31 декември 1941 г.
1941 ГОДИНА
Хиляда деветстотин четиридесет и първа година си отива. Отива си мрачна, окървавена, зловещо свирепа, В историята на човечеството тя влиза като година на най-тежки изпитания за всички свободолюбиви народи, като година на вероломно натадение на хитлеристките пълчища върху великия руски народ, като година на небивал по своите размери и по своята сила двубой между силите на мрака — хитлеристкото варварство — и силите на светлината и възхода — демократическите народи и държави, в първите редове на които вървят съветските народи. Хиляда деветстотин четиридесет и първа година разкри пред човечеството с най-голяма сила и най-нагледно величината на опасността, която представя за целия свят хитлеристката чума с нейната колосална военна машина. Но заедно с това хиляда деветстотин четиридесет и първа година влезе в историята и като година на мобилизация и сплотяване на исполински сили по цялото земно кълбо против хитлеризма, на създаване на великата антихитлеристка коалиция между Съветския съюз, Великобритания и Североамериканските съединени щати, която неизбежно ще счупи веднаж завинаги главата на хитлеристката ламя.
Хиляда деветстотин четиридесет и първа година влезе в историята на нашата страна като черна година на предателство към най-съкровените наши национални интереси. Равносметката на хиляда деветстотин четиридесет и първа година за нашия народ е една верига
403
от престъпления към неговото сегашно и бъдещо съществуване, една безсрамна спекулация с националните чувства и идеали на българите. Шепа родоотстъпници, възглавявани от двореца, измамнически и с помощта на терора тикнаха на първи март т. г. България в лагера на грабителските държави на оста, пуснаха германските войски у нас, като направиха по тоя начин България оръдие на хитлеристката завоевателна политика и жан дарм за Хитлер на Балканите. За целите на Хитлер предателската управническа шайка предостави не само ресурсите на нашата страна, не само железниците и пристанищата, не само нашите летища, но и самата наша армия. Тя заложи кръвта на българите за грабителските нови авантюри на Хитлер на Близкия изток. Отчитайки непоколебимата и гореща привързаност на нашия народ към неговите руски братя-освободители, правителството се бои да рискува да тикне нашата армия направо срещу братска Русия. Затова то под диктовката на Хитлер търси околни пътища, за да осъществи пъклените си антисъветски намерения и цели.
Присъединението на царборисовата управническа камарила към така наречения антикоминтерновски пакт и особено престъпната декларация на Филов за обявяване на война срещу Великобритания и Америка не оставят абсолютно никакво съмнение за това, че България е продадена и предадена от тая камарила за целите на Хитлер, за неговите нови кървави безумия и авантюри.
Такава е равносметката на хиляда деветстотин четиридесет и първа година за нашата страна.
Вестници и радио, правителствени оратори, различни казионни оратори, съзнателни и несъзнателни проводници на хитлеристката зараза са отворили уста да славословят “обединението” на България, което била ни донесла хиляда деветстотин четиридесет и първа година под скиптъра на цар Борис. Измама е това! Това е най-голяма и най-горчива заблуда, колкото и да се шуми сега! Изкуствен и опасен за истинските наши национални интереси е тоя шум! Никакво национално обединение няма и не може да има, докато германски войски се намират на Балканите, докато български войски изпълняват ролята на помагачи на Хитлер да души и разпокъсва балканските народи. Има окупация на тракийски
404
и македонски земи в интереса на империалистическа Германия, която временно държи в кървавите си лапи Балканите. Това е жестоката истина. Неизбежното поражение на Хитлер ще разнесе в пух и прах и всички фалшиви и противонародни построения на царборисовата камарила, ако народните маси дотогава сами не ги разнесат в пух и прах.
Народите от всички краища на света с голяма надежда и със светла вяра са обърнали очи към хиляда деветстотин четиридесет и втора година. Тя иде да, разчисти сметките с тежкото наследство на своята предшественица. Множат се силите на антихитлеристката коалиция. На борба се вдигат нови могъщи народи. Хиляда деветстотин четиридесет и втора година носи решителни победи за свободолюбивите народи. Тя встъпва в правата си под звука на решителните удари на Червената армия над хитлеристките пълчища на Източния фронт. Ние дълбоко вярваме, че и за нашия народ хиляда деветстотин четиридесет и втора година ще бъде година на решителна борба за спасението на нашета родина от хитлеристкия позор и предателство.
НЕОБХОДИМА Е БОРБА
Военните приготовления у нас се засилват всеки ден. В редовете на армията са мобилизирани нови контингенти. Военните летища и пристанища са приведени в боева готовност. У нас пристигат нови германски войски. Германски войскови части, намиращи се в Италия и Гърция, правят бързи приготовления, за да потеглят на изток.
Повече от когато и да било е необходима зоркост. Но само зоркост е недостатъчно. Нужно е да се действува против готвеното безумие. Само решителната борба против предателството на правителството може да спаси страната от гибел.
Нашият народ не желае и няма да воюва срещу своите освободители — русите, ни пряко, ни по околен
405
път. Дошъл е часът да се действува. Не бива да се зебравя, че жертвите, които народната борба против предателите неизбежно ще даде, не могат да се сравнят с морето от страдания и с неизброимите жертви, които целият народ ще даде, ако бъде завлечен непосредствено в кървавите пламъци на войната за целите на Хитлер
ЧИЛИНГИРОВИТЕ СТАРИ ПСАЛМИ
Господин Чилингиров е известен у нас като един от псалмопевците на германофилството от миналата европейска война. Преди двадесет и пет години той, заедно с такива привърженици на германския империализъм като Кирил Христов, пишеше точно така, както прави това сега. Докъде доведоха тия писания тогава — всички знаят. Докъде ще доведат те сега — не е трудно да се предвиди. Има само една разлика. Тогава Чилингиров съчиняваше псалми за “България от Адриатическо до Черно море”. Тогава български войски имаше в Елбасан и даже на самия адриатически бряг. Сега Хитлер забранява да се вземат такива горни ноти. Понеже Мусолини държи свои гарнизони не само в Албания, но и в Македония. Обаче резултатът и от сегашните псалми на Чилингиров ще бъде същият както и преди 25 години, с тая само разлика, че тоя път, ако, не дай боже, чилингировци не бъдат своевременно обезвредени, нашата страна ще бъде погребана национално и политически.
Такъв е неизбежният край на германофилството. Две национални катастрофи са убедителното и жестоко доказателство за това.