3 септември 1941 г.
ОКУПАЦИЯТА НА МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ
Окупирането на сръбска Македония и на Тракия от българските войски се използува най-широко от нашите управници и правителствения печат, за да се заблуди нашият народ относно истинските цели на германската политика, която те, като оръдия на Хитлер, провеждат.
То се представя като “национално обединение” на българите, осъществено с помощта на немското оръжие и навеки гарантирано от него. Филовци и поповци величаят фашистка Германия и убеждават нашия народ, че той трябвало да бъде вечно благодарен на своя “благодетел” Хитлер.
Такава е позицията на нашите управници по въпроса за Македония и Тракия.
Но тая позиция е несъстоятелна от началото до края. Тя не отговаря на истинското положение на нещата.
Защо?
Защото:
1. Убийци и джелати на толкова свободни народи, каквито са хитлеристите, не могат да донесат свобода и действително обединение на никой народ, в това число и на българския Хитлер потъпка най-брутално и без никакъв повод държавната и национална независимост на чехите, поляците, сърбите, гърците, белгийците, норвежците, датчаните, холандците; той въведе в техните страни тежък, робски режим за покорените народи. В робско положение фактически се намират също Унгария, Румъния и България, дето благодарение преда-
84
телството на властвуващите клики заповядват германските комисари, опрени върху немските войски и гестапо. Хитлер предаде временно покорените от него части на Македония и Тракия (собствено само част от тях) в ръцете на управническата тайфа на цар Борис и Филов, като й възложи да поддържа там “реда” и се грижи за германските интереси, докато Германия воюва другаде, т. е. възложи на българската войска да играе ролята на жандарин по отношение на македонското население и населението в Западна Тракия. В замяна на това цар Борис и филовци са готови, по искане на Хитлер, да хвърлят българския народ във война даже против нашата освободителка Русия. Това е голата истина.
2. Най-новата полувековна история на Балканския полуостров ни учи неопровержимо, че националното обединение на един балкански народ за сметка на друг народ е източник на национални вражди и води към нови войни и национални катастрофи. Уроците от 1912—1913 г. и 1915—1918 г. са още пресни в паметта на нашия народ. Македония, която е била винаги ябълката на раздора на Балканите, и сега си остава разпокъсана; нещо повече, част от нея сега Хитлер подхвърля и на Италия. Напоследък италиански войски заемат територии в Македония и Тракия, които нашите лъжепатриоти считаха завинаги “присъединени” към България. Докато балканските народи не намерят пътя на споразумението помежду си въз основа на тяхното равноправие и национална независимост, Македония и занапред ще си остане източник на нови съперничества и войни. Националното обединение на балканските народи е възможно само като плод на братския съюз и братското споразумение на самите балкански народи. Тая идея проповядваха още Левски и Ботев.
3. Цар Борис и Филов свързват съдбата на нашия народ и държава със съдбата на фашистка Германия. Но фашистка Германия, колкото и да се шуми сега около временните нейни военни успехи, в днешната война не може да победи. Тя ще бъде неминуемо бита и разгромена. В това не може да има никакво съмнение. Не може да устои фашистка Германия пред съюзената сила на най-могъщите сили в света — на СССР, Великобритания и Североамериканските съединени щати, на страната на
85
които са всички покорени и застрашени да бъдат покорени от Хитлер народи.
Тогава ? — Тогава заедно с фашистка Германия ще полетят в пропастта и всички ония, които са я поддържали.
Днешните управници тикат България към пропастта, защото я предадоха на фашистка Германия и изпълняват волята на Хитлер. Те копаят гроба на България. Шумът около така нареченото “присъединяване” на Македония и Тракия към България има задачата да скрие от българския народ истината за тяхната гибелна предател ска политика.
Къде е спасението? Спасението в отказа на България да бъде послушно оръдие на фашистка Германия. Спасението е в борбата срещу хитлеризма — заклетия враг на славянските народи. Спасението е в общия равноправен братски съюз на балканските и всички други народи в борбата срещу фашистка Германия и нейните подли лакеи на Балканите.
БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЯМА НИЩО ОБЩО С ФАШИСТКИТЕ ЧАКАЛИ
В. “Днес” и неговите събратя по служба на немците са се страшно разсърдили на Чърчил, загдето в последната си реч той каза, че Унгария и България отсрочили своето заробване от Хитлер, като се съгласили да играят позорната роля на чакали на германския тигър.
Като българи ние също сме болезнено засегнати от тия думи. Но нашето възмущение в случая иде от поведението на нашите осгървени чакели. Чърчил туря в един кош управниците на България с българския народ, който по хиляди начини показа, че няма нищо общо с тайфата, която днес ръководи съдбините на нашето отечество. И това е погрешното и несправедливото в речта на Чърчил по отношение на българския народ. Нашият народ няма нищо общо с политиката, която закачи нашата страна като катраник на хитлеровата талига;
86
която доведе до окупацията и оплячкосването на нашата земя от хитлеровите орди; която направи България съучастник в разгромяването и разпокъсването на братска Югославия, с която ни свързваше пакт за вечна дружба; която днес тласка нашия народ към най-страшното престъпление — към война срещу неговата велика освободителка Русия. Когато се говори за ролята и отговорността на България, ние считаме, че в интереса на истината и справедливостта трябва да се направи това различие.
Друг е въпросът за “възмущението” на продажната вестникарска паплач. Тя се почувствува засегната, загдето са посочили хищните чекалски зъби на управляващата ни днес тайфа, която, подобно на управляващата тайфа в Унгария, игра безславна позорна роля в разгромяването и разпокъсването на Югославия. Пропущането на германските пълчища през България реши участта на югославската армия. Хитлер позволи на софийските си васали да окупират части от Македония и от Сърбия. Каква друга е ролята на цар Борис, на филовци и даскаловци, ролята на Хорти и Мусолини, ако не тая на чакали на германския тигър, който след като повали на земята югославския народ, остави го облян в кърви и разпокъсан на части в лапите на своите верни васали, а сам отиде да дебне друга жертва?
Трагедията на Югославия живо ни напомня за нашата собствена трагедия след “престъпното безумие” на 16 юни 1913 г., когато, изтощени до крайност от войната срещу Турция, ние се видяхме нападнати от всички страни, ограбени и подхвърлени на смъртна опасност. Румънските войски без съпротивление бяха стигнали до София.
Изпитал на собствените си плещи превратностите на съдбата, нашият народ е дълбоко възмутен от чакалската роля на управляващата ни глутница. И той не ще се успокои, докато не обезвреди тая глутница, докато не й отнеме възможността да погубва и позори нашето отечество!