Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том I
Вълко Червенков, Васил Коларов, Ст. Димитров (Марек), Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров
 
35.
11 октомври 1941 г.


В. Червенков

ЗА МОСКОВСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ

У нас правителствените хора и печат се мъчат по всякакъв начин да омаловажат съюза между демократическите антифашистки сили. По повод на Московската конференция те предъвкват за нейния уж безцелен характер.

Но бързината и единодушието, с което са били решени всички въпроси на Московската конференция на трите велики сили — Съветския съюз, Великобритания и Америка, говорят за голямото нейно значение в борбата срещу хитлеризма. Не случайно берлинските сатрапи са изпаднали в лошо прикрита тревога. Московската конференция показва и на слепите, че сметките на Хитлер излязоха криви, че срещу него пред очите на целия свят се обединяват усилията на такива могъщи държави като Америка, Великобритания и Съветския съюз, които разполагат с неизчерпаеми човешки резерви и запаси от всякакви материали. И за слепите става ясно, че крайният успех на борбата против фашистка Германия е вече в голяма степен предрешен. Временните военни успехи на Хитлер са именно само временни. Изходът на войната те не решават, колкото и да се надуват нашите понемчени вестникари и правителствени глашатаи да “погребват” Червената армия, да предричат “края” на Русия и да се зъбят срещу Съветското правителство. Те ще си останат само с позора на предателството и с презрението на народа.

Вие, господа, всеки ден подмятате, че съюзените три велики държави не можели да си окажат една на друга

163

никаква помощ в борбата против кървавия хитлеризъм. Но Московската конференция ви залепи добър шамар. И в тая област надеждите на Хитлер са бити. Неговата истерична реч от 3 октомври т. г., която вие на всички гласове раболепно преповтаряте, както и неговият отчаян призив към германските солдати на Източния фронт по завчера, е едно косвено признание за успеха на Московската конференция.

Нашият народ с радост посреща решенията на Московската конференция. В тях той вижда и своето спасение. И с особено удовлетворение нашият народ посреща думите на Молотов:
 

“Колкото и хитлеровите грабители да ограбват своя народ и покорените от тях страни, колкото и усилия да напрягат те, за да ограбват Европа, като се почне от изнасилваната от тях втора година Франция и се свърши с България, която е превърната от българските управници в готов военен плацдарм за нови хитлерови авантюри срещу СССР — всичко това ще иде по вятъра. Всичкото това не ще даде на фашистките грабители толкова ресурси за продължаването на войната, колкото трите наши велики могъщи държави ще насочат за разгромяването на кървавия хитлеризъм, за премахването на властта на тая утайка на съвременното общество в Германия.”


Московската конференция вдъхва нови сили, нова увереност в душите на поробените от Хитлер народи. Фашисткият звяр не може и няма да победи.

Ще победи великият фронт на демокрацията, на свободата и независимостта на народите. Неговата мощ е гигантска и неотразима. Бъдещето принадлежи нему.

Такъв е главният политически смисъл на Московската конференция.

И нито понемченият наш “учен” Генов, нито писачите от “Днес” и “Нова вечер”, колкото и да се напъват, не могат да изменят тоя смисъл.

164

 

В. Червенков

РАНО ЛИКУВАТЕ, ГОСПОДА!

Правителствената преса не престава да сипе една от друга по-бомбастични измислици за “сломените” болше-вишки армии, за “поражението” и едва ли не за “края” на Съветския съюз, за “непреодолимата” сила на германското настъпление. Викат и се надвикват един през друг, умопомрачени от злоба срещу руския народ, продажните слуги на Хитлер у нас. Викат и се надвикват — кой повече да ужили, да ухапе и да оклевети внуците и внучките на ония, които се биха и мряха за нашата свобода преди шест десетилетия. Но вие не за първи път “погребвате” и “разгромявате” Червената армия, господа! От 22 юни т. г. насам вие това вършите всеки ден, даже по два пъти на ден. И шумотевицата, която сте повдигнали сега по повод на предприетото от Хитлер ново настъпление на Източния фронт, никого няма да учуди. Нали за това ви издържат и курдисват от Берлин, за да припявате на Гьобелс?

Вероломното нападение на хитлеристката сган върху Русия й костува вече 3,000,000 жертви. Повече от три и половина месеца се продължава кръвопролитната война в Русия. Плановете на Хитлер за светкавична война бяха разбити на пух и прах от Червената армия и съветския народ. За всеки щогоде умен и разсъдлив човек е ясно, че временните военни успехи на Хитлер не са от решаващо значение за крайния изход на войната. Силите на съветския отпор от ден на ден крепнат, когато силите на хитлеристка Германия от ден на ден слабеят. Я тъкмо това е главното, решаващото. И тъкмо защото това е така, Хитлер сега прави нови отчаяни опити да се добере поне до някои жизнени центрове на Съветския съюз. Той е събрал всички свои резерви, всички ограбени от Европа материали и ги е хвърлил срещу Съветския съюз Хитлер се бои от руската зима. Хитлер се бои от затягане на войната. И макар настъплението, което е предприел, да означава гибелта на нови стотици хиляди

165

и даже милиони, макар всяка педя съветска земя, която той успява да изтръгне, да е осеяна с планини от германски трупове, той гони, тика своите орди напред. Но нито той, нито неговите презрени и подли лакеи у нас нямат основание да тържествуват. Рано ликувате, господа ! Не забравяйте, че най-добре се смее оня, който последен се смее.


[Previous] [Next]
[Back to Index]