повери делата на нас а не на неотговорни лица, 2) Убийството на Трайко Морковчето от михайловци във време на преговорите с комисията, което беше явна провокация от михайловци, 3) прибързаното и необмислено убийство на Йордан Гюрков без наше знание и нареждане, което беше повечето да се развалят всякакви преговори с комисията и 4) моето пленяване, което беше по-скоро опозоряване и ликвидиране по подъл начин на нашата страна, отколкото някакво „помиряване”.
Като излагам горното всеки може да си прави заключение какво помирение се постигна с комисията и с неизкреността и подлоста на михайловци. Ако имаше желание за помирение, нямаше тъй злъчно да се нахвърля техния печат върху нас още в първите дни след публикуването на наложената ни декларация за оттегляне. Дали сме прави или не, във всеки случай времето ще поясни всичко. Ние с Кирил Пърличев направихме тази скъпа жертва не за да спасим кожите си, както ни се приписва от някои, а в името на Македония да се прекратят един път завинаги братоубийствата.
Но сме били излъгани, измамени и предадени!...
И днес, както беше веднага след фаталния 7 юли 1928г., от Македония пак долита глас и предупреждение: „Не подтисничеството на врага, а кръвта на македонци, проливана от македонци, може да убие нашия дух за съпротивление и борба!”
[Previous] [Next]
[Back to Index]