6 август 1941 г.
ДА ЖИВЕЕ СЛАВЯНСКОТО ЕДИНСТВО!
Пред нашите очи се ражда нова велика европейска сила — блокът на славянските държави. Правителствата на Чехословакия и на Полша сключиха военен съюз със Съветска Русия. Югославия възобнови дипломатическите си отношения с Русия. Няма никакво съмнение, че народите на славянските държави единодушно поддържат този славянски блок. Срещу страшния общ враг на славянството — хитлеристка Германия — във война се намира не само Съветска Русия. Против Хитлер воюват всички народи на окупираните от него Полша, Чехословакия, Югославия.
Пред общия блок на свободолюбивите народи — на Съветския съюз, Англия и нейните западноевропейски съюзници, на Полша, Чехословакия и Югославия, блок, който се подкрепя от Североамериканските съединени щати — хитлеристка Германия не може да устои, тя ще бъде бита, победена. Ще бъде извадено от тялото на германския народ смрадното фашистко жило, което заплашва да отрови целия свят. Една от гаранциите, че след тая война няма да се повтарят несправедливостите от първата европейска война и че няма да се допусне една Германия или друга някоя държава да запали пожара на трета европейска война, ще бъде новата европейска сила — блокът на славянските държави.
Поляци, чехи и словаци, сърби, хървати, словенци и черногорци ще получат своята свобода чрез съвместната си борба с великия руски народ за разгромяването на хитлеристките пълчища.
27
Блокът на славянските държави, който обхваща повече от двеста и петдесет милиона население, представлява такава могъща сила, която ще отбие грабителските апетити на която и да е държава и не ще допусне в Германия да възкръсне кайзер Вилхелм или да се появи един нов грандоманин и манияк като Хитлер.
За пръв път се полагат основите на едно тясно сътрудничество между всички славянски народи. Не ще могат вече враговете на славянството да ги делят и противопоставят едни на други, както беше досега. Заслугата за това велико историческо събитие се пада на великия руски народ, който доказа, че той не се ръководи от никакви завоевателни интереси, а цени и уважава свободата и независимостта на всеки народ.
А где сме ние, българите, когато се създава великото историческо дело на сплотяване на славянските народи и държави в единен фронт против общия враг? Нашата държава, о, какъв позор и какво нещастие! — продажните филовци, поповци и техният господар цар Борис поставят на служба на общия славянски враг. Нашата славянска страна е предадена в робство на коварния враг на славянството — Хитлер, под диктовката на когото тя помогна на Германия да разгроми славянска Югославия, а сега я готвят да воюва срещу целия славянски блок
Българи и българки! Полският и чехословашкият народ създават в Русия свои армии, а в самата Полша и Чехия се вдигат с оръжие в ръка в тила на врага. Словашки полкове изцяло минават на страната на Червената армия. В Югославия сърби, хървати, словенци, черногорци са взели пушката против смъртния си враг — хитлеристка Германия. Тези наши братя славяни показват какво трябва да правим и ние, българите, за да запазим нашата национална самостоятелност, за да спасим нашата чест и нашето бъдеще.
Нашето място е в редовете на славянските народи, а не на страната на пруските барони и юнкери, не на страната на германските фашистки насилници.
Всички, които пречат на славянска България да се присъедини към великото славянско семейство, ще бълат смазани като мизерни гадини.
Да живее славянското единство!
28
КАКВО НИ УЧИ СЪЮЗЪТ С ГЕРМАНИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА ВОЙНА
Нашите управници считат, че народът има къса памет и лесно забравя най-страшните факти от вчера. На това те разчитаха, когато за втори път в течение на 25 години ни наложиха коварно “съюзничеството” на Германия.
А ние веднаж жестоко се опарихме от немското “съюзничество”.
Ето мнението на генерал Жеков, нашия главнокомандуващ през първата европейска война, за това, какви съюзници са били германците, както то е записано от неговия адютант майор Малеев в книгата му “Принос към историята за катастрофата на България”:
“Поведението и обноските на германците с нас — казал генерал Жеков на д-р Пааше, подпредседател на райхстага — не се харесват не само на главното командуване, но и на целия български народ. Германското хазяйничене на фронта ни и главно в пределите на стара България, без да държи сметка за нищо, дразни, даже озлобява и отчуждава българския народ, който и без това преди войната не питаеше горещи симпатии към германците. В някои случаи България се третира не като съюзник, предан и лоялен, а като победена страна. Всичко това тежи много на ръководните фактори у нас... Българското главно командуване се третира със систематично пренебрежение от страна на генерал Лудендорф, който е ужасно груб и дързък. Позволява си да заплашва дори и българския министър-председател.”
Немският военен писател Новак в книгата си “Пътят към катастрофата” разобличава коварството на германското командуване по отношение на България и Турция през първата европейска война. “За да ги свърже по-здраво за въжето на Германия”, германското командуване се споразумяло тайно с австрийското да се създаде “общо съюзно командуване” начело с германския кайзер, което щяло да има сила само по отношение на България и Турция, а ней по отношение на Австрия. Така германците от наши “съюзници” се превърнаха в
29
наши господари и станаха безконтролни командири на нашата войска.
Така беше преди 25 години.
А нима и сега германците не са пълни господари в нашата страна? Не ни ли заробиха икономически, не ни ли третират като завоювана, победена и поробена страна? Нима нашата армия фактически не е подчинена на Хитлер? Нима цар Борис не изпълнява покорно волята на Хитлер? Нима нашите храни боже министри не козируват пред хитлеровите генерали и комисари? Нима в София и из цялата страна не беснуват немските полицаи? Нима нашият печат и нашите вестникари не са на платена служба у германците?
Преди 25 години българският главнокомандуващ (за сегашното му поведение не говорим) имал доблестта да изкаже мнението си открито в лицето на немците, а сега ръководителите на България и командуващите нейната армия търпят смирено всяко безобразие на немските фашисти, изпълняват покорно всяко тяхно искане, понасят всяко оскърбление и унижение на нашия народ и армия,
Преди 25 години немското “съюзничество” ни доведе до страшна катастрофа. Днес “съюзничеството” на Хитлер ни води към още по-страшна катастрофа — към поробване на нашата страна, към позор и гибел на нашата нация.
Но вместо да чакаме да дойде катастрофата и след това да дирим виновниците, ние трябва да направим всичко, за да предотвратим катастрофата, която чука на вратите ни.
Докато има време, ние трябва да скъсаме позорния съюз с Хитлер, да подадем ръка на нашата освободителка Русия и нейните съюзници и изгоним хитлеристите от нашата земя!
ЗА НОВО ОПЪЛЧЕНИЕ И НОВИ ОПЪЛЧЕНЦИ ПРОТИВ ХИТЛЕРИСТКОТО ИГО
Кой не знае и не помни у нас славните опълченци — героите при Шипка и Стара Загора през 1877 година? За ония наши народни синове, които с
30
оръжие в ръка, рамо до рамо с нашите руски братя, преди повече от 60 години се бориха като лъвове за националната свобода и независимост на нашата скъпа родина ?
Нашият народ тачи тяхната памет като светиня. Малцината живи ветерани от времето на освободителната война през 1877—1878 г. се ползуват с уважението и любовта на всички искрени и честни родолюбци, като живо олицетворение на нашата национална гордост и величие. Опълченските дружини през 1877 г. бяха създадени от нашия народ, който посрещаше руските войски — братушките — с отворени обятия, като свои освободители от петвековното робство, и който сам вземаше пряко участие в борбата за своето освобождение.
С дълбока признателност ние отбелязваме днес подвизите на героите опълченци и припомняме за тях, за да призовем отново всичко будно и родолюбиво в нашата поробена от немските фашисти страна да последва примера и беззаветния патриотизъм на шипченските юнаци. Всички кътища на нашата страна — до последната колиба, до последния егрек и бачия — дишат безгранична омраза към настанилата се в България хитлеристка сган, против нашите управници — народни душмани, които продадоха и род, и родна чест на чужденците немци.
Тая омраза трябва да се излее — и тя започва да се излива в безпощадна борба против немските разбойници, които оплячкосват България и я тласкат към престъпна война с нашите братя-освободители.
Вън от България фашистките орди!
Българи, нека всички като един човек се опълчим срещу враговете на нашия народ — немските фашисти и техните лакеи в България!
За ново опълчение и нови опълченци в борбата срещу хитлеровото иго.
ГЛАДНА КОКОШКА ПРОСО СЪНУВА
Полковник Ганчев отдавна ближе ботушите на германските фашисти. И неговото лакейско усърдие е
31
просто безукорно. Човекът се старае, дето се вика, с всички сили. И даже се престарава.
Господин полковникът ни повече, ни по-малко препоръчва на съветското командуване благоразумие: виждате ли — безполезно било, според понемчения българин Ганчев, да се защищава Ленинград, Москва и Киев. Ганчев е на мнение, че най-разумното е съветското командуване да постъпи така, както миналата година постъпи французкото командуване, като предаде на немците Париж без бой
Много сте далновидни бе, господин полковник!
Както сте тръгнали, вие утре-другиден от своето топло местенце тука в София ще превземете не само Ленинград, Москва и Киев, ами и Урал, и Байкалското езеро, и Владивосток. В Съветска Русия само и чакат навярно да чуят вашите благи съвети, за да сложат оръжие.
Но ние ще ви зададем един нескромен въпрос: вие, господин полковник, четете ли вестниците на тия, които са ви наели да им служите, слушате ли онова, което те сами са принудени да признават, или, като сте го ударили през просото, за нищо вече не искате да държите сметка? Ако например послушате берлинските радиопредавания, техните автори далеч не са склонни вече да мислят, че пътят до Москва е по-близък отколкото от Мссква до Берлин . . . Червеноармейските удари всеки ден им доказват по един най-убедителен начин, че Русия не е Франция, че съпротивата, която те срещат в лицето на Червената армия и съветския народ, надминава всичките техни очаквания и става все по-грозна и по-страшна за тях. Вашите високомерни сайбии, господин полковник, тревожно поглеждат вече на Изток, а вие с такова безгрижие съчинявате рецепти за тяхното мирно и тържествено влизане в Москва.
Гладна кокошка просо сънува, казва мъдрата българска пословица. А ние ще добавим: ближете, ближете ботушите на Хитлер, полковник Ганчев! Ближете ги усърдно, старателно, вдъхновено, както подобава на всеки привързан към господаря си пес. За това скъпо ви плащат. Но не е далеч денят, когато вие и вам подобните продажници не ще имате възможност да проявявате тия свои “таланти”.